Георги Лозанов сугестопедия-десугестивно обучение



страница5/18
Дата09.11.2017
Размер2.94 Mb.
#34217
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
ПЛАЦЕБО

Плацебото е известно в широките кръгове като „безвредна ле­карска лъжа", когато на болния се дава неутрално лекарство с информацията, че това е много ефикасно средство. И най-често се получава добър лечебен резултат. В действителност нещата не са толкова прости. Има множество проучвания и публикации по въпроса.

Плацебото е било използвано главно като елемент на психо­терапията и за поддържане на респектиращата позиция на лека­ря (Shapiro А. К., 1960; Liberman R., 1962; Lesse S., 1966 и др.). До средата на настоящия век плацебото е било свързвано главно с временния и изолиран ефект на „магическите хапчета". Шапиро А. К. (1961) предложи по-широко разбиране на плацебо, което отговаря и на нашето виждане за неспецифичните въздействащи фактори при всяка комуникация - лечебна, учебна, професио­нална, житейска и т.н. Той определя плацебото като фактор, който се отразява на лечебния ефект при всяка медицинска про­цедура, независимо от нейнния характер. Тези влияния на всичко окръжаващо, на цялото поведение на лекуващия персонал върху лечебния процес съществуват със същата сила и в учебния про­цес. Може преподавателите да не си дават сметка за това, но всички дразнители при обучението се отразяват на неговата ефективност. Най-често тези сигнали постъпват в нас несъзнава-но чрез периферните перцепции и парасъзнанието, но тяхното отстраняване е невъзможно. Това е голяма част от нашите прак­тически лекции с обучаваните от нас преподаватели. За да разбе­рем колко мощно е това въздействие, трябва да имаме поглед върху публикуваната научна литература. Доказано е, че плацебо­то може да повлияе всеки орган, всяка система и всяка функция. Например, плацебото повлиява благоприятно болката (Beecher

Н. К., 1955), пептичната язва (Backman Н., Н. Kalliola, G. Ostling, 1960), високото кръвно налягане (Grenfell R. F., А. Н. Briggs, W.C.Holland, 1963), ангина пекторис (Amsterdam Е. A., S. Wolfson, R.Gorlin, 1969; Benson H. and D. P. McCallie !979), ревматоиден ар­трит (Traut Е. F., Е. W. Passarelli, 1957) и др.

Плацебо ефектът е също ефикасен в психиатричната клини­ка. Добро повлияване е публикувано за редица заболявания, на­пример, депресивните състояния (Malitz S., М. Kanzler, 1971), нетърпение и напрегнатост (Uhlenhurth Е. Н., A. Canter, J. О. Neustadt, et al, 1959; Bourne H. R., 1971). Също и шизофренно бол­ни са се повлиявали в известна степен позитивно (Hankoff L. D., D. М. Engelhardt, N. Freeman, 1960).

Плацебо ефектът е не само използван в рамките на психоте­рапията, но и в някои черти се припокрива с някои форми на т.н.подкрепяща психотерапия (Rosenthal D., J. D. Frank, 1964).

Всички изследвания показват ясно, че лекарят с неговата дълбока убеденост в ефикасността на терапията при стимулатив-ни емоционални отношения с пациентите и отношения на взаим­но доверие са от основно значение за ефикасността на плацебо ефекта (Houston W. R., 1938; Wheatley D., 1967; Fischer H. K., 1956; Bogdanov М. D., С. R. Nichols, R. F. Klein, 1965, и др).

Подробна информация върху стимулативното значение на плацебо ефектите са дадени от Benson Н. and М. D. Epstein (1975), както и от White L., B.Tursky and G. Е. Schwartz (1985).

Посочената до тук литература е нищожно малка част от всич­ко, което е публикувано по въпроса. Учителите трябва да са наяс­но, че такава литература съществува и че явленията като плацебо, ефектът угКоторн1' и ефектът „Пигмалион" съществуват и са с много голяма потенциална сила. Тяхното участие във всеки кому­никативен процес, както беше казано, е неотстранимо. С тях тряб­ва да се съобразяваме. Но дали на тяхна база трябва да се изграж­

да една учебна система с претенции за траен ефект, това е друг въпрос, който ще бъде подробно разгледан по-късно. Още сега можем да кажем обаче, че съобразяването с някои сугестивно-ко­муникативни фактори не означава използването им като мето­дика. Те са временни, нестабилни, нуждаят се от постоянна под­крепа и понякога могат да дадат неочаквани отрицателни ефекти.

Така че, опитите да се обясни нашата сугестопедична учебна система с механизма само на плацебо ефекта, ефекта „Хоторн" и ефекта „Пигмалион" са далече от истината.

Разбирайки сугестопедията изключително погрешно само като свръхпомнене, на базата на което се изгражда методика, мнозина се обърнаха към упражненията за релаксация.

ПАРАСЪЗНАНИЕ

Под парасъзнание ние разбираме повече или по-малко несъзнава-ната психическа активност. Тук включваме всичко, което е извън съзнанието за даден момент. Засега не всички нива на парасъзна-нието са намерили достатъчно място в сугестологичните експери­ментални разработки. Обединяването им, обаче, в една единна сис­тема е гаранция за тяхното бъдещо разработване. При това трябва да се има пред вид, че психофизиологичните закономерности на различните нива на парасъзнанието имат много общи черти. В па-расъзнанието включваме периферните перцепции, емоционалните стимули, несъзнаваните придобити диспозиции в различните им ва­рианти (като нагласата на Д. Н. Узнадзе, инерционните и вторично автоматизираните процеси, несъзнаваните съставки на мотивация­та, отношението, очакването и потребностите), както и вродените и генетично обусловените инстинктивни тенденции, които 3. Фройд свежда до доминиращата агресивност, а И. П. Павлов обяс­

нява като инстинктивната база на условните рефлекси. И при едно­то, и при другото обяснение, обаче, значимостта на инстинктите ка­то архаично наследство на филогенезиса и онтогенезиса, което по­влиява несъзнателно сугестивните диспозиции във всички насоки, не може да не се вземе пред вид. Понятието парасъзнание включва още всички невербализирани автоматични дейности в тяхното пси­хическо отражение. Включва също така, несъзнаваните автомати­зирани елементи в рамките на съзнаваната психическа активност. Когато оперираме с различни понятия, когато четем, решаваме проблеми и изобщо сме концентрирани съзнателно, ние не си дава­ме сметка от колко много несъзнавани в момента елементарни съставки са проникнати тези дейности. Например, представите, от които се изградени понятията, буквите и дори думите от изречени­ята, които четем, несъзнаваните съждения и предпоставки, скрити зад съкратените формули на мислене, кодовете и символите. В по­нятието парасъзнание се включва също така светът на екстероцеп-тивните и интероцептивните субсензорни стимули, вторият план на комуникативните процеси, както и многобройните несъзнавани форми на асоцииране, кодиране и символизиране, които имат ин­формационен, алгоритмичен и препрограмиращ ефект върху лич­ността. Парасъзнаването обхваща и несъзнаваните страни на кре-ативността, като интуицията и вдъхновението.

Всички тези страни на парасъзнанието са взаимнопрониква-щи се и участват в десугестивно-сугестивния процес.

РЕЛАКСАЦИЯ

Наистина в началото на нашата експериментална работа ние ос­тавяхме на курсистите да се отпуснат в столовете, докато учите­лят чете учебната програма. Но никога не сме имали направлява­

ни релаксации, при които преподавателят диктува на курсистите какво усещат, както най-често се провежда един хипнотичен се­анс Преподавателят не е лекар и не може да се меси в здравето и личността на курсистите, които са дошли да учат.

Релаксацията сама по себе си, ако не е ръководена и диктува­на по време на извършването й, се отразява благоприятно на пси­хическото и на физическото състояние.

Същевременно обаче, има данни, че ре­лаксацията функционира и като автосу-гестивна база за плацебо ефект. В на­шия опит със стотици болни и по-късно с курсисти по чужди езици ние наблюдавахме това явление многократно. Има и публикувани статии от различни автори. Една от те­зи статии е на Agras W. S., М. Home and С. В. Taylor (1982). Те организи­рат експериментално лекуване с релаксация на лица с високо кръвно налягане. Група от 30 чо­века разделят на две. На едната половина от групата съобщават, че ще се повлияят благоприятно още от първия сеанс. На другата, че резултатът ще настъпи с известно забавяне. Независимо, че процедурата за релаксация е била еднаква при двете групи, първата група получава действи­телно ефект веднага, както й е било внушено. Оказва се, че по­лученото по внушение очакване е повлияло решително на ре­зултата у двете групи.

Този пример доказва, че релаксацията няма самостоятелно влияние, а очакването, възникнало по внушение или по други пътища, може да играе съществена роля.

Ако релаксацията сама по себе си като състояние е основата и причината за хипермнезията, то тогава хилядите релаксирани, които видях да лежат по улиците на Калкута, трябва да притежа­ват огромна памет и да говорят на тази основа на чужди езици. Също така патологичните случаи, които посочих, че понякога могат да демонстрират временна хипермнезия, трябва да са в състояние на релаксация. Ясно е, че те са далеч от тези състоя­ния. Има хора, при които алфа-вълните в енцефалограмите им са преобладаващи и през време на дневната им активност. Тези ал-фа-вълни се свързват най-често със състоянията на релаксация. И тези хора също така не показват увеличени паметови възмож­ности. Следователно към релаксацияата се добавя и някакъв друг механизъм. Той може да бъде очакване, сугестия, вяра, ми-рогледна нагласа и др. Само така можем да си обясним високата ефективност от релаксацията при някои йога техники, доколко­то обаче тези резултати са документирани и доказани.

В нашите автентични сугестопедични курсове, при които е доказана хипермнезията и хиперкреативността, релаксацията се изявява под формата на успокоение. Това състояние се създава от цялостната организация на учебния процес и се поддържа от реалните резултата, които всеки курсист може сам за себе си да отчете. Организацията на такъв учебен процес и ролята на учи­теля са въпрос на квалификация.

След като релаксацията сама по себе си не може да предизви­ка хипермнезия и след като направляваната релаксация е обикно­вено увод към хипноза, което е отбелязано не само от нас, но и от редица други лекари, тогава остава да се потърсят други пътища за оползотворяване потенциалните възможности на мозъка в ма­совата практика. Както споменахме, ние стигнахме до разбиране­то да се използва втория вид комуникация - насочената неманипу-лативна, неклинична, житейска сугестия, която характеризирахме

с пояснението to suggest = to offer, to propose. На базата на това пе­дагогическо внушение ние изградихме сугестопедията.

' Но предложението да се избере има и друг аспект. Предлагайки многовариантен избор на ученика, преподавателят все пак подсказ­ва и до известна степен настоява като специалист кой от варианти­те би бил най-подходящ. Личността на обучаващият се трябва инту­итивно да се ориентира дали наистина мнението на учителя е най-подходящо за него или той трябва да тръгне в друга посока. Усеща­нето и крайното решение на обучаващия се не може да дойде по съзнателен път, защото той все още няма необходимите знания, за да реши кое е по-доброто за него. Но той има интуитивното усеща­не. То се реализира чрез неспецифичната психична реактивност, ко­ято описахме подробно в цитираната вече наша книга (1978). Тя се осъществява чрез множество неосъзнавани сигнали, които неот­менно съпровождат всяка съзнателна дейност. Доколкото тези сиг­нали са релевантни на централно поставената във вниманието зада­ча, те повлияват в значителна степен вземането на решения.

Голяма част от неспецифичната психическа реактивност об­хваща и т.нар. от нас

ПЕРИФЕРНИ ПЕРЦЕПЦИИ

По сила и трайност те са нормални надпрагови дразнители. Кога-., то обаче тези дразнители попаднат извън обсега на вниманието и съзнанието, което се случва непрекъснато, те придобиват качест­вата на подпраговите сигнали. Това положение е временно и ди­намично. В следващите секунди тези сигнали могат отново да по­паднат в центтъра на вниманието и съзнанието и тогава влияят като всеки обикновен съзнаван сигнал. Периферните перцепции са динамично подпрагови. Те вземат участие и в част от па­

расъзнаваната активност на личността. Те са релевантни на съзнателно възприеманата програма и подсилват значително ней­ното усвояване. Нашите опити показаха, че периферните перцеп­ции осъществяват дълговременната памет. В миговете, когато са съзнателни, те допринасят за яснотата на разучаваната задача. В миговете на попадане по периферията на вниманието и съзнание­то те лесно се автоматизират като несъзнателно попадат в съот­ветните функционални системи. В сугестопедичните методики ние използваме периферните перцепции като цялостна и много важна система. Практическото осъществяване на тази дейност е също обект на квалификация на бъдещите преподаватели.

Периферните перцепции като подпрагови дразнители показ­ват всичките закономерности, на които се подчиняват и обикно­вените подпрагови сигнали, които се характеризират със своята значителна слабост и късотрайност. Периферните перцепции не могат да се отнесат обаче, към т.нар. пасивно, неволево запаме­тяване или към инцидентното учене, защото тези форми на запа­метяване се отнасят към съзнателната дейност. Те се забелязват достатъчно ясно, но не им се обръща внимание като ирелевант-ни по характер. Периферните перцепции са динамично ту съзна­вани, ту несъзнавани и са релевантни на изучаваната програма.

Най-често по механизма на периферните перцепции се осъ­ществяват и средствата на внушението, които също вече описах­ме на друго място. Средствата на внушението могат да обслужват всеки един от описаните от нас типове комуникация - от свобод­ната комуникация до хипнозата. Ролята им зависи от нивото на авторитарност, изискваща автоматична подчиняемост на единия полюс и пълната свободна и неограничавана комуникация на другия полюс. Следователно, следствата на внушението са всъщност неотменно съществуващи комуникативни фактори. Зависи за какво и как ще се използват. Така например, една ин­

тонация може да бъде мека, топла, неподчиняваща. Но също та­ка една интонация може да бъде сурова, властна, подчиняваща. Всеки културен човек, още повече преподавателят, е длъжен да познава тези най-често съзнавани, но неотменно присъстващи комуникативни фактори. Те могат да се обособят в две групи.

НЕСПЕЦИФИЧНИ КОМУНИКАТИВНИ СРЕДСТВА

В първата група могат да се включат фактори на равностойната друстранна или многостранна комуникация като двойният план при поднасяне на информацията, а също така и интонацията и ритъмът на словото, които могат да бъдат разглеждани и като част от елементите на двойния план (първа и втора плановост) в поведението на страните, които комуникират.

Във втората група фактори или средства за неравностойно повлияване на комуникативния резултат могат да се определят: достоверността на източника на информация, инфантилизаци-

ята в смисъл на повишено доверие и рецеп-тивност, но при запазена критичност и себе-контрол, както и псевдопасивността в смисъл на спокойна и ненапрегна-та, несмущаваща и контролирана активност. Инфантилизацията е естествена и спонтанна реакция при получаване на информация с висока степен на достоверност. А псевдопасивността до голяма степен е израз на добра вътрешна самодисциплина и в същото време това е една форма на концентра-тивна саморелаксация.

Много важно е за сугестивния процес престижът да не е из­куствен, изигран, а да е истински. Има различни видове престиж: на личността, на здравата логика, на красотата в произведенията на изкуството и т.н тук ние се интересуваме главно от авторите­та на учителя и респективно на лекаря.

В повечето случаи, човекът, който получава информацията, не осъзнава, че рецептивността му се е повишила поради пови­шеното му доверие към източника. Той не го разбира, в даден мо­мент информационният процес протича на по-високо ниво. Възприема се, разбира се и се запаметява повече от обикновено, защото достоверността на източника е повишена.

В някои общообразователни училища бяха проведени експе­рименти в тази сфера. Беше направен списък от думи от различ­ни стихотворение. Думите бяха записани на аудио касета и после бяха представени на две групи ученици, подбрани напосоки. На едната група беше казано, че думите са от поезията на известния български поет П. К. Яворов, на другата група не беше казано откъде са подбрани думите. После учениците получиха листи и ги помолиха да запишат думите, които за запомнили. В таблица-те са дадени резултатите.

От таблицата става ясно, че има значинтелна разлика в броя на запаметените от двете групи думи. Статистическият анализ на материала показва, че разликата в запаметяването на двете екс­периментални групи е статистически надеждна с вероятна греш­ка от 0.99.

Таблица 1




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница