Горите: Природата на Вашите услуги

Разхождам се сред дърветата. Храсти се сплитат около ръцете ми. Клони рошат косите ми. Бръшляни и треви се усукват около глезените ми. Мръква се. Лутам се. Цялата природа се опитва да ме спре. Трябва да стигна там. До поляната, където е светло. До реката. Там ще съм в безопасност. Тичам. Спъвам се. Падам. Ставам и продължавам. Търся пътя към спокойствието. Още малко. Още крачка - две.

Стигнах. Вече съм в безопастност. Тук е просторно. Спокойно. Сядам до водата. Гладка сребърна повърхност. Красиво е. Какво ли тайни пази гората? Облягам се на едно дърво. Кората му е гладка. Мирише на смола. Толкова е успокояващо.

Ето го и него. Красив. С тъмна кожа. Тъмни очи. Дете на нощта. Толкова красив. Подава ми ръка и ме повежда сред дърветата. Те сякаш се отдръпват за да мина.

Граблива птица се стралва между клоните на дърветата. Малък гризач се шмугва в храстите.. чува се сова. Притичва малко зайче. В тъмнината проблясват очите на лисица. Смолата на дърветата изпълва въздуха. Малки птички огласят гората с песните си. Всичко е толкова спокойно и красиво.

• 
  Защо гората има толкова лица? – питам с изумление.
  
• 
  Защото хората са толкова различни.
  

Вървейки забелязвам как дърветата се разреждат. Постепенно изчезват пред очите ми. Високите хилядолетни дървета са заменени от ниски храсти. Постепенно те се заменят с треви. Вървим. Тревите изчезват и пред очите ми се разкрива лунен пейзаж. Бетон и асфалт се показват пред нас

• 
  Къде са горите? – питам учудено.- Какво стана с тях? Къде са храстите? Пойните птици? Зайците и лисиците?
  
• 
  Изсичат ги. Заменят ги с метал и бетон. Където преди е имало гори – сега има хотели..- с мъка говори той- Преди поетите Ви възпяваха горите, полетата и балкана. Какво Ви оставиха - на Вас младите? Какво ще възпявате вие? Хотелите, тунелите, лифтовете и магистралите, тоновете боклук, който оставяте след себе си.
  

• 
  Да, но пътищата са важни, как ще пътуваме.. – опитвам се да защититя хората.
  
• 
  Не казвам да спрете прогреса, но не унищожавайте горите. Сега имате възможност да рециклирате всичко, скоро сигурно и децата си. Защо не се възползвате пълноценно от тях? Колко то Вас използват възобновяем източник на енегрия за дома или офиса си. Колко от вас ходят с колело или пеш на училище или работа. В големите градове, защо не използвате градски транспорт, а ходите до магазина с кола? Какво ще завещаете на вашите деца?
  

• 
  Учените Ви търсят нова планена подобна на тази. А други предказват края на света. Какво и другата планета ли ще разрушите? Давате ли си сметка какво причинявате на Земята? Преди хората вярваха във феи, горски духчета, тролове. Вярваха в нас – пазителите на гората. Живеехме заедно в идеална симбиоза. Постепенно ни забравихте. Сега сред този бетон, къде да живеем? Сега блоковете и колите стават роботи, които се борят срещу лошите. Кои са лошите обаче?
  

• 
  Ние се опитваме да поправим нещата. Чистим горите. Съдим дръвчета.
  
• 
  Вече е късно-прекъсва ме грубо- защо не се сетихте по-рано. Вместо да събирате боклуците защо не се научите изобщо да не ги оставяте след себе си. Катеричките не ядат опаковки от чипс. За да отсечете едно дърво са Ви нужни не повече то пет минути. А за да порасне... колко време и грижи са нужни...
  

• 
  Какво става? Питам уплашено.
  
• 
  Багери.
  
• 
  Какви багери?
  
• 
  Идват да изкоренят гората... идват да унищожат дома ми. Моят и на всички горски обитатели.
  

Било е лош сън. Поне този път...