Гр. София Курсова работа по културна политика проблем на културна институция

Въведение

1. Описание на институцията

Централната библиотека на Българската академия на науките е първата научна библио­тека в България, създадена в края на м. септември 1869 г. в Браила, Румъния, едновременно с Българското книжовно дружество като негова книжовна сбирка. Структурният облик на ЦБ се оформя през 50-те г. на 20 в., когато се създава академичната библиотечна мрежа от специални библиотеки на постоянните научни звена на БАН и се разгръщат дейности за изграждане на академичен фонд за библиотечно-информационно обслужване на научния потенциал на БАН и страната.

Днес ЦБ ¹на БАН е многоотраслова научна библиотека с отговорност за изграждане и организация на националния библиотечен фонд и за библиотечно-информационно обслуж­ване с българска и чуждестранна литература и достъп до чужди бази данни в областта на математическите, физическите, химическите, биологическите науки, науките за Земята, техническите, хуманитарните и социалните науки. Тя организира и управлява мрежа от 49 специални библиотеки. Основните насоки на дейността й са ориентирани към: създаване и участие в национални и международни информационни мрежи и системи, договори и проекти за координация и кооперация при изграждане на академичния фонд и неговото опазване, бази данни за информационно осигуряване на научните и приложни изследвания и разработки; осъ­ществяване на научноизследователска, научно- приложна, издателска и внедрителска дейности в областта на библиотекознанието, специалната библиография, библиотечно -информационните технологии; поддържане и разширяване на активен обмен на библиотечни документи и информация със сродни институции в страната и чужбина; предоставяне на информация за науката в България на национални и международни институции, издания, компютърни мрежи и системи; осигуряване на база за обучение на студенти в областта на библиотечно-информационните науки.

Във връзка с опазването на фондовете съществуват многобройни проблеми, които са свързани главно с недостатъчната площ на съществуващите книгохранилища и най-вече с недобрите за съхранение условия.

Един от най-ефективните и безспорно икономически най-из­годен способ за съхранение е дигитализацията и съответно пълното прекратяване на достъпа до оригиналните издания до „по-добри" времена, когато би била възможна тяхната скъпос­труваща химико- биологична реставрация.

Следва да се имат предвид световните тенденции по отношение на книгохранилищата. "Гладът" за книгохранилища постепенно намалява и ще продължи да намалява, особено в случаите с академични, научни библиотеки. Това е съвсем естествен процес, като се има предвид стремителното преминаване на практически всички основни научни периодични издания към онлайн версии, с тенденция към прекъсване на техния хартиен вариант. Този процес е съпроводен и с възможности за онлайн достъп до пълния архив на всяко едно значимо научно списание. Това повишава изискванията към съществуващите книгохранилища, въвеждат се и се усъвършенстват повсеместно системите за контрол на различните параметри, при които трябва да се съхраняват колекциите.

Традицията при комплектуването на фондовете и тяхното съхранение, структурата на кни­гохранилищата не позволяват за сега да се разшири прекият достъп на читателите до повече части от колекциите на ЦБ, което е една съвременна тенденция в академичните библиотеки в развитите страни по света. За сега това се осъществява само за фонда на читалнята на ЦБ.

2. Идентификация на проблема

Тук следва да се посочи, че съществува инициатива в рамките на ЕС, която е насочена към ускоряване на процеса на дигитализация.

. Инициативата за създаване на дигитални библиотеки има за цел да направи информацията по-достъпна и удобна за използване в цифровата среда.

Безспорен факт е, че през последните години Централната библиотека на БАН се открои като методологично и технологично водеща библиотека в България. Преминаването на цялостния технологичен цикъл на библиотеката към едни от най-съвременните международни формати, стан­дарти и софтуерни платформи бе и все още е труден, новаторски за България процес. Солидна база за този успех са редица научно-приложни разработки, уникални за страната, дело както на научните сътрудници, така и на групата от системни-библиотекари на ЦБ.

Очевидно, за да се съхранят и развият тези успехи, за да има адекватна роля и място в структурата на БАН и страната, ЦБ трябва да има виждане за световните информационни тенденции и процеси, а от там и правилно поставени научно-приложни цели и задачи, съобразени с конкретната българска обстановка.

От гледна точка на технологията за изграждане и обработка на книжния фонд в БАН, академичната библиотечната мрежа представлява строго йерархична структура. Сътрудниците на специалните библиотеки (СБ) са подчинени административно и се назначават от директора на съответните институти. Съгласно действащия в момента модел за работа, СБ от мрежата получават методична и консултантска помощ от ЦБ. Основните елементи от цикъла по каталогизация на постъпленията в БАН се извършват в ЦБ, която по традиция създава, поддържа и организира всички каталози в ЦБ и СБ (49 на брой).

Исторически ЦБ на БАН бе първата библиотека в България, която започна да про­вежда опити за внедряване на модерна библиотечно-информационна система, още в края на 70-те години, на базата на тогавашния Изчислителен център към Института по математика.

За съжаление, тези опити прекъсват към 1986—1987 г. и никакви библиографски данни (на перфокарти) не оцеляват. Подобна е съдбата на почти всички други опити за библиотечна автоматизация в България до началото на 90-те години. Като единствено изключение може да бъде посочен някогашният ЦИНТИ, където този процес не бе прекъснат.

Анализът на технологичните, организационните и икономическите аспекти на въвеждането на една интегрирана библиотечно-информационна система в ЦБ и съответно в БАН даде възможност да се направят следните изводи: в тази сфера няма място за "домашни" софтуерни разработки; абсолютно безперспективно и в дългосрочен план икономически неефективно е да се въвежда в БАН единственият тогава на пазара в България (началото на 90-те г.) софтуерен продукт CDS-ISIS. Този продукт бе повече от настойчиво предлаган за въвеждане и в ЦБ. Тогава той беше сравнително добро решение за проблемите с автома­тизацията в малки библиотеки. Това, че CDS-ISIS, и в краткосрочен и особено в дългосро­чен план, е погрешен избор за няколкото големи библиотеки в страната, практически не се виждаше от библиотечната колегия и особено от ръководствата на някои от тях.

Българският опит с въвеждането на автоматизирани библиотечно-информационни системи е богат с неуспехите си. Този факт е резултат не толкова на липсата на средства (такива, макар и недостатъчно, българските библиотеки все пак получиха от ред международни институции), а поради липса на дългосрочна визия по отношение на тези проблеми.

Причините са доста комплексни — технологична, ме­тодологична и юридическа неподготвеност, но най-вече липса на организационна зрялост. Въвеждането на една библиотечно -информационна система до сега се схващаше от повечето библиотекари в страната като добавяне на още един по-съвременен "инструмент" за работа към вече съществуващите и използвани от десетилетия.

ЦБ на БАН, последна от големите библиотеки в страната, въведе в експлоатация ав­томатизирана библиотечно -информационна система. Без съмнение, тя е най-успешно функциониращата и на практика единствената за сега в страната модерна система, адаптирана и развита от ЦБ според всички най-съвременни технологични изисквания. Въпреки това, пред дигитализирането на фондовете съществуват редица проблеми.

3. Съществуващо състояние

Проблемите, които съществуват при дигитализацията на фондовете могат да се опишат в следните направления:

• 
  Правни проблеми.
  

При публикуване на научни статии в периодичните издания авторите обикновено прехвърлят правата си на издателите. Така издателите се грижат за разпространението на тези статии с цел осигуряване на възвращаемост на инвестициите. Що се отнася до изследователските данни, въпросът с правата върху интелектуалната собственост (ПИС) е различен. Въпреки че изследователските данни не са защитени от законите за правата върху интелектуалната собственост, някои правни актове защитават усилията за систематизиране на изследователските данни. Въпреки това, въпросите, свързани със защита на авторските права не са решени.

• 
  Технически въпроси
  

Технологичният прогрес може да допринесе много за достъпността и използването на научната информация. Например, по-добрите програмни средства за търсене могат да помогнат на изследователите да намират информация, а усъвършенстването на нови области и на програмните средства за сътрудничество могат да подобрят начините за споделяне на информация между изследователите. ЦБ на БАН сътрудничи с други библиотеки, но проблемът, свързан със споделяне на информация остава.

За да се направи връзка между цифровите хранилища и за да се улесни търсенето в тях, е необходимо да се обърне системно внимание и на въпросите за оперативната им съвместимост. В това отношение използването на отворени стандарти има огромно значение.

• 
  Финансови въпроси
  

През последните години средното увеличение на абонаментните цени за периодичните издания е над нивото на инфлацията – според едно проучване за година с 4.5% над нивото на инфлация, със значителна разлика между отделните области и списания. Това оказа натиск върху държавно финансираните библиотеки, каквато е ЦБ на БАН и основните им клиенти, а някои от тях дори се отказаха от абонамент. Издателите твърдят, че повишението на цените се дължи на по-големия брой предлагани статии и увеличаващия се обем на списанията, което от своя страна е резултат от все по-широкото използване.

В същото време, увеличението на средствата за изследвания изпреварва финансирането на разпространението на резултатите – което към днешна дата е по-малко от 1% от общите разходи в Европа за развойна и изследователска дейност – включително наличните бюджети на библиотеките.

Може да се обобщи: дългосрочното съхранение на електронните документи е централен проблем в информационното общество, което се отличава с прогресивно нарастващо и все по-динамично предлагане на информация. Цифровата информация обаче е нестабилна поради бързо променящите се технически средства и програмно осигуряване, и поради ограничения амортизационен период на устройствата за архивиране на данни. Информацията трябва да се запази, за може да се чете и използва в бъдеще.

Съотнесено към ЦБ на БАН, проблемът със съхранението е актуален както за публикациите, така и за експерименталните данни. Запазването на данните от научните изследвания е важно условие за осигуряване на възможност за проследяемост и повторяемост на експериментите. Още повече че научните изследвания често зависят от минали наблюдения, например изследванията на климатичните промени. Понякога събраните в миналото научни данни придобиват актуално значение.

4. Възможности за решаване на проблема

Все по-широкото използване на цифрово съдържание в изследванията и разпространението на знания е основна характерна черта на съвременната наука. Интернет дава възможност за незабавен достъп и разпространение на научна информация, а новите информационни и комуникационни средства предлагат новаторски решения за повишаване на стойността. Те откриват нови методи за използване в научния процес на голям обем от данни от експерименти и наблюдения и за извличане на значението от съхранените данни в комбинация с други източници на научна информация. Това води до „приемственост“ в научното информационно пространство от необработени сурови данни до публикации в различни общества и държави.

Научните списания заемат традиционно централно място в научно-информационната система. Те са средство за разпространение на изследователските резултати и оказват значително влияние върху професионалното развитие на учените. Системата за рецензиране от специалисти, която подкрепя подбора на статиите в списанието е и неговият главен механизъм за контрол.

Технологичната промяна предлага огромни възможности на европейските научни издатели. През последните години научните издатели и други професионалисти направиха значителни инвестиции в информационни технологии за онлайн доставки, за ретроспективно цифровизиране на съдържанието и за добавена стойност на услугите. Около 90% от всички научни списания вече са достъпни онлайн, в много случаи чрез абонамент.

Важна тенденция напоследък е развитието на движението за свободен достъп, което произтича от идеята, че достъпът до публикации и данни във века на Интернета трябва да се подобри. Това движение цели да осигури бърз и свободен достъп до научните публикации в Интернет. Важен ключов момент в това движение е приемането на Берлинската декларация през 2003 г. за свободен достъп до естественонаучните и хуманитарни знания.

ЦБ на БАН поддържа вътрешно сътрудничество с четиридесет и деветте специални библиотеки към ПНЗ² на БАН и по този начин изгражда академич­ната библиотечна мрежа^. Международният й обмен на публикации е един от най-развитите в България. Активно се контактува с над хиляда и двеста организации от седемдесет и три държави — на тях еже­годно се изпращат около седемстотин двадесет и девет екземпляра монографии и петнадесет хиляди екземпляра периодични издания. От своя страна ЦБ на БАН получава повече от хиляда и седемстотин заглавия книги и две хиляди и сто заглавия периодични издания. Един от най-важните й партньори е Библиотеката на Конгреса на САЩ, с която се обменят библиографски записи и се предвиждат поредица от съвместни инициативи.

Други партньори на ЦБ на БАН са международни информационни центрове от ранга на Онлайн компютърния библиотечен център и институции като Международната банка за възстановяване и развитие, т.е. Световната банка.

Не на последно място, в рамките на няколко многонационални европейски проекта, а именно MINERVA EC, MICHAEL и ATHENA, Библиотеката влиза в партньорски взаимо­отношения с поредица от водещи библиотеки, музеи, архиви, информационни центрове, соф­туерни фирми и т.н.

Следва да се посочи, че фондът на ЦБ на БАН не е еднороден. Освен многобройните колекции от периодични и непериодични издания, копията на ръкописи (на микрофилми, фотокопия или ксерокопия) и личните сбирки Библиотеката създава и публикува онлайн дигитални колекции. В този случай не винаги дигиталните колекции имат съответствие на хартиен носител (или на микрофилми).

Проблемите, свързани с авторските права, съхранението на данни и дигиталните публикации могат да бъдат решени чрез позоваване на чуждия опит.

Задачите по решаване на проблемите могат да се обобщят в следните направления:

• 
  да се локализират и да се решат техническите и лицензионните проблеми;
  
• 
  да се популяризира дигитализирането на целия фонд на библиотеката и да се внедри в практиката.
  

Разбира се, проблем може да възникне и със самите разходи по дигитализацията. Присъщите разходи на ЦБ на БАН са свързани с поддръжката на сградния фонд, на хардуер и софтуер и на фонд работна заплата. Финансови средства са необходими и за комплектуване на книги и периодични издания, за поддръжка на международния обмен на публикации и т.н. Не на последно място са режийните, транспортните и пощенските разходи, както и разходите за консумативи. Разбира се, огромната част от присъщите разходи отиват за покупка на информационни ресурси. Традиционните приходи в библиотеката идват от читателските карти и от дейностите, свързани с междубиблиотечното заемане, копирането на библиотечни документи, справочно-библиографското и информационно обслужване и т.н.

Нови начини за придобиване на допълнителни средства са услуги от типа на: заявяване и доставяне на библиотечни документи по електронен път; обмен на електронни библиографски данни (OCLC); обмен на други метаданни като тезауруси, нормирани речници, оторизирани записи и др.; обмен на дигитални копия и т.н.

Заключение

Бързото и широко разпространение на изследователските резултати може да помогне да се ускорят иновациите и да се избегне дублирането на изследователските усилия, макар и с известно обяснимо забавяне за първо използване от изследователите или за търговски цели. Системата за публикуване на научна информация е от съществено значение за нейната достоверност и разпространение, а това оказва голямо влияние върху политиките за финансиране на изследванията и върховите постижения на съвременните изследвания.

За това е необходима цифровизация на библиотечните фондове, особено на научните библиотеки, каквато е ЦБ на БАН.

Настъпването на ерата на дигиталните библиотеки е предизвестено от развитието на високите технологии, но има за цел и осигуряването на обрат в традиционните представи за образованието. Образованието се превръща в пожизнен непрекъснат процес в информационното общество.

Традиционно ЦБ на БАН е инициатор и създател на справочно-библиографски и информационни издания и справочници: научната библиография „Пушкин в България", „Математици и химици, завършили СУ до 1944 г.", престижното издание „Българска академия на науките. Членове и ръководство. (1869—2004)", които по своята пълнота и прецизност са уникални. ЦБ продължава да издава и своята авторитетна поредица „Проблеми на специалните библиотеки".

Много бързо след 1996 г., когато бе създаден, уебсайтът на ЦБ завоюва популярност сред широк кръг потребители. Той запази своите основни черти и предназначение, като премина през технологични и съдържателни трансформации. От няколко години чрез него всеки посетител може да има достъп и до онлайн каталога на ЦБ, до различна по вид и характер информация — от една от най-добрите за България виртуални художествени галерии до пълнотекстови научни списания и архитектурни забележителности на България.

Макар и скромно, според сегашните си ресурсни възможности, ЦБ тръгна по пътя към Дигиталната библиотека. В случая дигитализацията е и единственият за сега способ за презервация на редица уникални сбирки, които библиотеката притежава. За да може това нарастващо "дигитално" богатство да бъде бързо и ефективно достъпно за учените и читателите, ЦБ ще трябва да се сдобие с още няколко специализирани, лицензионни софтуерни продукти и разбира се с още сървърни мощности, както и да стане инициатор на популяризирането на дигиталните библиотечни ресурси, в синхрон с европейските и световните тенденции.

ⁱИзточници

1. 
   Анева, С., Дигиталната библиотека. Проектни инициативи в Централната библиотека на Българската академия на науките. // Годишник на Български информационен консорциум, 2007. — София: Български информационен консорциум, 2008, 45-51.
   
2. 
   Анева, С., Проекти на Централната библиотека на БАН. // Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН, 1, 2007. № 7 (7), септември 2007, с. 5.
   
3. 
   Кръстев, Д., Централната библиотека на БАН — настояще и бъдеще. // Библиотеките на Българската академия на науките : Справочник 2005. — София, 2005, с. 9-32.
   

1 централната библиотека

2 постоянни научни звена

i

Анекси и приложения

Каталог: file -> view
view -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
view -> Тема: Дж. Р. Р. Толкин
view -> Достоверността на един летопис и на един роман
view -> Бизнес план за развитие на интернет клуб „The Net”
view -> Как да улесним учениците с обучителни трудности (дислексия) в процеса на учене на английски език
view -> Тематичен обхват на проектните идеи: България-Румъния
view -> Project overview for
view -> Безжична революция
view -> Курсова работа

Изтегляне 153.63 Kb.

Сподели с приятели: