Гл ас д-р Елка Янкулова, отговор на рецензентите чл. Кор. Проф. Д. Б. Н. ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ И Проф. Д-р спаска димитрова петкова



Дата30.01.2017
Размер93.21 Kb.
#13849

Гл.ас. д-р Елка Янкулова, ОТГОВОР НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ - ЧЛ. КОР. ПРОФ. Д.Б.Н. ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ И ПРОФ. Д-Р СПАСКА ДИМИТРОВА ПЕТКОВА

Относно конкурса за “Доцент” по “Генетика (Генетика на динамичните системи)” – шифър 01.06.06 за нуждите на катедра Генетика при Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

Получено в ИРИОН на 17.07.2008 г.


ОТГОВОР НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ - ЧЛ. КОР. ПРОФ. Д.Б.Н. ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ И ПРОФ. Д-Р СПАСКА ДИМИТРОВА ПЕТКОВА

Относно конкурса за “Доцент” по “Генетика (Генетика на динамичните системи)” – шифър 01.06.06 за нуждите на катедра Генетика при Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”


До Почитаемия Научен Съвет при Биологическия Факултет на СУ Св. Климент Охридски
Уважаеми членове на Научния Съвет,
Получих и двете рецензии, на документите ми, с които участвувам в конкурса и за съжаление те са отрицателни, и не препоръчват на Уважаемия Научен съвет при Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, да ми присъди научното звание “Доцент”. Позволете ми, в този отговор, да изразя своето принципно несъгласие с тази оценка.

Започвам със забележката, върху която и двамата рецензенти акцентират, че в административната документация липсват диплома за завършено висше образование, диплома за кандитат на науките от Москва и удостоверението от ВАК за нейното признаване в България, както и копие от обявата в “Държавен вестник”. При подаването на документите ми за конкурса в канцеларията на “Личен състав” в Ректората на СУ “Св. Климент Охридски”, тези документи присъстваха и в папките за рецензентите, но ми бяха върнати от приемащия служител, с аргумента, че са необходими само в папката, предназначена за Висшата Атестационна Комисия. Независимо от това, както и уважаемите рецензенти отбелязват, те им бяха предоставени допълнително по тяхна молба.

Следващите пропуски на рецензентите не са от формален характер.


ОТГОВОР НА РЕЦЕНЗИЯТА НА ЧЛЕН КОРЕСПОНДЕНТ ПРОФЕСОР ДБН ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ
Още в самото заглавие на рецензията на чл. кор. проф. д.б.н. Иван Г. Иванов е направена грешка, като не е изписано цялото заглавие на конкурса – “Генетика (Генетика на динамичните системи)”. Според мен, това не е техническа грешка, а израз на неговото цялостно разбиране и отношение към тематиката на рецензираната от него работа.
Например, на стр. 5 (страниците на тази рецензия не са номерирани): “Обстойният преглед на трудовете на д-р Янкулова публикувани в периодични научни списания ми дава основание да ги групирам в три раздела:

1 ) Трудове в областта на генетиката и следователно пряко свързани с темата на конкурса (публикации № 2, 7 и 10”); 2) Маргинално свързани с генетиката (№ 8 и 9) и 3) Несвързани с генетиката (№ 11, 12, 13 и 17) (курсивът е мой – Е. Я.)


В “маргиналната” статия № 8 в Drosophila Information Service, са публикувани всички научни резултати от моя индивидуален проект, QLK5-CT-2000-51155, по Пета Рамкова програма на Европейския съюз и тази статия струва на Европейската комисия 70 000 евро. В тази статия за първи път мутантен ген, кодиращ калиевите канали, е регистриран не чрез традиционните биохимични или молекулярно-генетични методи, а чрез компютърни технологии, на базата на променена динамика. Тази статия дори буквално съвпада с темата на конкурса.
Втората “маргинална” статия № 9 е класирана в топ 25 (като 16-та) за цялата история на най-престижното интердисциплинарно (а не само математическо) списание в областта на теория на хаоса “Chaos, Solitons and Fractals” на издателство Elsevier. В тази статия се проследява унаследяването на мутация, нарушаваща сърдечната динамика в три поколения Drosophila – родители, 10 “деца” и 4 “внука”. Доколкото Генетиката се занимава с изучаване именно на наследствеността и изменчивостта на организмите, може ли да се каже, че тази статия не е генетична?
Това е много съществен въпрос, на който държа специално да отговоря – Възможно е, чл.кор. Иванов да мисли, че генетичен анализ се прави само и единствено “с методите на биохимията, молекулярната биология, клетъчната биология и цитологиията.” (стр. 5 от рецензията). Традиционната Генетика наистина изучава преди всичко единични гени и субстратни признаци: качествени (цвят), морфологични (форма, структура) и биохимични (напр. дефектни ензими). – Новото в предлагания тук подход в генетиката и в бъдещото му развитие е в изследване унаследяването на осцилиращи динамични свойства (физиологична активност – ЕЕГ, ЕКГ и др.) с различни техники на анализ на времеви редове (чрез измерване на Ляпуновите им експоненти, размерности, ентропии и напоследък различни видове уейвлет анализ), с изучаване динамиката на кооперативната генна експресия (с анализ на данните от микроарей техниките – едновременната промяна в експресията на 4 000 до 6 000 и повече гена) и протеомика, и нейното развитие във времето. Измервайки осцилациите на само един от параметрите на комплексната генна система, получаваме представа за цялостната й динамика, за всички останали компоненти, пряко или косвено свързани с измервания параметър.
Перспективите на този нов подход са изследване на динамичната, кооперативната и йерархичната организация на биологичните системи, с разкриване механизмите на контрол и стабилност на тази комплексна генна динамика.
Изследванията имат интердисциплинарен характер, те са плодотворен съюз между математиката и генетиката, и със сигурност ще намерят приложение в такива области на познанието, като генетика на поведението, медицината, кардио- и неврофизиологията, кибернетиката, теорията на системите, изкуствения интелект.
Генетичният анализ, в тези конкретни “маргинални” статии (регистрирането на дефектен ген и унаследяване на променената динамика) може да се постигне чрез компютърен анализ на времеви ред от осцилираща, оптически записана, сърдечна дейност. Както се вижда тук действително няма никава биохимия, но анализът е генетичен, химическият анализ е заменен с компютърен. Биохимичното откриване на дефектен ген е заменено с компютърно, защото унаследяването на този вид генетични признаци, динамичните, не може да се изследва по друг начин.
Сега, мисля намира естествен отговор и критиката към учебника “Хаосът в биологични системи”, написан за студентите-магистри от специалността “Генетика”. Уважаемият рецензент не вижда “особена полза за студентите биолози и особено магистрите-генетици от задълбоченото изучаване на хаоса и теориитe, свързани с него.” Този учебник не е философски труд. Той напълно повтаря програмата на курса, написан е на достъпен, естествен език, с минимум математически понятия и има за цел да улесни бъдещи съвместни изследвания между математици и генетици.
Третата, по класификацията на уважаемия рецензент чл. кор. проф. д.б.н. Иван Иванов, група трудове, по неговите думи “безспорно са интересни и престижни за колегите физици”, но “имат твърде слаба (или никаква) връзка с генетиката”.

“Несвързаните с генетиката” статии (№ 11, 12, 13 и 17) разглеждат въпроси именно на генетичните динамични системи, т.е тъкмо те са най-пряко свързани с темата на конкурса.

Става дума за наистина ново направление в Генетиката, което е интердисциплинарно и е невъзможно без използването на математически методи, инженерни разработки за изобретяване на уникална научна апаратура, без прилагането на авангардни компютърни технологии и софтуер (като последната американска технология PD2i за нестационарни времеви редове) за извличане, записване и анализ на емпиричните данни, без привличането на експерти от всички тези споменати области. В това ново развитие на Генетиката, класическите биохимични методи имат своето място, но са съвсем недостатъчни за изучаването на една комплексна генна динамика.
Не приемам неточността от страница 1-ва, където пише: “През това време е била на едногодишна специализация с индивидуална стипендия от Европейската фондация “Мария Кюри” в катедра “Математика” на университета в гр. Патра, Гърция.”
На страница 4-та отново пише “Смяната на тематиката започва със специализацията на Янкулова в университета в Патра, Гърция”.
С това твърдение за “едногодишна специализация” (в Гърция) чл. кореспондент Иванов напълно обезценява стойността на научното постижение, а именно – спечелен е конкурс на Европейската Комисия за трансфер на знания и технологии в слабо-развити европейски региони, какъвто е случаят с Република Гърция. Не аз съм била там за да си повишавам научната квалификация, а тъкмо обратното – да създам и внедря принципно нова методология на изследване в Генетиката. Това е предвидено от условията на конкурса. Че тази цел е изпълнена, доказва одобреният от Брюксел отчет, както впрочем и споменатата вече “маргинална” публикация в Drosophila Information Service.
Също така не приемам написаното на страница 4-та: “Тя се спира на PD2i метода, разработен от Skinner и сътр. за човешки сърдечни ритми, който е адаптиран за изучаване на нестационарни времеви серии от осцилиращо сърце от Drosophila melanogaster.

Бих искала да попитам чл. кор. Иванов кой е адаптирал метода, разработен от James Е. Skinner за човешкото сърце към изследването на генетични мутации в сърдечната динамика на Drosophila?


Пак. на 4 стр. пише, че “д-р Янкулова в сътрудничество с гръцки колеги разработва метод за регистрация и дигитализиране на осцилацията на сърце от Drosophila”.

Всъщност, уникалната апаратура за оптическия запис и дигитизация на пулса на Drosophila беше направена от холандския филиал на американската корпорация за нестандартно оборудване National Instruments по мои указания. Това не е самохвалство, а моето задължение, предвидено в контракта с Брюксел. Тази апаратура, по силата на същото споразумение се намира сега в Катедрата по Генетика на Университета в Патрас.


На стр. 8 чл. кор. Иванов пита четени ли са лекции по “Генетика на динамичните системи”. – Да, този свободно-избираем курс беше избран през учебната 2003-2004 г. За тези студенти беше написан и учебникът Хаосът в биологични системи, който претърпя две издания. В момента чета свободно-избираем курс лекции за студентите-магистри от специалността “Биоинформатика” на Математическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, позоваващ се на съдържанието на този учебник. Тъй като тиражът на учебника е изчерпан, им го предоставям в електронен вид. Студентите-биоинформатици избират този курс трета поредна година.
Приключвам с оценката на чл. кор Иванов за научните ми приноси, които той отново разделя на три групи:

Приноси в областта на генетиката;

Тук уважаемият рецензент практически няма никакви забележки, защото са използвани макар и принципно нови методи, но основаващи се на присъщия на “стандартната” генетика качествен анализ.



Приноси в областта на кардиофизиологията на Drosophila melanogaster;

Както вече се видя, нашето принципно несъгласие се състои в промяната на генетичния анализ, с прилагането на математически и компютърни методи. Искрено се надявам, че след въведените от мен обяснения, ние ще застанем на една и съща позиция. В края на краищата, това е един научен спор и нека в него имат думата научните резултати – вече е възможно регистрирането на мутантен ген не биохимично или чрез молекулярно-генетични методи, а чрез PD2i софтуер, потвърдено и развито чрез друг математически метод и софтуер (MFDFA (Multifractal Detrended Fluctuation Analysis)!


Приноси с теоретичен характер


По тази група приноси, бих искала да отбележа само, че те не се състоят в това, че аз съм измислила нови математематически средства или софтуер, а тъкмо обратното – че успях да направя едно направление интердисциплинарно. Моята скромна заслуга е в това, че се насочих към подходящия научен апарат – нелинейната динамика и теорията на хаоса, намерих финансирането при една жестока конкуренция по 5-та Рамкова програма на ЕС (за 4 години, в същата категория “трансфер на знания и технологии към слабо развити райони на Европейския Съюз” бяха наградени само 4 проекта) и открих хората, с чието съдействие този проект беше реализиран.
Член-кореспондент професор дбн Иван Иванов по принцип приема и е съгласен със самооценката на приносите ми, приложена към документите, но не възприема апломба и нескромния стил при тяхното описание. Нескромният стил е черта на характера ми, за което се извинявам. Много по-важно за мен е, че нито един от осемте ми приноса, не е оспорен!

ОТГОВОР НА РЕЦЕНЗИЯТА НА ПРОФЕСОР Д-Р СПАСКА ДИМИТРОВА ПЕТКОВА
Рецензията на професор д-р Спаска Д. Петкова в голяма степен повтаря написаното от чл.кор. проф. дбн Иван Г. Иванов, с неточностите, които вече коментирах, като например на стр.1: “С индивидуална стипендия от Европейската фондация “”Мария Кюри” провежда едногодишна специализация (2000-2001 г.) в катедра “Математика” на университета в гр. Патра, Гърция.”, или на стр. 4: “В сътрудничество с колеги от катедрата по математика в Университета в Патра е разработен метод за оптически запис на ЕКГ на Drosophila”
И в нейната рецензия има същото разделяне на приносите в три групи, като при чл.кор. проф. дбн Иван Иванов – 1) “група публикации имащи непосредствено отношение към темата на конкурса с приноси в областта на генетиката”; 2)“публикации, свързани частично с унаследяване на осцилиращи признаци при Drsophila melanogaster и стабилност на динамичвине системи” и 3) група “с приноси от теоретичен характер”, които са “далеч от квалификацията на д-р Янкулова”.

И професор Петкова също отбелязва “доста претенциозния характер на справката за приносите. Тя би могла да бъде представена по-скромно”. Въпреки нескромното представяне, приносите и в тази рецензия не са оспорени.


На 2 стр. от рецензията, като статии “в електронни издания” са посочени 2 бр. -Drosophila Information Service и Journal of Theoretical and Applied Mechanics. И двете списания се издават и на хартиен носител, и в електронен формат. Същата класификация е направил и чл. кор. проф. д.б.н. Иван Иванов на стр. 2 от неговата рецензия. Първото списание – Drosophila Information Service е много старо и изключително популярно сред генетиците-дрозофилисти, което оставям без коментар.
Проф. С. Петкова доста прецизно описва съдържанието и приносните моменти на оценяваната от нея кандидатура. Лично аз останах изумена от крайното заключение, че тя не препоръчва на Уважаемия НС да ми бъде присъдено научното звание “доцент”. Нейното обяснение е, че наукометричните показатели не покриват препоръките на Висшата Атестационна Комисия. Ако това е единственият и достатъчен аргумент, то писането на рецензия в този случай не е и необходимо.
Въвеждането на нелинейната динамика и теорията на детерминистичния хаос в генетичните изследвания, пред вид интердисциплинарния си характер, е затруднено от липсата на достатъчно специалисти в тази област. Занимаващите се с теория на хаоса математици не са генетици и обратно. Че това направление е перспективно, показва нарастващият брой цитирания именно в последните месеци (след подаване на документите за конкурса), които депозирах допълнително.
Аз се надявам, Почитаемият Научен Съвет към Биологическия Факултет на СУ “Св. Климент Охридски” да вземе под внимание и моите отговори при определяне на крайното си решение.
6 Май 2007 г. Гл.асистент д-р Елка Д. Янкулова





Каталог: pueron -> mladiisvobodni
mladiisvobodni -> Подозират бащата на bg космонавтиката, че работел за наса
mladiisvobodni -> Живей опасно: Бъди учен! Списъкът на убитите учени и изобретатели постоянно се попълва с нови имена
mladiisvobodni -> Г. ®Ирион случаят „елка янкулова” Материалът обобщи и коментира Галя Маринова
mladiisvobodni -> Жената пожела да я представя само като "Една чужденка"
mladiisvobodni -> Роман Томов синът на писателя Александър Томов
mladiisvobodni -> Доклад за гибелта на Дегейс и последните му проекти. Според него той е застрелян с едно от най-хитовите оръжия в подземния свят
mladiisvobodni -> Три висши образования в България: Капитал ли са или тегоба?
mladiisvobodni -> Ирион ще изчезне ли българският народ?
mladiisvobodni -> 21-годишният Росен, намерен мъртъв във вилата си, не оставил предсмъртно писмо


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница