Годен чрез опрощение светилището Хенри Угама Съдържание

Въведение

Аз бях роден с желанието да знам как са устроени нещата. Много хора само карат колата, но аз искам да знам кое е това, което я движи. Аз съм от хората с техническа наклонност. Много хора седят доволни в самолета и оставят всичко в ръцете на пилота, а аз гледам крилата и двигателите, мислейки за въздуха над и под крилата, за този, който преминава през турбините, а също така и за деликатния баланс между повдигане и тегло, тласък и теглене. Също така съществува забележителната сигурност на компресия, запалване, изгаряне и разширяване на въздуха. Тези неща работят, защото има Бог, който изговори и продължава да поддържа неизчерпаема сигурност във всемира.

Моето желание да знам как функционират нещата, също така е засегнало моя интерес в открития и сигурен ред на Бог, чрез който можем да се доближим до Него. Отчасти това може да бъде разбрано от физическата сфера, която Той извика в съществуване. По-пълно можем да разберем това от илюстрациите и поученията в Писанията. За да ни помогне в разбирането им, Той ни е дал Своя Дух, чрез който ни привлича, за да ни открие и убеди в Своя сигурен ред. Това, което Духа открива не е видяно с човешки очи нито ума може да го разбере, но е получено чрез вяра и е повярвано.  

В своето въведение Псалм 19 ни казва:

„Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им,тяхната вест е излязла по цялата земя, и думите им до краищата на вселената.” (Псалм 19:1-4)

Така че реда на сътворението има вест, която може да бъде видяна, тя говори без думи, като изявява делото на ръцете Му и открива знание.

Писанията също не говорят гласно. Те заявяват своята вест мълчаливо. Точно както творението трябва да бъде наблюдавано, също така Писанията трябва да бъдат четени и да се размишлява върху тях. Тогава Божия Дух открива това, което не може да бъде видяно, а именно, предназначените от него инструкции и цели.

В тях е представен триизмерен образ на небесната скиния, направена от сътворени неща и нейното значение трябваше да бъде открито от Светия Дух. Тя разказва, излива и открива познание, без да издаде звук. В Святото място беше изявена Божията слава. Златото покриваше стените, колоните, масата с присъствените хлябове и кадилния олтар. Светилника и умилостивилището бяха от чисто изковано злато.  Това е мястото, където царуваше тишина. Тук не се чуваше гласа на човека, но съдовете говореха. Мълчаливо те разказваха за славата на Христос, Изкупителя на човека, пазителя на закона, примера за цар, който живя като слуга.

Той беше наслада за Бащата и говореше с авторитета на Бог. Той излъчваше небесната слава в свят, който живееше в тъмнина. Той можеше да ходатайства от дълбочината на святото съвършенство за безнадеждното състояние на Своето творение със смирено сърце.  Със смирението на Божията любов, Той не настояваше относно своите права като Бог, но умря като престъпник, беше възкресен и възнесен в слава.

Защо трябва да се вглеждаме в тази скиния, която е образ на нещата, които идваха, след като Христос, когото тя представя вече е дошъл? Защо трябва да се вслушваме в тези безмълвни компоненти на скинията? Също така трябва да зададем въпроса, дали някоя друга част на Библията говори с доловим глас? Светият Дух говори ли с доловим глас? Не взема ли Той от същността на Исус и тихо Го открива на тези, които Го търсят и Му се надяват? Не трябва ли първо да научим как да бъдем повлияни от Него, преди да се изразяваме, относно Него?

Дълго преди светилището на Давид – който представи нова форма на поклонение, предвещаващо ерата на църквата, която идваше – не съществуваше ли тази скиния на Мойсей, където Израел трябваше да се научи да слуша Бог? Преобразеният ум не е ли съществен елемент, за да предотврати човешките емоции и чувства от грешки относно Светия Дух? Не се ли е опитвал Светият Дух винаги да открие личността на Христос на света и на Божия народ?  

Колко забележителен е дара на вяра, който Той ни дава! С него можем да видим и преживеем ужаса на греха и в контраст с това, да видим пълнотата на благодат и милост. Има много примери, които показват, че даден човек може да види и разбере неща, които друг не може. Помислете върху това, което Авел виждаше в Агнето, а Кайн не можеше. Това, което Яков виждаше в първородството, а Исав не можеше. Йосиф виждаше сънища, а неговите братя не можеха. Давид виждаше своето царско наследство, докато Саул виждаше само своя дар. Пророците виждаха бъдещето, а Израел виждаше само настоящето. Навуходоносор можеше да вижда само сънища, докато Данаил виждаше тълкуването им. Стефан видя небесата отворени, а осъждащите го първенци виждаха само своите традиции и силата да контролират народа. Павел виждаше силата на благодат, а Агрипа силата на своя трон. Мария можеше да види в Исус това, което Юда не можеше. Тя можа да види идващата и последна жертва, която Исус щеше да принесе, за да изпълни всичко, което е било представено чрез сянка в продължение на 1400 години. Исус призна, че нейното дело и дар са подготовка за това събитие и тя ще бъде запомнена в историята, поради това. Навсякъде в страниците на Писанията виждаме хора, които можеха да видят неща, които другите не можеха.

Мойсей, най-смирения човек на земята, можеше да види Бог и да влиза в шатъра на присъствието Му. Давид, чието сърце беше според желанието на Бог, можеше да влезе в храма и да седне пред Бог. Стефан, когато беше изпълнен със Светия Дух можеше да види небесата отворени. Павел, избран инструмент, беше взет на небето. Петър имаше видение за чистото и нечистото. Йоан получи видения за нещата, които щяха да дойдат.

Тези хора имаха срещи и продължителни връзки с Бог, което не само потвърждава, че те имаха достъп до Божието присъствие, но те живееха живот, който направи този достъп възможен. Това, което е необходимо за този достъп е илюстрирано детайлно чрез светилището.

В контраст с това откриваме, че нашата култура обхваща умовете и мислите ни. Ние живеем в свят на големите магазини, пазарни площади от които избираме това, което ни е предложено в цветни, атрактивни и подходящи по размер пакети.

Също така искаме Бог да бъде от вида, който харесваме. Колко често Той не отговаря на нашите очаквания, които са основани на нашите създадени от греха нужди?

Според обхвата, в който ние усвояваме нашето мислене, ние ще се изправим пред отговарящия му скептицизъм. След като веднъж оформим Бог в нашето съзнание, за да остане там, ние отхвърляме Исус Христос, който „... е образ на невидимия Бог.” (Колосяни 1:15). След това ние предпочитаме Божиите обещания, без проблемите, които са свързани с тях; Данаил без рова на лъвовете, Павел без затвор, църква без преследване. Ние ще предпочетем лесния за използване икуменизъм, пред меча, който разделя костите. Ние ще поставим ударението върху единичен текст, който ще извадим от контекста му – църква, която не е устроена според религиозния ред от дните на Исус. Те могат да празнуват великия празник на Шатроразпъването, без да признаят, че Исус, към когото празника сочи, стои всред тях.

Исус притежаваше само света на своя Баща. Това е, което направи неговото свидетелство двуостър меч. Той прерязва силите на тъмнината и греха, за да освободи хората от затвора им. Той не се опита да избегне унижението, за да може да приеме короната в Пресветото място. Исая видя това 700 години по-рано и пророкува в Исая 50:7:„Затова съм втвърдил лицето си като кремък и зная, че няма да бъда посрамен.”

Днес може би това не е популярна мисъл, но е необходима. Без тази съставка, не може да има изкупление. Той не се страхуваше да обърне внимание на греховете като гордост, законничество и лицемерие и можеше да покаже безкрайно състрадание към бедните, нуждаещите се и отхвърлените.

Никой не е живял по-нормален християнски живот и не е оказал по-голямо влияние на човешката раса, отколкото Исус. Той демонстрира най-балансирания живот, съставен от всяка необходима съставка. Храмът и светилището демонстрираха това в продължение на 1400 години. Дори с тези примери пред нас, ние все още виждаме замъглено през тъмното стъкло.

Ние предпочитаме да мислим с нашите чувства и да слушаме с очите си. Вярата обаче идва когато слушаме с ушите си. Ако всичката мъдрост на този свят е глупост пред Бог, тогава подновения ум е необходим, за да мисли с Божиите мисли и да може да стои в Неговото присъствие. Ще направим добре, ако изпълним себе си с пълнотата, която Той откри за Себе Си.

Бог знае, че ние сме свикнали да живеем в тъмнина. Дори Той казва, че ние обичаме тъмнината. Но също така ние може да бъдем изпълнени със светлина или всеки оттенък на сивото помежду. Само в посланието към Евреи ние четем за шест различни сърца. В Евреи 3 се споменава за три от тях; закоравялото сърце (ст. 8), заблуденото сърце (ст. 10) и злото сърце на неверие (ст. 12). Естествения ум предпочита и намира за лесно да живее с тези сърца. Те са близки родственици на трите почви в Лука 8:5-8 и представят онази част от нашето настоящо поколение, което предпочита вниманието на медиите. Те демонстрират, че обичат тъмнината.

Още три различни сърца се срещат във втората част на Евреи. Там срещаме сърцето в което е написан Божия закон (8:10), истинско сърце поръсено с кръв (10:22) и сърце, което е установено чрез благодат (13:9). Тези като четирите семена от Лука 8, демонстрират страст и любов за истината относно себе си и Бог.

Между тези две групи от сърца ние срещаме думите от Евреи 4:12:

„Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.”

В историята тези думи са били изговаряни от обикновени мъже и жени, от пророци, царе и свещеници, които бяха вдъхновени от Духа и упълномощени от Бог, да променят сърца и да приемат Неговата пълнота. С увеличаване на невежеството относно тези свидетели, както в обществото така и в църквата, прогресивно те стават по избирателни относно това, което ще вярват или отхвърлят, както първите три сърца.

Житото и плевелите ще продължат да растат заедно. Съотношението между тях е това, което ме притеснява. Аз съм уверен, че лекарството, което може да противостои на нашествието на културата в църквата ще бъде много по-непопулярно, отколкото най-четените и популярни книги на нашето време, така че ще бъде отхвърлено от повечето хора.  

За разлика от древността и настоящите дни на Израел, с тъга виждам, че моята страна, и църквата в нея не се възползват от възможността, която Бог им е поверил. Те пренебрегва своя несравним достъп до Словото и Бог, който го написа и бързо потъват в духовна тъмнина, която няма основа.

Тъмните векове преди Реформацията не бяха резултат от липсата на песни и музика, но проблем в теологията. Реформаторите възстановиха послушанието към Божието Слово, по примера на Исус, който в Йоан 8:28 казва: „от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.”

Йоан 1:14 свидетелства че: „... Словото стана плът и пребиваваше между нас”. Думата „пребивава” означава, да живее в палатка или лагер, да пребивава, както Бог направи в древното светилище. Така че можем да кажем, че Исус „живя” между нас. 

Мойсей построи светилището по същия начин на послушание. Павел говори за вярващите в Новия завет като „обиталище” или „храм” (2 Петрово 1:13; 1 Коринтяни 3:13). Така че би било полезно да знаем какво ни казва светилището и неговото съдържание относно факта, че ние сме храмове.  

Аз признавам, че знам повече за светилището, отколкото то е реализирано в живота ми. Смърт, болка, страдание, отхвърляне, унижение, подигравки и пр. не са на върха на моя списък от предпочитания. Винаги е било по-лесно да използвам дара на Бог, за да впечатля някого, отколкото Исус да бъде представен и изявен в живота ми. Няма нито едно място в Светилището, където да не съм видял моите собствени неуспехи в живота си, разбирайки това, което типа открива за живота на Исус. Това не е само относно физическия Исус, който виждаме в двора, но също така и разпнатия Христос, който виждаме в Пресветото място. Голяма придобивка е да се представи пред ума и сърцето всичко, което Исус направи за нас. Неговите собствени съвършенства са тези, които Той представя сега пред Бащата, като наш адвокат.

Благодарен съм за поученията и писанията на други хора, които рефлектираха върху живота ми. Аз не искам да копирам или да повторя това, което някой друг е казал или написал, въпреки че няма много, което да не е било вдъхновено от тях през годините на моя живот. Това е причината, поради която аз разбирам, че има родители и деца, учители и ученици. Истина, вяра, разбиране и информация са предназначени да бъдат предавани от един на друг. На въпроса, „Какво е истината?”, който Пилат зададе на Исус, Йоан записва 22 изказвания на Исус като отговор. Пилат не слушаше.

Съжалявам, че разбирането за светилището не ми беше дадено по-рано в моя живот и откривам, че то е твърде пренебрегвана част от Божието Слово. Много е важно как Исус беше представен в Светилището. То представя много сбита и пълна картина на делото на Христос заради нас, което задоволи Бащата и прекрасна основа, на която може да разберем ученията на Новия завет. Също така то е прекрасен инструмент, чрез който може да изследваме нашето странстване в пълнотата на Христос. Какво е това, което сме прибавили? Какво все още липсва? Какво е това, на което е отделено прекалено внимание? Защо няма резултат в живота на някого? То е като карта с посоки, която ви казва дали пътувате на изток, към вратата и от мястото на Божието присъствие или на запад, към Пресветото място и по-близко до Неговото присъствие.

Главите са кратки. Можете да ги четете в ред, какъвто пожелаете. Не съм искал това да бъде коментар или роман. Четенето няма да бъде лесно. Никой не може да разбере светилището за една вечер. Мойсей получи своите инструкции в продължение на 40 дни и разбираше повече за светилището отколкото мен, въпреки, че моя интерес в него не е намалял в последните 10 години. Бъдете готови да размишлявате за неговия ред и съдържание. Разположението му, както беше дадено от Бог на Мойсей не беше дадено, за да задоволи нашите лични предпочитания или удобства.

Аз започвам с около 25 страници от първите пет книги на Мойсей и проблема с греха, за който човечеството няма разрешение, освен това, което Бог е предложил и поставил всред Своя народ. В него се влиза през вратата, в осигуреното изкупление от Бог, отивайки на запад към Ковчега на Завета.

Докато ковчега сочи към нашето бъдещо прославяне, кадилния олтар е целта на настоящия ни живот. Там, с всичките привилегии и отговорности като свято, царско свещенство, ние имам достъп до всичката пълнота на Христос. Бащата чака и ревностно желае изкупените от него да дойдат като хора на дълбочина и смирение, откъснати от гордостта и мъртви към греха, да заемат своето място като царско свещенство на посредничество за падналия свят пред Него. Заповядайте на това пътуване в истината, както е открито от древните времена.