Граждански процес проф. Симеонов



страница4/12
Дата19.07.2018
Размер2.01 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

45,Същност на решението.Видове решения.Стабилитет на решението.

І.Същност на решението – това е държ.правосъден акт/едностранно влестн.изявление на съда,/ което разрешава пр.спор като установява какво е действителното пр.положение между страните и ги задължава да се съобразят с него.

Декларативна страна /правоустановяваща/

-решението е акт на пр.познание;

-то издирва действителното пр.положение и прогласява на чия страна е правото;

-спрямо спорното мат. Право решението е правоустановяващо.

Императивна страна/правосъздаваща/:

-съдът е ОДВ, призован да даде защита на правото, засегнато от пр.спор;

-защитата се състои в налагане на санкция;

-решението е един правопораждащ юр.факт, източник на нови пр.последици – СПН, изп.сила, нови граж.последици – при конститутивните решения;



ІІ.Видове решения:

1/Уважаващи иска – дават защита на ищеца.Имат значение за разноските.

2/Отхвърлящи иска – дават защита на ответника

-потвърждаващи спорното право

-отричащи съществуването на спорното право;

3/Установителни – съдържанието им се изчерпва в установяването, че спорното право съществува или не съществува.Ползват се със СПН, но нямат изп.сила и конститутивно действие.С тях завършват делата по установителни искове, а също и по осъдителни и конститутивни искове, когато искът бъде отхвърлен като неоснователен

4/Осъдителни – които уважават осъдителните искове.Потвърждава спорното притезание и принудителното му осъществяване.пораждат СПН и изп.сила.

5/Конститутивни – уважават конститутивни искове.потвърждават спорното конст.право и постановяват търсената промяна в гр.пр. отн-я.Пораждат СПН и имат конст. Действие.

ІІІ.Стабилитет на решението – включва няколко форми:

1/неизменимост от съда, който го е постановил.Влиза в сила от деня на обявяването, с което се изчерпва правосъдната власт на съда, който го е постановил.Може да бъде обезсилено само, ако в срока за обжалване страните заявят пред съда, че са се спогодили и молят делото да бъде прекратено.съдът единствено може по свой почин или по искане на страните да поправи дописнати в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните.

2/необжалваемост пред въззивна и касационна инстанция.От обявяването на решението се поражда право на обжалване.За да породи правни последици решението трябва да стане необжалваемо.Необжалваемоста предпоставя, че след решението са настъпили др. факти/изтичане на срок, отхвърляна не жалба или оттеглянето й/, които се наплъстяват към решението и образуват факт.състав на необжалваемото решение.Необжалваемостта слага край на висящия процес.

3/неотменимост на решението.необжалваемите решения , които са порочни подлежат на отмяна при наличието на предпоставките по чл.23.Има решения, спрямо които тези средства са неприложими – напр. решение за развод, за унищожаване на брака или за обявяване на един брак за несъществуващ.След изтичането на сроковете, които са извънредни способи за отмяна могат да влязат в действие, решението става неотменимо.

4/стабилитетът не настъпва отведнъж във всички негови проявни форми:

-решението се стабилизира последователно – неизменност, необжалваемост и неотменимост.Стабилизирането е от значение за пр.последици на решението.Те на настъпват, докато решението не стане необжалваемо.Настъпилите пр.последици отпадат с обратна сила, ако решението бъде отвенено чрез извънредни способи.


46,Сила на присъдено нещо – СПН.Зачитане силата на присъдено нещо.

І.Понятие и същност – нарича се още законна сила, мат.зак.сила.В нея се състои присъщата на исковия процес защита – санкция.Със СПН се ползва всяко необжалвано решение, независимо от вида на иска и от изхода на делото.СПН се вписва в защитната функция на процеса спрямо мат.право..страните са задължени спрямо държавата да преустановят пр.спор.Това задължение придава на съд.установеното пр.положение определеност и безспорност.В това се състои правоустановяващото действие на СПН.СПН действува правопотвърждаващо или правоотричащо по отношение и съществуването и потвърждването , респ. Несъществуването или съществуването на правото стават присъдено нещо.Страните са длъжни да съгласуват поведението си съобразно присъденото нещо т.е. да действуват съобразно с установеното от съда пр.положение.В това се заключава регулиращото действие на СПН.

СПН погасява правото на иск на страните относно правото, предмет на СПН т.е. има непредрешаемо действие. СПН е отрицателна проц.предпоставка за повторен процес между страните.Непредрешаемостта има регулиращо действие срещу опасността от противоречиви съд.решения по един и същ спор, които нямат да решат , а ще задълбочат пр.спор.

СПН действува правозасилващо спрямо потвърденто право:

*съд.потвърденото притезание се ползва с най-дългата давност 5 г., дори, ако за самото право преди делото да е важала по-кратка давност.

*притезанието става ликвидно и годно за компенсация

*прин.изпълнение става по-стабилно;

*правото трябва да бъде зачетено и от сдилищата и от др. държ.органи;

СПН действува спрямо неоснователната претенция правопрепятстващо

*осуетява упражняването на съд.отречено право;

*предпазва граж.права които отреченото право застрашава;

СПН действува едновременно като:

-защита на страната, чието пр.твърдение съдът потвърждава.Защита се дава и когато съдът отхвърли иска, т.е. действа като защита на ответника.

-санкция спрямо страната, чието пр.твърдение съдът отрича.

ІІ.Зачитане СПН- В редица случаи едно граж.пр.отношение обуславя др. граж.,фин., адм. ли нак.пр.отношение.Те се явяват преюдициални по отношение на граж.пр. отн-е, което може да е било потвърдено или отречено съсъ СПН.Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държ(.орган да възприеме като све това съдебно установяване и да изхожда от нето в дейността си спрямо лицата обвързани със СПН.Органът има право единствено да прецени *валидно ли е възникнала СПВ;съществува ли или е отменена .По този начин защитната функция на СПн значително се разширява и надхвърля пределите на спора.Във всеки висящ процес по преюдициален въпрос , съдът е длъжен да спре производството, докато се породи и бъде взета предвид СПН.

Съдът е длъжен да спре охранителното производство, ако е висящ исков процес по преюдициално зе него пр.отношение.По нак.дела СПН следва да се зачете всякога, когато има за предмет граж.пр. отн-я обуславящи нак.отг-ст.


47,Обективни предели на СПН.

Определение – под обкт.предели на СПН се разбира предметът , за който СПН важи т.е. това, което придобива качеството на присъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните трябва да съобразят своето поведение.Това е мат.право по което съдът се е произнесъл с решението.По принцип предметът на СПН е предмета на делото т.е. със спорното пр.мат.право.При несъвпадане /непълно решение/ не е допустимо заменяне от съда на предмета на делото.СПН се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл.При несъвпадане ищецът може да се брани не само като иска допълнително решение или пък като атакува недпустимото решение, но и като предяви отново иск.

При непълно решение искът ще се отнася до частта от спорното право по което съдът не се е произнесъл.При недопустимо заменяне на предмета – това ще бъде същия иск.По въпросите по които не се търси защита нито от ищеца, нито от О не може да се формира СПН.

Изключение от правилото ,че само спорното право е предмет на СПН:

*вземане за подобрения, предявено по повод възражение за право на задържане;

*вземания въз основа на които О прави възражения за прихващане.

*за др. насрещни права предявени с възражения от О/право на залог, ползване, наем върху ревакирана вещ/ СПН не се формира.

СПН при частичен иск:

*ако съдът е уважил иска – СПн се установява само за предявената част от правото;

*ако искът е отхвърлен – със СПн се отрича цялото право.

*ако искът не е преявен като частичен, но не е признат в пълен размер, СПн бхваща и размера на спорното право и е пречка да се пререшава спорът по този въпрос.

Важимост във времето на СПН – съвпада с важимостта на правото, за което се отнася.Началото от което спорното право съществува или не съществува е денят, в който решението влиза в сила.СПн има преклудиращо действие.Непредявените от страната основания или притезания не се преклудират – тя може да предяви нов иск на ново основание или относно др. притезание – напр. ако е отхвърлен иск за собственост въз основа на покупка, може да се предяви иск за собственост въз основа на давност.

СПН установява, че правото съществува не само към деня на приключване на устните състезания, но че то е съществувало и в миналото, от деня на неговото възникване.

Тъждественост м/у въпроса ръзрешен със СПН и въпрос поставен повторно пред съда.За да е налице е нужно:*пълно покриване м/у пвато, предмет на СПН и правото предмет на второто дело;*вторият иск цели още веднъж да потвърди съд.признатото или неговата противпложност така и когато цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съд.отреченото.

Няма тъждество когато:*основанието е различно;има разлика в петитума – напр. няма тъждество м/у иск за ползване на собствен имот и иск за преустановяване на действия, пречещи на ползването.;когато новото установяване търси др. период от живота на правото разичен от този, за който важи СПН; когато няма суб.тъждество между страните.


47,Субективни предели на СПН.

Понятие – суб.предели на СПН очертават кръга от лицата, които не могат да оспорват, че съд.потвърденото право съществува, нито ,че съд.отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда пр.положение.СПн не важи спрямо неограничен бр.лица, а само между страните по делото.Само страните са имали проц.възможност да участвуват в него.Подчинението на трети лица на решението би било несправедливо – напр. който иска да заграби чуждо право, ще предяви иск срещу свой приятел и ще спечели в един симулативен процес, което ще му даде възможност да противопостави решението на истинския притежател на това право.Под страни се разбират противопоставените в процеса субекти – ищец и ответник.Без значение дали странта брани свое или чуждо право – проц.субституент също е обвързан със СПн, както странта бранеща свое право.всички останали са трети лица.

Разпростиране СПн и спрумо трети лица:

*СПН може да се разпростре спрямо трети лица по следните причини:

-особености на мат.пр.отношения предмет на СПн – при необходимото другарство, при искове за граж.състояние.

-зависимост на пр.положение на третото лице от пр.положение на страната- правоприемственост или акцесорност, поръчителство, отговорност по чл.49, право на кредитора да се удовлетвори от принадлежащите на длъжника имоти и др.

-правото, което по закон има страната обвързана със СПН, да води процес относно това право, което не принадлежни – проц.субституция.

Разпространение на силата на присъдено нещо върху универсалните и частните правоприемници:

-законът ги равнопоставя на странта – обратното означава, че след смъртта на страната или след като то прехвърли правото спорът би могъл да бъде възобновен.

Спрямо правоприемника СПН важи ,когато правоприемството е настъпило, след като СПН е възникнала спрямо праводателя по дело, по което той е бил легитимиран.

Спрямо наследника СПн важи, когато: е приел наследството направо или по опис;те предпоставят и обективнот тъждество на делата.Не е налице тъждество, ако водения от наследодателя процес е целял да накърни запазената част от наследството.Наследникът ще се защити, ако отмени спрямо себе си решението с помощта на отменителен иск.

Спрямо частния правоприемник СПН важи независимо от начина на правоприемството – сделка, публ.продан; независимо от вида на правоприемството – транслативно, конститутивно, реститутивно;предпоставя тъждество между делото, водено от или срещу праводателя и делото, водено от или срещу правоприемника.

Спрямо кредитора СПн важи, макар той да не е правоприемник на длъжника, когато:*със СПН е признато или отречено опр.имущ.право на длъжника от което се удовлетворява кредитора;*кредиторът не е обвързан със СПН, с която се признават вземания на др.кредитори срещу същия длъжник.

Спрямо поръчителството СПН важи, когато е било отречено съществуването на главното задължение.Поръчителят може да се позове на СПН, ако кредиторът потърси неговата отговорност.

Решенията по искове за граж.състояние и по брачни искове действат по отношение на всички.Такива искове са установяване и оспорване на произхода, за отвменяне на осиновяването или да установяване на неговата недействителност и брачните искове.Това стабилизира граж.състояние на ФЛ.


49,Изпълнителна сила.

І.Понятие – ИС се състои в правото да се иска прин.удовлетворяване на съд.потвърденото притезание и в задължението да се понася прин.изпълнение.ИС е присъща последица само на осъдителните решения.те се явяват , подобно на СПн едновременно защита и санкция.

Предмет на ИС е съд.потвърденото притезание:

-осъжда ответникът да изплати дължимата престация и я присъжда в полза на кредитора.

-разпростира се и върху правоприемниците на страните, макар върху някои от тях да не се разпростира СПН, както и възможно и обратното – напр. ИС важи в полза на суброгиралия се в правото на кредитора, макар, че върху него не се разпростира СПН.

-СПН обосновава и стабилизира ИС, като потвърждава спорното притезание.когато обаче СПН отрича притезанието, тя разрушава изп.сила.

ІІ.Възникване на изп.сила - едновременно със СПН, по правило от деня, в който решението стане необжалваемо.По изкл. съдът може да придаде изп. сила на решение, което е обжалваемо или вече обжалвано, или да отложи изпълнението на необжалваното решение.

1/Предварително изпълнение – Предпоставя невлязло в сила решение, годно за изпълнение.Допуска се с нарочен акт на първа инстанция.Едновременно с решението и се включва в него, но може и по-късно с отделно определение.може да бъде обжалвано с частна жалба.По същият начин се обжалва и отказът да се допусне пред.изпълнение.Пред.изп-е се допуска по почин от съда или по искане на ищеца:

*от съда – по решения за присъждане на издръжка или възнаглраждение за работа;Допуска се без обезпечение.не може да бъде спряно от длъжника, като представи обезпечение.

*по молба на ищеца:**за вземане, основано на офиц.документ или признато от ответника;*когато от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изп-е би станало невъзможно или би се затруднило значително.*срещу държ.учреждения пред.изпрълнение не се допуска.

2/отлагане на изп.сила – състи се в отсрочване или разсрочване на изп.сила.Постановява се от съда при издаването на решението или по-късно с определение.Може да е по всякакви осъдителни решения – за пари, за предаване на вещи, за действия или бездействия.Ако отлагането е постановено след решението определението се постановява след изслушване на страните.Причини за отлагането – по съображения за справедливост с оглед имотното състояние на длъжника или др. причини – тежка болест и др;прилага се в изкл.случай, когато е абсолютно задължително.Допуска се само веднъж.Отлагането може да стане само по искане на ответника, но н и служебно.Допускането или отказът могат да се обжалват с частна жалба.Отлагането може да е пълно или частично, т.е. отсрочване или разсрочване/за опр.срок, или за изпълнение на части/.Отлага се обаче само прин.изпълнение, а не се внася промени в мат.пр.отношения между страните.Длъжникът продължава да е в збава и дължи лихви за закъснението си.Отлагат се само действията по изп-е на притезанието, но не и действията по обезпечаване на изпълнението /запор, възбрана/.
50,Конститутивно действие.

І.Понятие – КД е граж.последица от съд.решение, с което се уважава конститутивен иск и е насочен към създаване, изменение или прекратяване на граж.пр., търг., сем.пр или труд.правоотношения.То е защита в полза на ищеца – носител на потестативното право и санкция спрямо ответника подчинене на пр.промяна, незамисимо и въпреки волята му.Чрез КД съд.решение става факт.

КД може да важи:*занапред /напр.развод/;*с обратна сила /обявяване на нищожност на сделка и др/



ІІ.Адресати на КД – това са само тези лица за които важи потестативното право и чиито граж.пр. отношения се променят чрез КД.Напр. съпрузите, чийто брак се разтрогва, страните по предв.д-р за които съд.решение създава пр.отношение на окончателно скл. д-р.КД никога не настъпва за проц.субституент, макар той да е адресат на СПн и може да е носител на изп.сила.

КД трябва да се зачита и от трети лица.*това зачитане се състои в промяна на мат.пр.положение на третите лица;*те не са страни по делото, нито адресати на КД;*задължени са да се съобразяват с настъпилото м/у страните КД;*КД е противопоставимо спрямо всички.*спрямо третите лица конст.решение има не декларативно /както СПН/, а конститутивно действие – не могат да оспорват пр.промяна, в която с изразява.



ІІІПредпоставки за КД – е винаги влязло в сила решение, с което потестативното право е било потвърдено.Отричането на потестативното със СПН не води до пр.промяна и КД не може да настъпи.СПН пречи да се пререшава спора и се явва опора на КД.

Не са КД:*такива мат.пр.последици на решението, които настъпват по силата на закона, без за това да има воля на съда, изразена в решението – напр. удължаване на исковата давност, когато вземането е установено със съд.решение.*диспозитивните решения представляват проява на съд.администрация на граж.пр.отношения – напр. предоставяне на сем.жилице, мерки относно децата;тези решения не се ползват със СПН;*определяне размера на спорнто право при права без фиксиран размер – напр. право на вреди и загуби – спрямо размера съд.решение е декларативно, а не конститутивно.

50.Конститутивно действие (КД).

Другата правна последица на решението това е конститутивното действие. Това действие е присъщо само на конститутив.съдебни решения, с които се установяват конститутивните искове.

Докато СПН и изпълнителната сила са държавно-правни последици на решението, то КД е гражданско-правна последица. Решението играе ролята на юридически факт- създава, изменя или прекратява дадени материални правоотношения.

Предмет на КИ са потестативните права. Когато съдът установи това потестативно право, то преобразува правоотношенията м/у страните.КД принудително осъществява потестативното право и е поради това защита в полза на ищеца- носителя на ПП, и санкция с/мо ответника – подчинен на пр.промяна независимо и въпреки неговата воля.

Кои са адресатите на КД?- това са само лицата м/у които важи потестативното право.С КИ се променя правното положение м/у старните.

Докато СПН обвързва и процесуалният субституент, то КД няма да го обвърже. Ще бъдат обвързани лицата участвали в матер.правоотношение.

С факта на влизане в сила на съдебното решение настъпва и преобразуващия ефект.КД настъпва едновременно със СПН.

Въпреки , че адресати на КД са само участниците в матер.правоотношение, то всички трети лица са длъжни да зачитат КД, настъпило м/у страните.



51.Другарство. Контролираща страна.

За да постигне процесуална икономия и за да се избегне противоречие м/у съдебни решения, законът допуска да се съединяват исковете на няколко ищци или срещу няколко ответници за общо разглеждане и решаване в едно и също производство, когато те имат за предмет правоотношения, които са тъждествени, макар и само по предмет или по източник. Тогава говорим за субективно съединяване на искове, или за другарство.



Другарството е допустимо, когато исковете, предявени от или срещу другарите имат за предмет общи техни права или задължения, които почиват на едно и също основание.

Общи са правата или задълженията, които почиват на едно и също основание, т.е произтичат от един и същ юридически факт.

Условие за предявяване:от или срещу другарите на иск е необходимостта всички искове да подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред.

Другарството бива:

  • активно – когато другарите предявяват иска и пасивно – когато едно лице предявява иск срещу другарите;

  • факултативно или задължително според това дали съединяването на исковете зависи от преценката на другарите или пък това е условие за допустимост на иска (при делбата е налице задълж.другарство, защото в противен случай делбата е нищожна; факултативно другарство – няколко лица са увредени от една авиокомпания, то всеки един от тях ще прецени дали да предяви или не иск, т.е в този случай другарството е факултативно);

  • обикновено и необходимо в зависимост от степента на сходство м/у делата на отделните другари;

Обикновено другарство – налице е когато делата на другарите не са идентични. Тези дела могат да бъдат решени различно. Всеки от другарите води своя процес в рамките на общото производство. Всеки еди от тях действа самостоятелно. Неговите процесуални действия или бездействия нито ползват нито вредят на останалите.ОД е факултативно. Прекратяването на делото с/у един от другарите води до автоматично прекратяване делата и срещу другите. Общото, което свързва другарите са общите факти, които трябва да бъдат установени общо за всички другари. Какви са тези факти се определя от конкретния случай. Фактите са едни и същи (общи) , когато трябва да бъдат установени за всички другари. Законът предвижда , че жалбата на един от другарите пречи на решението да влезе в сила спрямо всички. Съдът може да отмени решението и спрямо обжалвалия другар, даже то да не се е присъединил към жалбата.

Необходимо другарство – налице когато делата на другарите са тъждествени. Решението на съда трябва да бъде еднакво за всички другари. НД може да има и при факултативно другарство (няколко другари предявяват иск за съществуването или не съществуването на даден факт. В този случай другарството е факултативно- един другар може да предяви иск , друг не. Но решението на съда е задължително за всички (установяването на истинността на документ).

Има и случай при които НД не е задължително – например при бракоразводния процес, когато една от страните погине неговият наследник може да се включи в бракоразводния процес и да го довърши. Ако наследниците са повече от един и се включат в процеса , т.е бъдат необходими другари, другарството не е задължително, то всеки от наследниците ще прецени дали да се включи в процеса или не , но ако встъпи заедно с другите м/у тях възниква НД. При НД има неразделност на отношенията и е необходимо съгласието на всички за да се сключи съдебна спогодба, за да се оттегли иска или да се направи отказ от него, изменение на иска, спиране на делото, отказ от обжалване, оттегляне на жалбата и т.н. Ако един от другарите обжалва решението, страни пред 2-та инстанция стават и необжалвалите другари. Не е нужно те да се присъединяват към жалбата.Пример –МФ или МРРИБ – ако встъпят в процеса стават НД.


52. Процесуална субституция (ПС).
Нашето право въвежда и т.н нетипична процесуална легитимация. При нея правото на иск принадлежи по изключение на не носител нито на спорното право , нито на право засегнато от спорното право. Носителят на това извънредно право на иск се нарича процесуален субституент. Ако той упражни правото си на иск, идва се до ПС.

ПС е налице, когато ролята на главна страна в исковия процес заема наред или вместо носителя на спорното право- друго лице, което макар да не е носител на спорното право, разполага с право на иск за разрешаване на този спор. ПС е допустима само в предвидените от закона случаи.Така според чл.134 ЗЗД при бездействие от страна на длъжника, заплашващо интереса на кредитора, той може да предяви съдебно от свое име неговите имуществени права. Със същата възможност се ползва кредиторът като взискател, когато бъде овластен от съдия-изпълнителя да събере запорираното вземане на длъжника. По взаимно съгласие на страните по делото и на подпомагащата страна тя може да замести в делото подпомаганата страна, носител на спорното право и да води делото от свое име вместо нея. Понеже не е носител на спорното право, процесуалният субституент не може да извършва никакви действия на разпореждане с него. Който е носител на право на иск той може да се разпорежда с предявения иск. Съдебна спогодба обаче той не може да сключи, защото тя обхваща взаимни отстъпки, т.е частичен отказ от материални права, с каквато разпоредителна власт субституента не разполага.

ПС е едно от основанията за разпростиране на СП спрямо лица, които не са били страна по делото.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница