Графичната колекция на леседра

Първопричината е проекта Съвременна графика от Япония и България – един проект в развитие, първият етап на който беше изложбата през м. ноември 2001 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство, представяща 15 японски художници и каталога Съвременна японска графика. В основата е дългогодишното приятелство и професионално сътрудничество между проф. Акира Куросаки и проф. Румен Скорчев, който още преди 20 години е стипендиант на японската фондация Коку-сай Кориу Кикин. Участието на големите имена на японската графика през всичките издания на Международното биенале на графиката във Варна в значителна степен също е свързано с това приятелско сътрудничество.

Двеста двадесет и петте графики на петнадесет български художници от настоящия каталог са представени на изложба от 18 до 31 януари 2002 г. в салоните на Съюза на българските художници на ул. Шипка № 6 в София, като следващ етап на проекта, преди показването му в Европа, Япония и другаде по света.

Последните по време на създаване графики от всеки български автор са от лятото и есента на 2001 г. и са част от цялостното финансиране на проекта. Заедно с останалите произведения, избрани от цялостното, почти 30 годишно творчество на всеки художник, успяхме да постигнем максимално представителна ретроспекция.

Не бих могъл да твърдя, че колекцията създава абсолютно изчерпателна картина на българската графика за посочения 30 годишен период, защото от една страна трябваше да бъдат подбрани само 15 автора, а от друга някои от художниците от този период вече не са между живите. Участниците в проекта трябваше да са активно творящи днес, с ясно изразена стилова диференцираност, което предполага и постигането вече на свое собствено място в съвременното българско изкуство.

Художниците, включени в колекцията, особено по-възрастните от тях, знаят какви догматични удари и ограничения е трябвало да поемат преди три десетилетия. За младото поколение днес е трудно да си представи, че около 1970 г. опитите за “разчупване на ледовете” са водели до санкции и включване в списъци на непокорните, които съответно са привиквани и “мъмрени”. Въпреки това, или може би дори благодарение на противопоставянето се е засилвала тяхната “непреклонност” и някои от тези художници всъщност носят и първите големи международни награди.

Още в края на 60-те години Любен Диманов раздвижва духовете на догматиците не толкова с перфектната си рисунка, колкото с новата си пластическа изразност. Първият му международен пробив е представянето на България на Младежкото биенале в Париж.

През 1970 г. Румен Скорчев получава златния медал на Второто международно биенале на графиката във Флоренция, Италия и съгласно регламента творбата влиза в Галерия Уфици. Показателен е фактът, че точно тази творба е отхвърлена предишната ходина от журито на Националната изложба на графиката.

Също в тези ранни години Тодор Панайотов носи специална награда от Сао Паоло, Бразилия.

Появилият се сравнително по-късно Николай Майсторов “стъписва” идеолозите със своя експресионизъм, но вероятно благодарение на това е един от малкото български художници, включени в световната енциклопедия Макмилън и световния речник за изкуство Груув. В японското издание на двутомника Световна графика присъстват двама българи – Румен Скорчев и Стоян Цанев.

В днешното време на комуникации и Интернет всеки добронамерен колекционер е в състяние да се осведоми за това “кой кой е” в съвременната българска графика, което наред с удоволетворението безспорно ще му спести и пари.

Несериозно е сега да се правят лесни аналогии с миналото и спекулации с термини като “асоциативно-метафорична графика” например. Тези тенденции имат своето място в световното изкустнво от 70-те години и точно тази “метафоричност” в българското изкуство бива оценявана извън страната.