Глас на един, който вика джон Бивиър

Предговор

Най-важното нещо в света е спасението. Без него не може да отидеш в Небето, а без покаяние няма спасение. „Глас на един, който вика” е отлична книга за покаянието. Отправям предизвикателство към всеки, който я чете, да остави сърцето и душата му да бъдат пречистени чрез покаяние. Не можем повече да живеем според светските стандарти. Бог ни е призовал към свят живот. Само чрез покаяние можем да се надяваме да придобием оная чистота, която ни дава правилна позиция пред Отец и правото на вечен живот. Сериозно насърчавам лидерите и обикновените църковни членове, да говорят с любов и власт. Престанете да гъделичкате ушите на слушателите, но поведете църквата към покаяние, така че да се намерим без петно и недостатък или бръчка при завръщането на нашия Господ Исус Христос.

Докато четете тази книга, вгледайте се в личните си взаимоотношения с Бога. оставете се тя да ви говори. Не поглеждайте към ближния си осъдително; Господ иска да говори с теб. Той желае да издигне хора, които ще правят нужното за движението на Църквата в правилна посока. Джон Бивиър е един от тези хора. Познавам Джон от доста години и съм открил, че има чисто сърце, дързост в характера и взаимоотношения с Бога, които са го направили непоклатим.
Д-р Норвъл Хейс, учител

Служение „Норвъл Хейс”

Кливланд, Тенеси

Въведение

Тази книга е послание към Църквата. Тя е и за тези, които са напуснали църковната структура поради неудовлетворение или обида. Посланието е за християните от всякакви деноминации и църкви - а и за хората, които искат да упражняват вярата си, независимо от тях. То е както за щатните, така и за нещатните служители. Книгата е за млади и стари, без значение дали познават Господа от много години или са започнали да Му служат отскоро. След като сме навлезли в новия Милениум, определени въпроси стоят пред всички нас. В съживление ли сме? преживяваме ли изливането на Божия Дух и жътвата на души, за които говори пророк Йоил? Можем ли да се сравним с Църквата в книгата Деяния на апостолите? Дали сме прославената Църква, за която Исус се завръща? Готови ли сме за Неговото пришествие?

Възможно ли е през последните няколко десетилетия да сме приели приповдигнатостта и емоционалното вълнение като нищожни заместители на съживлението? Да не би да сме се превърнали в хора, които обичат външната изява, а не същината, и затова в нас да няма дълбочина? Загърбили ли сме благочестието и чистотата заради тъй нареченото „напредване на царството”? Вижда ли светлина Исус Христос в нас чрез искрената ни любов един към друг? Това, което сме видели през 80-те и 90-те години, наша съдба ли е?

Предстоящото съживление, за което Йоил пророкува, ще бъде различно от това, което преживяваме. Няма да бъде чрез църковна система, попила света в себе си. Няма да дойде чрез една хладка, идеологическа църква, нито чрез служения, които взаимно се конкурират. Няма да стане, докато правим компромиси с непорочността заради успеха. Светът няма да бъде привлечен от обаянието и блясъка на Църквата, но по-скоро от нейната слава.

Причината за постоянното отклонение на църквата се крие в нашия начин на живот и проповядването ни през втората половина на двайсети век. Свели сме Евангелието до евтино решение на житейските проблеми. Предлагали сме Исус подобно на продавачи, опитващи се да покрият своята норма. По този начин сме пропускали покаянието в придобиването на нови души. Но нали все пак имаме новоповярвали? Въпросът е: що за новоповярвали са те? Исус казва на служителите по онова време: „море и суша обикаляте, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Лесно е да се привлекат хора, но дали наистина те са синове на Божието царство?

Настоящата книга засяга всички тези въпроси, както и много други. През есента на 1992 г. Святият Дух ми възложи написването й. Докато пишех, бях в трепетно страхопочитание, защото това, което Бог ми даваше, надминаваше моите представи. Дори по едно време спрях да пиша. Не исках да кажа някои неща със силата, с която идваха към мен. След няколко седмици се върнах към писаното, като се опитах да променя начина, по който бях представил определени въпроси. Не стигнах до никъде. Сякаш помазанието за писане си беше отишло. Прекарвах часове пред компютъра да пиша, но вдъхновението на Духа го нямаше. Започнах да се моля и да търся Бога във връзка с тази книга. Казах: „Господи, ако искаш да напиша тази книга, ще трябва да ми дадеш думите. Като че ли нищо не става, няма живот и помазание.” Господ ми отговори много ясно с думите: „Ти се отклони преди шест седмици от това, което Аз желаех. Върни се там, където преди течеха живот и помазание.” Върнах се към главата, където бях стигнал, и веднага помазанието за писане ме изпълни. Продължих, без да спирам, докато не завърших книгата.

Проповядвал съм голяма част от написаното в нея в Съединените щати и в чужбина. Но много от нещата в тази книга идваха към мен по време на писането. Ето още едно потвърждение, че тя бе вдъхновена от Господа. Знам, че посланието й е викът на Божието сърце към Неговите хора през тези последни дни. Не го приемайте лековато! Насърчавам ви да прочетете книгата от край до край; няма да добиете цялостна представа за нещата, ако вземете само част от нея. Докато четете, молете Господа да приложи тази книга във вашия живот, така че Неговият път да бъде приготвен в живота и служението ви. Църквата ще бъде трансформирана, когато всеки отделен член от Тялото се промени. Твърде често си мислим, че всеки друг трябва да се промени, но не и ние. Много от написаното касае области, за които Бог е работил с мен лично, подготвяйки ме за тези последни дни. Господ наистина се завръща за свята и славна Църква, без петно, без бръчка или някакъв недостатък (Ефесяни 5:27). Нужно е да поддържаме това видение пред себе си, за да не се обезсърчим и да не загубим обещаното. Когато Бог ни призовава към покаяние, то е, за да се променим и да се придвижим към поставената пред нас надежда. Посланието на Йоан Кръстител беше: „Покайте се, защото Небесното царство наближи!” (Матей 3:2). С други думи, той прогласяваше: „Царството наближава, така че за да приемете това, което Бог има за вас, трябва да стане промяна (покаяние).” Проповядването на покаяние без надежда, ще доведе хората до легализъм. Трябва да се променим, за да стигнем до мястото, където да получим обещаното от Бог.

Това послание е послание на милост от Божието сърце и не е осъдително. Милост, защото Той ни предупреждава, че идва в славата Си, без значение дали ние като отделни личности, сме готови или не. Затова, за да получим онова, което Господ има за нас, трябва да променим някои неща, които не са от Него. Така, когато славата Му се яви, ще се зарадваме с неизказана радост.

Моля се, докато четете настоящата книга, да чуете Божия глас към вас: ушите ви да чуват, очите ви да виждат и сърцето ви да разпознава и да разбира това, което Духът на Бога говори на вас и на църквата през последните дни. Също така се моля чрез тази книга Той да ви открие Себе Си и Своята воля, за да бъдете подготвени за това, за което Бог ви е призовал.