Герб награждава достойни българи Кабинетът със свой вариант за „заслужил към нацията Росен моллов наделина анева

• Само 1 % доволни от това, което се прави за доходи и заетост, тревожността на общественото мнение расте

Продължава да нараства делът на гражданите, които отбелязват като успех №1 разви­тието на инфраструктурата. Според минало­годишните проучвания на "Отворено обще­ство" над половината от гражданите обаче препоръчваха приоритетната реформа да е в здравеопазването. Запитани отново през май тази година "в реформирането на кои 3 области правителството е постигнало най-го­лям напредък", само 2% от пълнолетното на­селение е посочило здравеопазването, с което то се "класира" на 21-о място от 25 в предложения списък. А за един и същи период потърсилите медицинска помощ са значително повече от пътувалите по магистрали, казват анализаторите. При средно 52% пътували по магистрала в страна­та през последните 12 месеца, около 70 на сто са измежду младите, со­фиянците и жителите на по-големите градове и най-вече сред гражданите със сравнително по-висок стандарт на живот (84% от тях). Сред по-възраст­ните и бедните делът на ползвалите магистралите пада до около 20% от над 60-годишните и до 12% при нискообразованите. В същото време за преобладаваща­та част от обществото здравната по­мощ е в буквален смисъл достъпна, но явно незадоволителна. А през послед­ните 12 месеца само на 25% от пълно­летните не се е наложило да ползват медицински услуги според проучване­то. Според всеки четвърти,

правителството не е успяло да реформира нито една сфера от социално-икономическия ни живот, откакто е на власт, сочи допитването.

Интересно е сравнението в кои области според гражданите развитие­то се форсира (или се имитират рефор­ми) и в кои е наложително да настъпят съществените промени. Най-голям е контрастът в две области - здравеопаз­ването и трудов пазар, заетост и дохо­ди. "Работа" и "доход" са от първосте­пенно значение по-често при мъжете (48%), при по-ниско образованите (50%), за хората в активна трудова възраст (55% от 31-45-годишните), за етническите турци (64%). А реформи­рането на здравеопазването излиза на преден план за по-възрастните, жите­лите на големите градове и особено за

столичани. Драстичното разминаване между отговорите на двата въпроса за реформите не трябва да се подценява. Обществените нагласи и очаквания не следва да се конвертират директно в по­литики и управленски решения, но пре­небрегването им води до "изненади" в политическия живот, коментират изсле­дователите от "Отворено общество".

Най-значимо нараства във времето тревожността за работните места и за­плащането на труда, както и за иконо­мическия растеж като цяло. Важността на реформите в здравеопазването, со­циалната политика, образованието и правораздаването е нараснала значи­телно през първата половина на 2011 г., докато през тази година има определе­но пренасочване на общественото вни­мание от социалната към икономическа­та сфера.

Когато хората са питани от кои ре­форми те са лично заинтересовани, па­зарът на труда и доходите изпреварват и изразената необходимост от намеса в здравеопазването.

Данните на "Отворено общество" по­казват още, че от лятото на 2008 г. до­сега над половината от населението определя положението в страната като "нетърпимо", а икономическата ситуация като "вло­шаваща се". Две трети от пълнолетните смятат за най-сериозни проблеми ни­ските работни заплати (при покачващи се цени) и безработицата. През май 2012 г. се наблюдава слабо увеличение на тези, според които положението в страната е добро или поне поносимо, както и че икономическото състояние през последните 12 месеца поне не се е влошило (средно 40-45%). Като изклю­чим мнението на симпатизантите на ГЕРБ обаче, делът на изцяло негативни­те оценки рязко се увеличава.

Школовката в рехабилитацията, ерготерапията, опазването и контрола на общественото здраве е 640 лв. Запазена е и таксата за чуждестранните студен­ти. Англоезичният курс на обучение в специалността медицина ще им излиза 5500 евро годишно. Докторан­тите ще плащат 800 лв. за редовно обучение, задочно­то е двойно по-евтино.

Общо 2023 административни услуги и регулаторни режими действат в България. Това е равносметката в доклада за състоянието на администрацията за 2011 г., одобрен от правителството. Всъщност в повечето случаи става дума за задължения, които насила пращат фирмите и гражданите по гишета и кабинети.

Според доклада НАП е най-големият доставчик на услуги - има дял от 82%. Приходната агенция изисква и събира данъци, осигуровки, декларации, отчети и справки. Все пак най-големият доставчик е и най-напред с електронното управление и така поне спестява на клиентите си редене по опашки и бродене по офиси. Повечето държавни и общински служби обаче критично изостават с е-услугите, се посочва в анализа. В страната има общо 557 чиновнически структури - министерства, агенции, комисии, институти, съвети, областни и общински администрации, и почти всичките (92%) искат и издават лицензи, разрешения, одобрения, съгласувания, справки и др. документи. Само една трета от тях (152) предоставят в някаква степен онлайн обслужване. При това в повечето ведомства електронните услуги са по-скоро елементарни - 15.5% само дават информация на сайтовете си за услугите, 75% просто са качили в интернет образци на документите, които трябва да се попълват, а само 5.7% могат и да обработят формулярите електронно. Едва 3.54% от администрациите предлагат цялостно е-общуване - тоест потребителят да може да подаде заявка, да плати таксата и да получи искания документ онлайн. Около 44% от бюрократичните структури още не са предприели действия по възлагане на дейности за планиране, управление и прилагане на електронното управление. Над 60% дори не са сформирали екипи за целта. Обслужването на едно гише на гражданите и фирмите е все по-разпространено - 85.4% от всички администрации го прилагат. Но има и ред ведомства, които продължават да размотават клиентите по етажи, кабинети и гишета. Сред тях са важни ведомства като агенция "Пътна инфраструктура", Българска агенция по безопасност на храните, фонд "Земеделие", Комисията за защита на потребителите, МВР и дори Агенцията за хората с увреждания, която по обясними причини би трябвало първа да осигури обслужване на едно гише. Изненадващо 90.06% от администрациите са заявили, че спазват изискването времето за чакане при получаване на информация и/или обработване на документи във връзка с административното обслужване при посещение на звената за административно обслужване да не е повече от 20 минути. Чакащите да подадат фирмените си отчети онлайн или на гишетата на Агенцията по вписванията ще се изсмеят на това твърдение.
Допотопно

За равнището на българската бюрокрация и качеството на информацията говорят следните факти от доклада:

108 от администрациите нямат система за документооборот

57 нямат система за правноинформационни услуги

257 са въвели система за управление на човешките ресурси

45 нямат система за труд и работна заплата

49 нямат счетоводна система

205 нямат система за управление на база данни