Гл ас д-р Елка Янкулова, отговор на рецензентите чл. Кор. Проф. Д. Б. Н. ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ И Проф. Д-р спаска димитрова петкова

Относно конкурса за “Доцент” по “Генетика (Генетика на динамичните системи)” – шифър 01.06.06 за нуждите на катедра Генетика при Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

Започвам със забележката, върху която и двамата рецензенти акцентират, че в административната документация липсват диплома за завършено висше образование, диплома за кандитат на науките от Москва и удостоверението от ВАК за нейното признаване в България, както и копие от обявата в “Държавен вестник”. При подаването на документите ми за конкурса в канцеларията на “Личен състав” в Ректората на СУ “Св. Климент Охридски”, тези документи присъстваха и в папките за рецензентите, но ми бяха върнати от приемащия служител, с аргумента, че са необходими само в папката, предназначена за Висшата Атестационна Комисия. Независимо от това, както и уважаемите рецензенти отбелязват, те им бяха предоставени допълнително по тяхна молба.

Следващите пропуски на рецензентите не са от формален характер.

1 ) Трудове в областта на генетиката и следователно пряко свързани с темата на конкурса (публикации № 2, 7 и 10”); 2) Маргинално свързани с генетиката (№ 8 и 9) и 3) Несвързани с генетиката (№ 11, 12, 13 и 17) (курсивът е мой – Е. Я.)

“Несвързаните с генетиката” статии (№ 11, 12, 13 и 17) разглеждат въпроси именно на генетичните динамични системи, т.е тъкмо те са най-пряко свързани с темата на конкурса.

Става дума за наистина ново направление в Генетиката, което е интердисциплинарно и е невъзможно без използването на математически методи, инженерни разработки за изобретяване на уникална научна апаратура, без прилагането на авангардни компютърни технологии и софтуер (като последната американска технология PD2i за нестационарни времеви редове) за извличане, записване и анализ на емпиричните данни, без привличането на експерти от всички тези споменати области. В това ново развитие на Генетиката, класическите биохимични методи имат своето място, но са съвсем недостатъчни за изучаването на една комплексна генна динамика.
Не приемам неточността от страница 1-ва, където пише: “През това време е била на едногодишна специализация с индивидуална стипендия от Европейската фондация “Мария Кюри” в катедра “Математика” на университета в гр. Патра, Гърция.”
На страница 4-та отново пише “Смяната на тематиката започва със специализацията на Янкулова в университета в Патра, Гърция”.
С това твърдение за “едногодишна специализация” (в Гърция) чл. кореспондент Иванов напълно обезценява стойността на научното постижение, а именно – спечелен е конкурс на Европейската Комисия за трансфер на знания и технологии в слабо-развити европейски региони, какъвто е случаят с Република Гърция. Не аз съм била там за да си повишавам научната квалификация, а тъкмо обратното – да създам и внедря принципно нова методология на изследване в Генетиката. Това е предвидено от условията на конкурса. Че тази цел е изпълнена, доказва одобреният от Брюксел отчет, както впрочем и споменатата вече “маргинална” публикация в Drosophila Information Service.
Също така не приемам написаното на страница 4-та: “Тя се спира на PD2i метода, разработен от Skinner и сътр. за човешки сърдечни ритми, който е адаптиран за изучаване на нестационарни времеви серии от осцилиращо сърце от Drosophila melanogaster.

Бих искала да попитам чл. кор. Иванов кой е адаптирал метода, разработен от James Е. Skinner за човешкото сърце към изследването на генетични мутации в сърдечната динамика на Drosophila?

Всъщност, уникалната апаратура за оптическия запис и дигитизация на пулса на Drosophila беше направена от холандския филиал на американската корпорация за нестандартно оборудване National Instruments по мои указания. Това не е самохвалство, а моето задължение, предвидено в контракта с Брюксел. Тази апаратура, по силата на същото споразумение се намира сега в Катедрата по Генетика на Университета в Патрас.

Тук уважаемият рецензент практически няма никакви забележки, защото са използвани макар и принципно нови методи, но основаващи се на присъщия на “стандартната” генетика качествен анализ.

Както вече се видя, нашето принципно несъгласие се състои в промяната на генетичния анализ, с прилагането на математически и компютърни методи. Искрено се надявам, че след въведените от мен обяснения, ние ще застанем на една и съща позиция. В края на краищата, това е един научен спор и нека в него имат думата научните резултати – вече е възможно регистрирането на мутантен ген не биохимично или чрез молекулярно-генетични методи, а чрез PD2i софтуер, потвърдено и развито чрез друг математически метод и софтуер (MFDFA (Multifractal Detrended Fluctuation Analysis)!

Приноси с теоретичен характер

И професор Петкова също отбелязва “доста претенциозния характер на справката за приносите. Тя би могла да бъде представена по-скромно”. Въпреки нескромното представяне, приносите и в тази рецензия не са оспорени.