Главен мозък краен мозък

КРАЕН МОЗЪК

Най-добре развитата част на главния мозък у човека. Състои се от 2 полукълба, съединени с дебела пластинка (мазолесто тяло); изградени са от сива мозъчна кора и бяла централна част, в която се намират големи (подкорови) нервни ядра и снопове нервни влакна - връзки към и от кората.
МОЗЪЧНА КОРА

Повърхностният слой на крайния мозък,

изграден от сиво мозъчно вещество. У

човека с дебелина 2-5 mm. Съдържа различни

по форма нервни клетки (неврони), подредени

в 6 слоя. В мозъчната кора се разграничават

около 200 полета - интеграционни центрове

на различните жизнени функции.

ХИПОТАЛАМУС

Част от междинния мозък. Състои се от 32 чифтни ядра, свързани с почти всички отдели на централната нервна система. Контролира вегетативните и хомеостатичните процеси в организма, поведението и емоциите на човека и животните. Хипоталамусът осъществява връзката между нервната и ендокринната система. Клетките му секретират хормони, които регулират дейността на хипофизата (стимулиращи - либерини, и потискащи - статини), водната обмяна (вазопресин) и тонуса на маточната мускулатура (окситоцин).

Биологично активни вещества, продукти на органите на ендокринната

система и на специализирани жлезни клетки в други органи на гръбначните

и човека (виж вътрешна секреция). Хормоните са носители на информация, която

се предава на клетките по кръвен път, като те взаимодействат с клетъчни

рецептори (мембранни, ядрени) и чрез втори клетъчни посредници

осъществяват своите специфични ефекти (обмяна на веществата, хомеостаза,

повлияване на нервната система, растеж, развитие, размножаване). Добре развити

жлези имат и някои безгръбначни - главоноги мекотели, ракообразни и н

асекоми. Техните хормони контролират растежа, метаморфозата, половото

размножаване и адаптацията. По химична природа хормоните са амино-

киселини, пептиди и стероиди; почти всички хормони са получени по

синтетичен път. Централно място в ендокринната регулация заема хипоталамо-

аденохипофизната система. Хипоталамусът с хормоните си контролира дейността

на аденохипофизата, а нейните хормони - хормоналната активност на почти всички

други ендокринни жлези. Заедно с нервната система хормоните направляват

дейността на организма като единно цяло. Някои се използват като лечебни средства.

Терминът хормони е въведен през 1905 от Ъ. Старлинг, който (заедно с У. Бейлис)

изолира първия хормон - секретин. Виж тъканни хормони. Хормонална

система имат и растенията (виж растежни регулатори).

ХИПОФИЗА

Централен орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата на черепа и свързана с главния мозък. Тежи около 0,6 g. Състои се от 2 дяла: преден, жлезист (аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Клетките на аденохипофизата отделят хормони, регулиращи дейността на останалите ендокринни жлези: кортикотропин - на надбъбречните жлези, тиреотропин - на щитовидната жлеза, гонадотропини - на половите жлези; също - соматотропин и пролактин. В съдовете на задния дял се изливат хормони, които се произвеждат от клетки на хипоталамуса (невросекреция): окситоцин и вазопресин. При болестно повишена функция на хипофизата се развива гигантизъм, акромегалия и др., при намалена - нанизъм, безвкусен диабет и др.

ДИАБЕТ

1) Захарен диабет, захарна болест: нарушение на обмяната на веществата поради намалено образуване на инсулин от задстомашната жлеза. По-често внапреднала, нерядко в млада и детска възраст. Причини - наследствено предразположение, нервно пренапрежение, затлъстяване и др. Смутено е използването на глюкозата в тъканите - води до повишаване на кръвната захар, нарушава се обмяната на липидите с образуване на токсични продукти (ацетон и др.). Прояви: обилно уриниране с наличие на глюкоза в урината, жажда, отслабване, склонност към гнойни кожни инфекции и др. Усложнения: диабетна кома, гангрена, ранна атеросклероза, бъбречни, нервни, очни и др. Социалнозначимо заболяване.

Най-долната част на мозъчния ствол, свързана с гръбначния мозък. Съдържа нервни ядра, които регулират важни жизнени функции (дишане, сърдечна дейност и др.).

Долната част на главния мозък, съставена от

продълговат мозък, мост, среден мозък и междинен мозък.

В мозъчния ствол са разположени ядра на черепно-мозъчни

нерви; през него минават снопове нервни влакна,

свързващи различни отдели на централната нервна система.

МЕЖДИНЕН МОЗЪК

Горната част на мозъчния ствол. Състои се от 2 големи ядра (таламус), изградени от сетивни нервни клетки (подкорова станция на сетивността), и от хипоталамус, съдържащ неврони, свързани с хипофизата. Междинният мозък осъществява връзката между нервната и ендокринната регулация в организма.

Способност на човека и животните да възприемат

дразнения от външната или вътрешната среда на организма

чрез специализирани образувания - рецептори. Според вида

на рецепторите сетивността бива обща (осезание) и

специализирана (зрение, слух, вкус, обоняние).

Сетивността е основа на познавателната дейност на човека.

МАЛЪК МОЗЪК

Задната част на главния мозък. Съставен от 2 полукълба, съединени с тясна част (червей) и свързани с мозъчния ствол. Кората му е изградена от 3 слоя нервни клетки. Малкият мозък регулира равновесието и движенията на тялото.

МОЗЪЧЕН СТВОЛ