Х. общата аграрна политика на съвременния европейски съюз цели и принципи на Общата аграрна политика



страница10/10
Дата19.10.2017
Размер1.78 Mb.
#32702
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Рикардо, Р. За принципите на политическата икономия и  данъчното облагане. Партиздат, С., 1981, 133–140.

3 Енгелс, Ф. История на английските житни закони.

Маркс, К., Ф. Енгелс. Съчинения. Изд. на БКП, С., 1957, Т. 4, с. 511.

4 Димова, Р. Международни икономически  отношения. “Стопанство”, С., 1997, 168–170.

5 През 1973 г. в ЕАСТ членуват седем европейски  държави – Норвегия, Швей-цария, Испания, Лихтенщайн, Австрия, Финландия и Швеция.

6 Цитирано по Tne EU SCAP: Pressures for Change/WRS-99-2, october 1999, p. 9.

7 След Първата световна война правителството на Александър Стамболийски прокарва Закон  за търговията със зърнени храни и произведения от тях. Външната търговия с тези стоки се  поверява  на Консорциум, съставен от няколко банки и Общия съюз на  земеделските кооперации.

8 Според доклад на английската благотворителна организация “Action aid” (Акция помощ) шест големи многонационални търговски компании контролират от 60 до 90 на сто от световната търговия с хранителни продукти.


9 9 Cochrane, N. CEE State Trading: Questions Lurk behind Notifications, j. EUROPE, Washington, December, 1997, р.22.

1 10 ДВ, бр. 93 от 11.VІІІ.1998.

1 11 ДВ, бр. 86 от 1.Х.1999.

1 12 В САЩ само няколко концерна, начело с “Филип Морис”, осъществяват американския износ на цигари, възлизащ на около 27 млрд. долара годишно.

1

13 Димов, А. Българската геополитика. Изд. “Хр. Ботев”, С., 2001, 67–77.

1 1 Статистический ежегодник стран – членов CЭВ. М., 1989, 205–231; Ста-тистически годишник на НРБ. ЦСУ, С., 1987, с. 545.

2 2 НР България – 89. Кратък статистически сборник, ЦСУ, С., 1990, с. 67.

3 3 Статистически справочник. НСИ, С., 2009, с. 109.

4 4Бенчева, Н. Маркетингова характеристика на стопанствата, произвеждащи фъстъци. Сп. “Икономика и управление на селското стопанство”, С., 2004, № 1, с. 55.


5 Доклад на тема: “България през 2005 г.”. Център за икономическо разви-тие, С., 2006.

6 В. „Стандарт” от 28 август 2009 г.

7Сега стойностният обем на българския аграрен износ нараства и поради обстоятелството, че след американската окупация (2003 г.) на Ирак и глобалната криза (2008 г.) щатската валута драстично се обезценява.

8 8 Статистически справочник 2009. НСИ, С., 2009, с. 166.

9 9 НР България – 89. Кратък статистически сборник, ЦСУ, С., 1990, с. 32.

1 Симова, A. Икономическа интерпретация на правата и задълженията, произтичащи от  Договора за присъединяване на България към ЕС в областта на селското стопанство. Сп. “Икономика и управление на селското стопанство”, 2005, № 3, с. 9.


2 През 1930 г. броят на българските градинари, които са произвеждали зеленчуци по света е бил:  Европа – 8,542, Америка – 1880, Азия – 1233, Австралия – 9. Вж. Тодоров, М. Градинарството в България и приносът на градинарите, С., 2003, с. 75.

3Симова, А. Икономическа интерпретация на правата и задълженията, произтичащи от Договора за присъединяване на България към ЕС. Сп. “Икономика и  управление на селското стопанство”, 2005, № 3, с.10.

1Митов, П. и др. Овощарство. Академично издателство на ВСИ, Пловдив, 1996, с. 333.


2  В началото на ХХІ в. общата площ на лозята в света е възлизала на около 80 млн. дка лозя. Вж. Брайков, Д., С. Панделиев и др. Лозарство. Пловдив, 2005, с. 9.


36 Производството на вина в света варира между 200–300 млн. хектолитра годишно. Близо 80 на сто от произвежданите количества вино се консумират в европейските държави – 17 на сто в САЩ – 3 на сто в други страни. Вж. Брайков, Д., С. Панделиев и др. Лозарство. Пловдив, 2005, с. 10.



4 На 17 септември 1922 г. в гр. Велико Търново е проведен конгрес на българските цвеклопроизводители, които разпръскват организираната от буржоазни лидери маскова демонстрация за сваляне на ръководеното от народния водач Александър Стамболийски земеделско правителство.

5 European Commission (Eurostat), Yearbook 2009.

6 European Commission, Eurostat.


1 ДВ, бр. 57 от 1995 г., бр. 110 от 1996.

2 ДВ, бр. 101 от 10.ХІ.1993, бр. 110 от 30.ХІІ.1996 и бр. 110 от 12.ХІІ.2001.

3 ДВ, бр. 58 от 22.V.1998. Следват редица промени в Закона за подпомагане на земеделските производители.

4 ДВ, бр. 96 от 11.Х. 2002 г.

5 ДВ, брой 18 от 18 февруари 2006.

6 В депозирания през 1994 г. в Народното събрание Закон за закрила на земеделските производители беше предвидено с пари на ДФ “Земеделие” да бъде създадена Централна земеделска банка. Следващата година правителството внесе същия законо-проект в Народното събрание, но без текстовете за учредяване на такава банка (вероятно решаваща се оказва думата на силното лоби на банкерите в изпълнителната власт).

7 Преглед на аграрната политика. България, ОЕСД, С., 2000, с. 81, 149.

8 Статистически справочник. НСИ, С., 2006, с. 116.

9


9 През 1995 г., когато в нашата страна се приема Закон за ДДС от този данък се освобождават някои основни продукти – хляб, прясно и кисело мляко, сирене, учебници, дърва  за огрев на населението. През 1998 г. (т.е. след установяване на режим на валутен борд у нас) в Закона за ДДС се правят промени, по силата на които на посочените продукти се начислява такъв данък.

10  В политиката на ЕС с предимствo се прилагат механизмите за закрила на западноевропейските фермери. Доказателство затова е и избухналата в началото на 1998 г. търговска свада  между ръководители на ЕС и Чехия. Поводът е, че Чешкото правителство въвежда квоти върху вноса на ябълки в размер на 24 хил. т. годишно. С тази  мярка се  прави опит да  бъдат защитени чешките производители на местния  пазар, където доставките на ябълки от чужбина достигат 50 хил. т. и съставляват половината от нуждите на страната. Ябълковата квота се запазва въпреки отправяните заплахи, че нейното въвеждане може да блокира преговорите за присъединяване на Чехия към ЕС.

1


11 Димов, А. Нужна ли е отмяна на валутния борд? В. “Икономически живот”, бр. 27 от 26.VІІ.2005 г.

1






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница