Голям архитект, малък архитект

От рубриката на Петър Морвил за еволюцията на понятието информационна архитектура.

Бързо се установиха отношения на симбиоза. Уебмастърът хранеше уеб страницата. Уеб страницата ставаше по-голяма и по-значима. А с нея и ролята на уебмастъра. Животът бе хубав.

Но започнаха да се случват лоши неща. Големината, сложността и значимостта на уеб страницата излязоха извън контрол. Появиха се мутации.

Странни нови организми с имена като „интеракшън дизайнер” (дизайнер на взаимодействията), инженер на ползваемостта, аналитик по впечатленията на клиента (customer experience analyst) и информационен архитект започнаха да се състезават с уебмастъра и един с друг за отговорности и печалби. Равновесието бе пробито и ние навлязохме в сегашната епоха на често деление и тясна специализация.

Общият диалог между тези нови организми е доста разгорещен, тъй като всеки от тях среща затруднения да определи своите роля и взаимоотношения в тази среда на съревнование.

Например в едно от скорошните съобщения до CHI-Web Mailing List, Джаред Спул, важен член от групата на инженерите на ползваемост нападна групата по впечатления на клиента, казвайки:

-Лично аз смятам, че сегашното движение „впечатление на клиента” е една кофа с лайна. Мисля, че това е кампания на СКС (страх, колебание и съмнение), която да накара изпълнителните директори да преразгледат разпределението на парите за консултантски услуги.

Тези битки на отговорности могат да бъдат разстройващи или хумористични, според личната ти перспектива (т.е. ако са те атакували, вероятността да ти е било смешно е по-малка).

Преди да започнем да приемаме тези борби прекалено сериозно, нека си припомним няколко важни факта:

1. 
   Еволюцията досега не е довела до възникването на един-единствен вид. Ще има място (и нужда) за много различни професионалисти в областта на уеб дизайна.
   
2. 
   Наличната хранителна верига (т.е. парите необходими за поддържането на увеличаващия се брой уеб страници и тяхната комплексност и значимост) ще продължи бързо да се разраства в обозримото бъдеще.
   

Ето, че стигаме до централната, сериозна тема на тази статия. В последно време станах свидетл на усилия да се ограничи ролята на информационния архитект, с долната цел да се намалят ценните ни хранителни запаси. Това не е смешно.

Всичко започна през март, когато Джеси Джеймс Герът създаде един много добър модел илюстриращ елементите, които формират впечатленията на потребителя.

Както с всички добри помощни средства, съмнителни индивиди бързо намериха начин да пригодят идеите на Джеси към собствените си зли цели. Въпреки, че самият Джеси ясно отбелязва в своя модел, „Този модел не описва процес на развитие, нито пък определя ролите в един екип за впечатленията на потребителя.”, съм виждал как хората се опитват да вместят ролята на информационния архитект в полето отредено за информационна архитектура в модела на Джеси.

Тези хора казват неща като:

„Засега няма нужда да намесваме информационният архитект . Неговата роля не започва докато не сме определили нуждите на потребителя, целите на уеб сртаницата, функционалните спецификаци и изискванията за съдържание. Ето, погледни чертежа на Джеси.”

или

„Информационният архитект не би трябвало да участва в дизайна на системата за навигация. Това е работа за дизайнера на взаимодействия (interaction designer).

Ядрото на информационната архитектура е в структурирането и организацията на информационни системи които предлагат очевиден достъп до съдържанието и програмите.

Въпреки това има различни интерпретации на ролята на информационния архитект в зависимост от организацията, проектите и хората, които участват.

В единия полюс, малкият архитект се съсредоточава единствено върху задачи които изискват процес „отдолу-нагоре” (bottom-up) като определянето на полета с метаданни и ограничени речници.

В другия полюс, Големият Информационен Архитект играе ролята на „диригент или режисьор, който ражда общата идея и движи целия екип напред”, както е описан от Гейъл Къртис, Творчески Ръководител във Вивид Студиос.

Тези различия и мъглявост на ролите могат да побъркат някои, но за мен са правилни. В сегашния богат и динамичен свят на уеб дизайна би било глупаво да ограничим с дебели черни линии професионалните роли и отоговорности.

Някои проекти изискват Голям Информационен Архитект. Други имат нужда от малък информационен архитект. Най-добрите продукти произлизат от сътрудничество между информационните архитекти, диайнерите на взаимодействия и други професионалисти от различни дисциплини.

Чрез общи усилия за създаването на полезни и ползваеми уеб страници, можем да осигурим нарастването на нашите хранителни запаси. Еволюцията, в крайна сметка не е игра с един-едиснтвен победител.