Грозното патенце

Настъпило лятото в цялата страна. Сеното било окосено и струпано на купи, а полетата с пшеница били узрели. Висок лапад бил избуял отстрани на водните канали.

Сред листата на лапада, в своето гнездо, мътила една патица и чакала яйцата си да се излюпят. Тя чакала от доста време!

Най-накрая яйцата започнали да се пропукват и едно по едно патенцата показали главичките си навън.

Не след дълго всичките яйца се излюпили, освен едно – най-голямото. Патицата постояла още малко докато се излюпило и последното й патенце.

Но когато го видяла, тя казала:

– О, милото ми, ти си толкова голямо и грозно!

Следващият ден бил слънчев и топъл, затова патицата повела своето ново семейство надолу към канала. Тя нагазила във водата и едно по едно патенцата я последвали. Скоро всички те се научили да плуват чудно хубаво, дори и грозното сиво патенце.

След това патенцата се отправили към птичия двор.

– Стойте близо до мен – предупредила ги майка им.

Другите патици си помислели, че всички патенца са много красиви, с изключение на голямото и грозновато пате.

Патенцата стояли в двора. Единствено грозното патенце се чувствало много нещастно там. По-възрастните патици се заяждали с него и му се присмивали. То нямало къде да се скрие, затова един ден избягало.

То бягало ли бягало, докато не стигнало до голямото блато, където живеели дивите патици. Там то се сгушило в трънките и лежало цели две седмици...

Тогава няколко диви патици и няколко гъски дошли да го погледнат.

– Ти си толкова грозно! – казали те и започнали да му се присмиват.

Горкото малко, грозно патенце побягнало от голямото блато. То бягало ли бягало през нивя и полянки. Вятърът духал, а дъждът валял. Патенцето било мокро, премръзнало и много изморено.

Тъкмо започнало да се смрачава, когато патенцето видяло малка къщичка.

Къщичката била много стара и вратата и била паднала. Така се била отворила пролука достъпно голяма, за да може патенцето да пропълзи вътре и да се скрие от студа.

Там живеела една възрастна жена. Тя имала една котка, която мъркала и една кокошка, която мътела яйца. На сутринта жената намерила премръзналото и изгладняло патенце.

Старата жена погледнала патето и казала:

– Можеш да останеш.сега ще имаме и патешки яйца за ядене!

И така патенцето останало, но то не снасяло яйца.

Котката му казала:

– Можеш ли да мъркаш?

– Не – отговорило патенцето.

Кокошката попитала:

– Можеш ли да снасяш яйца?

– Не – казало тъжно патето.

– Тогава трябва да си тръгваш. – казали котката и кокошката.

И така грозното патенце за пореден път останало само. То вървяло през блатата, плувало във водата, но където и да отидело всички животни и птици му казвали:

– Колко голямо и грозно си ти!

Зимата наближавала. Листата на дървета започнали да падат, а земята да става твърда и студена. Патенцето нямало къде да остане.

Една привечер ято птици прилетели наблизо. Те били красиви бели лебеди с дълги шии.

– Бих искал и аз да изглеждам така! – казало тъжно патенцето на себе си.

То пътувало ли пътувало, а зимата ставала все по студена.

Замята замръзнала и патенцето не можело да си намери храна. Една вечер, докато пробивало дупчица за да намери вода, то така се изморило, че заспало върху леда.

На следващата сутрин един фермер патенцето и го отнесъл в къщи, където жена му се погрижила за него.

Когато патенцето позаякнало, децата на фермера започнали да си играят с него. Децата били груби то се плашело когато те го гонели. Щом се открила възможност то отново избягало.

Най-накрая патенцето намерило безопасно място сред тръстиките в блатото. Там то останало до края на зимата.

Тогава, след безкрайните седмици, топлото пролетно слънце отново заблестяло. Патето разперило своите крила сега те били здрави и силни. Неочаквано то се издигнало от земята и полетяло в небето.

Долу в ниското, три красиви лебеда плували в канала. Патенцето се снишило за да ги погледа. Докато кацало самотното птиче видяло своето отражение във водата.

То вече не било грозното пате! През дългата зима то се било превърнало в прекрасен бял лебед.