Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
Изтегляне 155.35 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Същност на картографския знак
- 1.1 Картографски знак ли е графичното средство
- 1.2 Картографски знаци ли се описват в легендата
- 1.3 Поставения на картата знак става ли картографски
- 1.4 Възприемането като знак ли превръща графичното средство в картографски знак
СТРУКТУРА НА КАРТОГРАФСКИЯ ЗНАК1 С. Василев2 Ключови думи: картография, картосемиотика, знак Научна специалност: 021603 Картография Резюме: Описана е структура на картографския знак от четири нива. На най-ниското ниво се намират графичните примитиви - най-малките графични елементи, които могат да бъдат носители на част от значението на знака. Те образуват графичните знаци, които са завършени във визуално отношение елементи, чието значение се пояснява е легендата. Поставени върху картата на точно определено местоположение, един или повече графични знаци обозначават конкретен обект, като по този начин образуват един картографски знак. Група от няколко картографски знаци, обединени от читателя на картата по определен признак, с цел извличане на информация за обозначените от знаците обекти образуват един мета-знак. Тази структура на знака позволява да се избегнат проблемите при неговата класификация и да се проследят източниците на значението му. abstract: There is a description of the cartographic sign of four levels. On the lowest level, there are graphic primitives – the smallest graphic elements that are able to be carriers of a part depending on the digit(s). They form/establish graphic signs, that are completed as visual attitude elements which meaning appear as a legend. Placed over the map at an accurate defined position one or more graphic signs mark a specific object and as by this means they structure one cartographic sign. Group of several cartographic signs which are merged by the reader of the map at a determine symptoms on purpose of extracting information for designation by the signs objects which figure one meta-sign. This structure of the sign allows some problems to be avoided in its classification and to be able to traced the source of it meaning. 1. Същност на картографския знакЗнакът е основно средство за изразяване на картите. И тъй като картографията е една от най-древните науки, би следвало той да бъде обстойно разгледан и описан в литературата. Затова е много учудващо, че за картографският знак е писано съвсем малко. Още по-малко внимание се отделя на структурата на картографския знак. Затова по-долу ще разгледаме какво представлява картографския знак и какво са неговите съставни части. Нека да започнем с въпроса: кога имаме основание да говорим за картографски знак? Възможни са няколко отговора, всеки от които има свое основание:
Преди да разгледаме тези хипотези нека да дефинираме какво разбираме под картографски знак. Знакът се възприема твърде различно от семиотиците, но повечето са съгласни, че за да бъде знак един материален обект, той трябва да притежава способност да насочва вниманието към нещо извън себе си, да изобразява друг обект. Затова ще приемем, че знакът е свързан поне с две неща: обект и значение. Значението на знака се състои в информацията за обекта, която знакът може да представи на картата. Макар отделните читатели да възприемат различно тази информация, те трябва да са в състояние да схванат ролята на графичното средство да обозначава на картата нещо друго, извън себе си. 1.1 Картографски знак ли е графичното средство?
Фиг. 1 Традиционно, в картографията знак се нарича самото графично средство, дори то да не е свързано с определен обект. Това обаче не е оправдано, защото нямаме нито обект, към който графичното средство да насочва мисълта, нито процес на означаване, а още по-малко имаме процес на възприемане на знак. Например, На фиг. 1 е показан един квадрат. Той не е картографски знак, защото няма никакъв картографски смисъл, т.е нищо не означава и може да се използва за различни цели извън картографията. 1.2 Картографски знаци ли се описват в легендата?Когато графичните средства се опишат в легендата, те получават някакво картографско значение. С нашия квадрат от фиг. 1 ще обозначаваме например, находища за въглища. Така графичното средство получава значение – обозначава мина за въглища и става знак. Но този знак не е картографски, защото не обозначава конкретен обект, а събирателно понятие. Аналогичен е на израза ‘мина за въглища’. Не дава най-важната информация, която е характерна за картографския обект – неговото местоположение. Поради това конструираната, но не приложена върху карта знакова система все още не съдържа картографски знаци. 1.3 Поставения на картата знак става ли картографски?Когато графичното средство е поставено на определено място върху картата и му е придадено определено значение в легендата, то обозначава конкретен обект от реалността - с квадратчето сме обозначили върху картата конкретно находище на въглища. В този случай са изпълнени повечето от изискванията към знака: чрез своето значение, описано в легендата, графичното средство изобразява на картата конкретен обект. Според теорията на Чарлз Пърс и според Сергей Герджиков това не е достатъчно. Ако дадем картата на дете, на сляп човек или на абориген те няма да възприемат заложеното от нея съдържание. Дори когато невнимателно работим с картата можем да не обърнем внимание на знака. 1.4 Възприемането като знак ли превръща графичното средство в картографски знак?Графичното средство изпълнява ролята си на знак, когато то бъде възприето и неговото значение бъде правилно интерпретирано от човека. Необходимо е освен значение и обект, знакът да има и субект, които да го възприеме като знак. В противен случай, според Русен Русенов (1998) той е “мъртъв семиотичен факт”. Като работна, ние възприемаме третата от изложението по-горе тези, а именно, че функциониращото в полето на картата графично средство, на което е придадено определено значение и обозначава конкретен обект от реалността се нарича картографски знак. Лесно е да се покаже, че самото графично средство не е знак, защото няма обект и значение. Също така може да се покаже, че графичното средство, описано в легендата има общо значение, но не изобразява конкретен обект. По-сложно е да се докаже, че за да говорим за картографски знак не е необходимо да имаме субект, който да го възприема като такъв. Този спор не е решен и в съвременната семиотика – едни подобно на Пърс смятат, че ако не се възприема знакът не е знак, а други, последователи на Сосюр, считат, че е достатъчно знакът да има обект, за да бъде знак. Ние ще илюстрираме нашата тези с един пример: Нека да си представим един камион. Той е създаден за да носи товари и в това се изразява неговата същност. Но дали ако в определен момент той е спрял и не вози нищо ще престане да бъде камион? Наричаме го така заради способността му да вози товари. Аналогично, картографски знак ще наричаме графичното средство, на което му е придадено значение и има определено местоположение върху картата, чрез което то изобразява конкретен обект от реалността. 2. Структура на знакаОт горните разсъждения стана ясно, че на картата освен картографския знак функционират и други графични средства, които не могат да се нарекат картографски знаци. В картографията се е наложила двустепенната структура на знака. Според Ramirez (2001) и Foote и Crum (1995), картографските знаци се изграждат от примитиви; Васмут (1983) ги разглежда като съставени от конструктивни елементи , а Лютий – от графоелементи (Лютий и колектив 1986). Ние предлагаме схема с четири нива на структурата на картографския знак. В нея знакът е разгледан като холон (виж Кен Уилбър 1996), т.е. едновременно като завършена цялост, като съставен от елементи на по-ниско ниво и като елемент на структура от по-високо ниво. Съгласно теорията на Кен Уилбър, можем да разглеждаме безкрайно много нива в дълбочина, но според нас има смисъл да се опишат само четири от тях (фиг. 2):
Като си спомняме предупреждението на Джон Лок: “Не умножавай същностите без нужда” (1960), по-долу ще обосновем необходимостта от тези четири нива на знака за обяснение на неговото функциониране. 
Фиг. 2 Схема на строежа на картографския знак 2.1 Графични примитивиНие дефинираме графичните примитиви като най-малките графични елементи, на които се придава или които могат да носят определено значение. Според вида си, ние ги разглеждане като общи и конкретни. Това е едно основополагащо разделяне между примитивите, основано на връзката им с конкретен обект от реалността:
За да изпълняват тези си функции, всеки графичен примитив притежава две системи от променливи: пространствена система и визуална система.
2.2 Графични знаци
Фиг. 3 Графичният знак е завършено графично изображение, съставено от графични примитиви. Благодарение на придаденото му в легендата значение, графичният знак може да означава събирателни понятия 3. Например, графичният знак на фиг. 2 в знаковата система на топографските карти в средни мащаби означава иглолистна дървесна растителност. Той е съставен от няколко общи графични примитива. Всеки от тях притежава система от пространствени и визуални променливи, съвкупността от които дава външния вид на графичния знак. Поради това, графичният знак не притежава собствени графични променливи (пространствени и визуални): той ги наследява от съставящите го графични примитиви. Единственото свойство на графичния знак е неговото значение, което може да бъде указано в легендата или да се подразбира от контекста на картата, както и от вида на графичните му примитиви. В предлаганата теория за строежа на знака разглеждаме 12 вида графични знаци:
2.3 Картографски знациЗнаковата система на картите се състои не от картографски, а от графични знаци. Когато те се поставят на картата и получат определено местоположение, те се превръщат в картографски знаци. При това те не само получават способност да изобразяват конкретен обект от реалността, но благодарение на пространственото подобие във взаимното им разположение и това на техните обекти, картографските знаци могат да предават съотношения между обектите от реалността. Следователно, под картографски знак ще разбираме зрително възприеман графичен знак (или група от графични знаци), който, благодарение на придаденото му значение, и конкретното си местоположение върху картата има способността изобразява определен обект от реалността. 
Фиг. 3 Прост картографски знак Следователно, картографският знак има три елемента (фиг. 3) :
Фиг. 4 Основната разлика между картографския и графичния знак се състои в това, че първият има конкретно местоположение върху картата, поради което изобразява обект от местността, а чрез един графичен знак могат да се обозначават различни обекти върху картата (фиг. 4). 
Фиг. 6 
Фиг. 5 Съставен картографски знак Картографският знак може да се състои от два или повече графични знаци. В горната част на фиг. 4 е показан картографски знак, състоящ се от един графичен знак, докато в долната част изворът е изобразен с два графични знака: поансон за показване на вида и местоположението и надпис за указване на името на извора. Всеки от графичните знаци има собствено значение и местоположение (фиг. 4). Но значението на картографския знак в този случай излиза извън рамките на всеки от съставящите го графични знаци, защото пояснява конкретен обект. Например, картографският знак, с който са изобразени храстите на фиг. 6 е изграден от разнообразни графични знаци: две линии за изобразяване на контура на гората, запълване на площта със светло зелен фон, 6 пояснителни знаци за вида на растителността и пояснителен надпис. В случая един картографски знак е съставен от един площен, два линейни и 7 немащабни знаци. При такава постановка става ясно защо при класификацията на картографските знаци се явяват сериозни проблеми: площен на картата обект може да се изобрази само с контур, т.е. чрез линеен обект; знаци могат да имат общи части, макар в реалността те да нямат общи елементи; знаците да изобразяват различни характеристики. В две много сходни класификации Салищев (1990, стр. 54) и Foote и Crum (1999) поотделно правят опит да класифицират картографските знаци от една страна според вида на обектите (немащабни, линейни и площни) и от друга – според вида на характеристиките, които знаците изобразяват. Представения по-горе пример показва, че картографските знаци могат да бъдат много сложни и към тях не могат да се прилагат подобни критерии за класификация.
а б в
Фиг. 7 Функции на един графичен знак в състава на различни картографски знаци Графичните знаци могат да бъдат класифицирани, но те пък не изобразяват конкретен обект, преди да бъдат поставени на картата в състава на картографски знак. Те могат да изпълняват различни функции. Например, графичният знак на фиг. 3 може на картата да изобразяват отделно дърво имащо значение за ориентир (фиг. 7б). Но комбинирането на два графични знака в един картографски (фиг. 7в) вече обозначава малка горичка. Чрез същия графичен знак не е обозначен конкретен обект, с който той има външно сходство. Връзката от иконична става индексна, защото графичният знак не прилича на гора, а на съществена част от нея. На фиг. 7а графичният знак е указателен и само показва вида на гората, но местоположението му не носи информация за гората и може да се променя. 2.4 Мета-знациС разгледаната по-горе идея за структурата на картографския знак се обясняват различни въпроси от строежа на знака. Но не може да се обясни произхода на информацията, която се извлича от картата, без да е явно заложена там от картографа. Ако картата е просто съвкупност от знаци, то значението им ще произлиза предимно от легендата. Тогава не може да се изясни и защо отделните читатели на картата я възприемат различно: легендата е еднаква за всички и разположението на знаците е еднакво, а различните ползватели на картата могат да извлекат различна информация. За да обясним тези въпроси, въвеждаме още едно структурно ниво на знака – мета-знак, който представлява организирана група от картографски знаци. Групирането работи на същия принцип по който се групират цифрите в числата: цифрите 1 и 2 поставени една до друга образуват 12, а същите цифри разположени в друга последователност образуват 21. Цифрите не губят своята идентичност, но при комбинирането им в число те получават различно значение (единици, десетици, стотици и т.н.). По подобен начин, ако до знака за населено място е поставен знак за летище, двата знака не губят своето значение, а създават ново. Но както и при цифрите (12 не означава нищо конкретно, преди да се определи дали става въпрос за 12 ябълки или за 12 тона ябълки), при комбинирането на знаците в мета-знаци значението не се получава автоматично, а в определен контекст. Групата от двата знака: град и летище може да се интерпретира по различни начини: до града може да се достигне със самолет; летището е близко до града; летището се намира западно от града; западните квартали на града са много шумни, заради прелитащите самолети и т.н. Докато картографският знак се създава от картографа, то мета-знака се формира в съзнанието на читателя на картата в резултат на негов волеви акт. Създаването на мета-знак зависи от три фактора: а) целите на използване на картата; б) способностите на читателя да работи с карта и в) предварителните му познания за предмета на картата. Поради това можем да твърдим, че новата информация на картата, която не е заложена от нейния създател се извлича от читателя благодарение на мислено създадените от него връзки между знаците и предварителните знания за обектите на картографиране. На базата на последните две той създава мислен модел, изследването на който позволява да се извличат данни. Чрез помощта ма ГИС тези мисловни операции могат да се обективизират и да се изследват много по-сложни комплекси от знаци, но принципът остава същия. Ще разгледаме няколко различни основания за групиране4 на картографските знаци в мета-знаци:
3. ЗаключениеТака разгледана, структурата на знака е много по-гъвкава и позволява да се разрешат някои от незадоволително обяснените в картографията въпроси. Някои от тях се отнасят до класификацията на знаците, а други до произхода на значението им. Тези проблеми са разгледани в следващите две статии. Цитирана литература:
Постъпила: ............... 2005 г. Доц. д-р инж. Станислав Василев Василев Катедра ‘Фотограметрия и картография’ Ректорат каб. 228; тел. 317 GSM 0888 001424 1Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката’. 2 доц. д-р инж. Станислав Василев, Ректорат, каб. 228 3 Събирателното понятие е артефакт, продукт на определена класификационна схема. В реалността няма събирателни понятия, а само конкретни обекти: няма понятие за река, има само конкретни реки. 4 Под групиране тук разбираме процеса на свързване на картографски знаци в мета-знак. Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles userfiles -> Формати и стандарти userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация” userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия userfiles -> Използване на функции в c++ userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта userfiles -> Съвременни архитектурни явления лектори Вихрен Бакърджиев и Милена Металкова-Маркова теми Изтегляне 155.35 Kb. Сподели с приятели:
|
2002-2003 
се състои от четири графични примитива - три точки и окръжност. Значението на общите графични примитиви в рамките на графичния знак може да бъде: интегриращо - да причислят графичният знак към определена група знаци; диференциращо - да обособят графичния знак сред останалите; естетическо - да придадат завършеност или естетическа стойност на знака. 