Георги Стойков Раковски (1821-1867)

Георги Стойков Раковски е роден през април 1821 г. в Котел в родолюбивото семейство на Стойко Попович и Руса Мамарчева. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович (1834 г.). Постъпва във Велика школа в Куручешме (Цариград), където изучава хуманитарни науки и древни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. През 1837 г. пътува до Атина, където е създадено тайно “Македонско дружество” с цел организиране на общо въстание. За участието му в Браилските бунтове 1841-1843 г. е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордато, Раковски успял да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина.

След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местния еснаф против чорбаджиите. Наклеветени пред турската власт като бунтовници те са откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“.

Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участва в църковнонационалната борба. От същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853–1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава “Тайно общество” с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит и арестуван. При отвеждането му в Цариград успял да избяга. Организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и се укрива в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“. В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение „Постъп (марш) българский“.

Заминава за Букурещ, после - за Нови Сад . Там издава в. „Българска дневница“ (юни - октомври 1857), с който поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. „Дунавски лебед“. В Нови Сад издава „Предвестник горского пътника“. Започва да печата началото на поемата си „Горски пътник“, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество.

Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден. Установява се за известно време в Галац (Румъния), като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Руската цензура не му разрешава да печата вестници. Издава само едно от подготвените си съчинения - „Показалец... “.