Х. общата аграрна политика на съвременния европейски съюз цели и принципи на Общата аграрна политика


Средногодишно производство (хил. тона ) на основни



страница6/10
Дата19.10.2017
Размер1.78 Mb.
#32702
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Средногодишно производство (хил. тона ) на основни

селскостопански продукти в Република България


(2006–2007 г.)




Продукти


1934–1939


1986–1989


1995–1997


2005–2007

Зърно

3900

8500

5400

5300

в т.ч. пшеница

2000

4650

3000

3500

Царевица за зърно

1100

2200

1500

1400

Царевица за силаж

-

5770

665

-

Слънчоглед

145

400

575

1000

Манипулиран тютюн

33

124

28

44

Тютюневи изделия

4

90

58

20

Зеленчуци

190

1600

750

560

Зеленчукови консерви

5

330

126

150

Плодове

1100

1900

1040

480

в т.ч. грозде

660

900

600

323

Плодови консерви (без пулпове)

6*

270

45

68

Гроздови вина (млн. л)

6*

300

192

200

Месо (добито в кланици)

50*

560

100

250

Мляко (млн. л)

670*

2500

1430

1400

Сирене

13

110

40

44

.

Изчислено по: Статистически годишник на Република България, С.,

1962, 1991, 2007; НР България – 89,

Кратък статистически сборник, ЦСУ, С. 1990;

Статистически справочник, НСИ, С., 2009, с. 199 и 247.

Yearbook 2009.

* Данни само за 1939 г., която е най-урожайната в тогавашна капиталистическа България.

Най-голям е спадът на производството на царевица за зърно. Рязко е намаляло производството на царевица за силаж. Това е свързано както с ликвидирането на голям брой говеда, така и с намалението на поливните площи в страната.

Данните в табл. 12 показват, че е увеличено (с около 600 хил. т) само производството на слънчоглед. Трайното търсене на слънчогледово семе на пазарите на Турция, Ливан и редица европейски държави (Германия, Гърция, Италия, Австрия) позволява на нашите производители да продължат специализацията в отглеждането на слънчогледа.

Намалението на площите на експортно ориентираните и печеливши селскостопански култури не е съпроводено с увеличение на получаваните от тях средни добиви (табл. 13).

Таблица 13
Средни добиви (кг/дка) от експортно ориентирани

селскостопански култури в Република България


Култура

1987–1989

2007–2008

Пшеница

420

320

Слънчоглед

167

180

Полски домати

2636

2400

Ябълки

1300

480

Винено грозде

540

370

Ориент. тютюн

126

145



Източник: Статистически годишник на Република България,

НСИ, С.,1991, 237–239; 2004, 302–306; 2005, 149–150.

Статистически справочник 2009, НСИ, С., 2009, с. 247.

В сравнение с периода 1987–1989 г. през 2007–2008 г. средните добиви от повечето селскостопански култури са намалели с 20–70 на сто.

Известно увеличение има на средния добив от тютюневите насаждения. Това до голяма степен се дължи и на нарасналите през последните години държавни субсидии, които се дават на тютюнопроизводителите под формата на добавки към изкупните цени и на премиите за килограм предаден тютюн.

Години наред на нашето общество се втълпява, че при управлението (1995–1996 г.) на социалистите у нас е настъпил най-големият срив на българската икономика. Според тези твърдения дълбоката икономическа и социална криза била едва ли не преодоляна, и то благодарение на проведените след 1996 г. в страната неолиберални реформи: въвеждане (лятото на 1997 г.) на колониален валутен борд; бърза и тотална приватизация на държавните банки и предприятия5.

Въпросните твърдения напълно се опровергават и от статистическите данни за състоянието на родното земеделие (табл. 13). Въпреки настъпилата през 1996 г. голяма суша и ниските средни добиви от зърнените култури (под 200 кг на декар) средногодишното (за периода 1995–1997 г.) производство на зърно е почти толкова, колкото е през последните няколко години. Значително по-малко спрямо 1995–1997 г. е и сегашното производство на плодове, тютюневи изделия, мляко и зеленчуци.

През 2009 г. у нас производството на зеленчуци осигурява едва 30 % от потреблението им в консервната индустрия (около 150 малки и средни предприятия) на страната. Останалите количества суровини (домати, пипер, краставици, кромид) се доставят на по-ниски цени от Турция, Македония и дори от Китай6. Вносните зеленчуци са по-евтини, понеже се отглеждат на големи площи и механизирано. След извършените през 90-те години на ХХ в. земеразделителни и организационни „реформи” в нашата страна много от агротехническите практики при отглеждането на зеленчуците се извършват ръчно.

Данните за равнището на селскостопанското производство през периода 1995–1997 г. у нас разкриват манипулативния характер на пасквилите, че тогава българското селско стопанство е било на най-ниското си стъпало на развитие. Те показват също, че се търсят оправдания на изкуствено предизвиканите (през януари и февруари 1997 г.) събития, довели до сегашното колониално и плачевно състояние на българската държава.

През периода 1997–2008 г. почти няма реален растеж на получавания в нашето селско стопанство брутен вътре-шен продукт. Количеството му се задържа на едно и също равнище дори и при официално отчитаната инфлация.

Специализацията на селското стопанство намира из-раз и в обема и структурата на износа на пресни и преработени селскостопански стоки. Колкото по-високо е равнището на развитие на селскостопанското производство, толкова по-голямо може да бъде неговото участие в международното разделение на труда.
2. Политика на специализация на българския

аграрен износ
През 80-те години на ХХ в. от нашата страна ежегод-но са изнасяни пресни и преработени селскостопански стоки на стойност около 2,4 млрд. щатски долара. През 2007 г. този аграрен износ е възлязъл на около 1,3 млрд. долара7.

След 1989 г. е разрушен дълго поддържаният двупо-лярен модел на глобалното общество и близо две десетиле-тия човечеството се развива в еднополюсен (доминиран от една хиперсилна държава) свят. Българските външнотъргов-ци са отстранени от заеманите позиции на традиционните за нашата страна руски и арабски пазари. По-голямата част от външната търговия на България е пренасочена от източно-европейските към западноевропейските държави.

Все повече нараства вносът на чуждестранни селскос-топански стоки в нашата страна (зеленчуци, плодове, кон-серви, говеждо и свинско месо), чието производство преди 1989 г. е било високо концентрирано и специализирано, а също и експортно ориентирано (в смисъл на голям обем на износа на даден продукт спрямо количеството на неговото производство.

След 1989 г. у нас упорито се налага пакостна аграрна политика, вследствие на която за първи път през 2007–2008 г. в новата история на България се получава отрицателно външнотърговско салдо на българската търговия с храни, живи животни, напитки и тютюн (вносът на тези стоки превишава техния износ).

След 1989 г. настъпват съществени изменения в струк-турата на българския аграрен износ по страни. През 80-те години на ХХ в. около 70–75 на сто от този износ е ориентиран към източноевропейските страни, включително ГДР. Половината от изнасяните български селскостопански стоки са продавани в бившия Съветски съюз.

Понастоящем близо 60 на сто от българския аграрен износ е за ЕС. Сравнително най-голям е стойностният обем (по над 100 млн. долара годишно) на нашия аграрен износ в в Турция (където се доставя главно слънчоглед), в Гърция (агнешко месо и сирене) и в Германия (пресни и консервирани плодове, мед, мента и други продукти за парфюмерийната промишленост). В Русия българският аграрен износ е сведен до 5–6 на сто от общия износ на пресни и преработени селскостопански стоки от страната, главно тютюневи изделия и плодови консерви.

Все повече се променя и стоковата структура на българския аграрен износ. През периода 1986–1989 г. водещи в структурата са: тютюн и тютюневи изделия (на стойност 1 млрд. щатски долара); пресни и преработени зеленчуци и плодове (500 млн. долара); гроздови вина и винени изделия (300 млн. щатски долара); месо и месни продукти (150 млн. долара); сирене и други млечни продукти (50 млн. долара).

През 2008 г. структурата на нашия аграрен износ е формирана основно от следните стоки:

• зърнени (пшеница, ечемик, царевица);

• сурови или необработени тютюни;

• семена от слънчоглед;

• вина от прясно грозде.

Нашата страна продължава да поддържа своите ниши на глобалния пазар, където отдавна е заела челни позиции сред държавите износителки на специфични стоки – кориан-дър, гъши дроб, охлюви, обработени череши. Тези продукти обаче се изнасят в ограничени количества и носят сравни-телно малки валутни приходи.

Понастоящем само в няколко страни – членки на ЕС, се осъществява международна специализация и профилиране на основни селскостопански производства. Например в рамките на Евросъюза Германия осигурява 50 % от произвеждания хмел, а Гърция – близо 80 % от производството на текстилни влакна (памук, копринени пашкули). Производството на пресни зеленчуци и плодове е съсредоточено предимно в Испания, Франция и Италия. На тяхна територия, а също и в Гърция, се осъществява специализирано производство и износ на твърда пшеница, гроздови вина и маслини. Германия и Франция са специализирани в производството на месо, а Финландия, Швеция и Холандия – на мляко и млечни продукти (в Англия се отглеждат сравнително най-много овце). Франция осигурява близо една трета от производството на царевица на 27-те страни – членки на ЕС.

През разглеждания период катастрофално е съкратен българският износ на цигари. В сравнение с 1989 г. през 2008 г. износът на български цигари и други тютюневи из-делия е намален от 800 млн. щатски долара на едва 28 млн. долара. Запазен е обемът (около 50 хил. т) на износа на суров ориенталски тютюн. В сравнение с 80-те години на ХХ в. (когато такъв тютюн е изнасян и в бившия Съветски съюз) през последните десетилетия срещу ежегодния износ на същите количества тютюни българската страна получава по-малко и по-обезценени щатски долари. Това до голяма степен се дължи на факта, че сега изнасяните на западни пазари български тютюни се извършва на ниски ценови равнища и при твърде неизгодна валутна възвращаемост (на база себестойност). Този износ носи известни ползи на износителите, но е в ущърб на местните тютюнопроизводители и е израз на междудържавни отношения, които не са основани на социалистическите принципи – братска взаимопомощ и взаимна изгода.

След 1989 г. драстично е намалял износът ни на прес-ни и преработени зеленчуци.

През 2008 г., т.е. при ултралибералната обществена система у нас, износът на пресни зеленчуци е едва десетина хиляди тона (през 1989 г. този износ е бил 115 хил. т). Това показва, че понастоящем в нашата страна не се използват рационално благоприятните почвено-климатични условия за развитие на интензивно градинарство. Трудно се поддържат вековните български традиции по отглеждането на зеленчуци. Много наши градинари са принудени да прилагат своите знания и умения в други държави.

Нашата страна днес изнася главно оранжерийни крас-тавици, пипер и лук за посев (арпаджик). Износът на домати е едва 900 т (табл. 14). Комисията по земеделие на ЕС пре-доставя преференции за снабдяване на европейските пазари с пипер. Местното производство на пипер не може да задоволи търсенето му на вътрешния пазар и се налага внос от чужбина.

Съобразно със състоянието на зеленчукопроизводст-вото в нашата страна и наследената от бившите АПК хладилна база се извършва и известен износ на замразени зеленчуци (около 10 хил. тона годишно). Почти всички изнасяни количества замразени зеленчуци се пласират в страните – членки на ЕС. Годишната безмитна вносна квота, която Евросъюза отпуска на страната, е само 4 хил. тона.

Понастоящем на западноевропейския пазар има голямо търсене на гъби. Търсят се също пресни домати, краставици, пресни и консервирани корнишони и сушени зеленчуци. Повишеното им търсене води до покачване на цените им. Вследствие на това срещу изнесени по-малки количества от посочените продукти се получават повече валутни ресурси.


Таблица 14




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница