Горестта на властта или силата на страстта



Дата20.08.2018
Размер80.96 Kb.
#81040
ГОРЕСТТА НА ВЛАСТТА

ИЛИ СИЛАТА НА СТРАСТТА



космична драма
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА (горестта)

БАЩАТА - ЖИВОТОДАРИТЕЛ (неизвестен)

ДЕЦАТА - ЗВЕЗДИ (страстта)

МАЛКАТА МАРИЯ


ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: В очакване на Христос.
Едно светло дихание стига

пресъхналата кръв да запламти.
Чакаме!
Годо не идва.

Христос не идва.



Нищо не може да се направ» -

началната фраза на «В очакване на Годо» - на Самюел Бекет
Майката - Вселена седи на много висок трон (който не се вижда под полата й) с огромна камбаненочерна пола, покрита със златни звезди. Косата й е много дълга и е блестящо златна.
На сцената цари мълчание.

После изведнъж се чуват крясъци:
ИЗЛИЗАМЕ!
И изпод полата на майката-Вселена се измъкват и се пръсват по сцената децата - звезди - на главите са с огромни картонени звезди, със звезди по гърбовете и гърдите си, облечени са с черни блузи и клинове.
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Отново баща неизвестен…
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Живототворящият. Господ създава Вселената. От тъмнината се ражда светлината. От тъмната майчина утроба се ражда животът.
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Родих, Господи. Мислех си, че няма да успея да създам живот.
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Ти знаеше ли предварително какво е това живот? Не се съмнявай в Господа.
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Какво е това Господ? Моите деца звезди ли са?
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Това е вечният въпрос на живите същества.
ДЕЦАТА - ЗВЕЗДИ: Ние, децата, звезди ли сме?
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Родиха се десет звезди. Пет мъжки и пет женски. Като петте пръста на едната ми ръка и на другата. Лява и дясна. Десет пръста като десетте ми деца - звезди: палец, показалец, среден, безимен - като безименния им баща - за мен неизвестен, кутре. Звездйни и Звйзди.
ПАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: Свят ми се зави. Колко е пусто наоколо. Само звезди. Лошо ме е орисала майка ми.
ПАЛЕЦ – ЗВеЗДА: Светът светъл се вие около мен. Не съм сама. Колко много звезди! Дано само добрини да видя.
ПОКАЗАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: Ти, вие - откъде знаете, че сте звезди? Какво е това звезда? И къде се намираме?
ПОКАЗАЛЕЦ - ЗВеЗДА: Ние сочим посоката. Още ли не си разбрал?
СРЕДЕН - ЗВЕЗДЙН: В дъното на Космоса. Но как ми хрумна тази дума?
СРЕДЕН – ЗВеЗДА: Не, в средата, в центъра на Космоса. Сигурно някой ти е прошепнал тази дума.
БЕЗИМЕН - ЗВЕЗДЙН: Аз нямам име. Но какво е това Космос?
БЕЗИМЕН – ЗВеЗДА: Космос ли? Той ни дава имена. Докосва ни.
КУТРЕ - ЗВЕЗДЙН: Малки сме и малки ще угаснем.
КУТРЕ – ЗВеЗДА: Той ни приема такива, каквито сме.
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Всички се питат защо им е предначертана такава съдба?
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА (с гърлен глас): Властвам - горко ми, и страстта ме уморява. Защо властвам? Седя на висок трон, кой ме е поставил тук? Това никога няма да узная. Но затова пък вече зная, че служа на страстта - горест и на умора от две велики зависимости. Все от някого трябва да се зависи. По-добре да зависиш, отколкото да завиждаш - то пък на кого ли да завиждам, наоколо виждам само себе си, децата си - звезди и...
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: ... баща неизвестен. Не се ли радваш, че властваш и страстваш... и че си майка - Вселена?
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: За първи път разбирам, че съм вселена. Властвам и страствам, и около мен я колко звездички се веселят. Нали затова съм ги създала - да се веселят. Веселете се, веселете се, звездици мои. Но аз съм гОрка и уморена, за да сте весели!
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Ти чу ли ги преди малко за какво си говореха твоите звездйни и звЕзди?
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Не искам и да чувам за друго, освен за децата си. ГОрко и уморно ми струваше тяхното появяване на белия свят. Това пък откъде дойде? Светът бял ли е? Свят ми се вие от тези светове. Свят ли има около мен? Децата ми - те ли образуват този свят? Всяко от тях ли е самостоятелен свят или светуват заедно? А те знаят ли, че съм Вселена? И че те са света?
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Кажи им всичко това.
ДЕЦАТА - ЗВЕЗДИ (Пеят.):
Твой рожден ден е днес,

твой рожден ден е днес,

твой рожден ден, Мария,

всички пак сме при теб.


Децата - звезди са наобиколили едно дете - хубаво, хубаво.
ВСИЧКИ ЗАЕДНО: Ще празнуваме рождения ти ден, Мария. Малка си още, но ще видиш след време какво ще изживееш! Ние пеем за теб:
Твой рожден ден е днес,

твой рожден ден е днес,

твой рожден ден, Мария,

всички пак сме при теб.


ПАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: По-рано бяхме малки, кой знае чии малки... сега сме на Космоса. Създадени бяхме за него! И ти, Мария, ще създаваш... звездни създания...
ПАЛЕЦ – ЗВеЗДА: Ние сме от баща неизвестен и звездна майка... О, ти чия майка ще бъдеш... а ние за какво сме създадени?
ПОКАЗАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: Да познаем себе си. Мария, познай себе си и ще обичаш...
ПОКАЗАЛЕЦ – ЗВеЗДА: И това ще ти бъде достатъчно. На мен тук ми е добре. Какво огромно пространство! Колко много посоки могат да се определят.
СРЕДЕН - ЗВЕЗДЙН: Огромно пространство! Само за звезди, Мария, но и ти си звезда.
СРЕДЕН – ЗВеЗДА: Колко съм доволна, че сега съм звезда. А по-рано какво бях?
БЕЗИМЕН - ЗВЕЗДЙН: С баща – неизвестен. А може би той е Космосът?
БЕЗИМЕН – ЗВеЗДА: И звездна майка. Някой я нарече Вселена. И ти, Мария, си сред нас.
КУТРЕ - ЗВЕЗДЙН: Ние сме Космични и Вселенски чада!
КУТРЕ – ЗВеЗДА: Всички бъдещи чада ще станат звездни, космични и вселенски повелители...
Всички звезди са качени на въжени люлки, люлеят се и спорят.
ПАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: Аз съм излязъл от тази част на полата на Вселената, която ми дава право и ми е предначертано с пръст-лъч да се подписвам за деянията си и да оставям отпечатъци от лъчи - всички да видят колко съм силен и властен!
ПАЛЕЦ - ЗВеЗДА: И нашите лъчи сияят най-ярко и оставят най-ярки следи от живота ни... и сме в добра светлина, моята светлина облагородява, ще си избера някой от звездините от другите части на полата на майка ми - Вселената или някой мен ще ме избере, от добро потекло съм...
ПОКАЗАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: Моята съдба е най-вярната. Аз определям посоките, накъдето са устремени моите лъчи, там е вярната посока, вярвайте ми...
ПОКАЗАЛЕЦ – ЗВеЗДА: От най-плодовитата част на полата на Вселената съм излетяла, в най-вярната посока, женското начало е във верността и най-правилен е женският устрем, посоката… аз я соча...
СРЕДЕН - ЗВЕЗДЙН: А аз съм излетял от златната среда на полата на майка ми - Вселената. Аз съм най-подходящ за бъдещ жених. Аз властвам в центъра на Космоса.
СРЕДЕН – ЗВеЗДА: В центъра на Космоса аз сияя най-видимо! Всички по-големи или по-малки звездйни мен ще открият най-лесно, центърът на Космоса е най-видим, въпреки че към мен среден път няма, аз ще се залюлея най-силно и всички ще ги обвея с пронизваща същността светлина, следвайте лъчите ми и ще откриете златната среда на живота си...
БЕЗИМЕН - ЗВЕЗДЙН: И безименна да е била частта от полата на Вселената, аз се появих на бял свят. От полата на майка ни излитат само звезди, бащата - неизвестен добре е налучкал посоките...
БЕЗИМЕН - ЗВеЗДА: И аз съм от същата част на полата на майка ми - Вселената и аз ще си намеря съответстващия ми силен лъч... нищо, че съм без име, нали търся своята същност, ще я открия в нечия пронизваща светлина...
КУТРЕ - ЗВЕЗДЙН: Не спорете за същността си. Всички сме устремени към утрото. И аз идвам от утрото в полата на майка ми - Вселената, малък съм, но светлината ми ще ме посочи на най-ярката звезда и ще се съберем за… навеки...
КУТРЕ – ЗВеЗДА: Така ще бъде. Няма да спорим кой с кого ще сподели съдбата си. От майка - Вселена и баща - неизвестен засияхме и ще сияем навеки към утрото - само някой трябва да ми обясни какво е това нещо - утро - то ще ни стопи в нечии очи или за тези очи ще засияе ... Мария. Искате ли да се върнем към началото си? Да се скрием в полата на Вселената и...
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Аз властвам - горда съм, а страстта ме умилява. Аз ви създадох, деца мои, вдъхнах ви светлина, възкачих ви на люлките, искам да сияете там всеки с предначертаната си светла съдба. Не се връщайте назад. Полата ми народи толкова много звезди! И аз прозрях своята повеля. От баща - неизвестен да създам Космоса. Вие всички сте наши деца. И някои с по-светла съдба... Мария... поеми по своя светъл път и ще преродиш света в най-светлите земни очи... на звездата Земя... тя има нужда от теб... Земята, от твоите творения... за да вярва в себе си, да е вярна и на Него и на себе си; моята същност ще засияе в неговите очи, звезден син ще родиш и ще пребъде истината му за грешния земен свят, и Той ще засияе в очите на всички търсещи го земни хора, всички те са били звезди - паднали на Земята; на тях им е нужен твоят вече звезден син, да сияе в чистите им погледи, устремени към Него, високо горе, сияен и неповторим. С очи, вперени в небето под Него, те очакват бъдещето си. Той им го е предначертал, те му вярват и ще засияят от вярата си още по-силно...
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Майко - Вселена, вярваш ли, че Той мина през мъките, за да осветява техния път, сигурна ли си, силно ли вярваш в мислите си?
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Иначе защо създавам белия свят, децата си - звезди... Мария... и засиялия му поглед към всички вярващи; властвам - горда съм, а страстта ме умилява. Нека всяка звезда си намери своята пътека, за бъдещето няма да спорите, аз ви го предначертах, люлейте се, живейте в своето бъдеще, все някоя от вас ще достигне засияла там, в бъдещите си желания; бъдете жизнени и себеотдаващи се...
ПАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: Започнах да опознавам себе си. Усещам Космоса. Усещам същността си. Сложих печат на миналото си, вихрено ще се залюлея към бъдещето си, там ме очаква ПАЛЕЦ – ЗВеЗДА, животът ми е отреден за нея...
ПАЛЕЦ – ЗВеЗДА: И люлките ни са една до друга. Така са ни подредили в Космоса. И в миналото и в бъдещето ще се люлеем един до друг... по посоката...
ПОКАЗАЛЕЦ - ЗВЕЗДЙН: ... която аз определям... и ПАЛЕЦ – ЗВеЗДА върви във същата мечтана посока...
ПОКАЗАЛЕЦ – ЗВеЗДА: Хвани се по-здраво за люлката ми. Един до друг сме. Залюлей ме към бъдещето... Заради него сме създадени, за бъдещи желания и светли помисли...
СРЕДЕН - ЗВЕЗДЙН: Нашето бъдещето е златната среда на живота ни...бъдещите ни желания в бъдещето ни ще се сбъднат... бъди с мен - СРЕДЕН – ЗВеЗДА... усещаш ли диханието ми, светлината ми... чакам те в бъдещето си...
СРЕДЕН - ЗВеЗДА: Заедно с теб го достигам... в бъдещето ще озарим всички животи... земни и небесни... ще бъда там с теб... очаквай ме... Бъдещето ни принадлежи... там ще принадлежим един на друг... засияй по-силно... следвам те...
БЕЗИМЕН - ЗВЕЗДЙН: По моята пътека поемам и аз. Нали съм звездйн, макар и безимен... себе си опознах и се нарекох звездйн. Има свободна пътека за мен и моята звЕзда... Всичко е предначертано...
БЕЗИМЕН - ЗВеЗДА: ... за да се срещнем в бъдещето с теб... ти ме избра, аз те избирам, за съвместното бъдеще... за бъдещето на всички земни и небесни обитатели...
КУТРЕ - ЗВЕЗДЙН: За всички, големи и малки братя и сестри, има бъдеще... предначертано ни е...
КУТРЕ - ЗВеЗДА: Ще го следваме... Остава ни бъдещето, съмненията изчезват, отиват си миналите съмнения и бъдещите творения са пред нас... Всички заедно ще творим бъдещето си, нас ни създадоха и ние сме създадени да сътворяваме... Мария... Всички ние, звездите, очакваме бъдещото сияние, очаквай го и ти...
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Очакваш ли сиянието, майко - Вселена, или пак си гОрка от властта и уморена от страстта? Чуваш ли? И ти си творец...
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Властвам - горко ми, страстта ме уморява. А, не, това вече го казах. А, да. Казах и за това, че съм горда да властвам и съм умилена от страстта. Повече не искам да се повтарям. Повтарят се и звездите ми. Какво още да очаквам?..
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Точно така. Идна време на очакването. Ти чу ли песента на твоите звезди... за Мария... И техните напътствия... майко - Вселена... няма дълго да чакаш, твоите звездни деца ще засияят... В очакването е търпението и творението...
МАЙКАТА - ВСЕЛЕНА: Край на съмненията!
ГЛАСЪТ НА АКТЬОРА: Звездата засия… дочакахме!
КРАЙ


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница