Гласни звукове. Правопис (I i I клас)

1. 
   Да се диференцират гласните в корелативните двойки – тесни и широки
   

2. 
   Да се създаде представа у децата за случаите, при които се допускат правописни грешки при гласните вследствие на правоговора им
   

3. 
   Да се затвърдят и обогатят знанията и уменията на третокласниците за проверка на правописа на неударените гласни
   

4. 
   Да се формира правоговорна и правописна бдителност у децата
   

5. 
   Да се възпитава любов към родния език
   

• 
  учебник по български език
  

• 
  правописен речник
  

• 
  лексикален материал, записан върху класната дъска
  

• 
  записан върху постер и размножен за всяко дете алгоритъм за проверка правописна на гласните а и ъ в крайна неударена сричка на думата
  

• 
  написани върху класната дъска текст от Пенчо Славейков и народни поговорки
  

1. 
   Подготвителен компонент
   

1. 
   Актуализиране на овладени знания:
   

• 
  Българският език е наш роден език, звучен, богат изразителен – език “свещен на нашите деди”. Прочетете от дъската какво пише за него Пенчо Славейков.
  

( Пенчо Славейков )

• 
  Как Пенчо Славейков характеризира родната реч?
  
• 
  Каква е ролята на звуковете?
  
• 
  Ученици какво ще кажете за звуковете а, ъ, о, у, е, и
  

Гласните се записват в корелативни двойки – тесни/широки:

а о е

ъ у и

път

пътешествие).

• 
  Произнесете думите и помислете как се произнася гласния ъ. Как се чува гласният ъ в думата път? ( ясно)
  
• 
  Изговорете думата пътека. Поставете ударението. Как се чува гласният звук ъ в думата? ( по-неясно)
  
• 
  Кажете следващата дума пътешествие. Поставете ударението. На коя сричка е?
  
• 
  Как се чува гласният звук ъ? (Гласният ъ звучи по – неясно; близа до а )
  
• 
  Българският език е устроен така, че неговите звукове, когато се свързват в думите,се влияят помежду си. Затова не винаги се произнасят и пишат по един и същ начин. Когато гласният е в ударена сричка се чува ясно. Не можем да го сгрешим при говорене и писане. Когато гласният не е в ударена сричка, се чува по-неясно. По изговор се доближава до своето другарче – ъ до а, о до у, е до и- и затова при писане можем да сгрешим.
  
• 
  Ученици, днес прочетох нещо интересно във вашето вестниче “Венче”. Чуйте: “Учителката пита съществителното име панталон в единствено или в множествено число е. Ученик отговаря, че в горната си част е в единствено число, а в долната – в множествено число”.
  
• 
  Защо се смеете? Вие съгласни ли сте?
  
• 
  Изговорете думата “панталон” и я запишете.
  

• 
  Така ли я записахте.