Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар



Дата13.01.2017
Размер89.21 Kb.


Доклад по търговия на тема:

Глобализация на търговията – тенденции и влияние върху българския пазар


  1. Глобализация на търговията в световен мащаб.

Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични, религиозни и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимо-проникване на идеи, капитали, стоки, услуги, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и раз-стоянията като фактор на развитие в световен мащаб. Благодарение на този про-цес се съкращават аспектите на времето и пространството в обществените взаи-моотношения, а това е от голямо значение особено в контекста на търговията и търговските взаимоотношения. По-конкретно М. Стегър описва глобализацията като „многоразмерна поредица от обществени процеси, които създават, умно-жават, разпространяват и интензифицират обществените взаимозависимо-сти и обмен като същевременно поощряват у хората растящо осъзнаване на задълбочаващите се връзки между локалното и далечното”. Макар тази негова дефиниция да звучи доста абстрактно и неопределено, тя дава доста коректна представа за същността на понятието. Това, което той има предвид е, че глоба-лизацията е явление, при което човешките взаимоотношения стават все по-сло-жни – познанствата стават все повече, разпространяват се все по-бързо, но въ-преки хората успяват да осъзнаят, че връзката между локалното и външното, не-познатото и далечното се засилва и границата постепенно започва да изчезва. За някои това се явява като много голяма заплаха, а други смятат, че в точно в това се крие световния просперитет.

Този просперитет основно е свързан със скоростното развитие на технологи-ите и икономическите взаимоотношения. С бума на икономиката и технологиите от последните 20-30 години се засили и темпът на глобализация. Това е продик-тувано от промените в начина на организация на производството и обменът на стоки и услуги, а гигантските потоци от капитали и ускореното развитие на тех-никата насърчават повсеместната търговия със стоки и услуги. Благодарение на тези предпоставки пазарите разширяват своя обсег в световен мащаб и създават нови силни връзки между националните икономики. Във връзка с тази икономи-ческа експанзия се създадоха нови световни организации и институции като ООН, СТО, СБ и МВФ. А имайки се предвид, че икономиката е изключително тясно свързана с търговията, глобализацията на търговията също е неизбежна – тя засяга търговията и на дребно, и на едро. Към съществуващите световни ико-номически центрове (Западна Европа, Северна Америка и Япония) се добавя и нов, чийто потенциал и важност бързо нарастват. Става въпрос за Азиатско-ти-хоокеанския регион, който налага на останалите развити икономически центъра да се съобразят с настъпилите изменения в световната икономика и търговия и да внесат съществени изменения в своята дейност. Достатъчен показател за на-меренията на страните от този регион е, че стокообменът им възлиза на трилио-ни долари и това го прави най-значимия търговски пазар на света. Друг особено атрактивен, по-специално за търговските фирми, пазар е индийският, който се явява основен конкурент на китайския. Впечатляващ е икономическият растеж на страната и в недалечно бъдеще има смели очаквания дори да задмине Китай не само по брой на населението, но и по ръст на БВП и присъствие на чужди фирми. Немалко внимание трябва да се обърне и на Виетнам, които през послед-ните пет години са страната с най-бързо растяща икономика. Държавата успеш-но е приютила редица глобални търговски вериги – „Carrefour, „Costco”, „Group Bourbon”.

За съжаление ситуацията в Източна Европа и в частност България значително се различава от тази в Азия. Има няколко причини, поради които досега не е ус-пяла да се осъществи успешна интеграция на световния търговски пазар. Една от причините е, че за да почне една страна от този район да се изявява на световни-те пазари, тя трябва да е „прикрепена” към някоя значима икономическа общ-ност като СТО или ЕС например. Едва след това развитието й става много по-ускорено. Въпреки това много фирми проявяват интерес към държавата още пре-ди да е влязла в подобен икономически съюз. В този контекст като пример може да се даде и България, която представлява интерес към много глобални търгов-ски фирми още преди присъединяването си към Европейския съюз.

Като всеки обективен процес и глобализацията, отнесена към търговията, има положителни и отрицателни страни. Това, което прави глобализацията на търго-вията желан процес е, че повишава разнообразието от търговски формати, навли-зането на нови потребителски стоки, непознати досега на местните пазари и най-вече конкуренцията, от което трябва да печелят единствено потребителите. Нега-тивите се свързват предимно с месните търговци, които не могат да се мерят с мощните глобални търговски структури, поради факта, че не ползват икономия от мащаба и не разполагат с големи финансови средства за модернизиране на своите търговски обекти, нови съвременни технологии и мултиканална дистри-буция. Единственият им избор е да се възползват от някоя от познатите форми на сливане или придобиване, чрез което макар да улесняват навлизането на мощ-ните търговски предприятия в страната и да продължават съществуването си, те вече няма да съществуват като досега познатата търговска фирма. Те ще бъдат просто част от много по-голяма глобална търговска компания.



И все пак най-важният фактор за интернационалните търговци е печалбата – независимо дали се намират на собствен или чужд пазар. Те трябва да преце-няват различните възможности за развитие и експанзия и да преценяват кои стратегии да изберат според потенциала за растеж на фирмата и пазара, на който имат намерение да навлязат.

  1. Проблеми.

  • Проблемът за свободната търговия - Една от най-озадачаващите тен-денции на нашето време е провалът на преговорите за свободна търговия, докато самата свободна търговия отбелязва възход. Повече от десетиле-тие усилията на държавите да постигнат световно споразумение за вдига-не на търговските бариери удрят на камък. Тези търговски преговори оби-кновено биват описвани като "изпълнени с противоречия", "блокирани" и "замрели". Обратно на това  международната търговия обикновено се характеризира като "процъфтяваща" или "нарастваща" и почти всяка го-дина нейният растеж бива възхваляван като "рекорден". Не е изненадва-що, че докато преговарящите по търговията са отчаяни, международните търговци са все по-весели. Последният път, когато официалните прегова-рящи по търговията имаха основание да празнуват, беше през 1994 г., ко-гато 125 държави се споразумяха за значително намаляване на пречките в търговията и за създаването на нова институция, натоварена с надзора и либерализирането на международната търговия - Световната търговска организация (СТО). Оттогава усилията за либерализирането на глобална-та търговия посредством преговори тъпчат на едно място. В много държа-ви споразуменията за свободна търговия сега са политически болен въп-рос, като вносът рутинно е обвиняван за загубата на работни места, за по-ниските заплати, за растящото неравенство, а напоследък - и за отровната паста за зъби и смъртоносните лекарства. Вътрешната политика, свързана с търговски реформи, обикновено е насочена  срещу търговските споразу-мения. Докато ползите от един по-свободен търговски обмен се изразяват в обещания за бъдещето, цената за това може да бъде  реална, осезаема и незабавна. И докато изгодите от либерализацията на търговията са раз-пръснати нашироко сред цялото население, разходите се понасят от висо-ко концентрирани социални групи. Намаляването на земеделските мита например може да бъде от полза за цялото общество, защото сваля цени-те, които плащаме за консумираната от нас храна. Но то незабавно ще на-мали доходите на фермерите, които поради това ще бъдат силно мотиви-рани да се организират, за да провалят търговските преговори. Същото се отнася за фабричните работници, принудени да се конкурират с много по-евтин внос. Тези социални и политически реалности обясняват в значи-телна степен защо ентусиазмът за постигането на търговски споразумения е пресъхнал в много страни. Междувременно световната търговия про-дължи да расте със своите обичайни шеметни темпове. През 2006 г. обе-мът на световния износ на стоки нарасна с 15%, докато световната иконо-мика нарасна с приблизително 4%. През 2007 г. отново се очаква расте-жът на световната търговия да надмине този на световната икономика. При устойчиво подобно съотношение бързият растеж на търговията е до-вел до повече от петкратно увеличение на световния стоков износ между 1980 и 2005 г. Икономиките на безпрецедентен брой държави - както бо-гати, така и бедни, се стимулират от мощния растеж на износа. Колкото и резервирано да се отнасяме към международната търговия, най-важното, което трябва да помним, е, че страните, в които нараства делът на свърза-ната с износа икономичес­ка активност, отбелязват един път и половина по-бърз икономически растеж от тези с по-закостенял износ. А макар и да знаем, че само по себе си икономическото развитие не е достатъчно за справяне с бедността, вече сме осъзнали и това, че без икономически рас-теж всички останали усилия се провалят. Този аргумент сам по себе си трябва да бъде достатъчен, за да ни накара да подкрепяме и търговските преговори, а не само търговията.

  • Проблемът за устойчивото развитие на планетата – проблемите са предимно екологични – глобалното затопляне, дупката в озоновия слой, вредните газове. Всички те са причинени от замърсяването на океаните и атмосферата. Тези проблеми могат да бъдат решени чрез прилагането на устойчивото развитие. Устойчиво развитие е начин на използване на при-родните ресурси, който цели да задоволи човешките нужди като същевре-менно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потреб-ности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стреме-жа на обществото:

а)постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт

б)опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще.



  • Проблемът за солидарността на планетата – в нашето съвремие този проблем е много актуален, най-вече в контекста на глобализационните процеси. Проблемът се състои от няколко отделни подпроблема. Първият е проблемът за солидарността между народите и уеднаквяване на стра-ните – обединяването на света може да се извърши само чрез узаконяване на отделни финансово-търговски режими. Основните мерки, които трябва да бъдат предприети са да се осигури субсидирано подпомагане, своевре-менни помощи за бедстващото население в държави от СБ и МВФ, опро-стяване на дълга на бедните, създаване на Световен съвет за икономичес-ка и социална сигурност към ООН и увеличаване на помощта за бедните. Вторият проблем е свързан със солидарността между хората в държа-вата. Основният момент тук е, че съкращаването на работното време мо-же да реши проблема за увеличаването на производителността. Ако се на-лага, трябва да се създадат и нови работни места с публични ресурси и да се въведат промени в системата за разпределение на първичните разходи. Последният трети подпроблем се отнася до солидарността между поко-ленията. Същността на проблема се изразява в запазване на ресурсите на планетата за бъдещите поколения. Глобализацията трябва да придобие ед-но по-хуманно лице. Една от причините, поради които е силно критикува-на е, че се смята, че тя е смятана за рушител на традиционните ценности. Глобализираната търговия води най-вече до фалит на местния дребен биз-нес в малките населени места, където инвазивно настъпват големите игра-чи на пазара. Милиони дребни собственици губят препитанието си и жи-вотът им става нестабилен. Живеещите в развиващия се свят ще изгубят много в икономически аспект, но политическите последици ще засегнат и развитите държави. Ако развитието на глобализацията продължи в съща-та насока, тя не само че няма да стимулира напредъка на икономиката и търговията, но и ще продължи да причинява бедност и нестабилност.

Тези проблеми не са проблеми на самата глобализация, а по-скоро на начина, по който тя се управлява. Управлението й трябва да се превърне в основна зада-ча на развития свят, който да гарантира правилната й посока на развитие и ре-формирането на международните институции.

  1. Проблеми и тенденции на протичане на глобализацията на търгови-ята и влияние върху българския пазар.

Заради глобалния си характер търговията и новите й тенденции не под-минаха и българския пазар. Ориентираните към ниски цени дисконтови ма-газини, хипермаркети и удобни магазини най-успешно успяха да се интегри-рат на родния пазар поради добре известния нисък жизнен стандарт на бъл-гарския гражданин. Нормално тези магазини почнаха постепенно да елими-нират някои от по-неконкурентноспособните представители на местната тър-говия. Техният избор е насочен към обединяване или сливане с големите ве-риги. Удачно в този случай е да се спомене пример от чужбина, при който компанията „Делта М груп” закупи 85% от хранителната верига „Пикадили”.

Основните тенденции, които са свързани с развитието на глобалната търговия са свързани с:



  • Глобалната търговия се ускорява

  • Търговките фирми трябва да започнат да обръщат съществено внимание и на здравето и благосъстоянието на своите клиенти

  • Иновацията и диференциацията ще бъдат ключови фактори за успех

  • Важно е развитието и на корпоративната социална отговорност

  • Възможност за растеж в развиващите се пазари и IGD

  • Глобализацията е циклична – бумът от 90-те години ще се повтаря

  • Възможност за сливане на Общия пазар, изкупуване на малките играчи и нова фаза на глобални мегасливания

  • Глобализация, преструктуриране и поява на нови формати търговски обекти

  • Промяна в поведението на купувачите под влияние на демографски, социално-културни, социално-икономически фактори

  • Създават се нови търговски съюзи и съглашения

  • Поява на електронна търговия


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница