Граждански процес проф. Симеонов


Спиране и прекратяване на делото



страница6/12
Дата19.07.2018
Размер0.8 Mb.
#75927
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

62. Спиране и прекратяване на делото.
1.Спиране на делото (СД) е временна недопустимост на развитието на висящп-с или забрана за извършване на процесуални действия от съда/ страните по делото за известен период.

При СД се запазват:важимостта на известни проц.действия; висящността на процеса; възможността за подновяване на производството. СД може да настъпи п/з всички фази на иск.процес, до влизане на решението в сила.

2.СД настъпва:

2.1 По силата на закона –чл.182б”б”:

– смърт на някоя от страните (при прекратяване на съществуването на ЮЛ);

-когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните -б”в”;

-когато за юридич.лице се открие производство по несъстоятелност чл.637ТЗ – б”г”;

Ако букви” б” и “в” са настъпили след края на устните състезания, съдът може да постанови решение по делото – тогава СД ще настъпи след СР.



    1. По разпореждане на съда: За разлика от предния случай тук е необходимо преценка на съда за СД – СД става с определение:

  • по чл.128б”г” – когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за изхода на спряното дело. Преюдизиалност м/у делата. Спира се обусловеното дело, дори да е образувано по-рано.

  • По чл.182 б”д” – когато при разглеждане на гражданско делосе разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Спира се за да се вземе предвид наказателната присъда относно тия факти. Може да се спре и преди наказ.производство;

  • По чл.182,б”ж” – съдът спира делото, когато е отправил сигнал до ВКС (съобразно чл.13 ЗСВ), приложимият по делото закон противоречи на КРБ;

  • По чл.11,ал.1 –при препирня за подведомственост пред ВКС (служебно);

  • По чл.216 – от възивната инстанция до разрешаване на частната жалба по повод определение на съда(по преценка);

2.3. По волята на страните: чл.182 б”а” – по общо съгласие на страните. Допуска се такова спиране само веднъж в течение на производството п/д една инстанция – чл.182, ал.3. СД започва от деня на определението на съда. Може да се обжалва с ЧЖ – чл.185. То може да се отмени от постановилия го съд: при разкриване липса на условия за СД; допусната грешка; изменения обстоятелствата за СД.
3. Последици от СД:

3.1. След СД проц.действия не могат да се извършват (иначе са порочни)- изключение обезпечаването на иска – чл.11,ал.1 чл.310,ал.4 (като самостоятелна форма за защита).

3.2. От деня на СД спират да текат и вс.проц.срокове.

3.3 Последиците на СД отпадат занапред, от деня на възобновяване на делото.


4. Възобновяване на делото: При отпадане на преките последици довели до СД се възобновяват проц.действия по неговото развитие, с нарочно определение на съда:

- по почин на страните – при общо съгласие по чл.182 “а”;

- по почин на съда – вс.останали.

Закона задължава съда да вземе необходимите мерки за отстраняване пречките по б”б” и “в”, като издири наследници или образува производство за поставяне под запрещение. При смърт на ответника – ищеца е длъжен в 6м срок да посочи наследниците му, адресите им или мерки за назначаване управител на имуществото – иначе делото се прекратява. Делото се прекратява и когато по б” а” – никоя от страните не иска ВД – 6месеца от СД.

Определението за ВД не подлежи на обжалване и може да се отмени от постановилия го съд. Определението с което се отказва ВД, както и това с което се СД – може да се обжалва с частна жалба – чл.185.

5. Прекратяване на деллото – пресичане възможността да се завърши делото с решение и заличаване с обратна сила на проц.действия до прекратяването.

Основания за ПД: -3 групи:


  1. Липса / ненадлежно упражняване правото на иск (липса на положителна пр.предпоставка и наличие на проц.пречка, освен тия за които закона предвижда др.последици).

  2. 2.Десизиране на съда – оттегляне, отказ, съд.спогодба.

  3. 3. Вс.др случаи : смърт на страна по дело за строго лични ПО; сливането к-вото на ответник с ищец; невъзобновяване СД по общо съгласие – 6м.; пропускане срока по чл.193 за допълване съд.решение.

Налице ли е едно от основанията, след изслушване на двете страни съда се произнася с определение за ПД , подлежащо на обжалване с ЧЖ – 185.

Последици от ПД:



  1. Проц.ПО и висящността на п-са се заличават с обратна сила.

  2. Невлязлото в сила решение се обезсилва: отпадат пр.последици на предявения иск, вс.проц.действия по прекратеното дело се обезсилват.

  3. Прекратеното дело не може да се възобнови от никого (освен ако десезирането бъде унищожено).

  4. СПН не се формира при отказ от иска и съдебна спогодба, следователно е възможно отново да се предяви иск за същото спорно право и м/у същите страни.

  5. ПД настъпва във вс.фази на исковия п-с,


63.Съдебна спогодба.
1.СС е потвърден от страните д-р м/у страни по висящ п-с, с който те ч/з вз.отстъпки уреждат със СПН изцяло или отчасти пр.спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на СС.

Чл.109, ал.1 – з-на задължава съда да напити спорещите страни към спогодба.

СС може да се сключи във всички фази на делото.СС е смесен институт с оглед ФС и пр.си последици:

А)От гл.точка на гражданското право , СС вкл. ФС и пр.последици на извънсъдебната спогодба по чл.365 ЗЗД;

- двустранен възмезден д-р. Х-но за него са отстъпките, т.е частичен отказ от съществуващо право, респ.частично поемане на несъществуващо задължение;

- материално проц.последици на СС – след СС матер.пр.о/я м/у страните стават такива, каквито СС прогласява че са, тъй като целта на СС е да отпадне възможността да се оспорва предхождащото я положение.

1. Правоустановяващо (декларативно) действие на СС (страните се задължават да считат положението с/д СС);

2. Регулиращо действие на СС (страните се задължават да спазват положението занапред);

3. Преобразуващо действие: СС отклонява пр.положение от действителното.
Б) От гл.точка на проц.право: елементи на ФС (проц.предпоставки).

1. Д-рът за спогодба тр.да бъде скл.пред съда – в съд.заседание и да се удостовери в протокола, с подписите и на страните – чл.125,ал.1.

2. СС тр.да бъде”одобрена от съда” –чл.125,ал1 –проверява се съответствието й със закона/ добрите нрави. Потвърждава се СС със определение на съда – охранителен акт за предаване р.важимост на д-ра. Отказа подлежи на обжалване - чл.432,ал.1.

Ако прокурор вземе участие в делото – потвържадването става след като се вземе неговото мнение – чл.125,ал.2, следователно СС има сложен ФС включващ д-рна сделка и държ.охранителен акт.Като основен елемент на ФС е д-ра за спогодба – източник на пр.последици. Потвърждаващият акт е само пр.условие за ефекта на д-ра.

3.Държавно пр.п-ци: чл.125,ал.3 СС има значение на вл.в сила решение!

1. СС има СПН;

2. СС има ИС – само тези СС, които имат за предмет изискуемо притезание- СС е съдебно изпълнително основание.

3.СС слага край на делото – тя десезира съда.

4. Вс страна понася разноските – ако не е уговорено друго.

2. СС се състои от 3 акта:

а) д-р за спогодба – СС не подлежи на обжалване пред по-горен съд – 125,ал.3. Порочността на д-ра следва да се разкрие по исков ред ( като нищожност/ унищожаемост);

б) определение за утвърждаване на СС. Като охранителен акт не подлежи на обжалване и не може да се атакува с извънреднии средства (чл.431). Само ако е в нарушение на закона – иск за отмяна от прокурора –чл.431, ал3;

в) определение с което делото се прекратява. Като определение – акт който прегражда пътя на делото – подлежи на обжалване – чл.185, чл.231 б” а”.



3.СС и Установителен д-р: разлика в липсата на воля за отказ от П и поемане на З в Уд-р. УД-р е насочен към установяване действителносто положение , а СС отклонява пр.положение от действителното.

4.СС и ИСС по чл.365, ал.1 ЗЗД: СС прекратява делото, а ИСС – може да продължи. ИСС има значение на ЮФ за спорното право, съобразно който съдът тр. Да реши делото. С/у ИСС противната страна може да се брани с възражения за нищожност/ унищожаемост на сключилия спогодбата.

64. Порочни процесуални действия на страните и съда.

1. ППД н астраните са тези пр.действия , коитоне отговарят на изискванията за валидност с/д процесуалния закон:

- нередовна ИМ / жалба;

- пр.действия от неправоспособен/ безпредтсавителна власт; след изтичане срока…

А) ППД по движение на делото: Особености:

1.Винаги са недействителни, независимо от тежестта на порока. Съдът е длъжен да не ги взема в предвид – чл.25, чл.100.

2. Принципиална тяхна поправимост – по указание на съда – ППД е недействително докато не бъде поправено! Ако се поправи в срок се заздравява и то с обратна сила!

3. ППД непоправено в срок става непоправимо – трябва да се извърши повторно.

4. Принципиална оттегляемост на ППД – страната винаги може да го оттегли.
Б)ППД слагащи край на делото : Оттегляне на иска; Отказ;СС / уст.д-р

1. Не вс.техен порок е поправим, а само тези които са поправими при порочните пр.сделки – не се поправя напр.не подписване СС; скл от недееспособни лица..

2. Тези пр.действия не са свободно оттегляеми, след като съдът въз основа на тях е прекартил делото..

3. При пороци на волята могат да бъдат атакувани по исков ред – (отмяна на определението за прекратяване на делото, делото по чл.231 б”е”).



2. ППД на съда: различен правен режим:

а) ППД по движение на делото:

1.Не задължават съда да предприеме следващо пр.действие, следователно са недействителни – ако въпреки забраната на чл.133, съдът е допуснал свидетели – той не е длъжен да ги разпита.

2. Независими са – съдът тр. Да замести ППД с ново, валидно пр.действие, или да отмени сам ППД, ако порокът се състои в недопустимост на изв.пр.действие.

3.Почина на съда, да заменя/ отменя – сам тр.да замени / отмени разпореждания с определения поради грешка (чл.155, ал.2).

4.Защита с/у опорочено СР е ч/з обжалване, а ако е вкл в сила, ч/з извънредни средства за отмяна по чл.231 и 233. Само в редки случаи се допуска самостоятелно атакуване на ППД, независимо от атакуване на съдебното решение – чл.213 – когато определението прегражда по-нататъшно развитие на делото; в изрично посочените от закона случаи.

Б) ППД с които се слага край на делото:

Решенията по същество и определенията за прекратяване на делото.Порочните решения на съда биват (пороците биват):



  1. Не водещи до нищожност, недопустимост, неправилност: явна фактическа грешка; не яснота; непълнота на решението. Въпреки пороците, решението е валидно, допустимо и правилно и остава в сила, като само се поправят пороците. Те се отстраняват от постановилия съд.

  2. Водещи до нищожност, недопустимост, неправилност: тези пороци налагат отстраняване на опорочено решение и то от вишестоящ съд, ч/з обжалване п/д въззивна / касационна инстанция или атакуване с извънредни ср-ва пред ВКС.

– защитата с/у определения (порочни) за прекратяване на делото е също обжалване п/д висшестоящ съд с частна жалба – (чл.213 б”а”).

Нищожно е решението непостановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; поставено извън пределите на пр.раздавателната власт на съда (с/у лица неподчинени на бълг.съд); неизготвено в писмена форма и неподписано (пропуснатия подпис е незавършено, а не нищожно Р)

Нищожното решение слага край на делото, но не е годно да породи пр.последици. Нищожността не може да се констатира от постановилия съд (чл.192,ал.1). Тя може да се обяви: ч/з обжалване; да се предяви инцидентно (възражение) при позоваване на пр.последици на нищожно Р при липса на полож. проц.предпоставка и наличие на проц.пречка. За разлика от нищожното Р, недопустимото е действително!Подлежи на унищожаване ч/з обжалване.


Неправилно Р е това , което е валидно и допустимо Р, което противоречи на действителното пр.положение – несъответствието с извънпроцесуалното материално положение, а не с данните по делото!

Това Р е действително, докато не бъде отменено , ч/з обжалване / извънредни средства.

Особено положение заема решението постановено по симулиран п-с. То не е нищожно, но е неправилно и е в резултат на злоупотреба с правото на иск. М/у страните – проявява пълен ефект - - неатакуемо м/у страните! Спрямо трети лица - ако Р пречи за упражняване на техни права – те могат да разкрият действителното пр.положение по исков ред (понеже не са обвързанис СПН). Ако са обвързани – отменителен иск по чл.135 ЗЗД.

3.Способи за защита: Те не се дублират и не се контролират:

– с/у непълни, неясни или Р с явна фактическа грешка – самоконтрол от постановилия ги съд (не може да се обжалва..);



  • с/у нищожни, недопустими, неправилни Р:

а) ако са обжалваеми и в срок – ч/з обжалване п/д висшестояща инстанция;

б) ако са вл.в сила – извънредни средства за отмяна по чл.231 и 233.

Исковия път за защита е допустим само с/у нищожни решения и Р. плод на симулиран процес, когато защита се търси от трети лица.
65.Поправяне на очевидна факт.грешка. Тълкуване на неясно решение. Допълване на непълно решение.
1.Явна ФГ е в.с несъответствие на формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмен текст на решението – погрешно посочване в Р. на страните р-ра на сумите и изчисленията им.

Не е ЯФГ – грешка, която съда е допуснал при формиране на св.воля – пропуск или правна преценка за факт или д-во; пропуск на становище на част от иска и т.н.

Не е ЯФГ и несъответствието м/у обявяването на Р(чл.190) и писмения текст на решението – не може да бъде отстранена по реда на чл.192. Меродавно е обявеното Р.

Поправянето на ЯФГ не представлява изменение/отменяне на формираната воля на съда.

По чл.192, ал.2,3 поправяне на ЯФГ може да стане по почина на съда – страните (без ограничение във времето), в открито заседание на което се призовават страните, след обсъждане на допустимостта на поправката в устно състезание. Съдът се произнася с Р., което подлежи на обжалване по реда по който се обжалва решението, което се поправя (дори последното да не подлежи на обжалване). Р. за поправката, заедно с Р образуват едно цяло. Р за поправката важи от деня на Р, а не от деня на поправката.

Поправяне на ЯФГ, ч/з обжалване – невъзможно.


2.Тълкуване на неясно Р. Т по чл.194 е форма за официално, авторитетно тълкуване по производство и с всеобща важимост.

Т по чл 194 може да се иска по изпълнение на Р- ал.2. Искане за Т се представя п/д съда постановил неясното Р – ал.1.от заинтересованата страна, като препис от молбата се връчва на противната страна. Т по н-н на съда е недопустимо – но може да се иска от прокурор.Т трябва да изхожда от мотивите на решението( а не от негова преценка на д-вата) и може да се отнася о известна воля на съда – само! Р. на съда по Т подлежи на обжалване по реда за обжалване на ТР –ал.3. Втората инстанция не може да пререшава спора.Т не може да се търси ч/з обжалване на неясното решение.


3.Допълване на непълно Р.( ДНР), което не обхваща целия спорен предмет. При него липсва воля на съда о/но част от сп.право; един от съединените искове; допълнителните искания свързани с гл.предмет.

Не е НР :

1.Ако съда е пропуснал да изрази в Р част от иначе пълно формирана воля – ЯФГ;

2.Ако съда не е мотивирал Р – основание за отмяна ч/з обжалвне;

3.Ако съда се е произнесъл по целия спорен предмет, но самия той е непълен (частичен иск, пропуска на страната) – необх.е нов иск за непредявената част.
Следовтелно, ДНР е отстраняване на непълнотата, без да се променя постановеното решение, като към него се добавя новото допълващо Р.

Производтво по ДНР:

1.По молба на страните. В едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите – за присъствалата страна, а за неприсъствалата е било съобщено, че Р с мотивите е изготвено – чл.193, ал.1. Препис се връчва на противната страна. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на двете страни – ал.2. Делото е висящо и затова молбата за ДНР не е тъждествена на исковата молба(ИМ) – държ.такса не се дължи.

Ако молбата за ДНР е допустима (подадена в срок от легитим.лице) съдът пристъпва към разглеждане, частта от иска, по която е пропуснал да се произнесе. Съдът се произнася по молбата с допълнително Р, което подлеж на обжалване по общия ред –чл.193, ал.2 Ако е недопустима – остава без разглеждане – тук определенията н асъда се обжалва с частна жалба – чл.213б.


66. Обжалване на решението.
1.Възивното обжалване се развива п/д висшестоящ второистанционен възивен съд.

Световната практика: 1.Ограничено ВО (Англия, САЩ, Австрия) – пред Взсъд могат да се изтъкват само новооткити(ненастъпили) факти, обстоятелства. Също ВзС може да върне делото за ново разглеждане на първоинст.съд.

2. Пълно ВО: (Италия, Франция) – само нови факти, д-ва, които обжалващия е пропуснал да представи п/д 1инс.Съд, т.е да поправи собствените си грешки. Също ВзС, ако решението е неправилно – не го връща , а го отменя и решава по същество- самостоятелно.

3. Средно положение: Германия –няма ограничения за новите факти, но не винаги решава делото по същество, а може и да го връща.

Б-я: - спадаме към пълното: Въз основа на х-рните белези на пълното ВО, то се окачествява, като втора по ред първа инстанция. Това е така защото:

- поради пр.мощието и задължението на ВзС да реши по същество делото, ако отмени решението.

- има сходство при субсидираното прилагане на правилата на 1-во инс.П-во във ВзП-во.

Това не е така защото:

1.ВС има правомощия (обезсилване, отмяна на Р) каквито 1инс.Съд няма.

2.1инс.С има ф-ции, каквито ВзС няма – пред него могат да се изменят предмета / страните по делото, ч/з изменение на иска, главно встъпване, привличане подп.страна. ВзС може да остави Р в сила 9ако го намери безпорочно), а не го възпроизвежда в Р като свое – така се зачита 1инсСъд.


2.Възивно обжалване.Касационно обжалване :

1.Контролни функции – ВО спрямо решенията на 1инсС., а КО спрямо решенията на ВзС. Основанията за обжалване са сходни. Специфично за ВО/ КО – непълнота на д-ва.

2.Разлика в правомощията на ВзС и ВКС – когато обжалваното Р е неправилно – ВзС никога не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество сам, докато ВКС го връща на ВзС по правило.

1инсП-во предполага право на иск.

2инсП-во предполага право на обжалване – за да се отстрани порочно Р на 1инсС.

С това право се ползват страните, както и лицата обвързани от СПН.

Особеност: с право на жалба се ползват само страните за които решението е било неблагоприятно, ако иска се отхвърли изцяло- ответника няма право и обратно , ако иска е уважен изцяло – ищеца. При частично уважен иск всяка от страните има право само за частта от Р- неблагоприятно за нея.

Мотивите, без диспозитива не могат да се обжалват.

Правото на жалба се упражнява ч/з подаването й.Два вида жалби:

1.ВзЖ – с която се атакува Р на 1инсС.

2.КЖ - с която се атакува Р на 2инсС.

Подаващият жалбата е въззивник, а отговарящия по нея въззивен. Ж. се подава, ч/з съда постаовил ОР.



Срокът за подаване на Ж: 14 д за ВЖ и 30 д. за КЖ .Срокът започва да тече от деня на връчване на обявеното Р за неприсъствалата на заседанието страна и от деня на съд.заседание за присъствалата страна.

Обжалването е действие на страната от категорията на оттегляемите, т.е обжалващата страна може да оттегли жалбата – изцяло или отчасти, при всяко положение на делото –чл.203, ал.1. Оттеглената Ж може да се подаде отново – стига да се спазят сроковете. При оттегляне, таксата не се връща. При отказ – имаме отказ от права – не може да се подава отново. Предварителен отказ от ПОЖ е недопустим – 203,ал.2.


67.Образуване на ВзП-во. Решения на ВзСъд.
1.Предмет на въз.О са решенията на 1инс.С – районни, окръжни.

Районните – решенията им п/д окръжните, а решенията на окръжните – п/д апелативните. ОС е възивен за РС от неговия район, а АС е въззивен за ОС от неговия район. Срок за Обж. Е 14 дни от деня на заседанието на което е обявено Р за присъствалата страна, а за неприсъствалата – датата на съобщението, е Р и мотивите е изготвено – чл.197.

Право на О има всяка страна по 1инсП-во – главан , подпомагаща пр.същност. Право има както ищеца , така и ответника, а ако се обжалва частично уважен иск – могат и двамата едновременно, всеки в частта неблагоприятна за него. ПО предполага интерес- а той се състои изцяло/ частично небл.Р за обжалващия. Право на отказ от ПО е недействителен, жалбата обаче може да се оттегли по всяко време.
2.Жалба(Ж) – Обжалва се цялото ии част от Р – 196, ал.2. Ж се подава ч/з съда постановил ОР – чл.197:

а) Съдържание на Ж: - име/ адрес на подателя; означение на ОР и в какво се състои порочността му; какво е искането на Ж-ля; новите д-ва, които той иска ВзС да събере; подпис – чл.198.Приложения към Ж – преписи и приложения към Ж с/д бр. на лицата на противната страна; пълномощно – ако се подава от пъл-к; д-во за платена държ.такса – чл.199, ал.1. Прилагат се и новите писмени д-ва (основание за Ж0 и преписи за ответника – ал.2.

Ако Ж не отговаря на изискванията , съдът праща съобщение на страната да отстрани нередностите в 7 дн.срок – л.1999, ал.3. Ж се връща , ако е подадена след срока на обжалване; ако в срока не са отстранени нередностите – чл.200.

След приемане на Ж, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на противната страна. В 7 дн.срок – ответника, от получаването им може да направи писмени възражения, да посочи д-ва за тях и представи писмените д-ва – чл.201, ал.1. След изтиане на 7дн.срок – делото, заедно с възраженията се изпращат на по-горен съд – ал.2.

б)Ефектът на Ж:

- Суспенсивен – пречи на съдР да влезе в сила;

- Деволутивен:-пренасяне на делото от 1инсС към ВзС (респ.от ВзС към КС).

Всеки от другарите може да се присъедини към Ж като съищец/ съответник не по-късно от първото заседание по делото с писмена молба (и преписи) – чл.204.


3.Процедурата при 2инс. Е както при 1инс., но делото се разглежда от съд в състав 3-ма съдии, а не един – чл.208, ал.1.

Доколкото няма правила прилагат се правилата на 1инсП-во- чл.211.



Особените правила – чл.202-205.

1.Призоваване – ако не е съобщил на страните 1инсС датата на заседанието) от ВзС –чл.202.

2.При вс.положение – е възможно оттегляне на Ж.. предварителен отказ от Обж е недействителен –чл.203.

3. Всеки от другарите може да се присъедини – 204.

4.Допускат се само писмени д-ва. Устни обяснения на страните, изслушване отново на свидетели, вещи лица – само ако съдът намери за необходимо. По допускане на д-вата, ВзС се произнася в закрито заседание, но може и в 1-то по делото, ако е необходимо изслушване на страните – чл.205.

Производство – ВзС започва с повторна проверка допустимостта на Ж. ВзС се произнася по валидността на решението – проверката за нищожност е служебна. Нищожността може да бъде изтъкната, ч/з възражение с/у претендираните пр.последици или по исков ред – чл.209, ал.3. Ако ОР е валидно – ВзС проверява допустимостта му – служебно.Следва проверка за правилност – разглеждат се представените от обжалващия нови факти и д-ва – новонастъпили или непредставени п/д 1инсС (тук има отг. По чл.65 за непредставените д-ва за държ.такса) за отлагане на делото, ако пропуска е виновен. П/д ВзС не могат да се предявяват нови искове.Съдът се произнася само по жалбта. ВзС има пр.мощие да подложи на самостоятелна преценка по св.убеждение и д-вата, събрани от 1инсС.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница