Раздел ІІ. Още по въпроса как да управляваме по-добре

Неведнъж съм подчертавал ключовата роля и значението на социалния критерий като основен за оценка на всяко едно управление и ефективността на неговата политика.

От тази гледна точка правителството на ГЕРБ е може би най-антисоциалното от годините на прехода. То в най-голяма степен пренебрегна, дори пожертва социалния критерий. Не само замрази доходите, допусна рязко увеличаване на безработицата, доведе пенсионната система, науката, образованието и здравеопазването до колапс, но и по безпрецедентен начин се опита да посегне на основни трудови и социални права на българските граждани – на тези в неравностойно положение, на безработните, на майките, на хората с увреждания, на уязвимите социални групи.

Отказът от действена социална политика, активна политика на пазара на труда и заетостта, доходите и стимулиране на потреблението е една от най-важните причини, обясняващи задълбочаването на кризата.

През 2012 г. над 3 пъти – от 190 млн. лева на 73 млн. лева - са намалени средствата за активна политика на пазара на труда. Коефициентът на безработица се е увеличил с 4.3 пункта, безработните лица са 372 хил., което е със 138 хил. човека повече. Близо една трета от тях са млади хора. Броят на продължително безработните се е увеличил със 100 %. Броят на заетите е намалял с 304 хиляди души. От началото на управлението на ГЕРБ пенсиите и доходите са замразени, и то при комулативен ръст на инфлацията, от началото на управлението на ГЕРБ, надхвърлящ 10%. Реалните доходи спаднаха. Над 1 милион у нас сега живеят в условията на бедност.

Въздействието на кризата разкри сериозни проблеми в основни социални системи на държавата и обществото, на които дълго време не беше намерено решение. Не става дума за дузината документи, които прашасват по нечии бюра – демографски и здравни, за заетостта и пр., а за ефективни, работещи решения. За политическа смелост и воля те да бъдат приложени на практика.

Често сегашните управляващи посочват разликата между кризата в Европа и у нас. Едва ли не ние сме някакъв „оазис” на финансова и икономическа стабилност. Наистина у нас банките са, слава богу, стабилни. Финансовите и макроикономическите показатели изглеждат привидно добре на фона на някои европейски страни. Но хората и бизнесът са много по-зле. Поради ниските доходи, лошият социален и здравен статус на населението, големите социални и регионални дистанции, съкращаването на ресурсите, отделяни за социални политики, кризата има значително по-тежки последици. Достатъчно е да погледнем последните данни на статистиката за продължаващия демографски спад, да спада на потреблението и доходите.

Тезата, която неведнъж съм отстоявал, е, че силна социална политика е необходима именно в период на криза (казах го още в началото на мандата на днешните управляващи) и на нея трябва да се гледа като на инвестиция (на национално, секторно и личностно равнище), която играе съществена роля за подпомагане на българското предприемачество. Не „разход”, „бреме на бюджета” или пропаганден предизборен ход, а инвестиция, от която зависят по-бързото и безболезнено излизане от кризата и устойчивото развитие на страната в следкризисния период.

Разбира се, проблемите се изострят от отлаганите с години реформи в публичния сектор – здравеопазването, образованието, системите на социално подпомагане, образователната и трудовата интеграция на етническите общности. Но работата не е само в това. Назряла е потребността от сериозен обществен дебат върху социалната роля на държавата - политиката на доходите, данъчната политика, параметрите на бюджетната политика и най-вече от прилагането на качествено нов тип решения, отчитащи необходимостта от повече социалност и повече държава - не в предишния административно-бюрократичен смисъл, а като активен фактор и гарант за спазване на поетите ангажименти, законите и правилата.

Не само че не бива да се допусне отново голямата част от българите да платят социалната цена - този път не наследството на миналото, а на неадекватната реакция на кризата. Нужни са изпреварващи темпове на нарастване на доходите и жизнения стандарт, което да дадат силен тласък на развитието на икономиката и на растежа.

1. 
   Нов модел на заетост
   

Като амбициозна, но постижима цел, беше очертано – достигането до края на десетилетието ниво на националния брутен вътрешен продукт (БВП), по паритетна покупателна способност на жител, 60% от средното равнище в ЕС.

Казано по-разбираемо – средните доходи да достигнат 60% от тези в ЕС.

За да се реализира тази цел, е необходим модел на заетост, отговарящ на зараждащия се в кризата нов растеж, основан на знанието, високите екологични, енерго- и трудоспестяващи технологии. На една нова структура на икономиката.

Новият модел на заетост трябва да отговори на следните основни изисквания:

Първо, да бъде обвързан с икономическата стратегия, както и с демографската прогноза. Националната програма за заетост да се разработи на основата на средносрочни и дългосрочни прогнози за развитие на трудовия пазар.

• 
  Да осигурява гъвкава сигурност и да бъде ориентиран към повишаване производителността и качеството на труда.
  
• 
  Заетостта да нараства приоритетно в икономически дейности с високо равнище на производителност и добавена стойност в приоритетните сектори на българската икономика.
  
• 
  Образователната система да се интегрира най-плътно с пазара на труда и изграждането на система за учене през целия живот, включваща средни и висши училища, центрове за професионално ориентиране и кариерно развитие, обучение, квалификация и преквалификация, институции за сертифициране на уменията.
  

Необходимо е да се приложи политика на реално актуализиране на доходите не само с оглед привеждането им в съответствие с инфлацията и поскъпването на живота, но - което е още по-важно - с оглед целенасочена подкрепа за разгръщане на тенденцията на повишаване на цената и стойността на работната сила у нас.

• 
  Новият модел на заетост следва да се обвърже с нова политика на доходите, насочена към адекватно възнаграждение в зависимост от производителността и качеството на положения труд и придобитата квалификация, и стимулиране на „излизането” на работещите от сивата икономика.
  
• 
  Да се основава на законодателна и нормативно подплатена система от реални индикатори и показатели за оценка на жизнения стандарт и качество на живота. На тази база да се актуализират основните параметри на доходите - линия на бедност, минимално необходими разходи за възпроизводство на работната сила, минимална работна заплата и пр.
  

• 
  Би могло да се обмисли например за определен период от време държавата да поеме част от възнаграждението на млади работници на първото им работно място.
  
• 
  Да се направят нужните промени в трудовото и пенсионното законодателство, които да стимулират - съобразно личната преценка и избор - възможност и форми за продължаване на работа в горните възрастови групи.
  
• 
  Да се създаде механизъм за осигуряване на работни места за хора в неравностойно положение в публичния сектор (например като % от наетите служители) и за стимулиране на бизнеса да наема такива служители и работници.
  
• 
  По-ефективно да се използват възможностите на ОП „Развитие на човешките ресурси”, от която до момента са усвоени едва 18%.
  

Обобщено казано, като се отчита наследството, което оставя настоящото управление, наложителен е завой, префокусиране на политиката в посока към социалните системи и социалната инфраструктура на обществото. Само по този начин ще може да се даде тласък на устойчивото развитие на страната и да се преодолеят опасностите и рисковете, които ни заплашват в средносрочен и дългосрочен план от гледна точка на демографското развитие и развитието на човешките ресурси на нацията.

2. 
   Достойни, справедливи и сигурни пенсии
   

Нека припомним, че целите на пенсионната реформа бяха финансова стабилизация и гарантиране на автономността и устойчивостта на пенсионната система. Дванадесет години след началото тези цели не са постигнати. Нещо повече – дефицитът в пенсионния бюджет нарасна над 20 пъти и вече превишава собствените приходи на Националния осигурителен институт (НОИ) от пенсионни вноски. Това застрашава финансовата стабилност не само на пенсионната система, но и на държавата като цяло.

НОИ и управляваният от него солидарен пенсионен фонд не само че не са независими и автономни, но сега те са един придатък на бюджета и властта, който силно се влияе от конюнктурни политически решения.

В същото време пенсионната система става все по-несправедлива и все по-неадекватна, поражда допълнителна бедност, а недоверието към нея в обществото е на рекордно високо равнище.

В стратегически план, за да се избегне повторно изразходване на обществена енергия за осъществяване на една погрешна политика в пенсионното осигуряване, без да се поставя под съмнение възприетият тристълбов осигурителен модел, смятам, че се налагат сериозни корекции в пенсионната реформа.

• 
  Да се възстанови и да се усъвършенства отменената точкова система за пенсиониране.
  

Разбирам, че демографските и кризисните процеси налагат да се повишават критериите за достъп до пенсия, но това в никакъв случай не налага премахване на точковата система, защото повишаването и на възрастта, и на стажа може да се постигне едновременно и чрез увеличаване на точките.

• 
  Да се прекрати практиката на безразборно и безусловно намаляване на вноските за пенсия.
  

• 
  От подобрение се нуждае формулата за изчисляване на размера на пенсията, в която следва да се повиши тежестта на всяка година стаж и да се смекчат различията в пенсиите, произтичащи от приравняването на осигурителния стаж от една категория в друга.
  
• 
  Да се върне ежегодното индексиране на пенсиите, като се възстанови предишната разпоредба на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, която предвижда всички пенсии да се осъвременяват ежегодно по т. нар. швейцарско правило - с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени (инфлацията) през предходната календарна година.
  

• 
  Обвързване на пенсионната възраст със средната продължителност на живота.
  
• 
  Ограничаване на ранното пенсиониране и другите възможности за ранно напускане на пазара на труда.
  

Не бива да се забравя, че до 2000 г. по-високите вноски се превеждаха изцяло в НОИ, а и сега това се прави частично (в размер на 3 на сто). Би било крайно несправедливо от определена дата (независимо от коя) единствено фондовете да плащат ранните пенсии или само НОИ да продължи да плаща.

• 
  Кризисните процеси през последните години налагат спешно разширяване и усъвършенстване на системата за гарантиране на средствата на осигурените лица и пенсионерите във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и приемането на механизми за компенсирането им в определени случаи.
  

Отсъствието на надеждна и ефективна гаранционна компенсационна система за пенсионните спестявания в определени условия превръща държавата в реален „съучастник” в процеса на отнемане на доходи от гражданите и бизнеса. Защото вместо да предпазва, държавата задължава в условията на криза хората и фирмите да си влагат средствата в предварително обречени и губещи дейности и начинания.

В световната практика са познати различни такива механизми и системи и след внимателен анализ и диалог със заинтересуваните страни следва да се приемат най-подходящите за нашата страна. Възможно е освен пенсионноосигурителните дружества и фондове в гаранционната верига да се включат банковата и финансовата система, държавата, т. нар. сребърен фонд и други.

• 
  Многогодишното прилагане на тристълбовия модел показа и редица други несъвършенства в допълнителното пенсионно осигуряване, които следва спешно да бъдат преодолени.
  

• 
  Създаване на алтернативна възможност и стимули за хората, родени до 1 януари 1960 г., да се осигуряват в допълнителното пенсионно осигуряване и да получават допълнителна пенсия към пенсията си от НОИ за осигурителен стаж и възраст.
  

Едно добро решение би било да се даде възможност на родените до 1 януари 1960 г. по тяхно желание да се осигуряват със същия размер вноска (5 на сто), но в третия стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, а останалите 12,8 на сто да продължат да внасят в НОИ. Смятам, че с това ще се преодолее съществуващото сега дискриминационно отношение към по-възрастните осигурени лица.

• 
  Да се уреди по нов начин и въведеното от 1 януари 2009 г. участие на държавата в осигуряване за пенсия чрез трансфер на средства във фонд “Пенсии” на НОИ в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица, в т. ч. и на самоосигуряващите се.
  

• 
  При умело и по-ефективно управление сериозен източник на средства за гарантиране на финансовата стабилност на пенсионната система (каквото е и неговото предназначение) в края на това десетилетие би могъл да бъде т.нар. Сребърен фонд, който се пълни с част от бюджетните излишъци, от приходите от приватизация и концесиите.
  

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба за създаване и управление на широко разпространените в Обединена Европа доброволни фирмени пенсионни схеми, които у нас не се развиват поради допуснати системни грешки в пенсионния модел и законодателството.
  

3. 
   Борба с бедността и социалното изключване. Създаване на предпоставки за прeодоляване на демографския срив
   

Необходимо е да се преосмисли следваната от сегашното правителство политика на съкращаване на доходите. Липсата на адекватна на натрупаната инфлация компенсация на доходите снижава и без това ниското качество на живот и стимулира получаването на социални помощи и заетостта в сивия сектор.

• 
  Възстановяване на необлагаемия минимален доход като първа стъпка за преодоляване на негативния феномен „работещи бедни” – недопустимо е нетната минимална заплата да бъде под официалния праг на бедността.
  
• 
  Въвеждане на семейното подоходно облагане.
  

• 
  Преминаване от политиката на социалните помощи към политика на стимулиране на заетостта. Обвързване на системите за социално подпомагане със система на социална отговорност и задължения - труд, образование, определена грижа (за деца, възрастни и др.).
  
• 
  Цялостно, а не кампанийно, подпомагане и преустановяване на уронващи достойнството на хората практики (като „борбата” за място в програмата личен асистент според реда на подаване на документи например). Модернизиране като инфраструктура и система от услуги на домовете за стари хора и хора с увреждания.
  
• 
  Стимулиране на бизнеса да участва в социалното подпомагане и социалните дейности чрез развитие на механизмите на публично-частното партньорство и прехвърляне на конкурсна основа на социални дейности от държавните органи и органите на местната власт на бизнеса и неправителствените организации.
  
• 
  Комплексна грижа за децата в неравностойно положение (в риск от бедност, без родители, с увреждания и др.) – осигуряване на условия за превръщането им в пълноправни и пълноценни граждани; подпомагане на интеграцията им в пазара на труда и обществото като цяло.
  
• 
  Подкрепа на младежите, навършващи 18 години, за адекватно включване в пазара на труда и пълноценна интеграция в обществото - осигуряване на възможности за професионална квалификация и реализация.
  
• 
  Реорганизиране на социалните домове и превръщането им в средища за пълноценен живот и възможност за реализация, социализация и интеграция на деца в неравностойно положение.
  
• 
  Реален ангажимент и участие на държавата в отглеждането на бъдещите нейни граждани. Обезщетения за майчинство да се изплащат до навършване на 3-годишна възраст на децата, когато те могат да бъдат приети в детска градина. При постъпване на дете в ясла да се изплаща определен процент от обезщетението за майчинство. Компенсацията, която се изплаща на работещи майки в размер на 50% от обезщетението за майчинство, да бъде до навършване на детето на 3-годишна възраст, а не както досега, до 2-годишна възраст. Цялостно решаване на въпроса с местата в детските ясли и градини.
  
• 
  Действително безплатно детско и майчино здравеопазване: не само освобождаване от потребителска такса, но и при необходимост - безплатни процедури, изследвания, лекарства. Задължителни и безплатни пренатални прегледи и профилактика за бременни - скрининг за вродени аномалии, развитие на плода и др.
  
• 
  Комбинирани (финансови + нефинансови) помощи за безработните майки без трудов стаж или с трудов стаж по-малко от 1 година. Минимално парично обезщетение + равностойността на остатъка от обезщетението в материални придобивки, като безплатна детска кухня, поименни ваучери и пр.
  
• 
  Изплащане на детски надбавки за деца до 18- годишна възраст само ако детето посещава учебно заведение и не надвишава определен брой отсъствия за годината.
  
• 
  Алтернативни модели на заетост за майки на малки деца (до 6-годишна възраст - т.е. докато тръгнат на училище), като почасова заетост, половин щат, „съвместителство” на длъжността с друго лице, както и гарантиране на работното им място.
  
• 
  Мерки за решаване на проблемите, свързани с отглеждане на деца в ранна възраст – осигуряване на нужните детски институции, възможности за алтернативни модели на заетост за родители на малки деца; съучастие на държавата в подпомагане отглеждането на децата. Легализиране на „родителските колективи” при отглеждане на децата в предучилищна възраст и т. н.
  
• 
  Приоритетна кредитна политика и данъчни облекчения за изплащащите кредит семейства с деца. Приоритетно кредитиране на семейства с деца, койито искат да се заселят в обезлюдени райони и да развиват собствен бизнес и земеделие.