Гр. Долна баня Ноември, 2005 Съдържание
Изтегляне 1.26 Mb.
|
2. Източници на информация 1.Национална стратегия за регионално развитие 2.Общинска стратегия за развитие на община Долна баня за периода 2000/2006г 3. Статистически сборник –София област. 4. Данни от статистически институт –София 5. Програма за управление на отпадъците 6. Анкети проследяващи младежките настроения 7.Анкети отностно състоянието на частния бизнес 8.Общинска програма за енергийна ефективност 9.Общо европейска стратегия за биологичното развитие от 1995г. 10.План за управление на Национален парк “Рила” Често пъти качеството на предоставената информация не бе на необходимото ниво, дадените цифри в отделните анализи в Плана имат по-скоро приблизителен характер. Затова при понататъшното изпълнение на поставените дейности данните също трябва да бъдат преразгледани и допълнени при възможност. Окончателният вариант на настоящия План за развитие на Община Долна баня за периода 2007-2013 г. бе разработен с консултантското съдействие на Авторски колектив на Института за следдипломна квалификация на Университета за Национално и Световно Стопанство /ИСК при УНСС/ с ръководител ст.н.с. Марин Тодоров, Доктор по икономика.
Софийска област е втората по големина област в България след област Бургас. Простира се между билото на Стара планина на север, държавна граница с бивша Югославия и Пернишка област на запад, Кюстендилска и Благоевградска области по билото на Рила и Верила на юг, Пазарджишка и Пловдивска област на изток, като почти изцяло обхваща като пръстен столицата на Р.България-град София. Населението на Софийска област е съсредоточено в 289 населени места – в обсега на 22 общини, с общо население около 273 хиляди души. Община Долна баня е разположена в югоизточната част на Софийска област. От север община Долна баня е оградена от южните склонове на Ихтиманска Средна гора, на юг от Рилския масив, на запад е затворена от планинската връзка между Средногорие и Рила-Широка планина, Шумнатица и Севдибежица. Между тези планини е разположена Долнобанската котловина, която има коритообразна форма с 520м и 680м абсолютна надморска височина. Долнобанската котловина се характеризира с широко, заето от гъсто разположени наносни конуси, подножие, което се дължи на силно издигащия се съседен рилски склон. Делувиално-провиалната покривка заема голямо място в подножие, което е обусловило образуването на гъста мрежа от ровини. Основен дял от територията на общината попада между 600м и 1000м надморска височина. Планинският облик на релефа се отличава с верижно и стръмно спускащи се склонове, което ограничава до известна степен развитието на земеделието. Високите планински части в непосредствена близост и наличието на термални минерални извори в Долна баня са важна предпоставка за развитието на международния туризъм и особено на рекреативния и на лечебния болнеологичен международен туризъм в перспектива. Дълбоко разчлененият и хълмист характер на релефа, както и надморската височина играят важна роля за формирането на климата в общината. Поради разликата в надморската височина се наблюдават два вида климат - умереноконтинентален и планински.
- средно януарската температура - 3ºС; - средно юлска температура - 19ºС; - средно годишна температура- 9.1ºС. Преобладаващите ветрове през цялата година са северозападни. Най-силните ветрове духат през зимата /януари и февруари/ и в началото на пролетта. Разнообразните релефни форми обуславят промени в посоката на вятъра. Средногодишната валежна сума е около 600мм./кв.см, като най-голямо e процентно разпределение през лятото. Долнобанската котловина има относително по-малка валежна сума в сравнение с южните части на общината, което се дължи на дъждовната сянка, която хвърлят околните планини. Планинският климат обхваща земите с надморска височина над 1000м., които заемат южните части на общината.Тази част от територията на Долна баня се отличава по-ниски температури, по-голяма облачност и валежи, устойчива снежна покривка през зимата, висока относителна влажност и силни ветрове. Планинският климат обуславя по-хладна пролет, чист въздух и интензивна лечебна радиация. В община Долна баня оттича един от най-мощните термоводоносни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Долнобанският термален басейн се отличава с рязкото преобладаване на сулфатите и силна концентрация на калций. В микросъстава на водите изпъкват волфрама, германия, галия и стронция с дебит от 17л/сек. Естествените проявления на басейна са термоминерални извори в Долна баня, а също така и при Пчелински бани, село Костенец и Момин проход. Дезюнктивните тектонски нарушения стимулират инфилтрацията и дълбоката циркулация на водите, подхранващата зона на басейна. Термоминералният извор при гр. Долна баня е с дебит 17л/сек и Тº=65ºС. През територията на общината протичат реките Марица, Очушница, Гуцалска и Гренадишка, което е добра предпоставка за развитието на земеделие /отглеждат се предимно ягоди, малини, картофи, а в последните години и маслодайни култури/. Почвите са разнообразни – слабо излужени канелени горски, алувиално-ливадни и делувиални-ливадни, характеризиращи се с високо плодородие, като са подходящи за отглеждането на зеленчуци, лозя и зърнени култури. Северните склонове на Рила са заети от кафяви горски, а по реките Марица, Очушница и Гуцалска са разпространени алувиално-ливадните почви. Растителността е представена предимно от земеделски култури, като се отличава със сравнително равномерно разпределение на земеделска земя и горски фонд /29 508 дка е общият размер на земеделската площ в общината от общо 66 854 дка/. Характерна за територията на общината е богатата горска растителност /горският фонд е 32 570 дка от територията, което е около 50% от територията на общината при среден дял за страната 37%/. Горската растителност е представена от бор, ела, бук, дъб, топола, бреза и липа. Основен проблем е силното намаляване на гората, дължащо се на масовото незаконно изсичане. Гори - община Долна баня е сред общините с преобладаваща горска растителност-общината е сред общините с горска площ над 50% от общата площ. Най-широко разпространени представители са дъб, бук, ела, бор, смърч, липа. Към 31.12.2003г от общата площ е 30289дка, от която 9916 е собственост на физически лица, 20 309 е на общината и 64 на други организации /предимно юридически лица/. 
Вид собственост на горската площ 
2. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ Демографското развитие на общината през последните години се обуславя от множество фактори, съпътстващи периода на преминаване на страната към пазарна икономика – осъществяване на аграрната и икономическата реформа – реституцията, приватизацията, реформата в здравеопазването и образованието и съпътстващата ги безработица. Населението в община Долна баня, в състава на която се включва само гр. Долна баня, който е и общински център, към 31.12.2003г възлиза на 4 736 души, което измерено в процентно изражение е около 1,79% от населението на Софийска област или около 0,058% от населението на България към същата дата./Приложение №1/
Територията на общината включваща в състава си населението на гр. Долна баня може да се определи като гъсто населена – 70,8 чов./кв.км, ако бъде разгледана в обсега на съседната й община Костенец – 48,4чов./кв.км, при 37,5 чов./кв.км гъстота на населението на Софийска област и се доближва до средните за страната стойности – 70,3 чов./ кв.км. Населението на общината е концентрирано главно в града, като формиращата се курортна зона “Долна баня” предстои в бъдеще да се развие като туристическа дестинация. 
От графиката е видно, че през предходния петгодишен период (1999 – 2003 год.) демографското развитие на общината е било относително стабилно: 1999 г. – 4 759 жители; 2000 г. – 4 764 жит.; 2001 г. – 4 746 жит.; 2002 г. – 4 779 жит. и 2003 г. – 4 736 жители. Известен по-значим прираст на населението се наблюдава през миналата 2004 г. – 4 948 души (увеличение с 212 човека). Полученият прираст през 2004 г. обаче се дължи основно на механичния прираст на населението получен вследствие на заселване на външно на общината население в общинския център. Статистическите данни за населението на община Долна баня, които се получават като извлечение от НБД “Население” сравнени с тези данни от последното преброяване извършено на 04. 12. 1992 г. показват, че през периода не са настъпили значителни промени в демографското развитие на общината, както в броя, така и в структурата на населението.
Демографското развитие на населението на община Долна баня по отношение на половата му структура през анализирания предходен петгодишен период (1999 – 2003 г.) като тенденция не се различава от тази в областта и страната, а именно непрекъснато увеличаващ се относителен дял на жените в общата структура на населението.
От таблицата е видно, че през периода броя на жените непрекъснато се увеличава и са заемали от 50,87% през 1999 г. до 51,45% през 2003 г. от общия брой на населението на общината. 
* Възрастовата структура на населението е аналогична на тази в Югозападен район за планиране, в чийто териториален обхват попада Долна баня. През 2001г. най-голям е дела на населението в трудоспособна възраст – 57,80% от населението на общината /за 2001г броят на населението в трудоспособна възраст е 1 324 за жените и 1 464 за мъжете/, като това съотношение е приблизително запазено и през 2003 г. – 57,82%. Възрастовата структура на населението на общината показва неблагоприятни изменения – по-висок дял на възрастното население (средно за периода – 21,48%) и по-нисък относителен дял на младите контингенти (до 18 г.) – средна за периода – 20,72%. Според демографските класификации населението на община Долна баня може да се причисли към регресивен тип възрастова структура – начален стадий. Към м. януари 2003 г. относителният дял на населението подтрудоспособна възраст е 21,07% от общия брой на населението на общината, относителния дял на трудоспособното население е 57,82%, а относителния дял на надтрудоспособното население спрямо общия брой население е 20,71%. Върху обхвата на трудоспособната възраст влияние оказват както промените в броя на населението в отделните възрастови групи, така и законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г. Анализирайки възрастовия състав на населението на общината трябва да се има предвид и обстоятелството че в етническия му състав присъства и групата на българите от ромски произход, която е около 1/3 от общото население, при които общоприетите възрастови граници за трудоспособност са относително понятие.
Изменението в броя на населението се дължи на естественото и механичното му движение. През периода 1992 – 2000 г. не са правени териториални промени, които да окажат влияние върху демографските характеристики в общината. Съществена роля играят миграционните движения, но най-силно влияние върху броя на населението оказват промените в интензивността на естественото движение на населението. Естественото движение на населението е един от основните компоненти, оказващи влияние върху динамиката на неговото развитие и възрастовата му структура. Бавния ръст на раждаемостта и покачване на смъртността доведе до твърде неблагоприятни изменения на показателя – естествен прираст, който е с отрицателни стойности. Статистическите данни за сключените бракове, родените и починалите на жители на община Долна баня за последните 5 години са следните:
Както е видно от данните през периода ежегодно са се раждали между 43 и 58 деца, т.е. коефициент на раждаемост около 10,86%о. Смъртността като един от елементите, формиращи естествения прираст е по-висока от раждаемостта с изключение на 2002 год. Развитието на процесите на смъртност в общината са близки и до средните за страната. Детската смъртност в община Долна баня непрекъснато намалява и в последните години е сведена до 18,2 на 1000 живородени деца. Все още високата детска смъртност на територията на общината (13,5 на 1000 живородени деца за Софийска област) се дължи основно на значителната компактна маса от българското население от ромски произход в гр. Долна баня, ниското му здравно и хигиенно-битово самосъзнание и култура и лошите хигиенно-битови условия, при които се отглеждат децата. Според експертно медицинско мнение причините за високата смъртност на възрастното население на територията на общината могат да се обобщят в 5 основни групи: а) болести на кръвообращението – миокарден инфаркт, мозъчни инсулти. Все по-често те засягат и хора в млада възраст, а първата им проява при мъже във възраст 40 – 50 години води до загуба на трудоспособността; б) новообразуванията (ракови заболявания) в) болести на дихателната система; г) травми и отравяния и д) болести на храносмилателната система. Като сериозен фактор за голяма част от заболяванията може да се посочи неправилния начин на живот и хроничния стрес в условията на икономическа рецесия. Естественият прираст на населението се формира от раждаемостта и смъртността. По-големият брой на умиранията, отколкото на ражданията предопределя отрицателния естествен прираст на населението на общината (- 16 души през 2004 г.). През последните пет години естествения прираст бележи тенденция на стабилизиране на стойностите му около минус 10 - 12 човека. Този отрицателен естествен прираст е свързан с останалите демографски характеристики и преди всичко с възпроизводството на населението на общината. Следва да се отбележи, че и на национално ниво протичащите процеси, свързани с естествения прираст на населението също очертават отрицателни стойности. Тенденцията на отрицателен естествен прираст обаче се запазва през годините, като през 1999г. естествения прираст е -3,41‰ при -7,68‰ средно за София област, през 2000г става -1,049‰ при среден ръст -8,014‰ за областта, през 2001г значително намалява и става -2,52‰ при -7,805‰ за областта, през 2002г е 0,209‰, като се наблюдава значително повишаване на показателя и за София област става -18‰, през 2003г е -3,80‰ при -8,623‰ за областта, а през 2004г естественият прираст става -3,88‰ за Община Долна баня. Механичен прираст на населението на община Долна баня. Съществен момент в демографското развитие на община Долна баня на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално-икономически условия. Трудно е да се посочат конкретни статистически данни в това отношение, тъй като в системата на гражданската регистрация не се получава официална информация от чужбина. По неофициални данни нараства броя на емигриралите извън страната цели семейства, като голяма част от тях са представители на интелектуалните ресурси на общината – лекари, инженери, икономисти и др. Освен към чужбина този процес се наблюдава и във вътрешната миграция – поради липса на възможност за реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от млади специалисти и експерти завършили ВУЗ-ове към по-големите градове – София и Пловдив с цел окончателното им заселване там. Друг миграционен поток е потокът от околните райони и села към центъра на общината град Долна баня. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града поради изчерпване на трудовите ресурси от селските райони в по-активната им възраст и с по-високото образователно равнище. Намаляването на миграцията се дължи и на увеличената безработица в града, проблемът с жилищното осигуряване и скъпата издръжка. Наблюдава се връщане на една част от населението в гр. Долна баня, предимно възрастни граждани. За сега такава тенденция е налице от столицата и някои други големи градове и съседни общински центрове към гр. Долна баня и формиращата се към града курортна зона Долна баня, където има изградени вили и къщи. Забелязва се интерес от страна на жители на столицата и други по-големи градове (Пловдив, Пазарджик) към закупуване и устрояване на вилни места с цел отдих - ваканционен и през уикендите, или с цел земеделие за битови нужди. Механичен прираст на населението на община Долна баня
Последните няколко години се характеризират със силно изразена ежедневна мигарция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове. Това механично движение е породено от по-добрите възможности за трудова реализация и по-високите доходи в тези места. То не се отразява трайно върху броя на населението в общината, като близостта до големите областни центрове има и благоприятен ефект върху запазването на една част от постоянно живеещото на територията на общината население, като му осигурява доходи без необходимост от промяна на местоживеенето. По отношение на етническата си структура населението на община Долна баня се характеризира с еднородност. Огромната част от жителите са с български произход и самосъзнанание и с православно християнско вероизповедание. Етническата група на българите от ромски произход в гр. Долна баня е значителна и броят й е около 30% от общия брой на населението.
През 2001г. от населението на община Долна баня най-висок е делът на притежаващите средно образование – 30,4% при средно 34,5% за страната, следван от населението със основно образавание – 27,07% при 25,02% за страната и населението с под основно образование е 24,92% при 16, 75% за страната. Жителите на общината с висше и висше-специалисти (полувисше) образование са едва съответно 3,56% и 2,66%. На територията на общината живеят и 172 души (3,62%), основно българи от ромски произход, които са неграмотни. 
Справка за образователната структура на населението към 01.03.2001г
Един от основните проблеми, е големият брой на нежелаещите да завършат средно и основно образование. За 2001г. неграмотната част от населението в Общината е около 4%, което заедно с процента на тези с под основно образование оформя доста голям контингент на нежелаещите да зъвършат средно и основно образование. Това по своя характер е една от основните пречки при понататъшното им реализиране на пазара на труда. Тази силно негативна образователна структура на населението на общината я поставя сред общините с нисък образователно-квалификационен и професионален потенциал на работната сила, оказваща силно отрицателно влияние върху темповете и насоките в бъдещото й социално-икономическо развитие. Бъдещото развитие на общинската икономика и нейната структура са в тясна зависимост с количеството и качествения състав на трудовите й ресурси. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|
