Готин за убиване действащи лица

АПАРТАМЕНТЪТ НА ЛИДИЯ И КАМЕН

ЛИДИЯ влиза в хола, съблича шлифера си, без да разбира какво прави, шлиферът пада на пода... Лидия върви безсмислено от единия край на стаята до другия... Устните й се движат, сама си говори, без да излиза звук от устата й... Видимо не е на себе си... Рови из чантата си, пали цигара...

Стенният часовник отмерва четири дълбоки и силни удари...

ЛИДИЯ спира, втренчва се в часовника...

ЛИДИЯ: /на себе си, несвързано/ Двайсет и два часа, две хиляди лева, четири удара на часовника... две по две е девет... ако бях спряла като спечелих... на девет линии, не после, на седемнайсет линии... ако бях станала... ако не бях седяла двайсет и два часа в казиното... ако бях платила поне тока преди да вляза в казиното... Двайсет и два часа... по две е осем... и четири и триста са общо осемнайсет... и всичките две хиляди лева...

КРАТКА ПАУЗА

ЛИДИЯ: Нещо не е наред... нещо ще щракне в главата ми... нещо ще се случи... нещо ще превърти... О, Господи! О, Господи! О, Господи! О, Господи! О, Господи! О, Господи! О, Господи!

ЗАТЪМНЕНИЕ
7 СЦЕНА

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява НАДЯ

НАДЯ: Няма какво да се лъжем. Аз не лъжа. За разлика от всички останали. В чата всички се правят на това, което не са. Но аз говоря истината. Не познавам нито една истина, която да е поне малко поносима. Въпреки това аз не измислям виртуални реалности и не живея в тях. Преглъщам живота като кошмар, но съм вярна на действителността такава, каквато е. А тя е натърпима. И все пак, Готин, реших да ти пиша, за да проверя дали в тоя скапан чат има поне един човек, който да мисли и да усеща като мен. Хареса ми ника ти – „Готин”. Едва ли си толкова готин, но съм длъжна да проверя, въпреки че вече не разчитам на нищо. Аз съм учителка по география. Случайно завърших география. Заради майка ми и баща ми, които бяха учители по география. От малка мразя всички неща. Мразех родителите си. Мразех и мразя географията! Мразя учениците, мразя и училището. Отивам там по принуда, изпявам си урока и веднага си тръгвам. Най-често пиша двойки, без дори да изпитвам. Всяко следващо поколение е все по-неграмотно и заслужава все повече омраза. Единственото, което всяко следващо поколение усъвършенства, освен технологиите, това е лъжата. Както и омразата. Лъжата и омразата са управителите на днешния свят. Така, че Готин, ако случайно понасяш истината, ако не ти засяда като буца в гърлото, ако не я повръщаш, ако не я заобикаляш, ако все пак на тази земя е останало едно изключение и това си ти - обади се! Дори името ми в чата е истинско – Надя.

КРАТКА ПАУЗА

НАДЯ: На 45 години съм. Разведена. С две деца.

ЗАТЪМНЕНИЕ

Ирина влиза от външната врата, носи торба с лимони и моркови.

Тя вижда шлифера, чантата и обувките на Лидия, разхвърляни по пода...

ИРИНА: Ехо...

КРАТКА ПАУЗА

ИРИНА: Няма никой... /започва да събира нещата на Лидия от пода/

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири дълбоки и силни удара.

ИРИНА: /стряска се от часовника/ Ох! Майчице! /плюе три пъти в пазвата си/... Какво става тука... Няма никой... Отключено, разхвърляно...

ВЛИЗА ВЛАДО

ИРИНА: /пак се стряска/ Ох, майчице! /плюе три пъти в пазвата си/

ВЛАДО: О, Иринче! Кво правиш, батко!

ИРИНА: Да не си ми брат, че ще ми викаш „батко”!

ВЛАДО: Не съм ти.

ИРИНА: Камен го няма.

ВЛАДО: Камен го няма, но компа е тука. Нещо ме засърбяха ръцете...

ИРИНА: Нямаш ли си вкъщи компютър?

ВЛАДО: Не ги разбираш още тия работи, кукло! Мъжки работи!

ИРИНА: Да бе, въобще пък не ги разбирам!

ВЛАДО: Ти как си иначе?

ИРИНА: Аз съм... ами... аз въобще не знам как съм... толкова съм притеснена... и така се обърках... След малко ще дават „Герой на нашето време”, ама по друг канал... Най-после ще му видя началото. Нашите вкъщи все ... такова... и дойдох да го гледам... И за друго дойдох... ама... /изведнъж се разплаква/ Много съм притеснена, Владо... Много... Случи се нещо много... такова... объркващо... /плаче/

ВЛАДО: Айдеееее... Стига де, стига... Кажи на батко си какво става?

ИРИНА: /започва да плаче още по-силно/

ВЛАДО: Е тва жена като ревне, аз въобще не знам какво да правя!

ИРИНА: /плаче неудържимо/

ВЛАДО: /опитва се да я успокои/ Нали знаеш, че няма нещо, което Владо да не може да оправи! Само кажи! Спри да цивриш, разкажи ми всичко и го считай за уредено!

ИРИНА: /заеква/ Камен... Камен... Камен е...

ВРАТАТА НА СТАЯТА НА ЛИДИЯ се отваря, тя влиза по нощница.

ИРИНА млъква

ЛИДИЯ: /кисела, мрачна/ Каква е тази делегация тука!

ВЛАДО: Лидия, извинявай, но на мен спешно ми трябва компютъра, само нещо да проверя...

ИРИНА: Знам аз за какво ти е компа, да си пишеш с разни, докато жена ти по спа центровете се... такова...

ВЛАДО: Млъквай сега!

ЛИДИЯ: Компютърът го няма.

ВЛАДО: Как така го няма?!

ЛИДИЯ: Както – така.

ВЛАДО: Какво стана?!

ЛИДИЯ: Откраднаха го.

ВЛАДО: Лидия!

ЛИДИЯ: Какво Лидия! Лидия, та Лидия! Все Лидия ви е виновна на вас!

ИРИНА: Кога го откраднаха?!

ЛИДИЯ: Докато спях. Влязоха двама... някакви... с маски... наркомани сигурно... чумата да ги тръшне!

ВЛАДО: /предизвикателно/ И откъде влязоха?

ЛИДИЯ: Ами... влязоха.

ИРИНА: През вратата? Или през прозореца?!

ЛИДИЯ: /изнервена/ Иринче, ти какво само се мотаеш из къщи! Питаш, разпитваш! Аз питам ли те майка ти и баща ти защо се стрелят по цял ден!

ВЛАДО: Лидия! Компа беше много скъп! Разкажи как стана, за да ги търсим тия крадци! Как изглеждаха?

ЛИДИЯ: Търси ги, бе Владо! Като си нямаш друга работа... Търси ги! Бяха с маски. Не знам как изглеждаха!

ВЛАДО: Не можа ли да ги спреш!

ЛИДИЯ: Опитах се. Но те... хванаха ме за гърлото, за малко да ме удушат... Господ да ги убие! Бял ден никога да не видят! Тъкмо влизам във входа и...

ВЛАДО: Нали каза, че тук са влезли!

ЛИДИЯ: /съвсем объркана/ Така ли казах?!...

ИРИНА: Така каза, лельо Лидия.

ЛИДИЯ: Ами... не знам... не помня... Те ми причиниха ужасен стрес... какво да ти кажа сега... може би се случи във входа... а може би тук... Може би заложих компютъра... Мога ли всичко да запомня! Подложена съм на непрекъснато напрежение, ето, и в дома си нямам спокойствие! Може би аз не заложих компютъра?!... Може би го продадох?!...Дават 50 лева отгоре... при продажба. Преуморена съм! Нямам сили! Това не е дом тука, това вече не е къща! И кафе няма! Нищо няма...

ИРИНА: Лимони само. Купих и моркови. И две връзки магданоз...

ЛИДИЯ: Хайде сега, и ти, Владо! За един компютър!

ИРИНА: Лельо Лидия... /пак се разплаква/ Ти заради Камен го продаде, нали... оооооо! И аз ще продам всичко, което мога... Всичко, всичко ще направя за Камен! То и вкъщи нищо не остана, обаче.... опитвам се нещо да измисля... колкото повече се опитвам да мисля, толкова повече се обърквам... Знаеш ли, Владо, ти си богат, ти ще помогнеш на Камен, Камен е...

ВЛАДО: Чакай сега бе! Аз може да съм богат, ама то така... докога! Лидия, трябва да спреш! Вече години обещаваш, че ще спреш! Храня ви тука, плащам ви тока и какво ли още не, на гърба ми живеете, ами вземи се в ръце! Камен се съсипа заради тебе!

ВЪНШНАТА ВРАТА се отваря, влиза КАМЕН.

ИРИНА го вижда и ревва с все сила...

КАМЕН: /вади от джоба си отворен плик и го хвърля на масата/ Трябва да си събираме багажа. Апартаментът ни вече е на банката.

КРАТКА ПАУЗА

ЛИДИЯ: И какво ще правим сега?!

КАМЕН: Ще търсим кашони.

ИРИНА: То като гледам... няма да трябват много кашони...

КАМЕН: Ще се пренесем под моста, майко. Ще си запалим огън. И ще поспим.

ИРИНА изхлипва.

ЗАТЪМНЕНИЕ
9 СЦЕНА

ВЛАДО монтира нов компютър в хола на Камен.

КАМЕН седи на масата и реди пасианс...

В дъното на хола проблясва телевизора и там на дивана се е свила Ирина...

ВЛАДО: Кога ще вземат апартамента?

КАМЕН: Скоро.

ВЛАДО: Ще измислим нещо, ще говоря с жена си.

КАМЕН: Няма да говориш с жена си!

ЛИДИЯ: Защо пък да не говори с жена си!

КАМЕН: Защото не сме просяци! И защото ще си сърбаш попарата, майко!

ЛИДИЯ: Владе, мойто момче, малко пари само ако ми дадеш, аз ще оправя работата!

КАМЕН: Няма да й даваш пари!

ВЛАДО: Бих ти дал при други обстоятелства, но не точно при тези.

ЛИДИЯ: Колкото по-богати, толкова по-стиснати!

ИРИНА: /от дъното на хола/ Ха-ха! Ще види тоя Онегин! Той след години ще срещне Татяна и безумно ще се влюби в нея, но тогава вече тя ще е женена и прегоряла!... Хиляда пъти мога да го гледам тоя филм, толкова е любовен! Камене, ела да го гледаме заедно! Малко ще се поразсееш от мъките си!

Камен не отговаря, реди пасианса...

Всички мълчат...

ЛИДИЯ: /изведнъж/ Остави картите, Камене. Много лош навик!

МЪЛЧАТ, само телевизора проблясва отзад...

ЛИДИЯ: През 98-ма година влязох в едно бинго, ей така, на шега, баща ти много ме беше ядосал тогава... изневеряваше ми с една разпоредителка от квартално кино... . изрусена... млада... изключително грозна...

КАМЕН: Знам я тази история, майко!

ЛИДИЯ: /повече на себе си/ Спечелих 50 марки... през 98-ма... Колко години изминаха оттогава... без нищо да спечеля... Но аз ще спечеля, ще видиш... Много пари! Ще ударя най-после джакпота! Тогава баща ти...

ИРИНА: /от дъното на хола/ Току-що Онегин обясни на Татяна, че не може да отвърне на любовта й, защото е полигамен и иска да бъде свободен да спи и с други жени!

ВЛАДО: /монтира компютъра/ Прав е Онегин!

ЛИДИЯ: Така искам поне веднъж да го видя този джакпот!

ВЛАДО: Брак, брак, ама свободата си е свобода!

ЛИДИЯ: Остави картите, Камене! Ей така, по време на кризисни ситуации, се започва!

ИРИНА: Ох, дано да изгние накрая тоя Онегин – от мизерия, от нелюбов, ей така, да умре, да пукне! Горката Татяна!

ЛИДИЯ: Какво ще правим, деца?!...

ИРИНА: Боже!... Какъв мръсник!

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири дълбоки и силни удари...

ЛИДИЯ: Какво ще правим сега...

ЗАТЪМНЕНИЕ
10 СЦЕНА

КАТЯ И КАМЕН на среща...

КАТЯ: Ползвам най-скъпите шампоани в света! /разлюлява косата си ту на една, ту на друга страна, говори като в телевизионна реклама/ Няма по-важно нещо от скъпите шампоани! Затова ми е лъскава косата! Нали ми е много лъскава! Сменяйте шампоаните, само че да са все много скъпи! От най-скъпите!

КАМЕН: Аха...

КАТЯ: Всичко трябва да е мноооого лъскаво. Диамантите са лъскави, басейните са лъскави. Но и колите, обувките, дрехите, бижутата, джиесемите, всичко, всичко трябва да е лъскаво. А, в момента съм в развод. Кво да ти кажа, Готин, мъжът ми вече не е достатъчно... лъскав... нали се сещаш... /смее се доста просташки/ Малко изпадна от елита, гръмнаха му офиса, джипа, и оная му работа спря да става вследствие на... /млъква/

КРАТКА ПАУЗА

КАМЕН: Вследствие на...?

КАТЯ: Моля?

КАМЕН: Разказваше за мъжа си.

КАТЯ: А... не знам... не задържам дълго мисли в главата си, не обичам да се преуморявам. /кикоти се/ Щях ли да имам такава коса, ако имах много мисли, ами те щяха да ми бодат косата и да ми я унищожат! Пък сега който ме види, вика : „Леле, Кате, ква коса имааааааш! Стра-хот-на!” Много ми завиждат за косата по принцип... /вади снимки от чантата си/ Виж, Готин, тва ни е къщата, снимах я от всички ъгли, няма кво да се хабим да си разказваме, ето – снимков материал тука, гледай и преценявай. Трябва да ти е по-голяма и по-мащабна къщата. Иначе да не си губим времето, нали така?

КАМЕН разглежда снимките

КАТЯ: Супер, нали?

КАМЕН: Аха...

КАТЯ: Аз по принцип не ходя по срещи, щото не знаеш на кви идиоти можеш да попаднеш, на някакви изпаднали, скъсани прошляци, обаче ти като имаш три апартамента и вила в Троянския балкан, викам, ако апратаментите ти са добри, можем да шитнем двата и да си купим по-голяма къща от тая, басейн с по-големи размери, аз плувам много хубаво, направо красиво казват, че плувам, мноооого ми завиждат как плувам... като малка тренирах плуване, искаха да ме вкарват в националния отбор, да-да!, викам им, как ли пък не, да ми станат раменете като на мъж, та после да после да трябва да си търся богата жена вместо богат мъж! /смее се/

КАМЕН: Аха... да...

КАТЯ: Смешно, нали!

КАМЕН: Много смешно...

КАТЯ продължава да се кикоти...

КАМЕН мълчи неловко

КАТЯ: /изведнъж делово/ Колко са ти големи апартаментите? Къде се намират? Скъпи ли са? Щото ако не са, няма какво да си дрънкаме тука, нали?

КАМЕН: Скъпи са. Поне... 500 000 евра са двата.

КАТЯ: А, малко е. Тя тая къща струва толкова, без обзавеждането, не, малко е. /млъква, отнася се нанякъде/

КРАТКА ПАУЗА

КАТЯ: Моля?

КАМЕН: Не, нищо.

КАТЯ: Аз от малка си мечтаех за богат мъж. Такъв е животът, не може без много лъскав мъж, няма как, но по принцип ми трябва и басейн със... /млъква и се отнася нанякъде/

КРАТКА ПАУЗА

КАМЕН: С олимпийски размери?

КАТЯ мълчи и гледа нанякъде...

КАМЕН: Искаш ли нещо за пиене?

КАТЯ: Не, само трева ако имаш.

КАМЕН: Нямам.

КАТЯ: Тоя идиот, с когото се развеждам, тоя кучи син и мръсник, и циция ниеден, сега не ми дава пари. Щото се развеждам. Аз поисках развод. Казах му: „Не офиса ти и джипа ти, а тебе да те бяха гръмнали! А офиса ти и джипа ти, и всичко останало щяха на мен да останат, ако тебе те бяха гръмнали, и аз щях да ги стопанисвам по-добре от тебе! Нещастник!” Дано да го гръмнат и него! Много искам да го видя във вид на труп, целият продупчен и съвсем гръмнат! На съставните му части искам да го видя! /млъква/

КАМЕН: И какво?

КАТЯ: Моля?

КАМЕН: Разказваше за мъжа си.

КАТЯ: Е... не помня.

КРАТКА ПАУЗА

КАТЯ: Трева имаш ли?

КАМЕН: Не.

КАТЯ: А колата ти каква е?

КАМЕН: Нямам кола.

КАТЯ: Как така нямаш кола?!

КАМЕН: Ми нямам.

КРАТКА ПАУЗА

КАТЯ: Нищо де, като продадем двата ти апартамента, ще си купим страшна кола. Трябва да е лъскава. Кво ще кажеш за косата ми?

КАМЕН: Виж, аз трябва да тръгвам.

КАТЯ: Що? Къде ще ходиш?

КАМЕН: Ами работата е там, че... имам само един апартамент.

КАТЯ: О! Ужас! Как така само един!

КАМЕН: И той малко е... ипотекиран.

КАТЯ: Лъжеш сега, нали?

КАМЕН: Не лъжа.

КАТЯ: /изведнъж рязко/ Лъжеш, щото съм стара, така ли!

КАМЕН: Глупости!

КАТЯ: На 25 съм и вече съм стара!

КАМЕН: Не викай, моля ти се!

КАТЯ: Копеле! Копелета сте всички мъже!

КАМЕН: Не прави истерии!

КАТЯ: Трябват ви само 19-годишни на вас, гадове с гадове!

КАМЕН: Тръгвам!

КАТЯ: Той се развежда с мене, той! Щото не съм вече на 19! А любовницата му е на 19! Трябва да изпозастрелят всички мъже! Да ви издавят в басейните дано! В моретата и в океаните да ви издавят! И всичките ви коли, вили, къщи, всичките ви офиси, всички ви пари, всичкото ви всичко ще остане само за нас! Лъскаво ще си живеем тогава и няма да ни пука, че остаряваме!

КАМЕН предпазливо се измъква навън...

КАТЯ: Къде тръгна, бе идиот! Подлец! Гад мръсна! Не ме харесваш, нали! Ти мене не ме харесваш! /върви след него, удря го с чантата си, бие го/ Ама някоя по-млада ще харесаш, нали! Някоя кучка мръсна на 19! Ако бях на 19, лигите ти щяха да текат! Мамка ти! Свиня! Простак!

КАМЕН успява да се измъкне и хуква навън...

КАТЯ: Помоооооощ!

ЗАТЪМНЕНИЕ
11 СЦЕНА

КАМЕН е в хола пред компютъра.

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява МАРИЯ.

Двамата чатят...

МАРИЯ: Въпросът е какъв е смисълът от това, че виждаме, чуваме, движим се и най-вече какъв е смисълът от това, че чувстваме? /изсипва пред себе си много блистери и шишенца с лекарства, започва да ги пие едно след друго/...

КАМЕН: /на компютъра, пише/ А какъв е смисълът да питаме какъв е смисълът?

МАРИЯ: /пие хапче/ Вие да не сте някакъв безмозъчен? От тези, които не питат!

КАМЕН: А вие каква сте?

МАРИЯ: Аз съм стара мома.

КАМЕН: Защо?

МАРИЯ: Така се стекоха обстоятелствата.

КАМЕН: Мъж ли си търсите?

МАРИЯ: Не. /пие хапче/

КАМЕН: Тогава жена?

МАРИЯ: Пробвах веднъж с жена, пак е отвратително!

КАМЕН: А аз си търся жена.

МАРИЯ: Чудесно. Вечното разминаване!

КАМЕН: Богата ли сте?

МАРИЯ: Много съм богата. Душевно. /пие хапче/ Добре де, имам и пари. Имам и доста други неща. Неодушевени. Въпросът е, че всички искат да се оженят за фирмата ми, не за мен. /пие хапче/ Бизнесменка съм. Живея сред вълчи закони. Цикълът ми не е редовен. От стрес.

КАМЕН: Трябва да се успокоите.

МАРИЯ: Не мога!

КАМЕН: Ако искате да пием по едно?

МАРИЯ: Пия по много. Просто не съм на себе си с този цикъл! Кажете ми, на кого ще оставя фирмата, парите, имотите, колите! Докато въртях бизнес и трупах пари, цикълът ми спря. Това е истината, вече цяла година го няма. Докато се мотах с тоя бизнес, останах без деца! Все нямах време за деца и ето че останах без наследници! И най-вече без цикъл! Изнервена съм!

КАМЕН: Мога да се опитам да направя нещо по въпроса!

МАРИЯ: Само да ви предупредя! Фригидна съм. Не понасям секса. Нито с мъже, нито с жени. Предпочитам алкохола!

КАМЕН: Чак толкова ли сте зле със секса?

МАРИЯ: Зле съм с всяка близост! И през ум не ми е минавало да правя деца по нормалния начин. Добре, че науката напредна и измисли други начини за правене на деца, далеч по-поносими от онова цуни-гуни... Господи! /пие хапче/

КАМЕН: /иронично/ Тогава може да ме осиновите! Аз ще ви наследя с удоволствие.

МАРИЯ: Да, това е за предпочитане. Чакайте!... Идеята е добра... Как не съм се сетила до сега!

КАМЕН: Просто се пошегувах.

МАРИЯ: Нямам чувство за хумор! Аз съм с разбити нерви и въобще съм зле! Всеки ден питам Бог защо е създал хората и най-вече защо е създал бизнесът! Бизнесът има смисъл само ако го предадеш на някого, а начинът да го предадеш е един – да имаш редовен цикъл! Мислите ли, че Господ знае какви ги и свършил! Та той е сътворил помия, а не свят! Момент да си изпия хапчето! /гълта хапче/ Въпреки че за какво ли го пия! Вече и науката не е в състояние да помогне на моя цикъл! /пие хапче/ А вчера ме ужили оса... Щях да умра от ужилване... Наложи се да отида в болницата. Пропадна много важна сделка! Сега пия някакви противоалергични таблетки. Големи са и трудно ги преглъщам. Предписаха ми и противоракови, превантивно, както и хапчета за високо кръвно, също и няколко вида антидепресанти, и тука едни, които поддържат сърцето, и за костите, и против косопад, и за здрави нокти, имам и много билкови таблети... /изведнъж крещи/ Аз изпих ли си хормоните!

КРАТКА ПАУЗА

МАРИЯ: Не мога да ги пия по два пъти... Те са канцерогенни... По дяволите!

КАМЕН: /с умора и досада/ Знаете ли...

МАРИЯ: Не знам! Какво изпих и какво не изпих... И защо съм в депресия? От години съм в стрес! И тази ранна критическа! Вследствие на стреса! Всичко е една огромна и непоносима депресия! Не издържам! Какво ми става? Искам да знам какво се случва с мен! Имам всичко! Сделки, пари, къщи, коли, всичко! Защо тогава все съм в депресия! Защо се събуждам и искам да умра! Какъв ми е проблемът!

КАМЕН: Може би трябва да намалите лекарствата... или поне дозировките?

МАРИЯ: Не дрънкайте глупости, Готин! С тези хапчета все още мога да държа химикалката и да подписвам договорите! Какво ще стане без лекарствата! Ще трябва да усетя всичко! Ще трябва да го почувствам! И тогава ще скоча от най-високия етаж!

КАМЕН: Понякога... и аз се чувствам така.

МАРИЯ: Не ми говори за чувства! Ненавиждам чувствата. Помня, че преди много години имах чувства! И какво ми докараха? Опит за самоубийство! От любов! /пие хапчета/ Тогава си казах – бизнесът му е майката! В бизнеса няма чувства!

КАМЕН: Животът започна да ми писва! Досега съм правил любов само с жени, които обичам, или поне с жени, които харесвам, целият тоя чат ми дойде до гуша, цялото това ходене по срещи, всичките тези истерички, нимфоманки, побъркани, откачени...

МАРИЯ: Чакайте! Искате ли да се срещнем, да ви прехвърля част от цялото си имане, да подпиша осиновяването ви – вие ми ставате дете и аз ще имам наследник! /пие хапче/ Сделката е чудесна!

КАМЕН: /иронично/ Ще свършим всичко това, без да ви докосна дори!

МАРИЯ: О, това напълно ме устройва! Така... да погледна... тук пише, че сте на 27 години?

КАМЕН: На 29 съм.

МАРИЯ: Ще го преживеем. Преживяваме дори самия живот!

КАМЕН: Да, опитваме да го преживеем...

МАРИЯ: Няма да се пазаря за две годин! Сега ще си погледна графика... един момент... О, и още нещо! Осиновяването няма да е пълно. Ще ви осиновя частично... В края на краищата защо да не пробваме? Ако случайно цикълът ми се възстанови и ако ние с вас постигнем известна хармония... мога да ви разсиновя и да ми направите едно бебе... инвитро, разбира се.

КАМЕН: Вижте, аз съм инженер и...

МАРИЯ: Не ме интересува какъв сте! Колкото по-малко знам, толкова по-уравновесена ще бъда! Важното е да не ме докосвате! По-никакъв начин! Не трябва дори да се приближавате до мен! Ето, повдигна ми се само при мисълта за близост!

КАМЕН: Може би ви се повдигна от комбинацията между хормоните и сърдечно-съдовите?

МАРИЯ: Не се заяждайте, Готин! Да не се откажа от сделката! От друга страна, нямам време да се занимавам с малки деца, така че възрастта ви е подходяща. Мога дори да ви въведа в бизнеса... Да, сделката ми допада все повече. Ще подготвя перфектен договор! Така... следващият вторник... как сте в 11 часа?

КАМЕН: Много съм добре.

МАРИЯ: Ще уредя час при най-добрия адвокат. И, разбира се, можете да разчитате на съвсем малка част от това, което притежавам!

КАМЕН: Става.

МАРИЯ: А, и още едно условие – трябва да си говорим на „вие”! С всички разговарям на „вие”! „Ти” предполага близост. А близостта води до мрачни мисли и до сигурна смърт! Няма изключения, свързани с близостта!

ЗАТЪМНЕНИЕ

ХОЛЪТ на Лидия и Камен.

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири силни и дълбоки удари...

ВЛАДО: /пред комтютъра/ Здрасти, гадже, как я караш?

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява ЕЛЕНА

ЕЛЕНА: О, Готин! Къде изчезна толкова време?

ВЛАДО: /говори по микрофона/ Ми нещо проблеми малко имах.

ЕЛЕНА: Хубаво ни беше, нали? Искаш ли пак да се видим, този път ще те кача на лифта, че и оттатък!

ВЛАДО: Нямам нищо против, гадже.

ЕЛЕНА: Кво ти е на гласа, бе?

ВЛАДО: Нещо съм пресипнал.

ЕЛЕНА: Не се разхождаш достатъчно сред природата, сладък! Дишаш тука изпаренията на колите и само си мислиш, че си жив!

ИРИНА се надига от дивана

ВЛАДО: /стряска се от шума/ Какво правиш тука, бе идиотко!

ЕЛЕНА: Какво каза?!

ВЛАДО: /в микрофона/ Не на тебе, кукло, сестра ми нещо досажда!

ИРИНА: Въобще не съм ти сестра! И въобще не досаждам!

ВЛАДО: /в микрофона/ Само кажи къде да се видим, гадже! Някъде на чист въздух! И колкото се може по-скоро!

ИРИНА: Аз ще кажа на жена ти какви ги вършиш, докато тя кара ски в Алпите!

ВЛАДО: /На Ирина/ Ще кажеш ти, ама...

ЕЛЕНА: Кво бе, Готин, да кажа ли или да не кажа последно!

ВЛАДО: /в микрофона/ Казвай, казвай, че нямам нерви вече!

ИРИНА: Подлец си ти, Владимире!

ЕЛЕНА: Виж, Готин, утре има един митинг на природозащитниците, ще спасяваме планината. Нали се сещаш, искат да застроят и планината, все по-пренаселено е в градовете, няма къде да се чукат вече, място не остана, та им е дотрябвала сега и планината, щото нямат фантазия, не се сещат как да го правят под открито небе, така че ела на лифта, пък ще се чупим от митинга, ха-ха, и ще те заведа в планината, и ще ти покажа това-онова... докато още има планина!

ВЛАДО: В колко?

ЕЛЕНА: В четири.

ВЛАДО: Там съм. Чао.

ЕЛЕНА: Чао, Готин! До утре!

ИРИНА: И не съм ти сестра! Разбра ли!

ВЛАДО: /в микрофона/ Ало, гадже!

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява КАТЯ

КАТЯ: Здравей, Готин.

ВЛАДО: Как си, мила?

КАТЯ: А, мила ти станах... А оня ден изчезна яко дим!

ВЛАДО: Сори, много сори, ама за една среща се сетих, много беше важна!

КАТЯ: С някоя 19-годишна, нали?

ВЛАДО: Нееееее, аз такива не ги поглеждам бе!

КАТЯ: Трева имаш ли?

ВЛАДО: Лесно ще намеря.

КАТЯ: Ами айде намери. Чакам те пред МОЛ-а в центъра. След два часа. Щото преди това трябва да си измия косата.

ВЛАДО: Супер!

ИРИНА: Владо, първо - лошо ми става като те слушам, второ, ще кажа на Камен, че ровиш в неговия чат...

ВЛАДО: Камен като не прави нищо по въпроса!

ИРИНА: ... и трето, трябва да ти съобщя нещо много важно и също така много трагично!

ВЛАДО: Млъкни! Голям навлек си!

ИРИНА: Става дума за Камен. Той е... той е... /разплаква се/

ВЛАДО: /в микрофона/ Здрасти, гадже!

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява НАДЯ

НАДЯ: /мрачно/ Здравей.

ВЛАДО: Как си, скъпа?

НАДЯ: На този свят не ми остана нищо скъпо, така че да не преувеличаваме. Какво искаш?

ВЛАДО: Да се видим, коте!

НАДЯ: Не ми викай „коте”! Не съм представителка на животинския свят! Аз имам достойнство! И две деца. Технологизирани. Кога?

ВЛАДО: Какво кога?

НАДЯ: Ще се виждаме?

ВЛАДО: Утре преди обяд? На по едно кафе?

НАДЯ: Утре преди обяд преподавам. Един от най-тъпите класове в едно от най-тъпите училища в един от най-тъпите градове в целия свят, утре преди обяд имат география.

ВЛАДО: В колко свършваш?

НАДЯ: В 13.30.

ВЛАДО: Ще те чакам. Окей?

НАДЯ: Говори на български! /прекъсва връзката и се скрива/

ИРИНА: Слушай, Владо...

ВЛАДО: Чакай, някаква нова се появи!... /в микрофона/ Здрасти, как си, мила?

ИРИНА: Олеле, „мила”!... Повръщам, повръщам, повръщам!

ЧУЖДЕНКА: /с акцент/ Добър ден. Аз съм чужденка.

ВЛАДО: Ама това е прекрасно!

ЧУЖДЕНКА: Графиня съм.

ВЛАДО: Жестоко! Говорите ли български?

ЧУЖДЕНКА: Да. Малко. С разговорник.

ВЛАДО: Искате ли да ви давам частни уроци?

ЧУЖДЕНКА: Не. Искам да забременея.

ВЛАДО: Нямате проблеми!

ЧУЖДЕНКА: Чух, че на Балканския полуостров мъжете са много... как беше думата... расови.

ВЛАДО: Такива сме, госпожице, съвсем точна информация имате!

ИРИНА: Ти си простак, Владимире, това си ти!

ЧУЖДЕНКА: Моля?!

ВЛАДО: Нещо връзката прекъсва, госпожице, но не губете кураж, на Балканския полуостров със сигурност ще забременеете!

ЧУЖДЕНКА: Чакай... /разлиства разговорника/ Ку-раж... какво е това... няма го тука... в разговорника ми...

ВЛАДО: Курррраж, госпожице, това е словосъчетание, което изразява основна характеристика на мъжете на Балканите. Ние сме... куррррражлии.

ЧУЖДЕНКА: Това е нещо хубаво, така ли?

ВЛАДО: Много хубаво.

ЧУЖДЕНКА: А вие имате ли го?

ВЛАДО: В изобилие!

ЧУЖДЕНКА: Ами аз съм отседнала в един голям хотел тука... елате във фоайето утре в 10 сутринта. Добре?

ВЛАДО: Много добре.

ЧУЖДЕНКА: /разлиства разговорника/ Как беше това... на този ваш език... на... чакайте, аз къде съм сега? В Румъния... или в Сърбия... или в Украйна...

ВЛАДО: Украйна не е на Балканския полуостров.

ЧУЖДЕНКА: Така ли?! Аз защо тогава пътувах и до Украйна?

ВЛАДО: В Украйна има много водка, госпожице, и малко кураж!

ЧУЖДЕНКА: Да, водка, да... /развеселява се/ Тази дума я знам. Пих я! Цяло шише! После ме боля... това... тука... как беше... главата!

ВЛАДО: А сега сте в България.

ЧУЖДЕНКА: И говоря на български, така ли?

ВЛАДО: Точно така.

ЧУЖДЕНКА: Знаете ли, защо да губим времето си... елате още сега... веднага... във фоайето на един голям хотел съм... ще ви чакам... аз съм много богата... аз съм графиня... но ми трябва малко... ку-рррр-аж.

ВЛАДО: Идвам, госпожице! /скача и вдига на ръце Ирина, върти я във въздуха/ На батко пиленцето! /пуска Ирина и хуква навън/

ИРИНА: /с възмущение, след Владо/ То не случайно Гогол е написал „Евгени Онегин”!... Този... Пушкин... Пак се обърках... Все повече се обърквам... всеки следващ ден ми носи още по-голямо объркване... Боже!

ЗАТЪМНЕНИЕ