Герб награждава достойни българи Кабинетът със свой вариант за „заслужил към нацията Росен моллов наделина анева

11 000 самозвани лечители и магове церят незаконно у нас. Те нямат медицинско образование и не са регистрирани в районните здравни инспекции, както изисква Законът за здравето. Това съобщиха от асоциация „Феномени” пред „Монитор“.

Повечето от знахарите увреждат хората и дори ги вкарват преждевременно в гроба с нетрадиционните си методи на „лечение”, коментира проф. Иван Чалъков от Клиниката по уши, нос и гърло в Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, който в момента лекува няколко жертви на подобни нетрадиционни методи на церене.

Само 10 човека са декларирали в Националната агенция за приходите, че притежават свръхумения да лекуват и са плащали налози за тази дейност. Те са се регистрирали към общините и дължат патентен данък

подобно на козметичките, масажистите и шивачите. Според Закона за местните данъци и такси налогът за подобни дейности се определя според мястото им на практикуване и варира от 2000 до 5600 лв.

На практика обаче и тяхната дейност е незаконна, тъй като нито един от тях

не е преминал курс по обща медицина

в някой от медицинските университети в страната, коментира проф. Владимир Овчаров, завеждащ Катедрата по обща медицина в Медицинския университет в София. Всеки нетрадиционен лечител трябва да има обучение от 600 часа по обща медицина и да бъде регистриран в регионалния център по здравеопазване. Дори да е изпълнил тези задължения обаче, той не може да практикува самостоятелно, а само в екип с лекар, поясни проф. Овчаров.

Незаконните лечители обикновено прихващат „пациентите” си в градинките около болниците или минералните извори. Независимо че те практикуват незаконно, санкционирани от тях няма, тъй като не ги лови никакъв закон, обясни Събина Вълчинова – юрист в Районната здравна инспекция София-град. Към всички инспекции в страната има създадени регистри на лицата, упражняващи неконвенционални методи. Вписаните лечители обаче са значително по-малко от тези, които практикуват. В софийския например са се регистрирали едва 66 човека. Законът за здравето ги задължава те да са изложили на видно място дипломата си за медицинско образование, ако имат такова, или сертификата за преминат курс, а също така и документ за вписване в регистъра на съответната РЗИ. Задължително трябва да имат и книга на пациента

в която посетителите да оставят отзиви. Въпросната книга се проверява периодично от инспекторите. Регистрираните знахари работят съвсем законно, тъй като имат някакво медицинско образование – едни са лекари, други медицински сестри или фелдшери. Срещу нито един от тях няма подадено оплакване от пациенти за увреждане, коментира Вълчинова. Дейността им се контролира от инспекторите в съответната районна здравна инспекция. Нерегистрираните обаче не ги лови никаква санкция, тъй като те не фигурират никъде. За да се повдигне обвинение срещу някой шарлатанин, трябва да има предоставени доказателства. Те обаче не издават нито епикризи, нито касови бележки за взетите пари. Това прави особено сложен и на практика неосъществим казуса за осъждане на измамниците. Това е и основната причина към момента, независимо че има увредени от такава дейност хора, те да не подават сигнали при нас, каза още Вълчинова.

Единственият начин да бъдат изкарани на светло е по подаден от граждани сигнал и инспекторите да му връчат предписание да се регистрира. При продължаване на дейността, без да изпълни предписанието, РЗИ може да сезира прокуратурата. Проблем да бъдат хванати в нарушение е и фактът, че въпросните церители обикновено практикуват в частни жилища, където принудително може да се влезе само с прокурорско решение за издаването на което обаче трябва да има основателен и аргументиран с документи мотив. В резултат за близо шест години, през 2006-а, откакто дейността на въпросните неконвенционални лечители бе вписана като възможност, няма санкциониран нито един от незаконно практикуващите.

Всички регистрирани лечители подлежат на периодичен контрол за спазването на съответните изисквания за практикуване на дейността, увериха от Министерството на здравеопазването. Лицата, които практикуват без издадено от РЗИ разрешително, нарушават Закона за здравето и попадат под ударите на Наказателния кодекс. Гражданите, които попаднат на такива нарушители, трябва да се обърнат към съответната РЗИ, обясниха от МЗ. .

Нелегалната търговия в човешки органи процъфтява в световен мащаб. Доскоро основните “доставчици” на органи бяха Китай, Индия, Бразилия и Филипините. В последно време има много предложения и от бедните европейски държави, които пострадаха от кризата - Испания, Италия, Гърция, Русия и бившите съветски републики. В списъка са и други бивши социалистически страни като Сърбия.

Правителствените чиновници са убедени, че Сърбия не е толкова бедна, та хората да продават органите. Полицията твърди, че през последните 10 години не е регистриран нито един случай за търговия на органи.


Не)доверчивите шарани
Лично мнение на МАРИАНА ТОДОРОВА

Българите сме като шараните – правим се на много хитри, но често „лапваме въдицата”. След това „рибарят” ни бил виновен, а „тиганът” ни бил твърде горещ.

Да ни се чуди човек, как толкова недоверчив народ като нас се лъже толкова лесно. Не вярваме, че можем да бъдем щастливи, затова четем за нещастието на другите. Не вярваме, че ако се трудим съвестно, ще живеем по-добре, затова предпочитаме да лъжем, да крадем и да плетем интриги. Не вярваме, че лекарите ще ни излекуват, затова тичаме при знахари, гадатели и народни лечители.

Глобалната мрежа не е само прозорец към света, а и информационен океан, в който всички ние често сме най-обикновени шарани. И тъй като все още нямаме нужната култура, се ловим на всяка въдица. Особено ако сме болни и не виждаме изход в методите на традиционната медицина.

Затова пък знахарите са навсякъде около нас - по вестници, списания, телевизия, интернет. Преди няколко години това се беше превърнало в модна вълна, която заплашваше да ни помете като цунами, появило се след трусовете в здравната система. Народното лечителство се превърна в бизнес, при това доста печеливш. И продължава да съществува, защото все още има хора, които търсят услугите на самозваните лекари.

Статистиката е безпощадна. Всеки втори българин се лекува с билки и съмнителни отвари по бабини рецепти. А броят на незаконните лечители расте – 11 000 церят болните от рак, СПИН, хъркане, плешивост и дори сексуална немощ. Те прихващат „пациентите” си най-често в градинките около болниците. Присядат тихо на пейката до кандидат-шарана и хвърлят въдицата. Въпрос на няколко минути е пациентът да бъде зарибен с най-новия и уникален метод на „лечение”.

Хората, притежаващи риболовен билет, у нас са около 600 хил. Част от парите им отиват за зарибяване на водоемите, а специален закон казва кога и как да се хвърлят въдиците. За разлика от риболова обаче в лечителството трудно може да се говори за ясни регламенти.

Принципно към всички инспекции в страната има създадени регистри на лицата, упражняващи неконвенционалните терапевтични методи. Вписаните лечители обаче са значително по-малко от тези, които реално практикуват. В столицата и околностите например са се регистрирали едва 66 знахари. Законът за здравето ги задължава те да са изложили на видно място дипломата или сертификата си за преминат курс по обща медицина, ако въобще имат такъв документ. Освен това те трябва да издават касови бележки и да декларират сумите, изкарани чрез дарбата им да се преборят с болежките на хората. Само 10 народни лечители обаче са декларирали в НАП, че притежават свръхумения.

Борбата с бракониерите е точно толкова трудна, колкото и тази със самозваните „доктори”. Въпреки това практиката показва, че инспекторите от Агенцията по рибарство и аквакултури се справят много по-успешно с въдичарите без билет, отколкото експертите в Националната здравноосигурителна каса със знахарите без диплома. Затова пациентите шарани нямат голям избор – те трябва да се пазят сами, да си отварят очите на четири и да не се хващат за идеята, че нова и непозната за медицината ваксина ще ги избави от рака или СПИН-а. .


Репортерът Тазобедрев и премиерът Ахилесов
Често хвалят таланта не премиера Бойко Борисов да общува с медиите

Срещата му с тях преди по следния

Европейски съвет в Брюксел обаче беше достойна за диалог между героите на „Комиците" - проф. Тазобедрев и студента Ахилесов.

Въпрос: „Германия или Италия тази вечер?" Репортерката пита и за полуфинала на Евро'12 между Германия - Италия, и на чия позиция по кризата в Европа е България - германската или италианската.

„Ами ще им предложа да свършим до осем и половина девет без петнайсет, за да гледаме мача", отговаря Борисов.

Мачът свърши в 10 ч вечерта при 2 на 1 за Италия. Политическият спор продължи до 4 ч сутринта отново с италианска победа. Германия беше принудена да приеме, че спасителният фонд на еврозоната ще изкупува ново емитиран италиански и испански дълг и пряко ще рекапитализира банки.

Според Борисов дискусията е можела да свърши до вечеря и после - мач. Как да повярваш, че управлява по-сериозно България? ч „Ама аз така образно попитах, нали - Германия, германската позиция..." - му подсказва журналистката. Премиерът се усеща, че работата става политическа и реагира моментално: Е, в това отношение - винаги

германската позиция

В кое отношение? Както ще се разбере по-късно, Германия е за по-тесен политически съюз в Европа, България е против. Германия е за данък върху финансовите сделки, България е против. Кого е питал Борисов, преди да заявява публично „винаги" преданост към Германия? ' Бившата си външна министърка Румяна Желева ли?

Някой брифира ли го в самолета и в държавното беемве, че Германия е в нарастваща изолация в еврозоната заради неотстъпчивостта на канцлера си Ангела Меркел? Че ако съдим по рейтинга й, тя най-вероятно ще изгуби властта в общия законодателен вот, насрочен за септември догодина. Позициите на страната? Вероятно ще се променят. И тогава ли България пак ще ги подкрепя? Желева я няма, но „външната й политика" е още тук.

Тазобедрев сменя темата: Как се отнася Борисов към предложението за общи

облигации в еврозоната - също табу за Меркел. Тя е против, защото общият дълг би оскъпил кредитирането на Германия. Меркел също не вярва, че солидарността ще направи Южна Европа по-благоразумна финансово.

Въпреки южната си кръв и Борисов е по тевтонски фискално строг: „Еврооблигациите - когато всички станат финансово дисциплинирани и си покрият маастрихтския критерий", отсича той.

Подминаваме детайла, че икономическият и валутен съюз, създаден след договора от Маастрихт, има повече от един критерий за макроикономическа стабилност. По-важното е, че ако всички в еврозоната покриваха тези критерии, нямаше да има нужда от еврооблигации. Пък и кой пита България? Тя не е член на еврозоната.

Следващ въпрос: Има ли промяна в българската позиция по предлагания европейски данък върху финансовите трансакции?

„Направихме компромис, приемаме данъка върху финансовите трансакции, но с няколко забележки", отговаря премиерът. „Тъй като примерно в България банките към момента са със 17% капитализация, а предложенията тука са 8, ние сме твърдо против. Окей, нека да си го приемат за минимално 8, но да останат националните практики, които има в момента, и България да си остане със стабилна банкова система."

Борисов явно е заучавал отговори, но не винаги улучва въпроса, на който да ги издекламира. Така става и тук. Данъкът върху финансовите сделки няма нищо общо с това, което той нарича „капитализация", а всъщност е капиталови изисквания към банките. Ако България подкрепи предложението финансовите сделки в ЕС да се облагат, това по никакъв начин не засяга съотношението между собствения капитал на банките и рисковите им активи. Става дума за различни европейски законодателни проекти. Наистина, и по двата страната ни има особено мнение, което очевидно ги свързва в съзнанието на премиера.

Не е ясно и защо правителството настоява изискванията към капитала на българските банки да са повече от два пъти по-високи, отколкото към европейските. Така ли ще отприщим кредитирането за икономиката?

Колегите продължават да разхождат Борисов по конспекта: Какво мисли за искането на Германия за повече политическа интеграция в Европа и отстъпване на национален суверенитет?

„Вижте, ние сме твърдо „за" Брюксел да има права по рамката. А права по рамката

искам да кажа, че има маастрихтски критерии, които са сметнати от най-добрите финансисти и икономисти, когато са приемани. Неслучайно тези 4 критерия основни (правилно от втория път, първо беше един критерий -б.а.) са заложени в правилата, ако щете, и за еврозоната (не, ако щем, а специално заради нея са написани - б.а.). За съжаление в момента само четири държави покриваме маастрихтските критерии. Това са България, Швеция, Дания и Финландия. И ако ви прави впечатление, нито една не е в еврозоната."

Прави впечатление, че Борисов не знае кои държави са в еврозоната

Финландия определено е между тях.

„Изключването" й обаче* е най-малкият проблем на тази мини лекция. За каква рамка говори Борисов? Бюджетна? Българска или европейска? На държавите от еврото или на тези извън него? Това са подробности. Премиерът явно е свикнал медиите да го разбират от една дума (колкото и неясна да е тя). Като Цветанов.

„Брюксел първо трябва да наложи всяка една държава в Евросъюза да си покрие маастрихтския критерий", упорства Борисов. Явно последните две думи му харесват. Той обаче не отговаря как Брюксел да наложи проклетия критерий, когато не му достига политическа власт, щом тя е още у държавите членки?

Тазобедрев не мирясва, задава му въпроса по друг начин: Подкрепя ли доклада на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой, в който също се предлага по-тесен политически съюз.

Името на Ван Ромпьой, виден белгийски консерватор, явно пали синя лампа в главата на българския премиер: „Аз подкрепям добрите идеи на г-н Рампой, защото България вече ги изпълнява (само ако знаеше добрият стар Херман! , - б. а.). Това, което те днес i предлагат и говорят за уеднаквяване на пенсионната възраст, ние вече сме си го i направили, ние протестите I ги отнесохме", обяснява Борисов.

В доклада на Ван Ромпьой, публикуван и на български на неговата уебстраница, никъде не се говори за „уеднаквяване на пенсионната възраст". Наистина

той бе цитиран в медиите да предлага нещо подобно. Но да се твърди, че България вече го е направила, това е малко самонадеяно

Какво точно сме уеднаквили и с кого? Истина е само, че Борисов е отнесъл някакви протести.

Тазобедрев обаче държи на въпроса за по-тесния политически съюз в Европа, Борисов е отегчен от настойчивостта му.

„Вижте, в момента никой не е готов за това", казва той.„В края на краищата политическите партии са тези, които се явяват на избори. Политическите партии определят своите програми, на базата на които избирателите в съответната страна гласуват - дали повече пари за образование, дали за здравеопазване, дали за инфраструктура, избират и дават своя вот и глас (нали разбирате тънката българска разлика между двете - б. а.). В случая Брюксел няма да се явява в 27 страни на избори, за да може, нали, приоритетът, който казва, да го има... Сиреч ние не можеме сега и не бива да тръгнеме толкова глобално и политически да определяме приоритетите на всяка една държава в Европа. Просто няма как да се разбереме."

Чакай сега. Нали бяхме „винаги с германската позиция"? А в случая тя е точно обратната. Да не би премиерът да е получил пристъп на независимост?

финалната фраза на Борисов завършва образа му на балкански финансов „ястреб"

„Не може 22 държави в Европа в момента да имат процедури по свръхдефицит! Разбира се, България и Германия са отличнички."

Да, ЕС миналата седмица прекрати процедурите за свръхдефицит срещу двете страни. Те си приличат по това, че недостигът в бюджетите име под 3% от БВП. Оттук обаче почват разлики, които дори Борисов сигурно забелязва. В мащаба и в производителността на икономиките, в експорта, в конкурентоспособността и в технологичното и жизненото равнище. Кредитният рейтинг, т.е. международната оценка за платежоспособност, на Германия е тройно А, най-високият възможен. Кредитният рейтинг на България е тройно „В" по „Стандард енд Пуърс". Това са облигации от т.нар. клас „боклук" (junk bonds). Това означава, че ако германското бюджетно здраве почива на силна и платежоспособна икономика, българското се дължи на стегнатия до гърба колан и мизерията на народа.

„Само за 3 години направихме така, че когато се изказваме, да има какво да си покажем", каза Борисов.

фактите говорят точно за обратното.

След близо шест години (през 2018 г.) България трябва да председателства ЕС. Настръхва ли ви косата?

Борисов отказа да говори пред българските кореспонденти в Брюксел след срещата на върха. Обяви, че ще сподели впечатленията си от нея в Бургас. И там каза:

„Взехме много трудно решение за Италия и Испания -120 млрд. евро да им бъдат отпуснати, за да капитализират основните си банки... Беше много тежък съвет".

Ох, Ахилесов... Явно не ти върви в градове, дето почват с Б. Вярно е, че и ти гласува за тези 120 млрд., ама те не бяха за испанските банки. Помощта за тях я обсъждаха само 17-те ти колеги от еврозоната и никой не те пита за нея. Затова прочети в „Труд" какво точно направихте в Брюксел. След мача. А че беше тежък съвет, е вярно. Но животът в България е още по-тежък.

Като лична кауза е приел битката за осигуряването на апаратурата плевенският кмет проф. Димитър Стойков (ГЕРБ), който преди да седне в стола на градоначалник, бе директор на университетската болница. Според него липсата на апаратура за лъчетерапия е сред трите най-неотложни проблема на Плевен.

„Университетската ни болница е една от най-големите в страната. Имаме водещи специалисти", мотивира се градоначалникът. Сега около 500 онкоболни са принудени да ходят на лъчетерапия в други градове.

„Въпросът за линеен у ускорител е много важен за университетската болница. Няма да забра-П вя как Николай Василев, тогава още министърът НДСВ, б.р.), обеща, че до месец градът ще има линеен ускорител", спомня си проф. Григор Горчев.

Случката е от 2005 г. и досега в града е единствената университетска болница у нас, която няма апаратура за лъчетерапия.

„Имам обещанието на здравния министър Десислава Атанасова, ако останат средства след търга за апаратура за всички болници, да бъдат насочени за линеен ускорител тук", възроди надеждите на лекари и болни кметът Стойков.

Линейният ускорител би струвал около 5 милиона лева.

В двора на плевенската болница отдавна чака готов бункер, в който да се монтира апаратурата. Това би спестило много разходи, защото макар и направен преди години, бункерът може да се използва без проблем.

Плевен е на второ място в Европа по извършени тежки онкогинекологични роботизирани операции, стана ясно на организирания наскоро форум на европейската асоциация по роботизирана хирургия.

На първо място е шведският град Упсала, а след Плевен се подреждат онкоцентрове в Милано, Марсилия и Брюксел.

Гинекологични операции със системата „Да Винчи S" се правят от екипа на проф. Григор Горчев още от 2008 г. Вече се извършват и урологични интервенции.

Плановете са до края на годината в града да заработи още един робот.

Той изтъкна, че от 77 обществени поръчки инспекторите са проверили само две. "Пирогов" не източва здравната каса. Всеки лекар ще потвърди, че е това невъзможно, защото всеки месец се представя отчет за извършената дейност", обясни още професорът. И не отрече, че при петима пациенти документацията е била сбъркана. В системата има слабости, алармира проф. Миланов. Той даде за пример, че ако болен лежи в реанимация дълго време, а по клинична пътека се отпускат 1800 лева, болницата няма откъде да покрие реалните разходи за лечението му, при положение че лекарствата за ден са 1000 лв. Очаква се през следващата седмица ръководството на "Пирогов" да изложи официалното си становище по доклада на здравния инспекторат към МЗ.

наблюдение. Настанен бил в стая с три легла без санитарен възел. От болницата изискаха също да му се осигури постоянен преводач, тъй като в това болнично заведение нямало говорещи английски. Стран­но, но факт! Още в първия ден ни направи силно впечатление, че при всички опити на преподавателите от Медицинския университет да влязат във връзка с лекарите от болницата, за да се осведомят за състоянието на пострадалия, разложките лекари безапелационно отказваха да се срещнат и разговарят с тях. Също странно!

Като журналист, общуващ със симпатичните бъдещи турски лекари, които ще говорят български, придру­жих преподавателите им, когато на следващия ден отидоха в болницата, за да приберат Озан. Какво бе изумлението ни, когато ни бе пред­ставена сметка за 1032.50 лева, е трудно да ви опиша. На всичко отгоре ние, всички, не носехме толкова пари, а от болницата катего­рично отказаха да го изпишат, без да сме платили предварително. Прегледахме справката опис с цените на процедурите и ако за тях не сме компетентни да кажем нито дали са извършени, нито дали наистина струват толкова, се учудих­ме, че за „легло в стая с три легла без санитарен възел" за една нощ се искат 60 лева, когато в хотел „Катерина" за единична стая с всички удобства, с баня и тоалетна се заплащат 30 лева.

Този път не издържах и гневно реагирах. Как е възможно за едно падане от велосипед, при което не са установени никакви сериозни наранявания и за едно нощуване в болницата по лекарско настояване, без това да се оказа необходимо, да се искат повече от хиляда лева. Та това е абсурдно! А като не бяхме в състояние да платим незабавно, бъдещият колега на разложките лекари щеше да бъде задължен да

остане поне още една нощ и сумата още повече щеше да нарасне. Тогава един от преподавателите се сети, че съседният по легло българс­ки пациент още при настаняването на Озган ги предупредил: „Не виж­дате ли, че нищо му няма. Прибере­те го в хотела! Ако остане, тук ще му одерат кожата!"

И този път всички опити да се срещнем с управителя на болницата д-р Божидар Велев и с главната счетоводителка М. Коцакова остана­ха напразни. По телефона счетово­дителката само увери дежурния лекар д-р Вригазов, че цените били продиктувани от управителя на болницата.

Не скрих, че при завръщането си в София ще изнеса този скандален случай във вестник „Земя" и ще го адресирам лично до здравния минис­тър г-жа Десислава Атанасова. Която сигурно ще го посрещне с интерес и внимание, защото сме свидетели на нейната безпримерна досега борба срещу лекарската корупция, която българите сравняват само с корупци­ята в митниците и в правосъдната ни система. И която е позорна за страната ни, за което свидетелстват и докладите от Брюксел.

Заплахата ми имаше ефект. Д-р Вригазов направи нов безуспешен опит да влез във връзка с управите­ля д-р Велев, но въпреки че бяхме в работно време, той отново се оказа отсъстващ. Отново отказа да се срещне с преподавателите, които обучават бъдещите български и чужди лекари, и главната счетоводи­телка. За наш късмет д-р Вригазов се оказа лекар от старото лекарско поколение, което държи и на добро­то име на медицината, и на доброто име на болничното заведение, а и на Хипократовата клетва, която голяма част от неговите колеги отдавна грозно погазват с корупционно изнудване на пациентите за пари. Лично на своя отговорност той реши да заплатим по клинична пътека, тоест малко над 380 лева, и един от преподавателите уреди

сметката. Но е логично да се запи­таме: законно ли е Озан Дьомерт да заплати каквото и да било, след като е спешно постъпил пациент и студент, следващ в българско висше учебно заведение, ползващ всички права на българските студенти, здравно осигурен, с медицинска застраховка и законно пребиваващ в страната, а не пътуващ чужд турист. И на какво основание в предварителната сметка за 1032.50 лева бе записан като чуждестранен гражданин? И още... Направи ни впечатление, че лекар от лекуващия екип е накарал преподавателите да купят медицинска яка за пострада­лия студент от точно определена аптека, въпреки че до самата болни­ца имаше други две. Обяснението му било, че само тази аптека щяла да я замени, ако не му стане, а впоследствие се оказа, че в другите аптеки се продават много по-модер­ни яки, които сами се регулират. Нима лекарското внушение за покупка в точно определена аптека не предизвиква подозрение за корупционна връзка?

Недоумяваме как е възможно управителят на болницата д-р Божи­дар Велев изобщо да не изясни статута на постъпилия пациент, ползващ всички права на български­те студенти, а да го третира като пребиваващ в Банско чужд турист, отказвайки дори да се срещне с преподавателите му от Медицинска­та академия в София?

За състоянието на българското здравеопазване много по-сериозен от цитирания случай е статутът на самия курортен център. Банско е вече най-известният ни в чужбина зимен планински курорт. Той се посещава от десетки хиляди чуж­денци през зимния сезон, но става все по-привлекателен и за летен планински туризъм. Как е възможно такъв град да остане без адекватно болнично заведение, обзаведено с всички модерни медицински апара­тури и с висококвалифициран медицински персонал, владеещ и чужди езици? Не се съмнявам, че ако се обяви конкурс за лекари в Банско, ще се явят стотици канди­дати. При това градът разполага със супер луксозни сгради, които стоят празни и необитаеми и общи­ната лесно би определила една от тях за болнично заведение, стига да има кмет, който се вълнува от такъв въпрос. Да, но кметът е от Разлог и живее в Разлог.

Възниква и друг тревожен въп­рос. Нима е възможно да се толе­рира подобно лекарско изнудване на чужденците, и то в курорт, където стратегията е да се прави всичко възможно за тяхното прив­личане във възможно най-голям брой. Та ако аз съм чужденец и ме изнудят с подобна сметка, дори да отговаря на ценоразписа на болни­цата за чужди граждани, аз повече не бих посетил нито Банско, нито България. Такава известност ли е искал да създаде на града под Пирин медицинският персонал на разложката болница? И изобщо нормално ли е многопрофилната болница на най-известния ни в света планински курорт да е в Разлог, а не в Банско?

Това са все въпроси, на които, надяваме се, би дало отговор специ­ално разследване, наредено от министър Атанасова. В която вярва­ме и пак повтаряме - твърдо подкре­пяме и ще подкрепяме борбата й срещу корупцията сред лекарите и в болничните заведения на България.