Глад за лекари в 10 области



страница1/10
Дата26.10.2018
Размер0.49 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
29.07.2016
Национални вестници


Глад за лекари в 10 области


Поли ПАНТЕВА

Телеграф Стр. 5

Всяка медицинска специалност отчита недостиг на кадри, а в 10 области на страната има глад за лекари в различни направления. Това сочи справка на "Телеграф" в Националния статистически институт (НСИ).

Най-дефицитните специалисти са уролози, психиатри, инфекционисти и неонатолози. Според прогнозите обаче до пет години страната ни ще е изправена пред сериозна криза и за педиатри, кардиолози, анестезиолози, ендокринолози, патолози и дори хирурзи. Статистиката на Български лекарски съюз сочи, че средно по около 500 лекари напускат страната на всеки 12 месеца. Малко повече са завършващите млади медици. През изминалата година обаче 75% от дипломиращите се в МУ София са заявили, че искат да заминат и да работят в чужбина. Така на практика почти всеки нов кадър избира да практикува извън страната ни, а от общо 31 383 бели престилки у нас в момента под 9% са тези под 30 г. За разлика от тях пък в пенсионна възраст са около 25% от практикуващите български специалисти.

Разпределение

Най-тежък е дефицитът на лекари в Разград, Силистра, Смолян и Видин. В някои от тези райони има изцяло заличени специалности, в които няма нито един медик. Така например Видин е без уролози, в Разград има едва един инфекционист, в Силистра и Смолян са закъсали за психиатри. Но докато в тези райони на 10 000 души се падат по 26 лекари, в София и Пловдив разпределянето е над 45. Огромната концентрация на експерти в столицата и поголемите градове оставя малките населени места без медици в изключително важни области. В цялата страна има едва 42-ма неонатолози, които също са неравномерно разпределени. В три области няма нито един такъв специалист, а в други четири има по един. Още пострашна е ситуацията с детските хирурзи, които са едва 28 общо.



Минимум

Джипитата също са недостатъчно. Средно за страната се падат 6,2 на 10 000 души. Миналата година националната здравна карта отчете дефицит на общопрактикуващи лекари с близо 500 специалисти по-малко от необходимия минимум. Най-добър достъп до семейни медици има в Плевен, където на 10 хил. души се падат 8 практики. В Разград, Търговище и Кърджали обаче за същия брой пациенти отговарят два пъти по-малко лекари - около 4. При медсестрите положението е още по-трагично. Според заложеното в здравната карта не ни достигат 10 800 сестри, за да отговаряме на необходимия минимум. Междувременно обаче броят им продължава да намалява. През 2015 г. общият брой на тези медспециалисти е 30 972, което с почти 2 хил. по-малко в сравнение с предходната година.



Реформа с чесън


Телеграф Стр. 12

ВСЯКО МЕДИЦИНСКО НАПРАВЛЕНИЕ отчита недостиг на кадри, а в някои области на страната са заличени цели специалности (виж стр. 5).

Хроничният дефицит на лекари е най-тежката диагноза за българското здравеопазване. Хора по селата, оставени с години без медицинска помощ. Липса на редовни профилактични прегледи и правилни диагнози. А на фона на всичко това един непрестанен стремеж за реформа в сектора. Той обаче наподобява на несполучлив опит да лекуваме рак с чесън вместо с химиотерапия. Защото докато младите ни лекари си плюят на петите още щом хванат дипломата си в ръка, а добрите ни специалисти всеки ден губят стимул заради подигравателните си заплати, промяна в здравеопазването няма как да има. То е като да тръгнеш на война без армия. Крайно време е системата да се погрижи за своите кадри, защото в противен случай ще остане без тях.

И тогава ше ни остане само чесънът. А той може и да е добър за профилактика, но за лечение със сигурност не става.


ЧУЖДЕНЦИ ТЕГЛЯТ ЗАЕМ ДА УЧАТ У НАС


Стела СТОЯНОВА

Телеграф Стр. 4, 5

Тенденцията българи да теглят студентски кредити, за да учат в чужбина, се променя.

В последните години чужденци от редица държави теглят студентски заеми на поразия от наши банки, за да учат в България. Общо 534-ма студенти, които са граждани на 19 държави от ЕС, са изтеглили заеми за следване на стойност над 30 млн. лв.

Доктори

Най-много са чужденците, които идват у нас да учат медицина, твърдят ректори на университети. В момента студентски кредити са теглили младежи от страни като Великобритания, Франция, Люксембург, Дания, Германия, Белгия, Италия, Швеция и Кипър. Най-много у нас са италианските студенти по медицина, но значителна част от тях учат у нас, без да са изтеглили кредит. Програмата, по която им се преподава, е изцяло на английски. Според ректорите на медицинските университети италианците вече са повече от турските студенти, които доминираха доскоро в нашите вузове. Ректори твърдят, че това е променило в положителна посока и средата в университетите, тъй като турците били свикнали да плащат рушвети, за да вземат изпитите си. Италианските власти дори са закупили сграда, която да превърнат в общежитие за своите студенти, тъй като помещенията в Студентски град не им изглеждат достатъчно представително. Силно е нараснал и броят на англичаните и немците, учещи в медицински специалности у нас. Всички граждани на ЕС заплащат за обучението си по медицина 8000 лева на година. От известно време Медицинският университет в столицата има открит и филиал в Швейцария, където също обучава студенти, предимно от Италия.



Българите

Българските студенти към момента са изтеглили като заеми за обучение приблизително 120 млн. лева. Общо 18 480 души са получили заем, за да учат. Най-много сред кредитираните студенти са тези, които следват в специалност "Икономика". Това е донякъде парадоксално, защото според данни от рейтинговата система на университетите това е специалността с най-голям брой студенти, от която всеки трети започва работа като продавач, тъй като пазарът на труда по тази специалност сериозно се свива. Общо 15 000 току-що дипломирани икономисти се стоварват всяка година на трудовия пазар в търсене на препитание, като общият брой на студентите по икономика е над 60 хил. Следващи в списъка на кредитираните са студентите от специалност "Администрация и управление", която се намира на второ място и по брой студенти. Много са изтеглилите заеми от медицина и архитектура, както и от специалности като "Право" и "Сигурност и отбрана". Към момента наймного пари са изтеглили българите, които учат в Нов български университет, следвани от тези от Софийския и Варненския свободен университет.



Шампионът

Най-много се е заборчил студент, който учи за лекар в Медицинския университет в Пловдив. Той е изтеглил общо 85 000 лева и очевидно се е записал в платено обучение по тази специалност. Най-малко студентски заеми теглят младежите, които учат в селскостопански направления като "Растителна защита", "Животновъдство", "Горско стопанство". Не теглят заеми и онези,които се обучават в "Религия" и "Математика", както и в "Проучване и добив на полезни изкопаеми". В момента у нас едва 400 души учат математика, а десетки училища търсят математици като преподаватели. Дори и кандидатите да станат свещеници са повече от математиците в момента.

***

400 не могат да ги върнат

Над 400 души, които вече са се дипломирали, не са в състояние да погасяват студентските си кредити и държавата им ги изплаща на базата на гаранцията, която е отпуснала преди това. Вероятната причина е, че не са успели да си намерят работа. Става дума за над 1 млн. лева задължения. Държавата е погасила и дълговете на 56 кредитополучатели, които са родили или осиновили дете, както и на 18 млади хора, които са починали. Трима младежи са придобили трайна нетрудоспособност и техните заеми също са поети от държавата.

***

Пет банки отпускат парите

В момента в България пет банки отпускат студентски заеми по договор с държавата, като се възползват и от отпуснатата от нея гаранция. Това са Първа инвестиционна банка, ДСК, Райфайзен, Алианц банк и Юробанк. Има обаче и десетки други банкови институции, които дават кредити за студенти и дори за ученици при преференциални условия. Отскоро държавата обсъжда и вариант, при който банките ще имат право да отпускат заеми и на студенти задочници, което в момента е забранено. Този текст за промяна в закона е качен за обществено обсъждане на портала strategy.bg. Важно е студентите да знаят, че не връщат нищо, докато не завършат университета, като това им се брои за гратисен период. В същото време обаче, ако имат друг непогасен кредит, нямат право да изтеглят заем за обучението си. Парите по студентския кредит се превеждат директно на университета, където учи студентът, за да бъде покрита таксата.



  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница