Граждански процес проф. Симеонов



страница2/12
Дата19.07.2018
Размер2.01 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

ІІ.Правни последици от предявяването на иска


1/Проц.последици – предизвиква състояние на висящо дело между страните пред сезирания съд;Висящото дело е започнато и е неприключено исково производство;Не може повторно да бъде упражнено правото на иск по същия спор при висящо дело.Състоянието на висящо дело стабилизира подсъдността, каквато е била при пр. на иск.С връчването на препис от ИМ се откриват редица възможности, несъществуващи дотогава – за насрещен, инцидентен УИ, за главно и допълнително встъпване и др;

2/Мат.пр. последици:*правозапазващи – прекъсване на погасителността и придобиване по давност и спиране на давността;*правоувеличаващи – право на лихва поради забава, в която ответникът изпада от деня на правото на иск;право да получава плодовете, които ищецът добива даже срещу добросъвестния владелец на вещта.

31,Защита на ответника срещу иска.

Възможности на ответника в иск.процес:

*става страна в процеса независимо от волята си;

*от волята му обаче зависи неговото поведение по повод на иска.то може да бъде пасивно - /не взема участие в делото;съдът изгражда решението си въз основа на фактите и доказателствата, предоставени от ищеца и събрани служебно;/ и активно – защита срещу иска, като се оспорва допустимостта на иска/проц.защита, основателността/защита по същество/



Процесуална защита.

1/при нея ответникът оспорва правото на иск на ищеца или неговото надлежно упражняване – тогава О предявяа отвод.Отводът е искане да се прекрати или спре делото поради наличност или липса на положителни предпоставки за иска.Целта е да се освободи О-ка от участие в един недопустим, като предизвика неговото прекратяване или спиране;Предхожда защитата по същество.



Защита по същество –При нея О-ка по един допустим иск оспорва неговата основателност.О противопоставя на пр.твърдение на ищеца своето пр.твърдение и иска от съда- *да отрече твърдението на ищеца; да потвърди със СПН.Така О осъществува своето право на иск отн. Съществуващия пр.спор, вкл. и с възможността да осуети прекратяването на делото чрез отегляне на иска, като не даде съгласие за оттеглянето.

Защитата може да бъде:

*защита срещу претендирано от ищеца право – необходимо е при положителния У, ОИ или КИ;

*тя се състои в отричане на съществуването на претендираното право от ищеца право или на неговата изискуемост.тази защита може да се осъществи чрез

1/отричане на правопораждащия факт от който възниква претендираното от ищеца право – това трябва да се докаже от ответника.Отричането налага ищеца да докаже твърденията си.

2/отричане на пр.релевантност на правопораждащия факт т.е. от него не следва претендирано от ищеца право – ответникът се брани с пр.доводи, като признава факт.твърдения на ищеца.

3/отричане съществуването на претендираното право.възраженията на ответника могат да бъдат:

-правоизключващи – отв-ка твърди факти осуетяващи възникване на правото.Такива са възраженията за нищожност или относителна недействителност, от които ищецът извъжда правото си;

-правоунищожаващи – възражения с които от-ка твърди, че правопораждащия факт е опорачен и това води до унищожаемост на правото – недеспособност, насилие измама и др.

-правополагащи – факти, полагащи възникването на правото – модалитети/срок, условие/,право на задържане за неизпълнение на двустр.д-р;

Защита срещу отричано от ищеца право – необходимо е при отр. УИ; ответникът е всъщност претендентът на претендираното от ищеца право;Защитите се заключават в обосноваване на претендираното право.

Правопогасяващи са възражения, с които отв. твърди факти, които погасяват възникналото право или отг-стта на отв. за него, респ. лишават ищеца от правото – възражения за плащане, за опрощаване, за прехвърляне на вземане и др.



Защитата на ответника срещу иска дава повод за защита на ищеца:

1/При проц.защита – отстраняване на пороците, които водят до недопустимост на предявения иск;

При защита на ответника по същество – чрез реплики – отричане на фактите, които отв-ка твърди със своите възражения или обезсилване на тези факти с помощта на други, които заличават пр.последици на твърдените от ответника факти;От своя страна ответника се брани срещу изнесените в репликите на ищеца факти с дуплика.По правило съдът служебно взема в предвид фактите, релевантни за спорнто право, без да има значение коя от страните ги е твърдяла.Някой факти обаче може да вземе в предвид само, ако те са били изтъкани от заинтересувана страна – възражения за давност.

Съдът разглежда използваните от ответника разл.средства за защита в поредност – право на допустимост преди да разгледа защитата по същество;В рамките на защитата по същество – първо с отричането на правопораждащия факт, ако бъде доказан преминава последователно към правоузключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и правоотлагащите възражения.Казаното важи и за поредността на защитата на ищеца при защита от ответника.
32.Предмет на делото

Предмет на делото е спорното мат.суб.право.Той има значение за : подведомествеността и подсъдността;цената на иска;;приложимостта на общия исков ред или на особените иск.производства;преценката дали отвод за висящ процес или за присъдено нещо е основателен/дали две дела са тъждествени/;дали новите твърдения или иска на ищеца представлява изпълнение на иска;предприемане на защитата на ответника, като обуславя неговите възражения и допустимостта на насрещния иск;дали има или не обективно съединяване на исковето;

Предметът на делото е предметът на решението и на СПН.Спорното маг.суб.право се въвежда в процеса като негов предмет чрез пр.твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба.

ПД се определя от ищеца.В него не могат да внасят изменение нито ответника, нито съдът.Ищецът го очертава чрез основанието и петитума на иска.Не е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричаното право.съдът квалифицира спорното право още с доклада по делото.



Определение – това е претендираното или отричано от ищеца право, чието пр.естество обективно следва от основанието и петитума на иска въз основа на пр.норма.

Белези индивидуализиращи спорното право, респ. предмета на делото – правопораждащ факт;съдържанието на правото;носителите на пр.отн-то, чиято съставка е правото;Тези белези ищецът е длъжен да посочи в иска.Без тях иск.процес не може да се развие.СПН се отнася само до предмета на делото.
33,Проц.действия на съда.Проц.действия на страните.

Понятие за проц.действия – действия на съда и страните, насочени към учредяване, развиване и завършване на иск.процес и чийто факт.състав и пр.последици се уреждат от проц.право.

І.Проц.действия на съда – най-важни из между тях са съд.постановления, израз на решаващата или разпореждащата дейност на съда.Биват:

*решения – актовете, с които завършват разл.самостоятелни производства;съдът се произнася относно предмета, образуващи съществото на делото, защото той е главния въпрос с който е сезиран.С него съдът завършва производството.

*определения – с тях съдът се произнася по проц.въпроси.Такива са въпросите по допустимостта на призводството и по неговото развитие към решението.това са въпроси, не по съществото на делото.Съдът взема становище дали и как да процедира по съществото на делото.

*разлика от решенията – правните последици на определенията имат вътр.проц.ефект;не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с частна жалба;могат да се изменят или отменяват от съда, който ги е издал;

*Видове определения – две групи:

1* определения, които прекратяват производството, когато е недопустимо/стоят близко до решенията;не могат да се изменят или отменят от съда ,които ги и постановил;слагат край на делото;могат да се обжалват с частна жалба;

2*определения, с които съдът администира развитието на производството/определения по даване на ход на делото;

3*определения, с които съдът взема становище по допустимостта на производството, но не го прекратява;такива са О за даване ход на делото;за препращане на комп.орган, за спиране и др;

4*определения, които целят да организират производството.такива са – по отстраняване на съди;по участието на трети лица в процеса;по съединяване на искове;тези определения могат да се изменят или отменят от съда, който ги е постановил.

Определенията могат да се изменят или отменят при очевидна грешка или опущение.



*разпореждане – издава се от едноличен орган/районен съдия, предс. на ОС или натоварен от него съдия, когато делото се разглежда от колегиален орган/.Предмет – по правило са проц.въпроси.По гл.въпрос на производството съдът се признася с разпореждане само ,когато издава изп.лист на изп.основание.В исковия процес с разпореждане се разрешават само проц.въпроси, но само тези, които закона допуска да се разреши от едноличен орган – да се остави без движение нередовната ИМ;да се насрочи заседание; и др/близки са до определенията.

ІІ.Призоваване и съобщения.

Цел – да уведомят страна за проц.действия, които са: вече извършени от противната страна или съда;или предстоят, за да може странта да вземе участие в тях.Способи за призоваване -*Призовка – когато адресът на лицето е известен – трябва да има съдържанието по чл.45, независимо дали е писменна, с телеграма или по телефона.Става най-малко 7 дни преди деня на заседанието;Начини на призоваване – чрез съд.служител, сл,жител на кметство, по пощата препоръчано и др; по телефона, факт, телекс.Призовката се връчва лично на призованото лице;на неговия пълномощник,на нейния законен представител или попечител;на пълнолетно лице от домашните на призования;на на домоначалника или на домоуправителя, респ. На съседите, ако те не са противната страна по делото – съседът няма право да приеме призовката.работници и служители могат да бъдат призовани и на местоработата им.ЮЛ – чрез някое от лицата, натоварени да получават книжа;Неспазването ва привилата за призоваване води до неговата недействителност и трябва да бъде повторено.Страна, която живее или замине за повече от 30 дни в чужбина е длъжна да посочи съд.адрес, ако няма пълномощник.

Призовката се счита за връчена ако:страната е променила адреса си и за новия не е уведомила съда;тръговец или ЮЛ са променили адреса си и не са вписали това в съд.регистър.



Призоваване чрез обнародване в ДВ – когато местожителството и адреса на ответника са неизвестни при предявяване на иска.За това не са достатъчни твърденията на ищеца.Съдът служебно трябва да се уведоми чрез справка в съответната адресна служба или по др.начин;След проверката съдът с определение решава ответникът да бъде призован с обнародване.Обнародва се в ДВ не по-късно от 1 мес. Преди заседанието по делото.

ІІПроц.действия на страните.

Страните са носители на проц. И мат.пр.отношениеТе могат да извършват мат.пр. и проц.пр.действия.Тези действия следва да се отграничават.Проц.действия, са тези, при които проц.право регулира както факт.състав/изисквания за валидност/, така и пр.последици от действията на страната.



Изисквания за валидност на проц.действия – да изхождат от проц.право – дееспособна страна или от представител с пред.власт;да имат предписаната форма, да са извършени във времето определено за тях;да бъдат насочени към правилния адресат;трябва да са предприети като безусловни и безсрочни изявления.Проц.действия на страните представляват обикновенно упражняване на проц.права на страните; Ако липсва проц.право, то действието е опорачено – те е недопустимо.Напр. предявяване на иск без право на иск, обжалване без право на жалба.Проц.права възникват при опр.условия и се погасяват при наличието на предвидени в закона правопогасяващи факти.Не се допуска злоупотреба с тях.

Оттегляеми са, тези, с които не се слага край на процеса – до приключване на устното състезание;Дават възможност да се поправят допуснати от страните грешки.



Предели на оттегляемостта – спира до правата придбити от противната страна.Затова не могат да се оттеглят – съгласие за замяна на страна в делото, за спиране на делото;

Проц.действия на страните биват:

*искания – насочени към предизвикване на желано от страната проц.действие на съда.Биват: искания по съществото на делото напр. за допускане и събиране на доказателства; проц.искания.

*твърдения – изявления за знание от страната на правата или факти.Биват:1/правни – имат за предмет претендирани или отричани права;Такива са иск.молби, отказ от иска, признаване на иска;2/фактически – отнасящи се до съществуването или несъществуването на факти релевантни за делото.



*доводи – близки до твърденията.Това са изводи на страните относно факти или относно субективни права.

*доказвания – подкрепят твърденията.Това са действия с които се сочат, представят доказателства или се участвува в тяхното събиране.
34.Форми и видове на проц.действия.Проц.бездействие.

І.Форма на проц.действия.Обхваща:*формата на изявлението – устна и писменна;*изявленията да бъдат извършени пред опр.лица;*изявленията да бъдат удостоверени по опр.способ – съд.протокол.Език – български или с преводач.Форма извън съд.заседание – писменна.Устната е недействителност.Актовете на съда също са писменни.Форма в съд.заседание – устна, за всички процесуални действия на съда, за показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица;това са изисквания на принципа за устността, а оттам за непосредственост и публичност.

Принципи на непосредственост:

-решаващия орган лично да възприеме проц.действия и съдържанието им т.е. те да са извършени пред него.

-да изслуша твърденията, доказванията и исканията на страните.

-да събере доказателства;

-обезпечава правилното формиране на съд.убеждение относно фактите;

-гаранция за дирене на обективната истина



-изключение от него се допускат само в изкл.случаи – събиране на док-ва от делегиран чл. на съда или делегиран съд, освидетелствуване от вещи лица и др.

Принципи на публичност – касае се за проц.действия;разглеждането на делото става в открито заседание;гаранция за безпристрастност и за законност.Само по изключение делото може да се гледа при закрити врати – когато е вредно за общ.интерес или обстоятелствата се отнасят до интимния живот на страните.

Съд.протокол – удостоверяване всички проц.действия, офиц.документ, доказващ тези действия, а не доказателство за валидността им.Неудостоверените в протокола проц.действия се смятат неизвършени – отр.доказ.сила на съд.протокол;съставя се на бълг.език от секретаря на съда под диктовката на председателя на състава и се подписва от председателя.Може да се поправи при непълноти или грешки:- до обевяването му – служебно;след обявяването – по искане на някоя от страните в 7 дневен срок от изготвянето.По искането се произнася председателя на състава с призоваване на страните и изслушване обясненията на секретаря.

Време на проц.действия:- да бъдат извършени в опр.време – за да бъдат ефикасна съд.защита;за да могат да се предприемат едновременно взаимно зависими проц.действия на съда и страните;Този период от време са заседанията и сроковете.

Заседания – периоди от време през което се предприемат съчетаните проц.действия на съда или страните, насочени към разглеждане на делото.Насрочва се от районния съдия или председателя на ОС служебно – дата, час, място;Неявяването на страните, ако са редовно призовани не осуетява заседанието, но съдат разглежда делото, след др. дела по които страните са се явили.Заседанието е публично.Откриване на З – с обявяване на делото.

Отлагане след като е било открито. – когато страна не е редовно призована и не се е явила;когато страната или неин пълномощник са възпрепятствани да се явят поради внезапно заболяване или др. препятствие;поради неявяване на свидетел или вещо лице.

Отсрочване – преди да е било открито.Закриване – с обявяване, че разглеждането на делото се приключва.

Срокове – периоди от време, в течение на които трябва да бъде извършено проц.действие от страните, под страх, че правото им ще бъде погасено, ако не се упражни в срока.Сроковете важат и за страните и за съда /за съда обаче са само дисциплиниращи/Сроковето биват:*законни – предвидени в закона;*съдебни – определени от съда за извършване на опр.проц.действия;*решителни – не могат да бъдат продължавани от съда дори при съгласие на противната страна – такива са срокове за обжалване на решенията и определенията;*нерешителни – могат да бъдат продължавани от съда независимо дали са законни или съдебни;Продължителността на сроковете се определя по дни, седмици и месеци.Приравнено с проц.действие, извършено в съда е извършеното чрез пощата в последния ден на срока.

Спиране на срока:*когато е започнал да тече, но не е изтекъл;*когато делото бъде спряно на някое от основанията по чл.182;възстановяване – от съда, с призоваване, молби в 7 дневен срок.

ІІ.Проц.бездействия – това е неупражняване на проц.право или неизпълнение на проц.задължение.Могат да бъдат бездействия на страните и бездействие на съда.Бездействията са пречка в развитието и приключването на процеса.Бездействията на съда – действията на съда са винаги дължими;затова бездействията са винаги неизпълнение на служ. И проц.задължения; не водят до погасявмане на тези задължения;Изпълнението може да бъде наложено чрез служебна отговорност на съда и чрез обжалване на отказа, вкл. при отказ от правосъдие чрез бездействие/фактическо извършване/

Бездействия на страните при неупражняване на проц.права/проц.пропускания/Сроковете са преклузивни и погасяват проц.правомощие да се извърши действието; Ако действието се извърши след срока, то е недопустимо и се счита за неизвършено. Не се пораждат изгодните и пр.последици; подчиняват страната на неизгодна за нея проц.положение.



Бездействията на страната в неизпълнение на проц.задължение – то е отстранимо, докато делото е висящо и има действие занапред;неотстраняването също поставя в неизгодно проц.положение страната;
35.Същност на доказване и видове доказване.

І.Същност на доказване – Д е съвкупност от проц.действия на съда и страните насочени да се разкрие с помощта на док.средства истината относно фактите, релевантни за спорното право;

1/Суб.права не са сетивни дадености - *те възникват, изменят се и се погасяват чрез пр.норми, които се изваждат от статично състояние от релевантните за тях факти от действителността*тези факти трябва да бъдат доказани, а не само твърдени пред съда, за да може той да е буден и да потвърди или отрече спорното право със СПН;*съдът издирва истината относно релевантните факти;*издирването става чрез доказването.

Правнорелевантните факти и твърдения – Обикновенно лежат в миналото.Те се изнасят пред съда чрез твърдения.Ответната страна може да ги отрече.Необходимо е да се установи истинността или неистинността на тези твърдения.

Значение на доказването – предопределяне на пр.изводи на съда.Процесуална равнозначност между съществуването и доказването на факти – недоказания факт се третира като неосъществил.Неистинността на факт.констатации на съда води до неправилно решение.

Доказването обхваща:1/посочването, представянето, събирането и обсъждането на док.средства;32/тези действия се извършват от съда или пред съда, с участието на страните, ако те желаят;3/нарушаването на правилата на доказване е основание за обжалване на решението и са гаранции за законосъобразността му.

Видове доказване:

1/Според целения резултат - *пълно – цели абсолютна достоверност, необходимое за всички факт.твърдения, които обуславят спорното право;*непълно – цели да създаде вероятност.Допустимо е само за факт. твърдения от които не зависи изводът за спорното право.

2/В зависимост от това дали удостоверява пряко релевантен факт *пряко – обикновенно е и пълно /предполага се от пр.норма/; *косвенно – удостоверява факт, от който може да се направи извод за пр.релевантен факт.Негов предмет са т-нар.док.факти/улики, индикации/Те са доказание, че правнорелевантния факт е съществувал.Също са предмет на доказване.Не са нормативно преопределени.Пряко е доказването на сделката.Косвенно е доказването на факта на преговорите;косвеното доказване е достатъчно, когато с него се извършва насрещно доказване – напр. ответникът доказва, че по време на непозволеното увреждане е бил в чужбина.

3/Друго деление: *главно – доказването има за предмет факти за които доказващият носи доказателствената тежест.вВинаги трябва да е пълно;*насрещно – доказването на противната страна, с което тя цели да обезсили главното дакозване;Всяка от страните може да си служи с главно и насрещно доказване в зависимост от това, какви последици претендира или оспорва.*обратно доказване – да се различава от насрещното;с него се оборвт зак.оборими презумции или зак.доказателдствена сила на офиц.документи;Винаги трябва да е пълно.
36.Предмет и обсег на доказване.тежест на доказване.

І.Предмет на доказване – фактите и връзките между тях /т.нар. опитни правила/.Не са ПД субективните права, източниците на право и пр.норми с изкл. на чуждестранните.

Фактите са конкретни явления или състояния определени във времето и пространството.Могат да спадат към външния свят или към чов.психика/умисъл, /могат да бъдат и т.нар.отрицателни факти – бездействиято, незнанието, липса на дължима грижа.Доказват се само тези, които са от значение за делото.

Главен ПД са фактите релевантни за спорното право, това са т.нар. главни факти.Помощен ПД са косвенните факти, които индицират главните факти:

-тяхното значение е доказателствено, те са помощен предмет.Не са факти правните оценки.Факт е напр. размяната на волеизявление при скл. на договор, но не и тяхният смисъл,т.е. към какви пр.последици е била насочена договорната воля.Смисълът на изявленията ще издири съдът.Не са факти, а пр. квалификации – дълбокото разстройство на брака, важно основание, невъзможностт за изпълнение;



ПД могат да бъдат и връзките м/у фактите:

-разкриват се чрез т.нар.опитни правила – общо житейски, проф. или научен опит.



І-Обсег на доказване.Не се нуждая от доказване *общоизвестните факти, познати на неопределен кръг лица в населено място, къдото е седалището на съда;*съдебно известните факти –ъ съдът служебно ги знае, защото стоя в извършените от него действия / напр.развод, осиновяване;/ *факти, които не се нуждая от доказване по силата на зак.оборимата презумция/ бащинство на съпруга/Съдът третира презюмиращия факт като съществуващ, когато липсват доказателства за обратното;

*факти, които съдът е обявил за не нуждаещи се от доказване с оглед обясненията на страните в първото заседание – когато твърденията им съвпадат относно фактите;това становище може да бъде променено со глед данните по делото; то само временно освобождава страната от тежестта на доказване;



ІІТежест но доказване – доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази пр.последица, чийто юр.факт не е доказан.Това не е задължение да се представят доказателства.съдът може да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства независимо дали са предоставени от страната, която носи док.тежест., от противната страна или издирени от съда.Ако един факт е доказан, последиците от недоказването няма да възникнат, следователно не възниква въпросът за ДТ.Всяка страна носи ДТ за фактите, от които извлича изгодни за себе си пр.последици, които именно затова претендира като настъпили – закона доказва за тоз факт.*фактът да е останал недоказан не само от този страна, но от всички др. доказателства, въпреки в делото от др. страна или от съда – тогава счита, че пр.последици, чийто факт не е доказан са ненастъпили.
37.Доказателствени средства.

Понятие – това са предвидени в закона и уредени от него източници на сведения за подлежащите на доказване правни и док.факти.Такива източници са – обясненията на страните;свидетелските показания, документите;веществените доказателства; заключенията на вещите лица;

Разлика между док.факт и док.средство:

*док.факт е във връзка с глания факт и сведетелствува за него.Той обаче трябва да бъде доказан;

*док.средство може да се използва непосредствено за целите на доказването

*доказването може да се осъществява без док.факти, но е невъзможно без док.средства.

*док.средства възпроизвеждат фактите било физически, било исторически/гласни и писм./

*док.факт не е източник на сведение, а опора за логически извод за главния факт;

Доказателствена сила на док.средства – не обвързва съда, а се преценява;несъвместими с обективната истина са формалните док.средства – самопризнанието;Док.сила зависи от достоверността – това е съответствието м/у действителността и сведението, което док.средство доставя, т.е. неговата истинност;Според достоверността различаваме:*достоверни док.средства;*недостоверни док.средства – неистински документ и др;съдът проверява достоверността на док.средства и тяхната достоверност е предпоставка за док. им сила.

Допустимост на док.средства - *допустими – тези върху, които съдът има право да изгради своето убеждение.Решение основано на недопустимо док.средства е опорачено и подлежи на отмяна.*недопустими – непредвидените в закона;предвидени в закона, но забранени при доказване на посочените от закона факти.напр. не се доказват съсъ свидетелски показания пр.сделки и др.

Относимост на док.средства - относимо е това док.средство, което има док.значение за делото, тъй като съдържа сведения за правнорелевантни или док.факти;неотносимите са без значение, те са ненужни на делото.Проверява се от съда.

Видове док.средства:

1/В зависимост от носителите им:*лични – свидетели,в.лице;*веществени – документ, вещ.док-во;

2/В зависимост от начина на доставяне на сведението - гласни – обяснения; показания;писмени – документи;

3/В зависимост дали се отнасят за главния или за доказателствения факт:-*преки;*косвени;

4/В зависимост от връзката с подлежащия на доказване факт - *първични – очевидец, офиц.д-т; *вторични – възпроизвеждат съдържанието на др.док.средство – свидетел, които не еочевидец, препис от офиц.документ, протокол от разпит;

Чл.101 допуска като док.срадство не само официален, но и частен препис на документ, заверен от страната, която го представя;Ако преписът не и заверен съдът трябва да покани страната да го завери, а не направо да отрече на преписа качеството на докк.средство;Заверката на частния препис не трябва да се формализира, сочено ако ответната страна не оспорва истинността на преписа;Съставянето на чужд език документ е док.средство и без да е придружен от превод, но за да бъде възприет от съда трябва да се прибегне до преводач или офиц.превод.


38.Обяснение на страните.Признаване на иска.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница