Цел и същност на обезпечаването на иска. Обезпечителни мерки

* Цел на обезпечаването: - времето, през което трае исковото производство забавя исковата защита. = това време е от искането на защита до нейното даване; = В този срок недобросъвестният длъжник може да предприеме фактически и правни действия, които да осуетят осъществяването на правни последици, в които исковата защита се състои;

- Средство срещу тази опасност е обезпечаването на иска.

- Целта на обезпечението е : = Да осигури възможност за осъществяването на неоснователно отричаното право след като отпадне висящността на процеса; = Да попречи да се осъществи неоснователно претендираното право, докато процеса е висящ;

- И в двата случая обезпечението брани материалното право.

* Същност на обезпечението: -То трябва да лиши ответника от възможността да предприема фактически и правни промени; = това се осъществява чрез едностранни, властнически актове на съда (обезпечителни мерки); =тези мерки засягат правната сфера на ответника в две посоки: а) чрез отнемане на правни възможности, с които иначе ответника разполага; б) чрез възлагане върху ответника на задължение, които иначе той няма;

- Така обезпечението дава едновременно: = обезпечителна защита на ищеца; = обезпечителна санкция, наложена на ответника.

- Чрез обезпечението фактическото и правно състояние се запазва във вида, в който е заверено от обезпечителната мярка.

* Интензитет на обезпечението: - По-малък по трайност и съдържание от решението; - Правни последици на решението имат окончателен характер, а тези на обезпечителна защита – привременен; = обезпечението важи, докато е висящ процеса, чийто изход се очаква; =тя предпоставя основателност на иска и затова отпада, ако той бъде отхвърлен;

- Обезпечителното производство последица за решението навлиза по-дълбоко в правната сфера на ответника, отколкото обезпечителна защита; = обезпечителния запор или възбрана са само подготовка спрямо принудителното изпълнение; = предназначението на обезпечителната защита е да подготви , да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита.

- По тези свои белези обезпечението на иска се различава от т. нар. привременни мерки по брачни дела(присъждане на привременна издръжка; привременни мерки относно децата; привременно изваждане на единия съпруг от жилището) – при тях не се подготвя бъдещото осъществяване на правото, а се пристъпва към временното му осъществяване.

* Бързина и внезапност на обезпечителната защита : - иначе тя не би била ефикасна; - тя трябва да изненада ответника, за да пресече възможността му да обезмисли за защитата, търсена иска.

* Функционална зависимост между обезпечаването на иска с исковия и изпълнителен процес; - Обезпечението на иска предпоставя висящ исков процес: = съдбата му зависи от изхода на висящия исков процес; = обезпечаването обаче не обезпечава правилността на решението, а неговото осъществяване; = затова обезпечаването е самостоятелна форма на защита на гражданските права; = то придава практически смисъл на исковия процес; = едновременно: а) напътства ответника към доброволно разбирателство с ищеца, когато оспорването е безнадеждно; б) а осъществяването на правото – осигурено.

- обезпечението на иска може да се яви като защитно средство в незаконен изпълнителен процес, като обезпечава исковата защита срещу незаконно изпълнение – 316в.

* Право за обезпечаване на иска: - това не е правото да се започне производство по обезпечаване на иска, а право да се получи надлежната обезпечителна мярка; - това право представлява: = вероятна основателност на основателност на иска – индицирана чрез допускане на обезпечението; = вероятно съществуване на претенцираното право – по това се различава от правото на иск, което се задоволява с твърдението на ищеца, че правото съществува. – Обезпечителния процесобхваща две производства: = по допускане на обезпечаването; = по налагане на допуснатото обезпечаване;

* Обезпечителни мерки: - Представлява защитата и санкцията, в която се състои обезпечаването на иска; - обезпечителните мерки трябва да се приспособикъм обезпечителната нужда, което е преругатив на съда, даден му от ГПК.

* Видове обезпечителни мерки : - В зависимост от основните насоки на нуждата от обезпечаване: = Осигуряващи бъдещото осъществяване на неоснователно отричаното право : а) при осъдителни и положителни установителни искове; б) при конститутивни искове в зависимост от целените нови правни последици могат да се ползват и двата вида обезпечителни мерки. = Осигуряващи настоящото обезпечение на неоснователно претендираното право: а) при отрицаттелни установителни искове; б) при конститутивни искове в зависимост от целените нови правни последици могат да се ползват и двата вида обезпечителни мерки.

- В зависимост от вида на материалното право, което обезпечението защитава: = В защита на парично притезание – запор на дв. вещи или вземания, възбрана на недвижим имот; = В защита на вещни права – запор, възбрана; спиране на изпълнението, насочено срещу вещи на длъжника, който оспорва вземанията на взискателя; - В защита на други права.

* П-вото по допускане на обезпечението на иска – Приложно поле на обезпечението на иска – определя се от обезпечителната нужда: = нуждата може да възникне при всеки иск, без оглед вида на защитата, която се търси с него, т.е. обезпечаване е допустимо при всеки иск; = нуждата от обезпечаване може да възникне преди да е предявен искът, т.е. за обезпечаване на бъдещ иск-309; = нуждата може да възникне и по всяко време, докато делото е висящо и отпада, когато решението влезе в сила; =обезпечаване е допустимо дори, когато производството е спряно-310,4; =наред с общите правила за обезпечаване ГПК съдържа и особени правила при обезпечаване на : бъдещ иск; иск за издръжка; иск от или срещу държавно учреждение. – Типично обезпечаване на иска: = Иска се по вече висящ исков процес без оглед на особеностите на страните и предмета; = Компетентен съд – този, пред който искът е висящ по време на молбата за обезпечаване – това може да е и и първоинстанционен и въззиваем съд; = Молба на ищеца : а) може да е включена в исковата молба; б)писмена форма; в) посочва се исканата обезпечителна мярка; г) препис не ес връчва на ответната страна; = Съдът трябва да установи, че ищецът има право да иска обезпечаване, т.е.: а)предявеният иск е допустим; б) предявеният иск е вероятно основателен; в) налице е интерес от обезпечаване; = Допустимостта на обезпечението следва от допустимостта на иска или от развитието на процеса, ако делото подлежи на прекратяване, обезпечение не се допуска; = Вероятна основателност е налице, когато има данни в подкрепа на иска: а) той е подкрепен с писмени доказателства(310); б) когато не са налице писмени д-ва ищецът може да удостовери вероятната основателност, като изрази готовност да представи гаранция в определен от съда размерр, учредена съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД-310,б. Тази гаранция може да е залог на парична сума, ДЦК или ипотека, оценени с 20% под пазарната им стойност, с изключение на паричната сума. Залогът се учредява чрез влагане в банка, а ипотеката – с вписване. = Когато съдът се убеди, че всички предпоставки са налице, допуска обезпечението – а) постановява обезпечителна мярка; б) произнася се с определение по допускането или недопускането на обезпечаването; = Обжалване на определението за допускане –а) с частна жалба в 7 дневен срок; б) легитимирана е страната, засегната от определението; в) начало на срока: за ищеца- от произнасянето на съда, а за ответника – от уведомяването; г) жалбата не спира налагането на обезпечителна мярка;

- Обезпечение на бъдещ иск: = родово компетентен е винаги РС; = Местно компетентен е РС по местожителство на ищеца или по местонахождение на имота – по избор на ищеца (309); = Съдът определя и срок, в който искът да бъде предявен съобразно с времето необходимо за подготовка на иска; = Срокът може да бъде продължен; = Ако искът не бъде предявен в срок, погасява се само обезпечението, но не и правото на иск.

- Обезпечение на иск за издръжка : = Допуска се не само по жалба на ищеца, но и по служебен почит на съда – 311; = Не се спазват изискванията на 310; = Представлява засилена защита на правото на издръжка.

- Обезпечаване на иск в полза или срещу държавно учреждение: = Когато държ. учреждение иска обезпечаване, то се освобождава от внасяне на гаранция по 310б, в тяхна полза искът се допуска всякога, стига да е налице нужда от обезпечение; предполага се, че държ. учреждение не ще злоупотреби с предоставената им лека възможност за обезпечаване; = Срещу държавни учреждения и предприятия, с изключение на искове срещу държ. предприятия, произтичащи от кредитни операции на банките, не се допуска обезпечаване на парични вземания чрез възбрана и запор на дв. Вещи и вземания – 312 : а) предполага се, че държ. учреждения са сигурни платци; б) освен това законът задължава държ. учр. Да плати от бюджета си по представен изпълнителен лист, а ако няма средства, такива да се предвидят най-късно в следващия бюджет – 399/2.

* Производство по налагане на обезпечителни мерки: - Определението, с което се допуска, още не налага обезпечителна мярка, = то е само, обезпечително основание; = изпълнява същата функция като изпълнително основание в изпълнителния процес; =удостоверява правото на ищеца за обезпечаване и заповядва то да се осъществи.

- Обезпечителна заповед: = издава се от съда, постановил обезпечителната мярка; = ако обезпечението е допускано под гаранция по 310б – обезпечителна заповед се дава само след внасяне на гаранцията. – Налагане на запор и възбрана като обезпечителни мерки, = стоятблизко до запора и възбраната като изпълнителни действия; = Не могат да се налагат върху несеквестируеми имуществени права-316/3; = Лишават ответника от разпоредителна власт, задължават го да пази вещта и могат да доведат до предаване вещта на пазач 320; = Налагат се от СИ – запора и от съдията по вписванията – чрез вписване на възбраната; = За наложените мерки се прави съобщение на ответника; = Не се връчва призовка за доброволно изпълнение; = поражда се правна последица, изгодна за кредитора – той се счита присъединен кредитор, когато към възбраненото или запорирано право се насочва принудително изпълнение от друг кредитор, който вече разполага с изпълнителен лист-320 във връзка с 354/1; = Когато запорът и възбраната се налагат като обезпечителна мярка по искове за собственост за вещта: а) правните последици от тях се ограничават в задължението на ответника да се грижи за вещта като добър стопанин или като вещта се предаде на пазач; б) Предаването на пазач предпазва ищеца от опасността вещта да бъде прехвърлена на трето лице приусловията на чл.78 от ЗС.

- Налагането на други обезпечителни мерки зависи от тяхното съдържание: = спиране на изпълнението -316,в от СИ въз основа обезпечителна заповед на съда; = при обезпечаване чрез задължение за действие или въздържане от действие – от СИ чрез принудителни глоби по 421-422.

* Същност на охр. п-ва: - Освен ГПК, са уредени и от други закони: = ЗЛС: а) назначаване представител на безизвестно отсъстващ(8 от ЗЛС); б( въвеждане на наследниците му във владение на имотите му(10 от ЗЛС); = СК : а) допускане на осиновяване(59 от СК); б) разрешаване на сделки от името на ненавършил пълнолетие (73/2 от СК); и др. – Хар. белези са охр. п-ва : = те са съдебни п-ва – съдът движи производството и постановява охр. акт, не са охр. п-ва тези, при които актът се издава от несъдебен орган на производството по съставяне на актове за гражданско състояние; = Засягат гражданскоправни отношения, а не държавноправни отношения: а) искането да се издаде охр. акт е гр. дело в широк смисъл; б) но охр. п-во не е акт за защита на накърнено гр. право – не се предизвиква от правонарушение и не се явява санкция; в) то е акт на съдебно съдействие при правомерно проявление на гражданска правоспособност и на упражняване на граждански права; г) единствено предназначение – да породи изгодни за молителя пр. последици без те да представляват посягане върху чужди правни сфери; = Те са едностранни производства: а) различават се само с участие на молителя и съда, защото се отнасят само до правна сфера на молителя; = Те са безспорни производства: а) молбата да се издаде охранителен акт не посяга върху чужда правна сфера и по правило не трябва да предизвиква спор; б) ако обаче молителят цели да разгледа и реши гр. спор, това е невъзможно по пътя на охр. п-во; в) охр. п-во има превантивен, а не репресивен характер. = Охр. п-ва са съд. управление на гр. отношения, но това съдействие се изчерпва само в сферата на опр. лице, без да се засяга пр. сфера на други лица. – Българското процесуално право не познава някакво общо охр. п-во, а въвежда съвкупност от множество охр. п-ва, по реда на които се издават съответните охр. актове.

* Общи правила за охр. производства: - не започват служебно, а по молба на заинтересованито лице: = охр. акт е желан, а не наложен акт; = молбата трябва да е писмена: а)сочи охр. акт, който цели; б) при необходимостсе представят доказателства в подкрепа на искането; в) да има подпис; = родово подсъдни са на РС; = местна подсъдност – РС по местожителството на молителя, а при няколко молители – това на един от тях. – Разглеждане на делата: = В закрито производство, освен ако съдът реши, с оглед издирване на истината(например разпит на свидетели) да е в открито заседание; = Важи принципът за дирене на обективната истина, което се прави служебно от съда: а) по свой почин проверява дали са налице предвидените в закона условия за издаване на охранителен акт; б) може да разпита лично молителя и да иска да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства-428; в) допустими са всички доказателствени средства, като важат присъщите на исковия процесограничения на свидетелските показания – 434 – тук са възможни някои отклонения относно събирането на доказателства, тъй като производството е едностранно: не могат да се изискат намиращите се у противната страна доказателства; не се прилагат правилата за оспорване истинността на документи и др. – Решение по молбата: = Уважава молбата и издава акта, ако прецени, че са налице условията за това – 427, това решение не подлежи на обжалване-431, тъй като удовлетворява молбата. = Отхвърля молбата, като отказва да издаде искания охранителен акт: а) може да се обжалва от молителя в 7 дневен срок от съобщението с частна жалба; б) Жалбата се гледа по реда на 217; =ф Не се ползва със СПН: а) въпросът може да бъде предвижен по исков ред; б) отхвърлянето на молбата не е пречка за молителя повторно да подаде молба за същия охранителен акт. = Тези решения влизат в сила по общия ред. Те са винаги конститутивни. – Спиране на охр. п-во-430:А/ когато е започнат процес относно правоотношение, което е условие, за да бъде издаден охр. акт или което е предмет на установяване с този акт; Б/ когато по молбата възникне граждански спор с друго лице, което се противопоставя на молбата; а) съдът дава 1 месечен срок на молителя да предяви иск срещу третото лице, с което да установи съществуването на претендираното правоотношение. Например: да предяви иск, че е собственик на недвижим имот, който иска да продаде с нотариален акт; б) ако искът не се предяви в срока, охр. п-во се прекратява. – Прекратяване на охр. п-во – това е окончателно преустановяване, преди да е издаден исканият охр. акт. 433 А/когато бъде оттеглена молбата; Б/ когато молителят не бъде намерен на адреса, който е посочил: а) това пречи молителят да бъде призован лично от съда-428 и се осуетява установяването на условията за издаване на охр. акт; б) определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба – 433б; В/Когато е възникнал спорпо чл. 430,б и молителят в 1 месечен срок не предяви иск срещу оспорващото трето лице.

- Порочност на охр. актове: =когато засягат обществен интерес:а) накърняват законността или интересите на които е призован да служи законният охр. акт; б) прокурорът може да предяви иск срещу лицата, ползващи се от акта, за отмяната му; = Порочният актможе да бъде атакуван по исков път и от трети лица, чиито интереси са засегнати – 431/2.