Граждански процес проф. Симеонов
Изтегляне 0.8 Mb.
|
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСПРОФ.СИМЕОНОВ1. Гражданския процес като защитна санкция, като производство и правоотношение. Обсег и система на гражданския процес. Същност на ГП като защита и санкция: *ГП е определен като защита – санкция. -защита – в полза на правоимащия; -санкция – спрямо правонарушителя; Естественото развитие на правоотношението води до изпълнение.Правонарушението лишава изправната страна от изпълнението и води до облага за правонарушителя.Задачата на ГП е чрез държавна принуда да се възстанови законосъобразното развитие на правотношението. ГП предлага три способа за защита:
Общо за трите способа на ГП – защитата и санкция са неразривно свързани и са двете страни на едно и също явление.Различни искове са самостоятелни способи и за защита – не са фази на едно и също производство.Не са последователни, но могат да влязат в действие едновременно , когато вземането е спорно, неудовлетворено и заплашено.Правоотношението може да бъде заплашено и така трябва да има и др. санкционни последици – наказ, адм. и дисциплинарната отг-ст.Те обаче нямат възстановяващ характер/заместващ/, както ГП. ГП въздейства и върху материалните правни отношения: -те са израз на държавна принуда; -постановяват се с властнически акт, който едностранно обвързва правонарушителя.То е като отношение на власт – подчинение.Правозащитния орган не участвува в правоотношенията.Състои се от равно отношение от субектите.Изхожда само от закона, като дава защита на накърненото право.ГП не се поставя в ход служебно, а трябва да бъде сезиран.Той обаче е дължима санкция – защита която се поставя в ход по искане на лице, което има право на защита.ГП се осъществява по реда на предвидените в производства с участието на лицата – адресати на защитата и санкцията, които имат определени проц.права.
-това са решението, принудителното удовлетворяване, обез.мярка – не се постановяват отведнъж.Предполагат дейност на защитния орган и адресатите, известна като производство. 2/Динамичен фактически състав : *развитието му е правно обезпечено от началото до края чрез специфични права и задължения.Тези П и З се пораждат от предходните проц.действия и подготвят последващите проц.действия.Всяко действие е правопораждащ и правопогасяващ факт.Верижно развиващ се процес. 3/Многоличен факт. състав – трябва да участват поне две лица, тъй като правото и задължението не могат да имат един и същ носител.Носителите на насрещни П и З трябва да са различни лица.Производството се гради на юрид.д-я, а не от юрид.събития.Всяко проц.д-е /искови молби, призовка, запори и др/ е отделно право явление.По това се различава от статичните факт.състави, където отделните елементи нямат самостоятелно значение/напр. отделни властнически действия, образувани фактически състави на давността/Крайния акт има челно, предопределящо и решаващо място.Той е цел, а отделните проц. действия – средства.Ако крайният акт не бъде постановен, то подготвящите го проц.действия стават безпредметни.Проц. дей-я имат чисто вътрешнопроц. значение и са допустими дотолкова доколкото крайния акт може да бъде издаден. 4/Двустранно производство:- лице търсещо защита и лице срещу което се търси защита за участие в производството. 5/Специфични само за ГП – особен предмет на защита – накърнени граж-права;особени защитни и санкционни последици за възстановяване на накърнени граж.права.; сила на присъдено нещо; принудително удовлетворяване; обезпечаване. ГП като правоотношение. ГП – съвкупност от проц. пр. отн-я.Това следва от естеството на ГП като динамичен факт. състав.Защитния орган дължи защита при определени в закона условия; задължения спрямо държавата в изпълнение на възложената му защитна функция;Това право предхожда производството и обезпечава започването му.П на защита и З да се даде образуват съдържанието на правоотношението между защитния орган и лицето тръсещо защита. ГП е система от последователно възникващи и погасяващи се проц.пр. отн-я.Като предметно отношение е динамичен, както и като производство.В хода на движението ГП се променят П и З за защита, както и властта да се наложи санкция.Това е връзка от проц.пр. отн-я, като всяко звено има опр. място в цялата динамична система.Последователната смяна на проц.права и З осигурява развитието на производството.Във всеки определен момент обаче ГП се състои само от възникналото и още неосъществено пр. отношение м/у защ.орган и всяка от страните. Защитния орган – центр.субект на пр.отн-я – участва във всяко сменящо се пр. отн-е с всяка от страните.Действията му образуват гръбнака на произ-то.Всяко изпъл.действие е – изпълнението на З да се даде защита; упълномощаване на властта да наложи санкция.Длъжен е да упражнява функциите си , което се постига чрез предвидени в закона средства.Има обжалване на незаконните откази и действия на защ.орган, а също и отмяна на влезли в сила решения. Страните в ГП са също носители на П и З. ГП обхваща и др. пр. отн-я – м/у съда и свидетелите, вещото лице; м/у съдия изп-ля и пазача, наддавачите и купувача на публ. продан.Тези правоотношения имат служебен и производен характер спрямо осн. процес – пр. отн-я между защ. орган и страните.В тях обаче лицата не се явяват като адресати на търсената защита или налаганата санкция. Проц.пр.отн-я са държавно правни – отн-я м/у страните и орган на държ.власт.Само по изключение не е така – арбитражния съд.Не е налице равнопоставеност на правните субекти.По това се отличава от мат.пр. отношения.Имат обаче вторичен и служ.х-р по отношение на граж.пр. отн-я, тъй като се развиват само по повод незаконосъобразното им развитие. Др. особености на ГПО – имат вътрешно проц.значение; насочени са към осъществуване на сложния фактически състав на ГП.Имат временен, преходен характер.Раждат се и умират с всяко следващо проц. действие.Различават се от правоотношенията възникващи от крайния акт -тези възникват след като процесът е вече приключил и са извън проц., нямат преходен и временен х-р с изкл. на обезпечителните мерки.Крайния акт поражда пр. отн-я, като го претендират за окончателност и неотменимост.
Обсег – ГП брани всички мат.пр. отношения, т.е. частно пр. отн-я, регулирани от няколко клона на правото – гражданско, търговско, сем. и трудово право.Тези ПО са твърде разнообразни, поради което не могат да бъдат защитени чрез еднакво за тях исково, изп. или обезпечително производство.Трите осн. способа са приспособени чрез множество ,чрез система от производства, които са: исковия процес – общ и особен; отд. изп. способи; производства по несъстоятелност; обез. процес – единен в първата фаза – доказване на обезпечението; втората фаза – налагането на обезпечителната мярка зависи от мярката – възбрана, запор, и др. Администрация на граж.отн-я: *форма на съд.намеса в граж. отн-я.бива: -спорна – не е кодифицирана в ГПК.Възлага се на съдилищата от мат. право въз основа на общ.интерес.Изхожда от съображение за целесъобразност.Тази форма на съд.намеса в граж. пр. отн-я дава повод за спор и се осъществява по дела на двустранни спорни производства, приличащи на конститутивни искови процеси. -безспорна – състои се от охранителни съд.актове, издадени по реда на охранителните производства.Охранителния акт предпоставя правомерно развитие на граж.отн-я и цели да го улесни.Не посяга върху пр. сфера на друг субект – удостоверяване на факти, сделки от името на недееспособен/ Не се допускат – особени юрисдикции с изкл. на доброволния арбитраж.Разрешаване на пр. спорове по адм. ред с няколко редки изкл. по труд.спорове.Не е граж. процес и възстановяване на факт. положение чрез самоуправство.Възстановяването става въз основа на разпореждане на прокурора и може да бъде само повод за ГП. 4. Гражданско проц. право. Опр-е – ГПП е съвкупност от норми, които уреждат : проц. действия, ГП като производство; проц.права и зад-я образуващи ГП като пр. отношение; зищитните и санкционните пр. последици в които ГП като защита. ГПП е клон от действащо право, урежда регулираните от него отн-я чрез метода на държ.власт и подчинение.Чрез този метод ГПП се свързва с др. клонове, служещи си с него – конституция, нак. Право и НПК.Намира се в тясна функ.връзка с граж.право, макар да му противопостави метода на пр.регулиране – урежда защита на граж.права при правонарушение.То е защитно проц. Право;Неговите норми са защитени по отн-е на мат.норми.ГПП е самостоятелен клон от правото.Има собствен предмет на пр.регулиране – защита на накърнените граж. права чрез производства и спец. проц. отн-я.
П и З м/у субектите остават такива каквито са били в деня на факта от който са породени. Видове ГПН според вида на защитата – на исковия, на изпълнителния, на обезпечителния процес.Източници – Конституцията, закони – ГПк, ЗСВ, ЗМТА, З Адв. И др.
*Зависимост м/у мат.право и ГП -ГП брани материалното право – граж. П, търговско П, семейно П.осъществява държавна принуда. -функционално единство между ГП и мат.П. – имат свое самостоятелно битие, като отделни клонове и обособени различни пр.отношения.Едновременно с това са във дълбоко взаимодействие и зависимост.мат.П обуславя ГП, а ГП въздейства върху МП чрез защитата която му дава. Различните граждански клонове на правото имат различно общ.значимост - така е изградена и спетента на защита, която ГП им дава.Напр. засилена защита на правото на издръжка – изгодна местна подсъдност, освободена от държ.такси,служ.обезпеченост на иска без гаранция, предварително изпълнение на решението на първата инстанция предвиждащо издръжка.ГП е приспособено към усложненията на ГПО в мат.право . израз на това са другарството, проц.правоприемство, обратен иск, изменение на иска и др.ГП има вторичен, производен характер спрямо МП. Нормативна зависимост – дължи се на зависимостта на правото на държ.принуда – ГП дава гарантиран х-р на мат.Н и обезпечава тяхното прилагане чрез ортанизираната от него санкция. Социологическа зависимост.Нормативна обусловеност на ГП – от нуждаещото се от защита мат.право. Различните способи на защита зависят от материалното право, което е накърнено.*При изп. процес – той е сурогат на доброволното плащане.Не може принудително да достави нещо, което не е дължимо т.е. осъществуването на мат.право обуславя процеса и неговата допустимост.Ако се погаси МП в хода на процеса, изпълнението трябва да се прекрати.*При обез.процес – той предхожда изп.процес.Нуждаещото се от защита МП е спорно, но закона изисква молителят да удостовери вероятната основателност на иска си.За да е законосъобразно обез.мярка трябва да се обуславя от съществуващото МП.* При исковия процес – започва по повод на пр.спор и няма сигурност дали спорното право съществува.Това обаче не означава, че ГП не е зависим от конкретното МП.Всяка искова молба съдържа данни за наличието на спорното право, т.е. исковия процес се предпоставя от твърдено МП.Ако искът бъде отхвърлен, ГП дава защита на ответника, тъй като потвърждава правото му и едновременно санкционира ищеца.Иск.процес се различава от изп. и обез. – при него няма съвпадение м/у мат. право, което се брани и проц.право – тук защита мже да търсят и двете страни, а не само кредиторът или взискателят. 7,ГП и НП. Прилики:*Наблудават се преди всичко м/у нак.процес и съдебния общ исков процес.Приликата на НП с др. процеси е само в крайната цел – осъществуване на осъдително решение или присъда, респ. обезпечение на това осъществяване.Това са съд.производства за налагане на санкции поради правонарушение.И по двата процеса действа един и същ съд.Има сходност и в институционалността, тъй като е необходимо да се установят факти станали в миналото. Разлики:*Произтичат от разликата в предмета на двата процеса.НП е санкционно право, като наказанието основно се различава от граж.санкции.Нак.отг-ст посяга на ценности от по-висок ранг и не може да бъде осъществен без процес.Граж.санкция е едно граж.имущ.правоотношение и се подчинява на размера на вредите.Граж.отг-ст може да се осъществява и извънсъдебно по доброволно споразумение.Различна същност и уредба.НПП е свързан с НП и е негово развитие и завършек.НП не може да се осъществява извън престъплението като негова санкция.НП може да започне само като осъдителен процес – той се прекратява, ако се установи, че са налице предпоставките, които го погасяват или се установи, че няма нак.отг-ст.Напр. установителен само, ако подсъдимия бъде оправдан.ГП е форма на живот само на накърнетото граж.правоЗапочва като установителен процес.Спрямо МП ГП е декларативен, а спрямо мат.НП НП е конститутивен.ГП установява права, а НП- престъпления. Различия във въпросите, които решават в процеса:НП обхваща само спора – осъществил ли се е юр. факт, от който се извежда отговорността.ГП решава по-широк кръг от въпроси. Разлика във проц.форма – на НП са чужди усложненията на граж.исков процес, които са отражение на усложнените граж.отн-я/другарство, правоприемство и др/НП се предхожда от досъдебната фаза, неприсъщо на ГП.Различията показват, че двата процеса не могат да бъдат обединени в един общ т.нар. теория на съд.право. Взаимно обслужване и зависимост – НП служи за защита на граж.право чрез граж.иск в НП.Съединени с НП са граж. последици от престъплението, макар тук да се прилагат правилата на ГПК.Пострадалия не е длъжен да ползва НП , може да защити правото извън него.Когато наказанието е имуществено, то се осъществява по реда на граж.изп. процес. Двата процеса може да са от значение един за друг – Към престъпленията ГП може да прикрепи граж.последици – напр. опорачена от насилие или измама сделка, отмяна на дарение, недостойнство да се наследи и др.НП може да включи в престъпния състав наличността или липсата на опр. граж.пр. отн-я.Отнемането на вещ от владението на другиго може да е кражба, ако вещта не принадлежи на дееца и самоуправство – ако му принадлежи, злоупотреба с доверие предпоставя, че между дееца и пострадалия е имало пр. отн-я на договор за поръчка и др.Съдът е длъжен да спре граж.дело всякога, когато спорното право е обусловено от факт, който според нак.закон е престъпление. 8.Принципи на ГП.Същност, видове и система. Същност – това са основни начала на ГП посочени изрично или мълчаливо чрез съдържанието на нормите, които обуславят.Те са основни и ръководещи защитата.Отразяват и изразяват осн. пр. идеи и ценности на обществото и държавата.Обуславят съдържанието на цели комплекси от пр.норми и разкриват тяхното съдържание.Те са опора за тълкуване и за попълване на празноти в действащото зоконодателство. Видове:*Общи – важат за цялата правна система – напр. законност. *Важащи за няколко пр.клона – принцип за дирене на обективната истина. *Присъщи на отделни клонове – напр. в ГП – диспозитивното начало.
-да образува ГП; -да изменя неговия предмет; -да го прекратява, преди да е дал защитата, която дължи;когато ГП е допустим. -защитния орган в ГП има ролята на трето лице и не може да се превърне в страна; -отстъплението от диспозитивното начало е отстъпление от съд.безпристрастие; -когато трябва да се защити общ. интерес /дела относно сем. пр. отн-я, издръжка, труд. спор/, това се осъществява от прокурора, не от съда.
Присъщи само на исковия процес проявление на принципа на равенство на страните – да изнесат пред съда твърденията си и да ги подкрепят с доказателства; да искат обезпечаване на док-та или представяне на документ, намиращ се у трето лице или у другата страна.; да предяви инцидентен установителен иск и др; Най-ограничено проявление в обезпечителния процес – в първата му фаза/допускане на обезпечението/ принципът на равенство е изключен – изисква се бързина и изненада.Проявява се при приклъчването – обжалване на обез.мярка, изменение или отмяна.
След като получи искането за защита защитния орган е длъжен да предприеме действия без нарочна молба от заинтересуваната страна – напр. след изтичане на срока за доброволно изпълнение да извърши опис на вещта, след получаване на исковата молба съдът е длъжен да насрочи съд.заседание без да е необходима нова молба за това.Молбата за защита е искане да се развие цялото производство и да се осъществи законно необходимия им състав.Осигурява бърза, икономична, неформалистична и достъпна защита. Задължение да се подпомагане страните - *напътства страните, за да се избегне увреждането на техните интереси поради неосведоменост и др. причини;задължението е спрямо всички носители на проц.права и техните представители.Не означава предрешаване на спора и не трябва да засяга безпристрастието на съда.Позволява да се прояви в пълна степен защитната функция на ГП; обезпечава факт. равенство на страните, като отстранява последиците на неравенство в процеса. 12.Обективна и формална истина. Принцип на формалната истина – забранява на съда да изследва по свой почин извънпроцесуални факти, релевантни на спорното провоотн-е. Фактическите констатации на съда се изграждат въз основа на факт. и доказ. материал представен от страните. Съдат не дири истината, а решава спора. Принцип на обективната истина – съдът е длъжен чрез активен свой почин да стигне до обективната истина относно вс. факти релевантни на спорното ПО, като използва не само представените от страните док. и факт. материал, но и този, който сам е издирил. Прогласен от Конституцията. Истината се отнася до юр. факти от миналото, т.нар. док. факти. Съдът е длъжен да използва законни средства за преодоляване на пречките при установяване на обективната истина. Стимулира страните да търсят и представят факти и док-ва в подкрепа на твърденията си. Принципът на ОИ включва: *изясняване пред страните на естеството на спорното право, за да ги напътят към релевантните за това право факти; отправяне на въпроси във връзка с тези факти, за да бъдат включени в делото; улесняване на страните, като им се указва кои факти трябва да докаже и с какви допустими от закона доказателства. Служебно попълване /от съда/ на делото с факти и доказателства -налага се, когато трябва да се преодолеят пречките пред обективната истина.Това е най-интензивното проявление на този принцип. Средства за дирене на обективната истина – задължението да се говори истината; То е нарушено, когато съзнателно се говори неистина или се премълчава истина. Обхваща всички факт. твърдения.
Препирни за подведомствеността могат да възникнат м/у съд и несъдебен орган.При приемане и отказ да се разгледа дело - + и – препирня.Съдът сам решава дали делото му е подсъдно и никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се гледа от съда. Препирнята е несъвпадане м/у становищата на съда и несъд.орган по въпроса на кого от тях делото е подведомствено. Легитимация за образуване на производство за препирня за подведомственост: положителна – от несъд.орган;отрицателна – от ищеца, чийто иск е отхвърлен.Решава се от ВКС.Делото се спира до произнасянето.Допуска се обезпечаване на иска. Гражданско дело: ГП се интересува от подведомствеността по граж.дела.Обхваща исковите и охранителните производства 1/.Подведомствеността на съдилищата обхваща граж., нак., и адм.дела. 1,1/не са подсъдни на едни и същи съдилища; 1,2/не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред; Отлика на граж.дела от другите - *по метода на регулиране на ПО – равнопоставеност на субектите по ГД.; цели защитата на претендирано граж.право;субектите в ПО са частно-правни 14,Подсъдност. Понятие и видове. Подсъдност – Същност – правила чрез които се разпределят м/у съдилищата подведомствените им дела.Има две страни:*компетентността на съда да правораздава по опр.група дела;*подчинние на тези дела на правораздавателната дейност на съответния съд;подсъдността е производна на подведомствеността.Всеки съд е овластен да правораздава по ограничен кръг граж.дела, определени съобразно:1/техния предмет;2/съобразно проц.действия, които следва да се извършат по тях; Видове: 1/Законна: 1,1/родова – материална, предметна.Критерий е предмета на делото.Исковите дела се разделят на подсъдни на РС като първа инстанция и подсъдни на ОС като първа инстанция. 1,2/местна – критерий е района на съда и връзката му с делото.Предпоставя родовата подсъдност.Разпределя между съдилищата от една степен дела, родово подсъдни на всички тях. 1,3/функционална/инстанционна/Разпределение на правосъдните функции по едно и също граж.дело м/у различни по степен съдилища.Първата инстанция съдилища/РС и ОС/ разглеждат делото като първа инстанция, а като въззивна – ОС и АпС.. 2/Договорна – предвидена е с договор 3/На разпореждане на съда – Дело подсъдно на един съд по закон става подсъдно на друг/напр. ОС изземва дело подсъдно на РС/ Взаимна помощ м/у съдилищата – сътрудничество м/у съдилищата – напр. да се призовават лица живеещи в райна на друг съд.Позволява извършването на проц.действия от един съд по дело подсъдно на друг съд.Може да е и между съдилища от различни държави. 15.Родова подсъдност. Същност – дава отговор на въпроса на кой съд са подсъдни делата като първа инстанция.Основен съд РС, по изкл. ОС за определени дела. Дела подсъдни на ОС като първа инстанция – 1/искове за установяване на произход, оспорване на произход,прекратяване на осиновяване;поставяне под запрещение, отмяна на запрещение; 2/искове по граж.дела и търговски дела за: с цена на иска над 10 000 лв; при съединяване на искове меродавна е цената на отделния иск, а не сборът им.Изключение от тази стойност/гледат се от РС/ искове за издръжка; владелчески искове за защита на вещни права върху недвижим имот и движ.вещи; 3/Искове, които по др. закон подлежат на разглеждане от ОС – търговски искове за защита членство и др. членствени права;за отмяна на решенията на ОС на ТД.; за прекратяване на ТД;за обявяване в несъстоятелностна ТД и търговци; 4/Искове по ЗУКТС – за установяване на обявена, започнала или завършена стачка; 5/Искове по ЗМТА – за отмяна на нищожно или отмяна на арбитражно решение. 6/При връзка м/у делата, когато главният иск е подсъден на ОС – напр. иск за издръжка свързан с иск за бащинство и др. 7/Искове за установяване недопустимост или нищожност на описаните в регистъра на ОС обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство; Всички други дела се гледат от РС.ОС може да изземе и да реши дело, подсъдно на РС от неговия съд.район.Това става по съображение за по-добро правосъдие.Делото трябва да е образувано и още висящо в РС.Изземването е недопустимо, ако делото е върнато за ново разглеждане.Всички процесуални действия извършени до изземването запазват силата си.
І.Местна подсъдност – отговаря на въпроса пред кой от многото РС и ОС е подсъдно делото – според връзката му с териториалния район на съответния съд.Зависи от категорията на делото, връзката с района на съда.Използва се различен критерий – местожителство, седалище;местонахождение. Видове:*обща –прилага се доколкото не е налице особена подсъдност.*особена – в изрично упоменатите случаи; Обща местна подсъдност – исковете се предявяват от съда , в чийто район е местожителството или седалището на ответника.Съображение – да се улесни ответника, тъй като не е известно дали искът е основателен.Искове срещу държавата се предявяват пред съда в чийто район е възникнало спорното пр. отн-е – съображение да не се съсредоточават и натрупват в Софийските съдилища вс.дела, тъй като там е МФ.Искове срещу държавата по пр. отношения възникнали в чужбина – в софийските съдилища. Особена местна подсъдност: *по местожителството на законния представител -искове срещу малолетни или непълнолетни поставени под пълно запрещение *по местонахождение на имота – чл.83 – искове за вещни права върху недв. имот;делба на съсобствен недв. имот;граници на имот, за защита нанарушено владение върху недв. имот;за сключване на окнчателен договор за учредяване или прехвърляне на вещни права върху недв. имот.;за разваляне , унищожаване и обявяване на договар за вещни права върху недв. имоти;по мястото където е открито наследството- искове за наследство,делба на наследство, унищожаване или на намаляване на завещанието;, унищожаване на доброволна делба.Исковете за наследство може да се предявяват и по последното местожителство на наследодателя или в района, където са имотите му, когато наследодателят е бълг.гражданин и при смъртта си не е имал местожителство в РБ. *по местоизвършване на деянието – искове за непозволено увреждане, могат да се предявяват и по местожителство на ответника. *по мястото на по-продължителното пребиваване- студенти, курсисти, ученици, военни лица и др.Само за парични вземания. *по местожителство на ищеца – за искове срещу лица с неизвестно местожителство в РБ. *по местонахождение на клонове на ЮЛ – искове по спорове от преки отн-я с тях, могат да се водят и по седалището на Юл или търговеца. Подсъдността се определя конкретно за всеки иск.Изключение от общита правила на местната подсъдност – пред съда сезиран с първоначалния иск се предявяват:*насрещния иск – чл.104;обратния иск – чл.175;иск по главно встъпилото лице . ІІ.Договорна подсъдност – изключение от законово предвидената подсъдност.Това е проц.договор с проц.пр. последици.Учредява се подсъдността на уговорения съд.Изключва се подсъдността на предвидения от закона съд.Важи само между страните, но не и спрямо трети лица. Предпоставки:*писменна форма на дговора;*д-ра да е за имущ.спор- оценим в пари;*спорът трябва да е точно уреден – да е свързан с предмета на договора;*уговорената подсъдност трябва да е местна – родова или функционална не се дерогират;Не се дерогира подсъдност по местонахождението на недв. имот;Уговореният съд трябва да е посочен конкретно напр. ДРС.Не може да се променя договорната подсъдност по вече започнало дело.Ефектът може да бъде постигнат и по др. начин . Съдът не следи служебно местната подсъдност, освен ако ответникът не се позове на нея;Ако ищецът предяви иска пред местния компетентен съд и ответникът не предяви отвод срещу иска делото се гледа там, където е заведено.Ответникът трябва да се позове до приключване на първото заседание – оспорва се писменно или в първото заседание.съдат е длъжен да посочи на явилия се ответник правото му да оспори подсъдността 17,Правно значение на подведомствеността и подсъдността. І.Подведомствеността – Съдът е овластен и длъжен да вземе становище по всички въпроси обуславящи ршението.Изключение – дали деянието е престъпление, освен ако на осн. чл.21 НПК нак.процес е недопустим.Тези въприси може да са от компетентността на др. органи.Съдът не може да откаже спора под предлог, че за да го разреши трябва да вземе становище по законосъобразността на адм.акт.Ако адм. или подзак.НА противечат на закона съдат прилага закона и отказва да зачете незаконосъобразния акт и отрича граж.последици претендирани въз основа на него. Под-стта предопределя органа овластен да реши спора и производството по което той ще се разгледа и реши.Обуславя правото на ищеца на иск.За да го реши съдът трябва да има право да го реши.Тя е абсолютна проц.предпоставка за решаването на спора.Тя е от общ.интерес.липсата на подведомственост опорачава съд.акт в разл. степен.Ако делото трябва да се разгледа от друг орган, но е разгледано от съда, решението му не е нищожно, но може да се атакува по пътя на обжалването.Ако делото е подведомствено на чужд.съд, отводът трябва да е заявен от ответника в първото заседание- обратното прави решението на бълг.съд неатакуемо. Правно значение на под-стта – предпоставка за допустимостта на иска спрямо сезирания съд.Овластява и задължава съда да реши делото.Овластява го да вземе становище и по такива въпроси или възражения на ответника, които не биха му били подсъдни, ако биха били предявени с иск.Напр. РС може да се произнесе относно вземане над 10 000 лв., ако то бъде предявено с възражение за прихващане от ответника.Съдът проверява родовата подсъдност и тази по чл.83/свързана с недв. имот/.въпросът за липсата им може да се повдигне от ответника или по почин на съда до постановяване на решението.За местната подсъдност/с изкл. На чл.83// съдът не следи служебно и ответника може да се позове на края на първото заседание.При определяне на подсъдността съдът изхожда от твърденията на ищеца, а когато съдът служебно трябва да следи, факт. обстоятелства , които я обуславят се доказват от ищеца. Последици от неподсъдността: *сезирания съд няма право да разгледа и реши делото.Решението не е нищожно, но е недопустимо и може да се обезсили чрез жалба. *при недоподсъдност съдът е длъжен да прекрати делото и да го препрати на компетентен съд без да е нужно искане на заинтересованата страна.Съдът на който го изпраща го продължава, а не да го започва отначало.Определението за препращане подлежи на обжалване. *съдът на който делото е изпратено може да повдигне препирня за подсъдност.Препирните за подсъдност се разрешават по общия ред от по-горен съд.Ако съдилищата са от разл. райони – от онзи по-горен съд в чийто район е съдът, който последен е приел или отказал да гледа делото. 18,Страни.Понятие и видове. Понятие – Субекти на процеса – 1/съдът 2/ страните – лица от чието име или срещу когото се търси защита – ищец и ответник. Субекти на мат.ПО – не винаги съвпадат със страните в иск.процес.Тези качества са различни – едното има мат.пр. значение, др. – процесуално.Напр. чл.336 – всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението може да предяви иск, за да установи, че имуществото към което е насочено изпълнението за пар. вземане не принадлежи на длъжника.Страните имат централно значение в процеса – за подсъдността, кой може да се откаже, да измени или отегли иска;за таксите и разноските и за освобождаване от тях;кой може да предяви насрещен иск. Видове страни: 1/Главни – без които процесът не може да възникне и да се развие – ищец и ответник.Носителят на съд.предявеното право – когато чуждо право е предявено от от др. лице се призовава и лицето, което право е предявено.Главните страни биват/*в зависимост от това дали имат право на иск относно заведеното дело – надлежна страна/легитимирана/ и ненадлежна/при участието й делото се прекратява/*според основанието от което произтича правото на иск на надлежната страна: -страна легитимирана за иск с лично право – типични страни; -страна легитимирана да предяви иск относно чуждо право – нетипична страна, проц.субституетни.
` `Представителите нямат качество на страна – те упражняват от името на представлявания неговото право на иск.Този, който предявява от свое име, но за чужда сметка иск е страна – напр. комисионерът, бранещ правата на комитента. Придобиване качество на страна – ищецът определя страните, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Качеството може да се придобие и чрез правоприемство, изменение на страните по иска.При сливане на двете страни делото се прекратява – напр. наследяване, сливане на ЮЛ.Без ищец и ответник процесът няма да възникне. 19,Проц.право и дееспособност. Проц.правоспособност – призната от закона абстрактна възможност на едно лице да буде субект на проц.пр. отн-я като страна.Това е качество на страната.Служи на мат.правоспособност – средство за нейната защита, но не съвпада с нея – ориентирана е към проц.пр. отн-я и е винаги пълна, а не специална.От раждането до смъртта.за неследствените право – от заченатия.При смърт въ висящ процес поражда правоприемство.Недееспособните упражняват правоспособността си чрез своите представители.ЮЛ и държ.учреждения със самостоятелен бюджет, както и държавата също са правоспособни. Проц.дееспсобност – призната от закона способност на едно правоспособно лице лично да извършва пр.валидни проц.действия, респ. лично спрямо него да се предприемат такива действия.Дее-стта предпоставя правоспособността, но не е нейна необходима последица.Някои лица имат правоспособност, но нямат дееспособност . ЮЛ, малолетните и запретените.Критерий за проц.дееспособност – пълнолетие/навършване на 18 г/, и незапретеност. За специалната дееспособност – с нея разполагат непълно или ограничено запретените съпрузи по брачни дела и непълнолетните по спорове относно техните тр. правоотношения или сделки по чл.4ал.2 ЗЛС/обикновенно дребни сделки за задоволяване на текущи нужди/. Ограничена дееспособност – непълнолетни/ 14-18 г/, ограничено запретени. Разлика между специална и ограничена дееспособност – лицата ползващи спец.дееспособност могат да извършват проц.действия без съдействието на своите родители/попечители/При ограничената дее-ст предприетите лично от лицето действия трябва да бъдат одобрени от неговия родител или попечител. Нямат дееспособност – малолетните – до 14 г; пълно запретените; ЮЛ.В процеса те участват чрез своите представители./родител, попечител, органи/ Проц.значение – те са проц.предпоставки и обуславят правото на иск/ абстрактни предпоставки/.Проц.дееспособност обуславя упражняването на това право лично или чрез представител.Съдът следи служебно за тях.Те са условия за валидност на извършените от или спрямо страната проц.действия.Липсата им не може да се поправи.Действията извършени от или спрямо страна без проц.право и дееспособност могат да бъдат валидизирани с обратна сила, ако бъдат потвърдени от нея след придобиване на право и дееспособност./ напр. нерегистрирана кооперация бъде разширявана, тогава тя може да потвърди извършваните от нейно име или спрямо нея действие/Съдът дава срок за потвърждаването й.Потвърждаването й може да бъде прието, въпреки, че противната страна се е позовала на липсата на право – дееспособност. Последица от липсата на право-дееспособност - прекратяване на делото при предявяването на иск;валидизиране или валидно повтаряне на проц.действия – делото се спира и страната се замества от своя правоприемник;опорачаване на съд.решение – порокът се отстранява чрез обжалване, т.е. решението не е нищожно, а унищожаемо. 20.Надлежна страна/проц.легитимация/. Същност – надлежната страна е носителят на правото на иск за разрешаване на пр.спор предмет на исковия процес.Проц.легитимиран е носителят на правото.Надлежността поражда правомощие и задължение на съда да реши спора по съществСпорът не може да се води м/у лица чужди на спора – ще остане нерешен.Като страни в процеса трябва да бъдат конституирани лицата, които ще бъдат обвързани от силата на присъденото нещо на решението. Кому принадлежи правото на иск – чл.97,ал.1 – всяко лице, чието право е нарушено.Чл.15 ал.2 забранява освен в предиведените от закона случаи предявяването на иск за чужди права, т.е. дава това право на носителят на мат.право нуждаещо се от защита.Всеки правен спор обаче накърнява пр. сфера на страната, която отрича претендираното право.Затова исковия процес трябва да даде защита, както на правото на ищеца, така и на правото на ответника.Двете права се различават помежду си по мат.право, което защитават и по своя носител.ЛС в процеса са тези, които претендират, че са носители на мат.право, засегнати от пр.спор.Напр. при ревандикационния иск претендираното право на собственост се брани от ищеца, ответникът брани претендираното от него право на собственост или правото да държи вещта на вещно или обл. основание.При конститутивния иск – ищецът брани претендираното потестативно право, а ответникът – тия права, които са засегнати от претендираната пр.промяна. При спор между кредитори всеки от претендираните търси съд.решение, потвърждаващо това му качество.Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само неговата проц.легит-я, но и тази на ответника, т.е. предопределя надлежните страни по делото.
За разлика от граж.право може да бъде само пряко, но не и косвенно/скрит пълномощник, водене на работа без пълномощие/ ПП без представителна власт,за да е налице Пр. е необходимо волеизявление на лицето, че приема действия от чуждо име.Ако съдът не е разкрил липсата на Пр.власт извършените от нея действия могат да бъдат потвърдени и вкл. валидно в процеса.Участие в процеса от чуждо име е решаващо за Пр.пред-во.Не е представител този, който от свое име брани чужди права /проц-субституент/.Те е представител този, който от свое име брани претендираните от страната по заведен от нея процес.Тези лица са страни.Представителят е чужд на ефекта от водения процес, той остава трето лице по отношение на последиците, а когато има пр.власт, обвързва с тези последици представлявания.
-непълнолетните – родителите; огр.запретените – попечителите. Пред.власт на законния представител – да предявява от името на малолетния/запратения/ всички искове и да отговаря по предявени такива без одобрение от съда;Ако за опр.проц.действие е нужно изрично пълномощно за извършването му е необходимо одобрението на съда.Обемът на пред.власт на назначеният от съда представител на недееспособния се изчерпва с делото или с кръга от неотложните действия, за които е назначен. Отпадане на пред.власт на зак.представител- с лишаване от родителски права;когато представлявания достигне възрастта на непълнолетството.Зак.представителство на дееспособни се налага, когато/последните 3 случая от съда/: -лицето е безвестно изчезнало или отсъствуващо – назначават се въведените във владение наследници; -лицето е с неизвестно местожителство; -неизвестно лице срещу което се търси обезпечаване на докзателства – чл.68; -наследници на незаето имущество; *Представяне на пълномощник - дели пред.власт от волята на представлявания, който учредява и определя обема й и я прекратява. Доброволно представителство, изхожда от упълномощаването.Изхожда от страната, която е прец.дееспособна или от неин зак.представител, а ако е от огр.дееспособен трябва да е определен от родителя или попечителя.Пълномощник може да бъде само лице по чл.20.Упълномощаването е – едностранно волеизявление;писменна форма – да не се бърка с договора за правна услуга, който не е пред.властСпоред обема може да бъде – за всички дела на лицето; за опр.дело;за отделна фаза или опр. проц.действие.Общо упъл-не – за неопределен кръг дела или действие;Изрично – за точно опр. дело и действие. Изрично упъл-не е необходимо за : сключване на спогодба;намаляване, отегляне или отказ от иск;признаване искания на пртивната страна с изключение на признаване на факти;получаване на пари и др. ценности;отказ от обжалване;отегляне на жалби;изменение на иска, когато вкл. отегляне или отказ от първоначално предявения иск.Упълномощаването не лишава упълномощителя от лично извършване на проц.действия. Основания за прекратяване на упълномощаването: отегляне на пълномощното – едностранно волеизявление на упълномощителя, доведено до знанието на съда.Може да е пълно или частично; смърт на упълномощителя или настаняването му под пълно запрещение;смърт на пълномощника ли поставянето му под запращение; отказ от упълномощаване; лишаване от права – ако е адвокат.; 23,Представляване на държавата и на ЮЛ. Държавата и ЮЛ не могат лично да извършват или приемат проц.действия.Те участвуват в процеса чрез своите органи. Държавата:*по граж.дела се представлява от М-ра на финансите – не лично, възлага на юрисконсултите при МФ или Обл.У;*по дела за недв. имоти държ.собственост – представлява се от М-р на РРБ. Държавни учреждения – представлява се от техния ръководител – министър, директор, председател и т.н.;Общината се представлява от ОС.БНБ от управителя;държ.стоп орг-ии и поделения – от съответния ръководител. ЮЛ – от лицата, които ги представляват по закон. Кооперация – от председателя или изп.директор.Търговски дружества – ОД – от всеки съдружник; ООД – от управителя;КД – от всеки неограничено отговорен съдружник.АД, КДА – колективно, освен ако уставът не допуща еднолично представителство.При спорове между коперации и членове на нейния УС – от лице или лица избрани от ОС.ЮЛ в ликвидация – лквидаторът;ЮЛ в несъстоятелност- синдикът. Пълномощници на ЮЛ могат да бъдат – адвокати; юрисконсултите или др. служители с юрид.образование – имат общо пълномощно.Трябва да се изрично упълномощени , за да извършват следните проц.действия: намаляване, отегляне или отказ от иска;признаване исканията на др. страна;получаване на пари и др. ценности;действия представляващи разпореждане с предмета на делото;Не могат да сключват спогодба юристконсултите на държ.учреждения. 24.Иск.Същност на иска. Понятие за иск – термин, който се използва двуяко:*за обозначение на мат.право;*за обозначение на искането, отправено към съда за защита на суб.мат.право;В теорията това понятие се използва вместо право, вземане и т.н.редно е да се употребява само в проц.значение. Същност – И е предявено пред съда искане да се разреши граж.спор със сила на присъдено нещо, за да се защити накърнено мат.право.Форма – писменна искова молба – тя материализира иска и е условие за неговата валидност.Едностранно твърдение с двуяк х-р съдържа пр.твърдение на ищеца, които могат да бъдат верни или неверни;волеизявление насочено да породи определени, искани от ищеца пр.последици;да възбуди исково производство; За да се породят исканите от ищеца пр.последици искът трябва да е : допустим – проц.валиден, за да се учреди исковия процес;основателен – за да бъде защитено претендираното право със съд.решение със силата на присъдено нещо. Значение на иска – поставя началото на исковия процес и поражда проц.пр. отн-я;определя спорния предмет и страните по делото;сочи вида на търсената защита: -само сила на присъдено нещо – установителен иск; -сила на присъдено нещо и изп.сила – осъдителен иск; -сила на присъдено нещо и промяна на граж.отн-я м/у страните – конститутивен иск. И предопределя защитата, която може да се иска и да получи ответникът – тя се състои винаги в силата на присъденото нещо, с което се отрича претендираното от ищеца право или се потвърждава това право.Процесът е висящ до десезирането на съда чрез отегляне или отказ от иска или при съд.спогодба.Определя предмета на решението – то е отговор на иска, искът съдържа проект на решението, което ищецът желае и може да получи, ако искът е допустим и основателен. И е предявено пред съда искане да разреши граж.спор със СПН, за да се защити накърнено мат.право. 25.Право на иск. Същност – правомощие на надлежните страни да възбудят чрез иск производство за разрешаване на спора със СПН.И Е ЦЕНТРАЛНО ПОНЯТИЕ НА ИСКОВИЯ ПРОЦЕС.Две схващания за правото на иск – мат.правно и процесуално. *Мат.правното схващане за правото на иск.ПИ има две страни – 1/процесуална – правото да се предяви И;2/материалноправна – да се иска уважението на И;Ако липсва едното от предпоставките липсва и ПИ, т.е. когато И е неоснователен, ищецът няма право на иск.Слабост на това схващане – ПИ се обуславя от основателността на И;ПИ има само страната, чието твърдение отговаря на действителното пр.положение;Обаче ПИ ни е необходимо начало на процеса, когато основателността не може да бъде преценена.По този начин основателността става предпоставка за неговата допустимост.Затваря се вратата към процеса на една от странитеу тъй като за една от тях не може да е основателен. *Проц.схващане за ПИ.Основателността не е предпоставка за правото на И, а за да определи за кои от страните процесът ще се яви като защита и за коя като санкция.С право на иск разполага и страната, чийто иск е неоснователен.ПИ е :само проц.правомощие;необусловено от мат.предпоставка.Тук също има разл. схващания:Това е суб.публично право да се иска от съда да се произнесе по молбата, с която е сезиран.На това право отговаря задължението на съда да разгледа молбата, т.е. ПИ съществува и когато И е недопустим.Това е крайна теория,,която не може да се сподели, тъй като недопустимостта може да произтича от разл.причини – несправоспособност на страните, липса на подведомственост и др. Не всеки може да възбуди исков процес.Това е субективно потестативно право, което принадлежи на носителя на мат.право, което се брани с процеса.Съществува тясна връзка м/у ПИ , мат.право и правния спор.ПИ е право да се предизвика допустим исков процес, по който съдът може и е задължен да постанови решение. 26.Процесуални предпоставки – ПП. Същност – условията от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Положителни ПП за правото на иск: *наличие на граж.спор – без пр.спор липсва интерес от защита и ПИ;необходимо е интерес от търсената с иска защита. *проц.легитимация на страните – те трябва да надлежни, да са правоспособни, да са дееспособни, когато действат лично или чрез овластен представител; представителя да има пред.власт; *подведомственост на съда – за да бъде задължен да реши спора съдът трябва да е компетентен; *искът да е подсъден на съда по правилата на родовата и местната подсъдност *редовност на иска – да е съобразен с изискванията на ГПК за редовен иск. Отрицателни ПП – проц.пречки: *наличие на съд.решение, което е решило същия спор със СПН – правопогасяващ факт; *наличие на висящ процес между страните по същия спор; *наличие на висящ процес относно др. спор, който е преюдициален за още незаявения спор. *наличие на престъпно деяние, обуславящо разрешението на граж.спор; *давностен или преклузивен срок с изтичането на който се погасява правото на иск; *наличие на договор за отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд. Значение на ПП – обуславят съществуването и надлежното упражняване на ПИ;липса на положителна или наличието на отрицателна ПП правят иска и процеса недопустими;Съдът служебно проверява предпоставките с изключение на местната подсъдност, договорната подсъдност.Предпоставките за които следи съдът са абсолютни, останалите – относителни. При липса на ПП или при приц.пречки съдът може: -да вземе мерки да се поправи порокът; -да препрати делото на комп.съд; -да спре делото; -да прекрати делото, като обезсилва вс.проц.действия, вкл. взетото решение; ПП трябва да са нлице не само при предявяването на иска, но и в целия ход на процеса.Производството с което съдът проверява предмета на иска и се произнася по него не е исков процес или части от него, защото има различен предмет – не мат.спорно право, а ПИ.това е процес относно процеса.Чрез него се проверява дали исковото проц.пр. отн-е е възникнало валидно. 27,Установетелен иск – УИ. Понятие – И, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граж.спор със СПН.Със СПН спорното право се потвърждава или отрича.Цел – брани граж.права сма срещу това смущение, което пр.спор предизваква.УИ се явява субсидиарен по отношение на осъдителния иск.УИ е претенция срещу по-остра форма на нарушаване на права.ОИ е по-интензивен способ за защита, когато пр.спор е прераснал в правонарушение.УИ е допустим относно всякакви права или пр.отн-я – вещни, облиг., сем и др.Предмет на ОИ са само притезания, а на конститутивния – само потестативни права. Предпоставки за УИ: *интерес от установяването – предпоставка за допустимост на иска;интересът отличава от общата маса на граж.пр.отн-я тия, които се нуждаят от съд. установяване и очертава легитим.лица.Интерес е налице, когато се оспорва претендирано от ищеца право или се претендира отричано от него право.Интересът съществува и когато ответникът признава иска, но фактически го оспорва извънсъдебно – тогава обаче се налага доказване на това извънсъдебно оспорване.Липсва интерес от УИ, когато спорното право може да бъде предявено чрез ОИ или КИ. *Надлежност на страните – право на УИ има всеки, който има интерес от установяването на действителното пр.положение;Легитимиран е и този, чието право се засяга от правото претендирано от др. лице;Ответникът също се определя от интереса по уст.иск.Лицето, чието неоснователно оспорване или чията неоснователна претенция са предизвикали пр.спор.При отрицателния УИ ответник винаги е носителят на отричаното с иска право.Когато ищец е е лице, което не участвува в отричаното пр.отношение, ответници са субектите в него, респ. лицата заинтересувани от съществуването му.Правото на УИ не принадлежи само на участниците в спорното мат.ПО, но и на тези трети лица, чужди на ПО, но чиито права зависят от съществуването или несъществуването му.Напр. иск на кредитора за установяване нищожността на скл. от длъжника д-р. Видове УИ: 1/Положителен – такива са иск на взискателя, когато съдът е спрял изпълнението, че вземането му съществува;иск на единия от съпрузите срещу другия, че между тях съществува брачно пр. отн-е;Един и същи спор може да бъде повод, както за + така и за – УИ, зависи коя от страните ще вземе инициативата.Положителен – когато починът е на страната, която твърди съществуването на спорното право.Отрицателен – починът е на страната отричаща съществуването на спорното право.Делата по двата иска са тъждествени и по тях може да се получи една и съща защита на страната, чието твърдение отговаря на действителното пр. положение и една и съща санкция за другата.Уважаването на + УИ е равнозначно на това да се отхвърли –УИ и обратно.Разпределението на док.тежест е една и съща и зависи не от ролята на ищеца или ответника, а от отношението на страната към спорното право – дали тя твърди, че то съществува или тя отрича съществуването . 2/Отрицателен УИ – 1/такива са исковето на кредитора по чл.254, 359, че вземането на взискателя не съществува;иск за обявяване на нищожност на отказ от наследство; 2/инцидентен УИ; 3/УИ за факти – допуска се в изрично предивидени в з-на случаи – истинност на документ;И за установяване истинност или неистина на документ.цел – преди да стигне до съд.процес, в който док-т може да бъде използван, да се установил дали е истински или не.Искът е допустим и когато неистинността на документа е предизвикана с престъпление; за установяване на престъпно обстоятелство от значение за граж.пр.отн-е или за отмяна на влязло в сила решение;допустим е в случаите, когато нак.презследване не може да бъде възбудено или е прекратено на осн.чл.22 т.2 и 22 а от НПк, а също и когато извършителя е неизвестен.Легитимирани като ответници са:лицето, за което се претендира, че е извършило престъплението, респ.неговите наследници;лицето, на което ще бъде противопоставено прест.обстоятелства, като основание за П или за отмяна на изгодно от него решение.; 4/искове за установяване на тр.злополука – И се ограничава до установяване на злополуката. 5/иск за установяване на трудов стаж; Искове за др. факти са недопустими, защото всеки факт, релевантен за граж.ПО може да се установи по повод на делото по това ПО.ОБРАТНОТО БИ РАЗМНОЖИЛО ДЕЛАТА.Тази недопустимост води до проц.икономия. Когато фактът е релевантен за ГПО съдът е длъжен да провери дали ищецът цели да установи само факта или иска чрез него да установи правоотношение, което този факт поражда.
-при повтарящи се задължения, макар изискуемостта им да настъпва след постановяване на осъд.решение; -първото плащане трябва да е изискуемо, но не трябва да зависи от изпълнението на насрещна престация от ищеца – напр. за издръжка, за застр.премии и др;недопустим е напр. за труд.възнаграждение по труд.договор, тъй като то се дължи за вече престиран труд;Целта е да не се водят искове за всяко следващо плащане, когато длъжникът е неизправен за всяко следващо плащане.
*иск за едновременно изпълнение на насрещни престации – осъждането на ответника ще стане под условието, че ищецът изпълнява своето задължение – напр. когато ответникът предявява /у иска за връщане на вещта право на задържане. *когато ОИ е съединен с друг иск, чието притезание ще направи изискуемо притезанието, предмет на ОИ – напр. иск за разваляне на договора и с него се съединява за връщане на даденото от ищеца; ревандицира се дв.вещ и се търси нейната равностойност, тъй като вещта е унищожена; Интересът е предпоставка за допустимостта на иска.Налице е, когато ищецът твърди, че има изискуемо притезание.Той не може да се провери в началото на процеса, а в края.Налице е и когато ответникът не отрича правото на ищецаа само го нарушава.Не е налице интерес за осъждане за такива притезания, за осъществяването на които не се допуска прин.изп-е.Легитимиран с иска е само носителят на неудовлетвореното притезание, а ответник е лицето срещу което се търси принудително изп-е.Предпоставки за иска – изискуемост на притезанието. 29,Конститутивен иск. – КИ. Понятие – И с който се предявява потестативно право, което:може да се упражни само чрез съд; като се иска от съда да го потвърди със силата на присъдено нещо; да потвърди следващата от него на ГПО между страните. Потестативно/преобразуващо/ право – мат.право, което овластява един от субектите в ГПО едностранно да предизвика промяна в пр.сфера на др. страна субект в По – напр. право да развали д-р;право да се унищожи опорачена пр.сделка и др. Разлика от установителния И . по-широка защита;освен СПН се иска и промяна в ГПО м/у страните т.е. търси се конститутивен ефект. Разлика от осъдителния И – търсената защита е по-пълна;осъд.решение дава възможност за принудително изпълнение, а конститутивното дава на правоимащия дължимата правна промяна. КИ удовлетворява потестативното право и едновременно с това го погасява. Предмет на КИ – само потестативно право, които не могат да се упражнят извънсъдебно, а само съдебното т..е. ищецът може да си послужи с КИ в случаите изрично определени от закона.Приложното му поле е ограничено.Не са предмет на КИ нито ПО, чиято промяна се търси, нито правните последици, в които се състои търсената промяна.В резултат на КИ със сила на присъдено нещо се установява само съществуването или несъществуването на предявеното от ищеца потестативно право. Предпоставки за иска: *интерес от иска – налице е всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съд.осъществуване.Ищецът не разполга с др. път, за да постигне желаната промяна.Липсва интерес ,когто – целената промяна е настъпила по силата на др.факти или може да бъде постигната чрез извънсъдебно волеизявление на ищеца – напр. разваляне на предв.д-р за продажба по чл.87 ЗЗД– напр. неизпълнение по причина за която длъжникът отговаря; *надлежни страни – лицето, което претендира, че е носител на потестативното право;лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика пр.промяна; Не са конститутивни искове констит. охранителни актове, а това са – назначване на представител, разрешение на сделки от името на непълнолетен.Тези актове създават изгодна за молителя пр.промяна, без да засягат пр.сфера на др. лице.Решението за това на кой от съпрузите да се предостави сем.жилище, какви мерки да се вземат в интерес на децата;Нито една от страните няма право да иска определена уредба на бъдещите им отн-я, докато исканата с КИ промяна е дължима. 30.Предявяване на иска.Правни последици от предявяването. І.Предявяване на И – това е надлежно упражненото право на иск, за да възникне исков процес.Форма – писменна искова молба – в съда или по пощата.Връчването на препис от ИМ за ответната страна не е елемент от факт.състав, а последица.Правото на иск бива – първоначално, последващо.*в процес вече образуван;*при предявяване на насрещен обратен иск,инцидентен УИ и при изменение на иска; Съдържание на ИМ: -съдът до който се подава – за да се прецени дали делото е подсъдно на този съд и дали молбата е правилно адресирана. -страните по делото – имена и адреси, и техните законни представители или пълномощници- за да се индивидуализират страните; -спорния предмет - основанието на иска/обстоятелствата, на които се основава/ - това са фактите, от които произтича претендираното мат.суб.право, а не самото спорно право;*петитумът/искането/ на иска – това е конкретното спорно право.то трябва да се индивидуализира, заедно с вида на търсената защита -вида на търсената с иска защита – тя не еднаква при разл. видове искове;сочи се в петитума; -цената на иска, когато той е оценяем – тя обуславя родовата подсъдност, по нея се определя държ.такса.ДТ – паричната стойност на оценимото в пари спорно право.Посочената от ищеца цена не обвързва съда.По свой почин или по оспорване на ответника той може да я провери, но най-късно в първото заседание. -доказателства в подкрепата на фактите, образуващи основанието на иска;*писменни доказателства се представят заедно с ИМ; -подпис на ищеца; При нередовност на ИМ – оставя се бъз движение, дава се срок 7 дни на ищеца да я отстрани, ако не го направи молбата се връща. Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|