Х. Ком Х. Пробойница-Лакатник ферма Чемерника Х. Тръстеная

х.Тръстеная – 0500-г.д. Чукава – не се минава през м-ст ‘7-те престола’,нищо, че на картата е по-близо,защото има много качване и слизане. Първата вода след Тръстеная е малко след разклона към с. Лесковдол в подножието на вр. Високата чукла. Там пътят прави ляв завой,подсичайки върха от N. Изворчето е от дясно на пътя по посока Лескова малко след като почне изкачването. (Водата е на о/о 1ч. от г.д. Чукава)

о/о гд Чукава се намира оброчище Св.Дух. Разпознава се по каменния кръст

г.д. Чукава -0100- х. Лескова – може би на 2-3км след гд Чукава на един десен завой, гледащ към вр.Козница и излизащ от гората и след малко започващ да се спуска, вдясно леко нагоре има една полянка, на к’то има вода (???λ=023-31,189 E,φ=42-57,021N, 1429мнв).

Х. Лескова не работи през работните дни, но има беседка с маси, където да се спи

х. Лескова-м-ст Белият камък-пътеката минава през м-стта. На самата пътека в м-стта е и първата вода след Лескова. В местността пътеката се разделя на 3 – 1. вдясно за х. Мургаш (хижата не работи, но има чешма+пристройка с легла & печка); 2. направо, покрай скалите за вр. Мургаш (пътеката изкачва доста &излиза на билото след върха в SE посока); 3. вляво-пътеката подсича билото и излиза на Зла поляна

Зла поляна-10 км-ч. Хайдушко кладенче-4 км-Витиня – от Зла поляна до Витиня се слиза по широк черен път, използван от колите за о/о 0340. На хайдушко кл. има чешма и беседка.

Продължавайки по пътя, т/а да се следи за камък отляво, показващ отклонението за Стъргелска мандра.(паметника на Арабаконак – 0130-камъкът с марк.) След отклонението вляво се влиза в гората и се излиза покрай бараки, като едната има надпис „Е3-20 м. вляво през копривите” Малко по-нататък се минава през 1-2 поточета. Пътят е ново-маркиран, но се губи. Има и паднали дървета, неприятно е за вървене. (Има вариант да се проължи по черния път, вместо да се завие наляво до бараките. Продължава се до стигане на кръстопът – Етрополският проход –стар калдъръм, водещ надясно за стъргел, а наляво за х. Чавдар, но така пътят се удължава двойно – има слизане и доста качване по серпентини, общо 6 км до билото на Етрополския проход; докато по пътеката вляво покрай бараките пътят е 3 км до билото на Етрополския пр.; Да отбележа, че по-дългият път е с добра маркировка).

След излизане на билото на Етр. пр. има вода. Продължава се на Е по коларски път, влиза се в букова гора, има и маркировка. Ако се продължи на N по калдъръмения път, се стига след кратко на х. Звездец. В далечината се вижда вр.Баба с антените и поделението. Стърг. Мандра (бараките с надписа ‘Е3-20м вляво през копривите’)-0230-х. Чавдар

От х.Чавдар се продължава ,като вр. Баба се подсича от S по макадам, минаващ през паметника на руските воини, вр. Мара гидия (вр. Говедарника) & Мургана.От вр. Мургана до пр. Кашана (Златишкия пр) е само спускане по макадам. Малко преди пр. Кашана се минава покрай един паметник, като пътеката К-Е се отклонява вляво от паметника.

Арабоканак – 0800-пр. Кашана(златишки пр)

След Кашана няма друга хижа по маршрута, която да е постижима в рамките на деня - х. Ехо е твърде далеч, а другите хижи по пътя

(Момина поляна, Свищиплаз, Паскал, Бенковски, Вежен) са много далеч от билото и все в ниското (Бенковски е на о/о 1 час от билото). На пр. Кашана е последната вода чак до разрушената х. Планински извори. Водата на пр. Кашана се намира малко над х. Кашана. От

чешмата тръгва лятната пътека К-Е. Пътеката подсича вр. Капалу и вр. Кордуна от S; следва вр. Свищиплаз, к’то се подсича от N.или се минава през върха. Доста е живописен вр. Свищиплаз и не е труден за изкачване.

От вр. Свищиплаз се движим по зимната маркировка,к’то не е на често.Следва вр. Косица, Паскал,...отклоненията за х. Момина поляна, х. Бенковски и чак тогава се стига на х. Планински извори. От Планински извори до вр. Вежен няма вода. Водата при вр. Вежен o/o кол No 211. На цимента на кола има жълта стелка, к’то сочи на N към дерето (дерето се намира на N от плоското било на Вежен – това е дерето, за което си помислих, че е идеално за спускане зимата, но в същото време е голям лавинарник – когато се видях с лукчо на 31.12.2012). За ориентир към водата служат пейките около извора.

До х. Ехо няма повече вода.. х. Кашана-1400-х. Ехо.

Ехо-0220-х. Козя стена-0400-Беклемето-0130-ОПрлово гнездо-0130-Дерменка-0230-Добрила

Вода след Козя стена има преди Беклемето на една чешма с корита – чешмата се намира след последната височина преди Беклемето. Освен, че се вижда от височината, за ориентир служи мястото, където коловата маркировка & земният път се съединяват. От това съединение т/а да се върви о/о 200 m в N посока..

М/у Дерменка и Добрила няма. От х. Дерменка се слиза през букова гора до 1 дере, след к’то почва изкачване през 1 поляна с изоставена кошара и после в букова гора с полегати участъци & стръмно изкачване в края на гората. След излизане от гората предстои изкачване към вр. Гердектепе по каменист път. Преди най-стръмната част от изкачването на вр. Гердектепе от S се появява подсичаща пътека, к’то е без никаква денивелация. Тя се вие през смърчова гора с доста хвойна и ходенето е неприятно. След кратко време пътечката се слива с основния път. При подсичането на вр. Гердектепе над подсичащата пътека се намира едно заслонче, к’то хората от форума не са сигурни дали е отключено.

Х. Добрила – 1500 – х. Мазалат

Х.Добрила-0210-вр. Купена-0235-вр. Костенурката-0130-з. Бтев-0040-вр. Ботев-0030-з. Маринка

От вр. Ботев през паметника на загиналите алпинисти на вр. Малък юмрук следва з. Маринка (превърнат е в обор, но при необходимост може и да свърши работа). На 100 m от заслон Маринка в N посока има вода. След з. Маринка пътят е полегат към вр. Юрушка грамада.След вр. Юр. грамада следва дълго слизане към Русалийския проход (Рус. Пр) и х. Тъжа като слизането е през огромен хвойнов масив по камениста пътека. Река Тъжа се намира точно на Рус. пр. Тя се пресича и се излиза на Рус. пр. Х. Тъжа се намира на Рус. пр. на запад от от мястото, където се пресичат пътеката К-Е и Рус. пр. Рус. пр. е всъщност черен път, непроходим за обикновени коли.

Х. Тъжа-0430-х. Мазалат  Пътеката се движи по Русалийския проход о/о 2 км без почти никаква денивелация, минавайки през х. Мандрата и стигайки до разклона с езерцето. От разклона с езерцето се отклоняваме наляво по пътеката и се поема по стръмнината. Вдясно се вижда вр. Голям Кадемлия. Скоро се стига до паметната плоча на дядо Филю с кръста. (х. Тъжа-0200-паметната плоча). След паметната плоча следва полегато изкачване към вр. Росоватец (вр. Карабурун). След Росоватец следва спускане към Пеещите скали. На пеещите скали има скала с формата на човек. След пеещите скали се стига до вр. Вълча глава (Куртбашица), като Вълча глава може да се подсече от S или N или да се мине по зимната маркировка през върха. Ако се подсече от N пътеката е по-полегата и по-лека, макар и по-дълга. Веднага след върха се намира х. Мазалат.

Преходът от х.Мазалат за Бузлуджа е сравнително лек.

Х. Мазалат-0330-Узана.. От х. Мазалат се тръгва по макадамен път. След макадама пътеката се отклонява през букова гора и продължава о/о 3-4 км в леко спускане. Маркировката е отлична. Минава се през вр. Бухала. Следва поляната под вр. Корита с чешма. След чешмата слизането продължава по каменист път, к’то извежда на асфалт. Пртодължава се по асфалта. Не след дълго се стига х. 9ти март ( х.Партизанска песен) (на картата пише, че преди х. Парт. песен се намира х. Крачана – такава х. Крачана обаче хич няма). Пътят продължава още малко по асфалта, след к’то се отбива вдясно по черен път в посока ски-център Узана (внимавай да не пропуснеш отбивката за Узана). Черният път подсича с леко изкачване гористия Черни вр. По черния път минават камиони .

Следва слизане и не след дълго се излиза на асфалтов път, на който се разкрива поляната на ски-център Узана. Там някъде т/а да е инфо-център Узана,к’то се намира до самата х. Узана. Докато се върви към х. Узана т/а да се мине покрай указателни табели за геогр. център на Бг. Иначе геогр. център се намира на о/о 200 м нагоре и встрани от х-л Географски център.

х Узана-0100-м-ст Шадраваните. От м-ст Шадраваните следва стръмно изкачване в горски р-н на вр. Малуша. Движението е в гората и по колова маркировка (вр. Малуша-0230-Шипка)

На вр. Малуша се открива великолепна гледка към Шипка и паметника на върха. Следва пдсичане на връхчето с антените и се излиза на прохода. Когато се излезе на пр. Шипка, НЕ т/а да се качват стълбите към върха, а да се хване по асфалта, който катери върха от NE. Изкачването по асфалта продължава до паметника на Александър II, к’то е точно копие на паметника на Арабаконак. От този паметник пътеката К-Е се отклонява право на E. Следва вървене по друг асфалтов път за кратко и отново се влиза в гората. След о/о 0200 вървене в слизания и изкачвания се излиза на асфалт, к’то води до туристически комплекс Бузлуджа.

гара Кръстец(890мнв.)– х. Бузлуджа(0630) – Тръгва се северно от ж.п.г. Кръстец по асфалтовия път до рудник “Лев” сравнително равен участък (0010). След селището се завива в дясно ( западна посока ) , като се започва постепенно изкачване и в последствие по-стръмно до пресичането на почвения път за х.”Българка”( 0050) в м.”Малините”. Там се тръгва по пътя за хижите: “Армеец”, “Планинец” и “Ивайло” и след 5мин. се отделя в ляво по пътека, за да излезе пак на пътя за х.”Българка”. Пътя е равен до х. “Българка” (0140 и 1060мнв.).Пътеката продължава по почвен път, който леко се изкачва, за да започне подсичането на върха в м.Предела, след това заравня (0150). След като се върви о/о 0200. Маршрута продължава по пътека стръмно на долу и пресича малък поток . От него започва изкачване в подножието на вр.Българка(1445 метра н.в.) в малко иглолистни дървета и широколистна гора. Преди бабината Райкина чешма наклона става още по-стръмен. Там се пристига след 0250,изкачването продължава още 0010 и пътя заравня за да подсече вр.Българка от северна страна. Пътя продължава в западна посока и е почти равен, но на места има леки изкачвания и спукания. До м.”Мъхнатите скали” (1312мнв.)се пристига за 0400, от там започва леко изкачване до вр.Бедек(0500) на 1488м.н.в., който се подсича северно.След него пътеката завива в южна посока и подсича останалите върхове от реда “Бедеците”(вр.Караджоолу) съответно западна,източна и западна страна( в зимно време се върви по билната маркировка обозначена с колове и се минава през всичките върхове). На х.Бедек се пристига за 0530 От нея се продължава в западна посока по асфалтов път, който подсича вр.Атово падало и продължава до х.Бузлуджа (0630)

От Бузлуджа пътеката започва с леко изкачване по пътя за чинията и на забранителната бариера на ветропарка завива на Е в посока ветропарка. Освен по макадамен път се върви и по колова маркировка. Стига се до вр. Бедек със затворената х. Младост (пр. Бузлуджа-0200-х. Младост)

От вр. Бедек започва стръмно спускане до х. Българка. О/о вр. Бедек се намира чешма с кът за отдих (това е Бабин Райкин чучур). На чешмата има табела за х. Българка,покзваща време 0130. След чешмата пътят се разделя на ляво и дясно. Пътят К-Е продължава напред, Има и маркировка. Само че ако се мине напред движението е по храсти и тръни и се губи много време. По късно пак се излиза на черния път. Предполага се,че няма значение дали ще се мине по лявото и ли дясно разклонение – и двата разклона ще излязат на същото място, както маркираната пътека)

След х. Българка пътят продължава до 1 кръстопът.Оттам се поема по тясна пътека към гара Кръстец.Пътеката от х. Бълг. до г. Кръстец е маркирана и се движи по порчието на р. Поповска. На края на пътеката преди да се излезе на асфалтов път се стига до рудник Лев. (преди рудника на дърветата и храстите има вързани ленти, к’то съвпадат с пътеката до г. Кръстец). На г. Кръстец Има само на 1 място вода  След като се пресече линията и се продължи надясно след бялата сграда има чешма.

След г. Кръстец има изкачване в смесена гора (т.н. Иванов път, к’то е маркиран с бели ленти по дърветата), след к’то се излиза на по-

равно било и една разрушена кошара. Там има също вода – от кошарата право на Е, но долу в дерето под вр. Баба има чешма, к’то е доста обрасла.

На кошарата има кръстопът – колова маркировка и паднала табела за Грамадлива, движещи се покрай р. Габрищица и черен камионен път. Въпреки коловете, най-добре е да се свие наляво от кошарата по черния камионен път (това е и пътят за колело – има и табела за веломарщрут), к’то не се отделя от билото и не се губи денивелация. Посоката на пътеката е странна, защото се движи NW. След известно време по този странен път се появява табела за х. Химик, бели лентички и червена маркировка. По 1 време се стига до табела с надпис Бъзовец. Тази табела се подминава и след известно време посоката на пътя се оправя на Е, навлиза се в гората и се стига до място, където маркировката на нашия път се слива с маркировката на пътя, минаващ покрай р. Габрищица, близо до паметна плоча на загинал турист Атанас Костадинов Вълков- 56 год. След гората се излиза на обрасли с папрат поляни. Следва вървене по поляни и изкачване и спускане на хълмчета. Накрая се вижда височина с нещо, приличащо на антена. Там има табела „Еко-пътека Грамадлива”. Пътеката излиза на ски база Грамадлива. След о/о 15 мин се излиза на х. Грамадлива. След Грамадлива за о/о 15 мин стръмно слизане по пътека се стига до х. Химик. От х. Химик има о/о 2 км слизане по макадам до прохода на РБ (Хаинбоаз). Хижа Предела е отляво на пътя (преходът Бузлуджа-х.Предела е 1200-1500)

Грамадлива-0030-х. Предела

От х. Предела пътят е право нагоре. Изкачването е до една антена на дървен кол. После се излиза на ливади с храсти и дръвчета. От време на време има и колова маркировка. О/о 0100 след х Предела се влиза в гора. Има табели за х. Химик. След гората се излиза на поляни, като на 1 място пътят се разделя на 2(този разклон е о/о 0200 след х. Предела) – неприятно катерене през вр. Бутурски чукар или свиване надясно и движение по полегат черен път, извеждащ на дървено чакало и порутена дървена барака. Бараката се намира вляво от пътя.

След бараката се поема наляво и нагоре по стръмна пътека. Ако сте жадни може да се продължи о/о 50 m след бараката, където се стига до чешма. Веднага след чешмата се прави обратен завой и започва стръмно катерене). Излиза се на паметника на снимката.

Маркировката се намира над паметника и маркираната пътека над паметника е много добра (до заслон Бутора се стига по черния път , к’то минава покрай паметника- на з. Бутора има чешма, к’то може и да не тече)

След като се тръгне по маркировката над паметника се стига до засл. Караиваново хорище, к’то може да се използва за авариен подслон. На заслона няма вода. На о/о 0100 от Караиваново хорище има поляна, при която пътеката прави завой наляво. Н тоя завой има табела „вода”.

По-нататък следва х. Буковец на Твърдишкия пр. (пр. на РБ-0500-заслон Караиваново хорище-0200-х.Буковец)

От Твърдишкия проход т/а да се тръгне по асфалта за Шешкинград и после да се тръгне по отбивка вляво, където има маркировка за х. Чумерна. От х. Чумерна се поема по широк черен път, подсичащ вр. Чумерна и продължаващ към пр. Вратник (има си табела) по стръмен път надолу в т.нар. Темна гора. В темната гора пътеката е маркирана. NB – както си слиза пътеката, маркировката прави рязък завой на дясно и внимавай да не пропуснеш отбивката. На 10-я км след х. Чумерна се пресича макадамен път. На о/о 150 м на дясно (надолу) по макадамения път на първия завой от ляво на пътя ниско в дерето има извор, к’то никога не пресъхва. NB – изворчето се намира встрани от пътя КЕ, т.е. за извора т/а трябва да се отбием надясно по макадамения път.

След като се пресече макад. път се продължава в гората. Пътеката извежда на Агликина поляна, където има параклис (х. Чумерна-0630-Агликина поляна-0020-пр. Вратник) От Агл. Поляна до пр. Вратник се върви по асфалт. На пр. Вратник има нещо като хижа от другата

страна на пътя. Покрай хижата има стара маркировка в странна посока. Само че не се тръгва по тази маркировка, ами се тръгва по асфалта в посока Е. Пътеката по асфалта е маркирана. След о/о 2 км вървене по асфалта маркировката и нашата пътека се отбиват вляво от асфалта в горичка. След малко се стига до засл. Вратник, к’то е превърнат в обор. Той се намира леко вдясно като се излезе от гората. О/о заслона се намират изворите на р. Луда Камчия. (това е и м-ст Железни Врата). Слизането след з. Вратник продължава в гората и след о/о 0200 се стига до Делирадевата бука. След Делирад. бука пътят се разделя на 2 – наляво за пътя Котел-Кипилово и надясно за вр. Разбойна. След о/о 0100 от Делирад. бука се излиза на папратливи поляни и малки горички. Пътят постепенно става тревист и маркировката почва да липсва. Започва да се върви по ливади като от време на време се виждат основи на колова маркировка. Тук-таме се виждат табели за Котел. Няма страшно - за посока към Котел т/а да служи водна кула, к’то се вижда в далечината и се намира към вр. Разбойна. Водната Кула е на о/о 0130 от вр. Разбойна.

След като се върви право на Е о/о 0030 през поляните, пътеката завива на NNE през млада борова гора към Котленска планина. В боровата гора си личи нова маркировка Още на първото хълмче се появявят колове. Следва катерене на вр. Разбойна, ама може и да се подсече N или S. След вр. Разбойна следва отново влизане в букова гора. Освен червената маркировка се появява и жълта, описваща пътя на четата на Раковски. След о/о 0130 от хълмчето с коловете пътеката излиза на черен път, на к’то в близост има каменен заслон с пейки и камина. Това е засл. Набожното дърво. (засл. Наб. дърво-0100-Котел), като на 30 м от заслона има чешма, до к’то се стига по пътечка. След заслона се слиза по стръмен черен път, к’то след разклона за Жеравна става по-полегат и след това навлиза във вилната зона на Котел.

От К. се хваща асфалтовият път за Омуртаг като се върви о/о 3-4 км докато се стигне мост вдясно (мостът се пада преди местността Трите вятъра и точно преди един голям завой вляво). След моста се подминават разрушени стопански постройки, площадки и чешмички с гореща вода и се излиза на билото, на което има ливади. Пътят до ливадите изкачва нагоре по серпентини, нищо, че за известно време слиза и леко надолу. От време на време има и маркировка, сечаща серпентините. Когато сме на ливадите, първо се върви направо през тревата и много скоро се стига до черен път, намиращ се пак на билото. Черният път се лови наляво през гората. Този път е маркиран и се движи по поречието на 1 пресъхваща през лятото река. Tito - По поречието на реката има и жълта маркировка. Минава се покрай табела за вода, на к’то пише, че водата е на 50 м. Само че водата е на о/о 500 м от табелата. Покрай табелата за вода се минава о/о 0200 след тръгването от Котел. След като се върви покрай рекичката и няколко папратови поляни се излиза на пооголено място, под к’то се вижда асфалтовият път, на к’то т/а да се излезе (мисля си, че това ‘пооголено място’, за к’то Tito казва е Циг. гроб). Само че ние си продължаваме по пътеката, к’то е без денивелация и е успоредна на асфалта. След като се излезе на асфалта, се върви по него о/о 2-3 км преди да се напусне и се продължи по черен път вляво. Черният път представлява полегато слизане през букова гора, като самият път е много каменист (това е чакълестият път,минаващ покрай р. Герила). По черния път има отбивка вдясно, к’то е стръмно слизане + кратко изкачване и се излиза отново на черния път. Всичко това е преди вр. Каракуш (Каракус, Черни връх), на к’то има постройка подобна на хижа (това е сградата на БТК) Оттам пътят слиза по поречието на 1 поток като по-нататък се стига до 1 чешма вдясно на пътя (Котел-0600-тази чешма-0130- Върб. пр. с кръчмите-0430-г.с. Елешница) [по моя път за излизане на билото на Върбишки пр. гс Елешница-0535- било на Върб. пр]

Mariana1000 и rumi-to.– Малко преди Циг. гроб пътят се разделя на 2 (от това разклонение се вижда Циг. гроб.) Ако тръгнем по левия, ще стигнем до р. Герила (от този път в ниското се вижда асфалтовият път, к’то се движи покрай р. Герила).

Циг. Гроб (там има къща) е оголено място с три пътя – вж снимката вляво. Левият (N) път води към р. Герила , средният (E) – към вр. Каракус, десният (S) – към с. Садово (пътят за Садово е най-разработен). Левият е чакълест

път по надолнище на N, като после поема в NE посока, има табела “Върбица” и бяло-червено-бяла маркировка. Този път се движи покрай р. Герила.

Тръгва се по средния път, движещ се на Е. По 1 време той продължава напред, докато маркираната пътека завива надясно и нагоре. Маркировката на пътеката е жълто-червена-жълта и маркировката е доста стара. След доста изкачване се излиза на дърво с табела. Оттам се върви по що-годе равно, но без ясно очертана пътека . Маркировката е жълто-червено-жълта. Точно като се изгуби доста пътеката се излиза на постройка (това е станцията на БТК) на вр. Карабурун (Котел-0510-Цигански гроб-0150-вр. Карабурун)

Елешница – 0150-Голямата нива  Преди Голямата нива, на Мътни дол, маркировката се разделя на 2 – жълто-черв-жълто и бяло-червено-бяло (rumi-to – “зачудихме се кой е нашият път – единият вдясно имаше от старата маркировка (жчж), а другият вляво имаше бяла лентичка и малко по-нататък бчб маркировка. Решихме да минем по левия. Така стигнахме до Голямата нива Голямата нива се намира N от вр. Топалкая. На Голямата нива нашата пътека се пресича с път в SE посока.” Там под 1 бук има масичка и няколко пънчета.

След Голямата нива се върви по полегат път о/о 0100. Следва отклоняване от пътя и се поема по едно сухо дере. Не се откланяйте веднага от пътя ако сте жадни. Ако се продължи по пътя само още о/о 50 м има вода, к’то извира на още 200-300 м отгоре.

Движението по сухото дере е стръмно нагоре, слаломирайки м/у дървета. Напред пътят прави широка S-образна серпентина, к’то може да се подсече. Макар и по-стръмно, се ходи по чист склон и се спестяват о/о 2 км. За сметка на това се пропуска единствената останала чешма по пътя ни до Ришкия пр. За водата има табела. Тази вода се намира м/у вр. Байряка и вр. Голям Дебелец. По-малко от 0100 след чешмата се стига до открито място. Движението продължава горе-долу по равното. За малко пътеката е добре и след това пак почват падналите гървета.

Малко преди вр. Малък Дебелецсе минава и през още 1 открито място. След него се навлиза пак в гора, в к’то няма паднали дървета, но маркировката т/а да се следи внимателно. В гората започва стръмно спускане и след малко се излиза на черен път. След още 0100 се излиза на асфалта на Ришки пр.

Tito: “Започнахме изкачването на вр. Голям Дебелец. След г. Дебелец започнахме да слизаме по добре маркирана пътека. Пътеката, както вървеше по билото м/у върховете Голям и Малък Дебелец, изведнъж зави наляво (на N) и почна стръмно да слиза NE. Грешката ни беше, че не гледахме маркировката. Другото, к’то разбрахме е, че вр. Малък Дебелец т/а да се подсече от S.

След като се излезе на Ришкия пр. и се тръгне S след 1 направо обратен завой, тип Фиба(т.е завоят е под формата на буквата S) на вторият обратен завой вляво на пътя има уширение като спирка, оттам по пътека надолу през горичка се излиза на поляна, където има чешма с 5 чучура. От излизането на Ришкия пр. до това уширение на асфалта се върви 2-3 км по асфалта. В дясната част на поляната е чешмата, а в лявата има открит заслон. През поляната минава и коларски път. Т/а да се тръгне обаче по пътечка, минаваща вдясно от заслончето и вляво от дървото, к’то е до заслона. След това се минава по 1 дървено мостче и после следва бетонирана алея, к’то изкачва до макадамения път покрай Немой дере. (т.е. ако се движа от EW т/а да гледам за тази бетонирана алея- бетонираната алея се намира след заслона на Хазим горския (това е заслончето с чешмата под сянката на дърветата, точно до реката от ляво на макадамения път)).

Чешма с 5 чучура-0100-заслон на Хазим горския – 0100-Крумов мост

Чешма с 5 чучура – 0230-голяма поляна за бивакуване, която се намира в гората . Малко след голямата поляна за бивакуване се стига до кръстопът, където маркировката се губи. Правилната посока е да се отклоним на ляво (това да не е мястото, където 2011 бях спрял да почивам и се чудих в коя посока да мина) ........няма нужда от обяснения тук – т/а само да се каже, че т/а а се излезе на с. Планиница и по асфалта да се стигне до Дъскотна, освен ако не се реши да се спи на х. Луда Камчия до с. Вишна

Другият вариант на Tito е – След излизането на S от вр Малчебаир пътеката започва да слиза в S посока през борова гора и не след дълго извежда на поляни (това са май поляните, където спах м/у Рупча и Люляково 2011). Маркировката завива на N и се върви по 1 дълъг рид о/о 3-4 км, ориентиран точно EW, като маркировката го подсича от N. В този участък маркировката не минава по най-високото било, а N от този рид. Когато ридът свърши следва стръмно спускане на S, к’то излиза малко преди Планиница.

Планиница –Дъскотна е 5 км по асфалта. (Изходът на Ришки проход-0600-Дъскотна)

В Дъскотна се влиза през моста на р. Луда Камчия, пресичат се жп релсите и по 1 стръмна улица се излиза на главната на Дъскотна. От дъск. Се излиза в SE посока по черен път през рехава дъбова гора. Има и табелка. След о/о 0100 бавно ходене постепенно се изкачва един дълъг рид, к’то т/а да се подсече от N. Гората отново става букова, а пътят почти без денивелация и не е каменист. Минават се

чешми със заслончета. 5 мин след богато украсената чешма с рисунките на животни се излиза на асфалта за с. Снягово. Той се пресича и отново се поема пак по черен път, к’то влиза в гората. На няма и 100 м от началото на черния път има чешма. Пътят продължава, виейки се о/о хълмчета с букова гора и много чешми. Следва минаване покрай антени, 1 микроязовир и с. Добра поляна (Дъскотна-0500-Добра поляна). Следват Средна махала и Топчийско, през к’то се минава за о/о 0100(Tito – Дъскотна-0600-Топчийско). След Топчийско има 1 езерце вляво от пътя, о/о к’то под 1 дърво има чешма. Езерцето е обрасло. Тази чешма е последната чак до с. Сини рид.

След Топчийско КЕ пътеката се движи известно време по асфалта, след к’то се откланя вдясно от пътя. Пътеката е известно време в гора, след к’то изведнъж излиза на поляна и се губи.. Тук т/а да се върви в Е посока през окосени ливади и разорани ниви и отново да се излезе на маркирана пътека, к’то да ни отведе до с. Подгорец, където отново “да се качим” на асфалта и да вървим докато стигнем с. Сини рид.

Доброванските гъби се намират малко след Сини рид и КЕ минава покрай тях. На о/о 0010 след гъбите, вървейки в Е посока има къщи и 0500 след къщите чешма. Добровански гъби-0300-Козичино.

Вода преди Емона има на о/о 1 км преди селото. Водата се намира на пътеката, подсичаща вр. Св. Илия от N, точно преди тази пътека да се съедини с основния път

Ком-Миджур

От вр. Ком се върви по билото през различни връхчета. Възможно е вървене по подсичащата пътека, к’то всъщност е граничната полоса. Първият по-характерен вр. след вр. Ком е вр. Сребърна. При подсичащия път откъм българска страна под вр. Сребърна може да се намери и вода. Северно под вр.Сребърна има изоставена застава, където може да се пренощува при нужда.

След вр. Сребърна следват по-ниски връхчета  Змиянец (гр. пирамида No 310) – Суровичница (гр. пирамида No 315) – м-ст Каца камък, на к’то има и нещо като сцена – Дупни камък (той се намира странично от вр.Копрен)– вр.Копрен (изкачването на вр. Копрен е от SE и е много стръмно) (вр.Суровичница-0230-вр. Копрен). Ако се слиза към х. Копрен от върха има стръмна пътека, к’то на др. ден т/а да се качва. вр. Добро утро се намира на 400-500 м N от гранична пирамида 312. На вр. Добро утро няма пирамида, а само триангулачна точка.

х.Копрен –0050-м-ст Равно буче – 0110- вр.Копрен-1500-вр. Миджур(гр. пирамида No 333)-0200-х. Миджур (това са времената за човек без багаж) - по средата между хижата и вр.Копрен е местността Равно буче, до вр.Видичов камък. Макар че има пътека, на места леко се губи, и трябва да се следи внимателно. Пътеката за Равно буче и вр. Копрен минава през високи папрати. Връх Копрен. е стръмен откъм българска страна, но откъм сръбска е обратното, като на билото е голяма заравненост - нещо като плато. След Копрен следват три връхчета – Трите чуки. След това е вр. Вража глава. (вр. Миджур –0500- вр.Вража глава  това е времето на човек с багаж, пил и вървящ на E към Ком). Следва о/о 0200 вървене по един монотонен с леки изкачвания и слизания граничен път, преминавайки покрай вр.Голямата чука и след известно време следва изкачване на вр.Мартинова чука (No на граничен камък 234).

За да се стигне до самия вр. Мартинова чука от ESE, се преминава първоначално през две-три предвършия. Имаш чувството че това е върха, но след него изниква още едно връхче.

След вр. Март. чука се върви по монотонен път откъм сръбско, докато дойде и изкачването на вр.Миджур. Преди вр. Миджур има отклонение за спускането към хижата. До хижата човек може да се спусне и по N склон на вр. Миджур ако не намери пътеката. Малко преди да се стигне вр. Миджур човек може да се спусне по ребро чак до завода за боеприпаси на с. Горни лом.
Малко инфо за хижите о/о вр. Миджур

Вр. Миджур-с. Горни лом

От вр. Миджур следва слизане до седловината (гр. пирамида No 336) м/у вр. Миджур и вр. Оба (Обов вр.)-1763.4 мнв. От тази седловина са изворите на р. Тимок и р. Лом (но вода около вр. Миджур няма) и се спуска стръмната пътека към х. Миджур (до хижата е о/о 0230) по реброто Козя гърбина. Обов вр. е с естествена борова гора и големи морени. На гр. пирамида 336 се слива пътеката, идваща от х. Горски рай и с. Чупрене.

До х. Миджур (тя се намира NE от върха) от върха може и да стигне по други пътеки минаващи покрай р. Равна или р. Бърза. Пътеката покрай х. Миджур слиза до с. Горни Лом, като движението е по черен път. На о/о 7 км от х. Миджур е бившата застава, к’то днес е пригодена за хижа. На 2-3 км от бившата застава е фабриката за боеприпаси. Фабриката се намира на 3 км от с. Горни лом. На фабриката има паркинг, където свършва асфалта, идващ от селото.

От х. Миджур до с. Горни лом са о/о 13 км (0500)

От Чупрене има два възможни подхода. С автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17км почвен път през дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м).

Пеш е по-удобно да се мине по р. Манастирка и една от двете екопътеки - „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. От тук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9км. От хижата има маркирана пътека, която минавайки през резерват „Чупрене“ излиза на главното било на седловината м/у вр. Реплянска църква ( гр. пирамида No338 - 1969мнв) и намиращият се на S по браздата вр. Остра чука (1967мнв). От тук на SE през върховете Остра чука и Оба (2033м) се достига до седловината, след к’то следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур
Взривен завод след с.Горни Лом-хижа горски Рай-връх Остра Чука-връх Реплянска Църква.
Дължина: около 27 километра – време (о/о 1400)
Описание: Изходна точка е взривния завод след с.Горни Лом. След завода се тръгва на горе по пътя, който се разклонява. Тръгва се по

десния път нагоре към хижа Миджур (известна още, като хижата на Милчо и Пепа) Малко след това в дясно се отделя стар обрасъл път. Тръгва се по него. Това е пътеката жълта Тинтява. Върви се само по пътя, като се минава покрай връх Раков. Продължава се все по пътя,

На Светиниколския проход е гр. пирамида No 341,от нея започва път към с.Чупрене,строен преди 2000 години.Той е дълъг около 15 км.На половината път има разклонение за х.Горски рай,но за да се достигне хижата има доста изкачване.