Готин за убиване действащи лица

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири силни и дълбоки удари...

ВЛИЗА КАМЕН с кашони...

ИРИНА подава на Камен чаша.

ИРИНА: Да си изпиеш сока от моркови. Купих ти и портокали. Сварих и специален билков чай. Трябват ти много витамини сега.

КАМЕН: Що?

ИРИНА приглушава едно изхлипване...

КАМЕН: Само не плачи пак, става ли?

ИРИНА: Ще се опитам. Заради тебе... Обаче ми се плаче.

КАМЕН: Оттатък има едно плюшено мече. Да ти го дам да си поиграеш?

ИРИНА: Не искам плюшено мече!

КАМЕН: А бонбони?

ИРИНА: Не.

КАМЕН: Какво искаш тогава?

ИРИНА: Трябва и да избягаме, Камене.

КАМЕН: Къде?

ИРИНА: Където и да е. Някъде надалеч обаче. Аз ще се грижа за тебе, ще видиш.

КАМЕН: Ти?!

ИРИНА: Да, аз.

КАМЕН: Ще се грижиш за мене?!

ИРИНА: Ще имаш нужда от грижи... от сега нататък... /разплаква се/

КАМЕН: Защо само ревеш, бе Ирина!

ИРИНА: Защото ми е много мъчно! За тебе... Майка ти не ти е майка... Владо не ти е приятел... Само мене си имаш на този свят, Камене!

КАМЕН: Да нямаш температура? /слага ръка на челото й/

ИРИНА задържа ръката му

КАМЕН: Трябва да събирам багаж.

ИРИНА: Трябва да бягаш. Скоро тука ще стане много лошо.

КАМЕН: Да, скоро тука ще се нанесе банката.

ИРИНА: Преди банката има и по-лошо.

КАМЕН: От лошото май винаги има и по-лошо.

ИРИНА: Владо си направи срещи с всичките ти гаджета.

КАМЕН: Какви ги говориш, бе Иринке?

ИРИНА: Не искам бонбони! Не искам плюшени мечета! Сега ще ме слушаш и ще ме чуеш най-после! И то сериозно!

КАМЕН: /гледа я/ Доскоро ходеше с една голяма панделка...

ИРИНА: Ти и на рождения ми ден беше, и видя, че на тортата пишеше „21”, и пак не разбра, че съм пълнолетна, че отдавна нямам панделка, много си глупав понякога, Камене!

КАМЕН: /гледа я/ Може и да съм много глупав, да...

ИРИНА: Владо чука всичките ти гаджета вече две седмици. Докато ти мъкнеш кашони тука... Казва им, че той си ти. И че ти си ги лъгал в началото, че си той. Сраснах тука с тоя диван, щото наште вкъщи освен, че се стрелят, вече се и развеждат, не искам и да помисля какво става у нас... Но пък всичко знам за тука, всичко. И да си прибираш плюшените мечета и бонбоните, и да вземеш да ми повярваш най-накрая!

КАМЕН: /объркан/ Те... не са ми гаджета...

ИРИНА: Твоя работа какви са ти! Човек може и да се обърка понякога. Но аз те познавам и знам, че колкото и да се омотаеш в тоя живот, пак чист ще излезеш от него.

КРАТКА ПАУЗА

ИРИНА: Събирай си багажа... каквото ти е останало... и да се махаме!

КАМЕН: Нищо не разбирам!

ИРИНА: Ще си го изкарат на тебе, не на Владо. Той дава твоя адрес, той се представя за тебе. Обаче жена му скоро се прибира от ски. И той ще се скрие под полата й. А всичко ще се изсипе върху главата ти.

КАМЕН: Пак не разбирам?!

ИРИНА: Той лъже, Камене. А когато някой лъже, винаги после става лошо. Никой не понася да го мамиш... Може да умреш от лъжата... Може да убиеш заради лъжата... Всичко може. Защото... ако се влюбиш... и те излъжат... особено ако нарочно те излъжат... тогава най-много боли... цял живот боли... и човек на всичко е способен тогава...

КАМЕН: Много филми гледаш, бе Иринке! Уж все им изпускаш началото, уж все заспиваш преди финала...

ИРИНА: Хич не се подигравай! Защото всички искат само едно, Камене...

КАМЕН: И какво е то, пълнолетната?

ИРИНА: Любов.

КРАТКА ПАУЗА

ИРИНА: Само любов.

КРАТКА ПАУЗА

ИРИНА: Нищо друго, освен любов.

КАМЕН: Така е.

ИРИНА: Всички войни... от тази вкъщи до бомбардировките някъде там... и земетресенията... и наводненията... и хазарта на майка ти... и баща ти в Австралия... и ти, Камене с тия кашони... всичко това е, защото няма любов.

КАМЕН: Така ли?!

ИРИНА: Точно така.

КАМЕН: И кога ги научи тия работи?

ИРИНА: Много отдавна. Бях съвсем малка, когато баща ми престана да обича майка ми. И майка ми престана да обича баща ми.

КАМЕН: Когато още беше с панделка?

ИРИНА: Послушай ме, Камене! Да се махаме!

ЗАТЪМНЕНИЕ

В ХОЛА е полумрак.

ПРИНТЕРЪТ забръмчава...

ПОЯВЯВА СЕ БАЩАТА: Мили сине! В Австралия положението е все същото. Овце навсякъде, а работа по специалността ми – никъде. С прискърбие прочетох писмото ти за ипотекирания апартамент, за вноските, които не сте плащали, за тъжната ви съдба сред кашони, която ви очаква. Не съм мислил, че синът ми ще спи под мостовете, но с майка като твоята, мили сине, всичко е възможно. Човек може да се озове къде ли не с майка като твоята... добре, че избягах навреме, благодаря на Всевишния! Защото с майка като твоята, мили сине... /тежка въздишка/ Нещата са непоправими с майка като твоята. За съжаление, аз нямам пари, мили сине. Но това, което мога да направя за теб, е да се измъча много, да работя извънредно като отглеждам два пъти повече овце, отколкото сега, и да ти събера пари за път до Австралия. Както ти писах и преди, тук всичко е много хубаво, освен климатът. И най-важното – с толкова много овце наоколо, човек никога няма да спи под моста. Така че прецени и реши какво ще правиш оттук нататък с живота си. Ти си на кръстопът, мили сине. А аз пари имам само за билет до Австралия. Довиждане. Прегръщам те. Баща ти.”

КРАТКА ПАУЗА

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири дълбоки и силни удари...

ЗАТЪМНЕНИЕ
15 СЦЕНА

В хола се прокрадва Владо, оглежда се, ослушва се...

ВЛАДО: /към външната врата/ Влизай!

Влиза ЕЛЕНА

ЕЛЕНА: Къде сме бе, Готин?

ВЛАДО: Шшшшт! Тихо!

ЕЛЕНА: Що?

ВЛАДО: Щото не си на Черни връх, затова. Тука пуснах едни наематели, много са чувствителни на тема шум.

ЕЛЕНА: Нервни са, така ли?

ВЛАДО: Имат си проблеми.

ЕЛЕНА: Ами не се разхождат сред природата, природата укрепва нервната система и либидото най-вече укрепва, в гората например...

ВЛАДО: Добре, добре! Айде натам, в кухнята!

ЕЛЕНА: Ама на мене ми е все едно къде, бе Готин! Само по-бързо да го направим!

ВЛАДО: По тая точка интересите ни много съвпадат!

ЕЛЕНА: /кикоти се/ И в мазе съм се чукала, и на покрив, и в ремаркето на един камион, за откритите площи да не говорим, само във фризер май не съм го правила! Обаче веднъж върху един фризер...

ВЛАДО: Тихо, бе! Млъкни!

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири дълбоки и силни удари...

ЕЛЕНА: /стряска се, изпищява/ Ох!

ВЛАДО: /дърпа я към кухнята/

ЕЛЕНА: Готин, само да ти кажа едно нещо! Много набързо!

ВЛАДО: /тегли я към кухнята/ Добре, кажи ми го, обаче шепнешком!

ЕЛЕНА: /шепне/ Знаеш ли, Готин... Напоследък съм... разтревожена! Изпитвам неясна тревога. Уж правя секс като побъркана, обаче пак се тревожа. Какво става с мене? /повишава глас/ Аз обичам да се чукам! Аз никак не обичам да се тревожа! ВЛАДО: Кво да ти кажа, коте...

ЕЛЕНА: Е кажи нещо де!

ВЛАДО: Няма време за приказки, сладурано! След час и половина имам среща в един голям хотел с една... с един граф.

ЕЛЕНА: Ква среща, бе?

ВЛАДО: Делова. /избутва я в кухнята/

ОТ ДИВАНА в дъното на хола се надига главата на Ирина...

ВЛАДО: /прави крачка назад, на Ирина, тихо/ Кво да направя, сестра ми! Жена ми се върна! Изневиделица! И си затваряй устата, чу ли!

ЗАТЪМНЕНИЕ
16 СЦЕНА

ЛИДИЯ – куца из хола и лицето й е насинено...

Смъква шлифера си, пуска го на пода. Вади цигари, пали, пуши...

КАМЕН излиза от стаята си с пълен кашон с вещи

КАМЕН: Кой те подреди така?

ЛИДИЯ: /с усилие/ Едни... намерили кога да си искат парите... когато нямам никакви пари...

КАМЕН: Майко, майко, майко! Какво да те правя!

ЛИДИЯ: Дай ми отровата от нощното шкафче!

КАМЕН: Биха ли те? Какво ти направиха?

ЛИДИЯ тежко въздиша

КАМЕН: Майко... Опитвам се да ти помогна... Години стоя при тебе с надеждата да ти помогна... Но не знам как да ти помогна...

ЛИДИЯ: Камене... помниш ли го аптекаря... добрия, дебел човек...

Макар че беше дебел, само той ме обичаше истински... Колекционираше картини. Подари ми няколко, толкова ме обожаваше! Скъпи картини, добри пари им взех после.

КАМЕН: Не им взе добри пари, продаде ги на безценица.

ЛИДИЯ: Камене, опъко мое дете... Каквото кажа, ти все казваш обратното.

КАМЕН: За да има равновесие, майко. Ти лъжеш и разместваш понятията, аз ги връщам по местата им.

ЛИДИЯ: Можех да стана професор... Написах дисертация. Е, почти я написах. Пък и не остана време да я защитя.

КАМЕН: Не е късно да го направиш.

ЛИДИЯ: Отказах се от професията си, отказах се от аптекаря... заради баща ти... много бях влюбена в баща ти... а той с онази от кварталното кино... руса и покъртително грозна... късаше там билетите и плашеше хората, хората изпадаха в стрес като я видят, хората престанаха да ходят на кино заради нея... толкова грозна... само като си спомня, само като си спомня... колко обичах баща ти... Хайде, майко, донеси ми отровата!

КАМЕН: Колко пари трябва да върнеш?

ЛИДИЯ: Много.

КАМЕН: Години се опитвам да ти помогна, майко...

ЛИДИЯ мълчи

КАМЕН: Трябва само да спреш. Никога вече да не влизаш в казиното. Трябва да се справиш, майко. Ще спя под мостовете, ще ти паля огъня, ще те топля, ще те пазя, ще съм все до тебе, само да те видя здрава... Моля ти се, майко. Направи го най-после!

ЛИДИЯ мълчи

КАМЕН: Лека полека ще се оправим. Ще върнем дълговете ти. Ще работя каквото и да е. И ти ще работиш. Ще съберем пари за жилище. Дори да е само стая. Но пак ще си имаме дом...

ЛИДИЯ мълчи

КАМЕН: Ще можеш ли, майко?

ЛИДИЯ мълчи

КАМЕН: Кажи, ще оздравееш ли?

ЛИДИЯ: /изхлипва/ Господи!... Дай ми, майко, отровата!

КАМЕН: Каквото и да си направила, ти си майка ми. И аз те обичам!

ЛИДИЯ безшумно се разплаква...

КАМЕН става, сваля часовника от стената и го слага в краката й...

КАМЕН: Та колко пари трябва да върнеш?

ЛИДИЯ: /гледа часовника, дълго мисли, после се съвзема, властно/ Върни го на мястото му! Той е от дядо ти.

ЗАТЪМНЕНИЕ
17 СЦЕНА

ВЛИЗА ВЛАДО - оглежда се, ослушва се... Тишина.

Той се промъква до компютъра и пише...

ВЛАДО: Коте?

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява КАТЯ.

КАТЯ: Кво бе, Готин?

ВЛАДО: Нали ти разправях за апартамента ми с наемателите, утре няма да ги има, изнасят се, защото имат проблеми с...

КАТЯ: Ама не ме товари сега с проблеми, бе Готин! Пука ми кой какви проблеми има! Аз днес бял косъм си открих в лъскавата коса, знаеш ли на мене кво ми е! Сега се чудя червена ли да я боядисам или някакъв такъв по-пепеляв цвят, тука цял ден не мога да реша...

ВЛАДО: Както искаш я боядисай, коте! Утре в четири те чакам на адрес... /пише/

ЕЛЕНА, НАДЯ, МАРИЯ И ЧУЖДЕНКАТА изникват в различни пространства...

ЕЛЕНА: Улица...

НАДЯ: Номер...

МАРИЯ: Пресечка на...

ЧУЖДЕНКА: /с акцент/ Да, това е отлично и много добре! Най-после ще се разходя из града и ще видя България, досега не ми остана време да разгледам забележителностите на вашата столица Букурещ, а искам и да се кача на Акропола, аз знам, че Акрополът е най-голямата ви забележителност, но времето ми... понеже... как беше това... чакай да си погледна в разговорника...

ЕЛЕНА: Супер, Готин! Там съм!

НАДЯ: Знам адреса! Няма нужда да ми го повтаряш като че ли съм представителка на малоумните поколения след мен!

КАТЯ: Е, добре, Готин, ще дойда, ама първо ще се боядисам руса!

МАРИЯ: Какво искате от мене?! Да дойда на някакъв непознат адрес?!... Е, ако евентуално това се случи, ще е само за да подпишем осиновяването ви. Не си и помисляйте за нещо повече!

ЧУЖДЕНКА: Да, кураж! Все забравям, че думата я няма в разговорника! От толкова кураж останах без време за забележителности!

ЖЕНИТЕ ИЗЧЕЗВАТ

ВЛАДО: Олеле, майко! Какви ги свърших... Нещо натиснах....Компютърна грешка май... Няма майтап... И сега накъде?!

ЗАТЪМНЕНИЕ

ЧАСОВНИКЪТ отмерва четири дълбоки и силни удари...

Влиза Лидия с мокра кърпа на главата...

В дъното на хола проблясва телевизора, Ирина се е свила на дивана...

ИРИНА: Лельо Лидия...

ЛИДИЯ: Кажи, Ирина! Само говори по-стегнато, въобще някак по-синтезирано, главата ми ще се пръсне!

ИРИНА: Донесох банани, много са хранителни.

ЛИДИЯ: Благодаря, Ирина.

ИРИНА: Трябва да поговорим за болестта на Камен, няма смисъл повече да мълчим.

ЛИДИЯ: За какво да поговорим?!

ИРИНА: Знам, че криеш от всички, обаче... такова... мене сън не ме хваща. На всичките филми вече и началото, и края им знам наизуст!

ЛИДИЯ: Ти от малка си обременена, с твоите военни вкъщи, знам, че не ти е лесно, само че от какво според тебе е болен Камен?!

ИРИНА: От рак.

КРАТКА ПАУЗА

ЛИДИЯ: Той ли ти каза?!

ИРИНА: Не, ти.

ЗВЪНИ СЕ.

ЛИДИЯ: /към вратата/ Нямам пари! Махайте се! Кредитори мръсни!

ВЛИЗА ЧУЖДЕНКАТА

ЧУЖДЕНКА: /усмихната/ Добър ден.

ЛИДИЯ: /на Ирина/ Кога съм казвала такова нещо, бе Ирина!

ЧУЖДЕНКА: /усмихната/ Как сте, добре ли сте?

ИРИНА: /на Лидия/ С ушите си го чух.

ЛИДИЯ: Възможно ли е да забравя, че детето ми е болно?!

ИРИНА: Освен ако си вече с Алцхаймер, лельо Лидия!

ЧУЖДЕНКА: Ало... ей... вие... това... да не би да говоря на друг език, не на вашия?

ЛИДИЯ: Нещо в мозъка ми трябва да е изщракало?! За да не помня... Затова ли така ме боли главата?! /рязко, към чужденката/ Вие от банката ли сте!

ЧУЖДЕНКА: Аз съм... как се казваше на този ваш език?!

ИРИНА: Не е от банката.

ЧУЖДЕНКА: /много усмихната/ Да, аз съм графиня и съм от едно графство.

ЛИДИЯ: Бъркате апартамента!

ЧУЖДЕНКА: /вади листче/ Бъркам разни неща, обаче този път старателно записах... това... как беше... адреса... ето, прочетете...

ИРИНА: /без да чете/ Това е адресът. Не го бърка.

ЧУЖДЕНКА: /щастлива/ Нищо не бъркам!

ЛИДИЯ: Какво искате?

ЧУЖДЕНКА: Искам Готин и много кураж.

ЛИДИЯ: Може би наистина нещо се случва с главата ми! Нещо лошо и непоправимо! Това е моят хол, нали... Беше моят хол... Животът така се обърка!

ИРИНА: /на Чужденката/ Готин го няма и по-добре си тръгвайте!

ЧУЖДЕНКА: /усмихната/ Не, аз ще почакам.

ИРИНА: Вижте, всичко това е една голяма лъжа и измама!

ЧУЖДЕНКА: Какво е това лъжа и измама? /вади разговорника си, разлиства/

ИРИНА: Лъжа и измама значи, че трябва да си обирате крушите оттук!

ЧУЖДЕНКА: Крушите?! А, това беше зеленчук! Круша! Не обичам круша. Не.

ПОЯВЯВА СЕ ЕЛЕНА

ЧУЖДЕНКА: Аз не разбирам... Каква е пък тази сега? И откъде се появи?! Колко външни врати имате? В моето графство имаме по една... това... външна врата...

ЕЛЕНА: О, жени! Кво правите тука бе? Тука мъже трябваше да има, не жени!

ЛИДИЯ: Много се тревожа за главата си!

ЕЛЕНА: Всички сърдити, все сърдити! Мрачни лица по улиците, начумерени хора, безрадостен свят! Като че ли природата е свършила! Ами разхождайте се, бе! Движете се! Планината ви е под носа! Борови гори, поляни, цветя, храсталаци!

ЧУЖДЕНКА: Какво е храсталаци? /търси в разговорника/

ПОЯВЯВА СЕ МАРИЯ.

МАРИЯ: /делово/ Къде е Готин?

ИРИНА, ЕЛЕНА, ЧУЖДЕНКА: /в един глас/ Няма го.

МАРИЯ: Как така го няма?! Трябва да подпишем договора!

ЛИДИЯ: Вие сте от банката!

МАРИЯ: Работя с няколко банки, да.

ИРИНА: Вижте, трябва да ви обясня... Камен е... той е... той е...

МАРИЯ: Кой Камен?!... Изключете телевизора! Безобразие! Вече следя само новините и то основно курсовете на валутите. Изключете телевизора, ще вземе да стигне някое чувство до ушите ми! /крещи/ Веднага го изключете!

ЧУЖДЕНКА: /щастлива/ Прави ми впечатление, че на Балканския полуостров често крещят. В нашето графство говорят тихо. Пък тука крещят.

ИРИНА: Трябва да си тръгвате и то веднага!

ПОЯВЯВА СЕ КАТЯ.

КАТЯ: Готин!

ЖЕНИТЕ я гледат...

КАТЯ: Къде е Готин, бе?

МАРИЯ: И аз това питам. Къде е!

ЕЛЕНА: Чакайте, сладурани! Кво всъщност става тука?!

ЛИДИЯ: Това е номер на банката, нали! Точно когато мигрената ми е в разгара си!

МАРИЯ: Имам делова среща с Готин в четири. Никога не чакам повече от пет минути!

КАТЯ: И аз имам среща с Готин, и тя в никакъв случай не е делова!

МАРИЯ: /вади лекарства, пие ги/ Все пак Готин ще стане мое дете!

ЕЛЕНА: Ей, и аз имам среща с Готин! Кво, групов секс ли ще правим? Мъже и жени, родители и деца!

МАРИЯ: /в ужас/ Секс?! Какъв ужас! /слага в устата си още едно хапче/

КАТЯ: Боядисах си руса косата, обаче исках едно русо, което не се получи, стана някакво друго русо, освен това водата спря и боята стоя на лъскавата ми коса четири часа и сега не знам дали няма да ми окапе косата...

В ХОЛА ИЗНИКВА НАДЯ

НАДЯ разглежда жените, мълчи...

ЛИДИЯ: /избухва/ Лидия Трифонова почина. Вчера се спомина!... Идиотска банка! Вие души и сърца нямате ли в тази банка!... Вземайте апартамента, каквото искате правете! Не ви е срам! Жената днес я погребват, тази... Лидия, която го е ипотекирала... Тя от стрес и от ужас получи удар! Аз съм нейна роднина, аз съм опечалена в момента... А вие сте се домъкнали тука, да се гаврите с мъката на хората! Вземайте всичко и се махайте!

ПАУЗА - всички мълчат

НАДЯ: Ето докъде я докара цивилизацията! Технологии! Виртуални реалности! Чатове! Лъжи и безпросветна тъпота! Технологизираха се мозъците, сърцата и всичко каквото там има в човека, ако изобщо в човека нещо е останало! Работите са крайно неприятни. Къде е Готин?

ИРИНА: Няма го.

НАДЯ: Готин ще се омъжи за мен и ще стане баща на децата ми. Така че не може да го няма!

КАТЯ, ЕЛЕНА, ЧУЖДЕНКА: /в един глас/ Но го няма!

КАТЯ: Нещо не разбирам...

ЧУЖДЕНКА: /възторжено крещи/ Само ще отбележа... тихо и без да крещя... това... че като ви слушам... чувам, че и вие имате проблеми с родния си език! Нямам само аз проблеми с него... с това... с този... ваш роден език!

НАДЯ: Ако трябва ще ви оскубя, ще ви избия, но Готин ми е обещал, че ще се омъжи за мен и това е!

КАТЯ: Само за оскубване не ми говорете! Някой да има малко трева?

ЧУЖДЕНКА: Трябва да забременея от Готин! Такъв куражлия ми е той!

ИРИНА: Готин на всичкото отгоре е женен!

КРАТКА ПАУЗА

ЛИДИЯ: Млъкнете всички и ми обяснете какво става?!

ИРИНА: Мотае ви всичките и ви лъже! Ама жена му се върна от ски и той от нерви обърка клавиатурата. Покани ви всичките накуп. Това става тука. Айде, изяснихме нещата, отивайте си!

КРАТКА ПАУЗА

НАДЯ: Това не е вярно!

МАРИЯ: Май ще имам много снахи! /пие лекарства/ Не трябва да се вълнувам!

КАТЯ: Трева нямате ли бе!

ЗАПОЧВАТ ДА ГОВОРЯТ ЕДНОВРЕМЕННО:

ЕЛЕНА: Така значи... Ще го кача на някой връх тоя простак и ще го пусна оттам надолу с главата!

КАТЯ: Въобще вече не се оправям с тия мъже, мамка им, аз ще взема да мина на жени вече, това е!

МАРИЯ: Жени! Нали пробвах и с жени! Пак чувства! Навсякъде чувства!

НАДЯ: Дайте ми успокоително!

ЧУЖДЕНКА: /щастлива/ Ама днес ми е точно това... овулацията!

КАТЯ: И оня циция мръсен, дето се развежда с мене, не ми дава мангизи, не мога да си купя достатъчно трева, вика – върви работи и се друсай колкото си искаш, ама с твои пари!

ЕЛЕНА: Аз съм на 36 почти!

КАТЯ: /пищи/ Не искам да слушам за годините си! Няма да си кажа годините! Никога вече!

НАДЯ: Аз не мразя само географията и училището, и децата си, и всичките си съседи, и колегите си, и квартала си, аз мразя целия живот!

ЧУЖДЕНКА: /щастлива/ Успокойте се! Успокойте се! Вие сте такива... изнервени, даже сте съвсем побъркани!

НАДЯ: Готин е поредното доказателство, че светът и животът заслужават само омраза! Още едно успокоително, ако обичате!

МАРИЯ: Не ми говорете за любов! Само това не! От любов се умира!

ЕЛЕНА: Значи днес няма да се чукам, така излиза...

КАТЯ: Когато навърша 26, ще трябва да се самоубия!

ПАУЗА

ЕЛЕНА: Тази нощ пак се събудих в три часа, сърцето ми блъскаше, мозъкът ми щеше да се пръсне...

МАРИЯ: Никакви чувства, не бива да допускаме чувства!

НАДЯ: Някога ходех на театър, на опера, някога, когато хората четяха книги, когато се обличаха официално за театър и опера... Дайте ми лекарства! Лошо ми е!

ЧУЖДЕНКА: В моето графство хората не са като вас. Там всички са спокойни и такива... обаче там не мога да забременея... там някак е... това...

КАТЯ: Добре де... обичам го тоя мръсник... Плаках, когато го гръмнаха...

ЧУЖДЕНКА: ... всеки се прибира в къщата си, заключва се и в моето графство трудно се забременява...

ЕЛЕНА: В три сутринта цялата пулсирах и крещях – какво правя с живота си, защо животът ми е празен и пуст, защо животът ми е празен и пуст! Защо животът ми е празен и пуст!

КАТЯ: Не искам да се развеждам! Обичам го! Не искам да се развеждам! Не ми е за мангизите му! Обичам го!

НАДЯ: Трябва да спазваме законите на омразата!

ЕЛЕНА: Дори да изчукам целия свят, пак съм сама! Аз наистина съм сама!

ЧУЖДЕНКА: Доста места обиколих, за да забременея! И тук съм изключително... щастлива! Тук така хубаво страдате!

НАДЯ: Това, че се учим да живеем сами, е съвсем правилно! Това подклажда и поддържа омразата! В омразата няма надежда. Няма очакване. Нито разочарования. Трябва да сме сами. И се налага да мразим!

КАТЯ: Толкова го обичам!

ВЛИЗА КАМЕН.

ПАУЗА – всички го гледат

ИРИНА: Камене, бягай!

КАМЕН: Какво правите тука?

ЕЛЕНА, КАТЯ И НАДЯ тръгват към КАМЕН, готови да го унищожат...

В ЕДИН ГЛАС: Подлец и негодник! Лъжец! Мъж! Предател! Мъж! Мъж! Мъж!

ИРИНА: Не го пипайте! Той е болен от рак!

ВСИЧКИ се обръщат към Ирина.

КАМЕН: От какво съм болен?!

ИРИНА: /плаче/ Ти не си знаеш резултатите, Камене... Но си болен. От рак.

ЛИДИЯ: Господи!

ИРИНА: Защо мислиш, че стоя по цял ден тука, Камене? Втръсна ми тая телевизия! И барчето напуснах, за да съм около тебе, собственикът вика – Ирина, ти ми беше завеяната сервитьорка, много се радвам, че напускаш... ох, какви ги говоря... пак се обърках! Но много те обичам, Камене! Много те обичам, чуваш ли!

ЛИДИЯ: Камене, какви са тези жени! Защо холът на банката е така пренаселен?!

КАМЕН: Не знам, майко.

МАРИЯ: Как така „майко”! Ти да не искаш, сине, да кажеш, че вече имаш майка!

ЛИДИЯ: За какво говори тя?!

КАТЯ: Тоя нещо ни баламосва!

КАМЕН: Всичко е доста объркано, майко.

НАДЯ: Виртуални реалности! Ха! Някога ги нямаше. Беше тихо, спокойно и чисто. Светът беше нормален. Хората се поздравяваха. Дори се обичаха. Мъжете приличаха на мъже. И жените изглеждаха като жени. Децата имаха родители. Сърцата бяха сърца. И душите имаха цветове.

ЛИДИЯ: /крещи/ Господи! Главата ми! Камене, ти ли изхвърли отровата от нощното ми шкафче!

ЧУЖДЕНКА: /изведнъж започва да говори несвързано, на различни езици, разбираме само отделни думи на български и те са.../ Тишината... в моето... графство... ще ме... побърка...

ИРИНА: /крещи/ Чух го с ушите си. Диагнозата ти е рак!

ФИГУРИТЕ НА ЖЕНИТЕ ПОСТЕПЕННО ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ИЗКРИВЯВАТ, ПРЕМИНАВАТ В НЕЩО МЕЖДУ ГЪРЧ И ТАНЦ...

ВЛИЗА ВЛАДО, целият е в бинтове.

ЖЕНИТЕ: /в един глас/ Това е Готин!

ВЛАДО: Извинявай, брато! Компютърна грешка... Не се покрих, исках да дойда навреме, ама жена ми разбрала, пратила да ме следят... и като ме почна с една икона по главата... Та малко на лекар бях... Кво да ти кажа, брато...

ТАНЦЪТ-ГЪРЧ НА ЖЕНСКИТЕ ФИГУРИ СЕ ЗАВИХРЯ ВСЕ ПОВЕЧЕ...

НА ФОНА НА ТАНЦА - ШУМЪТ ОТ ПРИНТЕРА

ПОЯВЯВА СЕ БАЩАТА: /с микрофон в ръка, в ритъма на танца/ “Мили сине, здравей! Още съм в Австралия и климатът тук малко ме натъжи, затова събрах пари за психоаналитик. Вчера бях при него, мъдър човек, говорихме за живота като сложно биологично явление, а също така и сложно душевно преживяване. Ссподелих с него разни неща, разкрих сърцето си. Говорихме и за тебе, мили сине, защото каквото и да ти приказва майка ти за мене, ти си част от сърцето ми. Разказах му и за твоя проблем, мили сине. И той ме успокои, че проблемът ти не е чак такъв проблем. Това, че не харесваш жени и имаш връзки с мъже, според психоанализата е често срещано явление. Не бива да се тревожиш, мили сине. Постъпвай според това, което ти казва сърцето ти. Всеки трябва да следва собствения си път и и да избира сам живота си. Така че, мили сине, ще ти изпратя пари, да, аз ще се погрижа за теб и за... майка ти. Поздрави я. Все пак тя ми беше жена. И я обичах. Прегръщам те, мили сине. Баща ти.”.

ИРИНА: /изпищява/ Камене, ти наистина ли си гей!

ТАНЦЪТ СЕ ОБЕДИНЯВА И СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВСЕ ПО-МОЩНО ХОРО... ЗАПРИЛИЧВА НА СВАТБА ИЛИ НА ПОГРЕБЕНИЕ, БИЯТ ТЪПАНИ, СВИРЯТ ГАЙДИ, ВСИЧКО Е ДЕФОРМИРАНО И НЕИСТОВО...

КАМЕН: /грабва микрофона от баща си, надвиква шума, като в трагична гротеска/ Може и да съм болен! Вече не знам кой съм и какъв съм! Но не знам кой е по-болен – светът или аз! Накъдето и да се обърна виждам метастази! Виждам един разяден свят! Все по-малко знам за себе си! Би трябвало да растем и да научаваме нещо за този живот! А ние растем и губим себе си!

ХОРОТО – СВАТБА ИЛИ ПОГРЕБЕНИЕ, НАБИРА СКОРОСТ...

КАМЕН: Въртим се като пумпали... и се опитваме да се срещнем... Всичко е надолу с главата! Не се намираме!... Не се обичаме, не се получава!...

ВСЕ ПО-ВИХРЕНО ХОРО...

КАМЕН: Ти беше права, Ирина... Когато няма любов... идват природните бедствия!

ТЪПАНИ, ГАЙДИ, ХОРО...

КАМЕН: Боже, прати ни любов!

ХОРОТО ПРЕМИНАВА В ГРОТЕСТКА, В СТРАШНО ИЗКРИВЯВАНЕ, В ХАОС...

КАМЕН: Боже, научи ни да обичаме!

ХОРОТО РЯЗКО СПИРА.

ПАУЗА

Часовникът отмерва ПЕТ силни и дълбоки удари...

СЦЕНАТА СЕ ОСВЕТЯВА

КАМЕН спи на дивана в хола, проблясва телевизора...

ЛИДИЯ: /излиза от стаята си/ Камене!

КАМЕН отваря очи

ЛИДИЯ: Хайде, миличък! Пет следобед е.

КАМЕН: Майко?

ЛИДИЯ: Камионът с багажа пристига всеки момент. Ставай, миличък.

КАМЕН: Къде съм?!

ЛИДИЯ: В новия ни дом.

КАМЕН: Здравей, майко...

ЛИДИЯ: Много работиш, момчето ми, трябва повече да почиваш.

КАМЕН: Сънувах... адски кошмар...

ЛИДИЯ: Заспа в четири. Кога успя да го изсънуваш?

КАМЕН: Радвам се да те видя, майко... Здрава и читава.

ЛИДИЯ: Винаги съм такава, миличък. Сварих кафе. Ирина се обади, ще дойде да помага за пренасянето. Ще я почерпим бонбони и кафе. А довечера баща ти ще ни заведе на вечеря. Трябва да полеем новия апартамент.

КАМЕН: Майко!

ЛИДИЯ: Да, миличък?

КАМЕН: /целува я/ Мерси за кафето!

ЛИДИЯ: Измий си лицето. За да не сбъдне лошият ти сън! /излиза/

КАМЕН излиза на авансцената, появява се ИРИНА

КАМЕН: Здрасти.

ИРИНА: Здравей!

КАМЕН: /вади от джоба си бонбон/ Лукче?

ИРИНА: Не искам лукче, Камене! Искам те тебе.

КАМЕН и ИРИНА се целуват

КАМЕН: Моето малко пораснало момиче!

ИРИНА: Моето момче!

КАМЕН: Омъжи се за мен!

ИРИНА: Камене!

КАМЕН: Съвсем сериозно!... Сънувах, че се женя.

ИРИНА: Днес е неделя. Гражданското е затворено.

КАМЕН: Ами да се качим на лифта... Ще го направим сред природата.

ИРИНА: Скоро ще се стъмни.

КАМЕН: Тогава да се оженим утре?

ИРИНА: Утре сме на работа.

КАМЕН: /прегръща я, повдига я/ Обичам те, Ирина!

ИРИНА: И аз. Затова ще се оженим във вторник.

ЗАТЪМНЕНИЕ

• 
  К Р А Й –
  

Март, 2007 г.