Годините отлитат безмилостно на някъде



Дата28.10.2018
Размер158.98 Kb.
Стефка Стойчева

ИЗМЕРЕНИЯ

Стихотворения

Ѕ
ј


Ѕ

ѕ

ИЗМЕРЕНИЯ



Ѕ

ѕ
Годините отлитат безмилостно на някъде

отнасяйки със себе си откраднати мечти

и мислиш, че животът ти е безкрайно продължение,

но той е само миг, миг от вечността.

Всеки идващ ден е очаквана надежда,

отнася отминаващия частица и от теб.

Товарът им прегърбва те. Къде ли те отвежда

грижата за утрешния ден.

Задаваш ли въпроси или покорно следваш

пътеката надолу към смъртта?

Ела и ще намериш радост и надежда --

нови измерения в Христа.
Ѕ

ѕ

ДУМАТА



Ѕ

ѕ
Дума нежност, дума убиец -

проекция на ума.

Дума рушене, дума градене -

съхранила мига.

С кръв напоена, сълза изсушена -

срутила хищни прегради.

С лазерна сила е приютила

радост, суетност, наслади.

Дума отсъствие, дума присъствие -

отчаяние и надежда.

към глъбините, към висините -

необратимо повежда.

Дума приятелство, дума предателство,

дума добра или лоша;

Дума напътствие, дума пристрастие,

дума захвърлена в коша.

Дума отхвърляне, дума приемане,

дума дошла не на време.

Дума прикритие, дума откритие,

дума отхвърлила бреме.

Дума съмнение, дума доверие --

раздадено и умножено.

Дума презрение, дума прозрение --

сила за ново горене.
Ѕ

ѕ

ОГРАБЕНИ



Ѕ

ѕ
Слънцето раздава щедро топлината си,

защото есен е

скоро ще го сграбчи зимата

ще обсеби със студа си всичко

сгушени в палтата хората

ще потъват в себе си

забравили близост и съчувствие

студът ще властва в мислите

ледените блокове прегради са

всеки вижда само себе си

само себе си обича

и съчувства сам на себеси

не усещат

как студът ги умъртвява

ще се събудят някой ден

ще търсят топлина

и обич


и съчувствие,

но студът ще е ограбил всички


Ѕ

ѕ

ГРИМ



Ѕ

ѕ
Епоха експресна,

френетичен век -

проблемно, тревожно

живее човек.

Делници, делници -

грамада от дни;

животът без празници -

по навик върви.

Външно вежливи,

усмихнати - в стил,

а в себе си скрили

оръфан профил.

До сълзи се трогваме

от роман или филм -

вечното хвърляме

за минутния грим.
Ѕ

ѕ

ГОСПОДИН ИНТЕРЕС



Ѕ

ѕ
Добър ден, Господин Интерес,

добре дошъл, заповядай, седни.

Може би благосклонен си днес

да поговорим пред чашка кафе.

Всемогъща е твоята власт -

управляваш света векове,

а тойоглупял, изгубил е свяст

и сделки за тебе плете.

Любов, дълг и съвест, достойнство и чест

си ограбил, Сиятелство ти.

в нозете ти кротко лежи като пес

приятелство най-чисто на вид.

И роби си имаш, Властелино могъщ,

безропотни, услужливи, добри --

хитростта, подлостта, низостта -- вездесъщ,

недокоснат до днес си стоиш.

О, не, не ставай, Господин Интерес,

не ми се сърди, остани.

Бива ли моля властелин като теб

да проявява дребни сръдни.

Кафето е скъпо, но все пак седни;

захар няма, а без нея горчи,

но най-страшно е да изгубиш властта си, нали --

животът без власт е стипчив.

За миг представи си , Господин Интерес,

че се пропука твоята власт,

тук-там дупки прозейнат и в тях

се промъкнат доблестта, честността;

Милосърдието полека повдигне глава,

огледа се плахо и тръгне дори --

възможно ли е да му подадат ръка,

Господин Интерес, как мислиш ти?

Какво ще се случи, Господин Интерес?

Ти се усмихваш нали.

знаеш, че Всемогъщ властелин като теб

остава вечно кумир.
Ѕ

ѕ

САМ



Ѕ

ѕ
Там, в планината, издигал се дъб --

силен, могъщ и огромен;

чак до звездите допирал със връх

и гледал на всички отгоре.

Приятелство, обич -- защо ли са те --

парадни костюми ненужни.

Себе си считал абсолютен монарх,

а другите -- безлични и груби.

Но малък, нищожен един дървояд

се вмъкнал във ствола му тайно.

Мъчел го денем и нощем със бяс

и гризел го той безпощадно.

За пръв път огледал се плахо дъбът --

приятели търсел, но нямал --

горд и могъщ не поглеждал светът --

в бедата самотен останал.
Ѕ

ѕ

СВЯТ



Ѕ

ѕ
Забързан свят --

една любов на прага му умира,

възкръсва втора и се ражда трета.


Объркан свят --

една мечта угаснала застива,

а друга като пурпур засиява.
Странен свят --

ту делничен, ту празничен,

тревожен, апатичен, но никога единен.
Суетен свят --

горд исамовлюбен,

огледало на човешки възгледи.
Ѕ

ѕ

ИМПРЕСИЯ



Ѕ

ѕ
Неделя разнолика,

неделя монолитна,

неделя разношумна,

тягостна и глумна;

неделя със тупалки,

с разходки и пързалки,

на тихата самотност

и празна шумнословност;

неделя на мечтите,

прането и игрите;

неделя тъжно-весела,

усмихната скептично,

със делнични рождени дни

и празнични суетности.

Неделя разнолика,

за всеки си различна.
На ръба
На ртъба

на


този свят

го

съзерцавам



и

разочарована

го

отминавам.



Ѕ

Далечна


На Доли
Самотна, бяла и добра,

ти далечна.

И път,

и чувства



и надежда.

Черен сняг

и бяла пяна

покриват мисли и мечти.

Дърпат те

и връщат -

ти вървиш.

Самотна,


бяла

и добра,


далечна.

Любов и пламък.

Надежда срутена

и трясък.

Далечна.

ѕ

КАМБАНА



Ѕ

ѕ
Радостта, онемяла камбана,

се пробуди погалена, трепна,

водопадно преплетени звънват

звуци кипнали в луда надежда.

И нестройни, препълват отдавна

притаени простори в тревожност,

а забравена музика грабна

и разтърси вековна канонност.

През лъчите, през лудите звуци

се промъква микрон елегичност,

но уплашена бързо притихва

спотаена във поза привична.

Зазвъняла камбаната стръвно,

укротена сега тя очаква

нови трепети, нова потребност

да разтърси канонната лава.

Ѕ

ѕ



ПЕСЕН ЗА СВЕТЛИНАТА

Ѕ

ѕ


В утрото зората плаче с рубинови сълзи --

падат мълчаливи, плахи, сълзите сами.

Но докоснали земята, в миг се вдигат пак

и започва в утрин плаха слънчевия бяг.

Птичи трели затрептели зарен ден вестят,

слушат с трепет занемели сънени цветя.

Тихичко зефир целува морни дървеса,

слънчев водоскок лудува в прозирни небеса.

Слънчев елексир да пия от любеща ръка,

да ме гали и приспива шепот на листа.

Пух-облаче далеч отнася галена мечта,

одобрително приглася сребърна вода.

Със венец рубинов слиза влюбена зора

и дарява със невинност сънната земя.


Ѕ

ѕ

НАПУК



Ѕ

ѕ
Зимата се дърпа, иска да придърпа

още два-три дена в пещерна студена

ледена прегръдка.


Пролетта напира, блъска и не спира,

зимата притиска, въздух пресен иска --

даже да е глътка.
Цветето наивно, цъфнало безгрижно,

чака вече тръпне, лято да прегърне --

лятото приветно.
Кукувича прежда лукаво го поглежда,

мъдростта си сбира, коварно се простира

към цветето суетно.
Сладки думи сплита, бързо го оплита,

хитра и чевръста, в мрежата си гъста --

тел бодлива съща.
Цветето се свива, мисли, че загива,

страшно се напряга, сили умножава --

напук устоява.
Ѕ

ѕ

КАКВО Е ЛЮБОВТА



Ѕ

ѕ
Какво е любовта --

илюзия,

сапунено балонче



или кратък сън?
Какво е любовта --

магия,


метеор

или омагьосан кръг?


Какво е любовта --

тайна,


вселена

или дар от Бога?

Какво е любовта?
Ѕ

ѕ

МОЖЕ ЛИ



Ѕ

ѕ
Може ли,

Обичам те,

да бъде


само

стръв на златна въдица?

Може ли

да се превърне



във черупка --

мръсна, счупена?

Може ли,

Обичам те,

без обич?

Може ли?
Ѕ

ѕ

ЩЕ ДОЙДЕ МОЯТ ПРИНЦ



Ѕ

ѕ
Ще дойде моят Принц,

ще дойде

зная го


ще ме грабне

и ще ме отнесе

далеч от злоба и предателства.

Ще дойде моят Принц,

ще дойде

чакам го


ще стопли

ръцете и душата ми

напук на всички обстоятелства.

Ще дойде моят Принц,

ще дойде

вярвам го

ще ме обича

каквато съм

корона ще постави на главата ми.

Ще дойде моят Принц,

ще бъде

истински


благороден и добър

смел и силен

със мъдрост и любов богат.

Ще дойде моят Принц,

ще дойде

искам го


ще дойде

и ще сме


заедно завинаги
Ѕ

ѕ

ЩЕ МОЖЕШ ЛИ



Ѕ

ѕ
Ще можеш ли

да победиш

мислите-бунтовници?


Ще можеш ли

да укротиш

чувствата-затворници?
Ще можеш ли

да продължиш

дните на издигане?
Ще можеш ли

да задържиш

Небесното привличане?
Ще можеш ли

Исус Христос

да приемеш във сърцето си?
Да стигнеш

до Небесния Йерусалим

ще можеш ли?
Ѕ

ѕ

НЕ СЪМ САМА



Ѕ

ѕ
Не съм сама по пътя си

със мене е Исус

сам държи ръката ми

и вече ставам друг.

Своя мир дарява ми

постоянна благодат

най-верния приятел моь

със милости богат.

От Него ми е силата

не се страхувам аз,

здравето, закрилата,

и радост всеки час.

Във него съм положила

доверие, любов;

грижите възложила

той ми е покров.

Ѕ

ѕ



РЪЦЕТЕ НА ИСУС

Ѕ

ѕ


Ръцете Ти, Господи,

сънувам.

ръцете ти прободени за мен.

На кръста там на Голгота

кръвта Ти скъпоценна все тече.

Ръцете Ти, Господи,

аз виждам.

ръцете Ти протегнати към мен,

докосваш ме с ръцете си, Исусе,

докосваш ме и аз съм изцерен.

Ръцете Ти, Господи,

обичам.


ръцете Ти издигнати за мен,

благославяш ме с ръцете си Исусе,

благославяш ме и аз съм обновен.

Ръцете Ти, Господи,

са щедри,

Ръцете ти са силни и могъщи,

ръцете Ти са вечни, скъпоценни,

ръцете Ти свещени са за мен.


Намерена

Ти ме намери.

Изгубена -

малко дете.

Плачех

и търсех пътя -



Не знаех къде.

Вратата беше отворена -

там ме чакаше ти.

Прегърна ме,

преведе ме

от смърт


във вечен живот.Ѕ

ѕ

КОПНЕНИЕ



Ѕ

ѕ
обич моя непогалена,

песен моя неизпята,

вечер моя незабравена,

сълза моя непролята.

Прегърни ме, обич моя чакана,

прегърни ме с порива навятъра,

целуни ме обич моя страдана,

целуни ме с буйността на пламъка.

Обич моя необещавана,

песен моя пожелавана,

вечер моя закопнявана,

сълза моя неизплакана.

Със вълшебните си пръсти

ти душата ми докосна,

снежните столетни преспи

затрупвали я в миг разпръсна.

Сега в горещите ти длани

тя се крие сгушена --

забравила обиди раншни,

уплашена, учудена.

Запази ме обич моя жалена,

запази ме обич моя до мига,

когато се преплитат хоризонтите

на живота и смъртта.
Ѕ

ѕ

ДНЕС



Ѕ

ѕ

Обичам те



Обичаш ме.

нежност


и хармония.

Днес.


До мене си

До тебе съм.

В сърцето ми

узрява бисер.

Едно сме.

бялата Небесна

светлина

Закриля ни.

Днес.
Ѕ

ѕ

Мираж



Ѕ

ѕ
Да ме докоснеш ще поискаш --

няма да ме има.

В прегрътките си да ме вземеш --

аз ще съм далеч.

Да ме целуваш ще копнееш --

устните ми ще са спомен.

Само сънят ще връща всичко.

Буден ще чувстваш как душата ти се рони.
Ѕ

ѕ

ИМАШ МЕ



Ѕ

ѕ
С тебе съм днес

и мислиш

това е достатъчно

да бъда владение твое завинаги

Говориш ми днес

и вярваш

ще те срещам с усмивка

ако любовта ти е само на думи

не вярвай

гореща съм

като слънцето

и като вятъра луда

обичам те

и твоя съм

но само


докато

душата ти

е слята със моята

Имаш ме


докато

чувствам сърцето ти

да пулсира във мен
Ѕ

ѕ

ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ



Ѕ

ѕ
няма да бъда

наранявана вече.

Няма вече

да разпилявам любов.

зрънце по зрънце

събирана в шепи

засявам и чакам

добрия й плод.

Време е вече

любовта да пристигне

силна и чиста

да остане при мен.

Време е вече

любовтада ме вдигне,

да ме обгърне

и да ме понесе.

Тази любов,

която съм чакала,

за която копняла съм

през всеки мой ден;

Тази любов,

за която съм плакала,

за която мечтала съм

във живота студен.
Ѕ

ѕ

ДЪГА



Ѕ

ѕ
Защо дойде

в живота ми пустиня?

Повярвах


и ти дадох

ръцете си нестопляни.

Любовта ти --

киселинен дъжд --

заля ме.

Душата отлетя.

Само тялото остана сгърчено.

Но ти не забеляза.

Вече съм дъга

и няма да ме стигнеш никога.


Ѕ

ѕ

На ръба



Ѕ

ѕ

На ръба



на самотата си те чакам.

На ръба


на истината те докосвам.

На ръба


на мисълта си те обичам.

На ръба


на забравата съм с теб.

На ръба


на любовта събирам капки нежност.

Само бъдещето знае --

сама съм--

на ръба.
Ѕ

ѕ

СВЕТКАВИЦА



Ѕ

ѕ
Любовта ти --

летен дъжд --

водопадно изля се

сил на и бурна

светкавично бяла

с оглушителен гръм

премина


няма плод

спомен


даже

не остави след себе си.


Ѕ

ѕ

ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ



Ѕ

ѕ
Ти си тук

и те няма

и е хубаво пак

и горчи

и се срещаме



но не както преди

остана скрит премълчания огън

заменен

от думи


захвърлени ледени топки

преглъщаме

стиснали зъби

гордостта победи.


Ѕ

ѕ

ДРЪЖ МЕ В РЪЦЕТЕ СИ ЗДРАВО



Ѕ

ѕ
Дръж ме в ръцете си здраво

докато ме имаш

дръж ме в ръцете си здраво

обичайме

докато обещанието е още на устните ми

имай ме цялата

докато сърцетоми

те залива с обичам те

пази ме


докато душата ми

е отключена

щедро за теб

докато пътеката

между нас е чиста

Дръж ме в ръцете си здраво.

Докато

още присъстваш и в моите сънища.



Дръж ме в ръцете си здраво.

Да не избягам

и да оставя след себе си само магията.

Дръж ме в ръцете си здраво.


Ѕ

ѕ

Всеотдайност



Ѕ

ѕ
Обичам те

с Небесната любов -

силна като всеизгарящ огън.

Обичам те

със Вечната любов -

щедра, безусловна, всеотдайна.

Обичам те

с Божествена любов -

свята, постоянна и безкрайна.

Обичам те
със Жертвена любов -

даваща - събираща безкрая.


Познах, че си ти
Познах, че си ти

по очите,

които ме гледаха влюбено.

Познах, че си ти

по ръцете,

които с топлина ме заливат.

Познах, че си ти

и по думите

в мелодия чудна изливани.

Познах, че си ти

по гласа ти -

събрал на земята цялата нежност.

Познах, че си ти

и спечели ме

със любовта си силна и истинска.

Познах, че си ти

и

останах.


Ѕ

Нежност
Не ме оставяй никога сама -

една сълза тупти във мене скрита -

на самотата в тъжната река

незрими водопади се разплитат.

Обичам те. Обичай ме и ти -

хармония и музика летлива

ще ни обгръща, ще ни превръща в звук,

в мелодия край нас ще се разлива.

Като люлка нежността ще ни люлей,

като наркоза тя ще ни опива.

Светът, един сияен полилей,

във нашата любов ще фокосира.

ѕ

На теб, обич моя


Твоят глас е нежен звън на арфа,

а думите ти - топъл, светъл стих.

Душата ти е моя дом, където

почивам си като във залив тих.

Душата ми разтворена е книга

пред тебе, а пред другите мълчи.

За тебе е когато се усмихвам

или сълза в очите ми блести.

Живот-градина да ти обещая

не мога, но повярвай ми.

Със тебе ще вървя до края,

обречена на теб завинаги.

Годините така ще се изнижат.

Допрели длани двама ще вървим

и скътаното в тях огнище,

любов и преданост ще съхрани.


Събуди ме

Ѕ

ѕ


Събуди ме

от този кошмар!


Събуди ме

от тъжния смях на бухала,

от блатния крясък на гъските!

Събуди не

от нехайното време,

от тракащите челюсти на света,

от хиените чакащи,

от виещата луна...



Събуди ме

когато свърши световната нощ.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница