Бургаска болница зарадва стотици деца на първоюнско парти

Тетрациклините - №1 по употреба у нас

Откриването на антибиотиците от Флеминг през 1928 г. е удължило продължителността на човешкия живот с 20 г. Сега обаче е нужен цялостен подход за справяне с резистентността към антибиотици на микроорганизмите, заяви д-р Данило Ло Фо Уонг от СЗО. По думите му неправилната употреба на лекарства е само една от причините за това. Друга е силното фармацевтично лоби.

Най-употребяваните в България антибиотици са тетрациклините, съобщи проф. Кантарджиев. По думите му често в болниците у нас се лекува с евтини и неефективни антибиотици, което е причина за по-висока резистнетност на бактериите към тези препарати. По данни на СЗО над 50% от антибиотиците се изписват неправилно. Вследствие на това микроорганизмите се увеличават.


Д-р Данило Ло фо Уонг, европейски клон на СЗО:

Антибиотиците спират да лекуват

Човечеството е изправено пред нова заплаха - микроорганизми, резистентни към антибиотици. В един момент вероятно няма да може да лекуваме и най-разпространените инфекции. Това заяви в Народното събрание д-р Данило Ло Фо Уонг, програмен мениджър на Антимикробната резистентност към европейския клон на СЗО, по време на кръгла маса за употребата на антибиотици.

Всяка година мутирали бактерии убиват около 25 000 европейци. 25% от случаите на бактериални инфекции на Стария континент са от микроорганизми, развили реситентност към антибиотиците. Социалните разходи, свързани с това, възлизат на около 1,5 млрд. евро, обясни представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски.

Прогнозите са, че до 2050 г. смъртните случаи от неподатливи на лекарства инфекции ще достигнат 10 млн. годишно в света.

У нас устойчивостта към лечение на микроорганизмите се следи от 17 г. от Националния център по заразни и паразитни болести с помощта на данни от 150 лаборатории. Тревожно е, че в България - и в обществото, и в болниците, средната консумация на антибиотици се увеличава, а с нея расте и резистентността на бактериите, обясни проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология.
Доц. Григор Димитров, директор "Осигурителни отношения" в БСК:

Хората изгубиха доверие в осигурителната система

- Разумът надделя и в този смисъл решението на г-н Горанов е правилно. Идеята на финансовия министър да се преразгледат и решат някои проблеми с допълнителното пенсионно осигуряване е добра. Те стоят дълго време и се отлагат. Друг е въпросът как се постави този въпрос - в последната минута, без участниците в тази дейност да се консултират. В процеса на осигуряването държавата има свое запазено място и то е да осигури и гарантира надеждността на осигурителната дейност. Това обаче е демократичен процес - всеки влага своите пари и би трябвало хората да имат активно участие в процеса на промяна. Проблемът с наследствените пенсии бе отлаган още от записването му в този му вид в Кодекса на социално осигуряване. За решаването му на няколко пъти се правиха опити на експертно ниво, но не се стигна до нищо конкретно. Изсипаха се много негативи върху самата тристълбова система - едни смятат, че сме прибързали, други казват, че не сме узрели да я приложим. Трябва да припомня някои неща, които се случиха след създаването на системата през 2000 г. Първо, осигурителната вноска тогава бе 36,6%. Тя намаля през години неоправдано, според мен, до 17,8% - това е много сериозно намаляване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Когато се правиха разчетите, се считаше, че вноската във втория стълб непрекъснато ще се увеличава и някъде през 2017 г. трябваше да стигне до 10%. Сега твърдим, че с вноска от 5% не сме създали благоприятни условия спрямо тези, които се осигуряват в ДОО. Тогава осигурените лица бяха близо 3,5 милиона, сега са под 2,5 милиона, те. имаме много сериозно намаляване на приходната част.

- И сега законът казва, че вноските, които са направени във втория стълб, се ползват само при настъпване на осигурително събитие или навършване на законосъобразната възраст за пенсиониране.

- Ние предлагаме да има свободен избор за хората, защото това е признак на осигурителна култура. Народът го е казал - бели пари за черни дни. Тогава защо ние с една норма трябва да им създадем задължително поведение? Човек си внася парите в тези фондове. Настъпва моментът, в който той има право да ползва парите. Защо да не му се даде възможност да разполага с тези средства както намери за добре? Първи вариант - иска да получава срочна пенсия, сключва договор с компания и получава срочна пенсия. Изчерпва се партидата и той приключва отношенията си с тази компания. Втора възможност -изтегля тези пари и ги инвестира в животозастрахователна компания. Там получава рента. Други възможности - прехвърля парите в друг пенсионен фонд, където му дават по-добри условия и, разбира се, ако той желае, при условията, които фондът предлага, му се отпуска пожизнена пенсия. Това предлагаме. Трябва да накараме хората, които се осигуряват, да бъдат по-активни от гледна точка на контрола на пенсионните фондове, а не предварително отгоре да им спускаме решения. Тогава те стават безразлични.

- Не я споделям. Първо, в единия фонд внасяме 17,8%, в другия - 5%. Второ, единият работи на разходопокривен принцип, другият - на капиталова схема. Трето, получаването на пенсия от ДОО става по ред, начин и формула, които са различни от тези във втория стълб - там се отваря партидата и колкото средства има натрупани в нея, по това се определят бъдещите доходи от пенсионния фонд. Няма конкуренция.

- Категорично. Извършването на стрес тестовете е една проверка на състоянието на самите фондове и на нормативната уредба, по които се управляват самите фондове. За пълна промяна на модела трябва да се преразгледат не отделни части, а цялата нормативна уредба, с която се управляват фондовете. Ако излязат някои дефекти и деформации, които не са съвместими с това, което искаме, какво правим? Нека да не слагаме каруцата пред коня. Все пак са минали 15 години от функционирането на тази система. Трябва да се преразгледа цялото законодателство, свързано с тяхната дейност.

- Инвестиционната политика на пенсионните фондове се е водила съобразно законодателството както в качествено, така и в количествено отношение. През тези години Комисията по финансов надзор следи изкъсо този процес. Банките депозитари, в които се влагат парите на пенсионните фондове, съгласно закона имат задължението да контролират къде и как се инвестират средствата на осигурените лица. Т.е. имаме, грубо казано, три филтъра, които контролират този процес. Друг е въпросът, че при преминаването на страната в Европейския съюз се даде възможност повече от половината инвестиции на пенсионните фондове да не бъдат в България. Една част от тях са инвестирани в трети страни. Защо трябва да бъдат там, а не да бъдат инвестирани у нас, за да инвестираме в производство и да стимулираме икономиката, е друг въпрос. Всичко това ще си проличи - в какви активи са инвестирани, дали някой е "проспал" инвестирането в кухи активи и т.н.

- Инвестирането в недвижими имоти носи голям риск. Знаете какво се случи преди финансовата криза. Смятам, че ограничението, което се предлага, е целесъобразно. Без да бъда точен, има инвестиции в недвижими имоти при едни цени, сега тяхната реална стойност е друга и тук вече резултатите от стрес тестовете ще покажат колко голяма е тази разлика.

- Да се съберат тези пари и да се опазят при тези метаморфози, които станаха в обществото, е голям успех. Въпросът дали това са много пари е сложен - все пак тяхната величина се определя от вноска от само 5%.

- Това ще стане ясно само след стрес тестове. Тези пари са в инвестиционни инструменти. Примерно законът позволява не повече от 25% от тях да бъдат банкови депозити, сега те са около 17%. Използват се редица инвестиционни инструменти. При анализа на портфолиото на даден фонд ще стане ясно какво е реалното положение.

- Първото нещо, което трябва да се направи, е всички страни - синдикати, бизнес, държава, да разкрият картите ясно и категорично и да започне съдържателен, обективен диалог как трябва да бъде решен този проблем. Да се види къде е пресечната точка на всички интереси и най-вече защитата на интересите на осигурените лица. Има нещо много важно - всичко, което се подготвя като промяна, трябва да бъде съобразено с един добър антюерски анализ за бъдещото развитие на осигурителната система. В Националния осигурителен институт има ценни анализи. Да не забравяме и това, че вторият стълб е част от една три-стълбова система и той трябва да се разглежда като свързан с другите два. Преди време имаше подем във внасянето на вноски в доброволните пенсионни фондове. С тези непрекъснати атаки към втория стълб, към качеството на инвестиционния процес през последните години имаме изключително ниски темпове на вноски в доброволните фондове. Към тях практически няма интерес, защото този интерес се разколеба, той се неглижираше в общественото пространство. В света има силно развити доброволни пенсионни фондове. Големият въпрос пред всички нас, участниците в този процес, е как да върнем доверието в осигурителната система, защото хората изгубиха това доверие.

- Когато една система е привлекателна, а условията в нея не са "мъгляви", тогава хората имат доверие и правят вноски. Сега за съжаление това го няма, а сивият сектор в осигурителната система е голям.

- Младите вярват по-малко на държавата. Скоро имах лекции по този въпрос. Те са силно разколеба н и от това, което става, и се лутат. Питат се - излъгаха ли ни с тези фондове? В социалното осигуряване има един много важен принцип - трябва да се правят много бавни, но добре пресметнати крачки в промяната, защото тя е дългосрочна най-малко в две измерения - от една страна - от доходите, а от друга - в съзнанието на хората. Затова трябва да създадем осигурителна култура в България. Кое пречи в XI клас да има предмет по осигурителна култура? Нали като завършат гимназия, трябва да си направят здравно и пенсионно осигуряване. А ние пращаме тези деца напред, без да знаят и запетая от един сложен процес. Това е култура, която трябва да се формира.