Граждански процес проф. Симеонов



страница3/12
Дата19.07.2018
Размер2.01 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

І.Понятие за обяснения на страните


Отличаване от свидетелските показания – приличат си по външните белези;Градят се върху възприятие и запаметяване и тяхното възпроизвиждане като и свидетелските показания.Осн.отлика – страните са лицата, заинтересовани от твърдените от тях факти, а показанията на свидетелите са твърдения на трети незаинтересовани лица.Страните не отговарят наказателно за неверните си обяснения за разлика от свидетелите.Обясненията на страните могат да бъдат повлияни от възприетите от тях данни по делото, тъй като тя участвува в съд.дирене – свидетелят не присъства в съд.дела, преди да бъде разпитан.СП са док.средство, а твърденията на страната не са – те са предмет на доказване.

Обяснения на страните, които са док.средство:

*признанието – изявление на страната, че са съществували неизгодни за нея факти, направено едностранно пред съд.Док.сила на признанието се крепи върху неизгодността.Налице е съвпадане в твърденията на двете страни, което е указание за тяхната истинност.възможно е обаче признанието да не отговаря на истината – затова законът дава право на съда да го прецени с оглед на вс.обстоятелства по делото.С признанието могат да се доказват и факти, за които свид.покзания са недопустими.Извънсъдебното признание има същата сила като съдебното, ако бед доказано в съда чрез свид.показания или писмен документ.

Правилото на чл.128 ал.2 следва да се приложи , когато страната създава пречки за събиране на доказателства.напр. отказва да представи намиращ се в нея документ, отказва да се подложи на кръвна експертиза.



ІІ.Признаване на иска – проц.действие на ответника.Трябва да се различава от признаването.С признаването на иска ответникът заявява, че пр.твърдение на ищеца отговаря на действителното пр.положение, т.е. иска не се оспорва/отказ от защита срещу иска/Признаването на отделни факти е винаги съвместимо с оспорването на иска.

Признаването на иска се различава от признаването на факти в две посоки:

*има за предмет суб.право, а не факти;

*вкл.отказ от защита срещу иска.

Признаването на правоотношение не е признаване на иска – О отрича др.елементи от факт.състав или противопоставяне на иска – възражение.Признаването на иска води до тъждественост в твърденията на страните, но то не премахва пр.спор и не прави иска безпредметен – искът се уважава.То не обвързва съда, както отказа от иска.Преценява се с оглед вс.др. обстоятелства.Той е доказателствено средство, което съдът преценява по свое вътр.убеждение.

Признаването на И може да се оттегли от ответника, но трябва да е съпроводено с данни, че признаването не съвпада с действителното пр.положение – обратното би лишило ищеца от едно ползващо се проц.действие.



39,Писменни доказателства.

Определение – вещ върху която с писменни знаци е материализирано изявление, материализирано мисловно съдържание изразено с помощта на писменна езикова форма.За да е налице изявление е достатъчен и само подпис, ако от обстоятелствата може да се извлече изявлението – напр. подписа на архитекта под проекта му.Неподписаното писм.изявление също е документ, но това е от значение за доказателствената му роля.

Автор на документа може да е:*лицето, на което се предписва материалното изявление като негово изявление или *т-нар. Юридически издател – напр.неграмотен също може да е издател на изявление.При всички случай издател на подписания документ е лицето, което е подписало.

Мат.носители, които не материализират писмен.изявление не са документи – снимки, знаци, пломби и др.

Видове ПД/документи:

1/според естеството на изявлението:

1,1/свидетелствуващи/удостоверяващи/

-удостоверително изявление на своя издател – той свидетелства за съществуването или несъществуването на опр.факти, които авторът възпроизвежда.напр. нотариалното удостоверение, счетоводни книги;Могат да бъдат с невярно сдържание.



1,2/диспозитивни – материализират други, неудостоверителни изявления;Такива обикновенно са пр.актове – сделки за товари, завещание предизвестие и др.Наричат се още разпореждащи – не удостоверяват факти извън самото разпореждане.Нямат мат.док.сила, както сведетелствуващите, а само формална док.сила.Могат да бъдат валидни/автентични/ и невалидни/неавтентични/представляват първичното изявление на издателя.

2/според качеството на издателя.

2,1/официални – материализират изявление на орган на държ.власт в това му качество т.е. да е упражняване на компетентност от ОДВ.Могат да са свидетелствуващи и диспозитивни.

2,2/частни – материализират граж.пр.изявление в широк слисъл на думата.също могат да бъдат свидетелствуващи и диспозитивни.Такива са писма, разписки и др.Издател могат да бъдат ЮЛ, ФЛ и държ.учреждения, когато изявленията им са граждански.Един и същи документ в различни части може да бъде и официален и частен – напр. нот.акт, заверен от нотариус.

3/според това дали материализира подписа на своя издател.

3,1/подписани – саморъчно изписване на името на издателя;Валиден, дори и да е нечетливо, ако лицето се подписва така.Трябва да е саморъчно, а не на машина.Бланкетен подпис/ на празен лист/ е валиден само след попълване на бланката.При неграмотност на издателя се поставя отпечатък от десния палец и това се преподписва от двама сведители.

3,2/неподписани-.разликата между него и подписаните е от значение за разпределение на тежеста за доказване на автентичността на документа.

-истински /автентични/.Автентичност – авторството на документа стои пред всеки документ;Вярност – съответствие между документа и удостоверението с него.Стои само пред свидетелствуващите документи.

-нестински/неавтентичен, неверен/.Неавтентичен е д-т, в който материализираното изявление не е било направено от лицето сочено като издател.Това е подправен документ, който не отговаря на удостовереното с него факт.положение.Неверен – това е свидетествуващ д-т, който не отговаря на удостовереното с него факт.положение.Нямат док.сила.

Доказателствена сила на документите.Всеки автентичен д-т има формална док.сила.Ако изявлението в него не е било направено, то той не съществува;Когато д-т е подписан ,той доказва не само изявлението, но и че изхожда от лицето, подписано като издател.Формалната док.сила може да се опровергае само като се докаже неавтентичността.Форм.док.сила обхваща само факта на писм.изявление и неговото авторство.Не обхваща датата и мястото на съставяне на д-та.Офиц.д-ти удостоверяват достоверно датата и мястото на своето издаване.При частните д-ти не е така, те могат да бъдат антидатирани.За достоверна дата се счита тази, която е без съмнение – нот.заверка, .

Свидетелствуващите д-ти разполагат и с мат.док.сила.Тя се състои в док.значение на стоящия извън документа факта, който се удостоверява в материализиранто от него удостоверително изявление.Различна док.сила имат офиц. и частните д-ти.ЧД се ползват с док.сила, само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти с изкл. на лицата, които водят счет.книгиСтраната на която се предоставя документ може да оспори неговата истинност и да докаже, че той е неистински.Когато е диспозитивен трябва да се докаже, че е неавтентичен, т.е. подправен.Когато е свидетелствуващ трябва да се докаже неговата неавтентичност, да се докаже че е неверен.Оспорването става изрично и недвусмислено най-късно в заседанието, в което документът е бил представен, а ако страната не е присъствала – на следващото.

Тежеста на доказването нестинността на документа носи страната, която оспорва истинността му, ако той е подписан от нея.Когато се оспорва истинността на неподписан от оспорващия документ, неговата автентичност се доказва от страната, която го е представила и иска да се ползва от него.Това разпределение се основава на презумцията за истинност на подписания документ.

По своето съдържание оспорването на истинността на документа е предявяване на инцидентен установителен иск – затова становището на съда решава със сила на присъдено нещо спора по истинността на документа.



40,Свидетелски показания – СП.

Свидетел – лице, което се призовава да даде показания относно своите възприятия за юрид.или док.факти по делото.Не е страна повереник по делото или съдия.Ако е недееспособен или заинтересован по делото може да бъде свидетел по делото, но следва да се вземе в предвид от съда.Могат да откажат да свидетелствуват:

*роднините на страната по права линия, съпруг, братя, сестри , по сватовство от І-ва степен;

*лица, които със своите показания бипа причинили на себе си, или на свои роднини по т.”а” непосредствена вреда, опозоряване или нак.преследване.

*лица, които със своите отгвори биха издали държ.тайна;

Не могат да бъдат свидетели поверениците по делото.

Осн.задължения на страните – да се яви по делото, да даде обещание, че ще говори истината;да даде истински показания.

СП – имат значение само по делото, по което са дадени.Не могат да се използват в др.дело, те са само индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан.Могат да се изпозват само ако има непреодолими пречки за събирането на същите доказателства – показания на починал свидетел, дадени по др. дело, доказва се със съдебен протокол.Форма на СП – само устна.Трябва да са събрани по предписания в ГПК ред.Писменните показания не са СП., а частен документ без мат.док.сила.

Чрез СП се доказват всякакви юр.факти и доказателства, с изключение на предвидените в чл.133 а – е.Целта на забраната е да се създаде сигурност на граж.оборот и да се стимулира доказването с документи.Кръгът на фактите, които не могат да се доказват чрез СП не може да се разширява чрез договори.

Факти, които не могат да се доказват чрез СП:

-правни актове за които закона е предвидил писменна форма;Писм.форма е условие за валидност.

-обстоятелства за които закона изисква писмен акт и догвори на стойност над 1 000лв.Напр.доказване с писмен акт е необходимо за раждане на дете и смърт, за плащане на заплата и др;

-забраната за договори над 1 000 лв не важи за роднини по права линия, съпрузи, по съребрена линия до 4 ст. И по сватовство до 2-ра степен.

-забраната се отнася и до изпълнение по догвори над 1000 лв.

-писменните съглашения, в които страната искаща свидетел е участвувала ,включва при изменение или отменяне.Писмената форма при сключването показва волята на страните да има писмен акт.Тази воля се предполага и при изменянето или отменянето на сътлашението.напр. Продавачът не може да доказва със свидетели , че истинския купувач е друг, а не посоченият в договора.

-опровергаване съдържанието на офиц.документ или частен писм.документ изходящ от страната, която иска да опровергае съдържанието му.Това е подписан от страната документ създаден с парична док.сила – напр.разписка.

Не е опровергаване по смисъла на чл.133 “б” и “е” оспорването на:

-валидността на изявлението, материализирано в документа под предлог, че е унищожаемо поради пороци на волята.

-валидността на офиц.документ, удостоверяващ волеизявлението – напр. твърди се , че нот.акт е нищожен поради някое от основанията по чл.472.

-автентичността на документа;

-вярността на документи т.е. материализирането в офиц.свид.документ удостоверително изявление не отговаря на действителното положение.

Допустимост за доказване със СП на фактите по чл.133 – изрично предвидени от закона случаи:

*когато редовно създаден документ е бил впоследствие изгубен или унищожен, не по вина на страната:

-изгубването или унищожаването не трябва да е по вина на страната/става въпрос за умисъл, не за небрежност/Напр.неполагането на грижи от страната да се снабди с препис от офиц.документ , унищожен от стара архива и е основание да се допуснат свидетели.

-свидетелите трябва да докажат, че се е изгубил или унищожил тъкмо документът на който страната се позовава.

*когато д-т е свидетелствуващ, но не е бил съставен и не може да бъде съставен, не по вина на страната, за чиито права той е от значение.

-това правило не е изрично предвидено в закона, но следва от предназначението на забраните по чл.133 и от чл.436.

-чл.436 открива възможност по охранителен ред да се създаде сурогат на несъставеният документ;

*за да се постигне пълно доказване на симулативност на съдържащото се в документа изявление.

-когато може да се заключи, че симулацията е вероятна, ако към делото има писм.док-ва, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държ.орган, за които може да се прави извод за предвиденото съгласие/симулация/

*ако двете страни изрично се съгласят да се допуснат недопустимите свидетелски показания.

-възможно е само ако страната, зинтересувана от сведетелските показания заяви пред съда, че не се противопоставя на допускането и то след като е била предупредена от съда, че те са недопустими.

Доказателствена сила на СП – зависи от тяхната достоверност, т.е. от съответствието им с действителността.

Съответствието им с действителността зависи от:*обстановката при възприемане на действията от свидетеля – мъгла, уплаха.*годността на сетивните органи правилно да възприемат фактите.*възможност на свидетеля върно да оцени възприетото и да го запамети точно.*волята му да каже истината.Липсата на кое да е от тези условия води до ндостоверност на СП, затова съдът трябва да ги оцени по вътр.убеждение.
41,Веществени доказателства – ВД.

І.Веществени доказателства– Определение – всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се нправят док.изводи за този факт.

Кръгът на ВД не е ограничен предварително.Преценява се в зависимост от връзката с релевантен за делото факт – в това отношение ВД стоят близо до доказателствените факти, но се различават от тях по това, че не са предмет на доказване, а пряко док.средство.ВД са – снимки на събитие, запис на разговор, чертежи, пломби, знаци, повредената вещ при непозволено увреждане, мострите, лицето при освидетелствуване при спор за вреди от телесни повреди и др.

ІІ.Способи за събиране на ВД:

*оглед – предмет са всякакви недв. и движ.вещи.

*освидетелствуване -само лица, извършва се по начин, който не уязвява личнто достойнство на лицето;

Способите се постановяват от съда по искане на някоя от страните или по свой почин.Извършват се от състава на съда, от делегиран член на съда или от др. делегиран съд с участието на страните;Могат да се ползват вещи лица.Ако страната осуети извършването на оглед или освидетелствуване, съдът може да приеме за доказани тези факти, чието събиране е трябвало да стане.Огледът може да стане в съд.зали или извън нея, в зависимост от обстоятелствата.



ІІІ.Вещи лица – Определение – лица притежаващи спец.знания, които се призовават от съда, за да дадат становище по въпроси от делото, за които съдът не разполага със спец.знания.Съдът не е всезнаещ и при опр.случаи трябва заключения в различни области на техниката, науката, изкуството или разл.професии.

ВЛ дава своя извод за съответствието или несъответствието с общите изисквания/закономерности, правила/ за естеството и степента на отклонение от нея и за причините за това отклонение.Този извод се нар. заключение на ВЛ.То се преценява от съда с оглед всички данни по делото.Едновременно с това то се отличава от останалите док.средства, тъй като ВЛ замества съда в тази част от неговата дейност по доказването.За разлика от свидетеля ,който дава сведения само за фактите ВЛ о съветник на съда и предлага своите док.изводи.ВЛ не може да дава З по приложение на закона освен ако той е чуждестранен и съдът не го знае-Дадено по др. дело З не може да се използува.Съдат преценява док.сила на заключението и не е длъжен да го възприеме, но отричането трябва да е мотивирано.



ІІІ.Вещо лице – се призовава и отговаря на въпросите на съда, подобно на свидетеля.Може да бъде освободено, когато не може да изпълни задачата поради болест или некомпетентност.Може да откаже в случаите, когато се допуска отказ от сведетелствуване.Не могат да са роднини на страните и да са зинтересовани от изхода на делото.Дава обещание пред съда , че ще даде своето З без пристрастие.Когато ? е сложен може да се назначи не едно, а три ВЛ.При разногласие между тях съдът може да изисква допълнително изследване или да назначи др.ВЛ.З се представя не по-късно от 5 дни преди съд.заседание, за да могат страните да се запознаят с него. В противен случай делото се отлага, освен ако страните изрично не заявят, че искат то да се гледа.ВЛ се призовава на заседанието, за да даде обещанието за безпристрастност по чл.160 ал.2, да потвърди заключението си; да отговори на въпросите на съда и страните.
42,Посочване, представяне, допускане и събиране на док.средства.Обезпечаване на док.средства.

І.Посочване на док.средства – е твърдение , че е налице опр.док.средство, което следва да бъде събрано.Могат да се посочват от страните и съда.Страните посочват док.средство като очертават неговия вид и се посочват обстоятелствата за които то се отнася.Чрез тези данни съдът преценява дали то е допустимо ли относително.Ищецът посочва док.средство още в иск.молба като представя писменните доказателства.Осн.момент за посочването е първото заседание по делото, на което съдът им разяснява техните док.задачи и ги напътства.Първото заседание обаче не е преклузивен срок и след него могат да се посочват док.средства.Краен момент е приключването на съд.заседания в първата инстанция.

Съдът може по служебен почин да посочва док.средства.Това е и право и задължение.Това не трябва да се превръща в средство за демобилизиране на страните при попълване на делото с док.средства.



Намесата на съда е допустима когато:

*непълнотата на док.средства се дължи на извинително бездействие – напр- странта е недееспособна, а зак.представител бездейсва.

*когато двете страни съгласувано прикриват истината, защото са организирали симулативен процес.

*съдат не може под предлог, че дири истаната да нарушава диспозитивното начало, като заменя основанието на иска с друго или прибавя към него основание , на което ищецът не се позовава.



ІІ.Представяне на док.средства - състои се във физ.предоставяне на док.средства в държане на съда;То е възможно относно документите и ВД.Следва посочване или съвпада с него, но не е идинтично.Ако д-тът не се държи от страната:

-съдът задължава ответната страна или трето лице в което са да ги представят;

-ако трябва да се вземе от учреждение съдът издава съд.удостоверение, за да бъде изискан.

ІІІ.Допускане – действия на съда по проверка на искането за едно док.средств по отношение на неговата допустимост, относимост и необходимост.Необходимост – когато по делото не са събрани док.средства за съответния факт или чрез събраните той не е бил установен-Допустимостта – съдът се произнася с определение в открито заседание, ако искането е направено в него, или в закрито заседание по писм.молба извън съд.заседание след изслушване на страните.

ІV.Събиране на док.средства – представлява извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в док.средства сведения за фактите по делото.Става от съда с участието на страните, като те призовават на заседанието, насрочено за събиране на док.средства.Лишаването на страната от възможност да участвува в събирането на док.средства е сериозно проц.нарушение.

Събирането започвва от първото заседание, съсредоточава се в заседанието за решаване на делото и завършва с приключването на устните състезания.Съдът е длъжен да събере всички допуснати док.средства.Гласните се удостоверяват в съд.протокол.Документите се прилагат към делото.Събирането се извършва чрез свид.показания – разпит на свидетел; вещ.док-ва – оглед и освидетелствуване.



V.Обезпечаване на док.средства – това е предварителното събране на док.средства презхождащо предявяването на иска или фазата на образувания исков процес, когато става събирането на док.средства.Обезпечаването е недопустимо, ако делото е вече приключило.Налага се, когато съществува опасност, че някое док.средство ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни/болен свидетел ще умре, ще се заличат вещ.следи и др/

Обезпечаването става по искане на страна или по почин на съда във висящо дело, а по бъдещ иск – по молба на заинтересованата страна.Извършва се от съда, пред който делото е висящо;РС, в чийто район се намира док.средство- при служ.обезпечаване.Противната страна може да се противопостави на обезпечаването като изтъкне данни, сочещи липса на интерес от него.Определението на съда може да се обжалва с частна жалба.Производството не е охранително, но е спорно ,дори когато се развива по повод на бъдещ исков процес.Могат да се обезпечават всички док.средства.


43.Първо заседание – ПЗ.

І.Предназначение на ПЗ – проверява допустимостта на иска, подготовка на делото;упражняване на някои проц.права, които се погасяват с приключване на първото заседание.

1/Проверка допустимостта на иска:

*съдът няма право да подготвя делото за решаване , ако искът е недопустим;

*преди ПЗ съдът проверява допустимостта само въз основа на иск.молба.

*в ПЗ ответникът има възможност да упражни проц.право на защита, като изтъкне основанията си за неговата недопустимост.

*съдът проверява дали са налице положителните и дали липсват отрицателни проц.предпоставки;

*съдат има две възможности:

-да не пристъпва съм действия по подготовката на делото;

-да даде ход на делото по същество;



2/Подготовка на делото – състои се в попълване на делото с целия отнасящ се до него фактически и доказателствен материалЗадължително започва с устен доклад на председателя или един от членовете на решаващия състав.Цел – да изясни на страните по делото предмета му, като го квалифицира правно.Докладът не се ограничава само с възпроизвеждане на съдържанието на исковата молба.Изясняване на факт.страна на спора – постига се чрез въпроси, които съдът поставя на всяка страна относно твърдения на др. страна.Всяка от страните трябва да направи своите искания, като ги обосновава с факти и се произнесе по представените от др.страна обстоятелства.Ответникът трябва заедно с проц.си защита да упражни и защитата си по същество срещу иска.Чрез фактическите твърдения на страните се постига отделяне на спорното от безспорното т.е. очертаватсе фактите, които се нуждаят от доказване и тези, кото не се нуждаят.Страните се напътстват от съда доброволно да уредят своя спор, като сключат съд.спогодба.Ако такава се постигне делото се прекратява.

Съдът пристъпва към попълване на делото с док-ва:*напътства страните да посочат всички доказателства, с които разполагат относно спорните факти;*посочва какви док.средства са допустими чрез нарочно определение.



3/Упражняване на проц.права от страните, които се погасяват с края на първото заседание.

*да се оспори цената на иска;

*да се предяви отвод за липса на местна подсъдност или за договор, предвиждащ отнасяне на спора пред арбитраж или чужд съд.

*да се предяви насрещен иск;

*да се привлече трето лице – помагач и евентуално да се предяви срещу него обратен иск.

Делото може да се реши и на ПЗ, когато:ответникът признае иска; когато бъде събран целия необходим за делото док.материал.


44.Заседание за решаване на делото.Постановяване на решението.

І.Предназначение на заседанието за решаване на делото – да се съберат допуснатите док-ва;да се проведат устните състезания.

ІІ.Събиране на допуснатите доказателства – *става с участието на двете страни и се съдтои в извличане на съдържащите се в тях сведения и тяхното възприемане от съда.*Призовават се страните, свидетелите и вещите лица /ако не се яват делото се отлага/Започва се с разпит на свидетелите.Ако страната е посочила повече свидетели, но съдът не е допуснал всички, и при раззпита не се установи обстоятелството, за което са псочени, съдът е длъжен да допусне и другите свидетели.делото се отлага за да се призоват.*Заключение на вещите лица.*Оглед на вещ.док-ва, ако е възможно в залата, ако не е – преди заседанието;*съдът покавна още веднъж страните да се спогодят;*устните състезания – състоят се в последователно устно излагане на фактически и правни доводи от страните по делото;Фактическите включват- преценката, която страната дава на събраните доказателства – тяхната достоверност и тяхната док.сила.Изводите – които страната прави за фактите по делото – кои факти смята за доказани и кои за недоказани.Правните свързват факт.констатации на страната с правната норма и оформят извода на страната дали е налице спорното право или не е налицеПръв излага становището си ищецът, а след това О, като всяка от страните има право да вземе отношение към доводите на др.страна.*Съдът обявява устните състезания за приключени, когато счете, че страните са изчерпали доводите си.След този момент никоя от страните не може да изтъква нови факти, да представя нови док-ва и да изнася нови доводи.Трябва да се отрече практиката за представяне на писменни защити след заседанието – така страната получава предимство да вземе становище по доводите на противната страна и делото може да е решено въз основа на защита, която е неизвестна на др.страна.Писм.защита трябва да се изложи още в заседанието.Устните заседания са средство да се убеди съдът в правотата на всяка от страните.



ІІІ.Постановяване на решението.Изисквания при постановяване1/ из-я по отн-е на реда и условията за постановяване на решението;*да бъде постановено от съд.състав участвувал в заседанието, на което е разгледано делото;*да се постанови на тайно съвещание/никой друг не може да участва; решението се взема с мнозинство, несъгласният подписва с особено мнение/2/съдът трябва да си отговори на следните въпроси:*какъв е предметът на делото – той преопределя предмета на решението и трябва да бъде изчерпан, без да се излиза от спорния въпрос;*може ли да се произнесе по спорния предмет;*редовно извършени ли са от страните и съдът всички проц.действия.3/съдът издирва приложимия закон;*кой закон е приложим по спорното пр.отн-е – местен или чуждестранен;*на кой норм. Акт трябва да се извлече нужната пр.норма;*в сила ли е този норм. Акт и какво е действието му по отн-е на времето, пространството и по отн-е на лицата;*да изтълкува смисъла на норм.акт;4/съдът преценява основателността на иска, като изхожда от факт. твърдения на страните и провери тяхната истинност;*преценяват се доказателствата по вътр.убеждение;*преценяват се всички док-ва в тяхната съвкупност, без да им се преписва съдържание, каквото те нямат;*убеждението трябва да е обосновано.5/съдът подвежда установеното факт.положение по правната норма;

Изисквания по отношение на формата и съдържанието:

-писм., подписана от всички съдии – достатъчни са подписите на тези, които представляват мназинството.Отказ да подпише на съдия, който е на особено мнение не прави решението невалидно.



Съдържание:

*дата и място на постановяване;

*съда, съдиите, секретаря, прокурора и страните;

*делото по което се постановява решението;

*какво постановявя съдът;

*в тежест на кого са разноските;

*указания за обжалването;

*решението трябва да е мотивирано.Мотивите - ясни и пълни.Обсъждат се вс.доказателства и се излага защо едни се приемату а др. не.Немотивирано и привидно мотивирано с общи фрази решение е опорачено.Мотивите не са част от решението, макар да се материализират заедно с него.решението е правен акт и е волеизявление, а вотивите не са волеизявление.

*решението трябва да е обявено.След обявяването не може да се отмени или измени.Най-късно 30дни след заседанието, в което е приключило делото.датата на вписване в т-нар. Срочна книга се смята за ден на обявяването му.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница