Граматическа норма №2 членуване – допълнителни правила І. Членуване с мекия или с твърдия вариант на опред член за м р., ед ч

Част от същ. имена от м.р., ед.ч., се членуват с мекия вариант на опр.член (-я, -ят), всички останали – с твърдия вариант (-а, -ът).

• 
  Кога членуваме с –я, -ят?
  

славей – славея(т), репей – репея(т), герой – героя(т) и мн.др.

2. Десет същ.имена (по исторически причини): ден, цар, крал, път, сън, кон, зет, огън, лакът, нокът. Трудности реално се срещат само при три от тези думи: зет – зетя(т), лакът – лакътя(т), нокът – нокътя(т)

3.Същ. имена за лица (обърнете внимание – за лица!), образувани с наставка

–ар/ -яр:овчар – овчаря(т), писар – писаря(т), коняр – коняря(т), леяр– леяря(т) и мн. др. Това правило изисква да се следят две неща: А)Дали –ар/ -яр наистина е наставка. Съществуват думи с този завършек, но не можем да го разчленим като наставка. Обикновено те са думи от чужд произход, като катинар, календар, кантар, пазар и др., но също и някои български – звяр, яр и др. В тези случаи се членува с твърдия вариант на члена: катинар+а/ът, календар+а/ът, пазар+а/ът… Б)Дали същ.име означава лице. Ако думата НЕ означава лице, тя се членува с твърдия вариант на члена: буквар+а/ът, сухар+а/ът, олтар+а/ът, комар+а/ът, птицата глухар+а/ът…

4.Всички същ.имена с наставка –тел: лечителя(т), ценителя(т), делителя(т), двигателя(т)….. Необходимо е –тел да бъде наистина наставка, а не просто завършек на думата. В противен случай се членува с твърдия вариант: хотел+а/ът, петел+а/ът, котел+а/ът, пастел+а/ът.

1.Определителният член за ж.р. е “–та” и той се поставя веднага след основната форма на думата. Ако тази форма завършва с буквата “т”, в думата ще се появят две “т”: първото от основната форма, второто – от члена, напр.: пролет + та = пролетта; свежест + та = свежестта. Това правило се нарича още “двойно т”. То съществува и във вариант “щт” при думи , подобни на нощ, пещ, свещ, площ (нощта, пещта, свещта, площта). Тук трябва да се следят две неща: А)Дали думата е от женски род – напр. кост е от ж.р. (една кост)  кост+та=костта, но мост, лост са от м.р. (един мост, един лост)  мост+а/ът, лост+а/ът. Б) Дали основната форма наистина завършва на –т/-щ. Например ос, ерес, смес, орис, живопис, пустош нямат на края –т/-щ ( това се доказва с производни думи или форми - оси, ереси, смеси, орисан, живописец, опустошен) и при тях няма да има двойно “т”: оста, ереста, сместа, ориста, живописта, пустошта.

2.Двойно “т” се получава и при членуване на някои числителни: петте, шестте, двадесетте/двайсетте (дублетни форми), петнадесетте/ петнайсетте (дубл. ф.), и др. под.

ІІІ.Неправилно пропускане на членуването или излишно членуване

1.Понякога неправилно се пропуска членуването, например: Българска (трябва да е “Българската”) национална телевизия обявява конкурс за говорители.// Проблемът ще бъде обсъден в Министерски (трябва да е “в Министерския”) съвет.

2.Когато към едно съществително има две или повече определения, случаите са два:

А)ако се отнасят за един обект, се членува само първото определение: По високия скалист бряг се зеленееше мъх.

Б)ако се отнасят за различни обекти, се членуват всичките: Златният и сребърният медал бяха спечелени от българи.

Задачи за членуване

1. А) сместта; Б) съвестта; В) свежестта; Г) скоростта.

2. А) радостта; Б) костта; В) моста; Г) младоста.

3. А) пръста; Б) пръстта; Г) вестта; Г) гостта.

4. А) пещта; Б) свещта; В) плаща; Г) площа.

5. А) гореща; Б) леща; В) ноща; Г) мощта.

6. А) пещта; Б) нощта; В) пустошта; Г) помоща.

7.Кой е правилният вариант:

А) Авторът на романът беше поканен на среща с класът.

Б) Автора на романа беше поканен на среща с класа.

В) Авторът на романа беше поканен на среща с класа.

Г) Автора на романа беше поканен на среща с класът.

8. В кой ред има правилна употреба на пълен и непълен член:

А/ Вече беше отбелязан маниера на автора да крие мнението си с огромен брой цитати.

Б/Вече беше отбелязан маниерът на автора да крие мнението си с огромен брой цитати.

В/Вече беше отбелязан маниерът на авторът да крие мнението си с огромен брой цитати.

Г)Вече беше отбелязан маниера на авторът да крие мнението си с огромен брой цитати.

Коя от думите НЕ трябва да се членува с –я/-ят (Общо условие за зад. 9-12):

9. А) коняр; Б) юбиляр; В) пазар; Г) сладкар.

10. А) пъдар; Б) леяр; В) катинар; Г) овчар.

11. А) приятел; Б) учител; В) двигател; Г) мотел.

12. А) лентяй Б) мой В)нокът Г)буквар

В коя от подчертаните думи е допусната грешка (Общо условие за зад.12-16):

13.Мътната пелена на дъжда(А) продължаваше да скрива хоризонта(Б), но вече нищо не можеше да помрачи радоста(В) им от заслужения(Г) успех.

14.Игуменът(А) го няма в манастира(Б) и Илийца моли калугера(В) Евтимий да прочете молитвата(Г) за здраве на внучето и.

15.Улици под мене тичът(А),/ тупка пулсът(Б) на нощта(В),/

а по клепките се стича/ радостта(Г) като сълза.

(Знакът / може да се използва за отделяне на стиховете, т.е. редовете, в стихотворен цитат)

16.Вчера, като разравяше пръста(А) в градината(Б), убоде пръста(В) си и се наложи да посети лекарския(Г) кабинет.

17. Членувайте или оставете нечленувани (според правилата) думите от скобите:

17.1.Семинарът ще се проведе в ........................................................................ (Министерство на земеделието). 17.2.(Българска академия на науките) ..................................................................................... е създадена още през 19. век.17.3.Законопроектът скоро ще бъде внесен в ............................... (пленарна) зала. 17.4. (Вътрешна и външна) ....................................................................... търговия са едни от най-важните фактори за развитието на стопанството. 17.5.(Млад и силен) ................................ кон препускаше в галоп. 17.6. …………………………….. (сив и бял) заек се скриха в долчето.