Грег Брейдън Мост между времето, пространството, чудесата и вярата

Дали чудесата, които виждаш в квантовия свят ни показват нашите най-големи възможности или ограничеността на нашата наука? Възможно ли е спонтанното изцеление от болести, незабавната връзка с всеки и всичко и пътуването във времето да са нашето истинско наследство във Вселената?

Съществува място, където започват всички неща, място на чиста енергия, което просто "е" и в този квантов инкубатор за реалност всичко е възможно. През 1944 година Макс Планк, бащата на квантовата теория, шокира света като каза, че именно тази "матрица" е мястото, където възникват звездите, ДНК на живота и всичко помежду им. Последните открития са драматично доказателство, че матрицата на Планк - Божествената матрица, е нещо напълно реално. Именно тази липсваща връзка в нашето разбиране е това, което осигурява контейнера за Вселената, моста между нашето въображение и реалност и огледалото в нашия свят за онова, което създаваме В своите вярвания.

За да позволим на силата на тази матрица да се разгърне в нашия живот трябва да разберем как работи тя и да говорим на език, които тя разбира. Повече от 20 години Грег Брейдън, бивш служител в авиационната промишленост и отбраната на САЩ, търси разбирането, което ще му позволи да направи точно това. От далечните манастири на Египет, Перу и Тибет до забравените текстове, редактирани от древната християнска църква, тайната на Божествената матрица е била оставена на кодирания език на нашите най-грижливо пазени традиции. Днешната наука я потвърждава.

В настоящата, разклащаща парадигмата книга, Грег споделя онова, което е открил. Посредством 20 ключа на съзнателно творение, той ни показва как да превеждаме чудесата на нашето въображение в онова, което е реално в живота ни. С помощта на лесна за разбиране наука и истински житейски истории Грег ни показва, че сме ограничени единствено от собствените си вярвания и че онова, в което някога сме вярвали, е на път да се промени!

Авторът на бестселъри (според класацията на "Ню Йорк Таймс") Грег Брейдън изтъкнат гост на международни конференции и извънредни медийни изяви, които проучват ролята на духовността в технологията.

От новаторската му книга "Пробуждане В Точка Нула" до задушевността на „Пътешествие между световете и предизвикалият доста дискусии "Ефектът на Исаия" - Грег Брейдън събужда най-доброто във всеки от нас, като вдъхновява нашите най-дълбоки увлечения с инструментите за изграждане на един по-добър свят.

„Притежавам една малка капчица знание в душата си.

Нека я разтворим в твоя океан”

Рами
„Цялата материя произхожда и съществува единствено благодарение на една сила... Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е матрицата на цялата материя.”

МаксПланк, 1944г.

Божествената матрица е нашият свят. Тя е и всичко в нашия свят. Тя е самите нас и всичко, което обичаме, мразим, създаваме и преживяваме. Живеейки в Божествената матрица, ние сме като артисти, изразяващи своите вътрешни страсти, страхове, мечти и желания чрез съществуването на мистериозното квантово платно. Но ние сме платното, както и изображенията на това платно. Ние сме боите, както и четките за рисуване.

В Божествената матрица ние сме контейнерът, в който съществуват всички неща, мостът между творенията на нашия вътрешен и външен свят и Огледалото, което ни показва какво сме сътворили.

Настоящата книга е написана за онези от вас, които копнеят да събудят силата на своите най-големи страсти и най-дълбоки стремежи. В Божествената матрица вие сте Семето на Чудото, както и самото Чудо.

-Не можем, страх ни е!

-Елате до края!

-Не можем, ще паднем!

-Елате до края... - И те дойдоха.

И той ги блъсна. И те Полетяха...

В много отношения страниците, които следват, са като това приближаване на посветените до ръба на пропастта. Те описват същността на Полето енергия - Божествената матрица, което осигурява контейнер и мост, и Огледало за всичко, което се случва между света в нас и света извън нашите тела. Фактът, че това Поле съществува във всичко - от най-малките частици на квантовия атом до отдалечените галактики, чиято светлина едва сега стига до нашите очи, - и във всичко помежду, променя онова, в което сме вярвали за своята роля в Творението.

За някои от вас онова, което ще прочетете, ще бъде нов и много различен начин за мислене за модела, по който действат нещата в живота. За други то е успокояващ синтез на онова, което вече знаем, или за онова, което подозираме, че е вярно. За всеки обаче съществуването на Първична мрежа от енергия, свързваща вашите тела, света и всичко във Вселената, отваря вратата към мощни и загадъчни възможности. Това предполага, че ние сме нещо много повече от наблюдатели, които преминават през кратък момент от времето в Творение, което вече съществува. Когато погледнем живота - нашето духовно и материално изобилие, нашите взаимоотношения и кариери, нашата най-голяма любов и постижения заедно с нашите страхове и липсата на всички тези неща, можем също така да гледаме право в Огледалото на нашите най-истински и понякога несъзнателни вярвания.

Виждаме ги в нашето обкръжение, защото те са били проявени чрез мистериозната същност на Божествената матрица. И за да бъде случаят такъв, самото съзнание трябва да играе ключова роля в съществуването на Вселената.

Колкото и отвлечено да звучи тази идея на хората, това е проблемът за някои от най-големите противоречия сред много от най-блестящите умове в новата ни история. Алберт Айнщайн споделя своето вярване, че ние сме предимно пасивни наблюдатели, които живеят във Вселена, която вече е на място, в което, изглежда, имаме слабо влияние: „Нашето „Ей там” е този голям свят, казва той, „който съществува независимо от нас, човешките същества, и който стои пред нас като огромна вечна гатанка, поне частично достъпна за проверка и мислене. ”

В противовес на гледната точка на Айнщайн, която се поддържа от мнозина учени днес, Джон Уилър, физик от Принстън и колега на Айнщайн, предлага радикално различен поглед към нашата роля в Творението. С термини, които са смели, чисти и нагледни, Уилър заявява: „Имали сме идеята, че „там някъде”, има Вселена, а тук е човекът, наблюдателят, защитен от Вселената чрез шестинчова плоча стъкло.” Като визира експериментите от XX век, които ни показват как, като гледаме към нещо, ние променяме това нещо, Уилър продължава: „Сега от квантовия свят научаваме, че дори да наблюдаваме един толкова малък обект като електрона, ние трябва да разтърсим тази плоча от стъкло: трябва да стигнем там, вътре. Затова думата наблюдател просто трябва да бъде зачеркната от книгите и на нейно място трябва да поставим думата „участник”!

Какво изместване! В едно радикално различно тълкуване на нашата връзка със света, в който живеем, Уилър заявява, че за нас е невъзможно просто да наблюдаваме Вселената да се случва край нас. Експериментите в областта на квантовата физика всъщност ни показват, че като гледаме нещо толкова малко, колкото електрона, само като фокусираме своята осъзнатост върху онова, което той прави в даден момент от времето, това вече променя неговите свойства, и то още докато го наблюдаваме. Експериментите предполагат, че самият акт на наблюдението е акт на сътворение и че съзнанието твори. Тези открития, изглежда, подкрепят твърдението на Уилър, че вече не можем да смятаме себе си за наблюдатели, които не оказват влияние върху света, който наблюдаваме.

Да мислим за себе си като за участници в Творението вместо като за просто преминаващи през Вселената по време на краткия период на един живот, изисква ново възприемане на онова, което Космосът е, и на начина, по който той работи. Основата за подобен радикален възглед за света беше поредицата от книги и статии от друг принстънски физик и колега на Айнщайн - Дейвид Бом. Преди неговата смърт през 1922 г. той ни остави две теории, които предлагат много различен и в известен смисъл наистина холистичен възглед за Вселената и за нашата роля в нея.

Първата беше една интерпретация на квантовата физика, която подготвя сцената за срещата и приятелството на Бом с Айнщайн. Това е теорията, която отвори вратата за онова, което Бом нарича „съзидателно действие на подплатяващите... нива на реалността”. С други думи той вярвал, че има по-дълбоки или по-висши нива на Творението, които съдържат шаблона за онова, което става в нашия свят. Именно от тези по-фини нива на реалността произтича нашият физически свят.

Втората му теория е обяснението на Вселената като единна обединена система на природата, свързана по начини, които невинаги са очевидни. По време на своята ранна работа в лабораторията по радиация на Калифорнийския университет той имал възможността да наблюдава малки частици от атоми в специално газообразно състояние, наречено плазма. Бом открил, че когато частиците били в това плазмено състояние, те се държали по-малко като индивидуалните единици, за които обикновено мислим, и повече като свързани една с друга - като части от по-голямото съществуване. Тези експерименти положиха основите на това, с което Бом ще бъде най-добре запомнен - неговата книга от 1980 г, наречена „Цялостност и предполагаем ред”. В нея Бом твърди, че ако можем да видим Вселената в нейната цялостност от една по-висока гледна точка, предметите в нашия свят биха изглеждали като проекция на нещата, които стават в друга реалия, която не можем да наблюдаваме пряко. Той гледал на видимото и невидимото като на изражение на по-висш и универсален порядък. За да направи разлика между тях, той нарекъл тези две реалии „предполагаема” и „обяснена”.

Нещата, които можем да видим и пипнем и които изглеждат отделени от нашия свят - като скали, океани, гори, животни и хора, са примери за обяснения ред на Творението. Бом приема, че те са свързани в една по-дълбока реалност по начини, които ние не можем да видим от своето място в Творението. Той гледа на всички неща, които са отделени от нас, като на част от една по- голяма цялостност, която нарича „предполагаемия ред”.

За да опише разликата между предполагаемото и обясненото, той използва аналогията на течащ поток. Гледайки на течащия поток като на метафора, Бом описва илюзията на разделеността: „В този поток можем да видим вечно променящия се шаблон на вортекси, вълни, малки вълнички, плискане и други, които очевидно нямат самостоятелно съществуване."" Макар вълните на водата да ни изглеждат отделни, Бом гледа на тях като на тясно и дълбоко свързани една с друга. Те имат само относителна независимост, а не напълно независимо съществуване. С други думи всички те са част от същата вода.

Бом използва подобни примери, за да опише своето усещане, че Вселената и всичко в нея, включително и ние, може да е част от по-голям космически шаблон, където всички части са равномерно разпределени. Бом нарича тази нова форма на прозрение „Неразделена цялостност в течащо движение”. През 70-те години на XX в. той предложи още по-ясна метафора, за да опише как за Вселената може да се мисли като за разпределено и въпреки това - неразделено, цяло. Бом все по- вече се убеждавал, че Вселената функционира като огромна космическа холограма. В една холограма всяка част от онова, което обектът е, съдържа този обект в неговата цялостност, но в по-малък мащаб. За незапознатите с концепцията за холограмата давам подробно описание в Глава 4. Според Бом онова, което виждаме като наш свят, всъщност е проекцията на нещо още по- реално, което се случва на по-дълбоко ниво на съзидание. Именно това по-дълбоко ниво е оригиналното - предполагаемото. Така Шаблоните на „Каквото горе, такова и долу"" и „Каквото отвътре, такова и отвън” се съдържат в други Шаблони, които са цялостни" във и вън от себе си и различаващи се само по мащаби.

Елегантната простота на човешкото тяло ни дава красив пример за холограма, която вече ни е позната. ДНК, взета от дадена част на тялото ни, съдържа нашия генетичен код - целия шаблон на ДНК за останалата част от тялото. Без значение откъде идва: от косата, ноктите или кръвта, този генетичен код винаги е един и същ. Както Вселената непрекъснато преминава от предполагаемото към обясненото, Потокът от невидимото е онова, което е динамичното течение на Творението. Именно тази постоянно променяща се природа на Творението е имал предвид Джон Уилър, когато е описвал Вселената като предполагаща участие - тоест като незавършена и непрекъснато реагираща на нашето съзнание.

Това са твърдели и древните традиции. От древните индийски Веди до свитъците от Мъртво море отпреди 2000 години, една принципна тема твърди, че светът е Огледало на онова, което става в по-висшите реалности или в една по-дълбока реалност. Например резюмето на преведеното съдържание на „Песни на съботното жертвоприношение” гласи: „Онова, което става на Земята, е само бледо отражение на по-голямата и цялостна реалност. ”

И в квантовата теория, и в древните текстове се твърди, че в невидимите реалности ние създаваме отпечатък за взаимоотношения, кариери, успехи и провали във видимия свят. Така погледнато, Божествената матрица изпълнява ролята на огромен космически екран, който ни позволява да видим нефизическата енергия на нашите емоции и вярвания (нашият гняв, омраза и ярост), проектирани във физическата среда на живота.

Както филмовият екран отразява безпристрастно онова, което е било филмирано, така и Матрицата осигурява повърхност за нашите вътрешни преживявания и вярвания, където те могат да се видят. Понякога съзнателно, често пъти - не, ние показваме своите истински вярвания за всичко - от състрадание до предателство, през качеството на взаимоотношенията, които ни обграждат.

Ние сме като художници, които изразяват своите най-дълбоки страсти, страхове, мечти и желания чрез живото съществуване на мистериозното квантово платно. Но за разлика от стандартното платно на художника, което съществува на едно място в дадено време, нашето платно е от това, от което е направено всичко - то е навсякъде и присъства винаги.

По традиция художниците са нещо отделно от своята работа и използват своите инструменти, за да представят вътрешното Творение чрез външното изражение. В рамките на Божествената матрица обаче разделението между изкуството и художника изчезва: ние сме платното, както и изображенията върху него; ние сме инструментите, както и художникът, който п" използва.

Идеята, че ние творим от позиция вътре в Творението, напомня анимационното филмче, в което една ръка първо рисува главния герой на екрана, а след това той започва да създава свои герои от позицията си в самата рисунка. Тогава изведнъж първоначалният художник вече не е нужен и излиза извън картината. Така героите заживяват свой живот и докато в измислената къщичка всички спят, всичко оживява - захарницата танцува със салатиерата, а чаената лъжичка тактува в съда за масло - героите вече нямат връзка с художника, който ги е създал. Това е опростен пример за това как функционираме в Матрицата като създатели, които създават от позиция вътре в нашето Творение.

Както художниците търпеливо очертават изображението, докато започне да съответства на онова изображение в ума им, същото става и с нашите преживявания чрез Божествената матрица. Чрез нашата палитра от вярвания, осъждане, емоции и молитви ние се оказваме включени във взаимоотношения, работа и ситуации на подкрепа и предателство, които се разиграват с различни хора на различни места. Едновременно с това тези хора и ситуации често ни се струват познати. И като отделни личности, и заедно ние споделяме нашите творения като никога несвършващ цикъл - от момент след момент, ден след ден и т.н. Каква красива, странна и мощна концепция! Както художникът използва едно и също платно отново и отново, докато търси перфектното изражение на идеята си, така можем да приемем себе си като постоянни художници, които създават Творение, което се променя непрекъснато и което няма край.

Намекът, че сме заобиколени от податлив, изграден от нас свят, е мощен, а за някои - даже малко плашещ. Способността ни да използваме Божествената матрица преднамерено и съзидателно внезапно ни дава силата да променим всичко според начина, по който виждаме своята роля във Вселената. Тя ни показва, че в живота има много повече от случайни неща и периодични синхроничности, с които се справяме възможно най-добре.

Нашите взаимоотношения с квантовата есенция, която ни свързва с всичко останало, пи напомня, че ние самите сме Създатели. Така можем да изразим своите най-дълбоки желания изцеление, изобилие, радост и мир във всичко - от нашите тела и живот до нашите взаимоотношения. И можем да правим това съзнателно във времето и по начина, който изберем.

Но както посветените в стихотворението в началото на настоящото Въведение имаха нужда от лек тласък, за да бъдат накарани да Полетят, тези възможности изискват леко, но мощно изместване в начина, по който мислим - за нашия свят и за себе си. При това изместване нашите тайни желания, най-висши цели и мечти внезапно се появяват и колкото и чудна да изглежда подобна реалност, всички тези неща - и много повече, са възможни в реалията на Божествената матрица. Ключът е не само да разберем как работи тя; необходим ни е и език, с който да предадем своите желания, които са разпознаваеми за тази древна Мрежа от енергия.

Нашите най-стари и най-ценни традиции ни напомнят, че съществува език, на който да се говори на Божествената матрица - език, който няма думи и не включва обичайните знаци за комуникация, които използваме с нашите ръце и тела. Той е „толкова прост, че ние вече знаем как да го „говорим” свободно."

Всъщност ние го използваме всеки ден в живота си - това е езикът на човешките емоции.

Съвременната наука е открила, че чрез всяка емоция ние преживяваме такива рН и хормони, които отразяват нашите чувства. С позитивните преживявания на любов, състрадание и прошка и негативните емоции - омраза, осъждане и ревност - всеки от нас притежава силата да утвърждава или отрича нашето съществуване във всеки момент на всеки ден. Същата емоция, която ни дава подобна сила вътре в нашите тела, насочва и изпраща сила в един квантов свят, отвъд нашите тела.

Може да гледаме на Божествената матрица като на космическо одеяло, което започва и свършва в реалията на неизвестното и обхваща всичко помежду. Това покритие е дълбоко, с много слоеве и е навсякъде през цялото време. Нашите тела, живот и всичко, което познаваме, съществува и се извършва в неговите нишки.

Водната среда в утробата, нашата женитба, развод, приятелства и кариера, за всичко, което преживяваме, може да се мисли като за „гънки” в одеялото.

От квантова гледна точка за всичко - от атомите на материята и в нашите тела, на планетата и отвъд нея, може да се мисли като „за „нарушаване” на гладката повърхност на „одеялото” от пространство - време. Тогава може би не е съвпадение, че древните духовни и поетични традиции описват съществуването по подобен начин. Ведите например говорят за обединено Поле от „чисто съзнание”, което се къпе и прониква в цялото Творение. В тези традиции на нашите преживявания на мисли, чувства, емоции и вярвания, на цялото осъждане, което създават, се гледа като на нарушения и прекъсвания в Полето, което е гладко и неподвижно. По подобен начин Хсин-Хсин Минг от XVI век описва свойствата на една същност, която е Шаблон за всичко в Творението. Тя е всичко, което е - Контейнерът на цялото преживяване, както и самото Преживяване. Дао се описва като огромното пространство, където „нищо не липсва и нищо не е в повече”. Според Хсин-Хсин Минг само когато нарушаваме спокойствието на Дао чрез нашето осъждане, ние губим неговата хармония. Когато тази неизбежност се случи и се окажем уловени в чувства на гняв и разделение, текстът предлага насоки за коригиране на това състояние: „За да влезеш в хармония в тази реалност, когато възникнат съмнения, просто си кажи - „Нищо не е отделно и нищо не се изключва” Ако желаем да създадем нови, здравословни и утвърждаващи живота взаимоотношения, за да оставим изцелението да навлезе в живота ни или за да донесем мирно решение на проблема в Близкия изток, трябва да създадем ново смущение в полето - такова, което отразява нашето желание. Трябва да направим нова „гънка” в това, от което са направени пространството, времето, нашите тела и светът.

Това е нашата връзка с Божествената матрица. От Матрицата ни е дадена силата да си представяме, мечтаем и чувстваме възможностите на живота така, че тя трябва да отрази обратно към нас онова, което сме създали. И древните традиции, и съвременната наука са описали как работи това космическо Огледало; експериментите, които ще разгледаме по-късно, могат да решат някои мистерии в Творението, но те отварят и вратата за по-дълбоките въпроси за нашето съществуване.

Ние не знаем всичко, което трябва да се знае за Божествената матрица. Науката не разполага с всички отговори - учените даже не са сигурни откъде идва Божествената матрица. И може да учим това през следващите сто години и пак да не намерим отговорите на тези въпроси. Онова, което знаем, е, че Божествената матрица наистина съществува; Тя е тук и ние можем да се свържем с нейната съзидателна мощ чрез езика на нашите емоции.

Можем да приложим това познание в нашия живот по начин, който е полезен и значим. Правейки това, нашата връзка един с друг и с всички неща не може да бъде отречена. Именно в светлината на тази връзка можем да си дадем сметка колко силни сме. От мястото на силата, която подобно осъзнаване предлага, имаме възможността да се превърнем в по-мирни и състрадателни хора, които активно работят, за да създадат един свят, който отразява тези качества - и дори нещо повече. Чрез Божествената матрица имаме възможността да се съсредоточим върху тези атрибути в своя живот, като ги приложим като своя вътрешна технология на чувствата, въображението и мечтите. Когато го направим, докосваме същността на силата да променим своя живот и света.

В много отношения нашето преживяване на Божествената матрица може да се сравни със софтуера, който кара компютъра да работи. В двата случая инструкциите трябва да използват език, който системата разбира. При компютъра това е цифров код, съставен от единици и нули. При съзнанието се изисква различен вид език - такъв, който не използва числа, азбука или дори думи. Тъй като вече сме част от Божествената матрица, ясно е, че вече имаме всичко, което ни трябва, за да комуникираме с нея, без да ни е необходим наръчник с инструкции или специално обучение. И това наистина е така.

Езикът на съзнанието, изглежда, е универсалното преживяване на емоции. Ние вече знаем как да обичаме, как да мразим, как да се страхуваме и как да прощаваме. Като осъзнаем, че тези чувства всъщност са инструкциите, които програмират Божествената матрица, може да разберем по-добре как да внесем радост, изцеление и мир в живота си.

Настоящата книга не е предназначена да бъде творба, посветена на историята на науката и новата физика. Съществуват много текстове, които вече са свършили прекрасна работа, за да стигне тази информация до съзнанието ни. Някои от тях съм споменал - „Хиперпространство” на Мичио Каку и „Цялостност” и „предполагаем ред” на Дейвид Бом. Всяка от тези творби представя нов начин да видим нашия свят и ви ги препоръчвам.

Настоящата книга е предназначена да се превърне в полезен инструмент - в наръчник, който можем да приложим към загадките в нашия всекидневен живот. Поради тази причина съществуват места, на които съм избрал да се фокусирам повече върху радикалните и неочаквани резултати от квантовите експерименти, вместо да се посветя на твърде многото технически подробности, свързани с тях.

За да разберем как да проявим изцеление, мир, радост, любов и партньорство, както и да оцелеем, е важно да наблегнем на онова, което резултатите ни казват за самите нас, а не на това как точно са или как са направени експериментите. Онези, които се интересуват повече от техническата им страна, могат да получат подробностите от другаде.

За много хора пробивите, направени в квантовата физика, са само интересни факти - неща, за които да говорят по конференции и семинари, но те имат минимално влияние върху ежедневния ни живот. Каква е ползата от това да знаем, че материята може да бъде на две места едновременно или че електроните могат да се придвижват по-бързо, отколкото е казал Айнщайн, ако това не прибавя нещо към нашия живот? Единствено когато свържем тези открития с изцелението на своите тела или с това, което преживяваме в своя живот - едва тогава те стават важни за нас.

Настоящата книга е предназначена да послужи като мост над именно тази пропаст между загадките на квантовия свят и нашите ежедневни преживявания. Освен че описва самите открития, тя ни отвежда една стъпка по-напред: показва ни как тези открития могат да ни помогнат да станем по-добри хора и да изградим съвместно един по-добър свят. Написал съм тази книга поради една причина: за да предложа надежда, възможност и сила в един свят, който често ни кара да се чувстваме незначителни, неефективни и безпомощни. Целта ми е да представя изумителните прозрения на новата наука по начин, който е много лесен за разбиране и същевременно е интересен.

Опитът ми от презентациите и семинарите е показал, че за да достигна до аудиторията, е важно да се съобразявам с начина, по който слушателите се учат. Независимо от това колко „лявомозъчни” мислим, че сме, фактът е, че всички ние използваме двете полукълба, за да намерим смисъл в света. И докато някои хора определено разчитат повече на едното или на другото полукълбо, важно е да зачитаме както интуицията, така и нашата логика, когато приканваме хората да направят огромен скок в начина, по който виждат света.

Поради тази причина „Божествената матрица” е написана така, както се създава тъкан. В тези страници съм вплел „дясномозъчни” описания на личните отчети и прекия опит в „лявомозъчно” изследване, както и доклади за открития, които ни казват защо тези истории са важни. Този начин за споделяне на информация кара данните да изглеждат по-малко подобни на тези в учебник, докато същевременно съдържат достатъчно от водещата наука, за да ги направят значими.

Както целият живот е изграден от четирите химически бази, които изграждат нашата ДНК, така и Вселената изглежда, че е основана на 4 характеристики на Божествената матрица, които карат нещата да работят по начина, по който работят. Ключът към запушването на силата на Матрицата лежи в нашата способност да прегърнем четирите открития, които я свързват с нашия живот по безпрецедентен начин:

Откритие 1: Съществува Поле от енергия, което свързва цялото Творение.

Откритие 2: Това Поле играе ролята на контейнер, мост и Огледало за вярванията в нас.

Откритие 3: Полето е нелокално и холографско. Всяка част от него е свързана с всяка друга и всяко парче отразява Цялото в по-малък мащаб.

Откритие 4: Ние комуникираме с Полето чрез езика на емоциите.

Нашата сила е да признаем и приложим тези реалности, които определят всичко - от нашето изцеление до нашия успех, във взаимоотношенията ни и кариерата ни. Нашето оцеляване като вид може да бъде пряко свързано със способността и желанието ни да споделим утвърждаващите живота практики, които идват от обединения квантов възглед за света.

За да отдадем дължимото на концепциите, загатнати в книгата „Божествената матрица”, съм я разгледал в три части, всяка от които обхваща един от ключовите изводи на Полето. Вместо официално заключение в края на всяка част съм посочил важни концепции, като съм маркирал всяка идея като „Ключ”. За по-удобно в края на книгата съм изброил всички ключове.

Част 1: „Откриване на Божествената матрица: Мистерията, която свързва всички неща” - проучва трайното човешко чувство, че сме обединени от Поле от енергия, което свързва всичко. В Глава 1 описвам експеримента, с който учените са доказали съществуването на Обединено Поле - нещо, което се опитват да докажат от 100 години. Споделям и едно 20-годишно изследване, което е довело до напредък в квантовата физика, което принуждава учените да проверят отново оригиналния експеримент, който ни казваше, че всичко е отделно. Това включва трите представителни експеримента, които показват най-новата научна документация на неразпознатото преди Поле от енергия. Накратко тези открития показват следното:

1. Човешката ДНК оказва пряко влияние върху това, от което е направен нашият свят.

2. Човешките емоции влияят пряко върху ДНК, която оказва въздействие върху това, от което е направен нашият свят.

3. Връзката между емоциите и ДНК излиза извън границите на времето и пространството. Влиянията не се влияят от разстоянията.

В края на Част 1 ще остане малко място за съмнение относно съществуването на Божествената матрица. Независимо дали я описваме от духовна или научна перспектива, ясно е, че там има „нещо” - Поле от енергия, което свързва всичко, което правим и преживяваме. Логичните въпроси са: „Какво правим с тази информация?” и „Как да използваме Божествената матрица в живота си? ”

Част 2: „Мостът между въображението и реалността: Как функционира Божествената матрица? - проучва какво означава да живееш във Вселена, където, освен да бъдеш свързан нелокално, всичко е холографски свързано. Неуловимата сила на тези принципи е може би едно от най-големите открития на физиката от XX век - и в същото време най-слабо разбираното най-пренебрегваното. В тази част няма технически подробност! - целта й е да бъде наш водач в загадката на преживяванията които всички споделяме, но рядко признаваме тяхната способност да ни учат.

Когато гледаме на живота си от гледна точка на това, че всичко е навсякъде през цялото време, изводите са толкова мащабни, че е трудно да ги обхванем. Именно поради нашата връзка имаме силата да подкрепяме, споделяме и участваме в радостите на живота и трагедиите навсякъде по всяко време. Как използваме подобна сила? Отговорът започва с нашето разбиране за това, че нашата реалност не е „тук” и „там”, „тогава” и „сега”. От гледна точка на живота като всеобщо свързана холограма „тук"" е вече „там” и „тогава” винаги е било „сега”. Древните духовни традиции ни напомнят във всеки момент на деня, че правим избори, които или утвърждават, или отричат нашия живот. Всяка секунда избираме дали да утвърдим, или отречем живота си и да мислим и говорим за другите хора по начин, който ги почита или посрамва.

Чрез силата на нашето нелокално холографско съзнание всеки от тези привидно незначителни избори има последици, които се простират отвъд местата и моментите на нашия живот. Нашите индивидуални избори се съчетават, за да се превърнат в Колективна реалност - именно това прави откритията и вълнуващи, и плашещи. Чрез това разбиране ние виждаме:

• защо нашите добри пожелания, мисли и молитви "вече са в тяхната дестинация;"

• че не сме ограничени от своите тела или от Законите на физиката

• как подкрепяме нашите любими хора навсякъде - от бойното поле до заседателната стая, без дори да излезем от дома си

• че притежаваме потенциала да изцеляваме мигновено

• че е възможно да виждаме през времето и пространството, дори без да отваряме очи.

Част 3: „Послания от Божествената матрица: да живееш, обичаш и изцеляваш в квантово осъзнаване, е посветена на практическите аспекти: на това - какво означава да живееш в Обединено поле от енергия, заедно с това - какво влияние оказва То върху събитията от живота ни. С примери за синхронности и съвпадения, мощни актове на интернационално изцеление и това, което нашите най-интимни връзки ни показват; този раздел служи като Шаблон за разпознаване на онова, което сходните преживявания могат да означават в нашия живот.

Чрез поредица от истински истории споделям силата, иронията и яснотата на това как привидно незначителни събития в живота ми в действителност ни показват нашите най-истински и най-дълбоки вярвания. Сред примерите, използвани за да опишем тази връзка, включвам историята за това как нашите домашни любимци могат да ни показват със своите тела физическото състояние, което или е останало незабелязано, или все още се развива в нас. Книгата „Божествената матрица" е плод на над 20-годишни изследвания, както и на моето лично пътешествие, целящо да открие Великата тайна, съдържаща се в нашите най-древни, мистични и скъпи традиции. Ако винаги сте търсили отговор на въпросите: „Наистина ли сме свързани и ако е така, "колко дълбока е тази връзка?" и „Колко сила наистина имаме, за да променим нашия свят?”, значи тя ще ви хареса.

„Божествената матрица" е написана за онези, чийто живот свързва реалността на нашето минало с надеждата за нашето бъдеще. Именно от вас се иска да прощавате и намерите състрадание в един свят, който се колебае между раните от обиди, осъждане и страх. Ключът към оцеляването ни, на този етап от нашата история, е да създадем нов начин на мислене, докато все още живеем в условия, които заплашват нашето съществуване.

Възможно е да прозрем, че нашата способност да разберем и приложим „правилата” на Божествената матрица съдържа Ключа към нашето най-дълбоко изцеление, нашата най-голяма радост и нашето оцеляване като видове.

Грег Бредън

Санта Фе, Ню Мексико