Граждански процес проф. Симеонов



страница5/12
Дата19.07.2018
Размер2.01 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Нашето право предвижда два вида ПС:

1.Процесуално застъпничество – наред със субституента по служебен начин съда се конституира като страна. М/у двамата съществува необходимо другарство.

2.Процесуална суброгация – в делото участва само процесуалният субституент, а носителят на спорното право не става страна в делото, респективно изгубва това си качество. Характерно за Псуброгация е самостоятелността на правото на иск на субституента. При Псуброгация не се идва до другарство м/у субституента и носителя на спорното право – пр.чл.178 ГПК заместване на подпомогнатата страна от подпомагащата в процеса.
53.Встъпване и привличане на подпомагаща страна.

Встъпването на подпомагаща страна или допълнително встъпване е участието на трето лице в чужд исков процес с цел да се издейства благоприятно решение за една от главните страни, на която встъпилото в процеса трето лице помага в защита на своя интерес. С встъпването третото лице се защитава от неблагоприятните последици, които могат да настъпят вследствие на неправилно решение по висящ процес.

За да е допустимо допълнителното встъпване трябва:

1.Висящ процес с/д чл.174 ГПК, допълнително встъпване може да стане до приключване на устните състезания, в която и да е инстанция.

2. Делото да се води м/у други лица;

3. Интереса на встъпващото лице – той ще е налице, когато решението по висящ п-с може да окаже въздействие в/у правното положение на третото лице (солидарен длъжник по дело с/у друг солидарен длъжник);

4.Писмена молба до съда с преписи за двете страни , освен ако искането за встъпване се прави в заседанието по делото, на което са се явили страните. Ако съда отхвърли молбата на третото лице, с определение, то последното подлежи на обжалване.

Встъпилото лице разполага със следните процесуални правомощия:

1.Да бъде призовано за всички съдебни заседания;

2.Да извърши и такива процесуални действия, които са в противоречие с интересите на подпомогнатата страна.Тогава съдът ще прецени кое становище да вземе в предвид с оглед да постанови правилно решение;

3.Съгласно чл.177 ГПК третото лице има право да извършва всички съдо производствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора( отказ от иск; съдебна спогодба). Извърши ли такива действия те са недействителни.

4.Ако страната бездейства, встъпилото лице може да движи делото вместо нея със своите процесуални действия.

Тъй-като въздейства със своите процесуални действия в/у съдържанието на решението, встъпилото лице е обвързано от СПН и може да се позове на нея в отношенията си с противната страна. Между подпомогнатата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите (чл.179, ал.2 ГПК).Процесът в който ще се използва обвързващата сила на мотивите, ще бъде обикновено заведен от подпомогнатата страна с/у встъпилото лице, когато решението е неблагоприятно за подпомогнатата страна. Той ще има за предмет нейният обратен иск с/у встъпилото лице (иска на купувача с/у продавача- евикция по чл.191 ЗЗД). С/но чл.178 ГПК със съгласието на двете страни встъпилото лице може да замести и освободи страната на която помага. Тогава подпомагащата страна ще се конституира като главна страна.

Привличане на подпомагащата страна:


56. Приемство в процеса.

Приемството в процеса е заместване на една от страните по висящ процес, която продължава процеса като е обвързана с положението в което се е намирала заместената страна в деня на заместването.Възможно е приемство в пасивната страна от ответника.

Няма пречки да бъдат заместени контролираща страна, подпомагаща страна .

Видове:


1.Законово правоприемство – когато страна в процеса губи своята процесуална правоспособност и трябва да се замести от друга страна процесуално правоспособна или с държавен акт спорното право се прехвърля на друго лице. Такова законово правоприемство имаме в хипотезата на чл.182 б.б ГПК, когато във висящ процес една от страните почине. При смърт на страната делото се спира с определение. Съдът следва да установи , кои са наследниците на тази страна и след това да ги конституира като страна и хода на процеса продължава, като наследниците са обвързани с процеса.Особен случаи на правоприемство е когато ч/з присъда се конфискува даден имот. С влизане в сила на присъдата той става държавен. Ако има висящ процес за този имот с факта на преминаване на собствеността във държавата, последната става страна в процеса.

2.Договорно правоприемство – е налице когато страна във висящ процес се замества с друга страна по взаимно съгласие. Необходимо е общо съгласие на противната страна. Има една единствена хипотеза , когато не е необходимо съгласие, това е когато ищецът направи отказ от иск с/у ответника. По принцип не се прави отказ от иск, а отегляне на иск, за да не се погаси правото. Договорното правоприемство рядко се прилага.
57.Обективно съединяване на искове.
ОСИ е свързване на няколко иска с различен предмет м/у същите за общо разпореждане и се решава в едно общо производство. До такова съединяване се стига и при обратния иск. Щом в едно дело имаме два и повече иска, то сме изправени пред обективното съединяване. Целта е процесуална икономия .Кога сме изправени пред обект.съединяване на два иска? – всяко дело има свой предмет. Щом имаме едно основание и 1 петитум - имаме един иск.

До ОСИ се стига и когато с първоначален иск се съединява обратен иск на подпомаганата с/у подпомагащата страна.(чл.175,ал.2).

Законодателното основание на ОСИ е процесуална икономия и избягване противоречиви решения. Затова ОСИ е винаги възможно и никога наложително!. Дали ще има ОСИ – преценява съда и преценката не подлежи на обжалване.

ОСИ води (подобно на другарството) до множество от проц.ПО, като всяко има за предмет различно спорно право. Обединяващо при ОСИ е не сходството в предмета (при другарство), а сходството на страните! ОСИ е всякога възможно, когато ищеца се позовава на 2 или повече различни основания или предявява 2 или повече петитуми.



2. Видове ОСИ:

Според способа за предизвикване ОСИ:

А) ч/з предявяване няколко иска от ищец с обща ИМ или ч/з разширяване на първоначално предявения;

Б) ч/з - - на насрещен иск от ответника;

В)ч/з – на инцидентен УИ – от ищеца или ответника;

Г) ч/з - - на обратен иск от подпомаганата с/у подпомагащата страна.

Според съотношението, в което се намират съединените искове помежду си:

А)кумулативно;

Б)алтернативно;

В)евентуално ОСИ.



Според това от кого изхожда почина:

А) по почин ищеца;

Б) по почин ответника (насрещен иск);

В) било на ищеца, било на ответника (инцид.УИ, обратен иск);

Г) по почин съда .

Според времето на предприемане на ОСИ:

А) първоначално ОСИ – от ищеца с ИМ;

Б) последващо – при вс.други ОСИ.

3. Допустимост на ОСИ: когато ОСИ е целесъобразно, при определени условия:- общи;; - особени (за някой отд.способи за ОСИ);

а) общи : 1.Исковете трябва да са подсъдни на съдилищата и на един и същ съд.

2.Исковете трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред (чл.103, ал.1). Изключения: искове по гражданско състояниечл.260,272 и поделбени дела)

Липсва ли някое от условията за допустимост – съединените искове се разделят и по вс.се образува отделно производство.- чл.103, ал.2.



4. Разл.способи за ОСИ се съчетават с разл.съотношение на исковете:

а)Комулативно ОСИ: от съда се иска да разгледа вс.един от съединените искове и да се произнесе с решение по всеки един (напр.ч/з инцидентен УИ; ч/з насрешен иск; ОСИ по почин на ищеца);

б)Алтернативно ОСИ : ищеца дава възможност на съда да разгледа и уважи един от исковете. Поначало е недупостимо, но има и случаи когато е:

- наложително – при алтернативни задължения с избор (тук избора се прави от съда);

- допустимо: ищеца разполага с няколко конкуриращи основания ( без знаение по коя);

в)Евентуално ОСИ – когато единия иск спрямо другия е главен и разглеждането на евентуалния зависи от изхода по главния. Евентуално предявеният иск се счита – под условие. Искът се смята висящ, ако не се сбъдне условието, съда не може да се произнесе по него. В случая, в.последици на иска и извършените проц.действия се обезсилват с обратна сила.

5.Почин:

5.1 На ищеца – най-често срещано.

5.2 На съда – ако няколко иска м/у същите страни са предявени пооделно, съда може да ги съедини. Той е овластен, но не е длъжен! ОСИ с частна жалба се налага; решението за съединяване на искове не се обжалва. Съединяването е възможно както по почин на първоинстанционен, така и на въззивен съд.
58. Инцидентен установите лен иск.(ИУИ).

ИУИ – се предявява допълнително по висящ процес от ищеца / ответника за да се устанои съществ./несъществуването на ПО, което е преюдициално спрямо спорното право.ИУИ е способ за последващо кумулативно съединяване на искове. Целта му е да се разреши със СПН, спора относно преюдициалното ПО наред със спора по обусловеното ПО.

Предмет на ИУИ: ПО, което е преюдициално спрямо спорното право – не могат да бъдат предмет на ИУИ ПО настъпили след спорното право.

- ИУИ може да бъде предявен “ до приключване на устните състезания в първата инстанция” – чл.118.

Може да стане устно, ако противната страна присъства на заседанието, а ако отсъства – с писмена молба, чийто препис се връчва на противната страна, като в двата случая се дължат държавни такси.

- ИУИ се предявява пред сезирания с обусловения иск съд, стига да е подведомствен и родово подсъден.

- ИУИ се предявява и от ищеца и от ответника, стига да имат интерес и от преюдиц.ПО, което пък може да е обуславящо или спрямо първоначалния иск или спрямо насрешния иск.

- ИУИ е допустим само ако има интерес от установяването (чл.97, ал.1), затова и чл.118 изисква ПО да е “оспорено”.

- С ИУИ се търси самостоятелна защита , ч/з СПН относно преюдиц.ПО, затова ИУИ тр. да се разгледа, даже и ако делото по главния иск се прекрати. Съдът проверява двата иска поотделно за допустимост и основателност, като дължи решение и по двата. По ИУИ съдът тр.да се произнесе с решението – чл.118.

2. Обратен иск (ОИ) – когато първоначалния иск се съединява с искът на едната от страните с/у подпомагащата страна – чл.175, ал.2.



Предмет на ОИ – регресно притезание на една от страните с/у подпомагащата . Регресно с притезанието, спрямо което-правото предмет на първоначалния иск е преюдициално. В това се състои зависимостта на ОИ от първоначалния иск.

Ищец по ОИ може да е ищецът, чийто иск е отхвърлен, както и ответникътизпълнил осъдителното решение по първоначалния иск.

Ответник по ОИ – длъжникът по регресно притезание, който същевременно е и подпомагащата страна по първоначалния иск.

-ОИ обикновено се съчетава с привличане подпомагаща страна и се предявява с/у нея.(например ответник по иск за непозволено увреждане привлича съпричинителите и предявява с/у тях ОИ за частта от отговорността, която те следва да понесат).

-ОИ може да се предяви с/у допълнително встъпило лице, както и с/у лице, което подпомага противната страна.

-ОИ може да се предяви само от страните по първоначалния иск, не и от 3-ти лица.

-ОИ може да бъде предявен най-късно до приключване на 1-то заседание по делото – чл.175, ал.2. Ако е от ищеца, ОИ може да се заяви едновременно с ИМ за привличане.

-ОИ се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначален иск (при ОИ на ответника) и бъде отхвърлен ( при ОИ на ищеца).

Когато регресното притезание зависи от удовлетворяване на правото по първонач.иск, то петитума на ОИ трябва да се формулира условно: да бъде осъден ответника по ОИ да плати, след като ищеца по ОИ изпълни постановеното с/у него решение – осъдително по първонач.иск.

Ако се затормозява разглеждането, съдът може да раздели в отд.дела ОИ и първ.иск – арг.чл.103,ал.2.



59.Насрещен иск и възражение за прихващане.
1.НИ е искът, който ответника предявява с/у ищеца и който се съединява с първоначалния иск за общо разглеждане в образуваното производство. НИ е способ за обективно съединяване на искове. Тук наред със спорния предмет на първоначалния иск се въвежда др.спорен предмет.

Наред с общите условия за допустимост (подсъдност на съдилищата и разглеждане от един и същ съд и по един съдопроизводствен ред за НИ тр. да са налице и особените условия за допустимост:

А)предявява се във вече и още висящ п-с – краен момент:до приклюване на 1-то заседание по делото – чл.104, ал.1;

Б)само от ответника с/у ищеца (не е иск на ищеца);

В)предмет на НИ е спорно право което:

1.се намира във вр.с правото предмет на първоначалния иск: произтичат от един и същ факт; отнасят се до същия обект; налице е житейска връзка (напр.катастрофа);

2. може да се компенсира с него: достатъчна е възможността, не е необходима ликвидност.

Г) НИ се предявява с писмена молба.

Д) НИ се предявява п/д съда по първонач.иск – т.нар.подсъдност поради връзка м/у делата. Достатъчно е НИе да е подведомствен и родово подсъден на този съд.

Липсва ли едно от условията е изключено съединяване на НИ с първоначалния иск, следва да разглеждат като отделни дела. С НИ ответника търси самостоятелна защита с/у ищеца! НИ не е акцесорен спрямо първоначалния иск. Съдът преценява допустимост и основателност – поотделно и се произнася с решението си по двата иска. Може да се предяви НИ и като евентуален.


2.Възражение за прихващане

1. Разлика ВП и НИ :

1.1.ВП е средство за защита с/у първоначалния иск, а НИ е същото, но също така и средство за самостоятелна защита на вземането на ответника. Максималният полезен резултат за ответника ч/з ВП е отхвърляне на първоначалния иск поради погасяване на вземането, ч/з прихващане с това на ответника, така че ако вземането с ВП е по-голямо от вземането по първоначалния иск и съдът отхвърли този иск, на на ответника нищо не ще се присъди. Напротив, по НИ ищецът може да бъде осъден да плати разликата, ч.е целия р-р на претендираното от ответника вземане ще му се присъди.Затова и по НИ се дължи държ.такса, а по ВП – не.

1.2.За разлика от НИ, ВП може да се предяви до края на устните състезания, а също и с жалба с/у решението п/д въззивния съд.

1.3.Съдът по иска е съд и по възраженията на иска, не и съд по НИ, ако той не е подсъден/ подведомствен на сезирания съд.



2. Разлика ВП и материалноправното изявление за прихващане.

2.1.ИП тр.да изхожда от легитимирано лице (носител на вземането, поръчител),

а ВП може да изхожда и от ответника, контролиращата / подпомагащата страна.

2.2.При ИП вземането трябва да е изискуемо и ликвидно, като ефекта е погасяване на насрещни вземания до р-ра на по-малкото и то с обратна сила. ИП трябва да е доведено до знанието на насрещната страна.

ВП е процесуално действие на защита с/у иска. Извършва се само във висящ процес пред съда, без необходимост противната страна да присъства.ВП е твърдение п/д съда, че едно прихващане е вече настъпило. Не е необходима ликвидност, може да са неликвидни вземанията, защото вземането предявено с ВП става ликвидно, тъй като занапред получава к-вото на присъдено нещо” чл.104, ал.1- това е т.н “ съдебно прихващане”.

3.Евентуално ВП: ответника не иска да жертва св.вземане, за да погасява с него евентуално несъществуващо вземане на ищеца. Затова с ЕВП, моли съда да отхвърли иска въз основа на прихващането, само ако намери, че вземането на ищеца съществува. Ако се отхвърли иска на ответника, съда не се поизнася по ЕВП – предявяването му се смята за отпаднало с обратна сила.

ВП може да е основателно или не. Но дори и неоснователно, то е проц.допустимо и валидно. Съдът е длъжен да го разгледа.


60.Оттегляне на иска. Отказ от иск.

1.ОтИ е процесуално действие на ищеца, с което заявява, че са отказва от търсената с иска защита по висящ процес, но запазва пр.си твърдение и възможността да го заяви с нов иск.

До ОтИ се прибягва обикновено, когато ищеца се опасява, че поради недостатъчна подготовка иска ще бъде отхвърлен или когато е постигнал или се надява да постигне извънсъдебно споразумение(уреждане на спора).ОтИ е различно от отказа от иск; от извъсъдебно споразумение съдебна спогодба; от искане за отлагане.

ОтИ може да е цялостно ( за целия иск) или частично ( за част от спорното право, т.е намаление на иска – форма на изменение ).

ОтИ може да се предприеме по всяко време на висящ п-с (чл.192,ал.5) – 1-ва , следваща инстанция, срока на обжалване.



2.Условия за валидност на ОтИ:

2.1.Трябва да е предприето от ищеца(контолиращ / подпомагащ – не са легитимирани), ако е от повереник – изрично пълномощно (чл.22, ал.2); от законен представител – одобрение на съда (чл.17); необходими другари – съгласие на всички (чл.172,ал.2).

2.2.ОтИ е процесуално едностранно действие спрямо съда – той е адресат / не противника.

2.3.ОтИ може да е устно ( в заседание) или писмено и да е постъпило в съда.

2.4.ОтИ предприето до приключване на 1-то заседание – не е необходимо съгласието на ответника(119,ал.1), но след това – за важимост на ОтИ трябва съгласие (устно, писмено, изрично, мълчаливо) на ответника.

Съдът е длъжен да уведоми ответника за ОтИ и да изчака становището му преди да прекрати делото. ОтИ може да обезсили по взаимно съгласие на страните преди прекратяване на делото. Определението за прекратеното дело подлежи на обжалване с частна жалба.



3.Последици на ОтИ: -

3.1.Съдът се десизира, т.е няма право да решава делото. С обратна сила отпадат извършените проц.действия, вкл.постановеното решение. Допуснатите: принудително изпълнение се прекратява, а обезпечителните мерки се отменят.Ако иска е бил съединен - разглеждането на останалите продължава.

3.2.Ищецът отговаря за разноските по делото на ответника.

3.3.С обратна сила отпадат матер.пр.последици на иска (давността не се смята за прекъсвана). Но извършените матер.пр.действия запазват силата си(напр. изявление за прихващане).

3.4. След ОтИ, ищецът може да предяви същия иск, като проц.действия трябва да се повторят. Но ако за събирането или има “мъчно преодолими пречки”, събраните по оттегления иск могат да се използват – чл.119, ал.1.

4. Отказ от иск: изявление на ищеца до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. При ОИ ищецът окончателно се отказва от търсената защита. Предявяване отново на иска е невъзможно. ОИ е признание, че иска е неоснователен.

4.1. ОИ е процесуално действие, а не матер.пр.отказ от съществуващо матер.право.Материално правния отказ може да даде повод за ОИ. Понеже ОИ е само с процесуални последици, той може да изхожда от процесуален субституент.

4.2. За важимост на ОИ – никога не е необходимо съгласие на ответник ( разлика с ОИ).

4.3.ОИ също като ОтИ – по всяко време на висящ п-с.

4.4. ОИ има същите пр.последици като ОтИ, но с една голяма разлика – ОИ пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск с/у същия ответник (119-2)

4.5. При ОИ СР не се постановява. Въз основа на ОИ – делото се прекратява. По чл.119, ал.2 – въззивната / касационната инстанция са длъжни да обезсилят обжалваното решение, ако пред тях се предприеме ОИ

4.6. СПН, прикрепена към ОИ важи само м/у страните и пр.приемниците им. Не се разпростира в/у лицата, спрямо които се разпростира СПН на СР.Например ОИ предприет от процесуален субституент не поражда СПН спрямо носителя,неучастващ в делоо.

4.7. Общите правила за ОИ не важа за:

- Когато матер.пр.отказ от спорното право е недействителен – напр.отказ от пр. на делба (делото не се прекратява; иска може да се предяви отново)

- Когато съдът може да присъжда сам, без иск – напр.напр.издръжка – делото не се прекратява; съдът постановява осъдително решение.
61. Изменение на иска .

1.ИИ е промяна на предмета или страните по висящ процес, предприет от ищеца, при която проц.действия по първоначалния иск запазват силата си и спрямо ноия предмет / страни по делото.

ИИ се предприема, когато ищеца въвежда ново основание или нова страна. Тях ищеца или прибавя към вече заявените с първоначалния иск, или с тях заменя основанието, петитума, страната по първоначалния иск.

А) ново основание: позовава се на нов ЮФ и извежда от него спорното право - например: от иск на основа д-р се преминава към иск на основание непозволено увреждане. Изменение на основанието се допуска по преценка на съда – ако не затруднява защитата на ответника- чл.16, ал.1;

Б) нов петитум: ново искане за защита – вместо или наред с първоначалния петитум. До помяна на петитума се стига и при преминаване от УИ към ОИ и обратно- защото се сменя вида на търсената защита – чл.116, ал.1.

Изменение на петитума е недопустима е недопустимо едновременно с изменение на основанието ал.1. Съдът няма право на преценка – изменение на петитума е винаги допустимо.

В) нова страна: ищеца иска да се замени с др.ищец или привлича др.ответник наравно с първоначалния или за да замени първоначалния ответник. Това изменение е допустимо само със съгласието на ответника и новия ищец, а при нов ответник и с негово съгласие – чл.117,ал.1.

ИИ ч/з промяна страната води до доброволно (не законно) приемство.

Тези ИИ и условията за тях важат след връчване препис от ИМ на ответника, тъй като до този момент ИИ могат да се правят без ограничения.

ИИ е винаги действие на ищеца, отправено до съда. Може да се предприеме в съд.заседание или извън него, но винаги трябва да се уведоми ответника – устно, или с препис от писмената молба – ако отсъства – чл.16, ал.2.

ИИ – до приклюване на устните състезания пред първа инстанция и то при първото раглеждане на делото, а не при връщането му (чл.116,чл.117).

Определението на съда за отхвърляне искано ИИ не подлежи на обжалване с частна жалба, освен ако не е за увеличаване на иска, понеже не прегражда пътя за защита, търсена с ИМ.

2. Проявени форми на ИИ:

2.1.Намаление на иска: ч/з частично оттегляне или отказ от иска.Предмет на делото остава неоттеглената част или неотказаната част. Намаление, съчетано с оттегляне, предприето след първото заседание – необходимо е съгласие на ответника (119-1). Към намаление на иска: преминаване от ОИ към УИ; оттегляне/ отказ от един от обективно съединените искове.

2.2Увеличаване на иска: предявяване на нов допълнителен иск, относно част от спорното право, непредявена с първоначалния иск. Предприема се при първоначален частичен иск или при грешка вразмера на иска. Разликата е от значение за давността – в първия случай е прекъсната от увеличението, а във втория от първия иск. При преминаване от УИ към ОИ – от деня на УИ.

2.3.Обективно съединяване искове по почин ищеца, като предяви нов иск с/у ответника – напр. по чл.116, ал.3 – за лихви/ добиви след предявения иск. Може съединяването да е кумулативно, алтернативно, евентуално. Новия иск се счита предявен от деня на ИИ. Дължи се държ.таксаза него.

2.4.Субективно съединяване на искове , ч/з приличане нов ответник наред с първоначалния (другарство). Искът тр.да е на същото основание или да има същия петитум като първоначалния иск. Изисква се съгласие на новия ответник – чл.117,ал.1, само така проц.действия по висящия п-с ще имат сила и с/мо него. Несъгласието не осуетява иск с/у нов ответник, но иска се смята предявен от постъпване ИМ с/у него – чл.117,ал.3.

В тези 4 проявни форми, първоначалния иск се запазва изцяло или частично. В следващите 2 престава да бъде предмет на делото, той като се замества о новопредявения иск.

5. Заменяне на спорното право с друго – различно по основание или петитум. Новото право се смята предявено от деня на ИИ.Тази форма на ИИ води до предявяване нов иск, съчетано с оттегляне/ отказ от първоначален иск. Ако е съчетано с оттегляне и се предприема след първото заседание – необходимо е съгласие на ответника – 119,ал.1. При отказ – не е необходимо. Делото се прекратява относно първоначалния иск. Последиците на От/О ще настъпят в случай че ИИ се допусне, тъй като От/О са обикновено евентуални процесуални действия. Процесуалните действия по първоначален иск, обаче се запазват – в това е смисъла на ИИ.По новия иск такса не се дължи.

6.Заменяне досегашна с нова страна, както и приличане нов ответник наред с първоначалния. Предявява се нов иск за замяна субектите на ПО. При тази форма се заменя както спорното право , така и страна в процеса – чл.117. Само страна в п-са ще се замени когато правния субституент се заменя с носителя на спорното право – чл.121,ал.2. Затова ИИ ч/з смяна страната, се съчетава със От/О, но и е доброволно пропорц. Приемство по висящ п-с, което обуславя допустимостта на ИИ от съгласието на страните –чл.117,ал.1. При смяна на ищеца - - съгл.на 2-те страни. При смяна на ответника с нов, съгласието на досегашния ответник не е необходимо, ако ищеца се отказва от иска си с/у него –чл.117,ал.2, но не и ако само го оттегля.Съгласието на новата страна е винаги необходимо. Новият ищец/ ответник са обвързани с процесуални действия до приемството. Държ.такси не се дължат.

Когато няма съгласие на ответника или на новия ответник – не могат да се приложат правилата за ИИ.Това е вече нов п-с, по който извършените проц.действия не важат и съответния ищецът ще плати държ.такса.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница