Х р и с т о м а т и я по л и т е р а т у р а за 11 к л а с Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма



страница1/25
Дата23.07.2016
Размер2.24 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25





Х р и с т о м а т и я

по



Л и т е р а т у р а
за

11 к л а с

Забележка:

Включени са всички произведения от задължителната програма за ДЗИ.

Пълният текст на романа “Под игото” на Иван Вазов, книгата “Бай Ганю” на Алеко Константинов и повестта “Гераците” на Елин Пелин може да намерите в www.chitanka.info или в www.slovo.bg

Записи на изучавани творби може да чуете в www.avtori.com



Христо Ботев


Портрет на Ботев от 1875, направен в Букурещ.

Роден:

6 януари 1848 г.
КалоферБългария

Починал:

2 юни 1876 г.
под в. КамаратаСтара планина

Работил като:

поетсатирикжурналист,революционериздател

Националност:

българин

Период на работа:

1867 г. - 1876 г.

Жанр:

Лирика (поемиелегия,баладисатира),публицистика (фейлетони,памфлет истатии)

Литературно направление:

РомантизъмРеализъм

Дебютни работи:

Майце си“, 1867

Повлиян от:

Александър Пушкин,Александър Херцен,Николай Чернишевски,Николай Добролюбов,Прудон

Съпруга:

Венета Ботева

Деца:

Иванка Ботева

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой,революционерпоет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911).

Биография

Детство, юношество и образование .Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.


През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър ХерценНиколай ЧернишевскиНиколай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради lлипса на интерес към учебната програма, но в същото време той чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник Гайда, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — Майце си.


Емигрант в Румъния 


Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий ,той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в БукурещБраилаАлександрияИзмаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник Дунавска зора. Попаднал в средата на българската

революционна емиграция, той се сближава сХаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.



Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.







Родният дом на Христо Ботев в Калофер



Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник Дума на българските емигранти. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.

През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по -късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. Знаме (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно съсСтефан Стамболов издава стихосбирката Песни и стихотворения и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.

Априлско въстание и героична смърт 


След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на корабаРадецки на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Околчица във Врачанския балкан.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница