Годишният доклад на ес за изпълнението на политиката за съседство (епс) е нееднозначен

Брюксел, 27 март 2014 г.

Годишният доклад на ЕС за изпълнението на политиката за съседство (ЕПС) е нееднозначен. Въпреки че 2013 беше година на кризи за някои от неговите партньори, което отразяваше политическата нестабилност и трудните социално-икономически условия, ЕС продължи да подкрепя усилията им за по-стабилно демократично управление, по-голяма сигурност и насърчаване на устойчивото и приобщаващо развитие. В няколко държави, които попадат в обхвата на ЕПС, бяха проведени важни политически и икономически реформи, но в други демократичните реформи и икономическото възстановяване, постигнати през предходните години, бяха застрашени от национални и регионални предизвикателства за сигурността.

ЕПС, с всичките си инструменти, продължава да бъде рамката, в която ЕС работи със своите партньори за установяване на демокрация, подсилване на устойчивото и приобщаващо икономическо развитие и засилване на сигурността.

С „годишния пакет за ЕПС“, представен от Катрин Аштън, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и Щефан Фюле, комисар по въпросите на разширяването и политиката за съседство, се подчертава, че успехът на политиката зависи от способността на правителствата за реформа и тяхното постоянство.

„Поетият ангажимент към нашите съседи е абсолютен приоритет за ЕС. Европейската политика за съседство ни дава възможност да реагираме на предизвикателствата, пред които са изправени нашите партньори, като същевременно съхраняваме интересите на ЕС. Тя има за цел да предотвратява и да разрешава конфликтите и да стимулира нашите съседи да се стремят към политически и икономически реформи“, заяви Катрин Аштън при публикуването на пакета.

Докладите показват, че предизвикателствата, пред които са изправени страните партньори, стават все по-разнообразни. Това налага политиката да отговаря по-добре на настоящите очаквания и нужди на всеки партньор и същевременно да предлага визия за неговата икономическа интеграция и политическо асоцииране с ЕС в дългосрочен план.

Комисарят на ЕС Щефан Фюле добави: „Събитията от последните месеци показаха, че ЕС трябва да продължи да насочва вниманието и ресурсите си към съседните на ЕС региони. Стремежите на населението към по-добър живот и към зачитането на основните човешки права и свободи остават силни. И въпреки че волята за реформи не може да бъде наложена отвън, ЕС носи специална отговорност да подкрепя онези партньори, които са поели по трудния и трънлив път на прехода към демокрация и по-солидарни общества. Като поемем ангажимент пряко към хората, като дадем възможности на гражданите за пътуване и обучение и като насърчаваме изграждането на мрежи между общностите (бизнеса, научноизследователските среди, университетите, изкуствата, културата и т.н.), като освен това подкрепяме гражданското общество, политиката на ЕС може да въздейства като катализатор върху този процес.“

На юг, демократичният преход в Тунис продължи да напредва благодарение на приобщаващия диалог и въпреки големите заплахи за сигурността. Приемането с консенсус на нова конституция през януари 2014 г. беше важна стъпка в посока на утвърждаване на демокрацията. В Мароко напредъкът в изпълнението на ангажиментите, залегнали в конституционната реформа от 2011 г., остана бавен, въпреки че реформите на миграционната политика и на военното правосъдие бяха положителни стъпки. В Египет продължават да будят безпокойство политическата поляризация, свободата на събранията и свободата на печата. Либия е изправена пред сериозни предизвикателства за сигурността, които се влошават и пречат на националното помирение и политическото стабилизиране. Ливан и Йордания страдат от въздействието на гражданската война в Сирия върху политическите, икономическите и социалните си системи, което сериозно пречи на способността им да провеждат политически и структурни реформи. Израелците и палестинците възобновиха преговорите за мир, но все още се натъкват на сериозни пречки.

В източните държави, които попадат в обхвата на ЕПС, Украйна стана арена на исторически промени, предизвикани от масови граждански протести (т.нар. „Евромайдан“) в подкрепа на политическото асоцииране и икономическата интеграция с ЕС. ЕС е готов да подкрепи Украйна в стремежа ѝ към демократично и изпълнено с благоденствие бъдеще. На 5 март 2014 г. Комисията обяви пакет от мерки, който включва 11 млрд. евро финансова помощ, предоставяна в продължение на няколко години. На 21 март 2014 г. политическата част на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна беше подписана в Брюксел. Молдова и Грузия постигнаха напредък в политическите и съдебните реформи и реформите за подготовка на прилагането на споразуменията за асоцииране. Грузинските избори през есента на 2013 г. белязаха второто демократично предаване на властта в страната. Армения продължи извършването на демократични реформи, но реши да спре подготовката за сключване на споразумение за асоцииране, включващо задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), и да не го парафира. Азербайджан продължи да неглижира призивите за по-голямо зачитане на основните права и свободи. Беларус не е постигнала напредък в политическите реформи.

Беше постигнат значителен напредък по отношение на мобилността и миграцията с повечето от източните страни партньори и беше подписано първо партньорство за мобилност с южен партньор в лицето на Мароко през юни 2013 г., както и второ с Тунис в началото на март 2014 г.

Като част от партньорството си с обществото в страните, които попадат в обхвата на ЕПС, ЕС засили ангажимента и подкрепата си за гражданското общество, което продължи да играе важна роля.

През 2013 г. помощта за партньорите, които попадат в обхвата на ЕПС, достигна най-високото си годишно равнище за целия седемгодишен период, като достигна 2,65 млрд. евро. След две години на водене на преговори финансовата рамка за периода 2014 – 2020 г. и съответните инструменти, включително новият Европейски инструмент за съседство (ЕИС), бяха договорени през декември. Въпреки финансовата криза, осигуреното за ЕПС равнище на финансиране е 15,4 млрд. евро, което потвърждава ангажимента на ЕС и приоритета, който се отдава на съседните на ЕС региони.

Уебсайт на комисаря по въпросите на разширяването и европейската политика за съседство Щефан Фюле: http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/fule/index_en.htm

Уебсайт на върховния представител и заместник-председател на Европейската комисия Катрин Аштън: http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/ashton/index_en.htm

Европейска комисия: Европейска политика за съседство

За съвместното съобщение вж. уебсайта на ЕСВД на адрес http://eeas.europa.eu/enp/index_bg.htm

Алжир http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-219_en.htm

Армения http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-220_en.htm

Азербайджан http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-221_en.htm

Беларус http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-222_en.htm

Египет http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-223_en.htm

Грузия http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-224_en.htm

Израел http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-225_en.htm

Йордания http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-226_en.htm

Ливан http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-227_en.htm

Либия http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-228_en.htm

Молдова http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-229_en.htm

Мароко http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-230_fr.htm

ОПТ http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-231_en.htm

Сирия http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-232_en.htm

Тунис http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-233_fr.htm

Украйна http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-234_en.htm

За контакти: Maja Kocijancic (+32 2 298 65 70) Michael Mann (+32 2 299 97 80) Peter Stano (+32 2 295 74 84) Anca Paduraru (+32 2 296 64 30) Nabila Massrali (+32 2 296 92 18) Eamonn Prendergast (+32 2 299 88 51) За гражданите: Europe Direct на телефон 00 800 6 7 8 9 10 11 или на електронния адрес на информационната служба

IP/14/315