Главния прокурор на Република България



страница2/4
Дата20.08.2018
Размер0.63 Mb.
1   2   3   4

Сл.дело № 7/2001 г. по описа на ВКП

Образувано е на 23.04.2001 г. срещу И. И. – следовател в тогавашната Специализирана следствена служба /СпСлС/ за престъпления по чл.254, 288 и 360 от НК.

Впоследствие е внесен обвинителен акт срещу същото лице в СГС. Съдът с определение от 08.07.2002 г. е прекратил делото на основание чл.70 от Конституцията на Република България, тъй като е приел, че разследваното лице е с имунитет. Определението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд.

Направено е предложение от главния прокурор до ВКС за възобновяване по реда на чл.362, ал.1, т.5 от НПК, което предложение е оставено без уважение от съда.

Въпреки че производството срещу бившия следовател И. И. е прекратено с влязъл в сила съдебен акт прокурорът Цеко Йорданов – зав.отдел „Следствен” при ВКП, с постановление от 15.07.2005 г. е образувал ново предварително производство срещу същото лице, при същата фактическа обстановка, но по други текстове от НК – чл.294 и чл.287а.

След приключване на разследването от следовател от НСлС наблюдаващите прокурори са изразили становище, че не следва да се внася обвинителен акт, тъй като макар и по други текстове на обвинението деянието е същото както при първия обвинителен акт. Независимо от изразеното становище е внесен обвинителен акт в СГС. Съдът отново с определение от 07.03.2006 г. е прекратил производството на основание чл.247, ал.1, във връзка с чл.21, ал.6 от НПК – „спрямо същото лице за същото престъпление има……….. влязло в сила определение за прекратяване на делото”.

Впоследствие поради смъртта на бившия следовател И. И. прокурорът Цеко Йорданов е разпоредил устно протеста да бъде оттеглен.

В конкретния случай са налице нарушения на закона, посочени по-горе, а също и на нормите на професионалния морал от прокурор Цеко Йорданов.



Пр.пр. № 8189/2002 г. на ВКП, пр.пр. № 98/1996 г. на СГП.

Преписката е образувана във връзка с предварително следствие срещу В. Д. за това, че през периода 1992-1994 г. в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Балкан холидейз рент-а кар” АД София, не е положил достатъчно грижи за ръководене, управление и стопанисване на повереното му имущество и от това е последвала значителна щета за над 200 000 щатски долара за предприятието. Лицето е привлечено като обвиняем на 02.07.1997 г. по чл.203, ал.1 от НК – присвояване, и по чл.219, ал.4 НК - за безстопанственост.

В хода на разследването са били сменени четирима следователи, а делото е наблюдавано от шестима прокурори през различните периоди от време и е връщано пет пъти за допълнително разследване. По искане на прокурор, зав.отдел във ВКП П.Петков следственото дело е получено във ВКП, след което е върнато отново на 24.09.2002 г. на СГП с указание за прекратяване. На 30.09.2002 г. СГП е изпратила отново делото във ВКП на вниманието на зав.отдел „Следствен” Ц.Йорданов. Същият е разпределил преписката на прокурор Георги Найденов, който се е произнесъл с постановление за прекратяване от 03.10.2002 г., но делото не е върнато на СГП. Цялата преписка заедно с постановлението е престояла във ВКП /не е установено при кой прокурор/ и едва на 21.02.2006 г. е изпратена на СГП.

Сл. дело № 3/2002 г. на ВКП /пр.пр. № 6130/2002 г./

Делото е образувано на 24.06.2002 г. срещу М. Д. за това, че в качеството си на длъжностно лице – председател на Районен съд – Ловеч, е извършил длъжностно престъпление по чл.283, във връзка с чл.282, ал.1 от НК.

На 08.07.2002 г. следователят е изпратил възражение до ВКП, че следствените действия са в нарушение на чл.48, ал.4 от НП, тъй като се касае за разследване дейността на магистрат, който към момента на деянието е бил с имунитет, а след това е зам.-министър.

Делото е изискано от Окръжна прокуратура Ловеч и е прието по подследственост на 02.09.2002 г. от прокурор Цеко Йорданов зав.отдел „Следствен” при ВКП и е заведено под № 3/2002 г. Нови следствени действия по него не са извършвани.

На 02.01.2003 г., с постановление на същия прокурор сл.дело № 3/2002 г. е прекратено.

В конкретния случай е допуснато нарушение от прокурор Цеко Йорданов, тъй като е прекратил делото изземвайки компетентността на по-долустоящата прокуратура. По време на разследването лицето не е било магистрат и не се ползва с имунитет, а като зам.-министър на правосъдието не е член на Министерския съвет. Следователно не е налице хипотезата на чл.48 ал.4 от НПК.



Пр.пр. № 13/2003 г. на ВКП.

Преписката е образувана във връзка със започнато дознание за причинена телесна повреда в резултат на пътно-транспортно произшествие – чл.343, ал.1, б. „б” от НК от Л. Ш. през 2002 г.

На 27.12.2002 г. дознател от РДВР – Пазарджик е образувало досъдебно производство срещу Л. Ш. – дознание № ЗМ 477/2002 г. Окръжна прокуратура гр.Пазарджик е изпратила на 28.12.2002 г. материалите по това производство във ВКП по компетентност на основание чл.48, ал.4 от НПК, тъй като по това време Л. Ш. е била министър. Преписката е била възложена на прокурор П.Петков зав.отдел при ВКП, който с постановление от 09.01.2003 г. е отменил постановлението на дознателя за започване на дознанието като постановен от некомпетентен орган. Впоследствие са изискани данни от Министерството на труда и социалната политика за собствеността на МПС и размера на щетите и е получен отговор на 27.08.2003 г. Снети са и обяснения от г-жа Ш., приложена е и медицинска документация. В резултат на тази допълнителна проверка, на 17.01.2005 г. прокурор Асен Арсов, зав.отдел във ВКП е изготвил постановление за отказ да се образува досъдебно производство и преписката е прекратена. Копие от постановлението е изпратено на Л. Ш. Постановлението е законосъобразно и обосновано. Необяснимо е обаче прекалено дългото забавяне на окончателното решение на преписката.
Пр.пр. 551/2004 г. на ВКП

След извършено разследване, по пр.пр. на СГП № 3674/2004 г., на 14.07.2005 г. прокурорът е внесъл обвинителен акт в СГС срещу П. Ж. и М. П., като бивши ръководители на Митница – София за престъпление по чл.219, ал.4 от НК /безстопанственост/. По устно нареждане на тогавашния главен прокурор, градският прокурор Бойко Найденов е взел делото от съда и го е предал във ВКП. Делото е възложено на прокурор Ангел Дончев. На 20.02.2006 г. в нарушение на процесуалния и материалния закон същият е прекратил наказателното производство. Не е ясно какво е станало с написания и вече внесен обвинителен акт и по какъв начин делото е било взето обратно от СГС от страна на тогавашния градски прокурор Бойко Найденов. При извършената служебна проверка се установи, че обвинителният акт е изготвен законосъобразно и не поставя под съмнение основните изводи за вината и отговорността на обвиняемите.

Впоследствие на 18.04.2006 г. по разпореждане на главния прокурор постановлението за прекратяване е отменено от прокурор Г.Кювлиев, зав.отдел във ВКП и делото е изпратено по компетентност на СГП. Копие от постановлението е изпратено и на съответните обвиняеми лица.

Проверяващите считат, че са налице следните нарушения:

Обвинителният акт и внасянето на делото в съда не подлежат на задължителен или инстанционен контрол, включително от ВКП. След внасяне на делото в съда всички въпроси по наказателното производство и движението на делото се решават единствено и само от съда – чл.39 НПК. Нарушението е извършено от тогавашния градски прокурор Бойко Найденов.

Прокурорът от ВКП е упражнил правомощия по същество на делото чрез неговото прекратяване. Но това е станало след като делото вече е приключено с друг прокурорски акт – обвинителен акт. Дори и да е следвало то да бъде прекратено, това е трябвало да бъде извършено от СГП преди внасяне на обвинителния акт, или след внасянето в съда и наличието на законовите основания, от самия съд. Прокурорът Ангел Дончев е изпълнил разпореждане на тогавашния главен прокурор, но самото прекратяване е незаконосъобразно.



Пр.пр. № 46146/2004 г. на ВКП

Предварителното производство под № 231/2004 г. по описа на НСлС е образувано срещу М. С. председател на Районен съд гр.Костинброд, за извършено престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26 от НК. Към същото дело са присъединени материалите по следствени дела №№ 139/1999 г. по описа на ОСлС, 360/1996 г. по описа на СтСлС, 182/2005 г. по описа на СтСлС, 32/1998 г. по описа на СтСлС и № 564/1997 г. по описа на СтСлС срещу същия магистрат. Делото е приключено от НСлС през м.март 2005 г. и е изпратено на първоинстанционната прокуратура – СГП с мотивирано обвинително заключение по всички обвинения срещу обв.С. СГП е била компетентната прокуратура по смисъла на чл.237, ал.1, т.2 от НПК да вземе решение по същество. По устно указание на бившия главен прокурор и с резолюция от 10.03.2005 г. на зав.отдел прокурор Асен Арсов делото е било изискано и получено на ръка от СГП. Възложено е на прокурор от ВКП Мила Георгиева с указания за прекратяване. С постановление от 14.03.2005 г. прокурор Мила Георгиева прекратява производство. Впоследствие с постановление от 18.04.2006 г. прокурор Асен Арсов, зав.отдел „Досъдебно производство” е отменил постановлението на прокурор Мила Георгиева и е изпратил материалите на СГП за решаване по същество от компетентната първоинстанционна прокуратура.

В този случай е налице изземване на компетентност от прокурор от ВКП.

Пр.пр. № 35880/2005 г. на ВКП /И-50/2005 г./ на ВКП

Образувана по повод изисканото с писмо от 10.02.2005 г. на зав.отдел прокурор Ц.Йорданов сл.дело № 496/2004 г. по описа на ОСлС гр.Добрич. На 18.03.2005 г. делото е разпределено на прокурор Л.Божков от ВКП и преди той да се запознае с него е иззето по разпореждане на главния прокурор. През м.юни 2005 г. прокурор Божков е получил разпореждане от тогавашния главен прокурор да прекрати производството образувано срещу руския гражданин А. Ф., живущ в Република България, гр. Добрич, за това че е съставил неистински официален документ /протокол от общо събрание на „Славянски енергетически съюз” – АД/, с цел да бъде използван – престъпление по чл.308, ал.1 от НК. На 16.09.2005 г., прокурор Божков е прекратил производството в нарушение на процесуалните правила. Впоследствие постановлението е отменено от прокурор, зав.отдел К.Ситнилски от 23.03.2006 г. В момента делото се намира в НСлСл за продължаване на разследването.

Съгласно писмена резолюция на прокурор Цеко Йорданов зав.отдел във ВКП, прокурор Божков е прекратил производството в нарушение на процесуалния закон като е иззета компетентната на РП гр.Добрич.

И в този случай е налице изземване на компетентността на РП гр.Добрич.



Пр.пр. 4225/1999 г. на ВКП

Преписката е във връзка със сл.д. № 37248/1992 г. на ОСлС гр.Добрич /пр.пр. № 1062/92 г. на ОП-Добрич/.

Производството е образувано срещу Д. К. за това, че през 1992 г. в качеството си на длъжностно лице – митнически инспектор приел дар и друга имотна облага, която не му се следва за да не извърши действия по служба – престъпление по чл.301 ал.1 НК - подкуп. Първоначално на обвиняемия е взета мярка „задържане под стража” впоследствие на 19.03.1993 г. изменена в „домашен арест”. На 17.06.1997 г. делото е приключило с мнение за прекратяване, но 8 месеца след това е върнато за допълнително разследване с указания обвиняемият да бъде привлечен и по чл.339, ал.1 НК – незаконно притежаване на оръжие.

На 10.08.1999 г. делото е изпратено в РП гр. Добрич с мнение за предаване на съд на обвиняемия по посочените по-горе престъпления. С постановление от 15.12.1999 г. прокурорът от Окръжната прокуратура отново е върнал за допълнително разследване делото с указания да се извършат нови процесуално-следствени действия и да се прецизира правната квалификация.

По жалба на обвиняемия до ВКП в началото на м.декември 1999 г. преписката е възложена на прокурор Спартак Дочев. Същият е изискал цялото дело и с постановление от 26.12.1999 г. е прекратил производството и е отменил мярката за неотклонение. Постановлението за прекратяване е подписано от прокурор Дочев в качеството му на зав.сектор „Инспекторат” при ВКП, каквото той не е имал към момента на произнасяне.

След произнасянето делото и постановлението са останали при прокурор Спартак Дочев и едва на 20.01.2006 г. са върнати на ОП гр.Добрич. По делото няма данни дали е изпратено копие от постановлението на обвиняемия, но видно от писмата по делото, с които Добричкият съд няколкократно го е изисквал става ясно, че обвиняемият е завел дело за чл.2 от ЗОДВПГ.

По делото са допуснати редица нарушения:

-прокурор Дочев е иззел компетентността на съответната прокуратура гр. Добрич;

-след произнасяне делото е задържано повече от 6 години при него и няма данни дали е уведомен обвиняемия;

-делото заедно с постановлението не е изпратено на съответната прокуратура;

-постановлението е незаконосъобразно и необосновано и с неговото постановяване е осуетена възможността за търсене на наказателна отговорност от обвиняемия;

-прокурорският акт е подписан от прокурор Дочев, като зав.сектор Инспекторат”, каквото качество не е имал към този момент.



Пр.пр. № И-178/2004 г. на ВКП

Преписката е свързана със самоуправство. По указание на тогавашния главен прокурор, Ц.Йорданов зав.отдел във ВКП е разпоредил на прокурор Радия Танев по пр. 375/2004 г. от АП – Бургас да отмени постановленията на РП – Несебър и ОП – Бургас. С тези постановления е била отказана намесата на прокуратурата за отстраняване на самоуправни действия на Х. К. в качеството му на управител на фирма „Барнас-България” ООД гр.Пловдив. Разпоредил е също така да се извърши въвеждане във владение на парцел № 540 в с.Равда, област Бургас за безпрепятствено извършване на строително-монтажни работи и да се отстрани НЦОВС Софийски лагер в с.Равда и охранителната фирма „Спартак-секюрити”. Въпреки вътрешното убеждение на прокурор Радия Танев, че не е налице извършено самоуправство поради липса на промяна на старо фактическо положение, същият е бил задължен от прокурор Ц.Йорданов да отмени посочените постановления. По-късно постановлението на АП-Бургас е било потвърдено от прокурор от ВКП Мила Георгиева. Към настоящия момент във ВКП има образувана и друга преписка във връзка с този случай - № 16673/30.03.2006 г.

Проверката счита, че прокурор Ц.Йорданов се е намесил незаконосъобразно и е разпоредил преписката да се реши в противоречие с вътрешното убеждение на компетентния прокурор.
В. С протокол от 10.02.2006 г. в кабинет № 66 на бившия зав.отдел „Следствен” Павел Павлов са намерени преписки и материали на ВКП:

Сл.дело № 83/1996 г. по описа на ОСлС – Плевен, пр.пр. № 39/1996 г. на ОП –Плевен.

Делото е образувано срещу д-р Л. К. за сделки свързани с доставки на нефтопродукти. Същото е било прекратено от ОП - Плевен.

Данните от преписката сочат, че прокурор Павлов през м.май 2000 г. е изискал делото за служебна проверка. Няма по кореспонденцията данни за произнасяне от прокурор от ВКП. Делото е престояло в кабинета на бившия прокурор Павлов /след неговата смърт/ до 10.02.2006 г. и на 23.02.2006 г. с писмо на прокурор, зав.отдел във ВКП Цеко Йорданов то е върнато на ОП – Плевен.

Пр.пр. № 11050/1999 г. на ВКП съдържаща сл.дело № 691/1998 г. на ОСлС гр.Пловдив.

Следственото дело е било образувано срещу И. З. и Ю. П. от гр.Пловдив, като бивши изпълнителни директори съответно на ТБ „Елит” София и Банка „Хеброс” АД гр. Пловдив, за престъпления по чл.282, ал.3 от НК и чл.220, ал.2 от НК /рефинансиране – длъжностно престъпление и сключване на неизгодна сделка/. Районна прокуратура гр. Пловдив е прекратила наказателното производство, но прокурор от ОП гр.Пловдив е отменил това постановление на 19.01.2000 г. и е върнал делото за доразследване. За случая ВКП е била сезирана и от канцеларията на Президента и по този повод същото е изискано за проверка. Същевременно по жалба на защитата на обвиняемите, АП гр.Пловдив е отменила постановлението на прокурор от ОП гр.Пловдив. На 18.04.2000 г. прокурор от ОП гр.Пловдив е изпратил възражение до ВКП срещу постановлението на АП – Пловдив. От този момент до 02.02.2006 г. делото е било в кабинета на тогавашния прокурор, зав.отдел „Следствен” във ВКП - П.Павлов. След намирането му, то е било предадено на зав.отдел Ц.Йорданов, който го е разпределил на ІІІ отдел за решаване. Прокурор Антон Лаков е потвърдил постановлението на АП –Пловдив.

Престояването на делото и късното му откриване, след близо 6 години, на практика е довело до осуетяване на възможността за търсене на наказателна отговорност срещу обвиняемите.

Причините за това би трябвало да се изяснят от тогавашното ръководство на ВКП, тъй като кабинетът е стоял заключен и запечатан и влизането в него е могло да се извърши само по разпореждане на същото ръководство.



Пр.пр. № П-48/28.11.2000 г. на ВКП съдържа материали по сл.д. № 8/1992 г. на НСлС.

Следственото дело е било образувано по чл.219 ал.4 НК – безстопанственост срещу А. А. и Д. Д. – бивши изпълнителни директор на ДФ „ДЗУ” гр. Стара Загора. С постановление от 07.09/1993 г. ОП Стара Загора е прекратила предварителното производство поради липса на престъпление. През 2000 г. материалите са изискани от П.Павлов тогавашен зав.отдел „Следствен” при ВКП и са престояли в кабинета до 21.02.2006 г., на която дата с писмо зав.отдел „Следствен” Ц.Йорданов е върнал следственото дело на ОП гр.Стара Загора. Проверката не установи причините, поради които е изискано делото и поради които е престояло 6 години в кабинета на тогавашния прокурор Павлов.

В същия кабинет са намерени материали и писма отнасящи се до единични кореспонденции с други прокуратури.
Всички описани по-горе случаи позволяват да се направят следните обобщения и изводи:

1.Във Върховната касационна прокуратура са извършвани чести организационни, структурни и персонални промени, което в определена степен се е отразило отрицателно на качеството на работата на прокуратурата като цяло.

2.Информационно-аналитичната дейност и статистическите показатели за работата на прокуратурата като цяло не обхващат и отразяват в пълнота и последователност обема и вида на работата, не създават диференцирана представа за състоянието и проблемите с оглед подобряването на работата. Направеното през последните две години до голяма степен е внесло подобрение в този вид дейност.

3.Проблеми са възникнали при прилагането на Инструкция № 1 от прокурорите във ВКП, във връзка с делата на специален отчет. Вземането на множество дела на специален отчет и многобройните кореспонденции, често без практически резултати от това, до голяма степен са обезсмислили института на специалния отчет.

4.По-големият брой дела и преписки са решавани компетентно, добросъвестно и професионално от прокурорите.

5.Изброените в настоящото изложение преписки и дела, обаче открояват и следните закононарушения, пропуски и слабости:

-изземване компетентността на по-долустоящи прокуратури от ВКП;

-решаването на някои дела е ставало по устни указания на ръководители на прокуратурата;

-работата по част от преписките е била затруднена поради обстоятелството, че една и съща преписка е възлагана за наблюдение и произнасяне от различни прокурори, което до голяма степен размива отговорността;

- давани са устни указания до прокурори за решаване на преписки и дела по начин, който противоречи на тяхното вътрешно убеждение, а в определени случаи и на закона;

-констатирани са и фрапиращи случаи на прекомерно забавяне, невръщане и задържане на дела и прокурорски актове от прокурори от ВКП, което понякога е продължавало с години. Прекомерното задържане и някои необосновани и незаконосъобразни решения по преписки и дела до голяма степен са обезсмислили или сериозно затруднили по-нататъшния ход на производствата, а в някои случаи са ги блокирали;

-не във всички случаи са уведомявани адресатите с изпращане на копия от постановленията или с писма.

В процеса на проверката прокурорите от групата определена със заповедта на главния прокурор работиха задълбочено, положиха сериозни усилия за обхващането на колкото се може повече случаи, съобразявайки се с указанията дадени в същата заповед. Въпреки това, проверяващите са на мнение, че изложеното в настоящия предварителен доклад не обхваща в пълен обем нарушенията, пропуските и слабостите в работата на ВКП и по-специално тази на отдел „Следствен”. Поради това проверката ще продължи както по отношение откриването и установяването на нови аналогични на описаните случаи, така и за пълното изясняване на причините и обстоятелствата, които към настоящия момент не можеха да бъдат установени. При по-нататъшната работа ще бъдат изготвени допълнителни доклади към настоящия, за да се оформи по-цялостна картина на възможно повече проблеми. Едновременно с това и след анализ на получаваните резултати ще се изготвят и предложения до главния прокурор за вземане на съответните мерки, включително и търсене на отговорност от съответните прокурори.

Групата проверяващи възприема поставената от главния прокурор задача като процес, а не като еднократен акт, който процес ще приключи тогава, когато се изпълни максималният обем от задачи и указания посочени в заповедта, за подобряване работата на прокуратурата в бъдеще.

На този етап със сигурност може да се твърди, че основните проблеми както и основната тежест в работата на ВКП, а и на прокуратурата като цяло, са съсредоточени в дейността на структурните звена наблюдаващи досъдебното производство, където е необходимо и да се насочат усилията при по-нататъшната проверка.


    3.Отдел „Съдебен”

Работата на отдел „Съдебен” при ВКП към настоящия момент е разпределена в три сектора – „Наказателно-съдебен”, „Гражданско-съдебен” и „Изпълнение на наказанията”. Проверката е извършена по сектори с оглед характера и спецификата на работата във всеки от тях.

По организацията на работата във връзка с разпределението, срочността на докладването и възлагане на преписките не бяха констатирани пропуски и слабости и в трите сектора. След постъпване на преписките от регистратурата в деловодството на всеки от трите сектори, преписките се завеждат в деня на постъпването им, след което от завеждащ-секторите се възлагат на прокурорите за решаване. Преписките се докладват на прокурорите до края на деня или най-късно на другия ден преди обяд. Известно затруднение в работата по завеждане на преписките е било налице с оглед завеждането под нов номер при повторното им получаване в прокуратурата.



В Сектор „Наказателно-съдебен” от 2001 г. до м.март 2004 г. в сектора са работили 10 прокурори, от април 2004 г. – до края на 2005 г. – 7 прокурори.

Основната дейност в сектора е свързана с подготовката и участието на прокурорите в съдебни заседания. Това изисква като задълбочено запознаване с доказателствата по делото, но и познаване на съдебната практика. За 2005 г. постоянният брой на прокурорите в отдела е намалял, въпреки че броят на съдебните заседания, както и делата за едно съдебно заседание са се увеличили.

Така за 2001 год. съд.заседания са 200; за 2002 г. – 187; за 2003 г. – 186; за 2004 г. - 207 и за 2005г.- 276.

Прокурорите от сектора дават писмени становища по делата, образувани по спорове за подсъдност между съдилищата. За 2001 г. са дадени 154 становища, за 2002 г. – 164, за 2003 – 221, за 2004 г. – 215 и за 2005 г. – 276.

Относно характера и вида на преписките, решавани в сектора:

Най-голям дял от постъпващите преписки заемат молбите на осъдените лица, с които се иска възобновяване на наказателни дела поради допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, или несправедливост на наказанието. Наред с това постъпват и сигнали от прокуратурите в страна за възобновяване на наказателни дела при допуснати закононарушения. За решаването на така образуваните преписки, се изискват и проверяват наказателните дела, по които е постановен съдебния акт, за да може да се извърши преценка относно наличието на посочените нарушения. Когато липсват законовите предпоставки за изготвяне на предложения за възобновяване на основание чл.362, ал.1, т.5 НПК, се изготвят мотивирани резолюции за отказ да се изготви предложение за възобновяване.

В сектора постъпват и жалби срещу постановленията на Апелативните прокуратури, с които е отказано възобновяване на наказателни дела по чл.362, ал.1, т.3 НПК, както и на наказателноадминистративен характер дела. / чл.70 ЗАНН/. Произнасянето по тези жалби също е свързано с изискване и проучване на делата.

Останалите преписки са образувани по различни жалби, молби и др., които са изпращани по компетентност на по-долустоящите прокуратури или е отговаряно на жалбоподателите, когато поставените проблеми не са от компетентност на прокуратурата,.

При преценката за срочността на решаването на преписките е отчетен момента на комплектоване на преписката т.е получаване на делото, чието възобновяване се иска, доколкото без наличието на делото не може да бъде даден обоснован отговор по молбата. Обикновено забавянето на решенията по перписките се дължи на късното получаване именно на изисканите дела.
За 2001 год. са решени общо 1074 бр.преписки.

За 2002 год. са решени общо 928 преписки.

За 2003 год. са решени общо 1064 преписки.

За 2004 год. са решени общо 2962 преписки.

За 2005 г. са решени общо1363 преписки

Въпреки това, може да се направи извод, че броят на забавените преписки отнесен към общия брой е незначителен.

Не бяха констатирани случай, в които не е отговорено на подалите жалбите или сигналите. При отказ да бъде изготвено предложение за възобновяване на наказателното дело, молителя, както и изпратилия сигнала, се уведомяват, като се изпраща копие от резолюцията, в която са изложени мотивите за отказа. Когато молбата или сигнала са уважени, подалите молбата или сигнала, се уведомят след подписването на предложението от Главния прокурор и внасянето на делото във ВКС.

От средата на 2004 год. и през цялата 2005 г. в сектора са получавани обвинителни актове по делата на специален отчет. За 2005 год. са получени 2538 обв.акта, като от тях 281 се наблюдават от прокурорите до влизането на присъдата в сила. Относително ниският брой на наблюдаваните дела е, поради това че не са взети на специален отчет, дела по които предметът на престъплението е с ниска стойност, делата по чл.279 НК и др. Недостатъчният брой прокурори в сектора през проверявания период, съпоставен с този на прокурорите от следствения отдел, не позволява да се вземат на специален отчет всички постъпващи в сектора обвинителни актове. В тази насока следва да се преразгледат критериите, въз основа на които се вземат дела на специален отчет, за да може да се наблюдават онези дела, по които с извършените престъпления са засегнати значителни държавни и обществени интереси.

При проверката не се установиха решени преписки които да са от компетентност на други прокуратури.

През проверявания период са извършени проверки относно допусканите закононарушения при сключване на споразумения за 2003 г. и относно причините за отмяна на постановленията за прекратяване на наказателното производство от съда по реда на чл.237 НПК. С обобщените резултати и изводи от проверката са запознати прокуратурите в страната с цел предотвратяване на допусканите нарушения.

От прокурорите в отдела са изработени две становища за издаване на тълкувателни решения от ВКС – относно приложимостта на чл.362, ал.1, т.5 НПК и по чл.344, ал.1 НК.

По публикации в печата са образувани две преписки: Пр.№ 37 452/04 г. по искането за възобновяване на делото на Н.Вапцаров – изготвеното предложение е оставено без разглеждане; пр. № 43484/05 г. по повод извършено убийство в гр.Русе, при което е убит младеж от негов връстник, постоянно живеещ в САЩ. След проверка е изготвено предложение за възобновяване на наказателното дело заради неправилна квалификация на извършеното / лицето е осъдено по чл.119 НК/. Делото е разгледано от ВКС и предстои обявяване на решението.

Пр.№ 63105/05 г. е образувана по сигнал на българското посолство в Германия. Чрез посланик М.Плугчиева е изпратена молба на немската фирма „Кайзераутохауз”, представляван от Томо Кайзер, с която е искано възобновяване на НОХД № 235/05 г. на РС-Сливница и връщане на отнетия на основание чл.242, ал.7 НК л.а. „БМВ”. Внесеното във ВКС предложение е уважено, делото е върнато на РП-Сливница с указание за водене на наказателно производство по чл.308 НК и предприемане действия за връщане на автомобила на немския собственик.

Въз основа на заповед № ЛС- 848 от 20.04.2005 г. на зам.главния прокурор и ръководител на ВКП, ежемесечно участващите в съдебни заседания прокурори изготвят справки за разглежданите дела, въз основа на които се изготвя информация за разгледаните от ВКС дела взети на специален отчет и със значим обществен интерес. След постановяване на решението от ВКС, се изпраща копие от същото, заедно със справката за текущия месец. Със същата заповед е разпоредено да се докладват делата, по които има подаден протест, в случаите, когато участващият в съдебно заседание прокурор е на становище, че няма основание за поддържане на протеста.


1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница