Гражданите на ес

1.Въведение

Мобилността на специалистите в ЕС все още е ниска. Броят на жалбите, отнесените до СОЛВИТ казуси, въпросите, повдигнати пред Службата за ориентиране на гражданите и анализът на тези случаи предоставят ясни доказателства за необходимостта от модернизиране на правилата. Освен това вътрешноевропейската търговия в сферата на услугите (включително професионалните услуги) представлява само около 25 % от общата търговия в рамките на ЕС. Този дял е прекалено малък на фона на цялостното значение на сектора на услугите за икономиката на ЕС (70 % от БВП) и може да бъде увеличен.

Повишената мобилност ще отговори на предизвикателството, свързано със запълването на висококвалифицирани позиции, което е предизвикано от намаляването на активното население. Съгласно предвижданията на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) до 2020 г.⁵ ще бъдат необходими още 16 милиона души, за да запълнят свободните места за висококвалифицирани кадри — при настоящите тенденции това ще доведе до сериозен недостиг на квалифицирани специалисти. Някои от тези свободни позиции ще бъдат заети от хора с професионални квалификации, придобити извън ЕС, които понастоящем изпитват сериозни проблеми, свързани с тяхното признаване.

Особена тревога предизвиква прогнозираният недостиг от един милион здравни специалисти. Начините, по които държавите могат да направляват по-добре мобилността на здравните специалисти чрез допълнително укрепване на общата политика за работната сила и допълнителни механизми за нейното планиране, ще бъдат предмет на специални мерки от страна на Комисията и държавите-членки⁶.

Предоставянето на възможност на гражданите да упражняват индивидуалното си право да работят навсякъде в ЕС трябва да се разглежда в този по-широк контекст. За да се възползват в максимална степен от свободата на движение, специалистите трябва да получат лесно признаване на квалификациите си в останалите държави-членки⁷. Ето защо е от особено значение Директивата за професионалните квалификации⁸ да установи ясни и прости правила за това признаване. В същото време правилата трябва да гарантират високо качество на услугите, без самите те да се превръщат в пречка за мобилността. Европейският съюз вече е постигнал много в тази област: някои професионални квалификации, по-специално в областта на здравеопазването, архитектурата, занаятите, търговията и промишлеността, се признават автоматично; за всички останали професии успешно е въведен принципът на взаимно признаване въз основа на т. нар. „обща система“. През 2005 г. правилата бяха допълнени с нов и облекчен режим, улесняващ временната мобилност. Тези правила са от полза за милиони специалисти в Европа. Изчислено е, че само системата за автоматично признаване въз основа на хармонизирани минимални квалификационни изисквания се прилага за 6,4 милиона граждани⁹.

През март 2010 г. Комисията започна оценка на директивата, в която се включиха множество заинтересовани страни: около двеста компетентни органа изготвиха практически доклади през 2010 г. и около четиристотин участници представиха своите становища в рамките на публична консултация, проведена в началото на 2011 г. Резултатите от тази оценка са използвани като отправна информация при изготвянето на Зелената книга. Тя представя нови идеи за улесняване на мобилността на единния пазар, като например европейската професионална карта (вж. част 2), проучва начините за доразвиване на досегашните постижения (вж. част 3) и набелязва възможностите за модернизиране на автоматичното признаване на квалификации (вж. част 4). Широките консултации във връзка с тези идеи ще помогнат на Комисията да оцени различните възможности за модернизиране на Директивата за професионалните квалификации.

Законодателно предложение за модернизиране на директивата се планира за края на 2011 г.

2.Нови подходи към мобилността

2.1.Европейската професионална карта

При настоящата система приемащата държава-членка носи отговорност за потвърждаването на достоверността на квалификациите на мигриращия специалист. Възможно е това да създаде трудности за специалиста, на когото често се налага да представя преводи на различни документи. Това може да се превърне в доста трудоемка задача за компетентните органи в приемащата държава-членка, тъй като съществува възможност те да не са запознати с начина, по който се получават квалификации в други държави-членки. Европейската професионална карта, издадена от компетентния орган в държавата-членка, където е придобита квалификацията, и при условие че специалистът има право да практикува, може да улесни процеса, като засили ролята на държавата-членка по произход в по-ранен етап.

При издаване на такава карта компетентният орган в държавата-членка по произход ще трябва да се увери, че кандидатите притежават правилната квалификация и отговарят на всички други условия, наложени от модернизираната директива, например във връзка с тяхното законосъобразно установяване и автентичността на дипломите им. Също така този орган ще съхранява документите, оправдаващи издаването на картата, и при необходимост ще ги предоставя на своите партньори в приемащата държава-членка. За да се гарантира взаимното доверие, картата не трябва да се издава от търговски организации. Когато дадена професия не е регламентирана в държавата-членка по произход, тази държава-членка ще трябва да определи компетентен публичен орган, който да издава такива карти (например контактни точки¹⁰ или центрове NARIC¹¹).

Съгласно тази система няма да е необходимо властите в приемащата държава-членка да ангажират административни ресурси за проверка на верността на цялата информация, която вече е проучена от държавата-членка по произход. Проверката на валидността на самата карта ще бъде достатъчно потвърждение, че нейният притежател може да упражнява съответната професията в приемащата държава-членка.

В този контекст може да се разчита на Информационната система за вътрешния пазар (IMI), която да изпълнява административни функции при сътрудничеството между компетентните органи. С оглед на това може да се наложи всички компетентни органи, издаващи и проверяващи професионалните карти, да се регистрират в IMI, което ще позволи комуникацията между тях, ако имат някакви въпроси. Значителна част от компетентните органи в ЕС вече са регистрирани, а регистрацията на останалите се очаква до края на 2012 г.

Мобилизиране на приемащата държава-членка

За специалист, желаещ да предоставя временни услуги, професионалната карта може да замени административните документи към предварителната декларация, които повечето държави-членки изискват съгласно член 7 от директивата. Би било достатъчно да се изпрати електронно писмо, посочващо номера на картата на специалиста. Дори е възможно притежателят на картата да бъде напълно освободен от изискването за подаване на предварителна декларация, тъй като картата, съдържаща необходимата информация, ще бъде достатъчна. Вместо да се изпраща декларация, картата може да бъде представена на органите и потребителите на услугите в приемащата държава-членка. Временната мобилност би станала доста по-лесна, като същевременно ще може да се упражнява необходимият контрол.

Подобни ползи могат да бъдат постигнати за специалистите, търсещи автоматично признаване на своите квалификации въз основа на хармонизираните минимални квалификационни изисквания. Картата може да удостовери, че квалификацията на специалиста съответства на хармонизираните минимални изисквания според модернизираната директива. Това може да се провери от компетентния орган, издаващ картата, в момента на подаване на заявлението в държавата-членка, където е издадено необходимото доказателство за официална квалификация. Органът в приемащата държава-членка вече няма да бъде длъжен да проверява квалификациите и по този начин ще може да вземе решение за признаване в значително по-кратък период от време (например в рамките на две седмици, вместо три месеца, както е понастоящем съгласно директивата) ¹².

Дори съгласно общата система, изискваща проверка на квалификациите за всеки конкретен случай, картата може да улесни и ускори процедурата по признаване, тъй като първоначалната проверка ще се извършва от издаващия орган. В резултат на това процедурите могат да бъдат съкратени до не повече от един месец, вместо сегашната продължителност от най-много четири месеца¹³.

Професионалната карта носи ползи и за потребителите на услуги, особено по отношение на прозрачността. С представянето на картата се предлага гаранция, че нейният притежател е компетентен да упражнява съответната професия. Също така може да се изгради система, която да позволява на потребителите и работодателите да проверяват валидността на картите (например чрез пряк контакт с компетентния орган).

Работата на ръководната група и пилотни проучвания на казуси

Европейската професионална карта няма да бъде задължителна. Заинтересованите мобилни специалисти трябва да имат възможността, но не и задължението, да кандидатстват за такава карта. Комисията вече е създала ръководна група за професионалната карта за избрани страни, които са изразили интерес. Тя се състои от представители на различни професии, компетентни органи и профсъюзи. Групата, която започна работа в началото на януари 2011 г. и се очаква да обяви конкретни заключения до октомври същата година, разглежда добавената стойност, свързана с въвеждането на такава карта, и възможните правни последици от нея. Тя е проучила съществуващите проекти за професионални карти, както и подобни документи, които биха могли да бъдат полезни в ежедневието на гражданите (например европейска шофьорска книжка, европейска здравноосигурителна карта или бъдещия европейски паспорт на уменията). Групата е отделила голямо внимание на предизвикателствата, свързани с въвеждането на картата, включително въпросите за нейното съдържание и формат, както и най-добрия начин за гарантиране на нейната надеждност. Резултатите ще бъдат представени на Форума на единния пазар, който ще се проведе на 3 и 4 октомври в полския град Краков.

С оглед на различните условия за достъп и упражняване на всяка професия ръководната група прецени, че ще е полезно да създаде набор от казуси във връзка с определени професии: инженери, лекари, медицински сестри, физиотерапевти и екскурзоводи.

Въпрос 1: Какво е становището Ви относно функциите на компетентните органи съответно в държавата-членка по произход и приемащата държава-членка?

Въпрос 2: Съгласни ли сте, че в зависимост от целите на притежателя професионалната карта може да има следните последици?

a) притежателят на картата се мести временно (временна мобилност):

— вариант 1: картата прави излишна декларацията, която държавите-членки понастоящем могат да изискват съгласно член 7 от директивата,

— вариант 2: режимът на декларацията продължава да съществува, но картата може да бъде представяна вместо придружаващи документи;

б) притежателят на картата иска автоматично признаване на квалификациите си: представянето на картата би ускорило процедурата по тяхното признаване (приемащата държава-членка трябва да вземе решение в срок от две седмици вместо три месеца);

в) притежателят на картата иска признаване на квалификациите си, които не са предмет на автоматично признаване (общата система): представянето на картата ще ускори процедурата по признаване (приемащата държава-членка трябва да вземе решение в срок от един месец вместо четири месеца).