Георги Константинов емигрантски спомени том 4
Изтегляне 7.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „построените две Българии”
- Другата, сивата, делничната, по-малко известната
- Тази двуетажна България беше „съветска” колония, чието администриране Москва бе предоставила на петата си колона, наречена БКП
- Аферите ни костваха ежегодно милиарди левове и систематичното изоставане на българската икономика и ниво на живот дори от балканските стандарти
- Тази „двойна България”, която БКП построи с „безкористната помощ” на империята има пирамидална структура
- Някои от пораженията й ще съпътстват неродените още поколения и през идния век.
| Писатели и художници, артистки и учителки, журналисти и старши-научни сътрудници, всички бяха превърнати в слуги, проститутки и куртизани на редуващите се диктатори и на антуража и преторианците им.
По такъв начин „законно-установената, народнодемократична власт” стана инструмент или машина за трансформирането на буржоазна и селска България в социал-икономически урод, (Тодор Живков каза недоносче), който до началото на новото летоброене, едни наричаха реален социализъм, други - тоталитаризъм. И двете понятия отразяват еднакво невярно феномена и са една от многото причини за невероятната конфузия в днешните идеологически, политически и социални борби. Марксическото разрушаване на понятийната система, с въвеждане на мъглива, двусмислена и фалшива терминология, която днес заместват със също толкова измамни и обещаващи „пазарни” категории, лозунги и фрази, е само един от факторите за масовото заблуждение, за безпомощността на кръвосмесилите се власт и опозиция и за идейния и интелектуален банкрут, който съпровожда търсенията на изход от пропастта, в която е свлечено българското общество. Един от главните въпроси е: КАКВО Е ОБЩЕСТВОТО, което погубва вече ТРЕТА ГЕНЕРАЦИЯ и под чиито развалини рискува да бъде смазана и ЧЕТВЪРТАТА? Това е въпрос от изключителна важност за ориентиране в словесните водопади, с които власт и опозиция ни заливат, във взаимните престрелки с халостни патрони, в евтините оправдания и обещания за светло, този път пазарно бъдеще. Отговорът не трябва да се търси в идеологическата схоластика и етикетите, нито в площадните речи на политиците. Ключът се намира в дълбоко вярното твърдение на бившия диктатор и неговите агитпропи за „построените две Българии” през изтеклия период. Те наистина са ДВЕ. Едната е официална, полицейска и лакейска България. България на партийната и държавна номенклатура, на АПАРАТЧИЦИТЕ. На техните жандарми и слуги, на хоноруваните им и редови доносници. Луксозна България на охолството, пиршествата и оргиите, България на банкетите и на безкрайните казионни тържества. Другата, сивата, делничната, по-малко известната, която се опитваха да укрият или напудрят и начервосат като “компаньонка” от хотел за чужденци е България на превърнатия в стадо от статисти и статистика народ от фабрики, мини, текезесета, услуги и лаборатории. Те съществуват и днес, настръхнали една срещу друга - България на господарите, насилниците и паразитите, преоблечени в демократична премяна, и тази на подтисканите, грабените и мизерстващите, които се пробуждат от кошмара на лъжата и страха. Всичко ги разделя и опитите да се замени „морално-политическото единство” с „национален консенсус” са обречени. Тази двуетажна България беше „съветска” колония, чието администриране Москва бе предоставила на петата си колона, наречена БКП. Срещу правото й да участва в разделянето на плячката и да излъчи от своите редове надзиратели за всички обекти на концлагера, в който с общи усилия превърнаха нашата страна. Тя и днес е обвързана с хиляди видими и невидими нишки и вериги с империята. Каква е точната цена на третото поредно „освобождение” ще научим, когато се отворят имперските счетоводни книги и направим точен баланс на „братските” сношения през всяка една от изтеклите 46 години. Ако по-голямата част от статистическите данни продължават да бъдат „държавна тайна”, за никой не са секрет опустошителните резултати от колониалното робство. Подчинена на московския диктат, чрез СИВ икономиката на страната бе превърната в придатък на руската, а чрез Варшавския пакт, така нар. народна армия - в оръдие на експанзионистичната и жандармска политика на кремълските диктатори. Днес, когато глада и студа нахлуват в домовете на всеки от нас, никой не може повече да се съмнява в плодовете на така нар. социалистическа интеграция. Зависима изцяло от съветските поръчки и доставки, българската икономика е в безкрайно по-окаяно състояние от „Банановите републики” на Южна Америка. Нашето производство - от урания и електронните калкулатори до сиренето, консервите и тютюна се изнасяха на безценица за съветския пазар. Така нар. възвръщаемост на лева при търговските сделки със СССР не надхвърляше 21%. Срещу изнесените за всеки 100 лева стоки, българските „търговци” получаваха само 21 лева! Търговията и с останалите страни от „лагера на социализма и пр.” се намира все още под контрола на Москва (СИВ е само един от маскарадните костюми на азиатския неоколониализъм!) Съобразно въведените норми и правила, изкупените на безценица немски, чешки, унгарски, полски и т.н. стоки ни се препродаваха от съветските търговци на неколкократно по-високи цени от изкупните. Разликата отиваше в бездънния търбух на империята. Нейните Шейлоковци, вместо да претопят допотопните машини и заводи след амортизацията им, ни ги продаваха на баснословни цени. Аферите ни костваха ежегодно милиарди левове и систематичното изоставане на българската икономика и ниво на живот дори от балканските стандарти. По същия начин, излезлите от употреба в червената армия оръжия и муниции продължават да се продават за въоръжаване на българските дивизии, чието предназначение беше да послужат като пушечно месо в балканските и по-далечни анатюри, които генералният щаб и дипломатите на Москва подготвяха в следвоенните десетилетия. Тепърва ще се плащат репарации за престъпните действия на българската наемническа армия в Чехословакия, Афганистан, Африка и Близкия Изток. Справедливостта изисква платци да бъдат онези, които в пиянски компании и оперетни паради се възторгваха от патриотарските звуци на „Край Босфора шум се вдига...” и тези, които създават днес под покровителството на тайната полиция движение за защита на прословутите „национални интереси” или обратно - прокламират разградски и кърджалийски републики. Довел с българските си агенти, чрез грабежа и експанзията, народа до катастрофа, днес Кремъл иска да му плащаме резервни части, муниции и петрол в... долари. Същевременно статутът на колониален придатък и подчинението на развитието ни на имперските нужди и планове, предизвикаха диспропорции в различните сектори на производството и експорт-импорта, които ще тежат като воденичен камък на шията на народа дългосрочно. Така именно стопанството и даже физическото ни просъществуване бяха доведени до днешното им предколапсно състояние. България на партийните Куизлинги, на полицаите и лакеите, която дължи своята поява и съществувание на имперските си господари, в течение на четири и половина десетилетия обявяваше колониализма за „Слънце и въздух” чрез устата на своите димитровци, червенковци и живковци. Техните наследници и днес, както вчера, са готови на всякакви предателства спрямо интересите на българските труженици, стига да им бъдат осигурени закрила и процент в безпрецедентния грабеж. След като „братушките” усвояваха колониалните си печалби, повече от половината от остатъка на „националния” доход се поглъща от огромния, все още „неразграден” октопод на партийната, административна и военно-полицейска бюрокрация. Тази „двойна България”, която БКП построи с „безкористната помощ” на империята има пирамидална структура. Нейните „тухли” са малки пирамидки, които възпроизвеждат в миниатюр системата. Върхът на „новото общество” е образуван от преплетената партийна и държавна върхушка, чиято опора се образува от 72 хилядният ПАРТИЕН АПАРАТ. Към него могат да се прибавят още толкова хиляди висши държавни чиновници от централните и областни ведомства. Заедно със средните и долни „етажи” или „ешелони” на административната, военнополицейската и стопанска бюрокрация с различните облагодетелствани и привилегировани синекури и „културна” смет, те не надхвърлят 10-15 % от населението. Тези паразити запушват всички пори на обществения, стопански и културен живот. Те притежават и сега „законното право” на охолство и ленност, и предаването му в наследство. С все още безразделното си господство във всички сфери, те осъждат трудовия народ на материална, морална и духовна мизерия. Напразно опозицията приглася на сталинските бръщолевения против „УРАВНИЛОВКАТА”. Нямаше, няма и не може да има никакво социално равенство между подчинените и властодръжците, между „социално слабите" и силните! В това „царство на необходимостта”, контрастите надминават далече познатите ни от времето на „обикновения” фашизъм и капитализъм в стара България. Достатъчно е да припомним само, че срещу петте дворци на монарсите от третото царство, „пролетарските” диктатори от първата република построиха тридесет и пет резиденции. А разликите в заплатите между най-ниско и най-високо платените надхвърлят съотношението 1:100! Но и те не разкриват достатъчно реалността. Трябва да се вземе под внимание цялата стълба от привилегии, които ще си останат непокътнати, докато съществуват йерархическите структури и разпределение на „националния” доход според заеманото място в тях. Те започват от яслите и детските домове, където децата на „баровците” се ползват от по една гледачка на бебе и по една детска учителка за групи от по 4-5 деца. После преминават през училищата, университетите и специалните школи, (без да говорим за следването и специализациите на Запад, стипендиите за които са обсебени от изтърсаците на номенклатурата). По-нататък, контрастите ни водят в старческите домове, където за народа са отредени морги, „обслужвани” от чакали и хиени, а за пенсионираните „отговорни и заслужили” склеротици - санаториуми с условия на многозвездни хотел-ресторанти и квалифициран медицински персонал, към болничните заведения, в които „простият”, без връзки народ е предоставен на невежи фелдшери и „специалисти” (по-голямата част от които би била по-намясто във ветеринарните лечебници) и намиращите се на другия полюс на „безплатната медицина” правителствени, университетски, военни и полицейски клиники и болници, в които няма изнервящи, многочасови висения в чакалните, където има модерни западни апартури и медакаменти, „лични” лекари на върхушката, която си е резервирала цялото работно време на най-добрите медици на страната. В този бегъл преглед социалните контрасти завършваха с едно-единственото постижение на строящия се... “комунизъм” - безплатните погребения, които се движеха в границите от 32 лева по цени на дребно, (по стария, забавено-инфлационен курс на лева), едва стигащи за изкопаване на трапа и един талашитов сандък, облепен с хартия, до отредените за „наще здрави другари”, „национални погребения” с полагащите им се музики, траурни шествия, венци, погребални банкети и парастаси с тържествени зари, без да говорим за наскоро препогребания бивш обитател на мавзолея, чийто вампир изсмука за 41 години с балсамиранията, климатизациите и въоръжената охрана, милиарди валутни лева от „народното” стопанство, които биха стигнали за тържественото погребение на цялата номенклатура. Контрастите са и в „кухнята”. Достатъчно е да се сравни менюто и напитките в столовете на предприятията и учрежденията с тези по нескончаемите банкети и коктейли, които се устройваха от членовете на политбюро, министерски съвет, генералитета и висшите апаратчици. Тук прескачаме специалните кухни, лични готвачи и снабдявания на големците, магазините предназначени за „отговорните другари” от горната кора на номенклатурата, които й позволяваха в столицата и провинцията да се снабдява с висококачествени, в изобилие и на безценица хранителни продукти, както и мрежата, която им ги доставяше „франко” домовете и вилите им. (Ако се съди по това, че познатите от телевизията физиономии не се срещат никъде по опашките на гладна София, навярно миналото глаголно време не е най-подходящото.) Разликите засягаха по-нататък пенсиите, следващи диапазона на заплатите, жилищата, където за народа се отреждат „средно – статистическите” 9 кв.м., за които често се чака по 10-15 години, междувременно живеейки по две семейства или две поколения в една стая, докато големците и „обкръженията” им бяха побързали да се настанят в просторни домове и обширни апартаменти, за чието обзавеждане и удобства бившия буржоазен хайлайф и министрите на монарха можеха само да мечтаят. По подобен „справедлив начин” в това общество е разрешен и въпроса с „обществения” транспорт. Народът е отвеждан до безкръвните работни кланници, натъпкан като в консерви в подвижните боксове на автобуси и трамваи, а движението се заковаваше, за да минат господарите на страната, техните отрочета и любовници в лимузини с перденца, често придружавани от „гвардейски” кортежи от моторизирани жандарми с оглушителни сирени. Или да прелетят над главите ни в „предоставените им за (доживотно) ползуване” лични хеликоптери и самолети с ЧЕТИРИ КЛАСИ за пасажерите, както се полага във всяко едно „безкласово общество”. С помощта на усредненото име „почивни станции” се скриваха разликите между бунгалата, палатките и казармите за „простия” народ и никнещите като гъби резиденции и вили от по няколко стотин квадратни метра с басейни в олимпийски размери, със спални, гостни, кухни и парфюмирани клозети, натъпкани с мебели, апарати и приумици, трофеи и „подаръци”, внесени и донесени от Европа и САЩ, от Япония, Иран и дори от гладна и умирающа Африка. Партийните патриции изпращаха бременните си метреси да си почиват и се освободят от плодовете на забранената любов в Европа, а те прескачаха да се облекчат в първокласните бардаци на Хонолулу. Какво струваше годишно личната охрана, прислуга, шутове, шофьори и т.н., с които бяха „удостоени” тия заслужили синове и внучки на „майка България”, ще оставим да изчисляват неизброимите ст. н. сътрудници и кандидати на икономическите науки. За сега, все още не е предоставена статистика нито за глобалните ежегодни разходи по тия пера от бюджета за издръжка на държавните паразити, нито за изразходваните от тях чужди девизи. Няма отчети и за „безотчетните”, знае се само, че и командировъчните плащания се движеха в границите на „уравниловката” - от 1:100. Най-после, не се публикуват данни за сумите, които се пръскат за посрещания и изпращания на свои и чужди делегации, за пътешествия и развлечения, не се знае и цената на огромния дипломатически и шпионски апарат, който продължава да се поддържа в станалите вече стотици държави и държавици по глобуса. Не са направени изчисления каква част от многомилиардните заеми се изразходват за подобна народополезна дейност. Имаше само частични данни за влоговете по социални категории. От тях можеше да се заключи още в далечната 1972 година, че банковите спестявания в левове на номенклатурата и нейните спътници са възлизали на 56% от общия „национален” влог. Остатъкът от 44% се разпределя между останалите 85-90 % “бачкатори” от населението. Както и следва да се очаква, чуждестранните влогове и имущества на предвидливата партийна мафия, която трупаше „бели пари за черни дни” в швейцарските, английски, южно-африкански и др. банки, са покрити с булото на „държавната или търговска тайни”. Цената на тази „социална диференциация” продължава да се заплаща със „социалистическата принадена стойност”. Нейната „норма” достига и днес 85-90% от стойността на произведения продукт! (20-те %, които се отделят за инвестиции, продължават да увеличават колективното имущество и доходи на „номенклатурата”.) Изсмуквана от 85 - 90% от активното население, което диктатурата осъди на мизерия, в условия на зле платен наемен труд, ужасяющите резултати от които все още са държавна и стопанска тайна, тя е източник на охолството и тиранията на партийния апарат. В ураниевите рудници не съществуваха никакви модерни и водни инсталации. Камионите, които извозват рудата нямаха оловни облицовки. Косата на лъчевите заболявания отнемаше живота на младит работници СРЕДНО ЗА ОКОЛО ПЕТ ГОДИНИ! Цели села около мините бяха превърнати във вдовишки села. Поради липса на работна ръка, властите продължават и днес да изпращат там затворници и трудоваци, сред които преобладават турци, помаци и цигани. Тези престъпления продължават от десетилетия въпреки ежегодните медицински доклади и констатации. Номенклатурата - собственик, бе „открила”, че производството на ламаринени ковчези е по-рентабилно от хигиенизирането и обезопасяването на труда. Съобразно законите на „социалистическата интеграция на труда”, рудните концентрати заминаваха с вагони за „Съюза”, а у нас оставаха труповете, вдовишкото проклятие и сълзите на сираците. Не по-розова е картината и в мините за каменни въглища и други полезни изкопаеми. Според секретни отчети на отдела за професионални заболявания при м-во на „Народното здраве” над 50% от миньорите изхрачват дробовете си, поразени от силикозата. И тези сведения продължават да са държавна тайна, но резултатите са явни - почти цялото миньорско население се разминава с пенсиите си, недостигайки необходимата възраст. Не е много по-различно положението и в другите опасни за здравето производства: химически, пластмасови, фармацефтически. Тежък и непоносим е трудът в леярните и металодобивните заводи, в кариерите и строителството. Статистиката за злополуките там също е недостъпна. Но е обществена тайна, че за всички тези сектори на икономиката държавата трудно намира своите наемни роби, въпреки известни „привилегии”, които им предоставяше: право на жителство в големите градове, по-големи заплати, повече медали от средния брой... на глава от населението. Селата, след насилственото уедряване на земеделските стопанства, наречено колективизация или коопериране и превръщането на селяните в пролетарии, са обезлюдени. Селското стопанство, слабо снабдено с техника, зле организирано и експлоатирано с методи, много от които напомнят крепостничеството, е изостанало и неефикасно. Процентът на заетите у нас в него е от 5 до 10 пъти по-висок от този в развитите страни, а производителността на американският селско-стопански работник или фермер надминава от 21 до 42 пъти тази на неговия български колега в различните сектори на земеделския труд. В това отношение едва ли картината е много по-различна и в индустрията: металодобивна, химическа, електронна, машиностроителна, лека, хранителна и т.н. Хищническият грабеж не остави незасегната природата. Днес вече всички признават екологическата катастрофа и нейното отражение върху здравето на народа. Предизвиканите от нея отравяния и заболявания не отминават и тези, които са имали шанса да не попаднат в опасните за живота браншове на икономиката. Някои от пораженията й ще съпътстват неродените още поколения и през идния век. Най-после, и това трябва да се напомни на нашите старши икономисти и любители на пазара от опозицията: в техните деликатни сфери, както в тези на другите науки и услуги, съществуваше йерархия и разлики в заплащанията, които следват кривата на разпределение на националния доход в останалите сектори. Те се дължат между другото и на пазара, в който е включена и тяхната интелектуална „продукция”. Именно при „социализъма”, поради тоталната експроприация и пролетаризиране, всичко и всички се превръщат в стока, а който каже стока, казва ПАЗАР! (Това беше ясно дори на Сталин, който също бе привърженик на генерализирането на стоковото, т.е. на пазарното стопанство, като път към... комунинзма.) Разбира се, с всичките особености на един „социалистически” пазар. Както е известно, последният е МОНОПОЛИСТИЧЕСКИ, поради довеждането на концентрацията и централизацията на капиталите до логическия им предел - до единствения собственик и монополист - ДЪРЖАВАТА. Именно тя или по-точно йерархически разположения в нейните апарати и институции партиен пълнеж е собственикът на „социалистическото” стоково производство, господар на пазара и търговец на едро и дребно. Тя олицетворява разпределителните функции на капитала и заедно с тях класовото разслоение на младшите и старши, научни и прочее СЪТРУДНИЦИ. В „така създалото се общество”, социалното етажиране не е оставило настрана и достъпа до информацията и световната култура. На народа, дори и днес в епохата на „гласността”, се предоставя сдъвканата от агитпропи дезинформационна плява от вестници, радио и телевизия, а за номенклатурните „работници”, според йерархическия им ранг, се предлагат различни секретни бюлетини - от тези на БТА до предназначените за върхушката информации или сводките на шпионските служби до които достъп имаше само „първият”. Така бе и с културата - „масова” за „масите”, приготвена по специалните рецепти на „социалистическия реализъм” от проституиращи с изкуството писатели, художници, музиканти, артисти и прочее „инженери на човешката душа”, „култура" на която престараващите се партийни цензори са оскубали всяка перушина и критична мисъл и забранените за простолюдието плодове на световната култура, предоставени чрез закрити библиотеки, прожекции, представления или „творчески командировки” на богоизбраните паразити. Ако трябва да резюмираме, освен на колониалната експлоатация и монопол над външно-търговския ни обмен, който лиши българското стопанство от толкова необходимите за развитието му девизи, машини и технология, многоликата катастрофа на българското общество и неговата икономика се дължи на комплекс от „вътрешни” причини. Сред тях най-важните са: Йерархическата структура на обществото и паразитизма на червената буржоазия, на нейната полицейщина и милитаризъм, на партийния и държавен апарати, които изяждат инвестициите, необходими за развитието на страната и сковават творческите сили на народа. Освободени от всякакъв обществен контрол, разпростряли безразделната си диктатура и в стопанската сфера, тези „нови" господари и експлоататори с невежествените си команди и разпоредби, и с „планиранията”, съобразени единствено със собствените им интереси, привилегии и задължения към Москва, убиха всяка заинтересованост и инициатива у хората на труда и предизвикаха като естествена реакция „работа с краката” (при това обути в дървените холандски обувки САБО, от където произлиза и името на една от формите на народната съпротива - САБОТАЖА!) Такава е социалната стратификация в света на „реалния социализъм” и всякакви повтаряния на чърчиловото „остроумие” за равномерното разпределение на мизерията, издават само скудоумието или мошеническите намерения в „посттоталитарното общество”. За да увековечи това статукво в обществения и икономически живот, за да съхрани социалните си позиции, богатства, привилегии и охолство, както и колониалното господство на Москва, в продължение на 45 години партийната, и държавна номенклатура постави българския народ под желязната пета на своята кървава диктатура. Тепърва ще излизат ужасяющите цифри и истини за терора над нашите арестувани, инквизирани, затворени и избити братя. Официална статистика няма. В опозиционната преса се твърди, че броят на избитите, без съд и с присъди, възлиза на десетки хиляди. Броят на политическите затворници и концлагеристи - над сто хиляди, на политическите емигранти над тридесет хиляди, интернираните, арестуваните и малтретирани се изчисляват със стотици хиляди, ограбените и експлоатирани - с милиони. Досега властта мълчи, а и нейната опозиция, погълната от парламентарна суетня, не е поискала ревизия на „инвентаризационните ведомости” на министерството на инквизиторите, нито призовава народа да ги застави да публикуват кървавия баланс на ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИШНИЯ ДЪРЖАВЕН ТЕРОР. Към жертвите на диктатурата се числят десетки хиляди цигани, стотици хиляди помаци и около един милион български турци, гаврата и репресиите срещу които са още пресни в съзнанието на всички. В основата на този повсеместен терор на диктатурата срещу народа, стоят завладяването и консолидацията, разширението на властта и увеличаването на богатствата на „НОВАТА КЛАСА" и страхът да й бъдат отнети. Моралната и политическа отговорност за терористическата политика спрямо българския народ носят тези, които вземаха решения за провеждането й: членове на политбюро и централния комитет на БКП, заедно със съответните министри. Физическата отговорност пада върху преките организатори и изпълнители на тези решения: различните началства и звена в партийния апарат и репресивните институции на държавата - държавна сигурност, милиция, армия и съд, на всички нива - отгоре до долу. Освен за икономическата катастрофа и социалната пропаст, която изкопаха между „двете Българии”, със своите кървави деяния, безкръвни инквизиции и гаври, мрежа от платени и безплатни шпиони и доносници, Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 7.39 Mb. Сподели с приятели:
|