І.Понятие за обяснения на страните

І.Понятие за обяснения на страните

Правилото на чл.128 ал.2 следва да се приложи , когато страната създава пречки за събиране на доказателства.напр. отказва да представи намиращ се в нея документ, отказва да се подложи на кръвна експертиза.

Признаването на иска се различава от признаването на факти в две посоки:

*има за предмет суб.право, а не факти;

*вкл.отказ от защита срещу иска.

Признаването на правоотношение не е признаване на иска – О отрича др.елементи от факт.състав или противопоставяне на иска – възражение.Признаването на иска води до тъждественост в твърденията на страните, но то не премахва пр.спор и не прави иска безпредметен – искът се уважава.То не обвързва съда, както отказа от иска.Преценява се с оглед вс.др. обстоятелства.Той е доказателствено средство, което съдът преценява по свое вътр.убеждение.

Признаването на И може да се оттегли от ответника, но трябва да е съпроводено с данни, че признаването не съвпада с действителното пр.положение – обратното би лишило ищеца от едно ползващо се проц.действие.

Автор на документа може да е:*лицето, на което се предписва материалното изявление като негово изявление или *т-нар. Юридически издател – напр.неграмотен също може да е издател на изявление.При всички случай издател на подписания документ е лицето, което е подписало.

Мат.носители, които не материализират писмен.изявление не са документи – снимки, знаци, пломби и др.

Видове ПД/документи:

1/според естеството на изявлението:

1,1/свидетелствуващи/удостоверяващи/

-удостоверително изявление на своя издател – той свидетелства за съществуването или несъществуването на опр.факти, които авторът възпроизвежда.напр. нотариалното удостоверение, счетоводни книги;Могат да бъдат с невярно сдържание.

Свидетелствуващите д-ти разполагат и с мат.док.сила.Тя се състои в док.значение на стоящия извън документа факта, който се удостоверява в материализиранто от него удостоверително изявление.Различна док.сила имат офиц. и частните д-ти.ЧД се ползват с док.сила, само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти с изкл. на лицата, които водят счет.книгиСтраната на която се предоставя документ може да оспори неговата истинност и да докаже, че той е неистински.Когато е диспозитивен трябва да се докаже, че е неавтентичен, т.е. подправен.Когато е свидетелствуващ трябва да се докаже неговата неавтентичност, да се докаже че е неверен.Оспорването става изрично и недвусмислено най-късно в заседанието, в което документът е бил представен, а ако страната не е присъствала – на следващото.

Тежеста на доказването нестинността на документа носи страната, която оспорва истинността му, ако той е подписан от нея.Когато се оспорва истинността на неподписан от оспорващия документ, неговата автентичност се доказва от страната, която го е представила и иска да се ползва от него.Това разпределение се основава на презумцията за истинност на подписания документ.

По своето съдържание оспорването на истинността на документа е предявяване на инцидентен установителен иск – затова становището на съда решава със сила на присъдено нещо спора по истинността на документа.

Не могат да бъдат свидетели поверениците по делото.

Осн.задължения на страните – да се яви по делото, да даде обещание, че ще говори истината;да даде истински показания.

СП – имат значение само по делото, по което са дадени.Не могат да се използват в др.дело, те са само индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан.Могат да се изпозват само ако има непреодолими пречки за събирането на същите доказателства – показания на починал свидетел, дадени по др. дело, доказва се със съдебен протокол.Форма на СП – само устна.Трябва да са събрани по предписания в ГПК ред.Писменните показания не са СП., а частен документ без мат.док.сила.

Чрез СП се доказват всякакви юр.факти и доказателства, с изключение на предвидените в чл.133 а – е.Целта на забраната е да се създаде сигурност на граж.оборот и да се стимулира доказването с документи.Кръгът на фактите, които не могат да се доказват чрез СП не може да се разширява чрез договори.

Факти, които не могат да се доказват чрез СП:

-правни актове за които закона е предвидил писменна форма;Писм.форма е условие за валидност.

-обстоятелства за които закона изисква писмен акт и догвори на стойност над 1 000лв.Напр.доказване с писмен акт е необходимо за раждане на дете и смърт, за плащане на заплата и др;

-забраната за договори над 1 000 лв не важи за роднини по права линия, съпрузи, по съребрена линия до 4 ст. И по сватовство до 2-ра степен.

-забраната се отнася и до изпълнение по догвори над 1000 лв.

-писменните съглашения, в които страната искаща свидетел е участвувала ,включва при изменение или отменяне.Писмената форма при сключването показва волята на страните да има писмен акт.Тази воля се предполага и при изменянето или отменянето на сътлашението.напр. Продавачът не може да доказва със свидетели , че истинския купувач е друг, а не посоченият в договора.

-опровергаване съдържанието на офиц.документ или частен писм.документ изходящ от страната, която иска да опровергае съдържанието му.Това е подписан от страната документ създаден с парична док.сила – напр.разписка.

Не е опровергаване по смисъла на чл.133 “б” и “е” оспорването на:

-валидността на изявлението, материализирано в документа под предлог, че е унищожаемо поради пороци на волята.

-валидността на офиц.документ, удостоверяващ волеизявлението – напр. твърди се , че нот.акт е нищожен поради някое от основанията по чл.472.

-автентичността на документа;

-вярността на документи т.е. материализирането в офиц.свид.документ удостоверително изявление не отговаря на действителното положение.

Допустимост за доказване със СП на фактите по чл.133 – изрично предвидени от закона случаи:

*когато редовно създаден документ е бил впоследствие изгубен или унищожен, не по вина на страната:

-изгубването или унищожаването не трябва да е по вина на страната/става въпрос за умисъл, не за небрежност/Напр.неполагането на грижи от страната да се снабди с препис от офиц.документ , унищожен от стара архива и е основание да се допуснат свидетели.

-свидетелите трябва да докажат, че се е изгубил или унищожил тъкмо документът на който страната се позовава.

*когато д-т е свидетелствуващ, но не е бил съставен и не може да бъде съставен, не по вина на страната, за чиито права той е от значение.

-това правило не е изрично предвидено в закона, но следва от предназначението на забраните по чл.133 и от чл.436.

-чл.436 открива възможност по охранителен ред да се създаде сурогат на несъставеният документ;

*за да се постигне пълно доказване на симулативност на съдържащото се в документа изявление.

-когато може да се заключи, че симулацията е вероятна, ако към делото има писм.док-ва, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държ.орган, за които може да се прави извод за предвиденото съгласие/симулация/

*ако двете страни изрично се съгласят да се допуснат недопустимите свидетелски показания.

-възможно е само ако страната, зинтересувана от сведетелските показания заяви пред съда, че не се противопоставя на допускането и то след като е била предупредена от съда, че те са недопустими.

Доказателствена сила на СП – зависи от тяхната достоверност, т.е. от съответствието им с действителността.

Съответствието им с действителността зависи от:*обстановката при възприемане на действията от свидетеля – мъгла, уплаха.*годността на сетивните органи правилно да възприемат фактите.*възможност на свидетеля върно да оцени възприетото и да го запамети точно.*волята му да каже истината.Липсата на кое да е от тези условия води до ндостоверност на СП, затова съдът трябва да ги оцени по вътр.убеждение.
41,Веществени доказателства – ВД.

І.Веществени доказателства– Определение – всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се нправят док.изводи за този факт.

Кръгът на ВД не е ограничен предварително.Преценява се в зависимост от връзката с релевантен за делото факт – в това отношение ВД стоят близо до доказателствените факти, но се различават от тях по това, че не са предмет на доказване, а пряко док.средство.ВД са – снимки на събитие, запис на разговор, чертежи, пломби, знаци, повредената вещ при непозволено увреждане, мострите, лицето при освидетелствуване при спор за вреди от телесни повреди и др.

ІІ.Способи за събиране на ВД:

*оглед – предмет са всякакви недв. и движ.вещи.

*освидетелствуване -само лица, извършва се по начин, който не уязвява личнто достойнство на лицето;

Способите се постановяват от съда по искане на някоя от страните или по свой почин.Извършват се от състава на съда, от делегиран член на съда или от др. делегиран съд с участието на страните;Могат да се ползват вещи лица.Ако страната осуети извършването на оглед или освидетелствуване, съдът може да приеме за доказани тези факти, чието събиране е трябвало да стане.Огледът може да стане в съд.зали или извън нея, в зависимост от обстоятелствата.

ВЛ дава своя извод за съответствието или несъответствието с общите изисквания/закономерности, правила/ за естеството и степента на отклонение от нея и за причините за това отклонение.Този извод се нар. заключение на ВЛ.То се преценява от съда с оглед всички данни по делото.Едновременно с това то се отличава от останалите док.средства, тъй като ВЛ замества съда в тази част от неговата дейност по доказването.За разлика от свидетеля ,който дава сведения само за фактите ВЛ о съветник на съда и предлага своите док.изводи.ВЛ не може да дава З по приложение на закона освен ако той е чуждестранен и съдът не го знае-Дадено по др. дело З не може да се използува.Съдат преценява док.сила на заключението и не е длъжен да го възприеме, но отричането трябва да е мотивирано.

Съдът може по служебен почин да посочва док.средства.Това е и право и задължение.Това не трябва да се превръща в средство за демобилизиране на страните при попълване на делото с док.средства.

*непълнотата на док.средства се дължи на извинително бездействие – напр- странта е недееспособна, а зак.представител бездейсва.

*когато двете страни съгласувано прикриват истината, защото са организирали симулативен процес.

*съдат не може под предлог, че дири истаната да нарушава диспозитивното начало, като заменя основанието на иска с друго или прибавя към него основание , на което ищецът не се позовава.

-съдът задължава ответната страна или трето лице в което са да ги представят;

-ако трябва да се вземе от учреждение съдът издава съд.удостоверение, за да бъде изискан.

ІІІ.Допускане – действия на съда по проверка на искането за едно док.средств по отношение на неговата допустимост, относимост и необходимост.Необходимост – когато по делото не са събрани док.средства за съответния факт или чрез събраните той не е бил установен-Допустимостта – съдът се произнася с определение в открито заседание, ако искането е направено в него, или в закрито заседание по писм.молба извън съд.заседание след изслушване на страните.

ІV.Събиране на док.средства – представлява извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в док.средства сведения за фактите по делото.Става от съда с участието на страните, като те призовават на заседанието, насрочено за събиране на док.средства.Лишаването на страната от възможност да участвува в събирането на док.средства е сериозно проц.нарушение.

Събирането започвва от първото заседание, съсредоточава се в заседанието за решаване на делото и завършва с приключването на устните състезания.Съдът е длъжен да събере всички допуснати док.средства.Гласните се удостоверяват в съд.протокол.Документите се прилагат към делото.Събирането се извършва чрез свид.показания – разпит на свидетел; вещ.док-ва – оглед и освидетелствуване.

Обезпечаването става по искане на страна или по почин на съда във висящо дело, а по бъдещ иск – по молба на заинтересованата страна.Извършва се от съда, пред който делото е висящо;РС, в чийто район се намира док.средство- при служ.обезпечаване.Противната страна може да се противопостави на обезпечаването като изтъкне данни, сочещи липса на интерес от него.Определението на съда може да се обжалва с частна жалба.Производството не е охранително, но е спорно ,дори когато се развива по повод на бъдещ исков процес.Могат да се обезпечават всички док.средства.

*съдът няма право да подготвя делото за решаване , ако искът е недопустим;

*преди ПЗ съдът проверява допустимостта само въз основа на иск.молба.

*в ПЗ ответникът има възможност да упражни проц.право на защита, като изтъкне основанията си за неговата недопустимост.

*съдът проверява дали са налице положителните и дали липсват отрицателни проц.предпоставки;

*съдат има две възможности:

-да не пристъпва съм действия по подготовката на делото;

-да даде ход на делото по същество;

Съдът пристъпва към попълване на делото с док-ва:*напътства страните да посочат всички доказателства, с които разполагат относно спорните факти;*посочва какви док.средства са допустими чрез нарочно определение.

*да се оспори цената на иска;

*да се предяви отвод за липса на местна подсъдност или за договор, предвиждащ отнасяне на спора пред арбитраж или чужд съд.

*да се предяви насрещен иск;

*да се привлече трето лице – помагач и евентуално да се предяви срещу него обратен иск.

Делото може да се реши и на ПЗ, когато:ответникът признае иска; когато бъде събран целия необходим за делото док.материал.

ІІ.Събиране на допуснатите доказателства – *става с участието на двете страни и се съдтои в извличане на съдържащите се в тях сведения и тяхното възприемане от съда.*Призовават се страните, свидетелите и вещите лица /ако не се яват делото се отлага/Започва се с разпит на свидетелите.Ако страната е посочила повече свидетели, но съдът не е допуснал всички, и при раззпита не се установи обстоятелството, за което са псочени, съдът е длъжен да допусне и другите свидетели.делото се отлага за да се призоват.*Заключение на вещите лица.*Оглед на вещ.док-ва, ако е възможно в залата, ако не е – преди заседанието;*съдът покавна още веднъж страните да се спогодят;*устните състезания – състоят се в последователно устно излагане на фактически и правни доводи от страните по делото;Фактическите включват- преценката, която страната дава на събраните доказателства – тяхната достоверност и тяхната док.сила.Изводите – които страната прави за фактите по делото – кои факти смята за доказани и кои за недоказани.Правните свързват факт.констатации на страната с правната норма и оформят извода на страната дали е налице спорното право или не е налицеПръв излага становището си ищецът, а след това О, като всяка от страните има право да вземе отношение към доводите на др.страна.*Съдът обявява устните състезания за приключени, когато счете, че страните са изчерпали доводите си.След този момент никоя от страните не може да изтъква нови факти, да представя нови док-ва и да изнася нови доводи.Трябва да се отрече практиката за представяне на писменни защити след заседанието – така страната получава предимство да вземе становище по доводите на противната страна и делото може да е решено въз основа на защита, която е неизвестна на др.страна.Писм.защита трябва да се изложи още в заседанието.Устните заседания са средство да се убеди съдът в правотата на всяка от страните.

-писм., подписана от всички съдии – достатъчни са подписите на тези, които представляват мназинството.Отказ да подпише на съдия, който е на особено мнение не прави решението невалидно.

*дата и място на постановяване;

*съда, съдиите, секретаря, прокурора и страните;

*делото по което се постановява решението;

*какво постановявя съдът;

*в тежест на кого са разноските;

*указания за обжалването;

*решението трябва да е мотивирано.Мотивите - ясни и пълни.Обсъждат се вс.доказателства и се излага защо едни се приемату а др. не.Немотивирано и привидно мотивирано с общи фрази решение е опорачено.Мотивите не са част от решението, макар да се материализират заедно с него.решението е правен акт и е волеизявление, а вотивите не са волеизявление.

*решението трябва да е обявено.След обявяването не може да се отмени или измени.Най-късно 30дни след заседанието, в което е приключило делото.датата на вписване в т-нар. Срочна книга се смята за ден на обявяването му.