Георги Лозанов сугестопедия-десугестивно обучение

ВНУШЕНИЕ (КОМУНИКАТИВНО) КАТО ИЗКУСТВО И В ИЗКУСТВОТО

Изтегляне 2.94 Mb. страница 4/18 Дата 09.11.2017 Размер 2.94 Mb. #34217

Навигация на страницата:

• КЛАСИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО КАТО КОМУНИКАТИВНО ВНУШЕНИЕ
• КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ХИПНОЗАТА ТИПОВЕ ЧОВЕШКА КОМУНИКАЦИЯ
• КОГА ВЪЗНИКВА ХИПНОЗА
• КАКВИ ОПАСНОСТИ КРИЕ ХИПНОЗАТА

ВНУШЕНИЕ (КОМУНИКАТИВНО) КАТО ИЗКУСТВО И В ИЗКУСТВОТО Като наука за внушението, сугестологията се намира в много не­изгодна позиция. Преди всичко, опитът да се създаде наука върху едно явление, което повече от сто години е обект на различни де­финиции и остри дискусии и привлича вниманието на учени и ла­ици с предварително оформено мнение. При това, застъпваното от нас становище, че внушението е универсален комуникативен фактор, който взима участие през всеки миг от живота ни, макар и не винаги организирано, предупреждава и за неговата значи­мост. Следователно, особено важно е експерименталната работа да е свързана с теоретична изясненост и да се оперира с уточне­ни съдържания на понятията. Има много определения на терми­на „внушение". Според нас, внушението е комуникативен фак­тор, който се изразява в „предлагане" на личността да избира, ед­новременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция, измежду широк спектър от комплексни стимули, ко­ито сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Изборът става поради външната оркестрация на симво­лите, в съответствие с психофизиологичните закономеронсти на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в лич­ността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен, и в различните нива на парасъзнанието. Орагнизираното, психологически оркестрирано и хармонизира­но с личността оползотворяване на съзнавано-парасъзнаваните стимули, всъщност, е внушението в най-ярката му и положител­на форма. То може да разкрие всестранните разерви на личност­та, включително и да стимулира нейните креативни сили. На­гледно можем да си представим внушението, ако се обърнем към изкуството. Нали то е най-великото внушение! КЛАСИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО КАТО КОМУНИКАТИВНО ВНУШЕНИЕ Както беше споменато, има много дефиниции на внушението. До­ри такива, които приравняват внушението с хипнозата. И това има известно основание, ако стоим измежду десетките дефиниции на много старото разбиране за внушението само като диктат, коман­да, подчиняване, насилие. Защото това е един от пътищата поняко­га да се получи и хипнозата. Но всяко влияние и въздействие ли е такава команда, която ни обръща в хипнотизирани роби, автомати. Ами влиянието и въздействието на природата, на майката, на любимия, на детето, на класическото изкуство и т.н.? Разбира се, че огромната гама от непрекъснати денонощни влияния и въздействия има комуникативни и информационни функции. При всяка среща, при всеки разговор едновременно с логич­ната, разсъдъчната страна на комуникацията ние комуницираме съзнавано, но най-често цесъзнавано и интуитивно, чрез интона­цията в говора, чрез многобройните движения на тялото, чрез значителните недомлъвки и метафори в говора, чрез енергетич­ ните колебания и чрез безброй много знайни или незнайни факто­ри. Но не само при срещи ние комуницираме. Дори по време на сън ние комуницираме - чрез влиянието и реакциите на въздуха, енергиите, шумовете, сънищата ит.н. Няма край. Духът, душата, тялото непрекъснато изпитват някакви влияния и реагират на тях, за да се развиват или обратното - за да боледуват или деградират. Никой и нищо в този космос не е абсолютно изолиран, а е във вза­имодействие. Но безкрайно различните форми на взаимодейст­вие, всъщност са безкрайно различни форми на комуникация. Та­ка и изкуството е една от тези форми на комуникация. Научният образ или идея иска разбиране; художественият иска не само раз­биране, но и преживяване от възприемащия. Още Платон и Ари­стотел преди повече от 24 века констатират, че изкуството има мощно въздействие върху личността и обществото. Защото изку­ството като комуникативно явление въздейства, но и предизвиква допълнително богати асоциации във връзка с конкретното смис­лово съдържание. Следва да се подчертае, че изкуството може да въздейства на цялостната личност - нейното интелектуално раз­витие, паметови възможности, емоционален фон, волева насоче­ност. Интелектуалното въздействие на изкуството може да бъде продължително или краткотрайно, в зависимост от силата на не­говото комуникативно-сугестивно въздействие и от последващата логична обработка. Но, разбира се, възможностите на изкуството не бива да се абсолютизират. Тяхното използване в практиката зависи от редица други фактори, за които ще стане дума. Естетическото възприемане на дадена творба винаги е съпро­водено и от сугестивно взаимодействие. Сугестията винаги участ­ва. Една от нейните форми - вчуствуването, душевния резонанс -е много внимателно и обстойно изследвана от естетите още от края на 19-ти век и началото на 20-ти век като естетическа реак­ция при контакт с изкуството. Сугестията може да се приеме в то­зи случай като комуникативен процес, при който съдържанието на една психика се пренася в друга непосредствено чрез това вчув-стване. То се осъществява най-често чрез емоциите, периферните перцепции, очакването за уважаван и надежден учител - при обу­чението. А при изкуството то се осъществява по същите механиз­ми пряко от сцената или непряко чрез произведенията на изкуст­вото (музика, картини, архитектура, литература). Комуникатив­ната връзка се осъществява чрез произведението на изкуството, доколкото авторът е вложил майсторски в него своите идеи. Редица автори търсят пътища за по-силно въздействие. Така Ван Гог в писмата си до Тео пише за „сугестивна" багра (писма № 517, 523) или пише за отношениата мужду цвета и музиката на Вагнер (писмо № 523). „Сугестивната багра, пише той, тя има едно магично въздействие като звездите в дълбокия лазур" (№ 504). Та­ка не само художественото произведение въздейства, но и състав­ните му елементи - цветове или тонове в музиката и т.н. Нали та­ка е и в живота - отделни тонове или багри при различното им осъществяване могат да предзвикат различни реакции. Тоновете в рева на лъва в джунглата или цветът му могат да предизвикат ре­акция, каквато други, миролюбиви животни със същия цвят и ви­сота на тона не предизвикват. Затова и някои хитри и хищни жи­вотни (а и хора!) се опитват да имитират. Обаче не само съставни­те елементи на едно или друго изкуство имат вече сугестивно въздействие, а и цялото произведение. То въздейства естетично с формата и съдържанието си. Естетичните сугестии се приемат за­едно с чисто сугестивните и двете са неотделими. Но което тук ни интересува и е от особено значение за десугестопедията - това е нуждата в човека от повече и повече такива въздействия. Това са вече взаимодействия. Голяма част от тях са несъзнавани. Най-чес­то се изпитва приятно чувство на удоволствие и душевно израства­не. Удовлетворена е потребността от естетическа наслада. Такова внушение ние използваме при десугестопедията. А това е коренно различно от командните, автоматизиращите и хипнотизиращите внушения. Само думата е една и съща. Затова ние казваме, че из­ползваме нормо-комуникативните взаимодействия, както е в кла­сическото изкуство, а и самата десугестопедия използва това изку­ство и е педагогическа форма на изкуство. Същото важи и за изобразителното класическо изкуство, което се използва най-често в сугестопедичните учебници, защо­то представлява вместо илюстрация на отделни предмети, худо­жествено виждане за цялото с елементите. Принципът на global-partial, partial-global най-добре се осъществява чрез класическото изобразително изкуство чрез илюстрация в учебниците. Илюст­рираните отделни предмети в учебниците на традиционната пе­дагогика са откъснати от цялото и се нарушава принципа на global-partial, partial-global. Не всички цитирани отделни предме­ти в текста са включени в класическа картина, но тя подсказва глобалната насока. Така цялото и частта се изучават действи­телно едновременно. КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ХИПНОЗАТА ТИПОВЕ ЧОВЕШКА КОМУНИКАЦИЯ По наша преценка те са четири, а именно: 1. Свободна комуникация - без, разбира се, да могат да се из­бегнат множеството нормални влияния, които постоянно изпит­ваме /съзнателно или несъзнателно/. 2. Насочена неманипулативна комуникация - при свободна организация на множеството нормални въздействащи фактори, като изкуство, престиж, парасъзнавани перцепции, емоционален фон идр. Със запазване свободата на личността да избира: to sug-gest= to offer, to propose. 3. Клинична сугестия - частично манипулативна комуника­ция, с елементи на сугестивна дисоциация на личността. 4. Хипноза - манипулативна комуникация при почти пълна загуба на себеконтрол с дълбока и най-често трайна промяна на личността. Тази класификация на комуникациите е от гледна точка на свободата и развитието на личността. Вижда се, че хипнозата е от четвъртия тип, който е и най-обезпокояващ. Този тип комуни­кация - хипноза, както и третият тип - клинична сугестия, могат да се прилагат само в клиниката при болни със строго определе­на клинична индикация. Третият и четвъртият тип комуникация могат да възникнат преднамерено или случайно и извън клиниката при различни слу­чаи. Понеже тук се занимаваме с учебния процес, ние ще се огра­ничим с разглеждане на ситуациите, които се създават или могат да възникнат главно в тази област. Вие можете сами да си помис­лите в кои други области на човешката комуникация подобни случаи могат да възникнат. Следователно следващият въпрос е: КОГА ВЪЗНИКВА ХИПНОЗА Съществуват редица методи за хипнотизиране. Нашата зада­ча тук е не да обучаваме хипнотизатори, а да покажем на препо­давателите някои от най-съществените механизми за създаване на хипноза. Това ще им бъде полезно не да я предизвикват, а да се пазят от неволево предизвикване на хипноза. Един от най-старите методи, прилаган и до днес, е когато ав­торитарно лице, което с твърд а понякога и с мек, но категори­чен глас внушава съноподобно състояние, което започва от усещане за топлина и релак­сация в цялото тяло. Тази направлявана релак­сация трябва да откъсне лицето от вся­какво усещане за околния свят. Най-често направо се заповядва или само се подсказва, че „Всичко става, както ка­жа аз!" Гласът на хипнотизаторът е в известна степен тайнствен, подсказващ, че става някакво чудо. Внушенията: „Краката ти са тежки и топли, ръцете ти са тежки и топли, вратът ти е отпуснат, клепачите ти тежат и се затварят, спиш дълбок сън..." и т.н. остават да важат до края на хипнотичния сеанс. Друг много често прилаган метод е методът на „направлява­ни образи'. При него престижният до авторитарност хипнотиза­тор казва на лицето да се отпусне и да слуша какво му се говори. Например: „Ти си на върха на планина, слънцето изгрява, усе­щаш приятния свеж въздух... Всичко става, както кажа аз (може да бъде директно казано или само подсказано) и т.н. Може да не се внуши директно сънободобно състояние, но автоматичната подчиняемост е вече на лице. По-нататък вече зависи от хипно­тизатора какво цели да получи. Съществува метод на „направлявани дихателни упражне­ния " с подобни механизми на въздействие. Съществуват още методи: объркващи внушения (когато се внушават противоречащи си едно на друго състояния), сънопо-добно дишане (когато хипнотизаторът диша като при заспиване, хипнотизирваният несъзнателно или съзнателно имитира), миръ-ринг (когато се търси емоционален синхрон като несъзнавано от хипнотизирвания се имитират огледално всички негови дейст­вия), къндишънинг (когато се използват несъзнавани асоциации с части от по-рано използван комплеск от хипнотизирващи драз­ нители), директна брутална сугестия за хипнотичен сън (кога­то неочаквано за хипнотизирвания се подава хипнотизирваща за­повед), монотонни ритмични дразнения (когато се използва съноподобно състояние вследствие на тази монотония за допълнителни хипнотични внушения), фиксация на вниманието върху предмет, усещане или идея (когато се използва отклонено­то внимание за хипнотични сугестии), различни форми на ръко­водени и диктувани медитации (когато учителят-гуру в момент на медитация ръководи пряко целия психически процес с внуше­ния какво става или изпитва, като много често използва моно­тонна музика и говори с тайнствен глас), наркохипноза (когато се използват медикаменти за постигане на съноподобно състояние, на фона на което да се подават хипнотизирващи внушения) и др. Кои са общите механизми на всичките тези и десетки други варианти на методи на хипнотизиране? Престижен на ръба на авторитарността хипнотизатор, който умее да модулира гласа си и поведението си. Намален себеконтрол поради пълно доверие, най-често съгласие, умора, релаксация, отклоняване или отслабване на вниманието, моноидеизъм или ейдетизъм и други подобни състо­яния у хипнотизирвания човек. Методите, свързани с миръринг, къндишънинг и други по­добни започват най-често сублиминално, но в крайна сметка от­ново се връщат към посочените по-горе два основни и взаимно свързани механизма. Съвсем очевидно е, че всички методи, използващи механиз­мите на „ръководеното" или „диктувано" състояние на ума, в действителност работят с хипноза или поне въвеждане в хипноза. В най-добрият случай те работят с третия тип комуникация -клинична сугестия, която също така не може да се препоръча за учебния процес. Двата типа комуникация - клинична сугестия и хипноза могат да възникнат не само в различните варианти на т.нар. „accelerative learning" и „superlearning", където се прилагат guided" техники, но също така и в масовото училище. Затова ние съветваме преподавателите да внимават с авторитарностташ монотонията в училище. За наша най-голяма изненада днес хипнозата се прави на­всякъде и от всеки. Затова сега искам да ви запозная с част от пуб­ликациите на най-престижни и добре известни лекари и психолози специалсти в областта на хипнозата, които съобщават и обсъждат експериментални и клинични наблюдения върху темата: КАКВИ ОПАСНОСТИ КРИЕ ХИПНОЗАТА Съществуват стотици научни публикации върху положител­ните ефекти от прилагане на хипноза при болни от различни за­болявания. Много от тези резултатти са потвърдени и от нашата работа с болни в психиатричната клиника. Голяма по обем лечеб­на и експериментална работа проведохме също и във вътрешна­та клиника, кожната клиника и в клиниката по алергология. С болни от тези три клиники работехме главно с нехипнотична кли­нична сугестия, която има някои общи черти с хипнозата. Доказани са възможностите чрез хипноза или чрез клинична сугестия да се повлияят заболявания от кръга на неврозите и пси-хосоматичните болести. Доказано е също така, че хипнозата може да повлияе благоприятно на някои соматични заболявания, не са­мо в тяхната психологична симптомтика. Доказано е, че съществу­ва възможност за обезболяване при операции или при раждане. Лекарите са, които трябва да решат, да се използва ли хипноза­та или не, като имат пред вид нейните странични ефекти. Тези въпроси не се отнасят до учителите. Затова тук няма да бъдат обсъждани. Няма да се обсъждат също така големите експеримен­тални възможности, които предоставя хипнозата. Това е също та­ ка въпрос на лекаря. Тук искаме само да кажем, че хипнозата съществува, клиничното внушение - също. Учителят само тряб­ва да ги познава, да знае кога и как възникват и да ги избягва. Налага се учителят да има известно познание по тези въпро­си, защото той работи с хора, които са винаги в някакво състоя­ние. От тези състояния на хората зависи до голяма степен резул­татността на обучението и възпитатието. От работата на учите­ля с различни хора в различни състояния зависи в определена степен и здравето и развитието на обучаващите се. Понеже, както споменахме, редица преподаватели, съзнава­но или несъзнавано, прибягват до хипнотизиращи техники, нека сега се върнем отново към опасностите от хипнозата. Съществува схващането, особено у неспециалистите, че хип­нозата е съноподобно състояние или пък, че хипнозата е някакъв вид внушение. И двете схващания не отговарят на истината. Вяр­но е, че най-често, хипнотизираният изглежда като полузаспал в т.н транс, но има случаи, когато не се получава такова впечатле­ние. Kroger W. S. and W. D. Felzer /1976/ пишат, че хипнозата е въздействие за убеждение или програмирана вяра. Те добавят: „Това различава хипнозата от наложената сугестия и убеждава­нето. Последните две мобилизират резистенцията, докато хипно­зата позволява сугестии, основаващи се на вярата, да бъдат при­емани безкритично." (стр. 17). Тази мисъл е много близо до исти­ната. Само трябва да се добави, че хипнотизираният е не само не­критичен. Цялата личност в нейните съзнавани и несъзнавани функции е под влиянието на хипнотизатора. Известният амери­кански специалист в-хипнозата М. X. Ериксън (1976) много ясно казва: „Не мога да искам разрешение да направя нещо в транс, докато тя е в транс... Трябва да внимавате и да опазвате целост­та на личността, а не да експлоатирате сътоянието на транс." (стр. 13). Няма гаранция, че тази препоръка на М. Ериксън се спазва навсякъде и от всекиго. Друг също така международно известен американски специа­лист в областта на хипнозата, А. М. Вайценхофер в последната си двутомна книга „Практика на хипнотизма" (1989) отделя специал­на глава за „Опасностите от хипнотизма" (стр. 24-27), където пи­ше: „При използването на хипноза съществуват опасности. Някои са доста очевидни, и според мен е нелепо да се отрича съществу­ването им, както някои известни клиници правеха в миналото, до­ри когато са били изправени пред очевидни доказателства за про­тивоположното." Той съобщава за редица известни му случаи на вредности и опасности от неправилно използвани постхипнотични сугестии. Особено строго внимание той обръща на вредите от не­добре обучените лекари-клиницисти и преди всичко от самозва­ните хипнотизатори, хипнотерапевти и хипнотехници. Известният автор на автогенния тренинг И.Х.Шулц (1935) напомня за един случай, съобщен от него. Става дума за хисте-рична слепота, продължила 14 години, която настъпила след хипнотичен сеанс, проведен от роднина лаик. След като голяма часто от човешкия живот е протекла в слепота, на едни лекар-специалист се удава да купира състоянието. В друга книга, озаглавена „Увреждания на здравето след хипноза" (1954) И. X. Шулц събира публикации на повече от 50 автори, съобщаващи за вредни въздействия върху здравето от прилагането на хипноза, както и за злоупотреба с това състояние или необходимите правни мероприятия. Той извършва и собстве­ни проучвания в 77 университетски клиники, както и в редица други болници. Получава данни за над 100 увреждания на здраве­то след хипноза в рамките само на няколко години. Розен X. (1960) заема много строга позиция по въпроса за не­правилното прилагане и злоупотребата с хипнозата. Той цитира (стр. 143) „Доклад за прилагането на хипнозата в медицината" (1958) на Американската медицинска асоциация, където се казва: „Използването на хипнотични техники за терапевтични цели трябва да се ограничи и практикува само от хора, които имат нужната квалификация и обучение и отговарят на необходимите критерии при определяне на пълна диагноза на дадена болест, която има нужда от лечение." Зайт П. Ф. Д. (1953), Розен X. И Л.Х.Бартемайер (1961), Тай-тел Б. (1961), Брикнер P. М. и Л. С. Кубие (1936) и много други автори посочват също възможните вредни въздействия от непро­фесионално извършената хипноза. Е. Р. Хилгард (1965) пише: „Без да преувеличаваме опасностите, очевидно има защо да не насърчаваме аматьорската хипноза и използването на хипноза с цел забавление" (стр. 66). Опасностите от хипнозата са не само заради увреждане на здравето, подчинената позиция на хипнотизирания и злоупо­требите от самозвани хипнотизатори, но още и за това, че веднъж възникнала тя показва тенденция за все по-лесно възникване отново. Хипнотизираните веднъж, се подават по-лесно на следващи хипнози. Това е утвърдено в професионална­та литература многократно още от края на миналия век, когато започват научните изследвания в тази област и до наши дни. (Binet A. and С. Fere, 1888; Braid J., 1899; Bernheim H., 1902; Forel A., 1907; Bramwell J. M., 1913; Hull C.L., 1968; Hilgard E.R., 1965; Weitzenhoffer A. M. and B.M.Sjoberg, 1961 и др.). Днес тази увели­чаваща се склонност към хипнотизиране след първата хипноза е обикновен клиничен факт. Вече веднъж хипнотизираните показ­ват увеличена готовност за нови хипнози не само по отношение на първия хипнотизатор, но и към всеки друг, който напомня по нещо на първия. В ранните години на нашата лекарска практика ние наблюдавахме редица такива случаи. Това беше един от първите симптоми, които ни накараха да огрничим значително хипнотерапията в психиатричната клиника. Ние започнахме лечебна работа главно с клинична сугестия. Тя е частично манипулативна със запазена възможност за себе-контрол. Това е основното й отличие от хипнозата. Тя може да се прилага в клиниката с по-голяма свобода, но не е подходяща за учебния процес. Когато започнахме разработката на сугестопе-дията чрез неманипулативна сугестия, т.е. като се запазва напълно свободата на личността да избира (to suggest = to offer, to propose), за нас беше важно да проследим какво става с клинич­ната внушаемост. Този тип внушаемост съществува у всеки един като готовност в една или друга степен. Опитите, които извършихме с 236 курсисти обучаващи се на чужди езици чрез су-гестопедията (1978) показаха, че след учебния процес клинична­та внушаемост значително намалява (стр. 221). Това явление беше в противоречие със всички дотогавашни изследвания на внушаемостта, която обикновено след практикуване се повиша­ва. Но то особено много ни зарадва, защото се доказваше, че е използван вторият тип комуникация - насочена неманипулатив­на комуникация. С това се откриваше широка възможност, да се активират неизползваните възможности на мозъка/ума без да се вреди чрез хипноза или клинично внушение По наше мнение, неблагоприятно се отразява на личността и възможността много често постхипнотичните сугестии да се задържат с години. Ние имаме 3 случая, когато постхипнотични­те внушения се запазиха повече от 10 години. Това означава, че хипнотичното влияние върху личността е много продължи­телно. Имплантираните чужди и толкова стабилни функционал­ни системи поддържат една латентна и несвойствена дисоциация. Говори се обикновено между лаици, че хипнозата отслабва волята. Това не е доказано в ескперименталните изследвания. Увеличената тенденция за все по-лесно хипнотизирване обаче, може да се приеме за отслабване на волята в смисъл на отслабва­не силата за противопоставяне. Често се коментира възможността да се използва хипноза за повишаване на паметта, но никога не се казва такава една памет може ли да се оползотвори творчески. Върху креативните възможности на хипнозата съществуват редица публикации с по­ложително отношение. Един от най-активните поддържници на тези възможности е Райков Л. (1969а и 19696). Той успява да вну­ши на хипнотизирани, че са големи художници и те наистина за­почват да рисуват много добре. Какво става обаче след хипноза­та, не се казва. Защо тогава не се произведат в хипноза 100 или 1000 велики художници. Не се знае също какво биха могли тези хора да нарисуват и без хипноза, само с подкрепяне и окуражава­не. И главното, могат ли те да работят самостоятелно творчески, което значи: да създават нови стилове, нови теории, нови откри­тия и т.н Или може би само играят, за да задоволят желанието на хипнотизатора. Нашите изследвания потвърждават, че в хипно­зата не само не се развиват нови креативни възможности, но съществуващите се ограничават. Системно хипнотизирваните на пръв поглед не показват никакви различия от собствената си личност преди хипнотизиране. Те се справят с ежедневните си задължения. Проявяват дори инициатива. Но оригинални ново­сти в инициативата им липсват. Те очакват вече всички нови ре­шения да се вземат от хипнотизатора. Така е по-лесно, ще кажат вероятно някои читатели. В опитите на Вайценхофер А. М. и Зьоберг Б. М. (1961) хипнотизираните казват, че са оставили ця­лата творческа работа на хипнотизатора. Авторите съобщават: „Една от най-интересните и може би съществени разлики, които проявяват в поведението си най-добрите ни изпълнители между събуждането и хипнотичните сугестии, беше_тази, че в първия случай, те трябваше да „работят" усилено, за да постигнат жела­ните резултати, докато при хипнозата те нищо не правеха. Вмес­то тях хипнотизаторът „извършваше цялата работа", (стр. 218). Независимо от всички дотук посочени опасности от хипноза­та, редица специалисти, много внимателно и професионално ор­ганизираха експерименти за прилагане на хипноза в учебния про­цес. Цигенфус В. Б. (1962), Ур Л. (1958), Бетс Е. А. (1957), Абро-зе Г. (1961) и др. отбелязват добри резултати от прилагането на хипноза. Също Барбер Т. К. (1965) извършва експерименти в та­зи област. Той обаче от гледна точка на неговата оригинална те­ория за същността на хипнозата намира, че опитите не са убеди­телни поради липса на контрол на критичните променливи. От гледна точка на когнитивно-бихевиоралната теория и на базата на редица експерименти той смята, че могат да се получат същи­те резултати чрез мотивиращи задачата инструкции. Схващания­та на Т. К. Барбер, изразени в редица експериментални публика­ции, като Барбер Т. X. (1965-а), Барбер Т. X. and P. D. Паркер (1964) и редица други са една възможност да се демистифицира хипнозата, което в известна степен се приближава до нашето схващане за сугестивната основа на т.н. хипнотични чудеса. Ин­тересно е тук да се спрем на още едно изследване върху приложе­нието на хипнозата в учебния процес, извършено от С. Крипнер (1966). Той организира експериментална работа за подобряване четенето при 49 ученици от основни и средни училища. Родите­лите на 9 деца пожелават децата им да бъдат обучавани чрез хип­ноза. И в групата на хипнотизираните деца, както и в групата на нехипнотизиваните, определен процент получили значително по­добрение. При хипнотизирваните този процент бил по-висок. Обаче авторът се пита: дали това не се дължи на допълнително­то внимание към тези деца. Той пише: „В крайна сметка, не е си- 58 гурно, че същите техники, приложени без предизвикване на фор­мален транс, не биха довели до подобни резултати" (стр. 262). Но той не пише какво става с волята на хипнотизирваните многократно. Известно е, че те винаги отново и отново се подават на диктуващи внушения, много често без да съзнават това. Бъде­те внимателни, когато общувате с вече хипнотизирвани лица. Ви­наги може нещо лошо за вас да им се внуши и те да го изпълнят. Може да се предполага, че при множеството експерименти от този вид ефектът се дължи не на индуцираното хипнотично състояние, а на внушението. Най-общият тип внушение в експе­рименти, свързани с висока степен на очакваност са познатите в САЩ ,^Соторн" ефект (Roethlisberger F.J. and W. J. Dickson, 1939) u ефектът „ Пигмалион в класната стая " (Roesenthal R. and L. Jacobson, 1968). При ефектите „Хоторн" се касае за експеримен­ти, проведени в заводите Хоторн на западна Електрическа Ком­пания, разположена в Чикаго. В края на 1920-те години там са проведени множество експерименти за изследване различни про­мени на условията за работа, как се отразяват върху работата на работниците. Установило се, че промените сами по себе си по не­специфичен начин се отразявали благоприятно на работата на работниците. Този ефект се отдава на очакването, че всяка про­мяна носи подобрения на условията. Ефектът „Пигмалион в. класната стая" се дължи на очакването на учителите, че им е пре­доставен за работа клас от надарени и умни ученици. Такива кла­сове, в които учителите са с повишено положително очакване, дават по-добри резултати поради редица ефекти в поведението на учителите. Ефектът „Хоторн" и ефектът „Пигмалион" най-често се тълкуват като варианти на Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 2.94 Mb. Сподели с приятели: