Грабежът като стопански феномен



Дата05.03.2018
Размер51.49 Kb.

Грабежът като стопански феномен


(Извадки от есето на Фредерик Бастиа “Физиология на грабежа”, част от втората поредица “Икономически софизми”, публикувано за пръв път през 1848 г.)
Има само два начина за придобиване на средствата, необходими за запазване и подобряване на живота - съзиданието и грабежът
Онова, което пречи на подобряването на обществения ред (поне доколкото е възможно да бъде подобрен), е постоянният стремеж на членовете на обществото да живеят и просперират за сметка на другите.
Когато грабежът се е превърнал в начин на живот на група хора, живеещи заедно в дадено общество, с течение на времето те създават за себе си правна система, която го легитимира и морален кодекс, който го прославя.
Грабежът винаги носи в себе си бацилът, който в крайна сметка го унищожава. Рядко мнозина грабят малцина; тъй като, в такъв случай последните бързо ще намалеят дотолкова, че да не могат повече да задоволяват алчността на първите, и така грабежът ще спре поради изчерпване на наличното за грабене.
Съществува и друг благословен от Бога закон, действието на който е не по-малко смъртоносно за успеха на която и да е система на грабеж: грабежът не само преразпределя богатство, той винаги унищожава част от него.
Това е възхитителен закон. Без него, при условие, че има равновесие на силите на грабители и грабени, грабежът не би имал край. Благодарение на този закон, балансът винаги се нарушава или защото грабителите осъзнават, че унищожават твърде много богатство, или, ако това не стане, защото злото се задълбочава дотолкова, че стига до естествения си край.
Всъщност идва момент, в който прогресивно ускоряващото се унищожаване на богатство стига толкова далеч, че грабителят е по-зле, отколкото ако бе останал честен. Такъв е случаят с воденето на война, разходите за която са по-големи от военната плячка, когато господарят плаща повече за робски труд отколкото би платил на свободни работници, когато теокрацията дотолкова е оглупила хората и изсмукала енергията им, че вече няма какво да изземе от тях, когато монополистът се опитва да погълне по-голяма част, докато цялото намалява – така, както става все по-трудно да се издои кравата, след като вимето й се изпразва.
Може дори да се случи, че ограбваните вярват, че дължат всичко на грабителя – не само онова, което им е било разрешено да задържат за себе си, но и онова, което им бива отнето и което се губи в хода на тази операция. Смятам, че с течение на времето, благодарение на такъв вътрешно-естествен механизъм като навика, много хора стават без да знаят и без да са имали намерение да станат такива. Монополи от този вид са породени в измама и отхранени в грешка.
В обичайните частни сделки всяка страна остава единствен съдник както на услугата, която получава, така и на услугата, която предоставя в замяна. Всяка от страните винаги може да се откаже от размяната или да я направи с друг на друго място; оттук и необходимостта на пазара да се предлагат само такива услуги, които ще намерят доброволно приемане.
Това правило не важи за държавата, особено преди възникването на представителната демокрация. Независимо дали се нуждаем от услугите й, дали те са действителни или лъжливи, ние сме задължени да приемем, каквото ни се предлага от правителството и да платим цената, посочена от него.

Всеизвестна е склонността всеки да преувеличава стойността на това, което предоставя и да омаловажава полученото в замяна. … [Но] би настъпил хаос, ако нямахме гаранцията на договорната цена, която съществува при частните сделки. … Такава гаранция напълно или почти изцяло липсва при нашите отношения с правителството. Но това не означава, че държавата, която, в края на краищата, се състои от хора (макар това обстоятелство напоследък се изключва като предпоставка [на разсъжденията за държавата]), не се подчинява на всеобщата закономерност. Тя се стреми да увеличи предлаганите от нея услуги – повече, отколкото бихме желали – и да ни накара да приемем за истински услуги неща, които далеч не са такива, и всичко това с цел да извлече някои услуги от нас в замяна под формата на данъци.


Правителствата са много изобретателни. Те действат методично, стъпка по стъпка, според добре замислен план, постоянно подобряван от традицията и опита. Те изучават хората и страстите им. Ако например преценят, че хората са настроени положително към войната, те засилват и разпалват тази разрушителна склонност. С дипломацията си те заобикалят народа с опасности и - като естествено следствие - предлагат да осигурят войници, моряци, муниции и укрепления. Често в действителност те избягват безпокойството да предлагат подобни услуги, тъй като всичко, което искат, им се поднася наготово. После те имат служби, пенсии и повишения за разпределяне. Всичко това изисква средства; следователно правителствата налагат данъци и вземат заеми.
Ако народът е щедър, правителството предлага да излекува всички проблеми на човечеството. То обещава да възстанови търговията, да направи земеделието проспериращо, да разшири индустрията, да окуражи изкуствата, да изкорени бедността, и т.н., и т.н. Всичко, от което има нужда, е да се създадат още няколко държавни агенции и да се плати на още няколко бюрократа.
С една дума тактиката се състои в налагането на нищо повече от ограничения, маскирани като истински услуги. Следователно народът плаща не за да му бъдат оказвани услуги, а за да му се отказват услуги. Правителствата приемат гигантски размери и започват да поглъщат половината от националния доход. Хората с учудване забелязват, че докато слушат за прекрасните открития, които ще увеличават благата до безкрай, работят повече от всякога, без да подобряват индивидуалното си положение.
Проблемът е, че, както правителствата показват изобретателност и способност, така хората не показват на практика нито едно от двете. Например, когато трябва да избират кой да получи контрол върху управлението, кой да определя сферата и начина на финансиране на държавното действие, кого посочват хората? Държавните служители. Те се доверяват на изпълнителната власт сама да определи правомощията и изискванията си.
Някои народи изглеждат практически предразположени да станат жертва на правителствен грабеж. Такива са народите, при които хората, при липса на вяра в собственото достойнство и способности, биха се чувствали загубени, ако някой не управлява и администрира всяка тяхна крачка.
Видяхме, че обществото се състои от размяна на услуги. То трябва да представлява размяна само на добри и честни услуги. Но също така показахме склонността и интереса на хората да преувеличават относителната стойност на услугите, които предоставят. Всъщност не виждам никакво друго ограничение на тази тенденция, освен доброволното съгласие или отказ на тези, на които въпросните услуги се предлагат.
Някои хора прибягват до силата на закона, за да ограничат тази естествена свобода на другите. Този вид грабеж се нарича привилегия или монопол.
Отличителният белег [на монопола] е, че той позволява продължаващото действие на великия обществен закон за размяната – услуга срещу услуга, но въвежда сила в свободното договаряне, за да наруши справедливия баланс между получени и предложени услуги.
Отделно взетият монопол винаги облагодетелства тези, които са получили въпросната привилегия. Тогава се получава така, че всяка друга класа производители, вместо да се стремят към премахване на този монопол, се опитва да получи за себе си подобна привилегия. Този вид грабеж, превърнат в система, се превръща в най-смешната практическа шега за всички и крайният резултат е, че всеки си мисли, че получава повече от един общ пазар, на който предлагането на всичко е намалено.
Не е нужно да добавям, че тази изключителна система посява семената на всеобщи противоречия между всички съсловия, професии и народи; че тя изисква постоянната, но винаги непредвидима, намеса на правителството; че тя следователно прераства в различните злоупотреби, описани в предходните параграфи; че тя носи на всяко предприятие отчайваща несигурност и привиква хората да приемат закона, а не себе си, за отговорен за личното си благосъстояние. Трудно е да си представим по-плодотворен източник на обществени вълнения.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница