Година ІІI, брой 11, м юли 2010 г



Дата10.02.2018
Размер199.98 Kb.






София 1000, бул.”Дондуков” № 11; ет.4, стая 410, тел.: 02 986 53 09; тел./факс: 02 986 53 00;

e-mail: nfri@abv.bg; http: //www.nfri.bg/





___________________________________________________________________________________
Година ІІI, брой 11, м. юли 2010 г.

______________________________________________________________________________________________________






  1. Новини - стр. 1 – стр. 10




  1. Предстоящи програми и проекти– стр. 11




______________________________________________________


Н О В И Н И


  • На 5 юли 2010 г. г-жа Цецка Цачева, председател на 41-во Народно събрание на РБългария прие представителите на работодателските организации на хора с увреждания – г-жа Елка Тодорова – председател на Националната федерация на работодателите на инвалиди, г-н Стилиян Баласопулов – председател на НС на ТПК и г-н Васил Долапчиев – председател на Съюза на слепите в България.

От името на участниците в кръглата маса „Възможности за повишаване на трудовата заетост на хората с увреждания”, проведена на 13 май т.г. в рамките на Специализираното изложение на стоки и услуги на специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания в гр.Пловдив беше изготвено ОБРЪЩЕНИЕ (вж. бр.7 от информационния бюлетин на НФРИ).

На проведената среща председателите на трите организации представиха на вниманието на г-жа Цачева поставените от участниците проблеми и необходимостта от държавна подкрепа, в т.ч. и законодателни промени.

Г-жа Тодорова акцентира върху необходимостта от законодателни промени в Закона за обществени поръчки и подкрепа на предложението на федерацията за връщане на категорични текстове за преференциален режим на възлагане на обществени поръчки за специализираните предприятия за хора с увреждания.

Председателят на парламента отбеляза, че за да бъдем истинско гражданско общество, трябва да бъдем отворени към проблемите на хората с увреждания. Цецка Цачева заяви, че се отнася с разбиране и уважение към желанието им да водят пълноценен и ползотворен живот чрез достъпът им до труд, без да бъдат в тежест на близките си и обществото.

Председателят на Народното събрание се ангажира да се сформира група от народни представители, които имат отношение по проблема на социалното включване на хората с увреждания и да лобират за предложенията на организациите за промяна на нормативната уредба с цел запазване заетостта на работещите лица с увреждания в специализираните предприятия и оцеляване на самите предприятия.



  • 70 на сто от предприятията са се сблъсквали с некоректни отношения в процедурите по обществени поръчки, показва проучване на Българската стопанска камара, представено на Работната среща «Достъп на малките и средни предприятия до обществени поръчки» на 07.07.2010 г. в БСК, организирана от Фондация „Фридрих Еберт” и Българската стопанска камара.

70 процента от предприятията са се сблъсквали с некоректни практики при участието им в процедури по обществени поръчки, показва проучване на БСК, изготвено с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт". Резултатите от изследването бяха представени днес, 7 юли 2010 г., на дискусионен форум в БСК, в който се включиха представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Агенцията за обществени поръчки, браншови организации от секторите строителство, информационни технологии, фармация и др. Участие в работната среща взе и Националната федерация на работодателите на инвалиди в лицето на председателя г-жа Тодорова.

Дискусията бе открита от председателя на БСК Божидар Данев.


  • На 12.07.2010 г. от 11.00 ч. се проведе заседание на членовете на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания /НСИХУ/ към Министерски съвет в сградата на Министерството на труда и социалната политика. Участие в работата взе и председателя на федерацията г-жа Тодорова.

На заседанието се обсъдиха и представиха новите мерки в пенсионната реформа, както и новите схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”, с които ви запознахме в бр.8 на Информационния бюлетин на НФРИ.

Инж. Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика представи някои нови моменти в отпускането на социалната пенсия за хората с увреждания, като акцентира на необходимостта от засилен контрол на инвалидните пенсии и второ, НОИ и НЗОК да предприемат мерки за ограничаване на невалидните ТЕЛК.

Г-н Младенов се извини, ако в публичното пространоство при обсъждане на невалидните ТЕЛК са набедени хората с увреждания. Тези лица нямат вина за този процес. Вината е в лекарските комисии създаващи корупционни практики и в лицата, решили да се възползват от този процес.

Нов момент в сферата на социалните услуги е делегиране на всички социалните услуги на общините, в качеството им на доставчици на услуги или неправителствени организации, които общините ще наемат, без това да е свързано с разработване на определени проекти и участие в програми.

Предвижда се Министерство на труда и социалната политика да внесе проекто-предложения свързани с ограничаване отпускането на социалните пенсии, „без да се ощетяват хората с увреждания” по думите на министър Младенов. Реда за отпускане на тези средства да става чрез системата на социалната подпомагане, т.е. чрез Закона за социално подпомагане, считано от 01.01.2011 г. като вид „социална помощ”.


В отговор на предстоящите антисоциални мерки за хората с увреждания в пенсионната реформа, национално представените организации на и за хора с увреждания внесоха писмо до Министър-председателя на РБългария, което публикуваме по-долу:

До

г-н Бойко Борисов

Министър-председател

на Република България
Уважаеми г-н Министър-председател,

От името на 180 000 лица с увреждания, членуващи в организациите от Националния съвет на хората с увреждания в България изказваме огромната им благодарност за изразената ясна и категорична позиция в даденото от Вас интервю за Българската национална телевизия, излъчено на 05.07.2010 г. и особено това по БТВ на 8 юли 2010 г. в предаването “Тази сутрин”. Категоричното Ви заявление, че Правителството няма да намалява пенсиите и заплатите, на фона на масираната атака на правителствени чиновници срещу хората, получаващи инвалидни пенсии опроверга обвиненията срещу Правителството, от ляво и дясно, да стовари тежестта на реформите върху социално слабите граждани, каквито са хората с увреждания, жонглирайки с неверни или неточни цифри от рода на “866 889 лица получават социална инвалидна пенсия”.

От 24 юни 2010 година в областните градове тече така нареченото “обществено” обсъждане на пенсионната реформа и се раздават на участниците “Анкетни листи за попълване”. От подготвените материали и въпросите в анкетната карта, личи че основната задача на пенсионната реформа е от 1 януари 2011 г. да се отнеме, част от инвалидните пенсии на 444 888 лица. Тази част е равна на 1/4 от социалната пенсия и е в размер на 25,21 лв. Замисля се да се отнемат права единствено и само от хората с увреждания. Ако този проект бъде приет от Народното събрание, това би представлявало безпрецедентен за нашата страна акт на дискриминация на база на увреждане.

Безотговорните изказвания на експерти и ръководители от социалната сфера поставят в състояние на стрес хората с най-тежки увреждания и техните семейства, подронват усилията на Правителството да запази социалния мир и доверие към процеса на реформите. И всичко това става броени месеци след като Съветът на Европа ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и този акт стои на дневен ред пред нашата държава. Съветът на министрите по социалните въпроси и трудовата заетост на страните-членки на Европейския съюз недвусмислено апелираха от трибуната на заседанието, проведено в Люксембург на 9 юни т.г. за включване на проблемите на хората с увреждания в кардиналните приоритетни цели и задачи на съответните правителства и приеха резолюция по въпросите на новата “Стратегия 2020” за развитие на социалните условия и трудовата заетост на хората с увреждания. Такава стратегия предстои да бъде разработена и приета и в нашата страна, но обявените намерения на МТСП и на отговорните експерти и ръководители от социалната сфера водят към сигурен фал старт.

Уважаеми господин Министър-председател,
Искрено се надяваме и сме убедени, че здравият разум и политическата отговорност ще надделеят и няма да се допусне подготвяните от МТСП и НОИ антисоциални мерки насочени срещу хората с увреждания, които са в дъното на социалната стълбица, да намерят приложение в законовата и подзаконовата нормативна уредба на най-неприемливата цена, съизмерима с човешкия живот.

П.П. Тази наша увереност нараства още повече след Вашето просторно интервю на две страници за вестник “Стандарт” от 12 юли 2010 г., където заявихте: “Големият ни успех е запазването на ДДС, плоския данък, заплатите и пенсиите”.


  • На 12 юли 2010 година от 15.00 часа в заседателната зала на Община Пловдив се проведе първата по рода си Регионална Кръгла маса ”Предизвикателствата пред местната общност за социално включване чрез заетост на хора с увреждания” като своеобразно продължение на провелата се наскоро Национална Кръгла маса „Предизивикателствата пред местната власт за социално включване на хора с увреждания.

Дискусията се организира съвместно от Националната федерация на работодателите на инвалиди и Община Пловдив. В горещия юлски ден в залата на Община Пловдив се събраха общински експерти, представители на местния бизнес, работодатели на инвалиди и председатели на организации работещи за хората с увреждания. Кръглата маса откриха с приветствие зам.-кмета по социалната политика на гр.Пловдив г-н Красимир Ангелов, г-н Георги Георгиев -председател на Националният алианс за социална отговорност, г-жа Елка Тодорова - председател на НФРИ и г-жа Амелия Гешева - началник отдел “Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси” в Областна администрация гр. Пловдив. В Кръглата маса бяха представени възможности за финансиране на проекти от Агенцията за хора с увреждания, създаване и възможности на заетост чрез специализирани предприятия за хора с увреждания, корпоративна и социална отговорност към подпомагане на трудовата заетост на хора с увреждания, европейско финансиране и нови схеми насочени към общините и специализираните предприятия както и общински такива и иновативни парктики - бизнесът в подкрепа на осигуряването на работни места. По темите взеха отношение г-жа Теодора Синджирлиева – регионален представител на АХУ за Южен Централен район, г-жа Елка Тодорова от НФРИ, г-н Георги Георгиев член на борда на EASPD, г-н Васил Асенов - експерт в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” към МТСП и г-н Красимир Орловски - ръководител „Човешки ресурси” при КЦМ АД - гр. Пловдив. Активното участие на представителите от широкия спектър на представените организации и институции допринесе за високата полезност на работата, в резултат на което преобладаваше споделеното удовлетворение от всички, съпътствано с оценка за значимост и полезност.

Организаторите поеха ангажимент да обобщят дискусиите и формулират предложение до държавните и местни институции, имащи отношение по темата.

Основният извод, направен от кръглата маса е, че заетостта е равнопоставено участие за хората с увреждания да участват в обществения живот, да проявяват лична и обществена активност, да живеят живота на общността, към която принадлежат.

В този смисъл основната констатация сочи:



  • в общинските планове за развитие следва да залегнат промени в подкрепа осигуряване на достъпа до труд за хората с увреждания;

  • необходима е подкрепа за специализираните предприятия, които изпитват сериозни затруднения, както от държавата, така и от местната администрация, чрез възлагане на поръчки по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки;

  • отделните програми на Агенцията по заетостта не допринасят за активна политика по социалното включване чрез заетост на хората с увреждания;

  • местната администрация и бизнеса не използват възможностите на ресурса, който хората с увреждания предлагат;

  • включване на нови модели на заетост за хората с увреждания.

По време на работната среща бяха връчени грамоти от НФРИ за принос в политиките и дейностите в подкрепата на хората с увреждания:




  • Грамота за формиране на успешно и социално значимо партньорство със социалния сектор в подкрепа на хората с увреждания и техните организации от региона получи г-н Красимир Ангелов – зам.-кмет на Община Пловдив.




  • Грамота за въвеждане на иновативен модел за трудова заетост на хора с увреждания; активен и резултатен принос в подкрепата на различни социални групи от региона и богата и резултатна благотворителна, дарителска и спонсорска дейност – „КЦМ 2000” – гр.Пловдив.

г-н Г.Георгиев – председател на НАСО връчва отличие на Община Пловдив за реализирано успешно и социално значимо партньорство с корпоративния и социален сектор в подкрепа на хората с увреждания и социалното развитие на региона. Отличието получи г-н Красимир Ангелов – зам.-кмет на Община Пловдив
Чрез последните два форума организирани от НФРИ – Национална кръгла маса в гр.София и Регионална кръгла маса в гр.Пловдив, федерацията подобри диалога с местната власт и участва активно в създаването и прилагането на местните политики за социално-икономическото развитие на областта и общините чрез социална икономика. Тези инициативи укрепват капацитета и ролята на федерацията.

Споделените добри практики и модели за партньорство на местно ниво се надяваме да допринесат за междуобщинското сътрудничество и партньорство с местните общности и неправителствени организации за:



  • изграждане на собствена, локална социална политика на местната власт в сътрудничество с НПО;

  • осигуряване на условия и механизми за достъп до труд на хора с увреждания в общността;

  • опитът на други общини, може да се ползва като модел за превръщането на тази политика за социално включване в повсевместно разпространена политика.

Желаещите да получат материлите от кръглата маса могат да направят своите заявки в офиса на НФРИ.





  • Приключи оценяването на проектите със социална и стопанска насоченост на кандидатствалите за финансиране специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания в Агенцията за хората с увреждания.




  • Със социални проекти кандидатстваха 23 специализирани предприятия и кооперации, от които 15 ще получат субсидия от Агенцията за хората с увреждания. През настоящата година от членовете на Националната федерация на работодателите на инвалиди интерес беше заявен от 4 специализирани предприятия, като финансиране получава „АВИС” ЕООД – с.Бузовград.

Интересът за кандидатстване на членовете на федерацията и през тази година е силно занижен в сравнение с 2007 и 2008 г.


  • Сериозно участие в конкурса с инвестиционни проекти заявиха 5 специализирани предприятия, членове на НФРИ от общо кандидатстващи 16 и класирани за получаване на субсидия – 9. Финансиране от Агенцията за хората с увреждания по подадените проектни предложения ще получат „Райна Княгиня – П” ООД – Панагюрище (с най-голям брой точки при оценяването на всички кандидати), „АВИС” ЕООД – Бузовград и Трудово лечебно стопанство – София, което представлява 34% от общата сума на отпуснатата субсидия за бизнес проекти.

Този относителен дял е успех за системата на Националната федерация на работодателите на инвалиди, имайки предвид, че специализираните предприятия в АХУ са обединени в 6 национални организации.



  • На 16 юли т.г. в зала 5 на Министерство на труда и социалната политика се проведе първото заседание на междуведомствената работна група за разработване на национална концепция за социална икономика.

Председателят на Националната федерация на работодателите на инвалиди г-жа Тодорова представлява организациите на хората с увреждания в работната група.

Социалната икономика е термин, който се дефинира по сходен начин от различни обществено-икономически групи и институции, но поражда дебат, който очевидно ще съпътства тази дейност успоредно с нейното развитие.

Задачата на сформираната от министъра на труда и социалната политика работна група е да се обмени опит, знания и добри практики в разглежданата област и на тази основа да се разработи национална концепцияза социална икономика.

Целта на инициативата е чрез създаването на законодателно, научно и социално обоснована концепция за развитие на социална икономика да се спомага за възникването и трайното поддържане на предприятия, институции и организации в страната, чиято дейност съответства на принципите на социалната икономика.



Мотиви и предпоставки за предприемането на тази инициатива:


  • НАРАСТВАЩ ДЯЛ И РОЛЯ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС. (В РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ, МЕЖДУ 12% И 18% ОТ ЗАЕТОСТТА СЕ ДЪЛЖИ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА, А НЕЙНИЯТ ДЯЛ В БВП Е МЕЖДУ 12% И 14%, КАТО ТЕЗИ ПОКАЗАТЕЛИ ПОКАЗВАТ УСТОЙЧИВОСТ И ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ НАРАСТВАНЕ);

  • СЪС СВОЕТО СОЦИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, КАТО СРЕДСТВО ЗА АКТИВНА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА, ТАЗИ ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ИМА АНТИКРИЗИСЕН ЕФЕКТ ;

  • ВАЖНОСТТА НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА СЕ ИЗТЪКВА В РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ ДОКУМЕНТИ (ВКЛ. РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕП ОТ 19.02.2009 Г.), КАТО СЕ ПОДЧЕРТАВА ПРИНОСЪТ Й ЗА РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ ОРГАНИЗЪМ И СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ТРЕТИ СТЪЛБ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ;

  • СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА ИМА ПРИНОС ЗА РАЗКРИВАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА И НОВИ ФОРМИ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И ЗАЕТОСТ, ЗАДОВОЛЯВА НОВИ ПОТРЕБНОСТИ, СПОМАГА ЗА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ И ДОБРОВОЛНАТА ДЕЙНОСТ, СПОМАГА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА СОЦИАЛНАТА КОХЕЗИЯ;

  • ДЕЙСТВАЩОТО НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В СВОЯТА ЦЯЛОСТ ОПРЕДЕЛЯТ БЛАГОПРИЯТНА ПРАВНА СРЕДА ЗА РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА;

  • ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ В ТАЗИ ОБЛАСТ ПОКАЗВАТ, ЧЕ РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ ИЗПОЛЗВАТ РАЗЛИЧНИ СПОСОБИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА – ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ПРОГРАМИ И МЕРКИ (ЗАКОНОДАТЕЛНИ, ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ДР.) ЗА НАСЪРЧАВАНЕ СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИТЕ ГРУПИ В ОБЩЕСТВОТО ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ЗАЕТОСТ, АКТИВНОСТ, РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИ И ТРУДОВИ УМЕНИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА ЛИЦАТА ОТ РИСКОВИ ГРУПИ.


Профилът на участниците се определя от целта, задачата и мотивите за учредяване на групата и общваща представители на:


  • Министерство на труда и социалната политика;

  • Други административни органи;

  • Социалните партньори;

  • Неправителствени организации;

  • Научните и изследователските среди.


Добри практики.
ПРОУЧВАНЕТО И ЗАИМСТВАНЕТО НА ДОБРИ ПРАКТИКИ ИМА КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ВСЕКИ ЕТАП НА ПОДГОТОВКАТА И РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА.
ИМА МНОГОБРОЙНИ ИЗТОЧНИЦИ НА СВЕДЕНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЕНИ ПРАКТИКИ, ТЕХНИЯ ЕФЕКТ И ПЛАНИРАНИТЕ ПО-НАТАТЪШНИ ДЕЙСТВИЯ. ИЗТОЧНИЦИТЕ СА НЕ САМО ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА ОТДЕЛНИ ДЕЙНОСТИ, ПРЕДПРИЯТИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ, НО И ОБОБЩЕНИ ДОКУМЕНТИ НА НЯКОИ ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ.
ДОБРИ И ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ МОДЕЛИ СЕ НАБЛЮДАВАТ В РАЗВИТИТЕ ИНДУСТРИАЛНИ ДЪРЖАВИ, ЯДРОТО ОТ 15-ТЕ ДЪРЖАВИ –ЧЛЕНКИ НА ЕС. ОСНОВАТА ЗА ТОВА СА РАЗВИТИТЕ ИКОНОМИКИ, В ПЕРИФЕРИЯТА НА КОИТО НАМИРАТ ДОСТАТЪЧЕН РЕСУРС ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ РАЗЛИЧНИ СОЦИАЛНИ ИНИЦИАТИВИ.
Социалната икономика и европейският социален модел.
ПОДХОДИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ СА РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ В ПО-СЛАБО РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ, ПРЕДИМНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАЩАБИТЕ. ТОВА КАСАЕ НЕ САМО СПОСОБИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ОТДЕЛНИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО, НО СЕ ВКЛЮЧВАТ МАЩАБНИ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ МЕРКИ (ЗАКОНОДАТЕЛНИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ), КОИТО ИМАТ ПРЯК ЕФЕКТ И ВИСОКО МАТЕРИАЛНО И ПЕРСОНАЛНО ПОКРИТИЕ.
РАЗКЛАЩАНЕТО НА УСТОИТЕ НА ТОЗИ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ В РЕЗУЛТАТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ПОРАЖДА СЪЩО ТАКА МАЩАБНИ РЕАКЦИИ В ОБЩЕСТВОТО И В ПОЛИТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ. ТОВА ДАВА ТЛАСЪК И НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ НАЙ-ВЕЧЕ ОТНОСНО ДЕФИНИРАНЕТО И МНОГОАСПЕКТНО ПРИЗНАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА (СОЦИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ):


  • ЮРИДИЧЕСКО ПРИЗНАВАНЕ: ЕВРОПЕЙСКИ УСТАВИ ЗА СДРУЖЕНИЯТА, ФОНДАЦИИТЕ И ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА;

  • СТАТИСТИЧЕСКО ПРИЗНАВАНЕ;

  • ПРИЗНАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА КАТО ЧАСТ ОТ СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ;

  • ПРИЗНАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА КАТО ДЕЙСТВАЩ ПРОЦЕС ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ОТ ЛИСАБОН, ЕС 2020.


Финансиране на процеса.
ИНДИКАТИВНАТА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА ЗА ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА "РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ" 2007 - 2013, СЪФИНАНСИРАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН ФОНД по:
ПРИОРИТЕТНА ОС 1
и ПРИОРИТЕТНА ОС 5.
Политическата перспектива.
ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА НАСЪРЧАВАТ И ПОДПОМАГАТ ДЕЙНОСТИТЕ В СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА ПРЕДВИД ТЯХНАТА ИКОНОМИЧЕСКА И АДМИНИСТРАТИВНА УЯЗВИМОСТ, ЗА ДА СЕ ПОДДЪРЖА ТЕХНИЯТ СОЦИАЛЕН ПРИНОС И УСТОЙЧИВОСТТА НА ТЕХНИТЕ ЦЕННОСТНИ СИСТЕМИ.
БЪЛГАРИЯ ИМА ПОЛОЖИТЕЛЕН ОПИТ И ТРАДИЦИИ В УСПЕШНО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СТРУКТУРИ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА, НО СЪЩО ТАКА И НЕГАТИВЕН ОПИТ НА РЕАЛИЗИРАНА УЯЗВИМОСТ НА ТЕЗИ СТРУКТУРИ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОДА.
ПРЕДВИД ИМПУЛСИТЕ НА ПОДДРЪЖКА КЪМ СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА НА ВОДЕЩИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ И ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ ВНИМАНИЕТО И ДЕЙНОСТТА СА НАСОЧЕНИ КЪМ ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ДОРИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ И ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В НАЦИОНАЛНИ УСЛОВИЯ.



    • Готови ли са бизнесът и държавата за социално предприемачество?... Социалното предприемачество. В момент, когато светът се сблъсква с невиждана икономическа криза, социалните предприятия предлагат уникален начин за бизнес, който съчетава икономически резултати със социални цели. Тези предприятия допринасят за изпълнението на ключови политики в областта на заетостта, социалното сближаване, регионалното развитие, закрилата на околната среда.

Автор Кирил Николов, ЕК. К. Николов работи в Европейската комисия, Генерална дирекция „Предприятия и промишленост”, дирекция „Насърчаване на конкурентноспособността на малките и средни предприятия”. Участвал е в редица работни групи, например за интеграция на хора с увреждания към Съвета на Европа и Комисията, както и в европейски проекти в социалната област. От 2008 г. работи в Европейската комисия за насърчаване на кооперациите, взаимно-спомагателни дружества и социални предприятия.
Социалните предприятия (СП) са фирми със социални цели, които реинвестират печалбата си за постигането на тези цели. Те осигуряват заетост за хора в неравностойно положение, предлагат социални услуги, образователни, спортни и културни дейности, подпомагат местното развитие и др. Тези фирми осъществяват своя бизнес по различен начин от традиционните капиталови дружества, тъй като целта е не да се генерира колкото е възможно по-голяма печалба, която да се разпределя между съдружници / акционери, а да се насърчават на взаимна основа социалните и икономическите интереси на членовете. Тези предприятия съчетават печалбата със солидарност, социални цели с икономически резултати и устойчивост с иновации. Корпоративната социална отговорност е особено висока в СП. По време на сегашната криза, ролята на СП рязко нараства. Кризата е заплаха, но също и възможност за тях, тъй като социалната им ангажираност и устойчивост, особено по отношение на заетостта, излизат на преден план и те насочват вниманието на политиците към по-дългосрочни цели и към хората (вместо към капитала). СП постигат добри икономически резултати на пазари със силна конкуренция, като тези на социални и здравни услуги, дистрибуция на храни, информационни технологии (ИТ), жилища, етична търговия, закрила на околната среда, възобновяема енергия и др. Например ИТ компанията Specialisterne (Дания) е успешно социално предприятие, осигуряващо заетост за хора с ментални увреждания. Изключителната памет и внимание към детайла на аутистите (спомнете си за филма “Рейнман”) се използват за тестване на софтуер. Предприятието има 51 служители, от които 37 аутисти и оборот от 2 млн. щ.д. Социалните предприятия са разпространени навсякъде в Европа. Някои държави имат специален закон за тях (Финландия, Литва). Други страни ги подкрепят в рамката на политиките за социална икономика (Испания, Италия, Франция, Белгия) или за третия сектор (Обединеното кралство). В България социалните предприятия се подпомагат по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

Подкрепата на ЕС за социалните предприятия. СП са част от общата политика на Комисията, насочена към насърчаване на предприятията и се ползват от всички програми на ЕС за финансиране. Освен това, бидейки в по-голямата си част микро-, малки и средни предприятия, те също така се ползват и от Законодателния акт за малкия бизнес в Европа. Главната цел на политиката на Комисията е да се създаде правна и административна среда, както на европейско, така и на равнище държави-членки, в която СП да могат да се развиват, независимо от правно-организационната им форма и размер. Те трябва да просперират наред с с другите бизнес-форми и да създават икономически, социални и екологични стойности. Целта е да се гарантира равен старт за СП, така че да могат да се конкурират ефективно на съответните пазари, при еднакви условия с другите форми на предприятия. Затова Комисията отделя особено внимание на това, във всички области на планиране на политики и законодателство на ЕС – държавни, помощи, обществени поръчки, социални услуги от общ интерес, публично-частни партньорства и др., особените принципи, организация, специфични нужди, цели, етика и стил на работа на този вид предприятия да бъдат взимани под внимание и зачитани. Инициативи в областта на политиката за предприятията. През 2007 г. беше завършено изследване на добрите практики за социални предприятия и резултатите бяха публикувани на голяма конференция през 2009 г. Комисията продължава да събира информация за програми за подкрепа на социални предприятия на национално и местно равнище, за образователни и обучителни програми и за други мерки за насърчаване на стартиране и растеж на СП, за да ги разпространява като добри практики. Относно данъчното облагане, държавите-членки са оправомощени да определят дали организации, които не реализират печалба, могат да се ползват от изключване от ДДС за дейности в обществен интерес. Понастоящем социалните предприятия получават финансиране по линия на Европейския социален фонд, тъй като допринасят за постигане на целите на европейската социална политика. В този контекст трябва да се посочи скорошното решение на Съвета (март 2010) за създаване на Европейски инструмент за микрофинансиране по програма ПРОГРЕС за заетост и социално включване, който предлага на микро-предприятия в социалната икономика 100 млн. евро за дейности през периода 2010-2013 г. Комисията се стреми да създаде повече популярност за СП, като ги предлага за различни награди. Тази година за Европейските награди за предприемачество беше предложена финландска организация, предоставяща безплатно консултиране и обучителни услуги за нови предприемачи-кооператори. Освен това трима от общо 36-те предприемачи, номинирани за тазгодишното издание на брошурата „Тайните на успеха”, бяха от сектора на социалните предприятия. Най-значимият проблем за СП остава липсата на разбиране. Младите предприемачи са недостатъчно осведомени за ползите, които биха имали като социални предприемачи и не познават достатъчно специфичните бизнес-форми, които могат да използват. Освен това, информацията за нови пазари не винаги се разпространява: така например в момента има стремително нарастващ пазар за етични продукти (био-, произведени от рециклирани материали и др.), както и растяща нужда от услуги от екологичен интерес. Следователно популярността е необходима повече от всякога. Ето защо тази година Комисията насърчава толкова интензивно СП в контекста на Европейската седмица на малките и средни предприятия.

ПРЕДСТОЯЩИ ПРОЕКТИ


  • Агенцията за хората с увреждания /АХУ/ обявява конкурс за финансиране на проекти насочени към интегриране на хора с трайни увреждания в обичайна работна среда, чрез осигуряване на достъп, адаптиране и оборудване на работните им места.

Участници в конкурса могат да бъдат всички работодатели, регистрирани по действащото законодателство. Проектите се изготвят по методика съгласно чл.25, ал.1 и чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, чл. 17, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.

Срокът за подаване на проектите - 4 екземпляра, на хартиен и един екземпляр на магнитен носител /формуляр и бюджет/ за конкурса е: до 17.30 ч. на 26.07.2010 г.

Проектните предложения се представят в Деловодството на АХУ, ул. “Софроний Врачански” № 104-106, София 1233.

Телефони за справка: 02/ 931 80 95, 832 90 73.



крепостта Моняк в Източните Родопи

С пожелания за слънчеви почивни дни,
Екипът на Националната федерация на работодателите на инвалиди




Каталог: documents -> buletin2010
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
buletin2010 -> Предстоящи проекти и програми – стр. 5 – ст
buletin2010 -> Година ІІI, брой 19, м декември 2010 г
buletin2010 -> Предизвикателства пред местната власт за социално включване чрез заетост на хората с увреждания”
buletin2010 -> Година ІІI, брой 14, м септември 2010 г
buletin2010 -> Изложение на стоки и услуги на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания в рамките на Международния пролетен панаир в град Пловдив ст
buletin2010 -> Отчет за дейността на Контролния съвет. Докл.: председателя на кс приемане на баланса и отчета за приходите и разходите на нфри


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница