Георги Константинов емигрантски спомени том 4
Изтегляне 7.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „закон” на революционните кризи.
- ( N.B.-2016 : Народът получи всичко изброено, освен последното, което единствено можеше да го спаси от студа, глада и цялата задушаваща и давеща го мръсотия.)
- И в България не измислиха нищо друго, освен познатия трик със смяната на „генералния секретар”. Едно нищожество бе заменено от друго
- „Съратниците” с механично вдигане на ръка оформиха изработения в кремълските кабинети смъртен акт.
- Имперската и социална политика на Кремъл претърпя фалит по всички линии.
- Империята се превръща все повече в губещо предприятие
- СА СРЕДСТВАТА за съхраняване на контрола над започващия на Изток революционен процес и матирането му.
- Това което ще последва, може да се предскаже почти безпогрешно
- Какви са задачите ни във връзка с тази непосредствена цел - Възстановяване дейността на ФАКБ и нейния печатен орган - седмичник или ежедневник.
- - Свикване на конгрес или национална конференция за ясно формулиране на организационните задачи, стратегическата и тактическа линия и изработване на ПРОГРАМА.
- ( NB-2016 : И за кой ли път – отново скицирах революционни програми и апели, които щяха “да преминат тихо, като през пустиня”.)
- е измама, докато съществуват неравенството и експлоатацията, монопола и господството, осъществявани чрез държавната или частно-капиталистическа собственост.
- Ние сме врагове на КАПИТАЛА - държавен или частен и на експлоатацията на наемния труд, защото той разделя човешкия род на експлоататори и наемни роби
- - Завземане на всички средства за информация и разпространението й от въоръжения народ и предоставянето им за ползуване от всички обществени групи, организации и съюзи, от всички населени пунктове.
- Ние сме за подвеждане под лична отговорност пред революционните трибунали
- Всеки от нас, където и да се намира, трябва да отиде сред народа и изпълни своя РЕВОЛЮЦИОНЕН ДЪЛГ!”
* Веднага след официалното създаване на опозицията мнозина емигранти, които бяха приели чуждото гражданство или поданство (в републики или в монархии), започнаха да посещават НРБ. Един от първите беше и моят приятел, земеделеца Асен Йорданов от Кюстендил. Разказвам неговия случай, защото е поучителен. След престоя му в концлагерите в НРБ през 1949 г. (по времето когато и тате беше там), Асен избягал в Югославия. От там се връщал няколко пъти в БГ с група въоръжени “диверсанти”, която бе провела няколко наказателни операции срещу местни кюстендилски копои и партийни функционери и при оттеглянията си имала тежки престрелки с така нар. “байкалци” – своего рода жандармерия или части от вътрешните войски на режима, чието предназначение е потушаване на евентуалната въоръжена съпротива срещу “законноустановената народна власт”. След двугодишен престой в Югославия Асен бяга отново нелегално в Италия и от там пристига във Франция. Тук беше работил дълги години на конвейера в заводите на “Рено”, а после и като строителен работник. Когато пристигнахме в Париж, той работеше в предприятието на Ценко Барев “Секоба” - за обновяване и поддръжка на стари апартаменти (електроинсталации, водопроводи, канализация и бояджийство). Там, след като намерих пристан в Париж, се запознахме и сближихме. Буден, с отворени очи, той нямаше илюзии за живота и отношенията в “Свободния свят”, беше наясно с капитализма и с демокрацията. Макар да бяха съпартийци и дългогодишни приятели с Ценко, Асен беше доста критичен към дейността му и когато един ден разбра, че през целия период на “колаборацията” им, продължила 17 години, не е бил деклариран, което го лишаваше от трудов стаж за пенсия и социални осигуровки, това пресоли манджата и той напусна работодателя си и изостави политически своя партиен шеф. Независимо от оттеглянето му от емигрантската дейност на БЗНС и БОД, Асен бълнуваше и говореше често за завръщането ни в България и евентуалната ни дейност там. В края на 1989 год. той прецени, че е дошъл момента и замина с колата си за “родината”, като френски гражданин под покровителството на V-та република, която го беше “осиновила”. Изненада ме скорострелното му завръщане – той престоя в родния си край всичко на всичко три дни. Когато се отби да се видим, въздъхна тежко и отрони: - Иди да видиш какво са направили от твоята България и нейния народ. И заразказва за срещи, разговори и впечатления. Беше напълно разочарован и отчаян. “Народната власт” си стояла непокътната, същите дерибеи навсякъде го гледали с ненавист, готови да го разкъсат при пръв сигнал, въстановената кюстендилска дружба на БЗНС, която посетил - пълна с капитуланти-лагеристи и опитомени затворници - земеделци, които не давали да се издума дума за възмездие и съд за виновниците за катастрофата. Но най-го възмутила срещата със сина на негов по-възрастен другар, загинал по време на инквизициите в арестите. Били на една сватба, Асен седнал до него в ресторанта, където продължило тържеството и взел да разказва на наливащия се с ракия сирак за края на баща му: Долу в подземието на кюстендилската ДС арестите били разположени в каре около площадка, където се извършвали побоищата и мъченията, за да въздействат психологически на другите арестувани, наблюдаващи през процепите на вратите безпомощно и уплашено зверствата. Една нощ, пияните копои извели баща му от съседния карцер и започнали да го бият с тояги и ритници, да скачат с ботушите си върху корема и гърдите му, докато заглъхнат всякакви викове и стонове. Тогава го завлекли за краката обратно в карцерната дупка, а на сутринта, след “проверка”, когато часовоите-милицинери напразно ритали “спящия, за да го събудят”, разбрали, че нещо не е наред. Прекъснали проверката и след около половин час пристигнал лекар и комисия. Освидетелствали безжизнения труп и през следващата нощ го извлекли от подземието, за да го погребат съгласно инструкциите в незнаен гроб. Докато Асен разказвал, синът продължил да се налива с домашната ракия и когато изслушал разказа за края на баща си, рекъл: - А, бе Асене, маани ги тия вехти истории, кажи какъв бизнес можем да завъртим със странство, ти нали пак ще си заминеш и от там ще е по-лесно... На другата утрин Асен яхнал колата и напуснал “отечеството” през Кулата, заклевайки се повече кракът му да не стъпи на родна земя. Такива разкази не вдъхваха оптимизъм и гасяха всякакъв ентусиазъм, но не ме разколебаха. Даже напротив, заговорих най-настойчиво с Ценко за връщането ни в България. Не притежавах никакъв официален документ за придвижване, освен емигрантския, който забраняваше посещения в страната от която съм избягал, нито имах закрилата на някоя втора родина-осиновителка. Бях безотечественик. Затова трябваше да се оправям сам. Реших да се завърна с групата земеделци, която Ценко стягаше. На моите подканяния, той отговаряше, че нещата трябва да се подготвят добре, от всяка гледна точка. Имах впечатление, че и неговите новини не бяха много обнадеждаващи. Като че ли вътре в България дренчевите “Николапетковисти” бяха образували фронт срещу БОД и неговия председател и поддържаха контакти само със смъртните му врагове – остатъците от някогашния БНК (Български Национален Комитет), регистриран във Вашингтон през 1948 г. и основан от Гемето (Г.М. Димитров) и други дейци на БЗНС-“Пладне” по време на предишната им емиграция още от времето на Втората световна война в Йерусалим. При това положение, Барев трябваше да търси поддръжници вътре в страната, без които всякаква стратегия и тактика оставаха безпочвени. За да ме възпре, Ценко казваше, че сме осъдени на смърт задочно и ще трябва да изчакаме амнистията, която се готвела. Дали беше така или и него го мамеха, за да отстрочат завръщането му, не мога да бъда категоричен. Сведенията по въпроса или дезинформациите бяха напълно противоречиви – през идната година Петър Пеев и Георги Василев, както и брат ми щяха да твърдят, че завръщането ми би било безумие, защото в хаоса, никой нямало да бъде в състояние да попречи на копоите или на техни изпълнители на мръсни поръчки да ни очистят. Обратно, Иван Неврокопски – мой приятел от затвора, сега в антуража на Милан и заместникът на доктора в БРСДП – Мишо Петков (Мишел) ме уверяваха, че досиетата ни са “чисти като момини сълзи” и няма да имаме никакви пречки по обратния път. При посещението си с Мишо в Париж през октомври на следващата 1990 год., Дертлиев дори беше готов да ни отведе в София под негова лична закрила и предлагаше на Ценко поста министър на външните работи в един бъдещ коалиционен кабинет. Лично аз бях за връщането ни, като бях убеден и го казвах на Ценко, че ако се завърнем веднага, както го направи Дими Паница на третия ден след свалянето на Живков, властниците и техните копои щяха да мислят, че зад гърба си имаме, ако не цялия Запад, поне една от великите сили. На това той ми отговори, че Паница е официален емисар на американците, който е пратен да сондира Петър Младенов, ако ли не и да предложи условията на капитулацията. Както и да било, надделя ценковото мнение, а аз не исках да рискувам сам, съзнавайки че и двете страни биха посрещнали със задоволство... “случайната смърт на един анархист”. Така въпросът за датата на отпътуването ни в обратна посока остана да виси.
Сведенията или задочните ми контакти с “опозиционерите” в самото начало се улесняваха и от Петър Манолов. Трудно е да се каже, че с него, станахме приятели, но бидейки безпарични и гладни, ги канех често на вечеря с фамилията. Вяра беше панагюрка и бе чувала за моите подвизи, а Манолчо беше 13 – 14 годишен симпатяга. Петър ми искаше “заеми”, попийваше долнопробни бели вина в пластмасови бутилки и разказваше нецензурни анекдоти за родното дисидентство. По това време (в навечерието на 10 ноември 1989 г.) в Париж пристигна и “амбасадрислата” на д-р Тренчев – медицинската сестра Кояна, с която наскоро двамата бяха сключили брак. Кумувал им Манолов. Петър ни разказа как дал идея на кумеца си (или както обявиха по-късно ДС-агент “Павлов”) за създване на “независимия синдикат Подкрепа”. Сега Тренчев изпращаше жена си в САЩ. Заслужава да се отбележи, че в този ранен период, когато заедно с Кояна “синдикалистите” бяха 50-ина души, президентът на САЩ - Буш-старши им даде едно рамо, като отправяйки новогодишните си поздравления към “Солидарност”, наравно с нея упомена и... “Подкрепа”. Пръст в тая работа изглежда имаше Дими Паница - доверено лице на политическия и полицейски елит във Вашингтон за България... От страна на БОД, опити за установяване на контакт с Кояна, предприе Тончо Карабулков, които удариха на камък. Казала му: “- Вие сте демоде!”. Това беше шамар за Ценко, който считаше за свой дълг да помага на дисидентите, вземайки моите приказки срещу тях само, като израз на завист, че не съм на тяхно място или заедно с тях. Тренчевата съпруга Кояна (французите казват kouillon на лайното) замина за Марсилия. Там тя бе посрещната от Петър Бояджиев, който я въведе в задкулисието на емигрантската политика, след което й купи самолетен билет и я препрати отвъд океана (където тя си остана и до днес), поверявайки я, ако не се лъжа в ръцете на стария “отец-паисиевец” и фашизоид Панайот Панайотов и бъдещият съветник на Филип Димитров Косьо Мишев от ”американските гласове”... В ерата на избухналата пазарна демокрация, макар и с чувствително закъснение, активният участник в оказване на “логистична помощ” на всички тези дисидентски отрепки – Петър Бояджиев бе научил за връзките на семейство Тренчеви с разстреляния “президент” на “Мултигруп холдинг”, натурализиран американец и ДС-мафиот... Илия Павлов. За да се измъкне като мокра връв от отговорността си за оказваната помощ на агенти на ДС или на нейни подставени лица, той побърза да напише обяснения и за тази тъмна страна от многостранната си дейност, като ги снабди със следното мото от “Задочните репортажи за България” на Георги Марков: “Нима някой може да повярва, че политическите мошеници и въжеиграчи, литературни ментърджии и маниаци, духовни или физически терористи утре внезапно ще се превърнат в апостоли на истината...“ *** След 10 ноември 1989 г. страната беше заляна от “опозиционни” митинги. За един от провинциалните - в град Карлово, Г.Хаджиев публикува дописка в “Наш път”, придружена от речта на неговия кореспондент “Дъб” или “малкия” Христо Колев. В нея последният изказваше “условната си поддръжка на новия генерален секретар на БКП – другаря Петър Младенов и безусловната - на преустройството”. Тази реч най-меко казано, свидетелстваше за пълното неразбиране на историческия момент и от някои анархисти, за които, като че ли прекараните в лагери и затвори години бяха... недостатъчни. Вбесен от опортюнизма им исках, може би безнадеждно, да коригирам отдалече мерника им с помощта на статии, като предадената им от нашия Георги Илиев при посещението му в “Н”РБ в края на 1989 г.: “ВЛАСТ, ОПОЗИЦИЯ И РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ И друг път сме казвали, че повечето от революциите са започвали „отгоре" - във върховете на господствуващата класа и сред заобикалящите ги клубове и салони на „формални” и „неформални”... екскременти на отиващия си стар режим и на „другояче" виждащите изход от надвисналата вътрешна и международна криза. Разбира се, дворцовите „революции" на върхушката са започвали тогава, когато революционната криза е давала на всички да почувствуват, че нейният призрак няма да напусне вече техния безгрижен и задружен пир, а мрачното отчаяние и недоволство на народа, колкото и приглушено да е било в предшествуващите периоди на свирепост и репресии, е започнало отново да вселява вледеняващ страх в душите на властниците и на техните шутове. Така е било с Великата френска революция, която започна с Мирабо и Сеиес, така беше с Руската от 1917, в която абдикацията на Николай Романов бе поискана от верните му до вчера царедворци, за да бъде оглавено новото „републиканско" правителство от... княз Лвов. Така генералите и полковниците на Салазар наченаха „революцията на карамфилите" от 1974 г. в Португалия, за да не изброяваме други по-близки или по-далечни илюстрации на тоя „закон” на революционните кризи. През какви етапи ще мине една започваща революция, кои нейни „деца” ще бъдат изядени и от кого, до каква дълбочина ще стигне тя или ще започне „успокояването” й, откритото връщане или маскираната реставрация под една или друга форма, зависи най-вече от два фактора: 1) От съзрялостта или ДОСТАТЪЧНОСТТА НА УСЛОВИЯТА за революционно решение на материалните, духовни и морални проблеми на обществото и 2)От степента на готовност на масите да отидат отвъд пределите и хоризонтите на днешния „ред”. Последното зависи не на последно място и от ОПИТА, КАЧЕСТВАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОСТТА НА РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ И ТЯХНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, от способностите им да формулират задачите на революцията, да превърнат стихийните стремежи и искания на трудовия народ в мобилизиращи лозунги, да го организират в бойни и професионални организации, да преодолеят с тях колебанията у масите и тяхната доверчивост към политическите шарлатани, които ще се опитват С ВСИЧКИ СРЕДСТВА да спрат започналата революция на един от предишните й етапи, за да могат по-добре да я задушат в някой от следващите и я препарират във формите на някаква „нова”, „временна”, „учредителна” и дори „работническа” власт, в която ще се разиграва кадрила на водачите на новопоявилите се и на „историческите” партии и групировки, спорещи за броя на министерските кресла, за процентите частна и държавна собственост, за участието на чуждите капитали във „възстановяването” на икономиката, за сроковете на изплащане на лихвите им и разпределението на печалбите между „новите” актьори на стопанския и политически живот. Тези исторически констатации напомняме отново във връзка с разливащата се РЕВОЛЮЦИОННА КРИЗА из съветската Империя и нейните колониални периферии (от които „Н.Р.Б.” е интегрална част). Със своите социални и интернационални „аспекти”, тази криза доведе до днешните промени и в българската върхушка. „Под мъдрото ръководство на БКП”, тя води страната към поредната катастрофа и народа към студ, глад и кървави бунтове. (N.B.-2016: Народът получи всичко изброено, освен последното, което единствено можеше да го спаси от студа, глада и цялата задушаваща и давеща го мръсотия.) Тази криза разтърсва цялата имперска машина и поражда страховете на Кремъл, че движещите се с различни скорости нейни колела, части и масиви, могат да я ДЕЗИНТЕГРИРАТ. Затова, между другото, Горбачов подаде оставката на своя софийски слуга. Той и неговите агенти от Ц.К. на Б.К.П. се опитват да удължат агонията на системата и собственото си пребиваване на власт. И в България не измислиха нищо друго, освен познатия трик със смяната на „генералния секретар”. Едно нищожество бе заменено от друго. Подавайки оставката на бившия милиционерски началник и „виден деец на международното раб. и ком.Движение”, Москва назначи отгледания в инкубатора на своите шпионски школи „дипломат” и старши-научен сътрудник на ВИНПРОМ – Петър Младенов, дългогодишен външен министър и член на командваното от Живков полит-бюро. Както е обичая в подобни ситуации, западната преса го обяви за умерен или потенциален „реформатор”. Въпреки отправените благодарности към злополучния предшественик, Петър Младенов и компания се опитаха да ни накарат да повярваме, че е имало „държавен преврат”, резултат на драматична и рискована борба преди и по време на пленума от 10 ноември. Всъщност, впиянченият нов “вожд” не е трябвало да крие в нелегалност семейството си, нито Живков се е съпротивлявал пред верните си копои Джуров, Йотов и пр. негадяи. Всичко е станало с един банален телефонен звън от Кремъл, чийто нов господар е „посъветвал” стария български лакей да се оттегли без шум и глъч от софийската сцена. Живковата самонадеяност се е спукала като сапунен мехур. Изчезнал е циничният хумор за дълголетието на рода и властта, с които правешкият деспот забавляваше чуждите журналисти. Останала е само вкиснатата й безжизнена, не отмира сего физиономия, с която Живков присъствуваше само тялом на „радостното събитие”. „Съратниците” с механично вдигане на ръка оформиха изработения в кремълските кабинети смъртен акт. С това приключи като... ФАРС, една “епоха-кърмачка”, ако не най-тежката в Българската тринадесет вековна история, сигурно най-срамната. Епохата на тридесет и пет годишното владичество в българския политически, обществен и културен живот на една жалка фигурка, която при нормални условия би могла да стигне най-много до поста на старши-общински стражар в родното му село Правец. Колкото и нищожна да е тази уродлива фигурка и мизерни да са сценария и контекста, в който се разигра нейната лична „драма", тя може да се окаже НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, получавайки ускорителни тласъци от започналата вече в другите източно-европейски страни развръзка и най-вече от надвисналата над Русия социална буря. (N.B.-2016: “Скрити вопли...”) У нас сега в ход е дворцовата революция, защото „върховете не могат да управляват по старому”, но масите не са дали още достатъчни доказателства, че не желаят да търпят ни старите, нито новите обитатели на партийния дом и държавните канцеларии. Ще бъде ли приключилият на 10 ноември в София срамен фарс последван от нови? Мнозина вътре и вън от страната вече работят за това. Ролите се разучават трескаво, сменя се декора и скоро ще се вдигне завесата, за да се разиграе поредната сценка пред очите на още несъвзелата се и прекалено дълго оглупявана от всички публика, която следи със затаен дъх играта, без да разбира достатъчно нейния „исторически смисъл”. А той е елементарен. Имперската и социална политика на Кремъл претърпя фалит по всички линии. Сега новият екип на Горбачов, в най-тясно сътрудничество с „големите” от света на капитала, търсят ново равновесие и контрол над разразилата се върху Евразийския континент РЕВОЛЮЦИОННА КРИЗА. Либерализиращите се сталинско-брежневски апаратчици се стремят с помощта на реформистични кръпки да съхранят възможно по-големи късове власт и привилегии в метрополията и перифериите й. Постепенно, някакво подобие на прословутото британско „ОБЩЕЖИТИЕ НА НАРОДИТЕ” става техен идеал. Към това ги тласка и факта, че Империята се превръща все повече в губещо предприятие. Контурите на замислената „перестройка” стават все по-размити и неудържими. Не е далече момента, когато паниката в стана на властниците ще бъде пълна. Използувайки това състояние на нещата „свободният свят" търси от стария военновременен „съюзник" едно ново, този път мирно преразпределение на картите на властта и процентите владичество над всяка от страните на Източна Европа, подобно на ялтенската спогодба, която имаше за своя „юридическа" основа, изписаните от Чърчил върху една хартийка и одобрени от Сталин проценти. Разбира се, апетитът на западния капитал, особено в условията на разгъващата се у него роботронна революция днес надхвърля далече някогашните проценти, но теренът на Изток е така миниран и опасността от ИНТЕР-АКЦИЯ между източно-европейската и руска революции толкова голяма, с всички непредвидими последици за цялата планета, че американският президент Буш е готов да предостави великодушно (срещу приличен лихвен процент) на своя колега Горбачов не само храни, за да преживее „съветската" власт настъпващата тежка зима на 1990 година, но и карт-бланш за умиротворяване на руския народ с помощта на армията, както това стана в Китай през месец юни. Още повече, че днес единственият гарант за изплащане на многомилиардните задължения на СССР е “Горби”. Успехът на тази политика обаче се нуждае от средства и от инструменти. Дворцовите преврати или смените във върхушката под напора на непредвидената, но за съжаление дезориентирана народна стихия, реалните или мними реформи отгоре, западните капиталовложения и „помощи", оглупяващото търсене на рай в небесата или в далечни, екзотични страни, хвърлянето на банани сред изгладнялата берлинска тълпа, като на шебеци в зоопарка, насочването й срещу символи, а не срещу институциите и реалните властодръжци, подготвяната икономическа, социална и политическа конвергенция между частния и държавния капитализъм, СА СРЕДСТВАТА за съхраняване на контрола над започващия на Изток революционен процес и матирането му. Инструментите, „задните окопи” и „резервните части” на своята „нова” политика В ДНЕШНАТА ОБСТАНОВКА и Москва, и Вашингтон намират в лицето на различните дисидентски организации, групи и личности. От тях, чрез селекция, реклама, манипулация, обработка, отстраняване на непригодните или неподаващи се на третиране елементи, се подготвят “опозиционните” партньори на партийните „реформатори” за някакви нови издания на различните „патриотични фронтове”, каквито нацъфтяха на другия ден след края на Втората световна война. Този процес се вижда много ясно в България, тъй като тук той не е маскиран от мощни стихийни народни движения, каквито са случаите в Полша, ГДР или Чехословакия. С настаняването на П.Младенов в овакантеното от Живков кресло, настъпва часът и на различните „неформални” групички за чиято популярност и кредит еднакво грижливо поработиха както Д.С. с нейните средства за масова дезинформация, така и „гласовете” на западните радиостанции — от „свободна Европа” до Би-Би-Си. Първите чрез създаването на мъченически ореол с разните уволнения, няколкочасови или седмични арести, експулсирания с паспорти и откриване възможности за връщане на „изгнаниците”, ако по време на късото си пребиваване на Запад, не са излезли вън от коловоза на „националното помирение” и легалното опозиционно скудоумие. Вторите (гласовете) - с опитите да създадат една опозиция по свой образ и подобие: умерена, опитомена, празнословна и най-вече ПОСЛУШНА, както подобава на една политическа мозайка от наследници на бивши безпартийни фашисти и покаяли се сталинисти, преминали на служба от един господар на друг. Тази инфилтрирана от всякакви агенти „опозиция” заедно с „ПЕТАТА КОЛОНА” в нея от бивши, реабилитирани или настоящи партийни членове, днес ликува в София. Това което ще последва, може да се предскаже почти безпогрешно: След взаимни „отстъпки, компромиси и самопречистване от екстремистки елементи” с помощта на явната и тайна “милиция”, „борците” от различните „неформални” клубове, дружества, форуми и т.п. ще бъдат легализирани, ще се обединят помежду си, а може би и с някои от дублиращите ги казионни организации (властта също има своите „правозащитници”, „еколози” и т.н.), след което ще седнат на кръглата или четвъртита „зелена маса” заедно с палачите на българския народ, за да обсъдят „най-належащите реформи”, получат „кесаревото” под форма на някое и друго министерско кресло в “плуралистичното” правителство и изпратят за зелен хайвер надеждите на народа за СВОБОДА Й ХЛЯБ. Но километрическите сметки, заедно с мизерията на народа, стоят открити и едва ли „зелените маси, демократическите игри, комбинациите и премахването на членове от конституцията” ще спрат народната съпротива и радикалното разчистване на натрупаните авгиеви обори във всички сфери на живота. Напразно и прибързано казионни „философи” от рода на заместник-държавния секретар на САЩ - Франсис Фукуяма се поздравляват с края на историята и на социалните революции. Те предстоят - континентални революции, които ще обхванат във всеочистителните си пламъци трите свята на насилие, измама, разгул, банкети, кръв и мизерия, светове на властници и богаташи, за да бъде човекът СВОБОДЕН! Ние, анархистите, не храним илюзии, че идейната, психологическа, организационна и техническа подготовка на масите за такава революция - ще бъде лесна, нито че утре ще бъде „последния и решителен бой” - Достатъчно е да анализираме събитията и крачките напред и назад в Полша, Унгария, СССР, ГДР и Чехословакия, за да се убедим в това. Революцията ще премине през горнилото на разрушаващите се една след друга илюзии на масите и кореспондиращите им отделни етапи. У нас тя се намира в своя зародиш и никой не може да каже колко дълго ще трае всеки от етапите, през които тя ще премине. Единственото за което може и трябва да се работи е тяхното съкратяване. Какви са задачите ни във връзка с тази непосредствена цел? - Възстановяване дейността на ФАКБ и нейния печатен орган - седмичник или ежедневник. - Свикване на конгрес или национална конференция за ясно формулиране на организационните задачи, стратегическата и тактическа линия и изработване на ПРОГРАМА. - Набиране на средства, създаване на мрежа за разпространение на програмата, вестника, брошури и книги и определяне на апостоли и организатори за изграждане на идейни организации в предприятия, учреждения, учебни заведения и войнишки поделения. Програмата, която ще бъде разработена и приета от конгреса, трябва да води масите към реализиране на анархистическия идеал, чиято цел е свободата, равенството и братството между всички труженици, между всички народи. Същевременно, тя трябва да обясни ясно и лаконично принципите на функциониране на свободното общество, съставено от свободни хора, към което се стреми нашата революция и да посочи пътя към нея, тръгвайки от днешното състояние на българското общество. (NB-2016: И за кой ли път – отново скицирах революционни програми и апели, които щяха “да преминат тихо, като през пустиня”.) Ние сме АБСОЛЮТНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА СВОБОДАТА НА ВСЕКИ И ВСИЧКИ и затова отхвърляме всякакви референдуми, избори и други форми на народния вот, докато концентрацията на властта е факт и средствата за информация и съществувание са в ръцете на държавните институции. По същите причини ние считаме, че ползуването на свободата от всеки гражданин или група, възможността за свободна волеизява и вземане на решения по всички въпроси на социалния, икономически и културен живот е измама, докато съществуват неравенството и експлоатацията, монопола и господството, осъществявани чрез държавната или частно-капиталистическа собственост. За да не бъде мъжът роб, а жената проститутка, както казваше нашият Шейтанов, ние анархистите сме врагове на държавата, капитала и духовната власт над човека, осъществявана от агитпропи и попове, маскирани като „историческа необходимост" или „пръст божий". Ние сме врагове на ДЪРЖАВАТА, защото тя е апарат на паразити, които с насилие и измама разделят човешкия род на властници и изпълнители, на бюрократи и командвани. Държавата и свободата са несъвместими. Ние сме врагове на КАПИТАЛА - държавен или частен и на експлоатацията на наемния труд, защото той разделя човешкия род на експлоататори и наемни роби. Капиталът и социалното равенство се изключват взаимно. Затова ние сме за разпускането на държавните институтции и органи, за унищожението на монополите и експроприиране на собствеността и имуществата им, и поставянето им под контрола на въоръжения народ и едва тогава пристъпване към изграждането на структури във всички сфери на живота и изработване на правила за функционирането им пак под контрола на същия този народ, който ще остави оръжието на страна, само когато правилата на свободното и равно общуване бъдат приети като норма от всички, когато никой няма дори да посмее да помисли, че може да третира човека като слуга, роб или впрегнат добитък. Ние сме за САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, за свободен съюз на автономните общини, в които инициативите и решенията ще принадлежат на тружениците, които чрез общите си събрания и излъчените от тях делегати за конференции и конгреси, снабдени с императивни мандати, отразяващи волята на мнозинството, ще решават пряко и открито всички въпроси на своя обществен живот и провеждат взетите решения. Тези делегати, както броят на работещите в различните обществени служби ще бъдат определяни, отзоваеми и сменяеми по всяко време от общите събрания. Там ще се решава и размера на техните възнаграждения, който няма да надхвърля този на останалите труженици. Ние сме привърженици на колективизма в производството и разпределението на благата, на организирането и осъществяването им от свободните съюзи на тружениците и считаме, че развитието в посока на автоматизирането и роботизирането на тези човешки дейности, създава нужната инфраструктура за решаването на социал-икономическите проблеми, съобразно най-справедливия принцип: ОТ ВСЕКИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, ВСЕКИМУ СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ. Докато естественото развитие на науката и техниката направи възможно реализирането му и дори излишен всякакъв обществен контрол над човешкия труд и разпределение на плодовете от него, ние сме за гарантиране пълната свобода на колективните и лични инициативи във всички сфери на икономиката, науката и изкуството, премахвайки ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА НАЕМНИЯ ТРУД. Ние сме за АБСОЛЮТНА СВОБОДА на духовното творчество и следователно за ликвидирането на всеки монопол - политически или финансов, на всякаква цензура, регламенти и казионност в тази сфера. За създаване на равни възможности за обучение и образование на всеки и на всяка, за техния достъп до училищата и университетите, до науката, изкуството и останалите достижения на общочовешката култура и гарантирането им от обществото. За решението на тези задачи на СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, както и на непосредствените, свързани с излизането от кризата, разрухата и надвисналата катастрофа до които диктатурата на Б.К.П. доведе българското общество, за спасяването на народа от глада, студа, безработицата и инфлацията, които властта му готви с „перестройката" на прогнилата държавно-капиталистическа пирамида, ние сме за незабавното прилагане на следните мерки: - Създаване на революционни комитети за мобилизиране на хората от предприятия, учебни заведения, учреждения и казарми за избиране на ОРГАНИ НА НАРОДНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ във всички териториални, производствени и войскови единици в страната. - САМОВЪОРЪЖАВАНЕ НА НАРОДА И РАЗОРЪЖАВАНЕ на Д.С., милицията, офицерския корпус и останалите бастиони на диктатурата и насилието над трудовите хора, които трябва да бъдат разпуснати и последвани от интегриране на войниците във всеобщата милиция на въоръжения народ във всеки населен пункт! Само въоръженият народ може да гарантира своята СВОБОДА и защитата на революционния ред. Ако са необходими специалисти-криминалисти, те ще бъдат назначавани, издържани и пряко подчинени на общините, лишени от власт над гражданите, от униформите си и другите символи на полицейщината. Ако международното положение налага, ще се изградят бойни единици от въоръжения народ, подобни на швейцарските, като се въведе изборност, отзоваемост и сменяемост на техните съвети и комитети от военни специалисти и преподаватели, без всякакви чинове и отличия. С възнаграждения, равни на тези на останалите въоръжени граждани. ЛИКВИДИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ И ПАРТИЕН АПАРАТ, ОТГОРЕ ДО ДОЛУ, чрез уволнение на цялата бюрокрация - от държавния съвет, правителството и парламента, през областните й звена до кметствата и местните филиали на държавните и партийни институции. - Разпускане на съществуващата административна, партийна и профсъюзна бюрокрация във всички сфери и от всички нива на стопанския живот. - Разпускане на съдилищата, прокуратурата и адвокатурата и създаване в териториалните и производствени единици на революционни трибунали на въоръжения народ. - Свободно съюзяване на общините в САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ФЕДЕРАЦИЯ с право за напускането й. - Избиране на общински съвети и делегати за областните и федерални конференции и конгреси от събранията на въоръжения народ в общините или техните райони. - Избиране от въоръжените труженици във всяка стопанска единица на производствени съвети за непосредствено управление и разпределение на отделните трудови задачи между работещите в съответния колектив. - Избиране от тези колективи на представители за създаване на стопански координационни съвети към общините за изработване на производствени планове, съобразени с нуждите на населението и съществуващия производствен капацитет, за организиране на транспорта, снабдяването и разпределението с оглед задоволяване нуждите на гражданите от предмети за потребление и услуги, и тези на стопанските единици - от машини, инструментариум и суровини. - Включване на всички уволнени държавни и партийни бюрократи и паразити в общественополезен труд по преценка и с взаимодействие между координационния съвет на общината и производствените съвети на стопанските единици в общината, под контрола на техните колективи от въоръжени труженици. Бидейки привърженици на равенството при разпределението на трудовите задължения и възнаграждения, ние анархистите следва първи да дадем пример. Единствените корективи могат да бъдат продиктувани от интелектуалните и физически възможности на тружениците, опасния характер на техния труд и числеността на техните семейства. Интегрирането в трудовия процес и възнаграждението на всеки труженик е резултат от решението на трудовия колектив с участието на желаещия да поеме определени функции в него. Трудовите колективи избират своите делегати за икономическите конференции и конгреси по браншове, области и за страната, за решаване на икономическите, научно-технически и производствени проблеми, надхвърлящи тези на отделната община, на основа на същите принципи, валидни за териториалните единици на федерацията. В името на солидарността и взаимопомощта, ние ще участваме в тези конференции и конгреси при разработването на перспективни планове с оглед общите интереси на народа, за ускорено развитие на изостаналите стопански единици, общини и райони в страната, - Чрез перспективните икономически планове ние сме за отделяне на значителна част от обществения доход за модернизиране на селското стопанство, което си остава един от най-важните сектори за удовлетворяване на виталните нужди на обществото и отделните граждани. Паралелно с тези разрушителни и съзидателни задачи на социалната революция, ние анархистите сме за: - Завземане на всички средства за информация и разпространението й от въоръжения народ и предоставянето им за ползуване от всички обществени групи, организации и съюзи, от всички населени пунктове. - Конфискация на сградите, жилищата, вилите, имуществата и вътрешните и външни влогове на номенклатурата и забогателите под нейно покровителство мафии и спекуланти, след ревизия от революционните трибунали на крепостните им актове, банкови влогове и касетки. Ние сме за поставяне на конфискуваните недвижими и движими имущества, суми и богатства в разпореждане на общинските съвети на въоръжения народ за ползването и разпределението им с оглед обществените нужди и тези на най-онеправданите граждани. Ние сме за подвеждане под лична отговорност пред революционните трибунали: - на всички престъпници от партийния и държавен апарат - от горе до долу - виновни за терора и насилието, за екзекуциите, процесите, изпращанията в концлагери, арестите, побоищата и интернирванията на всички, които са се съпротивлявали срещу диктатурата, експлоатацията и мракобесието през изтеклите четиридесет и пет години. - на всички номенклатурчици и техните протежета, обогатили се със „законни" или не грабежи и от корупция. - на всички, които с перо, слово или доноси са подпомагали палачите в техния кървав и безкръвен терор срещу народа. Само след провеждането на тези революционни мерки в българския обществен и стопански живот у нас може да има СВОБОДА И СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ ХОРА НА ТРУДА. Анархисти, настъпват решителни моменти!Всеки от нас, където и да се намира, трябва да отиде сред народа и изпълни своя РЕВОЛЮЦИОНЕН ДЪЛГ!” Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|