ГОРИ
СЪСТОЯНИЕ НА ГОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Ключов въпрос
Каква е динамиката на здравословното състояние на горите?
Здравният статус на горите в Европа систематично се наблюдава от изследванията на състоянието на короната на дърветата в рамките на действащата вече повече от 25 години Програма за оценка и мониторинг на горските екосистеми - МКП Гори (Международна Кооперативна Програма Гори). Освен осигуряването на дървесни и недървесни продукти, здравите и жизнени гори изпълняват важни екосистемни услуги, в т.ч. опазването на биоразнообразието и генетичните ресурси за бъдещите поколения. Горите са едно от най-големите местообитания на биоразнообразие в света. Българските гори са убежище за популациите на 43 световно застрашени видa животни и растения. Те са място за отдих и туризъм и предоставят икономически и социални ползи за хората.
Ключови послания
Отлагане на атмосферни замърсители – През 2010 г. и в трите стационара за интензивен горски мониторинг не са отчетени превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. За периода 2008 – 2010 г. максимално допустимото ниво за отлагане на азот е превишено през 2008 г. в стационар Старо Оряхово с 84 eq.ha-1.yr-1, а през 2009 г. – в стационар Юндола с 185 eq.ha-1.yr-1. През 2010 г. тези превишения не се потвърждават.
Превишенията на максимално допустимите нива за отлагане на азот са индикатор за възможни промени в почвите. Трайни тенденции, обаче не са установени. Имайки предвид физико-химичните характеристики на почвите, на този етап в Юндола и Старо Оряхово може да се приеме, че почвите са в устойчиво състояние.
Обезлистване – През 2010 г. обследването на 2396 иглолистни и 3173 широколистни пробни дървета (ПД) от 159 пробни площи (ПП), показва че преобладават тези оценени като здрави и слабо увредени, съответно в класове „0“ и „1“ на обезлистване. Тенденция на увреждане не е открита, независимо от факта, че при смърча (Picea Abies) в сравнение с 2009 г. се наблюдава известно повишаване на процента на ПД, попадащи в класове „1“ и 2“. Най-добро състояние при широколистните се наблюдава при бука (Fagus sylvatica) и зимния дъб (Querqus petraea).
Увреждащи фактори в горите - Оценката на данните за 2010 година, потвърждава наличието на тенденция за най-голям дял на увреждания причинени от насекомни вредители (55%) и гъбни патогени (33%).
Горски пожари – Големите ноемврийски пожари, появили се извън активния пожароопасен сезон, силно повлияват данните за броя и опожарените горски площи през 2010 г. , съответно 222 пожара и 6526 hа засегнати територии, което е по-лош резултат в сравнение с 2009 г. и 2008 г., но далеч по-добър от този през 2007 г., когато са регистрирани 1479 броя пожари и 42 999 hа опожарени горски площи.
Отлагане на атмосферни замърсители
(индикатор 2.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 009 от европейските индикатори за биологично разнообразие)
Дефиниция на индикатора
Отлагането на замърсители от атмосферния въздух се измерва съвместно от Международната кооперативна програма за оценка и мониторинг на ефектите от замърсяването на въздуха върху горите (ICP Гори) и Европейската комисия. Получените данни се използват за установяване на критичните натоварвания (CL) - максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие. Изчисляването на критичните натоварвания се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи. При изчисляването се взимат предвид атмосферните отлагания, количествата на валежите, температурите, химичния състав на повърхностните води и почвите и др. В зависимост от разликата между действителните атмосферни отлагания и допустимите критични натоварвания може да се определя необходимостта от намаляване на емисиите.
Отлагането на атмосферни замърсители има както преки, така и косвени неблагоприятни ефекти върху здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. Отлагането може да въздейства върху организмите или екосистемите, пряко или чрез вкисляване и еутрофикация на почвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса повлиява хранителния статус на дърветата, върху който влияние оказва също така и промяната на достъпността (излишък или недостиг) на хранителни елементи в почвата.
Замърсяването на въздуха е фактор, който повишава чувствителността на дърветата по отношение на влиянието на сушата и на атаките от гъбни патогени или насекомни вредители.
Оценка на индикатора
Определянето на максимално допустимите нива за киселинност в горските екосистеми има за цел опазването на почвата, а самите критични натоварвания се приемат като стъпка към определянето на взаимовръзката почва-растение. През периода 2003-2010 година не се наблюдават превишения на максимално допустимите нива за киселинност и в трите стационара (фиг. 1). Това показва че почвите са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.
Фиг. 1. Критични натоварвания за киселинност [eq.ha-1.yr-1], 2003 г. – 2010 г.
Източник: МКП Гори, FutMon project LIFE 07DE/ENV 000218
В трите наблюдавани стационара за през периода 2003 – 2010 г. не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра (Фиг. 2).
Фиг. 2. Критични натоварвания за сяра [eq.ha-1.yr-1], 2003 г. – 2010 г.
Източник: МКП Гори, FutMon project LIFE 07DE/ENV 000218
Наблюденията показват, че за периода 2003 – 2010 г. превишение на максимално допустимото ниво за отлагане на азот с 84 eq.ha-1.yr-1 е установено през 2008 г. в стационар Старо Оряхово. Данните от 2009 г. и 2010 г. в този стационар са с отрицателни стойности на превишенията и не потвърждават наличието на трайна тенденция. В стационар Юндола през 2009 г. е установено превишение на максимално допустимото ниво за отлагане на азот с 185 eq.ha-1.yr-1, което не е потвърдено от резултатите през 2010 г. Превишаването на максимално допустимото ниво за отлагане на азот се приема за потенциален източник на вкисляване и еутрофикация, които от своя страна са свързани с промяна на видовия състав на растителните съобщества, повишаване на чувствителността на отделни растителни видове към стресови фактори, в т.ч. суша, мраз, биотични вредители и др. На този етап не са потвърдени тенденции за превишения на критичните натоварвания за азот. Имайки предвид физикохимичните характеристики на почвите в Юндола може да се приеме, че те са в устойчиво състояние. На фигура 3 може да се проследи варирането в стойностите на максимално допустимите нива за отлагане на азот в периода 2003 г. – 2010 г.
Фиг. 3. Критични натоварвания за азот [eq.ha-1.yr-1], 2003 г. – 2010 г.
Източник: МКП Гори, FutMon project LIFE 07DE/ENV 000218
Състояние в Европа1
Най-високи постъпления на сяра се наблюдават в района на централна Европа и в някои от наблюдаваните райони на Средиземноморието. Докато в Централна Европа това може да се обясни с човешката дейност, в районите, близки до бреговете на Средиземно море, източник е морската вода, богата на сяра, която се транспортира аерозолно до повърхността на сушата. Най-високи стойности на азотни атмосферни отлагания са измерени също в района на Централна Европа, между северните части на Италия и Дания. Много високи стойности са измерени в някои части на Испания и Румъния.
Намалението на отлаганията, особено това на сяра, до голяма степен се дължи на успеха на прилагането на политиките за чист въздух от Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE) и ЕС. Вкисляването на почвите, което се наблюдава в предишни периоди все още е проблем за горските почви, възстановяването на които ще отнеме десетилетия. Емисиите на азотни съединения допълнително въздействат върху горите. Нивата на азотните и амониевите отлагания показват необходимост от редукция на емисиите в бъдеще.
Обезлистване
( индикатор 2.3– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)
Дефиниция на индикатора
Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за здраве и жизненост на дървото. Този показател реагира на много различни фактори, включително климатичните условия, метеорологичните екстремуми, атмосферните отлагания, насекомните и гъбните нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени. Дървета с отсъствие на признаци на загуба на листа или иглолиста са оценени с 0% обезлистване и се считат за здрави, а тези с повече от 25% загуба на листа или иглолиста са класифицирани като повредени. Обезлистване от 100% показва загинали дървета.
Оценка на индикатора
Данните от изследванията в България през периода 2000 – 2010 г. показват относително постоянна тенденция на намаляване на обезлистването при широколистните дървесни видове (фиг.4). През последните две години увреждане в степените от средно и силно до мъртви се наблюдава съответно. при 12,2% от наблюдаваните дървета през 2009 г. и 18,2% през 2010 г.
Фиг. 4. Динамика на обезлистване при широколистни видове
Източник:ИАОС
При иглолистните видове за същия период е налице тенденция към много слабо, но относително постоянно намаляване на обезлистването (фиг.5). През 2009 и 2010 г., съответно 23% и 23,2% от моделните дървета са здрави, а през 2008 г. в същата група попадат 11,7%. Значително е намалял процентът на дърветата със „средно” до „силно” обезлистени корони – от 42,3% през 2008 г. на 30,4% през 2009 г. и 2010 г. Намалял е процентът и на мъртвите дървета, като през 2008 г. близо 1,5% от наблюдаваните дървета са попадали в тази категория, докато през 2009 г. и 2010 г. този процент е около 0,8%. През 2009 г. и 2010 г., при около 85% от дърветата от иглолистните насаждения не се установяват цветни изменения. Наблюдаваното подобрение през последните две години е в резултат на подмяната на някои от пробните площи при направената ревизия на мониторинговата мрежа през 2009 г.
Фиг. 5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове
Източник:ИАОС
Намаляването на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух през последните две десетилетия има положително въздействие върху динамиката на нивата на обезлистване. И при двата типа гори се наблюдава макар и слаба тенденция към подобряване. Естеството на този природен ресурс е такова, че отговор, както на положителните изменения в климата и атмосферните замърсители, така и на отрицателните не се появява веднага, а има закъсняващ ефект, изключително важен факт при взимане на решения и планиране на мерки в областта на опазване на горите.
Състояние в Европа
В международен аспект, състоянието на горите в България не се различава съществено от средното за Европа (39 страни). При 19,5% увредени дървета в Европа (от 2 до 4 степен), в България са установени 23,8%, като по-съществена е разликата при широколистните (21,9% в Европа, 31,1% в България), докато при иглолистните разликата е по-малко от 1% (17,6% в Европа, 18,2% в България).
Източници на информация:
-
Проект LIFE 07 ENV/DE 000218 FutMon (2009-2011) - http://www.futmon.org/
-
International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests - http://icp-forests.net/
-
UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf
Увреждане на горите
- (индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)
Дефиниция на индикатора
Горите и другите територии от горския фонд в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите.
Оценка на индикатора
Горите са обект на влияние на биотични, абиотични и антропогенни фактори. В природните горски екосистеми биотичните и абиотичните фактори са съществен елемент от развитието на горската екосистема. Те могат да причинят устойчиви икономически щети и са заплаха за устойчивото управление на горите на местно ниво.
Здравословното състояние на горите зависи от много фактори, в т.ч. болести и насекомни вредители, съхнения в горите, повреди от абиотични фактори, горски пожари, стопанска дейност и др. Много често влиянието е комплексно. В някои от случаите горите са обект на влияние на повече от един фактор, пример за това са насекомните атаки в територии силно увредени вследствие на ветролом. Данните за уврежданията обхващащи периода от 2001 до 2010 г. показват, че с най-голям дял са насекомните вредители и гъбните патогени (фиг.6).
Фиг. 6. Увреждащи фактори в горите [%], 2001 – 2010
Източник:Изпълнителна агенция по околна среда2
Оценката на данните за 2010 г. (фиг. 7) потвърждава наличието на тенденция за най-голям дял на увреждания причинени от насекомни вредители (55%) и гъбни патогени (33%). В иглолистните насаждения са констатирани значителни повреди причинени от Lophoderminium pinastri. Увреждания причинени от Rhynchaenus fagi, Ectoedemia libwerdella, Nectria spp., са наблюдавани при бука, а от Tortix viridana при дъба.
Фиг. 7. Увреждащи фактори в горите [%], 2010
Източник:ИАОС
През 2010 г. са установени 4% увреждания по засегнатите дървета от абиотични агенти като неблагоприятни атмосферни условия (суша, сняг, лед) и 7% увреждания от антропогенни фактори, в т. ч. паша и повреди от сеч.
Състояние в Европа
1,2% от горите на Европа са засегнати от различни увреждащи фактори. Уврежданията причинени от насекомни вредители и болести са най-често срещаните в европейските гори.
Най-голям дял на засегнати територии през 2010 г. са докладвани от Португалия (24,5%) и Италия (22,5%), следвани от Швеция (12,2%), Унгария (12,1%), Кипър (5,8%) и Литва (4,7%). В останалите 14 страни делът ва засегнатите територии се движи в обхвата от 3,4% (Хърватска, България) до 0,1% (Финландия, Исландия и Украйна).
Тенденция при делът на засегнатите територии в Европа (табл.1) за периода от 1990 до 2005 г. не може да се потвърди. Между 1990 и 2000 г. горските територии засегнати от увреждане са скочили почти 2 пъти и са намаляли след това в периода 2000-2005 г.
Табл. 1. Дял на увредените горски територии в Европа, тенденции 1990 – 2005 г.
Страни
|
Насекоми и болести
|
Дивеч и паша
|
Ураган, вятър и сняг
|
Пожари
|
|
|
1990
|
2000
|
2005
|
1990
|
2000
|
2005
|
1990
|
2000
|
2005
|
1990
|
2000
|
2005
|
Европа
|
Увредени горски територии (million ha)
|
5,2
|
10,3
|
7,9
|
1,0
|
1,0
|
2,4
|
1,2
|
2,4
|
4,0
|
1,0
|
1,5
|
1,4
|
Съответни горски територии (million ha)
|
928,1
|
968,4
|
968,9
|
93,7
|
107,8
|
127,0
|
944,8
|
978,9
|
985,8
|
987,4
|
1019,4
|
979,1
|
Съответни горски територии (%)
|
91,0
|
94,9
|
95,0
|
9,2
|
10,6
|
12,5
|
92,6
|
96,0
|
96,7
|
96,8
|
99,9
|
96,0
|
Увредени горски територии (%)
|
0,6
|
1,1
|
0,8
|
1,1
|
0,9
|
1,9
|
0,1
|
0,2
|
0,4
|
0,1
|
0,2
|
0,1
|
Източник: Докладът на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011
Източници на информация:
-
Проект LIFE 07 ENV/DE 000218 FutMon (2009 – 2011) - http://www.futmon.org/
-
International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests - http://icp-forests.net/
-
UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf
Увреждане на горите - горски пожари
(индикатор 2.4 Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)
Дефиниция на индикатора
Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект
Оценка на индикатора
Действителните щети, които нанасят горските пожари са трудно оценими. Като цяло, последствията водят до промяна на всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата.
През 20103 г. се наблюдават два пикови периоди по брой на възникнали пожари в страната, като вторият за разлика от други години е изместен през месец ноември. Пролетният пик е свързан с горенето на стърнища, сухи треви и храсти от производителите обработващи земите, докато този през есента е в резултат от паленето на пасбища.
Най-засегнатите райони през 2010 г. са Ловеч – 3 000 hа и София – 2 500 hа изгорени горски площи.
Основните причини за възникване на горски пожари през 2010 г. са както следва:
-
Небрежност – 175
-
Умишлени – 16
-
Естествени – 1
-
Неизвестни – 30
Данните сочат че 91% или общо 5963 hа, от опожарените площи са залесени, а 9% (563 hа) – незалесени. Преките щети отчетени през 2010 г. са относително ниски и възлизат на 77 394 лв., за сравнение през 2009 г. те са 274 902 лв.
На фиг.8 е показана статистиката на опожарените площи за периода 2000 г. – 2010 г. По-детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в табл.2.
Фиг. 8. Опожарени площи в hа, 2000 – 2010 г.
Източник:ИАГ
Табл. 2 Статистика на горските пожари за периода 2000 – 2010 г.
Година
|
Общ брой на пожарите
|
Засегнати територии (hа)
|
Причини за пожарите
(брой на пожарите)
|
Общо
|
Горски територии
|
Човешка дейност
|
Естествени
|
Неизвестни
|
2000
|
1 710
|
57 406
|
37 431
|
385
|
18
|
1 307
|
2001
|
825
|
20 152
|
18 463
|
187
|
19
|
619
|
2002
|
402
|
6 513
|
5 910
|
150
|
7
|
245
|
2003
|
452
|
5 000
|
4 284
|
281
|
9
|
162
|
2004
|
294
|
1 137
|
881
|
172
|
5
|
117
|
2005
|
241
|
1 456
|
1 456
|
125
|
7
|
109
|
2006
|
393
|
3 540
|
3 540
|
190
|
9
|
194
|
2007
|
1 479
|
42 999
|
42 999
|
1 163
|
18
|
298
|
2008
|
582
|
5 289
|
5 289
|
482
|
8
|
92
|
2009
|
314
|
2 271
|
2 271
|
242
|
2
|
70
|
2010
|
222
|
6 526
|
6 526
|
191
|
1
|
30
|
Средно
|
691
|
15 229
|
12 905
|
357
|
10
|
324
|
Източник:ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2010 г.
Състояние в Европа
През 2010 г. около 0,1% горски площи са били опожарени. Изключение са районите на Югозападна Европа, където страните са докладвали 0,6% засегнати от пожари горски площи. Най-големи площи са засегнати в Португалия – 104 000 hа или 3% от общата горска площ на страната, Италия, Испания и Франция с 1% опожарени горски площи. Най-големи щети са нанесли горските пожари в районите на Руската федерация (1 100 000 hа).
Източници на информация:
-
Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/
-
EFFIS, Report No 11, Forest Fires in Europe 2010 - http://effis.jrc.ec.europa.eu/reports/fire-reports/doc/79/raw
Мерки за защита на горите от увреждания
В началото на годината е приета прогнозата за очакваните нападения от вредители, болести и други повреди в горите. За уточняване на прогнозата срещу пролетните листоядни вредители по широколистните гори са представени краткосрочни прогнози.
Авиоборба - авиохимична борба срещу ръждива бороволистна оса - 8004 da, и срещу педомерки и листозавивачки - 70 728 da, авиохимична борба срещу борова процесионка - 29 465 da, от които 27 434 da с препарата „Димилин 48 SC" и авиобиологична борба върху 2031 da. Ефектът от борбата е 87- 97 % смъртност на вредителя.
Наземната химична и биологична борба е проведена е върху 7757,027 da, на обща стойност 64 702 лв., срещу вредители, болести и повреди от абиотични фактори основно в горските разсадници и горските култури на територията на цялата страна.
Механичната борба е на площ от 13 902 da, предимно срещу плевели, мишевидни гризачи, тополов сечко и тополова стъклянка, борова процесионка, самотна бороволистна оса, на обща стойност 45 647 лева.
През 2010 г. продължава провеждането на санитарни и отгледни мероприятия в гори, засегнати от корояди и други стъблени вредители. За подобряване на здравословното състояние на горите допринася и редовното провеждане на отгледни сечи, предвидени в лесоустройствените проекти.
Мерки за защита на горите от пожари
В края на годината изпълнението на основните противопожарни мероприятия (ППМ) е следното:
Наблюдателни кули (поддръжка и направа на нови) - при разчет 1000 лв. и предвидени за поддръжка 2 броя, до края на годината са отчетени 6 броя на стойност 4453 лева.
Бариерни прегради - при разчет 16 145 лв. и предвидени за изпълнение нови 59 630 m са изпълнени 72 430 m за същата стойност в РДГ
Лесокултурни прегради - при разчет 49 760 лв. и предвидени за изпълнение 399 090 л.м, са изпълнени 377 210 m (95%) на обща стойност 48 260 лева. Средната цена на линеен метър е 0,13 лв. при очаквана 0,12 лева.
Минерализовани ивици - при разчет 450 759 лв. и предвидени за изпълнение 1 985 623 m, са изпълнени 2 072 337 m на обща стойност 416 831 лв. в почти всички регионални дирекции по горите.
Други изразходвани средства - включва разходите, направени за закупуване и осигуряване на противопожарните депа, защитни облекла, табели, авиоплощадки и други. Предвидени са 174 926 лв., от които през 2010 г. са изразходвани 123 580 лева.
Пожаронаблюдатели - при разчет за годината 117 136 лв. са усвоени 96 430 лв. за назначаването на 68 пожаронаблюдатели по време на пожароопасния сезон.
Гасене - при разчет за годината 25 980 лв. са изразходвани 27 248 лева.
През 2010 г. е подписано споразумение за сътрудничество между ИАГ и Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, в резултат на което вече се разработват и предоставят специфични прогнози и сигнали за топлинни аномалии на територията на страната. От съществена важност е сътрудничеството с Центъра за аеро-космическо наблюдение към ГД „ПБЗН" - МВР.
ГОРСКИТЕ РЕСУРСИ И ТЕХНИЯ ПРИНОС КЪМ ГЛОБАЛНИТЕ ЦИКЛИ НА ВЪГЛЕРОД
Ключов въпрос
Как се оценява приносът от досегашното управление на горските ресурси към глобалните цикли на въглерод?
Ключови послания
Горска площ – За последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция в увеличаването на горската площ.
Наблюдава се ясна тенденция на увеличаване на дървесния запас в последните 5 години, по-силно изразена при иглолистните дървесни видове.
Запасите на въглерод в биомасата на иглолистните и широколистните дървесни видове за последните 5 години са нараснали.
Горска площ
(индикатор 1.1 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)
Дефиниция на индикатора
Площ на горите и други залесени територии, класифицирани по тип на горите и по възможността за доставка на дървесина, както и делът на горите и други залесени земи към общата площ. Този показател предоставя цялостна представа за горските ресурси и е ценен източник на информация за националните политики и планирането на горското стопанство. Площта и особено нейните изменения са ключов елемент в оценката на устойчивото управление на горите.
Оценка на индикатора
Обща площ на България е 11 100 (1000 hа), а територията попадаща в горския фонд на страната през 2010 г. е 4 138 (1000 hа), от които 3 761 (1000 hа) залесени територии, представляващи 34% от територията на страната (фиг. 9). В сравнение с 2000 г., когато горската площ е оценена на 3 914 (1000 hа), България, както и останалите европейски страни, докладва стабилно увеличаване на общата горска площ.
Фиг.9. Разпределение на различните категории земи в страната в %, 2010 г.
Иглолистните гори обхващат площ от 1,279 млн.hа, а широколистните 2,859 млн.ha. от общата горска площ.
Динамиката на изменението в площта на горите за последните 10 години може да се проследи от данните показани в табл.3.
Табл. 3. Обща горска площ по вид на земите, ha
Година
|
Залесена площ, вкл. клек
|
Незалесена площ за залесяване
|
Недървопроизв. горска площ
|
Горски пасища
|
Общо горски фонд
|
2000
|
3 398 307
|
138 671
|
295 832
|
81 545
|
3 914 355
|
2001
|
3 464 572
|
138 472
|
298 233
|
78 755
|
3 980 032
|
2002
|
3 512 623
|
126 418
|
302 027
|
62 687
|
4 003 755
|
2003
|
3 547 456
|
117 419
|
298 846
|
51 515
|
4 015 236
|
2004
|
3 648 005
|
108 549
|
303 056
|
3 945
|
4 063 555
|
2005
|
3 674 320
|
96 121
|
302 792
|
3 231
|
4 076 464
|
2006
|
3 691 868
|
95 230
|
301 429
|
1 235
|
4 089 762
|
2007
|
3 704 015
|
93 081
|
310 889
|
509
|
4 108 494
|
2008
|
3 721 451
|
78 898
|
314 205
|
-
|
4 114 552
|
2009
|
3 749 129
|
73 959
|
307 808
|
-
|
4 130 892
|
2010
|
3 761 299
|
70 758
|
306 090
|
-
|
4 138 147
|
Източник:ИАГ
Състояние в Европа
Горите покриват 44,5% от територията на Европа с площ от 1 020 млн.hа. Горските площи са неравномерно разпределени на територията на Европа и показват съществени различия между отделните страни (фиг.10). Почти 75% от територията на Финландия е покрита с гори, докато в Ирландия и Холандия те заемат само 11%.
Най-голям дял заемат иглолистните гори (50%), широколистните - 27%, а смесените обхващат 23% от общата горска площ на Европа.
Фиг. 10. Средна годишна промяна в относителния дял на горските територии спрямо общата площ на страните в % - 1990 – 2010 г.
Източник: Доклад на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011
Източник на информация:
-
Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/
-
GHG Inventory, Национален доклад за инвентаризация на емисии от парникови газове
-
UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf
Запас на горите
(индикатор 1.2 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 017 от европейските индикатори за биологично разнообразие)
Дефиниция на индикатора
Запасът, обемът на стъблата на живите дървета, е основна променлива в инвентаризацията на горите. Изчисленията на общия запас (m3) и прирастта (m3/ha гора) по типове гори осигуряват базова информация за оценка на устойчивостта на управлението на горите. Информацията за запаса се използва също и като основа за оценка на количеството въглерод, натрупан в стоящи живи дървета. Средният запас на един хектар, дава информация за състоянието и производителността на горите, както и за степента на използване на производствения потенциал на горските територии.
Оценка на индикатора
Средният запас на един хектар на иглолистните и широколистни (високостъблени и издънкови за превръщане) гори през 2010 г. е съответно:
-
Иглолистни гори – 224,5 m3/hа
-
Широколистни гори – 125,1 m3/hа
Диаграмата (фиг.11) показва средния запас на един хектар на иглолистни и широколистни гори в България за периода 1995 г. – 2010 г.
Очертана е ясна тенденция на увеличаване на запаса на един хектар, която е с по-силно изразена динамика при иглолистните гори.
Фиг. 11. Запас на иглолистни и широколистни гори в m3/hа, 1995 – 2010 г.
Източник: По данни на ИАГ
Състояние в Европа
През последните 20 години общият запас на горите е нараснал с 8600 mln.m3., като средният годишен прираст е 0,39%. В районите на Руската федерация и Юго-Източна Европа (България попада в този район) се наблюдава увеличаване на средния годишен прираст и през двата периода от 1990 г. до 2000 г. и от 2000 г. до 2010 г.
Във всички останали райони на Европа се наблюдава намаляване на прираста. В Централна Европа например, през първата декада средния годишен прираст е 1,53%, докато през периода 2000 г. – 2010 г. същият е спаднал на 1,42% (табл. 4).
Табл.4. Тенденция в общия запас на горите в Европа, 1990-2010
Район
|
Общ запас на горите (million m3)
|
Годишно изменение(1990-2010)
|
|
1990
|
2000
|
2005
|
2010
|
million
|
m3
|
Russian Federation
|
80 040
|
80 270
|
80 479
|
81 523
|
74,2
|
0,09
|
North Europe
|
6 702
|
7 509
|
7 892
|
8 114
|
70,6
|
0,96
|
Central-West Europe
|
6 826
|
7 764
|
8 184
|
8 364
|
76,9
|
1,02
|
Central-East Europe
|
7 111
|
8 281
|
8 772
|
9 533
|
121,1
|
1,48
|
South-West Europe
|
1 722
|
2 222
|
2 332
|
2 484
|
38,1
|
1,85
|
South-East Europe
|
3 176
|
3 613
|
3 868
|
4 198
|
51,1
|
1,4
|
Europe
|
105 576
|
109 659
|
111 526
|
114 215
|
432,0
|
0,39
|
Europe without the Russian Federation
|
25 563
|
29 389
|
31 047
|
32 692
|
356,5
|
1,24
|
EU-27
|
19 143
|
21 874
|
23 067
|
24 132
|
249.5
|
1,16
|
Източник: Докладът на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011
Източници на информация:
-
Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/
-
UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf
Въглеродни запаси
(индикатор 1.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)
Дефиниция на индикатора
Въглеродните запаси в дървесната биомаса и почвите в горски и други залесени площи е показател, свързан с усилията на обществото за смекчаване изменението на климата, посредством намаляване на нетните емисии на парникови газове в атмосферата. При растежа и физиологичната дейност на дърветата, въглеродът се натрупва в биомасата. В резултат на това, горите съдържат големи запаси от въглерод. Запас на въглерод има също в мъртвата органична материя и почвите. Тези въглеродни запаси могат или да се увеличават, или да намаляват, в зависимост от това какъв тип практики в управлението на горите е възприет. Промяната в нивата на въглеродни запаси в трите основни склада на въглерод – биомаса, мъртва органична материя и почви, представлява основата при изчисляване на поглъщането или отделянето на CO2 от горите. Тази оценка дава възможност да се определи до каква степен горите компенсират отделените емисии на парникови газове от другите сектори.
Оценка на индикатора
Изчисленият запас на въглерод в биомасата на широколистните гори през 2010 г. е 50 Gg, а при иглолистните е 69 Gg. Данните за периода от 1995 г. до 2010 г. показват тенденция на увеличаването му (фиг. 12).
Фиг.12. Запас на въглерод в биомасата на иглолистни и широколистни гори (Gg), 1995 – 2010 г.
Източник:ИАОС, изчисления във връзка с инвентаризацията на парникови газове
Състояние в Европа
В цяла Европа, с изключение на Руската федерация се наблюдава стабилно увеличаване на въглеродните запаси в дървесната биомаса в периода 1990 – 2010 г. Годишното нарастване в периода 2005 г. – 2010 г. възлиза на 238 MtС/yr (873 MtСО2/yr). В 27-те страни на ЕС са отчетени 429 MtСО2/yr, което възлиза на около 10% от обема на емисиите на парникови газове през същия период. Ето защо, горите имат важно значение за смекчаване на климатичните промени.
Източници на информация:
-
Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/
-
GHG Inventory, Национален доклад за инвентаризация на емисии от парникови газове
-
UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf
-
Мерки за подобряване на дейността по охраняване на горските територии
През февруари 2010 г. е изготвена Концепция за промяна на модела за преструктуриране на системата за опазване и контрол в горските територии, която е предоставена на комисията, изготвяща проекта за нов Закон за горите.
Изготвен е проект за Наредба за осъществяване на дейностите по контрол и опазване в горските територии, който е представен на експертите от регионалните дирекции по горите за предложения и становища.
ЗАЩИТНИ ФУНКЦИИ НА ГОРИТЕ
Ключов въпрос
Каква е ролята на защитните функции на горите?
Kлючови послания
За периода от 1960 г. до 2010 г., площта на горите със специално предназначение (в.т.ч. защитни гори, рекреационни и гори в защитени територии) нараства от 10,3% на 38,3% от общата площ на горските територии.
От 1995 г. се наблюдава тенденция към намаляване на общата площ на защитните гори, причина за което е голямото редуциране на ловностопанските територии, на горите на други ведомства и направената преоценка на техните функции във връзка с прилагането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и Закона за горите (ЗГ).
Защитни гори
(индикатор 5.1 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)
Дефиниция на индикатора
Площта на горските и други залесени земи, определени за предотвратяване на ерозия на почвата, за опазване на водните ресурси или да поддържа други екосистемни функции.
Оценка на индикатора
Обособяването на две основни групи гори – със стопански и специални функции е направено през петдесетте години на миналия век. За периода от 1960 до 2010 г., площта на горите със специално предназначение (в.т.ч. защитни гори, рекреационни и гори в защитени територии) нараства от 10,3% на 38,3% от общата площ на горските територии (табл. 5). Според данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за 2010 г., общата площ на защитните, рекреационните и други защитни гори е 1 583 583 hа, което представлява 23,6% общата площ на горските територии в България. В сравнение с 1995 г. общата площ на защитните гори е намаляла с 42 152 hа. Намаляла е площта на водоохранните гори – с 37 214 hа и на противоерозионните гори с 14 829 hа, в резултат на включването на част от тях в границите на територии обявени за природни паркове. Площта на мелиоративните гори е увеличена с 9 891hа (табл. 6).
Табл. 5. Разпределение и изменение на общата площ на горите и земите
от горския фонд по категории гори, 1960-2010 г.
Показатели
|
1960
|
1970
|
1980
|
1990
|
2000
|
2005
|
2010
|
Обща площ, hа
|
3 635 093
|
3 603 933
|
3 743 123
|
3 772 493
|
3 907 070
|
4 076 464
|
4 138 147
|
Изменение, % спрямо 1960
|
100
|
99,1
|
103,0
|
103,8
|
107,5
|
112,1
|
113,8
|
Залесена площ, hа
|
3 189 741
|
3 066 594
|
3 199 936
|
3 236 758
|
3 391 336
|
3 674 320
|
3 761 299
|
Изменение, % спрямо 1960
|
100
|
96,1
|
100,3
|
101,5
|
106,3
|
115,2
|
117,9
|
Гори със спец. предназначение, %
|
10,3
|
15,6
|
25,9
|
30,9
|
34,2
|
31,9
|
38,3
|
Защитни, рекреационни и др. защитни гори, hа
|
-
|
523 191
|
898 076
|
1 012 966
|
1 039 647
|
963 871
|
920 247
|
Дял, %
|
-
|
14,5
|
24,0
|
26,9
|
26,8
|
23,6
|
22,2
|
Източник: ИАГ
Табл. 6. Разпределение на общата площ на защитните гори, 1995-2010 г.
Категории гори
|
2010 г.
|
2005 г.
|
2000 г.
|
1995 г.
|
Обща площ, хектари
|
Защитни гори:
|
518 667
|
546 111
|
540 866
|
560 819
| -
Водоохранни гори
|
246 650
|
248 943
|
245 452
|
283 864
| -
Противоерозионни гори
|
225 542
|
251 391
|
252 537
|
240 371
| -
Мелиоративни гори
|
46 475
|
45 777
|
42 877
|
36 584
|
Рекреационни:
|
240 626
|
262 531
|
247 611
|
241 005
|
Източник: ИАГ
На фиг.13 е представено площното разпределение на горите и земите от горския фонд по категории защитни гори през 2010 г.
Състояние в Европа
По данни от 39 страни в Европа, обхващащи периода 2000 – 2010 г. се наблюдава слабо увеличаване на площта на защитните гори. Годишното ниво на изменение през този период е около 0,6%, като най-високо е в района на Югоизточна Европа (4%). В останалите райони степента на промяна варира от 0,4 до 3%. Данните за 2010 г. показват че около 120 000 (1000 hа.), което представлява около 11% от общата горска площ са определени като гори за защита срещу ерозия, водоохранни гори или гори с други екологични функции. Процентното разпределение на защитните гори в Европа варира между отделните страни в обхват от 0 до 80% (фиг.14). Най-висок е процентът на гори със защитни и други екологочни функции в Италия (83%) и над 35% той е в Норвегия, Германия и Румъния.
Фиг. 13. Процентно разпределение на горите и земите от горския фонд по категории гори, 2010
Източник: ИАГ
Фиг. 14. Гори и други земи от горския фонд, с фуннкции за опазване на почвата и водите или с други екосистемни функции в %, 2010 г.
Източник: Докладът на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011
Източници на информация:
-
Изпълнителна агенция по горите, МЗХ
-
UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report
Мерки за поддържане и подобряване на защитните функции на горите, повишаване на защитата на горите и опазването на биоразнообразието в горските местообитания
През 2010 г. основните мерки за ограничаване на ерозията и други процеси на деградация на почвите са насочени в следните направления:
-
провеждане на противоерозионни залесявания в унищожени от пожари и други природни бедствия гори и по бреговете на водни течения – 7025 декара;
-
извършване на лесовъдски дейности за ограничаване на горските пожари;
-
регулиране пашата на домашни животни във възобновителни участъци, горски култури и противоерозионни гори;
-
прилагане на терасиране и други противоерозионни технологии за почвоподготовка при залесяване на стръмни горски терени;
-
подпомагане на възобновяването чрез изсичане на подлеса в изредени насаждения.
Сподели с приятели: |