Георги Първанов позиции и идеи софия, 2012 г

Всички реформи на въоръжените ни сили, в резултат на които нашата страна стана член на НАТО, бяха в центъра на вниманието ми като Президент на Република България.

По-голяма част от въпросите на военната трансформация бяха решавани с консенсус. След решителната промяна в отношението си към Алианса БСП беше не само част от националното съгласие, но и нерядко - активен фактор на преобразуванията, например по въпроса за ускорената професионализация.

В различни периоди съм поставял важни въпроси и съм обосновавал своята позиция за нова система на мениджмънт на отбраната, в т. ч. и ресурсите; за разширяване правата на командирите по места да управляват ресурси, проекти, договори, доставки; за фокусиране ресурс в бойната подготовка, за корупцията в армията ...

В последните години влизах в чести спорове с Министерския съвет и най-вече с министъра на отбраната по същностни въпроси, засягащи дълбоки теми за бъдещето на въоръжените ни сили.

Това са позиции, които ще отстоявам и по отношение на едно ново, лявоцентристко управление. Споделям изводите от съответния управленски проект, приет от Националния съвет на БСП, като смятам за особено важно да се акцентира върху следното:

През последните години от военното ведомство последователно се налага линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони.

Отсъства съвременното разбиране за високата динамика и трудна предсказуемост на предизвикателствата, рисковете и заплахите.

В общ план се стига до едно необосновано залитане – за приоритетно изграждане на способности предимно за експедиционни задачи на Българската армия. Това е необходим, важен акцент в трансформацията на страните – членки на НАТО, но това не снема основната задача на армията да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната.

Подобна постановка се разминава и със задълженията ни по Вашингтонския договор и с потвърденото в Лисабон разбиране, че отбранителните способности се основават на отбранителния потенциал на всяка отделна страна-членка.

Ресурсът за отбрана през последните години очертава висок риск за способностите, гарантиращи военната сигурност на територията и населението и за сигурността на отделния гражданин. Бюджетът на министерството е под минималния праг, за който са правени разчетите, в това число и за предстоящите реформи. Това дисбалансира реформата и я обрича да повтаря грешки от минали години. Възприетите ведомствени приоритети още повече задълбочават негативните перспективи. Ситуацията налага активни усилия на управлението в няколко направления.

Очевидно отбраната и изграждането на силна и боеспособна армия не са приоритет на правителството.

Необходимо ни е съгласие за осигуряване на ресурс за отбрана не по-малък от средното ниво за НАТО, а и повече, с оглед да се преодолее изоставането в развитието на способности.

Финансирането на инвестиционните проекти и модернизацията да бъдат неделима част от организационните и функционалните промени и редукцията на численост и основни платформи и системи въоръжение и техника. С други думи, скоростта на деструктивната част от реформите да бъде функция на размера на ресурса за отбрана.

При криза трябва да се пести, но тежестите следва да бъдат разпределени солидарно между различните държавни и обществени сфери. Трябва да избегнем опасността от дефицит на национална сигурност, както и да не допуснем рискове при изпълнение на ангажиментите за колективната сигурност.

По различни поводи съм потвърждавал принципната си позиция, че трябва да имаме готовност за участие в съюзнически мисии. Защото това е част от цената на стратегическия избор, който сме направили.

В същото време честно и обосновано, от парламентарната трибуна, се обявих против войната в Ирак; изразявал съм резерви към участието ни в някои мисии (например при събитията в Либия).

Участието на България в операции от подобен характер трябва да е част от една обща европейска и евроатлантическа визия; да имаме гаранции за националната си сигурност.

Едно подобно участие трябва да бъде преди всичко функция на сигурността на съответния контингент и на всеки отделен военнослужещ, изпращан от българска страна.

Чрез направените в последно време промени на практика се цели да се осигурят разпоредителни функции единствено на политическия блок в Министерството на отбраната. Стремежът е да се превърне военната експертиза в поръчкова, чрез обезличаването на началника на отбраната и поемането на стратегическото командване и управление изключително от министъра.

Намирам, че това концентриране на основния управленски властови ресурс, в това число и по командване на въоръжените формирования от армията, в ръцете на политическо лице, е не само неиздържано от професионална гледна точка, но би могло да стане и рисково при определени условия. Паралелно с това днешната практика на „граждански” контрол върху военната експертиза ерозира автентичния модел на интегрирано ръководство на отбраната, но което е по-рисково – създава предпоставка за партийнополитически внушения и влияние в армията. Това изисква законово диференциране на функцията „ръководство на отбраната” от функцията „командване на въоръжените сили”. Първата е същностна за представител на изпълнителната власт, цивилно лице с политически отговорности и компетентност, а втората – за военнослужещ със съответната подготовка, компетентност и отговорности. Ето защо е необходимо още на законово ниво началникът на отбраната да бъде определен като стратегически командир/командващ на Българската армия, а щабът на отбраната – като част от интегрираното министерство и като стратегически щаб.

V. Гарантиране на ресурса, осигуряващ кариерното развитие, нормалните условия на труд и отдих, социалните права на служителите.
Първият ми спор с настоящия военен министър се разгоря основно при налагането на законови ограничения за социалната политика спрямо военнослужещите.

Последните две и половина години очертаха парадокс – въпреки кризата и безработицата, най-реформираната в годините на прехода система е с тенденция за постоянно западащ рейтинг. Като основна причина виждам промяната в социалния статус на военнослужещия и мястото на този статус сред останалите приоритети на отбранителната политика, а също така и финансирането на отбраната. В крайна сметка военнослужещият и семейството му се нуждаят от социална сигурност в същата степен, в която се нуждаят всички граждани, а към това следва да добавим и справедливото очакване за компенсиране на законовите ограниченията на гражданските права на военнослужещите.

Мотивацията е ключов проблем за всеки военнослужещ и този въпрос не се свежда само до доходите, не само до социалната осигуреност, но и до възможностите за професионално развитие и авторитета на българските офицери и бойци.

Мотивацията, освен от социалния статус, зависи и от възможността за професионална реализация във високотехнологична среда, каквато по презумпция се предполага, че има във въоръжените сили, а тя все повече се отдалечава от съвременните технологични достижения във военното дело.

Човешкият фактор е ключов в развитието на Българската армия, а това означава и изграждане на необходимите качества на командира, които го правят лидер в съвременното разбиране на това понятие.

VI. Наложително е увеличаването на относителната тежест на мисията на Българската армия при оказване помощ на населението в мирно време – при бедствия, аварии и катастрофи.
Нееднократно ми се е налагало чрез военното ръководство да търся съдействие от военни части за региони, пострадали от наводнения и пожари. И българските бойци изпълняваха тази своя мисия с висок професионализъм и морал.

Смятам, че този приоритет трябва да има отражение при дислокацията на военните формирования поне докато не достигнем реална, по-висока степен на мобилност, позволяваща бързо придвижване и своевременно оказване на помощ на населението. Това е особено важно, когато става дума за навременна и успешна защита на критичната инфраструктура и стратегическите обекти.

По този въпрос намирам за необходимо да се направи преглед с ясни, национално значими критерии на множеството неправителствени организации, заявили като сфера на дейност сигурността и отбраната. И да бъде оценен национално значимият и реален принос на всяка една от тях на базата на история и традиции, организационна структура, численост на членската маса, наличие на развърнати структури в страната и дейност по военно-патриотичното възпитание, осигуряване на връзката на армията с обществото и принос към позитивния рейтинг, популяризиране на военната служба и редица други.

• 
  Надграждане на постигнатото в подготовката на кадри, особено в чужди военни академии и военни училища, специализирани курсове, на натрупания опит от офицерите и генералите на служба в щабове на НАТО и др., развиване на подготвените и с опит кадри. Обобщаване на опита от мисии и предаването му на подготвящите се нови кадри.
  
• 
  Приоритизация на насоките на изследователската дейност в сферата на сигурността и отбраната, повишаване ефективността при избор и дефиниране на теми за обучение и подготовка на докторанти, обвързване на научноизследователската дейност с нуждите за изграждане на съответните способности и концепциите за използване на въоръжените сили.
  
• 
  Съвместни изследователски проекти с цивилни университети и научни институти.
  

В заключение искам да отбележа, че изложените по-горе идеи са не само алтернативен път към желаната цел – модерна отбрана. Тези идеи отчитат опита от дългогодишния ни преход – както позитивния, така и негативния. Те отчитат и историята, и националните ни традиции, от които нямаме причина да се срамуваме, а само да се гордеем. Стремежът е да се промени онази част от статуквото, която намираме за неприемлива, но и да запазим частта, която ни удовлетворява и съответства на националните ни цели.

С други думи, да бъдем стабилни в промените, а решенията за тях да са резултат на широко съгласие.

ЕНЕРГЕТИКАТА, ГЛУПЧО!¹
В последните дни темата за енергийната ни стратегия и политика влезе в публичния дебат с поредица от действия и позиции - на правителството, на опозицията, с експертни мнения. Това е сериозен повод да бъдат заявени и позициите на бъдещото лявоцентристко управление по енергетиката като ключов приоритет за страната; като отрасъл, от чието развитие зависят качеството и конкурентоспособността на българската икономика, националната сигурност на страната, позиционирането на България на регионалната и на европейската сцена.

Решението за спирането на проекта за нова атомна централа в Белене е най-голямото, но не и единственото доказателство за провала на ГЕРБ и лично на Б. Борисов в енергийния сектор. Редица други действия и изказвания на премиера и екипа му свидетелстват за непрофесионализъм и хаос, който може да струва скъпо на България.

В следващите редове предлагам набор от идеи по енергийната политика, които могат да залегнат в политиката на БСП и опозицията сега, а при смяна на управлението - и в новата ни енергийна политика.

1. Възобновяване и ускорено изграждане на АЕЦ „Белене”.

Премиерът Борисов се оказа неподготвен в преговорите с руската страна и не защити, дори не постави въпроса за по-ниска цена, като се приеме индекс на ескалация ЕС-27. Министър-председателят безпомощно отстъпи под външен и вътрешен натиск и зачеркна бъдещето на ядрената енергетика в България. Едно ново лявоцентристко управление трябва да рестартира проекта.

Нова атомна централа би била стратегически проект не само за енергетиката, но и за икономиката, за националната ни сигурност. Ядрената енергетика трябва да се съхрани и да се развива като основен, ключов фактор в енергийния баланс на страната.

Борисов каза, че няма да строи българо-руска ядрена централа. Но с пренасянето на готовия реактор на територията на АЕЦ „Козлодуй” той няма да стане по-малко руски. Нито забавянето от 12-15 години ще го направи по-модерно поколение.

2. Удължаване на експлоатационния период на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”.

3. Активна роля на българската страна в реализацията на проектите „Южен поток” и „Набуко” - необходими за европейската енергийна сигурност.

Тези два газопровода ще утвърдят ролята ни като основна транзитна страна на природен газ за ЕС по южното европейско направление.

От самото начало успешно сме защитавали българския интерес при конкретните договорености за всеки един от проектите. Тази линия трябва да се запази и в бъдеще.

4. Ускорено изграждане на междусистемните връзки със съседните държави (Турция, Гърция, Румъния и Сърбия), като: 1/ важен елемент в политиката на диверсификация на доставките на природен газ; 2/ възможност за увеличаване на приходите от пренос на природен газ за съседни държави; 3/ елемент в процеса на развитие на динамичен регионален газов пазар и утвърждаване ролята на България в този процес.

(В преговорите, които аз съм водил за тези връзки, винаги сме гледали на тях и като възможност за системни доставки. Затова смятам, че е недостатъчно заявеното след срещата на премиерите Борисов и Ердоган, според когото това би било по-скоро „байпас”, т. е. спешни доставки при кризисни ситуации.)

5. Ускорена реализация на постигнатата договореност с Азербайджан за доставки на азербайджански природен газ за България и региона през турската газопреносна мрежа и/или чрез осъществяване на проекта за пренос на компресиран газ (от Азербайджан и Туркменистан) през Черно море.

Реализиране на договорената от мен и лидерите на Азербайджан и Турция тристранна среща между газовите компании на трите страни би била изключително полезна за постигането на споразумение по конкретните параметри.

а/ Премиерът Борисов обяви от Грузия, че до две години ще тръгне втечнен газ за Европа и в този смисъл ще иска подкрепа от европейските институции.

Това е една стара моя идея, по която са водени преговори и с държавниците от региона, и в европейските институции, и с представители на САЩ.

В отговор на мое запитване президентът на ЕК г-н Барозу се изказа принципно позитивно за идеята, но ни насочи към инвестиции от частния сектор.

б/ От изказванията на г-н Борисов става ясно, че бърка втечнения с компресиран газ, но не това е най-важното. По-важно е, че докато последните две български правителства умуват беше създаден проектът АГРИ (с участието на Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария) за пренос на втечнен газ през Черно море. Според моите експерти обаче за кратки разстояния като Черно море е за предпочитане и е по-рентабилно да се пренася компресиран газ. Наивно е да се очаква, че това може да се случи до 2 години. Върху проекта трябва да работят поне две правителства.

6. Енергийната ни дипломация трябва да развие темата за терминали за втечнен газ, които да бъдат разработени заедно с южните ни съседи.

Тази идея получи реален шанс в разговорите ми в Катар, където беше заявена готовност за участие в подобен проект. Това може да бъде немалък принос в политиката на диверсификация. За съжаление провалът на последната правителствена визита в тази страна не ни приближава към реализацията на такава идея. За ЕС инвестициите, насочени към увеличаване на този тип доставки, се разглеждат като ключови за енергийната сигурност, като важен компонент на Южния газов коридор.

7. В този контекст България може да предложи обединяване на възможностите за доставки на компресиран и втечнен газ като решение за европейската енергийна сигурност в случай на затруднения за „Набуко”. Такъв проект също е коментиран със западните ни партньори.

8. Активизиране на работата по разширяване на капацитета на Чиренското газохранилище. Успоредно с това трябва да се решава въпросът за ново газохранилище край Галата, както и да се потърсят възможности за нови хранилища.

9. Развитие на собствения добив от находището Девенци. Привличане на инвеститори за проучвания на нови находища на българска територия, в това число и в Черно море.

10. Забрана за проучване и добив на шистов газ до получаване на категорични гаранции за опазване на природата и здравето на хората.

11. Създаване на възможности за участие на български компании в разработката на нови находища в Русия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка.

12. Държавна подкрепа за съхраняване и развитие на топлоелектрическите централи, използващи собствени въглищни ресурси. Институционална подкрепа за модернизация и реконструкция на съществуващите въглищни централи в съответствие с екологичните стандарти, както и за изграждане на нови мощности с прилагане на нискоемисионни и високоефективни технологии.

Необходимо е провеждане на балансирана и координирана политика в тази насока, която да отчита както специфичните национални характеристики (сериозния природен потенциал на страната ни, наличието на защитени територии и др.), така и спецификите на този вид производство на енергия (непредсказуем режим на производство на някои от ВЕИ например).

При вероятното увеличение на потреблението на енергия във връзка с очаквания ръст на БВП страната ни е изправена пред риск при изпълнение на заложената минимална цел за постигане на дял на ВЕИ в енергопроизводството/енергопотреблението да се достигнат нива на цени на тази енергия, неприемливи от социална гледна точка за крайния потребител. Държавата трябва да провежда реална политика за насърчаване на инвестициите във ВЕИ, като постепенно държавната подкрепа се преориентира от гарантиране на преференциални изкупни цени към въвеждане на система от търговия със зелени сертификати и осигуряване на безлихвени или нисколихвени заеми за осъществяване на инвестиции, включително като се използват достъпни европейски фондове.

Нарастването на дела на по-скъпа енергия, произведена от ВЕИ, в енергийния микс на страната, както и повишаването на цените на електроенергията, произведена във въглищните централи (като следствие главно от участието им в Схемата за търговия с емисии и от необходимите инвестиции за модернизация), ще доведе до повишаване цената на електроенергията като цяло. Това увеличава отговорността на държавните институции в прилагането на по-справедливо разпределение между различните участници на пазара на енергия, на разходите на обществото в процеса на преход към зелена икономика.

15. Постигане на качество на процеса на преход към нисковъглеродна икономика чрез насърчаване на изследвания в областта на енергетиката, както и целенасочена национална политика по въвеждане на иновативни нисковъглеродни и високоефективни технологии и продукти. Стимули за български компании и специалисти за местно производство на оборудване в областта на интелигентните мрежи.

Осъществяването на голямата част от посочените приоритети предполага провеждане на действена енергийна дипломация, активно участие в европейския дебат по енергийните въпроси, както и открит диалог с държавите, които предоставят енергийни ресурси или транзитни пътища за енергийни доставки.

Убеден съм, че едно ново лявоцентристко управление ще може да реализира един широк пакет от идеи и инициативи, с което да превърне енергетиката в реален приоритет на страната ни.

ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ИНОВАЦИИТЕ – КЛЮЧ КЪМ ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО

Образованието и науката са един от фундаментите на българската държавност и просперитета на обществото и нацията. Така е било от Възраждането до ден днешен.

Никога обаче тази истина не е била толкова пренебрегвана, както днес. С непоследователната си политика, с необоснованите си експерименти, с рязкото намаляване на финансовите ресурси управляващите доведоха тези изключително важни сфери буквално до колапс.

Моите ангажименти към проблемите на науката образованието датират още от първите ми публични изяви като Президент на Република България. Честите ми участия във форуми на БАН и университетите ми позволиха да развия идеи и предложения, които да са част от усилията за по-отчетливото вписване на българската наука в европейското научноизследователско пространство. Вниманието ми към проблемите на училищното образование беше трайно и последователно. Във връзка с това бих споменал посещенията си в десетки, може би стотици училища в страната, взаимодействието на президентството с училищната общност, проведения форум в Благоевград (5 юни 2010 г.) за мястото на училищното образование във формирането на националната стратегия "България 2020" и т.н.

Продължавам да съм убеден, че действена визия за развитието на науката и образованието е възможна само на базата на ясна държавна стратегия за социално-икономическото развитие на страната.

Кризата не е и не може да бъде оправдание за негативните тенденции в развитието на науката, висшето и училищното образование. Напротив, тъкмо във време на криза инвестициите в образованието и науката са още по-важни и нужни. Тъй като от тях зависи решаването на съдбоносни за нацията проблеми, като ценностно и духовно развитие, изграждане на икономика и общество на знанието, подобряване на жизнения стандарт и качеството на живота, преодоляване на негативните демографски тенденции.

І. Училищно образование
Българската образователна система вече повече от две десетилетия непрекъснато се руши. Задълбочава се неравенството в достъпа до образование. Неграмотността се завръща, при това сред младите хора - не само чрез необхванатите от системата, непостъпилите или отпадналите. По-страшно е формализирането на масовото образование на принципа „бележка-диплома” за сметка на реалното качество на подготовката.

Решаващият дефицит в българското училище е дефицитът на качество - на учебните програми и учебниците, на преподаването, на подготовката. Редовно публикуваните данни от авторитетни международни изследвания потвърждават трайните тенденции на спадане качеството на подготовка на българските ученици.

Другият голям проблем е в това, че повечето млади хора завършват училище, без да са подготвени в необходимата степен за изискванията на живота и практиката, без нужните им професионални умения, отговарящи на практическите потребности на съответното населено място и регион.

Изключително остър проблем са физическата дееспособност и здравният статус на българските деца и младежи. Учениците не спортуват достатъчно в училище. Причината е както в учебните програми, така и в липсата на спортна база в училищата.

Тревожно е състоянието на дисциплината. Не се спазват елементарни правила на поведение. Употребяват се цигари, алкохол, наркотици.

От времето на учителските протестни действия през 2005-2007 г. до една голяма дискусия в Благоевград (юни 2010 г.), както и в отделни разработки многократно съм вземал отношение по тази проблематика. Публикуваните тук позиции и идеи са обобщение и продължение на вижданията по основни проблеми на българското училище, залегнали в дейността на моя екип досега и в организираните по тази тема срещи и дискусионни форуми.

По време на предишното управление бяха предприети определени реални стъпки в реформата на училищното образование – значимо повишаване на учителските заплати, оптимизиране на училищната мрежа, засилване децентрализацията на системата и самостоятелността на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, на матури и външно оценяване, на електронно учебно съдържание в 9-12 клас, осигуряване на училищата с компютри и интернет и пр. Беше подготвен и внесен за обсъждане нов закон за училището.

Сегашното управление забави и в много отношения дори прекъсна това добро начало. И проблемът не е само в забавянето, а в това, че въпреки многобройните обсъждания, продължават да липсват достатъчно яснота и съгласие по стратегическите цели и модела на развитие на българското училище.

Без да навлизам в детайлите на закона за предучилищното и училищното образование (още повече, че той е внесен за обсъждане в парламента), ще откроя няколко основни проблема в развитието на образователната реформа като цяло.

Първо, един от основните проблеми при въвеждането на новата образователна структура е липсата на необходимата степен на обвързаност между началното, основното и гимназиалното образование, на входа и на изхода на системата – прехода от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда.

Второ, проблемите, свързани с обхвата, налагат свеждане до минимум броя на отпадащите и приключващите със своето образование на един твърде ранен етап; реално гарантиране на конституционното право на образование на лицата до 16 години и намаляване дела на ниско образованите, без професионална подготовка и квалификация млади хора, които са неконкурентоспособни на пазара на труда.

Трето, проблемите, свързани с качеството в образованието и особено с качеството на учебниците и учебния процес, извеждат на преден план необходимостта от нови учебници и учебни помагала, от нов модел на учебния процес. Както е известно, качеството на предоставяното образование и нивото на постигнатата образованост са в основата на обществото и икономиката на знанието.

Четвърто, проблемите, свързани с осигуряване на възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, изискват преместване на фокуса върху развиването на ключови умения и компетентности; осигуряване на органичен преход и вграждане в системите на висшето образование и пазара на труда, на квалификация и преквалификация в рамките на системата за учене през целия живот; реабилитиране на възпитателната роля и отговорност на българското училище.
2. Обхват на образователната система

Основните цели, които следва да си поставим в това отношение, са:

• 
  Създаване на реални предпоставки за пълен обхват на всички деца, подлежащи на обучение, независимо от материалното и социалното положение на родителите им, в предучилищни форми на обучение, а на следващ етап – в училищното образование;
  
• 
  Финансово, кадрово и материално-техническо обезпечаване на задължителното предучилищно образование за всички деца от 4- годишна възраст, както и на поетапно въвеждане на целодневна организация на учебния процес за всички ученици до 7 клас;
  
• 
  Поемане от държавата на разходите на всички ученици до 7 клас за транспорт, храна, облекло, учебници и училищни принадлежности;
  
• 
  Изпреварващи мерки за предотвратяване на отпадането от образователната система – свеждане под 10% броя на отпадналите;
  
• 
  Въвеждане на форми на обучение, позволяващи на отпадналите да се завръщат и да получат съответната образователна степен и професионална квалификация - като вечерни училища, училища „втори шанс” и пр.;
  
• 
  Оптимизиране на училищната мрежа, така че да се гарантира равнопоставен достъп и да се предотврати обезлюдяването на слабо развитите, полупланинските и граничните райони и малките населени места;
  
• 
  Въвеждане на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от 4-годишна възраст до 12 клас с оглед осигуряване на актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и миграцията на учениците в училища в страната и извън страната.
  

Дефицитът на качество в българското училище може да се преодолее, като:

• 
  Чрез въвеждане на новата образователна структура се осигури взаимовръзка, плавен преход и приемственост между образователните степени, средното и висшето образование, потребностите на обществото и икономиката;
  
• 
  Новите държавно-образователни стандарти се материализират в нови учебни планове и програми, нови учебници, съобразени с възрастта на подрастващите и потребностите на живота и практиката, нови училищни сгради и материално-техническа база. С гарантиране на минимум от знания и умения, които всеки ученик следва да придобие при завършване на съответната образователна степен, като особен акцент се постави върху овладяване на българския език, поне на един чужд език, математиката и компютърните умения, избора на професия и професионалната подготовка;
  
• 
  Върху основата на електронизация на учебното съдържание и учебниците (въвеждане на електронни учебници и учебни помагала), широко използване на информационно-комуникационни технологии и средства и на интерактивни методи се въведе нов модел на учебен процес, при който целта не е механично запаметяване и възпроизвеждане на информация, а гарантиране на минимум знания и умения, ученикът да се научи да мисли самостоятелно;
  
• 
  Постепенно и трайно се утвърди система за оценяване, основана на единните държавни образователни стандарти и актуализирания за съответната образователна степен минимум от знания и умения; на независимо, външно оценяване, както и на държавните зрелостни изпити като единствен вход във висшето образование.
  

Постигането на тази коментирана, но проточила се във времето задача предполага:

• 
  Изграждане на система за ранно откриване, ускорено израстване и реализация на млади таланти, подкрепена нормативно и финансово от държавата, обезпечена от държавата и бизнеса с необходимия финансов ресурс и мрежа от партньорства между всички заинтересувани страни - училищата, висшето образование, научните институти, бизнеса, фондации и неправителствени организации;
  
• 
  Създаване на възможности и условия за ускорено завършване по индивидуални програми на училищното образование и постъпване във висши училища на изявени млади хора. Осигуряване на необходимото им научно и методическо ръководство и помощ;
  
• 
  На базата на натрупания опит в извънкласни и извънучилищни формати (конкурси, състезания и олимпиади) по природни науки, математика и информатика на училищно, местно, регионално и национално ниво, развиване на система от форми за научно, технологично, художествено творчество и спорт.
  

Възпитанието и здравето на учениците са в пряка зависимост от:

 Превръщане на училището в средище за изява и възпитание, на децата и младите хора, където те усвояват не само знания, но и ценности, учат се на гражданска активност и отговорност;

• 
  Финансово и кадрово обезпечаване на системата от извънкласни и извънучилищни дейности и инициативи, национални, местни и училищни празници, символи и ритуали, насочени към патриотично възпитание, опазване на културното, историческото наследство и природата;
  
• 
  Гарантиране на ресурсно реализиране на целеви програми за изграждане на материална база за младежки дейности, в т.ч. на спортна база в училищата от централната и местната власт;
  
• 
  Осигуряване на всеобхватни програми по здравна профилактика и превенция, обучение в здравословен начин на живот, както и на здравно и стоматологично обслужване (лекар и зъболекар) в училище. Отделяне на достатъчно време в учебната програма за спорт и физическа активност.
  

Реабилитиране на престижа на учителската професия и възобновяване на интереса към нея могат да се постигнат чрез:

• 
  Създаване на интегрирана система за непрекъсната квалификация, предвиждаща периодично усъвършенстване на професионалната, чуждоезиковата и компютърната подготовка. Основна роля в нея да се отреди на висшите училища;
  
• 
  Актуализиране на учебните програми на висшите училища, подготвящи учители. Подобряване качеството на специално-научната, професионално-педагогическата и методическата им подготовка;
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите на атестиране, кариерно развитие и заплащане на педагогическите кадри според постигнатото качество и резултати в учебния процес. Осигуряване на социални пакети за млади учители в малките и отдалечените селища - за жилище, транспорт, храна и др.
  

Тази цел повелява да се пристъпи към:

• 
  Развитие на участието и формите на обществена ангажираност и контрол върху процесите в училищното образование и резултатите, които системата постига. Превръщане на училището в „обществена институция”, реален ангажимент и отговорности към която имат всички заинтересувани страни – учителите, учениците, родителите, обществото;
  
• 
  Утвърждаване ролята на училищните настоятелства при вземане на решения и контрол върху тяхното изпълнение, свързани с перспективите на развитие на училището, материално-техническата му база и бюджет, както и при решаване на проблеми в училищната среда или между училището и други фактори в обществената среда;
  
• 
  Разширяване периметъра на публично-частните партньорства, особено в полето на професионалното образование и подготовка, извънкласната и извънучилищната дейност, в отварянето към висшето образование, научните институти и фирмите.
  

На практика това означава:

• 
  Подобряване на връзката между обучението в средното и висшето ниво на образованието в рамките на съответната наука/специалност, както и своевременно професионално ориентиране и профилиране на младите хора съобразно потребностите на пазара на труда в регионален и местен план;
  
• 
  Периодично актуализиране и надграждане на минимума от знания и умения в рамките на отделните образователни степени;
  
• 
  Изграждане на мрежа от центрове за професионално ориентиране в съответствие с потребностите в регионален и местен аспект;
  
• 
  Реорганизация на системата и мрежата за професионално обучение по региони върху основата на стратегия за социално-икономическо развитие на страната и в съответствие със специфичните национални и регионални потребности;
  
• 
  Развитие на системите за обучение през целия живот. Създаване на гъвкави механизми, които да позволят на едно заето лице, усъвършенствало своите умения в процеса на работа, да получи официално признание за постигнатото ниво в професионален план или получено при неформално обучение. Изграждане на система за валидиране на неформалното и информалното образование.
  

Тази цел е изпълнима, като от думи се премине към конкретни управленски решения, а именно:

• 
  Бюджетът за училищно образование да достигне 5% от БВП, което като относителен дял съответства на средноевропейските нива на финансиране;
  
• 
  На тази основа да се повиши единният разходен стандарт за издръжка на децата и учениците, като той се диференцира съобразно спецификата на отделните региони (планинските и граничните);
  
• 
  Да се разработи стандарт за архитектурното пространство и материално-техническа обезпеченост по видове училища съобразно спецификата на потребностите в тях;
  
• 
  Ясно да се разпределят правомощията, задълженията и отговорностите на централната и местната власт. Делегирането на финанси, дейности и на пълномощия не означава абдикация на централната изпълнителна власт от отговорностите за финансиране на образователната система в общините.
  

Основният проблем, който се отразява неблагоприятно и върху висшето образование и науката у нас, е липсата на цялостна и последователно следвана държавна стратегия и приоритети за национално развитие.

Промените се осъществяват на парче, без цялостен поглед и интегриран подход, без нужните финансови и кадрови разчети и ресурси. Оправдавайки се с кризата, управляващите по същество се отказаха от сериозен държавен ангажимент и отговорност за развитието на висшето образование и науката.

Неадекватна на съвременните реалности е нормативната база. Отлагането на закона за висшето образование, заедно с несполучливия Закон за развитие на академичния състав, затрудниха, да не кажа – блокираха, развитието на образованието и науката като цяло. На места се създаде хаос и рязко се понижиха критериите и изискванията за придобиване на академичните длъжности и научните степени. По същество процесът се превърна в неконтролируем.

Една от големите грешки на днешните управляващи беше провеждането на политика на конфронтация с научната общност, опитите за ликвидиране на БАН и противопоставянето на университетската и академичната наука.

Както неведнъж съм заявявал, науката не може и не трябва да бъде делена и противопоставяна на университетска и академична. Не е важно къде се прави тя, а дали има изградени материално-техническа база, кадри, традиции. Дали са създадени отношения на конкурентност, което би помогнало за издигане на равнището и качеството на научните изследвания. Доколко научният продукт се трансформира в разбираем и използваем от бизнеса продукт.

Трябва най-сетне да се разбере, че без инвестиции в наука и научни изследвания, без превръщането им в реален първостепенен приоритет на държавата не само не можем да излезем от кризата, но и страната ни няма да постигне новия модел на растеж, основан на знанието и интелекта, към който се стремим. Тъкмо поради това са нужни не само дълбоки промени в модела на развитие на българската наука и образование, но и промяна в самото отношение към науката и научните изследвания като национален приоритет. Първата стъпка към постигането на тази цел е изграждане на единна образователна, научноизследователска и иновационна инфраструктура

Новото законодателство за науката и висшето образование трябва да се подготви на основата на солидна стратегия за развитието им, приета с максимално широко политическо и обществено съгласие, която да бъде провеждана десетилетия напред, от няколко правителства и парламенти.

Стратегическата визия за развитие на науката и висшето образование трябва да се основава върху Стратегия за национално развитие не само до 2020 г., но и с по-дълъг хоризонт. Ролята и отговорността на държавата трябва да нарастват - както при определяне на приоритетите, така и във финансирането на основата на проектния принцип.

Законовата рамка на науката и образованието трябва да бъде подчинена на обща и единна логика, която да създаде работещ модел за цялата система.

• 
  Новият закон за висшето образование да заложи модел на развитие и финансиране на висшите училища като интегрални центрове за обучение, научни изследвания, иновации и предприемачество. Изграждане на връзката „висши училища – наука – бизнес” чрез прилагане на нова нормативна база, стимулираща публично-частното партньорство, инвестиции на бизнеса в наука и образование, създаване на съвместни звена между учебни, изследователски и бизнес структури. Развитие на висшите училища като центрове за следдипломна квалификация и продължаващо обучение;
  
• 
  Да се направят обективен анализ и оценка на резултатите от прилагането на Закона за развитие на академичния състав и внасяне на налагащите се корекции и промени в него (приемане, ако се налага, на нов закон) с оглед издигане на критериите, стимулиране на кариерното развитие и мобилност на преподаватели и учени. На Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) например би могло да се възложи да разработи критерии за заемане на академични длъжности и присъждане на научни степени, както и да следи за тяхното спазване;
  
• 
  Да се подготви, да се обсъди и да се приеме нов закон за БАН. По всичко личи, че приетият ЗИД към действащия закон няма да реши проблемите на развитието на БАН като комплексен научноизследователски център, с ключова роля в научната и иновативната система у нас. Един нов закон трябва да създаде гаранции не само за самостоятелност и автономност на БАН, но и за пълноценно развитие на нейните институти и звена, на научните кадри, работещи в тях съобразно стратегическите приоритети на държавата; за привличане на финансови ресурси и изграждане на съвременна материално-техническа база; за ангажиментите на държавните органи в това отношение.
  

За решаване на тази нетърпяща отлагане задача е необходимо:

• 
  Обезпечаване на необходимия кадрови и финансов ресурс за привеждане учебната натовареност на преподавателите в съответствие с тенденциите във водещите европейски и световни университети към интегриране на учебния и изследователския процес. Индивидуализиране и нарастване дела на самостоятелната работа на студентите. Широко използване на ИКТ в учебния процес и развитие на електронните форми на дистанционно обучение и контрол върху усвояването на учебния материал;
  
• 
  Утвърждаване на система от критерии и форми за външна и вътрешна атестация и на национален рейтинг на университетите и научните организации, съответстващи на европейските и световните критерии, на които да се основават финансирането на висшите училища и научните звена, заплащането на преподавателите и учените, както и системата за тяхното кариерно развитие и израстване;
  
• 
  Реализиране на дългосрочна програма за привличане на млади хора в научното и академичното поприще, разширяване на мобилността на учени, преподаватели и студенти. Обвързване на стипендиите и механизмите на кредитиране на студентите и докторантите с резултатите от учебната и изследователската дейност и практическата подготовка, както и с последващата трудова и професионална реализация. Студенти и докторанти, приети по държавна поръчка в стратегически за страната области и отрасли, допълнително да се подпомагат и се стимулират срещу предварително сключен договор, който ги задължава да работят за определен срок от време в дадена държавна или бизнес организация.
  

Изграждането и прилагането на подобен модел изисква:

• 
  Увеличаване размера на държавно финансиране за висшето образование до 1,1% и за наука до 1,5% от БВП. Моделът на финансиране да се основава на обективна система от показатели, да бъде свързан с проектния принцип и качеството на конкретния научен и образователен продукт в съчетание с активното привличане на средства от европейски програми и фондове и бизнеса.
  
• 
  Създаване на оперативна програма „Наука, образование и иновации” за европейско финансиране за следващия програмен период 2014- 2020 г.;
  
• 
  Актуализиране и преструктуриране на държавното финансиране и прием съобразно стратегическите направления, приоритетите и потребностите на национално и регионално развитие, резултатите от системата за атестация и националния рейтинг на университетите, както и възможностите за привличане на ресурси от бизнеса за подготовка на кадри, изследвания и иновации. Поне два пъти да се увеличи базовият норматив за издръжка на един студент;
  
• 
  Създаване на стимули у всички заинтересувани страни за участие в научна и развойна дейност – освобождаване от данъци за определен гратисен период при стартиране на иновационен бизнес. Данъчни облекчения за фирми, инвестиращи в научни изследвания. Облекчен достъп до рисков капитал в технологични паркове и зони за високотехнологични дейност и пр.;
  
• 
  Стимулиране на научните организации да създават развойни центрове, които да превръщат научния продукт в готов за внедряване продукт, както и на бизнеса – да създава научни и развойни звена;
  
• 
  Капитализиране на този тип организации от Българската банка за развитие, Националния фонд научни изследвания, Иновационния фонд и структурните фондове на ЕС, което налага при следващото договаряне на темите през 2013 г. България задължително да заяви областта на науката и иновациите;
  
• 
  Реално и значимо повишаване на заплащането на българските учени и преподаватели като израз на обществената и държавната оценка за мястото на техния труд в скалата от ценности в българското общество, основано на ефективно работещ механизъм на оценка и атестация на индивидуалния принос и качество на образователния и научния продукт, както и на надграждане на проектното финансиране, ориентирано към приоритетите в социално-икономическото и научно-технологичното развитие на страната;
  
• 
  Пълноценно използване на ресурсите по европейските структурни фондове, програмите „Конкурентоспособност” и „Наука и бизнес”, както и чрез създаване на нови инструменти на европейско финансиране, каквато може да бъде и оперативната програма „Образование, наука и иновации”. Сериозно увеличаване на финансирането по Националния фонд за национални научни изследвания към МОНМ и Иновационния фонд към МИЕТ.
  

Електронните инфраструктури са в основата за развитие на науката и икономиката в обществото на знанието.

Във връзка с това следва да си поставим три стратегически цели:

• 
  Е-инфраструктурите да станат приоритет на държавата и елемент на публично-частното партньорство;
  
• 
  Тяхното изграждане да се базира на принципите на бизнес управлението, за да отговаря на максимата “плащаш, каквото получаваш”;
  
• 
  Системата от изградените е-инфраструктури да позволява непосредствена връзка с е-инфраструктурите на Европа и да бъде част от европейската пан е-инфраструктура.
  

• 
  Етапността предполага да се следва йерархията: електронни комуникационни магистрали и вградени в тях грид, суперкомпютърни, виртуални, бизнес и други платформи с последващи надстройки, обслужващи техните приложения;
  
• 
  Организационните форми са в пряка връзка с въпроса държавата да поеме отговорността за изграждане гръбнака на е-инфраструктурата и нейното поддържане;
  
• 
  Към мерките се отнасят необходимостта от държавно финансиране на научноизследователската и образователната мрежа и съществуващите грид и суперкомпютърни платформи, прилагане на бизнес модела за управление при създаване на нови видове услуги, въвеждане на законодателна рамка за е-магистрали със съответните нормативни актове и т.н.;
  

• 
  Към политиките се включват изграждане на мрежа от технологични паркове и инкубатори, "живи лаборатории", отворени портали към хранилища и дигитални библиотеки, възможност за достъп до научните институции на млади учени, за да се стимулира тяхното завръщане в България и т.н.
  

Оттук и изискването за скорошно решаване както на организационните форми на управление, така и за избор на подходите за изграждане на е-инфраструктурата у нас. Трябва внимателно да се проучи и възможността за използване и на други програми като “Конкурентна способност”, ”Човешки ресурси” и др.