Георги Първанов позиции и идеи софия, 2012 г


Светът е разтърсен от безпрецедентна финансова и икономическа криза, която неизбежно рефлектира върху най-важните външнополитически решения и действия на държавите



страница5/6
Дата24.10.2018
Размер484 Kb.
#96438
1   2   3   4   5   6

Светът е разтърсен от безпрецедентна финансова и икономическа криза, която неизбежно рефлектира върху най-важните външнополитически решения и действия на държавите.

Нещо повече, появи се БРИКС съдружие на държави със самочувствие и висок ръст на БВП, които желаят да  имат своето място в световния финансово-икономически ред. 


В българската външна  политика не трябва да има дилема „Изток или Запад“, „Север или Юг“.  Тя трябва да защитава само нашия национален интерес. Многократно съм заявявал, че на България са необходими както американски военни обекти или руски енергоресурси, така и китайски или други инвестиции в автомобилостроенето и селското стопанство.

          Отдавна е време да осъзнаем  реално своето място в света, своя капацитет  и да използваме своите възможности за:

- активно включване на страната в големи инфраструктурни (в т. ч. и енергийни) проекти, които носят огромни инвестиции, осигуряват заетост и гарантират сигурност на страната;

(Сега Б. Б. активно се опитва да „докара” газ от Азербайджан. Той не знае (или не иска да каже), че с тази приятелска страна отдавна са договорени доставки на газ за България (около 1 млрд. куб. м) и се опитва „да разбие отворени” врати, след като пропусна 2 години и половина да реализира тази договореност в конкретни мерки.)

- изпълване с качествено ново съдържание идеята за „икономизация на външната ни политика”;

- възстановяване и развитие на отношенията с традиционни партньори и намиране на нови партньори от Близкия изток, Азия, Латинска Америка, Африка с акцент върху търговско-икономическите връзки (редица важни страни от тези региони в по-малка степен са засегнати от финансово-икономическата криза и биха могли да подпомогнат България за по-бързо и по-малко болезнено излизане от кризата);

- нов поглед към политиката за развитие. Българска политика по отношение на развиващите се страни и страните в преход, съобразена с традициите в отношенията с тях и днешните възможности на страната.

 Как можем да постигнем тези цели?

На първо място да подредим нашия собствен дом. Силна външна политика е невъзможна без силна икономика и силна социална система.

Едно бъдещо лявоцентристко управление трябва да работи за ефективни отношения между институциите по проблемите на външната политика. Като държавен глава се убедих в порочността на опитите за изземване на правомощия от правителството спрямо президента.

На следващо място да възстановим експертния потенциал, професионалната, кариерната дипломатическа служба чрез укрепване и усъвършенстване на действащите законови разпоредби.

И най-сетне, но особено важно - без приемственост всяка външна политика е обречена. И затова всеки следващ парламент, всяко ново правителство и президент трябва действително да надграждат и да развиват постигнатото, а не да зачеркват и да се започва всеки път от нулево ниво.


ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА – НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ НА ЛЯВОЦЕНТРИСТКОТО УПРАВЛЕНИЕ

Нееднократно е ставало дума за тревожната картина в здравеопазването у нас, както и за това какво може и трябва да се промени в тази стратегически важна за развитието на човешкия капитал на нацията сфера.

Като държавен глава неведнъж съм алармирал, поставял съм на обсъждане тези проблеми. Привличал съм водещи експерти, представители на държавни институции, на неправителствени организации.

Не мога да не спомена във връзка с това проведената преди две години (29 април 2010 г.) в Пловдив широко представителна дискусия, в която се включиха ръководители на болници и висши медицински училища, представители на централните институции и местната власт, на пациентски и съсловни организации. В рамките на продължилото близо пет часа обсъждане, ръководено от едни от водещите имена в медицината у нас - проф. Дамян Дамянов и проф. Григор Горчев, беше направен задълбочен анализ на етапите и резултатите от здравната реформа, очертана беше актуалната картина на състоянието на здравната система, дадени бяха редица конкретни идеи и предложения.

По време на дискусията формулирах един парадокс, който, струва ми се, точно отразява картината на нашето здравеопазване днес - по количествени показатели (брой болници, болнични легла, лекари и пр.) ние се намираме на едно средно европейско ниво, ако погледнем обаче състоянието по такива показатели като качество, достъпност и пр., сме на последните места в европейската класация.

Същевременно българинът плаща от своя джоб почти половината от средствата за здравето си. За сравнение в Европа държавата поема две трети от тях.

Известно е, че делът на държавно финансирания пазар на лекарства у нас е 35%, при средно за Европа - 85% (толкова покриват от стойността на медикаментите обществените фондове). Пациентите у нас всяка година плащат от джоба си над 1 милиард лева. Ако прибавим към това нерегламентираните плащания под масата, ще установим, че България всъщност се намира реално някъде по средата в Европа по отделяни общо (от хората, работодателите и държавата) средства за здравеопазване от БВП. Но съотношението между държавни и лични средства е 4 към 3, а отделяните от държавния бюджет средства са 4% от БВП, което ни нарежда на последно място в ЕС.

Изводът е, че българското здравеопазване се крепи в значителна степен върху сивата, „неформалната” икономика на здравни услуги (нерегламентираните плащания).

На този фон още повече изпъква неспособността на държавните органи да решат проблема с над 1 млн. здравно неосигурени лица, както и продължаващата практика средствата от здравните вноски да не се ползват за здравеопазване. И това при положение, че хората са по-коректният платец в системата от държавата и че плащат два пъти - веднъж под формата на здравни осигуровки и после под масата, като нерегламентирани кешови плащания.

Като цяло няма да сгрешим, ако кажем, че здравната реформа у нас започна през 2000 г. прибързано, без нужния публичен и експертен дебат, без необходимата степен на подготвеност. Това доведе до; липса на ясни приоритети и дългосрочна устойчива стратегия; сериозни дисбаланси между отделните сектори и лечебни заведения; изолиране на болничната от извънболничната помощ; откъсване на здравната от социалната политика; неефективни механизми на финансиране и управление на разходите; принизен контрол на всички нива; недостатъчна грижа и отговорност за развитие на човешкия фактор; незадоволителен управленски капацитет.

Това са дълбоки, фундаментални пороци. Но вместо те да бъдат отстранени, хаосът в системата през последните години още повече се задълбочи: нескончаеми кадрови промени в нормативната база; болници, които продължават да изпитват остър недостиг на средства и кадри; високи цени на лекарствата не само в съпоставка с тези в съседните страни, но и с ЕС; окаяно положение в спешната помощ и пр.

В условията на непрекъснат недостиг на финансов и кадрови ресурс в сектора правителството на ГЕРБ задълбочи рязко кризата, като в началото на своето управление одържави натрупания резерв, около 1,3 млрд. лв., от задължителни здравни вноски. На практика този акт, който е в противоречие с духа на Закона за здравното осигуряване за независимост на НЗОК от държавата, нанесе тежки вреди на здравеопазването, които продължават да се проявяват и днес – увеличаване на броя здравно неосигурени граждани; съкращаване на преките разходи за здравеопазване на всички нива и дейности; потискане на здравословната конкуренция между изпълнителите на медицинска помощ в полза на държавните болници чрез задължителни елементи на здравната карта; унищожаване на регионалното здравеопазване, без да се предлага алтернатива; задълбочаване на кризата в спешната медицинска помощ.

Бюджетът за здравеопазване, както и този на здравната каса за 2012 г. потвърждават напълно тази картина. Диагнозата е - стагнация и отлагане на реформите. Десетки стратегии, програми, концепции при липса на единна концептуална база и на политическа воля да се променят нещата.


  1. Цели и параметри на промяната

Основният проблем на нашето здравеопазване е не просто в недостига на финансов ресурс, а в модела на финансиране и организация, който беше възприет през изминалото десетилетие и при който дори и да се „изливат” финансови средства, те пак биха потънали като вода в пясък без резултат.

Без претенции за изчерпателност, бих откроил тук по-конкретно следните негови недъзи:



  • Повечето от законовите актове, с които започна здравната реформа, бяха създадени изолирано един от друг, без необходимата степен на обвързаност помежду им. Механичното внедряване на пазарния механизъм, чрез прилагането на нормативен акт, чужд на същността и логиката на здравеопазването (Търговски закон), превърна болниците в „търговски дружества”, а общопрактикуващите лекари – в „еднолични търговци”. По такъв начин се деформира мотивацията им, комерсиализира се отношението към пациента.

  • Поради облекчените условия (селекция на пациентите с възможности, избягване на „неизгодни” клинични пътеки и регламент на доплащане по различни механизми) частният сектор значително нарасна, без обаче ясно да бъдат регламентирани отговорностите му в цялостното медицинско обслужване на населението. Една от причините за това е продължаващата липса на утвърдена Национална здравна карта, регулираща териториалното разпределение и структура на лечебните заведения.

  • Формален и фалшив е приоритетът на общопрактикуващия лекар, превърнат в едноличен търговец по закон, с неефективна дейност и в изолация от здравна мрежа. Заплащането в първичната извънболнична помощ по количествени показатели (брой обслужвани пациенти) допълнително го демотивира и деквалифицира, което пряко снижава качеството на лечение.

  • От своя страна липсата на диференциран регламент по отношение броя на обслужваните пациенти, съобразно спецификите на регионите, големината на населеното място и пр., както и бюрократизираните процедури (без направление достъпът до болнично лечение е невъзможен), затрудняват пациентите.

  • Насоченият предимно към болниците и лекарствените продукти пакет на финансиране (за сметка на доболничната помощ, както и на профилактиката) - при положение, че здравната реформа стартира и по същество спря на нивото на доболничния сектор - е една от основните причини за неефективността на здравната система, довеждайки до свръххоспитализация и свръхпотребление на лекарствени продукти.

  • Системата на клиничните пътеки фрагментира подхода в диагностиката и лечението, а отказът от реално остойностяване допълнително усилва тези негативни ефекти, без да осигури необходимото качество, комплексност и гъвкавост.

  • Натрупването и разпределянето на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски в един монополен осигурителен фонд лишава потребителите от избор и конкурентност сред финансиращите институции и съответно – намалява контрола върху качеството на здравните услуги, предоставяни от изпълнителите.


Необходима е, следователно, цялостна п р е о ц е н к а на случилото се в здравната система след 2000 г. и предприемане на ефективни коригиращи въздействия върху механизмите на управление и функциониране на здравеопазването на всички равнища.

Трябва да се даде отговор поне на три въпроса: Първо, когато се преструктурира мрежата от здравни заведения, доколко реално се гарантира правото на всеки българин на достъп до качествена здравна помощ. Второ, как моделът да се промени така, че здравните грижи да се индивидуализират и пациентът да се постави в центъра на здравната система. Трето, как моделът на финансиране, организация и управление да бъде променен така, че акцентът да се пренесе от скъпоструващото болнично лечение към активната профилактика и превенция.



Стратегическите цели и параметри на българското здравеопазване трябва да бъдат ориентирани към водещите световни и европейски модели и практики:

  • По-добри възможности за избор на достъпни здравни услуги. Равномерно покритие на здравната мрежа на територията на страната;

  • Въвеждане на качествени параметри и индивидуализация на диагностиката, грижата и лечението на пациентите;

  • Увеличаване на възнаграждението в зависимост от реалния принос за подобряване здравето на населението;

  • Фокусиране върху програми за профилактика и грижа за здравето;

  • Подобряване на комуникацията с пациентите, ангажирането им с грижи за собственото здраве – здравна образованост, по-голяма информираност и увеличаване на отговорността;

  • Въвеждане на електронно здравеопазване (електронни здравни карти и здравни досиета), отразяващи здравния статус, минали заболявания, алергии, направени изследвания, ваксинации, предписани медикаменти и др. Доколкото една от основните посоки на развитие през следващото десетилетие е преминаване на здравните системи от предимно хартиени здравни досиета, контролирани от медицинската индустрия, към предимно дигитални досиета, контролирани от лекарите и пациентите;

  • Реформиране и оптимизиране на болничната помощ;

  • Реално остойностяване на медицинските дейности;

  • Утвърждаване на адекватен здравноосигурителен модел;

  • Обучение на персонала. Съвременните образователни стратегии на здравните системи са насочени предимно към инвестиции на средно професионално ниво – лекари в първичната доболнична помощ и медицински сестри. Развитието на здравните реформи трябва да бъде съобразено с очакваните дефицити на работна ръка при увеличаващото се търсене на индивидуализирана грижа и лечение.

Необходимо е да се заложат ясни приоритети в осигуряването, разпределението и оптималното разходване на ресурсите. Съответно на тези приоритети здравната система трябва да получава нужните й ресурси и средства, съобразени със здравните потребности на населението, насочени приоритетно към профилактика и промоция на здраве чрез здравословен начин на живот, грижа за децата, майките, хронично болните и инвалидите, осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съобразени с потребностите и възможностите на хората.

Нужни са принципни промени в нормативната база на здравеопазването и преди всичко в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, които да доведат до по-пряко обвързване и координиране със социалното законодателство и най-вече с европейските директиви и стандарти. Да се създадат условия за градивно партньорство между задължителното (НЗОК) и доброволното здравно осигуряване, даващо възможности за свободен избор на здравноосигурителен фонд. Пазарният механизъм следва да се прецизира и да се регулира чрез специфични за здравеопазването законови текстове.



Необходимо е да се постигне по-добър баланс и действен синхрон между структурите на различните сектори на здравеопазването - лечебната и превантивната дейност, извънболничната, спешната и болничната помощ, общата лекарска практика и цялата останала лечебна мрежа, публичния и частния сектор.

  1. Доболнична помощ

  • Определяне на диференцирани регламенти за лекарски практики съобразно броя обслужвано население по тип населени места, пакета от услуги и дейности, показатели за ефективност, изисквания за квалификация и пр. с оглед даване на допълнителни стимули за общопрактикуващите лекари в малките и отдалечените населени места;

  • Въвеждане на система за външна акредитация на медицинската практика за определен срок (например 3 години);

  • Преминаване от капитационен (количествен) принцип на заплащане към принцип, отчитащ реално извършените дейности и постигнатото качество на лечение. Заплащането да става въз основа на комплекса от реално извършени медицински дейности, степента на приложение на медицинските препоръки за лечение на заболяванията и нивото на квалификация на лекарите;

  • Обвързване на стимулирането на общопрактикуващите лекари с критериите за качество на придобитата специалност и непрекъснатото повишаване на квалификацията. Продължаващото обучение и квалификация следва да се регламентират нормативно в договорите на общопрактикуващите лекари с касата;

  • Създаване на икономически стимули за формиране на групови практики, което да подобри взаимодействието между първичната и специализираната извънболнична помощ, качеството на диагностичните процедури и квалификацията. Груповите практики са и ефективен начин за осигуряване на 24-часово дежурство, свързано с неотложна медицинска помощ, при която не се налага хоспитализация;

  • Създаване на възможности общинските болници, които нямат перспективи за развитие в болничния сектор, да се преобразуват в медицински центрове за извънболнична помощ с гарантиран брой лекари от основни специалности и ограничен брой легла за кратко стационарно пролежаване до изясняване на диагнозата и движението на болния – към дома или към болнично заведение.

  1. Болнична помощ

  • Реално остойностяване на медицинските дейности, като в него се включат всички разходи, в т.ч. и трудът на медицинския персонал. Така в значителна степен ще се ограничат нерегламентираните средства, които постъпват в системата и ще се консолидира общият размер на средствата за здравеопазване;

  • Въвеждане на модела на диагностично свързаните групи като метод на финансиране на болниците и запазване на клиничните пътеки като медицински алгоритми, гарантиращи качеството;

  • Създаване на независим орган за акредитационни оценки, анализ на терапевтичните резултати и категоризиране на лечебните заведения. С оглед мотивиране на стремежа към качество акредитационната оценка би могло да предвиди и съответен коефициент, с който да бъде завишена и цената, която лечебното заведение ще може да формира и предлага;

  • Създаване на единна за всички болнични заведения (в т.ч. частните) регулация (възможност за разкриване, осигуряване на достъп и качество), като се отчита разграничението на лечебните заведения на „профит” (които носят печалба) и „нон-профит” (непечелещи) организации.

  1. Спешна помощ

Проблемите на спешната помощ изискват комплексно решение на въпросите за организацията, кадровото обезпечаване и обучение, инфраструктурата, районирането и транспорта, връзките с болниците, необходимостта от създаването на т. нар. „парамедици” и сътрудничеството със служби на Гражданска защита, Червен кръст и пр.

Наред с необходимостта от сериозни инвестиции и финансови средства за реализирането на реформи в този сектор, повишаване на заплащането и пр. има два въпроса, които изискват конкретно решение:



  • Първият е свързан с преодоляването на ситуацията спешната помощ да бъде използвана като „вход” към лечебните заведения от страна на здравно неосигурени лица.

  • Вторият се отнася до реорганизацията на структурата в сектора – въвеждане на ясни принципи на териториално разпределение на спешните кабинети, така че да се гарантира възможност за бързо и качествено обслужване на населението, и то не само в големите градове.

Възможен подход за преодоляване на проблема с ограничения брой линейки и затрудненията вследствие на трафика, с които спешната помощ в големите градове се сблъсква, е създаването на денонощни кабинети към ДКЦ-та за неотложна помощ, снабдени с необходимото оборудване, за да могат да оказват адекватна помощ на състояния, при които постъпването в болница може да бъде избегнато. Това ще има и пряк ефект за намаляване броя на хоспитализациите.

Разбира се, истински спешните случаи изискват хоспитализация, което предполага развитие на спешни портали/отделения към университетски, национални и областни болници, на комуникационни и транспортни средства.



  1. Лекарствена политика

  • Въвеждане на нормативни промени, задължаващи медицинските специалисти да предписват генерични наименования на рецептите, което е масова практика в страните от Европейския съюз. Целесъобразно би било въвеждане на икономически бонуси за пациентите при закупуване на по-евтин лекарствен продукт – например освобождаване от потребителска такса;

  • Въвеждане на продажба на лекарства не в търговски опаковки, а в количества, изписани за съответния курс на лечение. Тази практика, която се прилага във Великобритания например, спестява излишното разходване на лекарствени средства, но и предотвратява възможността те свободно да циркулират сред гражданите, склонни към самолечение.

Като цяло е необходимо да се преосмисли досегашната система и механизми на договаряне на цените на лекарствата, така че да се гарантират по-прозрачни и обосновани цени на лекарствените продукти, като се издигнат ролята и отговорността на НЗОК в това отношение.

  1. Финансиране

Тук ще припомня една моя стара позиция, която съм формулирал и отстоявам от години - всички приходи от здравноосигурителни вноски да се използват само и единствено за здравеопазване. Държавата да стане коректен платец и да гарантира основния пакет на здравна помощ. Бюджетът на здравната каса да се отдели от държавния бюджет и тя да се превърне реално в автономен, самостоятелен обществен фонд. Останалият ресурс да се осигурява по линията на доброволните здравни фондове.

За да се стабилизира здравеопазването във финансово отношение и да стане то по-ефективно, е нужно да се възприеме следният подход:

  • НЗОК да се превърне в национален публичен здравен фонд, който не зависи от държавата и изразходва събраните средства само и единствено за здраве. За целта финансовите средства на НЗОК трябва да се отделят от консолидирания държавен бюджет, а държавата да стане коректен платец към НЗОК. Да се обособят два здравни пакета: единият – основен, който се изпълнява от НЗОК, и другият – допълнителен, от доброволните здравноосигурителни фондове. Основният пакет да бъде съобразен със статистиката на социално значимите заболявания и демографските характеристики в страната. Чрез него реално да се гарантират средства за детско и майчино здравеопазване, социално значими, хронични и редки заболявания, профилактика и спешна помощ.

  • Преди да се дискутират варианти за въвеждане на доплащане на здравни услуги и съответните равнища, би било добре да се направят реален анализ и оценка на разходите в системата и на размера на необходимите допълнителни средства. Едва тогава може да се прецени и дали осемпроцентната здравна вноска е достатъчна, или не. Тук не се включват разходите на централната власт за здравни програми и други дейности, които съгласно действащото законодателство са задължения на държавата. Самоучастието (доплащането) на пациентите, ако то се налага, следва да се регламентира чрез нормативни тавани, съобразени с икономическото развитие на страната и доходите на гражданите.

  • Необходимо е също така да се потърсят по-ефективни решения на стоящия от години проблем с неосигурените лица, като ключов фактор за преодоляване на финансовите дефицити в системата на здравеопазването. Да се въведат по-строги изисквания и контрол на входа при ползване на здравни грижи. Както и осигуряване на възможност за лечение на социално слаби лица с прекъснати здравни права във финансирани от държавата лечебни заведения.

Като се отчита допълнителното доброволно частно здравно осигуряване и разделяне на настоящия здравен пакет на две части – една, финансирана от задължително здравно осигуряване, и втора, финансирана от доброволно допълнително осигуряване, напълно реалистично е до края на десетилетието финансирането на здравеопазването у нас да достигне до 8% от БВП.

Целесъобразно би било да се премине към селективно договаряне на здравните дейности с изпълнителите на медицинска помощ, но задължително след приключване на реформата във финансиращите институции и създаване на конкурентни условия.

Заплащането на изпълнителите на първична и специализирана доболнична помощ трябва да става въз основа на постигнатите цели в качеството на лечение. С оглед на това трябва да бъдат въведени терапевтични медицински алгоритми и цената на лечението да бъде контролирана чрез терапевтична вместо фармацевтична реимбурсация. Това е доказан път за подобряване контрола на хроничните заболявания, намаляване броя на хоспитализациите и смъртността.

Една недостатъчно регламентирана и недостатъчно използвана възможност за дофинансиране на системата е също публично-частното партньорство.

Като цяло може да се каже, че в сегашния му вид управлението на здравната система е твърде централизирано и бюрократизирано. На национално равнище трябва да останат само стратегическите функции по формиране на политики, нормативи, стандарти, правила и пр. В управлението на здравната каса и здравните фондове, както и в контрола на здравните заведения, трябва да се включат реално представители на гражданското общество, съсловните и пациентските организации. Да се издигне тяхната роля и отговорност в управлението на системата. При определяне на политиките и приоритетите следва да се използва по-активно и публичният експертен дебат.


  1. Каталог: dobrev k.mbox
    dobrev k.mbox -> Кафене новини в памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов
    dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия
    dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона
    dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
    dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
    dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
    dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
    dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
    dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
    dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница