VIII. ЕКОЛОГИЧНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Космологичните въпроси са също така и когнитивни, тъй като поставят проблема за възможностите и границите на нашето познание. Това познание за познанието на съвременния човек трябва да бъде осветено от познаването на природата. Двадесети век, наред с това, че определя положението на човека в природата, въведе и новото понятие техносфера, в пределите на която човек получава своето специфично развитие. Създаването на материалната култура, усвояването на много от природните енергии, които хората успяха да подчинят на своите интереси, създаването на изкуствена жизнена среда и техническото разширяване на своите природни способности, убедително доказва настъпването на нов етап в отношенията между човек и природа.

Двадесети век се характеризира с огромно ускорение на тези промени, най-вече в областта на познанието. През този период, който продължава и днес, човек завладя цялата суша, научи се да си служи не само с наличните природни сурови, но и с онези, които могат да му послужат след дълбока преработка. Това усилие не само осигурявало неговото оцеляване, но и създавало особена възпроизвеждаща се система на възпитаване в човека на необходими способности. Неговото внимание било приковано в устойчивите повтарящи се връзки между природните явления, които били възпроизводими, т.е. били практически използваеми. В този процес природата се отчуждавала като обект на познанието и се превръщала в суровини, ресурси, строителни материали, а в човека се развивали онези качества, които му били нужни. Дълго време всичко извлечено от природата и произведено от човечеството не разрушавали целостта и способността на природата да се

възстановява. През цялото това време господства антропоцентристкия мироглед, аналитико-прагматичната парадигма на познание и овладяване на света. В

познанието господства субективно-обективната противоположност, която отразява особената форма на разрив между човек и природа. Дълго време тя остава единствен и безусловен начин за обяснение на космоса. Цялата психика се приравнява на съзнанието, а то от своя страна на знанието, на натрупаните обективни познания за заобикалящия ни свят.

Много усилия бяха необходими на водещите учени, за да разширят понятието човешка психика, включвайки там и безсъзнателното. Освен това, самите хора тълкуват себе си като носители на съзнание, което ги превръща и в субекти на познанието, и в производители, извършващи преобразуванията в природата в свой интерес. От друга страна, съзнанието се обяснява единствено чрез обезпечаващите го неврофизиологични процеси и предметността на обкръжаващия го свят. И така, кръгът се затваря. Ако добавим, че прогресът в познанието се осъществява за сметка на непрекъснатите и задълбочаващи се специализация и разделение на труда, ще стане ясно защо се губи холистичната представа за природата и разбирането на нейното значение за човешкия живот.

Аналитико-прагматичната парадигма породи в съзнанието на човека много особена представа не само за света, но и за самия него. Човекът е обявен за венец на творението, а неговата дейност във висша форма на развитието. Обществото е изнесено отвъд границите на биосферата и се тълкува като надприродно. Крайният резултат е пълен разрив между общество и природа. Това се отразява и на вътрешната ориентация на личността и обществените ценности: благоденствие и реализация в личен план, без съобразяване с цялото.

В настоящият момент обществото все още попада под определението техносфера, но кризата й става все по-очебийна.

Тофлър пише в "Шок от бъдещето" ¹²⁶: "Темпото, с което човекът е натрупвал полезно познание за себе си и за вселената, е нараствало по възходяща спирала в продължение на десет хиляди години. Това темпо отскача рязко нагоре с откриването на писмеността, но дори тогава то продължава да е мъчително бавно още дълги векове. По най-оптимистични пресмятания до 1500 г. в Европа са били написвани по хиляда книги годишно... Към 1950 г. - четири и половина века по-късно - темпото се е ускорило толкова рязко, че само в Европа се издават по сто и двадесет хиляди нови заглавия годишно."

Положението през 1950 г. едва ли е съпоставимо с днешното. Към напредъка на комуникациите и научните изследвания трябва да прибавим и доминиращата роля на информационните технологии, "Компютърът се втурна сред нас около 1950 г. С безподобната си аналитична мощ и способност да разпространява най-различни данни в невероятни количества и с главозамайваща бързина компютърът се превърна в една от главните сили зад най-новото ускорение в процеса на придобиване на знание. Съчетан с други, все но-мощни аналитични интструменти за

наблюдение на невидимия свят, компютърът повиши шеметно скоростта на

придобиване на знания.”¹²⁷

Такава скорост не може да не смути човека и да го засегне от психологическа гледна точка. " Открития. Приложение, Въздействие, Открития. Съзираме тук една верижна реакция от промени, една безкрайна, рязко възходяща крива на ускорението в социалното развитие. Това обаче е само едната страна на проблема, защото ускоряването на промяната е също така и психологическа сила. Макар и напълно пренебрегвана от психологията, нарастващата степен на промяната в обкръжаващия ни свят нарушава нашето вътрешно равновесие, променяйки самата същност и начина, по който преживяваме живота. Ускорението около нас се

превръща в ускорение: в самите нас."¹²⁸

"За да оцелее, за да избегне онова, което нарекохме "шок от бъдещето", индивидът трябва да стана безкрайно по-приспособим и по-способен от когато и да било досега." ¹²⁹

Комуникациите и шеметното развитие на познанието ни отвеждат в един съвсем различен от познатия ни днес свят.

"Създава се нова цивилизация. Но къде се вписваме ние в нея? Технологичните промени и настоящите социални вълнения не означават ли край на приятелството, на любовта, на компромиса, на общността и на взаимопомощта? Елекронните чудеса от бъдещето няма ли да направят човешките отношения по-пусти и далечни от днешните ? ¹³⁰

Такива са въпросите, които Тофлър вмъква във своите разсъждения около "новата психосфера"¹³¹. Промишлената ера има собствена инфосфера и към нея е свързана нейната психосфера . Но доказателство за това, че тези промени засягат психиката е факта, че от шейсетте години насам се създадоха и разпространиха хиляди видове терапии , за да помогнат на личността да се реинтегрира.

Една от посоките за излизане от това лутане е връщането към природата, но вече като неразривна част от космоса и от живота на човека, разглеждана като елемент от сложна система. Защото човешките организационни схеми не са единствено проекции на съзнание/мозък, а са принципи и структури до голяма степен аналогични или наподобяващи света и най - вече заобикалящата ни среда. Когато става въпрос за описание на сложни, живи и социални системи, едно описание "от високо" е напълно изключено. Пригожин¹³² говори за " ново очарование" на природата. Изказва мнението, че "бидейки времеви и спонтанно създадени същества, ние сме интегрална част от времевото и спонтанно организирано движение на природата, вместо да бъдем малко вероятна случайност.

Скритата природа на човека го тласка, към вътрешно развитие на качества, които да изясняват все повече цялостната картина на света.

Ноосферата е понятие, което съдържа в себе си осмислянето на пътищата на развитие на човешкото съзнание, на пространствените параметри, в които човечеството може да оцелее, без да продължава да разрушава природата, търсене на пътища за излизане от кризата, която преживява съвременната цивилизация. Много е важно да се разбере, че ноосферата не трябва да се разглежда като обективно състояние, а като процес на еволюиране на колективното човешко съзнание. Иначе казано, ноосферата може да се развие единствено с промяната на самите хора.

Съдържанието на ноосферата не е резултат на свободна интелектуална инициатива, включва в себе си необходимостта от преразглеждане на предишните ориентации. Това се изразява в желанието за по - добър живот, във всичките му аспекти. Тейяр дьо Шарден¹³³ е уловил ускоряването на научните изследвания и е предвидил този възход, свързан според него с нов етап в човешката еволюция:

" Изследването, което до вчера бе лукс, е в процес да се превърне във важна и основна човешка дейност. Както при всички предходни организми, но в безкрайни мащаби, човечеството е в процес да церебрализира "

"Церебрализацията" е описана от Тейяр дьо Шарден¹³⁴ като процес на развитие на съзнанието, на висшите способности на човека. Това е подготовката за нов голям скок към напредъка в еволюцията, където духът ще овладее материята, с образуването на една духовна общност на всемирно ниво.

Отдадеността на нарастването на познанието е в действителност най-дълбокото призвание на човека до степен, че оцеляването на вида и прехода към ново ниво зависят от него.

" Познанието е истинската естествена форма на човешката енергия в критичен момент на освобождение. Това обяснява, че около Земята, колкото повече прогресира обединението на хората, се образува все по-гъста и активна атмосфера от изобретателски и творчески вълнения: първоначално непостоянна пара, носена от ветровете на случайността и фантазията, но в действителност опасно неустоима от момента, в който, уловена във вихъра на един мощен стремеж , започва да се самозавива, за да атакува реалността като жило, следвайки една конкретна цел, не само за удоволствие или за повече познание, а за да бъдем нещо повече." ¹³⁵

Според Тейяр дьо Шарден, да знаеш повече е пътя към това да бъдеш повече и в това се се състои играта на бъдещето: "Бъдещето на света е свързано с известно социално обединение на хората, което зависи от своя страна от пълната игра в нашите сърца, от определени притегляния към това да бъдеш повече, притегляния, без които цялата наука и техника биха се разпаднали върху себе си." ¹³⁶

Експертите вече предупреждават за свръхнасищането с информация без развитие на познанието, до положение да предизвика стъпка назад, поради липсата на организация на процесите на комуникация при обмен на познания. Това е ново предизвикателство за човешкия дух и признак, че сме в истинска криза на растежа. Криза, от която само вярата в човека и жизнената енергия, която ни движи, любовта,

която е алфа и омега, могат благополучно да ни отведат към новата ера, характезиризаща се с по-голямо обединение на съзнанията.

Девизът "Да знаеш, за да бъдеш!" ¹³⁷ на Тейяр дьо Шарден е доразвит от Тофлър и други съвременни учени в "Да знаеш е власт!"¹³⁸

" Въпреки изключенията и неравенствата, противоречията и недоразуменията, ние сме свидетели на най-важните промени в историята на властта. Защото сега става неоспорим факта, че познанието, изворът на власт от най-високо качество, придобива невероятно значение с всяка измината наносекунда. Затова, най-важните от всички промени във властта не се извършват само от един човек, една партия, една институция или от една нация върху друга. Това е промяната, скрита във зависимостите между насилие, богатство и познание, в темп с обществата, които в ускорението печелят преднина по пътя към сблъсъка с утрешния ден." ¹³⁹

Макар че информационната епоха, "третата вълна" ще предизвика огромни социални промени, съобразно изменението на центъра на "властта", последната дума не може да бъде запазена за някои нови "господари" на тази власт, а ще се разпредели спокойно по цялата ноосфера:

" Настъпва времето, когато масите ще си дадат сметка, че истинските човешки успехи са онези, които разгадават тайните на материята и живота. Приближава мига, когато обикновения човек ще разбере, че има повече поезия в един апарат, предназначен да разбива атоми, отколкото в едно оръдие. Тогава, за човека ще удари решителен час: часа, в който откривателският дух ще погълне цялата жива сила, скрита във войнстващия дух. Това е важна фаза в историята, в която сумирани трансформираната власт на армадите и армиите и онази другата власт, освободена от машината, един неудържим прилив от освободени енергии ще тръгне към най-прогресивните кръгове на ноосферата." ¹⁴⁰

"Светът е в процес на обединяване в себе си на елементите от едно по-висше и ново тяло. Въпросът се състои в това, по-скоро да изплува душата, която с появата си ще започне да организира, да олекотява, да съживява струпване на неподвижна и разбъркана материя. Но тази душа, ако съществува, не може повече да бъде "конспирация" от индивиди, обединени, за да вдигнат още един етаж от сградата на живота. Средствата, с които разполагаме днес, силите, които сме отприщили, няма да могат да бъдат усвоени от малките системи на индивидуалните или национални рамки, с които са си служили до сега архитектите на човешката Земя. Бяхме доведени до там, да сглобяваме прекалено големи парчета за приложението, което искахме да им придадем. Времето на нациите мина. Сега става въпрос за нас и ако не искаме да загинем, трябва да се отърсим от старите предразсъдъци и да построим Земята. " ¹⁴¹

Глобалните последици от човешката дейност, които през последните години достигат необратими, застрашаващи жизнеността на биосферата резултати и в същото време нищожната ефективност на мерките, които се вземат за намаляване антропогенното въздействие върху природата, доведоха човека до необходимостта да се освободи от антропоцентричната парадигма. Възникна необходимостта от

преосмисляне на основните принципи на съвременната наука, оформящи потребителския мироглед на човека. Стана наложително да се доближим до природата, разбрана като планетата Земя и нейната биосфера, с която сме обвързани в органична симбиоза, все по-осезателно ще осъзнаем, че всеки един човек, вътре в себе си неосъзнато е управляван от нея. Възникна необходимостта от обобщени познания за еволюцията на нашата планета като единно космическо, геологическо, биогенно и антропогенно тяло.

Според Вернадский¹⁴² преходът от биосфера към ноосфера, в който стихийните взаимоотношения между живите и неживите компоненти на земята ще постигнат значително устойчиво развитие, основано на разума, е закономерен процес. Човешкият разум вече не защитава тесногръдо единствено човешките интереси, а влиза в ролята на средство за опазване на всички форми на живот, на цялата природа, което ще гарантира и самото оцеляване на човешкия род.

Преди 50 години Тейяр дьо Шарден¹⁴³ също достигна до тази идея. Предложи концепцията за "ноосфера" / сфера на познанието, по аналогия с биосферата и стратосферата, които обгръщат Земята/ :

"Елементарните човешки енергии не действат хаотично, според капризите на статистическите закони ... Те се стремят да насочат своите индивидуални лъчения към единна пулсация, т.е. да създадат едно организирано единство."

Умберто Матурана ¹⁴⁵ достига до извода, че животът, в своето развитие се самообучава и достига до способността да се самовъзпроизвежда, като включва в новото поколение наученото до момента. Това се дължи на заложената в човека необходимост да общува и да обменя познанията.

Скритата природа на човека го тласка към вътрешно развитие на качества, които да изясняват все повече цялостната картина на света.

Ноосферата е понятие, което съдържа в себе си осмислянето на пътищата на развитие на човешкото съзнание, на пространствените параметри, в които човечеството може да оцелее, без да продължава да разрушава природата, търсене на пътища за излизане от кризата, която преживява съвременната цивилизация. Много е важно да се разбере, че ноосферата не трябва да се разглежда като обективно състояние, а като процес на еволюиране на колективното човешко съзнание. Иначе казано, ноосферата може да се развие единствено с промяната на самите хора.

Тълкуването на човека и най-вече на неговата психика достигна до изключителни резултати. Макс Шелер¹⁴⁶ въведе понятието степени на био-психическо изграждане на живите същества. Сравнявайки всички степени, стига до извода, че човек не е само една сложна психическа структура, а съдържа в себе си качествата и връзките със всички живи форми на планетата. Станислав Гроф ¹⁴⁷ стига до извода, че е наложително да се промени цялата картография на психическата дейност на човека. Освен матрицата за паметта, важен е неговият жизнен опит. Гроф регистрира памет от вътрешноутробното развитие, от акта на раждане, а също така много представи, отразяващи филогенетичното развитие на

вида и рода. Н.Бердяев¹⁴⁸ отразява връзката на човека с космоса чрез понятията микро и макрокосмос. В "Човек, микрокосмос и макрокосмос" пише : "Вселената може да се побере в човека, да бъде асимилирана и опозната от него, защото в човека се намира целия състав на вселената, всички нейни сили и качества и затова човекът не е дробна част от вселената, а цяла малка вселена." ¹⁴⁹

Всички тези представи съществено трансформират парадигмата за изучаването на човека. Ако до скоро ни задоволяваше сравнението на човека с Таbulа rаsа, на която ще бъде записано всичко, което той успее да научи през живота си, то днес това не е достатъчно. Познанието е сложен процес на взаимодействие със света, в който участват многобройни и по различен начин организирани структури на човешката психика. Например Франсиско Варела¹⁵⁰ изказва мнението, че живите същества не следват сляпо адаптивните атаки, наложени от суровата външна среда, а както клетката, така и човешкият мозък, та дори самата история на еволюцията, се подчиняват на принципа, че веднъж изпълнени базисните изисквания на живота, живите системи са напълно свободни на изградят свой собствен свят. В телевизионно интервю по чилийската телевизия той казва следното: “ Умът или съзнанието не са частно или индивидуално явление, някак дълбоко скрито във всеки отделен човек, както е свикнало нашето западно мислене. В самият изследователски процес се констатира, че моят ум съществува съобразно факта, че има други умове."

Фритъоф Капра¹⁵¹ в интервю споделя следното мнение: "Открихме, че съзнанието не е предмет. Умственият процес е свързан с живота на всички негови нива и всички живи системи са същевременно и когнитивни системи. Колкото нараства сложността на биологичните процеси, толкова стават все по-сложни и когнитивните процеси."

Съдържанието на ноосферата не е резултат на свободна интелектуална инициатива, включва в себе си необходимостта от преразглеждане на предишните ориентации. Това се изразява в желанието за по-добър живот във всичките му аспекти. Тейяр дьо Шарден е уловил ускоряването на научните изследвания и е предвидил този възход, свързан според него с нов етап в човешката еволюция:

"Ноосферата е един почти неуловим слой, в сравнение със звездните скали. В действителност тази тънка повърхност е най-прогресивната форма, под която ни е дадено да разбираме и да съзерцаваме универсалната енергия. В тази тънка обвивка се филтрира есенцията на необятностите, които ограждат най-високите тонове, достигнати от вибрациите на световете." ¹⁵²

Теорията на Маклуън ¹⁵³ за културата и комуникацията относно глобалното село надхвърля границата на информатиката и ни предлага много значими насоки към палеонтологията на историческата и човешка еволюция. В този смисъл неговата мисъл ни позволява да се доближим до идеята, че с материалната еволюция на средствата за комуникация и на новите информационни технологии, след 40 000 години на съществуване, човечеството навлиза в нов еволюционен етап, където информационните системи са се превърнали в нов, колективен мозъчен неокортекс, който движи планетата. Така, вече не само кортекса на органичния живот на Земята,

съгласно теорията "Гея"¹⁵⁴, придава динамика и сила на планетата, а и съвременния електронен неокортекс произвежда, за добро или зло, новата психофизична енергия в резултат на планетарното взаимодействие и сплотеност на човешкото съзнание.

В този смисъл, идеите на Маклуън се доближават до тези на Тейяр дьо Шарден и най-вече тази, за точката на еволюция, в която се намира човечеството на етапа на глобалното село. И двамата, всеки по свой начин, излагат виждането си, че физическата еволюция на човешкото съзнание ще достигне до определен момент на експанзия, в който ще се превърне в поредното колективно планетарно ниво на организация на човешкия живот.

Тя не е нов процес, а нейното развитие води началото от момента, в който човекът започва да се себеосъзнава и проговаря на себеподобните си. Ноосферата еволюира с темповете на всички останали нива на реалност, които отразява и в които участва колективното човешко съзнание. Еволюцията не създава, тя само адаптира. Тя само спомага за по-добрата организация и по-добрата адаптация на човечеството към средата. Човекът е равен на света, в който живее, който той усвоява като собствена действителност. Затова израстването на човечеството се извършва в ритъм на израстването и разширяването на света, в който то живее.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изследователи от различни области на науката все по-често проектират своите хипотези, теории и открития върху човека и неговото развитие. Дори такива гранични науки като квантова физика, неврофизиология, семантика, етнопсихология и др. обединяват познанията си, за да могат да обяснят човека, като най-сложната био- психо- социална организация на енерго-информацията в космоса, да погледнат живота от позицията на глобализацията, на обединяващата се сложност на човешките взаимоотношения, да обяснят скокообразното развитие, различните нива на реалност, самоорганизацията, себеповторението и самоиндуцирането на човешкото съзнание в глобален мащаб. В този смисъл, следващият качествен скок ще се прояви най-ярко в психологията, която, можем да кажем, че вътрешно кипи преди мига на фазова промяна, и която трябва да стане катализатор за всички останали науки. Човекът е двигателят, създателят и консуматорът на тези науки, а познанието за човека може да ускори тяхното развитие, целия човешки напредък.

Януари 2002 г.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. 
   Petit Larousse Illustre, Пpoтагop от Aбзepa, гpъцки софист /485-410 г. пp.н.e./
   Cмятaл, чe всички познания минават прeз сетивата.. Извecтeн e c цитиpaнaтa
   фpaзa.
   
2. 
   McLuhann, Marshall, Understanding Media, New York, 1964
   
3. 
   Toфлъp,Aлвин,"Шoк от бъдeщeтo", Hapoднa Kyлтypa, 1992
   
4. 
   Toffler,A. - "La Tercera Ola", Plaza & Janes, Barcelona, 1980
   

6. 
   Morin E., Introduccion al pensamiento complеjo, Barcelona, Gedisa, 1994
   
7. 
   Maturana H. y Varela F., El arbol del conocimiento, Editorial Universitaria,
   Santiago, 1984
   
8. 
   Kaпpa Ф., Дao нa физикатa, Гyтopaнов, 1997 г.
   

11. Teilhard de Chardin, P., La energia humana, Taurus, Madrid, 1973 12.1bid.

13. I bid.

14. Maтypaнa, Умберто, интервю за в.Grupal, Bueons Aires, 2001

15. Бayмaн, 3., "Глoбaлизaциятa", изд. JIИK, 1999 г.

16. Доклaд зa човeшкото paзвитиe зa 1999 г. от пporpaмaтa нa OOH зa paзвитиe.

17.Ghandi M., Historia de mis experimentos con la verdad, ed. Kraft, Buenos Aires,

1973

18.Teilhard de Chardin P., L'avenir de 1'homme, ed du Seuil, 1959

Trad.franc., Theorie generate des systemes, Paris, Dunod, 1973

20. Alegre C., Ecologie de villes, ecologie de champs, Paris, Fayard, 1993

21. Пъpcиг Pобърт M., Jlaйлa, Xeмyc, 1993 г.

22. Уилбър Keн, Kpaткa история на всичко, JIИK, 2000 r.

23.Шипов Г.И., Teopия физичecкoгo вaкуумa. Hoвaя napaдигмa., M.: MHTЦ

BEHT, 1993 r.

24. Пъpсиг, Poбъpт M., Лaйлa, Xeмyc, 1993 r.

25. Bhom David, Wholeness and the implicate order., London, 1980