Готвят обвинение на Москов за ваксините


Бюджетът за 2017-а - бягане с препятствия



страница15/29
Дата14.03.2018
Размер1.44 Mb.
#63183
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   29

Бюджетът за 2017-а - бягане с препятствия


Петър Илиев

Банкеръ  стр. 4  

Бюджетът за 2017-а се превръща в много сериозен тест за държавническото мислене на парламентарно представените политически партии. Напъните на БСП да наложи промяна на данъчната рамка и въвеждането на прогресивно облагане на доходите - вместо единната данъчна ставка, и на патриотите - увеличаване на минималната пенсия на 300 лв., звучат като диверсия спрямо устойчивостта на държавните финанси, ако двете формации ги предлагат сериозно, а това не са само предизборни фокуси. Защото от тези две "инициативи" - данъчната на БСП и пенсионната на Патриотите носят на държавната хазна загуби под формата на допълнителни разходи и намаляване на очакваните приходи в размер на около 3 млрд. лева.

Корекцията на пенсиите е възможна, ако много сериозно бъдат орязани различни пера в бюджета на Националния осигурителен институт или ако се повишат с над 2% годишно осигурителните вноски. Но за такива промени няма законодателна инициатива - поне засега. Желанието на БСП за промяна на облагането пък съдържа много неясноти по отношение на приходите, които ще има от облагането на доходите. А може сериозно да влоши инвестиционния климат в държавата и да блокира започналото възстановяване на икономиката.

ДПС също има много забележки по отношение на бюджета. Те започват с обвиненията за неправилно изчислена макрорамка. Посочените от ДПС несъответствия обаче не носят заплаха за приходната част. Напротив - ако са основателни техните опасения, че брутният вътрешен продукт, върху който е изчислен бюджетът, е нереалистичен, това означава, че при очаквания от тях по-висок ръст на БВП ще има и по-високи приходи(?!) Тук важният момент е, че ако макрорамката е неправилно прогнозирана, не е ясно в коя фаза на икономическия цикъл се намира България? И има риск 2017-а да бъде последната година на растеж, след която отново да се стигне до стагнация или до спад в икономиката.

Но дори и това не е голямото опасение на ДПС. Депутати от тази партия споделиха, че са готови да подкрепят внесения от правителството бюджет само ако политическите сили се ангажират между първото и второто му четене в пленарната зала в сегашния бюджет да не се правят съществени промени в приходните и разходните му пера. "Когато бюджетът се гледа на второ четене точка по точка за приемането на всеки отделен текст, се формират плаващи мнозинства. Това може да доведе до различни важни корекции в проектозакона, които биха го превърнали в чудовище, което пък да изяде стабилността на фиска. В такова нещо ние не искаме да участваме", коментира за "БАНКЕРЪ" народният представител от ДПС Йордан Цонев.

Не е далеч от подобни опасения и депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. "Искам да знам още отсега дали ще се променя режимът за облагане на доходите и дали ще се увеличават пенсиите? Ако това е така, не виждам защо да подкрепят такъв променен бюджет", заяви в четвъртък в пленарна зала той.

В четвъртък (17 ноември) депутатите започнаха дебатите по приемането на първо четене в пленарната зала на бюджетите на здравната каса на общественото осигуряване и на държавата. След разгорещени обсъждания два от бюджетите бяха приети.

Председателите на повечето парламентарни комисии предложиха да бъде приет и държавният бюджет. Логично е след като приеха приходно-разходните сметки на общественото осигуряване, да бъдат утвърдени и тези в държавния бюджет - най-малкото защото огромният дефицит в пенсионната система - около 4.4 млрд. лв., се субсидира именно от държавата.

Финансовата логика обвързва единият бюджет с другия, но практиката е показала, че често политическата логика се разминава с финансовата.

Ако евентуално бюджетът за 2017-а не бъде приет, ще принуди служебното правителство през следващата година да харчи на месец по 1/12 от разходите, фиксирани в бюджета за 2016-а. Това не би трябвало да представлява кой знае какъв проблем - но ако подобни действия се ограничат в рамките на първата половина на годината. След което избраното от новото Народно събрание правителство да предложи и депутатите да гласуват новия бюджет. Въпросът е дали след предстоящите избори ще може да се състави правителство, или страната ще влезе в спиралата на перманентна политическа криза? Стигнем ли дотам, без да е приет бюджетът за 2017-а, служебното правителство (или правителства) няма да е в състояние да усвои средствата по европейските програми. Подсказва го обстоятелството, че в проектобюджета за 2017-а парите за финансиране на европроекти са доста повече, отколкото бяха записани през 2016-а. Няма ли ги тези пари в хазната, няма да бъдат изпълнявани и проектите. От което пък парите по европрограмите или поне една голяма част от тях могат да бъдат загубени.

Добре е депутатите да имат предвид едно важно обстоятелство при детайлното обсъждане на държавния бюджет. При създалата се ситуация трябва да се обмисли дали на идващото служебно правителства (или правителства) да не се осигури възможност за теглене на заеми.

В сега предложения бюджет за 2017-а възможността да бъде поет нов външен дълг е почти нулева. Вярно е, че фискалният резерв е значителен, но през 2017-а предстоят също и сериозни погашения по външни облигационни задължения. Доколкото съществува реален риск държавата да изпадне в продължителен период на политическа нестабилност, разумно е служебните правителства да имат и възможност да теглят външни заеми, чрез които да гарантират ликвидността на държавата и устойчивостта й при евентуални външни и вътрешни кризи.





Бизнес c онлайн терапия


Месец след старта си видеоплатформата за рехабилитация Play Reha има 750 регистрации в България

Силвия Радославова

Кaпитал  стр. 70-71  

Осемстотин и тринадесет хиляди. Толкова според данни на Националния статистически институт са били хората, нуждаещи се от рехабилитация през 2014 г. Едва четвърт от тях обаче са минали през специализираните центрове в страната. Тоест една голяма част от пациентите, претърпели травми или операции, са се възстановявали който както може. Причините за това са комплексни. Като се започне оттам, че в някои градове липсват и центрове за рехабилитация, и специалисти, мине се през това, че възстановяването може да струва скъпо, и се стигне до това, че често самите нуждаещи не спазват препоръките за последваща терапия. Решение на този проблем се опитват да намерят двама предприемачи.

Това са ортопедът Марин Бенкин и инвеститорът Емил Арабаджиев. Резултатът е стартиралата преди около месец платформа Play Reha, която представлява уеб сайт с видеосъдържание от физически упражнения. Клиповете в сайта са групирани в различни програми за възстановяване (например на колянна става, тазобедрена става, гръбначен стълб и др.), като след консултация с лекуващия лекар и срещу Заплащане всеки пациент получава индивидуален код, за да влезе в програмата, която трябва да следва. Предимствата на Play Reha са няколко.

Първо, упражненията могат да се правят в домашни условия, което пести време на пациентите. Второ, програмите са съобразени с различни типове нужди, но се изготвят и индивидуални. Трето, всичко е обяснено ясно и на български език. И четвърто, този начин за рехабилитация струва в пъти по-малко от посещенията при специалист. Като прибавим към това, че на българския пазар липсват алтернативи на този дигитален модел, решението, което предлагат двамата партньори, създали платформата, изглежда, има и добър бизнес потенциал. Само за месец регистрациите вече са 750, а продадените пакети - 600. Сега Марин Бенкин и Емил Арабаджиев мислят за развитието на продукта си и излизането му на нови пазари.

Екипът. Доктор Марин Бенкин е ортопед-травматолог и специалист по артроскопия. Професионалния си опит натрупва във Военномедицинска академия, където работи 14 години. Осем от тях той е член на екипа на едно от големите имена в областта на ортопедията - доц. Тони Георгиев. С Емил Арабаджиев ги свързва лично приятелство. Арабаджиев идва от света на бизнеса. Той заедно с брат си Младен са създатели и собственици на българския моден бранд "Денил". Емил Арабаджиев има инвестиции и в други бизнеси, в това число в технологични проекти.

"Започнахме разговорите за платформата преди година и половина, в края на януари дадохме старт на проекта, а сайтът заработи такъб, какъвто го виждате сега, преди около месец", разказва Бенкин. Програмите на Play Reha се създават от екип от 36 души, сред които освен ортопеди и травматолози има кинезитерапевти и двама физиотерапевти. В това число влизат и IT специалистите.

Бенкин и Арабаджиев са собственици с равни дялове в "МБЕ инвестмънт" и "МБЕ патент". И двете дружества са регистрирани за целите на Play Reha.

Историята. "До този проект ни доведе нуждата, не е измислен, не е плод на нашето въображение. Всеизвестен факт е, че човек, който е пострадал, се нуждае от възстановяване и рехабилитация, а лекарите всекидневно изписваме пациенти, които няма къде да се рехабилитират", казва Марин Бенкин. Ниша за създаването на сайт той вижда още през 2006 г. Първите опити за пускането на видеопродукт са от 2008-2009 г. Тогава съдържанието се предлага на пациентите на DVD, но бизнесът приключва след 8-9 месеца, защото видеата се оказват публикувани в няколко сайта за споделяне на съдържание.

Продуктът. Към момента за Play Reha са описани около 150 програми, а публикуваните в сайта са 40. Създаването на видеа продължава и в следващите месеци. "Предвиждаме следващата година - година и половина да бъдат заснети докъм 240 - 270 програми", обяснява Марин Бенкин. Всяка е с продължителност между 20 и 90 дни. Потребителят получава комплекс от упражнения, които са подредени, и е важно да се спазва последователността на бидеата. Упражненията могат да се гледат с говор и по няколко пъти. Съдържанието на сайта е нелинейно, което позволява много лесно и бързо да се индивидуализира програма според състоянието на пациента и целите, които са поставени за възстановяването му. "Освен лесно достъпен сайтът е и безкрайно евтин. Ако едно ходене на кинезитерапевт струва от 25 лв. нагоре, дневният разход за ползване на програмата е на цената на едно автобусно билетче, или 1.60 лв.", казва Емил

Арабаджиев. В зависимост от дните, в които се препоръчва да се възстановява пациентът, цената може и да е по-ниска.

Инвестицията. Средствата за проекта са осигурени от Емил Арабаджиев. "Не сме търсили съдействие от фондовете за стартиращи компании, защото те подкрепят проекти на стойност между 200 хил. и 250 хил. евро. Нашият, първо, е по-скъп, второ, не успяхме да попаднем в полезрението на тези фондове, защото те са много малки. Сега има нови фондове, които финансират вече развиващи се компании, каквато по-скоро сме ние, и тук ще сме склонни с готов проект да потърсим нови инвеститори и да предоставим миноритарен пакет за дялово участие", казва той.

Маркетингът. "Развитието и успехът на такива проекти Зависят от маркетинга и тук е моята роля и 70% от бизнес усилията ни. Шестстотин хиляди нереализирани рехабилитации годишно са нашата цел", казва Арабаджиев. Начинът платформата да стигне до пациентите неизбежно минава през техните лекуващи лекари. Ето затова Play Reha прави дебютното си представяне на 13-тия национален конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА). "Лекарите приемат платформата много отворено. Всеки от тях е бил поставян многократно пред проблема - къде да пратя този пациент. Операцията сама по себе си не може да ви излекува на секундата. Операцията създава предпоставка вие да оздравеете, но оздравителният процес не преминава с излизането ви от операционната или болницата. Той продължава месеци", допълва Бенкин.

***

Какви бяха очакваните резултати след пускането на сайта? Доволни ли сте от тях?



© М.Б.: За този един месец, който измина, резултатите надхвърлят неколкократно очакванията и на двама ни. За такъв нетипичен продукт на един толкова консервативен пазар като българския Play Reha се представи много добре.

Кога очаквате да се върне инвестицията ви?

О Е.А.: Обикновено проекти от такъв тип и продукти, свързани с информационните технологии, трябва да имат бърз срок на възвращаемост в рамките на шест. осем, дванадесет месеца, защото никой не чака платформата да се изплати, за да се създаде нова. Но ние тепърва ще продължим да я финансираме. В момента водим и приключваме преговори със заинтересовани инвеститори. Ако студенти по медицина създадат такава платформа, тя би ли имала същия успех?

Ако студентите по медицина създават такава платформа, тя би ли имала същия успех? Важно ли е специалистите, които стоят зад подобен проект, да са утвърдени имена?

О М.Б.: Ние работим с тези, които обучават студентите и лекарите. За да има стойност един здравен продукт, той трябва да е създаден с мисъл и познания и да е съобразен с много фактори. Имената не са най-важни.

Какво предстои?

О М.Б.: Другия месец ще преведем платформата на английски и още един език. Предстои да предложим нови програми за рехабилитация, но и общовъзстановителни. Ще има пилатес, йога. За съжаление техниката не позволява да преценяваме дали тези програми са подходящи за всеки и трябва да се съобразим с това, че не го виждаме, и да му предлагаме неща, които са в неговите възможности.




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница